7. Диспозитивно и служебно начало

Print Friendly, PDF & Email
  1. ДИСПОЗИТИВНО НАЧАЛО (ДН) – чл.6 ГПК

1.1. Същност – по смисъла на този принцип съдът дава защита ако е поискана, докато се иска и само за това, което е поискано. Така, ДН има з направления:

  • Кога съдът дава защита – само когато страната е поискала, т.е. не може да се самосезира. Съгласно чл.6,ал.1 съдените п-ва започват само по молба или жалба на носителя на правото на защита;
  • Докога дава защита – докато страната я иска, т.е. докато п-вото не бъде прекратено, т.е. докато защитният орган не бъде десезиран (оттегляне или отказ от иск – чл.232 и 233; съдебна спогодба – чл.234; при оттегляне или отказ от жалба – чл. 264). Апогей на ДН е правомощието страните да възложат на избран от тях арбитражен съд разрешаването на спора;
  • В какъв размер е защитата – за това количество, което е поискано (напр. не може ищецът да е поискал 5000 лв., а съдът да присъди 10000, но може да присъди 3000, ако уважи иска частично). Качеството на защитата също зависи от волята на този, к. Има право на защита – може да поиска осъждане с осъдителен, установителен или конститутивен иск с различни пр. Последици – СПН, ИС и КД. Иначе казано съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска – затова именно съдът не може да уважи иска на непосочено основание или на незаявен петитум (например – съдът не може да постанови пълно осиновяване, ако е поискано непълно; не може да се произнесе по преюдициално правоотношение, за което това не е било поискано с инцидентен установителен иск и др.)

 

1.2. ДН е процесуално отражение на разпоредителната власт на носителите на гражданските права, която е вкл. в съдържанието на тези права. Както сбственикът на 1 имот може да се разпореди с имота, т.е. да упражни правото си на собственост чрези правомощието разпореждане или не, така и от него зависи дали ще предяви ревандикационен иск или не, когато друго лице без основание владее неговия имот.

 

1.3. Как се гарантира ДН? По реда на обжалването, както и извънредните средства за отмяна – В две направления:

  • Нарушение на ДН в позитивен план – например ако съдът се самосезира – съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване; ако присъжда повече от поисканото отново е недопустимо в частта над поисканото и в тази част също следва да бъде обезсилено; съдът служебно е възобновил делото, спряно по взаимно съгласие; – т.е.
  • Нарушение на ДН в негативен план – съдът е сезиран, но не образува дело. Определението му тук подлежи на обжалване с частна жалба, а и ако е необходимо, на касационен контрол.

 

  1. СЛУЖЕБНО НАЧАЛО (СН) – чл.7 ГПК.

2.1. Същност

  • По силата на новия ГПК, както беше и по стария, съдът е длъжен служебно да извършва необходимите процесуални действия по п-вото от момента, в к. Е сезиран до момента на обявяване на съдебното решение. СН не противостои на ДН. Молбата за защита е искане да се развие цялото производство – така когато искането за защита е заявено и с поддържа съдът по свой почин извършва процесуалното действие, без да чака нарочна молба от заинтересуваното лице (веднага след получаването на исковата молба съдът я изплаща на ответника – чл.131; съгласно чл.230 когато делото е спряно то си възобновява не само по искане на заинтересуваната страна, но и служебно от съда, ако основанието за спирането му е отпаднало.) По този начин защитата става бърза и икономична и по-достъпна. След като подаде молбата за защита страната е освободена от това изрично да предизвиква последващите процесуални действия. Това обаче не означава, че тя не може да го прави, т.е. не й е забранено – именно затова ако съдът не извършва своевременно необходимите действия страната може да подаде
  • молба за бавност уредена е в чл.255, 256 и 257 ГПК. Съгласно 255, ал.1, във всяко положение на делото, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може да подаде молба за определяне на подходящ срок до по-горестоящия съд чрез този, който се бави. Съдът обаче може и незабавно да извърши съответните действия, при к. Молбата се счита оттеглена – чл.256, ал.1. Ако не – молбата се разглежда в едноседмичен срок от съдия от по-горестоящия съд. Ащко той прецени, че бавност има дава срок за извършване на действието, който е задължителен за забавилия се съд. Ако прецени, че няма забавяне, отхвърля молбата и определението за това не подлежи на обжалване. – чл.257, ал.2, изр. Последно. Ж. Ст. – По аргумент за по-силното основание правилата относно молбата за бавност трябва да се прилагат и за неисковите п-ва, напр. Изпълнителния процес, защото за страната, която бързо се нуждае от защита в изп. Или обезпечителния процес, забавянето е почти равнозначно на отказ от защита.
  • Съдът не е обвързан от правната квалификация на фактите от страните, а е длъжен по свой почин да издири приложимия материален закон. (арг. От чл.235,ал.2)

 

2.2. СН във въззивното и касационното п-во – Съгласно становището на ВКС, изрично прокарано в новия ГПК въззивната и касационната инстанция служебно проверяват дали съдебното решение е процесуално допустимо или не; дали е нищожно и т.н.

 

2.3. В новия ГПК са възстановени отменените от 1997г. други важни проявления на принципа на СН, а именно – подпомагане на страните при изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл.7,ал.1, изр.2 ГПК, както и задължението за слежубно изпращане на страните на препис от негови актове, които подлежат на самостоятелно обжалване (например някакво преграждащо определение) – чл.7,ал.2

 

  1. КОНЦЕНТРАЦИОННО НАЧАЛО – Според стария ГПК до приключването на устните състезания страните можеха да посочват всякакви док-ва. При пропускането на този срок следваше само имуществена санкция, но не и недопустимост на док-вата, които страната не е посочила по своя вина. Това водеше до често отлагане на делото. По новия ГПК късното посочване на нови факти и док-ва е недопустимо и съдът не обосновава решението си въз основа на тях. Ако го направи, решението е порочно и подлежи на отмяна. Последният момент за попълване на делото с док-ва е с отговора на насрещно процесуално действие, например – на подадения иск – ответникът може да посочи док-ва в отговора на исковата молба, но не и след това; на направените възражения с отговора на исковата молба ищецът може да противопостави нови факти и док-ва, но само в първото заседание по делото. Във второто вече е късно. Единствената възможност нови док-ва да се представят и по-късно – до приключването на съдебното дирене (началото на устните състезания), ако не са могли да бъдат изтъкнати своевременно поради обективни обстоятлества. Концентрационното начало съответсва на засиленото с новия ГПК служебно начало – съдът трябва да даде указания на страните какво ще се случи ако не посочат фактите в срок/