7. Осиурени лица – понятие, правна характеристика, категории

Print Friendly, PDF & Email

Осигурени лица – правната уредба се съдържа в няколко разпоредби на КСО като чл. 4-4а за задължително осигурените лица, чл. 127 за задължително осигурените по допълнителното пенсионно осигуряване, чл. 262 за доброволното осигуряване + допълнителните разпоредби; уредбата в ЗЗО е в чл. 33 за задължително осигурените, чл. 82 предвижда възможността за доброволно осигуряване + пар. 1, т. 13 ДР. От значение е и чл. 222а от Кодекса за застраховането.

Кое лица има качеството на осигурено – извод за това може да направим чрез тълкуване на пар. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 11 ДР КСО и пар. 1, т. 13 от ДР ЗЗО. Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или 4а и за което са внесени или дължими осигурителни вноски (пар 1, ал. 1, т. 3). „Осигурено лице“ е физическо лице, на чието име и в чиято сметка са внасяни или се внасят осигурителни вноски за допълнителна пенсия във фонд за допълнително пенсионно осигуряване или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при условия и по ред, определени в закон, правилника за устройството и дейността на фонда и осигурителния договор, колективно споразумение или колективен трудов договор (пар. 1, ал. 2, т. 11).

Извод – осигурено е физическо лице, върху което се разпростира общественото осигуряване в неговите разновидности. Разпростирането означава две неща – осигурено е физическо лице, за което има задължение за внасяне на осигурителни вноски, т.е. задължение за участие в набирането на средства за общественото осигуряване; от друга страна, лицето има и право на осигурителни плащания от така набраните средства.

Осигурените лица са изрични определни в закона – вън от закона няма осигурено лице. Тенденцията е към разширяване на кръга на осигурените лица, за да се достигне някога до всеобщност на осигуряването.

Качеството „осигурено лице“ е винаги вторично правно качество – то е правно качество, защото се придобива по силата на закон; вторично е защото винаги предполага някакво друго първично правно качество, което е основание за осигуряване (напр. работник/търговец/български гражданин).

Основания за осигуряване:

А) получаване на доходи от трудова дейност – то се отнася до хипотезите на чл. 4-4а КСО за задължителното обществено осигуряване за неработоспособност, майчинство, смърт и безработица. Първичното правоотношение тук може да е трудово, служебно, оперативно, но във всички хипотези е налице правоотношение по полагане на труд, срещу което се придобиват доходи. Загубата на тези доходо при настъпване на определените рискове е основанието за осигуряване.

Б) трайна връзка с българската държава – за задължителното здравно осигуряване;  тя може да е политическа (гражданство) по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗО или териториална (чл. 33, ал. 1, т. 3-5 ЗЗО).

В) волята на осигуреното лице – при доброволното осигуряване;

Кога се придобива качеството „осигурен“ зависи от характера на осигуряването – когато е задължително, то се придобива с настъпването на основанието за осигуряване; когато основанието е осъществяването на трудова дейност, лицето придобива качеството от момента на започване на осъществяване на трудовата дейност – този момент зависи от конкретната форма на полагането на труда (при трудово правоотношение – от деня на постъпване на работа; ако е служебно – от встъпването в длъжност); когато основанието  е връзка с българската държава, качеството се придобива с настъпване на връзката (ден на раждането/получаване на право за постоянно пребиваване).

При доброволното осигуряване качеството се придобива според предвиденото в осигурителния договор – може да е денят на сключване или някоя бъдеща дата.

Качеството „осигурен“ съществува, докато съществува съответното правоотношение, което е основание за осигуряване. Понякога е възможно и след прекратяването му, но за това ще стане дума по-нататък.

Тъй като качеството осигурен е свързано със задължение за внасяне на осигурителни вноски и упражняване на осигурителни права, които са свързани с наличието на дадени предпоставки, за осигурените лица се събират голямо количество данни. Основно тези данни се съдържат в регистрите на осигурените лица – те се водят и съхраняват от осигурителните органи. НОИ като орган по основното задължително обществено осигуряване води регистър на осигурените лица – това не е предвидено изрично, но се извлича от някои разпоредби на чл. 5 КСО, които предвиждат къде се вписват определени данни и откъде могат да се черпят определени данни. Другият регистър е регистър на здравноосигурените лица, чието водене е предвидено изрично в чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО – той се води от НЗОК като част от нейната информационна система.

Тези регистри съдържат данни за всички осигурени лица. Освен тях има и лични документи, в които се съдържат такива данни – такъв документ е трудовата книжка на работниците и служителите, съответно служебната книжка на държавните служители; в тях е важна например датата на започване на трудовото правоотношение, размерът на трудовото възнаграждение и т.н.

Лицата, които се осигуряват за своя сметка, както и р/сл. по трудово правоотношение с физическо лице, осигуряват своето положение с осигурителна книжка, която се издава и заверява ежегодно от ТП на НОИ.

Здравноосигурителната книжка се издава на всички здравноосигурени лица – тя съдържа само данни за избрания личен лекар/зъболекар.

Категории осигурени лица:

А) задължително осигурени – тя обхваща най-широк кръг лица.

Здравноосигурените лица са българските граждани (чл. 33, ал. 1, т. 1-2 ЗЗО), както и лицата с трайна териториална връзка с българската държава (чл. 33, ал. 1, т. 3-5 ЗЗО).

По-сложна е картината при общественото осигуряване при загуба на трудовите доходи. То включва няколко категории задължително осигурени лица в зависимост от обема на осигуряване:

  • лица, които са задължително осигурени за всички социални рискове – чл. 4, ал. 1 КСО; лица, които полагат зависим труд в различна правноорганизационна форма;
  • лица, които са осигурени за отделни рискове;
  • лица, които са осигурени за всички социални рискове без безработица (чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 2; чл. 4, ал. 1, т. 4; чл. 4а, ал. 1 КСО)

Осигуряване за отделни рискове:

  • за инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 10 КСО във вр. с чл. 114а КТ);
  • за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт са осигурени на основание чл. 4, ал. 3 КСО лицата, които осъществяват трудова дейност за своя сметка (свободни професии, ЕТ, земеделски стопани)
  • допълнително задължително осигуряване за старост в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 КСО), предоставящ допълнителна пенсия за старост, като задължително осигурени в такъв фонд са родените след 31.12.1959 г.; също – професионален пенсионен фонд за работниците и служителите, упражняващи I или II категория труд (чл. 127, ал. 2 КСО).

Б) доброволно осигурени – при здравното осигуряване (чл. 82 ЗЗО във вр. с чл. 222а КЗ).

По-широка е картината на доброволното обществено осигурявяне:

  • за всички общи рискове (чл. 4, ал. 4, КСО във вр. с ал. 3)
  • за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – тези, които не са осигурени по чл. 4, ал. 1, 3 и 10 и чл. 4а КСО
  • за безработица – то е свързано с две хипотези: едната се отнася до морските лица (чл. 4а, ал.2 КСО), а другата касае лицата, които са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, 3 и 10, като те могат да се осигуряват доброволно и за безработица (на практика не се прилага)
  • за пенсии – едната хипотеза е уредена в чл. 210, ал. 1 КСО и включва всяко трудоспособно физическо лице и то става в общ фонд (пенсионно осигурителни дружества); втората хипотеза е на доброволно осигуряване във фонд по професионална схема (пар. 1, ал. 1, т. 1а от ДР КСО)