83. Принудителни административни мерки при нарушаване на законодателството по соц. подпомагане

Принудителни административни мерки – контролно средство за въздействие при констатиране на нарушение или вероятност за извършване на такова; всяка ПАМ е властническо правомощие с преобразуващо действие – тя задължава лицето, което е извършило съответното нарушение да съобрази своето поведение с наложената мярка, а в някои случаи и самата ПАМ извършва такава промяна.

Предпоставка на всяка ПАМ е обективно правонарушение – несъответсвие между правната норма и фактическото положение; няма значение дали нарушението се дължи на виновно поведение на дадено лице – достатъчен е фактът на несъответствието.

Целта на всяка ПАМ е предотвратяване или отстраняване на нарушението.

Видове ПАМ по социалното подпомагане:

Задължително предписание за отстраняване на нарушението (чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗСП) – то представлява властническо волеизявление на контролния орган за отстраняване на констатирано нарушение; то може да поставя срок за отстраняването, но може и такъв да липсва. За неизпълнението на задължителното предписание чл. 36, ал. 3 ЗСП предвижда административно-наказателна отговорност.

Спиране на изпълнението на неправомерни решения (чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗСП) – за решения на органите на социалното подпомагане и на частните доставчици на социални услуги; спирането се изразява във временно преустановяване на действието на съответното решение.

Вписване на нарушението в Регистъра на доставчиците на социални услуги (чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗСП) – въз основа на него, когато нарушението е достатъчно тежко, може да се направи предложение за заличаването на вписването от Регистъра.

Ред за налагане на ПАМ – компетентен орган да наложи мярката е инспекторът към Агенцията за социално подпомагане (чл. 34, ал. 1 ЗСП). ПАМ се налагат по реда на АПК – те могат да бъдат обжалвани по правилата на АПК, тъй като актовете по тяхното налагане са индивидуални административни актове.