6. Принципи на ГПр. – същност и тяхното взаимодействие в новия ГПК

Print Friendly, PDF & Email
  1. СЪЩНОСТ – Съществуват 2 разбирания за принципите – като основни ръководни идеи и като основни ръководни правни норми. Вярно е второто разбиране – принципите са основни ръководни правни норми. Такива са, защото: а) отразяват и изразяват основните, ръководни правни идеи и ценности на обществото и държавата; б) предопределят (обуславят) съдържанието на цели комплекси от правни норми, които се явяват като тяхно прилагане и осъществяване; в) разкриват най-ярко качествените особености на обусловените от тях съвкупности от правни норми; и г) служат като опора за тълкуване и за попълване на празнините в действащото законодателство по пътя на аналогията на правото.

– Уредени са в глава 2 на ГПК, озаглавена „Основни начала”.

– За да бъде 1 правна норма основно начало (принцип) тя трябва да бъде основна, т.е. на нейна база да са изградени цели комплекси от правни норми и ръководна – когато съдът прилага една или друга правна норма и има съмнение ще се обърне именно към тази ръководна правна норма.

 

  1. ВИДОВЕ – с оглед на това дали се проявяват само в ГПр. Или в цялата правна система биват:

А./ общо правови принципи – те са характерни за цялата правна система – например принципът на законност – чл.5 ГПК; чл.4,ал.1 К.;

Б./ междуотраслови – действат в няколко правни отрасъла – принцип за установяване на истината – чл.10 ГПК; има го и в НПК;

В./ Отраслови принципи, познати само на ГПр. – концентрационното начало.

 

!!!!! Ядрото на ГПр. Са принципите на диспозитивното начало, служебното начало и състезателното начало – чл.6,7 и 8 от ГПК, както и новото концентрационно начало. Чл.11 постановява, че делата се разглеждат публично и непосредствено, а чл.12 определя вътрешното убеждение. Това обаче не са самостоятелни принципи на ГПр., а гаранция за осъществяване на принципа за законност (чл.5 ГПК). Другите т.нар принципи за бързина и процесуална икономия са допълнителни изисквания и идеи, а не норми, за по-голямата практическа ефикасност на ГПр. Като защита-санкция. Неефикасната защита обаче не е незаконосъобразна.

 

  1. ЗАНЧЕНИЕ – Принципите на ГПр. Дават неговия облик и се намират в диалектическо единство. Всяка промяна в 1 принцип влече промяна и в останалите.

 

  1. ПРИНЦИП НА ЗАКОННОСТ

4.1. уреден е в чл.5 ГПК и чл.4,ал.1 К.;

4.2. Той гласи, че всяко процесуално действие, както на органите на процеса, така и на страните трябва да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон, а когато постановява решението си, правораздавателният орган трябва да приложи точно материалния закон. В този смисъл се проявява в 2 направления – процесуално и материално.

4.3. Несъобразяването с този принцип води до ирелевантност на процесуалните действия на страните (чл.101,ал.3; 129, ал.3 и др.) и до атакуемост на порочните действия на защитния орган – обжалване на определенията и решенията на съдилищата, на действията на съдия-изпълнителя и извънредните средства за отмяна на влезли в сила порочни решения.

4.4.  Освен горните съществуват и други гаранции за спазване на принципа на законността:

  • Независимостта и безпристрастието на органите на ГПр. – съд, арбитър – чл.117 К.; 22 ГПК и 14 ЗМТА;
  • Участието на прокурора в ГПр.;
  • Спиране на производството от ВКС, ако прецени, че приложимият закон противоречи на К. И сезиране на КС;
  • Неизгодните правни последици – процесуални тежести (виж по-горе), които настъпват при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон.
  • Забрана за злоупотреба с процесуални права – чл.3 ГПК. Съгласно този член участващите в делото лица са длъжни да упражняват добросъвестно процесуалните си права, т.е. когато правото се упражнява с убеждението, че съществува, а когато се касае до право на иск, пр.из-ние или обезпечение, това убеждение трябва да се разпростира и по отношение на материалното право, чиято защита се търси. Така, злоупотребява това лице, което упряжнява процесуалното си право, макар да знае, че то не съществува или че не съществува материалното право, к. Цели да защити. (например – взискателят търси принудително изпълнение, макар да знае, че няма вземане). Когато обаче страната мисли, че правото съществува, злоупотреба няма, т.е. незнанието за несъществуването на правото изключва недобросъвестността. Този, който твърди недобросъвестност, трябва да я докаже.

Когато установи злоупотреба съдът трябва да тохвърли искането. Освен това злоупотребилият отговаря спрямо противната страна за вреди, когато те са настъпили вследствие на злоупотребата – чл.3 ГПК.

 

  1. ПРИНЦИП ЗА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ – той изисква защитата, която ГПр. Предоставя да е достъпна, а санкцията, която налага – хуманна.

 

5.1. Под достъпна защита се има предвид не формален достъп до процеса чрез процесуални права като правото на иск; равенство на страните и т.н., а гарантиране на фактическата възможност за осъществяване на тези права – достатъчен брой първоинстанционни съдилища с широка родова подсъдност; ниски държавни такси или изобщо неплащане на такива (напр. за издръжка; за тр. възнаграждение); безплатна правна защита (тя се дава от съда по негова преценка въз основа на декларация на молителя. Адв. Съвет определя кой адвокат, а той не може да откаже  – ако откаже –  дисциплинарна отговорност.); кратки срокове и др.

 

5.2. хуманен – например не е справедливо имуществените права на длъжника, които са опора на достойното му съществуване – чл.444 ГПК, да бъдат обект на принудително изпълнение. Затова именно, по хуманни съображения чл.444 ГПК ги изключва изрично такива вещи.