8. Осигурени лица на основание полагане на зависим труд и на основание осъщест. на тр. дейност за своя сметка

Една категория са осигурени за всички ОСР-ве. Общата характеристика на тези лица е полагането на зависим труд. Основанието за тяхното осигуряване е осъществяването на трудова дейност за другиго. Тези лица са посочени в чл. 4 КСО. Кои са те? Първо, класическата категория ОЛ са работниците и служителите. Задължението за ОО-не на работниците и служителите за всички ОСР е установено в чл.129 КТ, в чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 1 и т. 6 КСО. За да бъдат осигурени за всички рискове, съгласно чл.4/ал.1, т. 1 раб. и сл. трябва да са наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец – предполага трайно получаване на трудови доходи. Поредното недоразумение в КСО е че се  предвижда, че задължително осигурени са работниците и служителите, в т. 6 се  предвижда лицата, които работят по втори или допълнителен трудов договор, като че ли те не са работници или служители. Задължението за тяхното осигуряване възниква с тяхното постъпване на работа – денят, с който започва фактическото изпълнение на създадените ТПО-я. От деня на постъпване на работа работниците и служителите стават осигурени.

Задължително осигурени за всички рискове са държавните служители. Задължението за осигуряването им за всички рискове е установено в чл. 38 ЗДС и чл. 4, ал. 1 т. 2 и 4 КСО. Тази категория включва както ДЛ-ли в общия ЗДС – за държавната служба, така и ДС по специални закони – ЗОВС, ЗМВР и др. Задължението за тяхното осигуряване възниква в деня на постъпване на държавна служба – последното означава начало на фактическото изпълнение на задълженията по служебното ПО ,след издаването на акт за назначение и полагането на клетва от ДС. Това се установява с акт за встъпване в длъжност.

Третата категория осигурени за всички ОСР-ве са служителите в съдебната система. Последните работят по специфичен вид ПО, съдържащо елементи и на публично ПО и на частноправно ТПО. Те са осигурени за всички ОСР-ве  на основание чл.4/ал.1, т. 3 КСО, от деня на встъпването им в длъжност.

На четвърто място, осигурени за всички социални рискове са член кооператорите в производствени кооперации. Те са осигурени на основание чл.4/ал.1, т. 5, предл. 1 КСО. Производствената кооперация е такава кооп-я, в която нейните членове участват освен с имуществото си, още и с личен труд. ТПО на член кооператорите не е самостоятелно, а е част от срочното членствено ПО, което съдържа освен ТПО, организационно ПО по участие в управлението в Кооп. и имуществено ПО по участие в набирането на имуществото на Кооп. и разпределяне на печалбата по нейната дейност. Осигурени задължително са само тези, които работят по ТПО. Пар. 2 КТ – към тези лица се прилага съответно трудовото законодателство.

Отношения по управление и контрол в търговски предприятия – изпълнителите по договори за управление и контрол са задължително осигурени за всички ОСР-ве. Договорът за управление и контрол е специфичен граждански договор, по който едно лице се задължава на свой риск и отговорност да постигне определени резултати в търговското предприятие. Изпълнението на договора се осъществява при условия близки до ТПО, макар и договорът да е граждански.

Синдиците – подобно положение. Чл. 4, ал. 1, т. 7 – осигуряване за всички рискове.

Същата е хипотезата с ликвидаторите – предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

Задължително осигурени за всички рискове са лицата, които осъществяват трудова дейност въз основа на избор. Осъществяването на трудова дейност въз основа на избор – основание за задължително осигуряване по чл.4/ал.1, т. 8, предл. 1 КСО – за всички ОСР-ве, когато тази дейност не се осъществява по ТПО или въз основа на договор за управление – тогава има самостоятелна хипотеза. Общинските съветници например.

За всички рискове – служителите с духовно звание в различните вероизповедания – свещеници, ходжи, равини и др. служители във вероизповеданията, регистрирани в Б-я, съгласно З.Вероизповеданията.

Последната категория осигурени лица са специализантите (но не всички, а в лечебните заведения) – съгласно чл. 4, ал.1 , т. 9 КСО това са специализантите, които получават възнаграждение … за придобиване на специалност… чл.181/ал.1 ЗЗ. Същественото е, че чл. 78, ал. 2 ЗЗдравето предвижда различни форми, в които може да се придобива медицинска специалност – психиатрия, вътрешни болести и др. Тези специализанти, които получават възнаграждение по държавна поръчка са осигурени за всички рискове.

Освен осигурени за всички рискове, има редица категории лица, които са задължително осигурени за някои рискове – за изрично определени ОСР-ве. В едни случаи осигуряването е за неработоспособност (Нер.), майчинство и смърт (т.е. без безработицата). Лицата, които са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, без безработица, са три категории:

• Член кооператори, които работят в кооперацията без трудово ПО-е – чл. 4 ал. 1 , т. 5, предл. 2 КСО.
• Лица, които работят по програми за насърчаване на заетостта. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 2 КСО – те не се осигуряват за безработица. Странно е това законодателно решение, защото според ЗНЗ-стта тези програми – напр. подкрепа на майчинство – се изпълняват въз основа на трудов договор и съответните лица имат на общо основание качество работници или служители – но не се осигуряват за безработица.
• Морски лица. По силата на чл.4а/ал.1 КСО – тези лица са задължително осигурени за всички ОСР-ве, с изключение на риска безработица. Понятието морско лице е определено в параграф 1, ал. 1, т. 5а КСО – МЛ е ФЛ, което заема длъжност по ТПО като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на ДЧ на ЕС, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство… чл.77/ал.1 КТК. От тук излиза, че не са морски лица членовете на екипажа на речни кораби.

Наред с лицата, осигурени само за Нер. – майчинство и смърт, има задължително осигурени за други групи рискове – това са осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица не са осигурени за едната възможна последица от общото заболяване – временна Нер., не са осигурени за майчинство, нито за професионалните рискове. Те осъществяват трудова дейност за своя сметка. Те са посочени в чл. 4, ал. 3 КСО. Те са няколко категории – сред тях традиционно са упражняващите свободна професия. Осигуряването на тези лица е предвидено в чл. 4 , ал. 3, т. 1, предл. 1 КСО. Понятието за лица, упражняващи свободна професия се извежда от пар. 1, т. 29 ДР ЗДДФЛ и в чл.1, ал.5 Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Нар. за ОО). Съгласно чл.1/ал.5 Наредбата за ОО за лица, упражняващи свободна професия се считат тези, които упражняват дейност 1) на основание на предварителна регистрация, определена с НА – адвокати, нотариуси, застрахователни агенти по чл.164/ал.1 КЗ и др.; 2) като плащат патентен данък и не са ЕТ; 3) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, архитекти и др. ФЛ, регистрирани с единен идентификационен код (ЕИК) по рег. БУЛСТАТ.

Втората група осигурени за тези рискове са занаятчиите. Осигуряването – чл.4/ал.3, т. 1 КСО, а понятието за занаятчия се извежда от чл.3/ал.1 ЗЗанаятите. Основните признаци на занаятчийската дейност е произвеждане на изделия или предоставяне на услуги по занаятчийски начин, където преобладава ръчният труд, която дейност се усвоява чрез продължително обучение или по дарование и лицето е регистрирано в регистъра на занаятчиите – шивач, дърводелец и пр.

Третата категория са търговци. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 – ЕТ, собствениците и съдружниците в търговски дружества. По смисъла на ТЗ търговец е лице, упражняващо търговска дейност по занятие. Осигуряването е за съдружниците в персонални търговски дружества – само там те участват с лична трудова дейност. На основание чл.4/ал.3, т.2 КСО се осигуряват членовете на неперсонифицирани дружества – гражданските дружества.

Следваща категория са регистрирани земеделски производители. Осигуряването им е предвидено в чл.4/ал.3, т. 3 КСО, а понятието за земеделски производители се съдържа в пар. 1, ал.1, т.5 ДР КСО – такива са ФЛ-ца, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани.

Самостоятелна категория са регистрираните тютюнопроизводители – също ФЛ, които произвеждат растителна продукция, предназначена за пазара, но на тютюн.

Последната категория от тази група са лица, полагащи труд без ТПО-е. Те, от своя страна са две категории – едната е предвидена в чл.4, ал.3, т. 5 КСО и включва лицата, които не са осигурени на друго основание. За да бъдат задължително осигурени е необходимо да получават месечен осигурителен доход, не по малък от минималната работна заплата, след приспадане на нормативно признатите разходи. Втората категория са лицата, които полагат труд без ТПО, но са осигурени на друго основание, напр. като работя по ТПО със СУ и давам консултации на КНСБ. Тогава осигуряването е независимо от получавания доход.

За отделни специални рискове (трета група) – осигурените за инвалидност поради общо заболяване, ТЗ, ПБ, старост и смърт. Какво липсва? Временна Нер., майчинство и безработица – това са лицата по чл. 4, ал. 2 КСО – работещи по ТПО за краткотрайна услуга – които полагат труд не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно.

Друга категория са допълнително задължително осигурени за старост. Това е т.нар. втори стълб на пенсионноосигурителната система, по който се предоставя допълнителна осигурителна закрила, наред с общата закрила. Тези лица са две групи: 1) допълнително осигурени в универсален пенсионен фонд. Чл.127/ал.1 КСО – лица, родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени по условията и по реда на част 1. За да бъде едно лице допълнително задължително осигурено в универсален пенсионен фонд са необходими две кумулативни изисквания – 1) да е задължително осигурено по част първа; 2) възрастта – трябва да са родени след 31 декември 1959 г. Идеята е да има достатъчно време в трудовия живот, през който да се натрупат средства за тяхното осигуряване.

Втората категория задължително допълнително осигурени за старост са задължително осигурените в професионален пенсионен фонд(ППФ). ППФ предоставя пенсия за ранно пенсиониране – на лицата, работещи при по-тежки условия чл.127/ал.2 КСО – лицата, работещи при условията на 1-ва и 2-ва категория труд.

Задължително здравно осигурени – те са посочени в чл.33, ал.1 ЗЗО. Те са три категории: При едната категория основанието за осигуряване е гражданството – всички български граждани по силата на чл.33/ал.1, т. 1 и 2 ЗЗО. За лицата, които са само български граждани този факт е достатъчен. Задължението за осигуряване настъпва с раждането или придобиване на българско гражданство. За лицата, които имат и друго гражданство, е необходимо да пребивават постоянно в Р Б-я. Втората категория задължително осигурени са гражданите на ЕС, за които се прилагат правилата за координация на осигурителните системи. Чл.33/ал.1, т.6 ЗЗО – задължително осигурени в НЗОК са: лицата, извън посочените в т.1-5, за които се прилага законодателството на Б-я, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност – отнася се до гражданите на ЕС, на Швейцария и на страните, членки на ЕИП(Европеиското Икономическо Пространство)

Третата категория задължително здравно осигурени лица са лицата с трайна териториална връзка с българската държава. Тези лица са посочени в чл. 33, ал. 1, т. 3-5 ЗЗО. Те включват чуждите лица, лица без гражданство, бежанци, лица с хуманитарен статус и право на убежище и някои чуждестранни студенти/докторанти (лица с български произход).

Това бяха задължително осигурените лица.

Доброволно осигурени лица.

Доброволно осигурено е това лице, източник на задължението за осигуряване на което е неговата воля, отразена в осигурителен договор.

За Нер., майчинство, смърт и безработица.

Предвидена е възможност преди всичко за осигуряване за всички общи социални рискове (без професионалните). Тази възможност е предвидена в чл.4/ал.4 КСО – лицата по ал.3, т. 1, 2 и 4 – упражняващи свободна професия, търговци и др. по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигуряването им, макар и доброволно, е в НОИ.

Пак в НОИ е допустимо доброволно осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това са няколко категории лица, които не са задължително осигурени. Осигуряването е отново в НОИ. Това са лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник –чл.4/ал.5 КСО. Второ, това са съпрузите на дипломати, изпратени на дългосрочна командировка в чужбина – чл.4/ал.7 КСО. Трето, това са докторантите, на основание чл.4/ал.8 и на четвърто място, това са пенсионерите, които осъществяват трудова дейност за своя сметка (напр. пенсионер – ЕТ).

Възможно е доброволно осигуряване за безработица (но не и за професионална квалификация). Две са хипотезите на такова – 1) едната хипотеза включва морските лица. Те са задължително осигурени на основание чл.4а/ал.1 КСО за всички рискове, без безработица. Чл. 4а, ал. 2 предвижда, че лицата по чл. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица. Осигуряването – отново в НОИ. 2) Втората категория са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1-3 КСО. Това са лица, които са задължително осигурени за всички или за някои рискове. На основание чл.262/ал.1 КСО те могат да се осигуряват доброволно допълнително за безработица.

Четвъртата възможност за доброволно осигуряване е доброволно осигуряване за пенсия. То е възможно в две хипотези. Едната е хипотезата на доброволно осигуряване в общ пенсионен фонд. (за да се различава от универсалния е наречен общ, макар че общ и универсален е едно и също). Този фонд предоставя допълнителни пенсии за старост и инвалидност – чл.210/ал.1 КСО (В такъв може да осигурява всяко работоспособно ФЛ, навършило 16 години или да бъде осигурявано). В тези случаи осигуряването е в пенсионно осигурително дружество,

Втората хипотеза – в пенсионен фонд по професионална схема. Това е допълнително осигуряване от работодателя на негови работници и служители въз основа на колективно споразумение. Съгласно чл.235/ал.1, т. 2 КСО – договорът за допълнително доброволно ПО урежда отношенията и се сключва между пенсионноосигурително дружество и предприятие осигурител.

Доброволното здравно осигуряване е предвидено в чл. 84 ЗЗО. По силата на чл. 84 ЗЗО договорите са писмени, сключени между здравноосигурителни дружества и ФЛ/ЮЛ. Страна по договора са работодатели, членове на семейства и др.  Всяко ФЛ може да се осигурява доброволно по здравното осигуряване било за своя сметка, било за сметка на другиго.

Осигурителноправното положение на ОЛ се удостоверява с осигурителни книжки.

Осигурителната книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства относно общественото или здравно осигуряване на конкретно ФЛ. Съгласно чл.7 Наредбата за общественото осигуряване осигурителните книжки се издават на лицата, които осъществяват трудова дейност за своя сметка, както и на работниците и служителите при частен работодател. Здравноосигурителни книжки се издават на всяко здравно осигурено лице. ОК се издава от териториалното поделение на НОИ а здравноосигурителната книжка от НЗОК, чрез РЗОК. За лицата, които осъществяват зависим труд значението на ОК имат трудовата, съответно служебната книжка. Това е за персоналната идентификация на ОЛ.

Що се отнася за ОЛ в национален мащаб, се води регистър на здравноосигурените лица по чл.63 ЗЗО – в НЗОК и регистър на осигурените лица, на основание чл.5/ал.4 КСО в НОИ.