73. Социална услуга – понятие, обща характеристика, видове
СП се изразява в подкрепа на граждани, семейства и съжителстващи лица, които не могат сами или с помощта на свои близки да задоволяват свои жизнени нужди. В зависимост от съдържанието на СП, то бива 2 форми- социални помощи и социални услуги.
- Правна уредба на социалните услуги.
- Международноправна уредба– разглежда СП като елемент на правото на социална сигурност в две форми – СП и СУ.
- Всеобща декларация за правата на човека – чл. 22 – разглежда социалната сигурност като елемент от достойнството и свободното развитие на личността, а чл. 25- изрично включва социалните грижи като елемент на правото на достойно жизнено равнище. Чл. 25 установява задължение да полагат в тази насока особени грижи за майките и децата.
- Международен пакт за икономически социални и културни права- чл. 11- подобряването на условията на живот като елемент на правото на достойно жизнено равнище, а СУ са свързани тъкмо с подобряване на условията на живот на лица в особено уязвимо положение.
- Конвенция на ООН за правата на детето, която е в сила за БГ0 чл. 19- задължава държавите, страни по нея, да приемат специални програми за защита на детето, които вкл грижа за детето освен/вместо грижа на семейството; чл. 20- специална грижа и помощ при оставане на детето вън от семейна среда; чл. 23, т.3 задължава държавите- страни по Конвенцията да полагат особена грижа за нуждите на деца с физически/умствени недостатъци;
- Конвенция за правата на хората с увреждане- БГ е страна по нея- Конвенция на ООН- чл. 9 „Достъпност”- изисква държавите- страни по Конвенцията да осигурят достъп до физическата среда, транспорта, информацията, общуването с други хора, специално по отнош на хората с увреждания; чл. 11- специални мерки за подпомагане на хората с увредено здраве за приличен живот, а чл. 20 е посветен на личната мобилност на тези лица.
- Регионално европейско равнище:
- Европейска социална харта (ревизирана) – чл. 13-15 ; чл. 17; чл. 13- урежда правата на социална помощ в общия му смисъл – social assistance ; чл. 14 – установява помощ на нуждаещите се лица от службите по социални грижи; чл. 15 закрепва правото на инвалидите на независим живот, а чл. 17- правото на децата и младежите на особена закрила от обществото.
- Чл. 24- 26 от Хартата за основните права на ЕС- установява също международноправни задължения, към ДЧ на ЕС- отнася се до правата на детето по чл. 24; правата на възрастните хора по чл. 25 и интеграцията на хората с увреждания по чл. 26;
- Вътрешна уредба
- Конституционно основание на уредбата- чл. 47, ал. 2-4 – особена закрила на децата и семейството; чл. 51, ал.1- относно общото право на социално подпомагане;
- Текущо законодателство- доста разпръснато, повече, отколкото социалните помощи са;
*гл. 4 ЗСП и гл. 3 от ППЗСП;
* Закон за закрила на детето и ППЗЗД;
*Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца;
*Наредба номер 4/ 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги.
*Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет;
- Социална услуга- понятие:
- Легална дефиниция– пар. 1, т.6 ДР на ЗСП- дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции на общността..
- Правна характеристика– пар.1, т.1 ДР във вр. с чл.16 ЗСП;
- Характеристика/съдържание на СП:
Първо, социалната услуга според пар.1, т.6 от ДР е дейност => по своето съдържание това , в което се изразява СУ като форма на СП е дейност, това означава, че тя се изразява във фактически действия, за разлика от СП, които винаги имат материален характер. Те могат да се изр във финансови средства/ материални блага, а СУ само във фактически действия.
Второ, видът на тези дейности се определя от нуждата. В едни случаи може да бъде почистване на дома; в други- консултации; мед. Грижи => конкретната нужда определя вида на съответната дейност. Поради това СУ са винаги лични престации. При СП има случаи , при които СП може да се изплати на законен представител- тук не може, защото тя винаги е свързана с личността и нейните потребности.
Трето, характерен белег е че СУ не зависи от имущественото състояние на нуждаещия се. Лицата , които получават СУ се нар. потребители на СУ. За разлика от СП, правото на СУ не са свързани с имущественото състояние- то може да има значение за финансиране на услугата, но нейният характер и обусловеното от това право на нуждаещия се, не са обвързани от имущественото състояние.
- Социално предназначение: извлича се от чл. 16, ал.1 от ЗСП. Соц. Предназначение е да се улеснява нуждаещият се в ежедневния му живот и контакти с обществото; да се съдейства на нуждаещия се по възможност за водене на достоен живот.
Затова в едни случаи- чл. 16, ал.1, т.1- дейностите имат ежедневен х-р и СУ се извършва в ежедневни дейности- храна, лична хигиена при настаняване; От друга страна предназначение на СУ може да бъде включване в обществото – социално включване – чл. 16, ал.1, т.2; Пар. 1, т.3 ДР на ЗСП- Социално включване е създ на условия и възм в най- висока степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот, т.е да може лицето да отиде на театър, да се среща с други хора, да може да общува и тн.
- Източници на финансиране (трети белег, освен съдържание и социално предназначение) – чл. 17 ЗСП – ал.1 – СУ се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Съществуват две категории СУ: безвъзмездните СУ – могат да се предоставят от Д, общините, ФЛ, ЮЛ, без никаква насрещна престация- рядко срещани – напр. от благотворителни организации; от Българската православна църква и тн. По характерна за СУ е възмездността – освен с публични средства и такси, СУ се предоставят и срещу заплащане – може да се изразява в заплащане на такси- не цялата стойност, а на определени такси. Съгласно чл. 17, ал.2 ЗСП- таксите се определят с тарифа, утвърдена от МС. Чл. 17, ал.3 ЗСП – общинските такси за заплащат по Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Освен такси СУ могат да бъдат и за сметка на подпомаганите лица- хипотезата на частни доставчици. Съгл. Чл. 17, ал.4 ЗСП- „по договаряне” от частни доставчици.
- Разлика между СУ и социалната помощ като форми на социално подпомагане
- Съдържание: за разлика от СП- мат характер, СУ представляват фактически дейности;
- Източници на финансиране: Второ, за разлика от СП, които заместват или допълват личните доходи до определен минимум => са обвързани от имущественото състояние, СУ не зависят от имущ. Състояние на потребителя;
- Ред за предоставяне: СП- едностранни, без възмездни престации, публични, СУ се финансират и със средства на потребителя, СП се отпускат винаги от Директора на служба „Социално подпомагане”, при СУ – зависи според вида на услугата;
- Право на социална услуга
- Субект на правото на СУ е винаги изрично посочен според характера на услугата.
- Предпоставки за възникване на правото на СУ:
- Специфична основна жизнена потребност. Тази потребност при социалните услуги не е от парични средства! Тази потребност е за живота на човека не като биологично същество, а като личност, индивид- задоволяване на ежедневни битови потребности чрез домашен социален патронаж; включване в обществото; излизане вън от стаята- чрез социален асистент, кучета водачи;
- Невъзможност за задоволяване на потребността по друг начин.
