9.Осигурителен доход. Осигурителни вноски

От учебника: опит за дефиниция – чл.6, ал.2 изр1 КСО: от тук могат да се изведат два правни белега – 1. съдържание (всяко възнаграждение и др. додходи от тр. дейност”; и 2.предназначение(изчисляване на осиг. вноски; на размера на дължимите контр. псиг. плащания);

Осиг. доход – доход от тр. дейност, с който се съразмеряват осиг. вноски и осиг. плащания;

Размер – чл.6 ал.3 КСО + Наредба за ел на възнг (плащане от тр. дейност + тантиеми премии); чл.1 ал.8 НЕВ – доходи върху които не се дължи осиг. вноска;

Ограничение – мин и макс размер

Ред за установяване – чрез писм. декларация

Осиг. вноски: парично плащане, месечно плащане (може и авансово при самоосиг. чрез год. декларация); процент от осиг. доход.

Размер – спрямо осиг. доходо (бт. тр. възнаграждение без приспадане на данъци); ако не получава тр. доход – мин. месечна работна заплата (чл.9 ал.6-7КСО); дължимото обезщетение по тр. правоотн (чл.9 ал3 т.4-5 КСО); обезщетение от ДОО чл.40 ал1т.8 ЗЗО; пенсии; мин. осиг. доход за самоосигуряващи се;

Ред за събиране – от НАП по банков или пощ. клон

Осигурителноправното значение на осигуреното лице се изразява освен в неговия стаж, а и в осигурителния му доход. Правната уредба на осигурителния доход се съдържа в чл. 6-6а КСО, чл. 40, ал. 1 ЗЗО, ЗБДОО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Понятието за осигурителен доход се извлича  от разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО. Това е доходът, който лицето има от трудовата си дейност, но за да бъде този доход определен като осигурителен, то трябва да се отчете и неговото предназначение – да се натрупат средства в общественото осигуряване.

Размерът на осигурителния доход се определя по правилата на чл. 6, ал. 4 КСО във вр. с Наредбата. Този размер включва всички възнаграждения – не само изплатените, но и дължимите, но неизплатени, както и неначислените.

Законът установява и определени ограничения на минималния размер, за да се гарантират достатъчно постъпления по осигурителните фондове, за да има средства за изплащане на осигурителните престации. За лицата, които полагат зависим труд, минималният размер се определя от осигурителните прагове по отрасли и категории дейности – този размер се определя ежегодно. При трудова дейност за собствена сметка, то осигурителният доход се определя спрямо облагаемият годишен доход.

Има ограничение и за максималния размер на осигурителния доход, за да не се натоварват с плащания твърде много фондовете. Той е определен еднакво за всички – ежегодно се определя с ЗБДОО; за тази година е 2600 лева.

Ред за установяване на осигурителния доход – от Регистъра на осигурените лица или чрез документи, издадени от осигурителя.

Осигурителни вноски – те са уредени в чл. 6-7 КСО, чл. 40-41 ЗЗО, ЗБДОО, ДОПК (редът за събиране), Наредба за елементите на трудовото възнаграждение и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Осигурителната вноска е парична сума, която осигуреното лице дължи по осигурителните фондове. Чрез нея се проявява участието на всички осигурени лица в натрупването на средствата по осигурителните фондове. Тя е парично плащане, което прави невъзможна обективната невъзможност за изпълнение. Осигурителната вноска е винаги месечно парично плащане – целта е да се осигурява постоянен приход от средства по осигурителните фондове, от които да се предоставят осигурителните престации. Вноската е винаги част от осигурителния доход. Тя може да се дължи лично или чрез другиго – тя изразява задължението за участието на осигуреното лице в натрупването на средства във фондовете. Вноската е публично държавно вземане по смисъла на ДОПК. Тя е месечно парично плащане със специално предназначение и това е разликата ѝ с данъците, които постъпват в държавния или местен бюджет, за да служат за общи нужди на населението.

Размер на вноските – определя се чрез дохода от личната трудова дейност, която е основание за осигуряване. Осигурителната вноска може да се дължи и върху определена в закона основа – когато липсва трудов доход. Вноската винаги се определя в процент в съотношение с основата. Вноската поначало се дължи от осигурителя. Тя може да се дължи от осигуреното лице, да се поделя между него и осигурителя или да се дължи от държавата. Органът, на който се внасят вноските, е НАП. Срокът,  в който се дължи вноската, е ежемесечно. За осигурителите за другиго това е денят, в който се изплащат възнагражденията на работниците и служителите. За лицата, които се осигуряват сами, това е определено число от месеца, следващо този, за който се дължат вноските (напр. до 10 ноември се дължат вноските за октомври). Те се внасят по банков път до НАП, която ги прехвърля към фондовете.

Законът предвижда правни последици от неизпълнението на задължението за внасяне на осигурителни вноски – чл. 118, ал. 1 ДОПК предвижда имуществена отговорност за неизправния длъжник-осигурител. Чл. 113 КСО – вземанията се събират с лихва в размер на законната лихва. Прекъсване на здравноосигурителни права – съгл. чл. 109 ЗЗО здравноосигурителнита права на лицата, които са длъжни да внасят вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от 3 дължими вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От другите лекции: Понятие

Осигурителният доход е друга важна характеристика на осигуреното лице. С него се съразмеряват осигурителните вноски и контрибутивните осигурителни плащания.

Опит за дефиниция на осигурителния доход е направен в чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО. Опитът, както и в редица други разпо­редби на осигурителното законодателство, се е оказал не напъл­но сполучлив. Според чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО „доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възна­граждения и други доходи от трудова дейност“. От тази дефини­ция се извличат двата правни белега на осигурителния доход.

Първият юридически белег на осигурителния доход е него­вото съдържание. Това са „всички възнаграждения и други дохо­ди от трудова дейност“. Следователно осигурителният доход е насрещна престация, която осигуреното лице получава срещу своята трудова дейност. Нея лицето губи при настъпването на осигурителния случай и нея компенсира общественото осигуря­ване.

Вторият юридически белег на осигурителния доход е него­вото предназначение, то е двояко. Член 6, ал. 2, изр. 1 КСО по­сочва само едната страна – изчисляване на осигурителните вноски. Осигурителният доход служи като основа за определяне на размера на дължимите осигурителни вноски. Той обаче има и друго предназначение – служи като основа за изчисляване раз­мера на дължимите контрибутивни осигурителни плащания (обезщетение за временна неработоспособност, пенсия за осигу­рителен стаж и възраст и др.). Това предназначение нормата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО не отчита, но то се извлича от правилата за определяне размера на осигурителните плащания – чл. 41, чл. 48 и др. КСО.

От така очертаните му правни белези осигурителният доход може да бъде определен като доход от трудова дейност, с който се съразмеряват осигурителните вноски и осигурителните пла­щания.

Размер

Определяне

На основание чл. 6, ал. 13 КСО елементите, които определят размера на осигурителния доход са посочени от Ми­нистерския съвет в Наредбата за елементите на възнаграждение­то и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Те включват различни видове плащания, получавани от трудова­та дейност на осигурените лица – трудово възнаграждение, до­ходи от търговска дейност и др. Общото за тези плащания е, че се дължат срещу трудовата дейност, осъществявана от осигу­реното лице, на основание на която то се и осигурява. В осигурителния доход се включват и пла­щания, които макар да нямат постоянен или периодичен харак­тер, имат за основание осъществяваната от осигурения трудова дейност – например средствата за допълнително материално стимулиране, тантиеми, премии и др. Когато едно лице е осигурено на различни основа­ния, то дължи вноски върху сбора от осигурителните доходи. Доходите, върху които не се дължат осигурителни вноски, са изрично и изчерпателно посочени в чл. 1, ал. 7 НЕВ – такива са например обезщетението за неиз­ползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, социалните раз­ходи по чл. 293 КТ, командировъчните пари и др.

Доста често в практиката възникват спорове във връз­ка с включване в осигурителния доход на суми, които са били дължими, но не са изплатени на осигуреното лице. Категорично следва да се подкрепи разбирането на съда, че неполучаването на трудовото възнаграждение или осигурите­лен доход е „неотносимо към пораждането на пенсионното отно­шение“. Основавайки се на отменената правна уредба по чл. 149 КТ от 1951 г. и чл. 101, ал. 2 ПНЗП, съдът посочва, че няма правно основание в документа за осигурителен доход да не се вписват суми, които са били дължими, но не са реално изплате­ни на осигурения. Едно такова разбиране съответства на разума на осигурителното законодателство. Особено категорично е из­разено то в реш. № 7834-03-1 отд. по а. д. № 1227 от 2003 г. ВАС, в което четем, че „странно е предвиденото в чл. 70а, ал. 4 от кодекса, съгласно което при определянето на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Тази разпоредба недопустимо, с оглед установените принципи на осигуряването, прогласени в чл. 3 на КСО и конкретно по т. 3 „равнопоставеност на осигу­рените лица“, очевидно поставя визираните лица в неравно­поставено положение спрямо останалите, върху които се раз­простира задължителното обществено осигуряване. Безсъмнено е насочена в полза на и обслужва осигурителите работодатели, и то, следва да се подчертае, недобросъвестните по отношение на наетите работници. Вместо да предвижда имуществена санкция за неправомерното им поведение, го стимулира да продължи безкрай и по същество въвежда санкция спрямо наетите от тях, във всички случаи, задължително осигурени лица, като че ли не- изплащането им  е по тяхна вина“. С това следва да се подчертае какви практически проблеми поставя фискализмът на осигурителноправната уредба и да се настоява за отразяване на тази позиция на съдебната в законодателната практика.

                       Правилата за размера на осигурителния доход са опре­делени в Кодекса за социално осигуряване и в подзаконовите ак­тове за неговото прилагане. По силата на чл. 40, ал. 1 ЗЗО те се прилагат за определяне и на осигурителния доход за нуждите на здравното осигуряване, когато осигуреното лице осъществява трудова дейност.

Ограничения

                        Законодателството установява минимален и максима­лен размер на осигурителния доход. На основание чл. 6, ал. 2, изр. 2 КСО тези размери се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Минимален размер

                       Минималният размер на осигурителния доход се опре­деля, за да се гарантират постъпления на минимум от средства по осигурителните фондове и сравнително приемлив абсолютен размер на осигурителните плащания. Той се определя по разли­чен начин в зависимост от основанието за осигуряване.

За лицата, които се осигуряват на основание работа по трудово или приравнено на него правоотношение или изпълне­ние на договор за управление или контрол на търговско дру­жество (чл. 4, ал. 1 КСО), се определя минимален месечен раз­мер на осигурителния доход по дейности и групи професии (чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО)- това са т.нар. осигурителни прагове. Целта е да се преодолее практиката на заобикаляне на задълже­нията относно определянето на размера на осигурителните вноски от някои работодатели чрез формално определяне на трудови възнаграждения, по-малки от реално заплащаните. Раз­мерът на осигурителния доход в тези случаи зависи от отрасъла на дейност (селско, горско и ловно стопанство; добив на енер­гийни суровини; добив на метални руди и т.н.) и квалификацион­ната група професии (аналитични специалисти; техници и други приложни специалисти; административен персонал и т.н.).

За лицата, които се осигуряват на основание осъществяване на трудова дейност за своя сметка, минималният месечен раз­мер на осигурителния доход се определя фиксирано.

Максимален размер

Максималният размер на осигурителния доход се уста­новява, за да не се натоварват прекомерно осигурителните фон­дове с твърде големи осигурителни плащания на лица, получава­щи по-високи доходи за трудовата си дейност, а и защото тези лица биха могли и сами да правят спестявания за своята издръж­ка, когато не са в състояние да осъществяват трудовата си дейност. Максималният, както и  минималният месечен размер на осигурителния доход се определя ежегодно със Закона за бюдже­та на държавното обществено осигуряване. Този размер е    еди­нен   – отнася се за всички осигурени лица.

Ред за установяване

Осигурителният доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, се установява по различен начин за различните категории осигурени лица, но винаги чрез писмени доказателства. Това може да бъдат ведомости и други доку­менти за изплатени възнаграждения, пенсионни картони, изпла­тени обезщетения, данъчни декларации и др. До доказване на противното този документ установява с материална доказател­ствена сила отразените в него данни. Задължение на осигурителя е да установи точ­ния размер на осигурителния доход, независимо по какъв начин ще бъде събрана информацията за това. Декларацията от осигу­ряваното лице е един, но не единственият възможен способ.

За работниците и служителите, държавните служители, слу­жителите в съдебната система и военнослужещите доходът се установява с ведомости и други документи за изплатено трудово възнаграждение. Той се вписва и в трудовата, респ. служебната книжка.

Лицата, които се осигуряват сами, сами определят месечния си осигурителен доход в границите между минималния и макси­малния размер. Това става с декларацията по чл. 2 НОО. Окон­чателният размер на годишния осигурителен доход се установя­ва чрез годишната данъчна декларация (чл. 6, ал. 8 КСО).

Според чл. 40, ал. 3 и чл. 41 НПОС осигурителният доход, върху който се изчисляват осигурителните плащания, се установява с осигурителна книжка или документ по обра­зец за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски. Поради липса на изрична уредба разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и чл. 41 НПОС трябва да се приложат по аналогия и при краткосрочното обществено осигуряване.