70. Помощи при увреждане на здравето

Помощи при увреждане на здравето – тяхното предназначение е да облекчат ежедневието на лица с трайни увреждания, които затрудняват техния бит и общуване с други хора. Едни от тях се предоставят за лечение – за подобряване на състоянието или намаляване на увреждането.

Помощ при инцидентно възникнала здравна нужда – чл. 16 ППЗСП. Предпоставки за отпускане – общите предпоставки за отпускане на социални помощи, свързани с инцидентно възникнали потребности. Размерът на помощта се определя по преценка на органа по социално подпомагане, като законът установява само максималната величина – до 5 гарантирани минимални доходи.

Помощ за лечение в чужбина – чл. 17 ППЗСП. Право на такава помощ има всеки нуждаещ се, независимо от характера на заболяването и степента на увреждане на здравето. За отпускането на тази помощ е необходимо да има разрешение от МЗ за лечение в чужбина – такова разрешение се издава в две хипотези: когато с наличните специалисти и апаратура в страната не може да се постави точна диагноза или заболяването е диагностицирано, но не може да се извърши адекватно лечение. Министерството поема разходите за самото лечение и престоя в чужбина. Преценява се общото имуществено състояние на лицето. Тази помощ е еднократна и не може да се отпуска повече от веднъж. Размерът се определя от стойността на пътните, дневните и квартирните разходи съгласно НСКСЧ. Заплащат се разходи, които не са поети от Министерството.

Помощ за диетична храна и лекарствени средства – чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ, чл. 4, т. 1 ЗВВ. Условията за нейното предоставяне са определени в чл. 29 ППЗИХУ и гл. 3 ППЗВВ. Тя трябва да се различава от еднократната помощ за инцидентно възникнали здравни нужди, която също може да се отпусне за лекарствени средства, тъй като тази помощ се предоставя периодично (месечно). ЗИХУ предвижда общо правото на такава помощ на всеки инвалид. За ветераните от войните те трябва да са признати като такива; кога едно лице е ветеран е определено в чл. 3, т. 1 от закона; помощта се предоставя не за закупуване на всякакво лекарство, а когато лекарството е включено в нарочен списък на МЗ; за да бъде предоставена помощта, лекарството трябва да бъде изписано от рецепта от лекуващия лекар. Размер – общата помощ, на която има право всеки инвалид е 15 на сто от гарантирания минимален доход; за ветерани – 75 на сто от стойността на лекарството.

Помощ за санаторно-курортно лечение (балнеолечение и рехабилитационни услуги) – тази помощ е предвидена в чл. 4, т. 2 ЗВВ и чл. 28 ППЗИХУ, гл. 4 ППЗВВ. Правото на тази помощ принадлежи на всеки инвалид, на ветераните от войните, независимо дали са инвалиди. Предпоставка за предоставяне на помощта е преценка за необходимостта от такова лечение, отразена в направление от личен лекар. Размерът на общата помощ, на която има право всеки инвалид е до трикратния размер от гарантирания минимален доход; за ветераните – 75 на сто от разходите за храна, нощувка и процедури.

Помощи за медицински изделия, помощни средства и приспособления – чл. 44, ал. 2-5 ЗИХУ, чл. 39-47 ППЗИХУ. За да се отпусне такава помощ, съответното изделие, средство или приспособление трябва да е включени в списък към чл. 35, ал. 1 ЗИХУ. Размерът се определя в паричната равностойност на съответното изделие; когато изработването или ремонтът на изделието не може да стане на мястото на постоянното живеене на инвалида, тогава помощта покрива и транспорните разходи.

Помощи за социална интеграция на инвалидите – имат за предназначение да облекчат възможностите за живеене на инвалидите в обществото, а не здравното им състояние.

Месечна добавка за социална интеграция – чл. 42-42ж ЗИХУ, гл. 5, разд. 1 ППЗИХУ. Субектите на правото на добавка са инвалиди – лица с определени трайни увреждания на здравето. Съдържанието на месечната добавка – според увреждането и обусловената от него нужда; преценката се изразява в социална оценка, която се прави от комисия към органа по социално подпомагане въз основа на заявление и попълнена от нуждаещия се анкета. В месечната добавка се включват различни конкретни целеви помощи – за информационни и телекомуникационни услуги (чл. 26 ППЗИХУ; размерът ѝ е 20 на сто от ГМД); за транспортни услуги; за обучение (чл. 29 ППЗИХУ; за придобиване на допълнителни знания и умение за използване на остатъчната работоспособност на инвалида; 20 на сто от ГМД); за достъпна информация (чл. 30 ППЗИХУ); за наем на общинско жилище (чл. 31 ППЗИХУ).

Помощи за транспортно обслужване – помощ за използване на обществен транспорт (чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗИХУ, чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ЗВВ; изразява се в безплатен селищен транспорт; размерът за инвалиди е 15 на сто от ГМД, а за ветераните – безплатна карта; когато инвалидът е с придружители, се издава карта и за тях; субекти на правото – инвалиди с поне 70 на сто изгубена работоспособност; военноинвалиди, независимо от степента на увреждане; деца до 16 години с трайни увреждания; придружители; предоставя се и помощ за безплатен железопътен транспорт на посочените категории лица – чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ППЗВВ)

Помощи за личен транспорт – за внос на МПС (чл. 49 ППЗИХУ), която се предоставя по условия и размери, определени по методика, установена от министъра на труда и социалната политика; за закупуване и приспособяване на МПС (чл. 48 ППЗИХУ) – предоставя се на изрично предвидени категории инвалиди (учащи и работници/служители). За отпускането на тази помощ е необходимо на лицето да бъде призната трайна неработоспособност поне 90 на сто, свързана със затруднение в придвижването (уврежане в долните крайници) както и за последните 12 месеца преди кандидатстването лицето да има доходи, не по-големи от трикратния размер на гарантирания минимален доход; необходимо е също лицето да не е получавало помощ за внос на МПС (може само една от двете помощи); размерът е 1200 лева.

Помощ за преустройство на жилище – чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗИХУ, чл. 50 ППЗИХУ; за да възникне правото на такава помощ е необходимо лицето с трайна неработоспособност да има призната най-висока степен на загубена работоспособност (поне 90 на сто); състоянието трябва да налага придвижване с инвалидна количка; доходът на лицето трябва да е не по-висок от двукратния размер на гарантирания минимален доход за последните 12 месеца преди кандидатстването. Размерът се определя по преценка на органа по социално подпомагане – максималната стойност е 600 лева.

Помощи за общуване – помощи за придружител (когато едно лице не може само да осъществява не само физически, но и психични контакти) -> правната им уредба се съдържа в чл. 52-53б ППЗИХУ; субектите на правото са посочени изрично – слепите, трудноподвижните, лица с интелектуални увреждания и психични разстройства, лица със слепо-глухота; тези лица трябва да имат призната неработоспособност поне 90 на сто и необходимост от чужда помощ, призната от ТЕЛК или НЕЛК при определяне на степента на инвалидност и нейните последици; размерът на помощта е равностойността на придружител до 10 часа годишно до 5 лева на час; помощ за жестомимични услуги (чл 51 ППЗИХУ) – за глухонеми лица, когато е необходимо например да посетят административни органи; до 10 часа годишно до 10 лева на час.