8. Състезателно начало и равенство на страните в производството
- СЪСТЕЗАТЕЛНО НАЧАЛО – чл.8 ГПК. Състезателното начало бе въведено в ГПК от 1997г. и оттогава до 2002г. съдията беше само безпристрастен наблюдател на спора между страните – т.нар. чисто състезателно начало или „принцип на съдийската пасивност”. При него се наблюдаваше едно социално неравенство – този, който имаше повече знание и умение и по-големи финансови възможности обикновено излизаше победител. Сега съдът не седи безпристрастно, а напротив – има задължения да подпомага и напътства страните – виж 1.2. по-долу
1.1. Същност – всяка страна има право да участва в п-вото (може и чрез свои представители, а не задължително лично) и да въздейства чрез своите процесуални действия върху неговото развитие и върху съдържанието на акта, с който то ще приключи. Това право включва: а) право на всяка страна да бъде уведомена за исканията и възраженията на противната страна; б) право на всяка страна да подкрепи своите искания и възражения чрез факти и доказателства, които защитният орган е длъжен да обсъди; в) право на всяка страна да бъде призована за съдебните заседания и да бъде уведомена за актовете на съда, постановени вън от съдебното заседание; г) право на всяка страна да участва в събиране на доказателствата и в разискване на фактическата и правната страна на делото (т. нар. устни състезания;) д) право на всяка страна да атакува порочните действия на защитния орган, за да наложи законосъобразно развитие и приключване на процеса.
1.2. Съст. Начало по новия ГПК се проявява в 2 направления
- По силата на този принцип страните са тези и само те са тези, които посочват фактите. Съдът няма право да се позовава на факти, непосочени от страните. Той обаче е длъжен да й укаже съдействие при посочване на фактите, но тя не е длъжна да се съобрази;
- Страните и само и единствено те могат да посочват док. С-ва. Съдът е длъжен да съдейства на страната при посочване на доказателствените с-ва, в смисъл да ги насочи, че за един или друг факт не са посочили док. С-ва.
- Законът предоставя редица гаранции за правото на участие на страната в п-вото:
- Призоваване за заседанието най-малко 1 седмица преди него – чл.56, ал.3;
- Представяне на заключението на вещото лице най-малко 1 седмица преди заседанието – чл.199;
- Отмяна на влязло в сила решение, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото – чл.303,ал.1,т.5 ГПК и др.
- РАВЕНСТВО НА СТРАНИТЕ – чл.9 ГПК
2.1. Същност – страните имат еднакви процесуални права за да защити в процеса материалните си права съобразно с процесуалната роля, която заема (не може да имат еднакво процесуално положение, защото например само ищецът има право да оттегля или се отказва от иска. Ако би го имал и ответникът, щеше да може да осуети веднага исканата с/у него защита). ПРИМЕРИ ЗА РС: право на всяка страна да участва в делото с представител – чл. 32; право на всяка страна да иска да бъде отстранен от участие в делото заинтересуван член от с-ва на решаващия орган – чл.23 и др. Принципът има и типични проявления само в исковия процес – правото на всяка страна да предяви инцидентен установителен иск – чл.212; да привлече 3-то лице за свой помагач – чл.219,ал.1 и др.
2.2. Гаранции
- Законност на правната помощ – ако страната няма средства може да си издейства служебен защитник в процеса;
- Съдът оказва съдействие на страните във връзка с равенството в процеса
