9. Принцип за дирене на истината в ГПр.
- Уреден е в чл. 10 ГПК
- Какво е истината – нещо, което съществува вън и независимо от нашето съзнание.
- Формална истина – при спазване на принципа на формалната истина съдът изгражда своите констатации само въз основа на фактическия и доказателствен материал, представен от страните по делото. Решението ще е правилно ако отговаря на този материал и без значение, че реалното положение може да е друго. Това е характерно за английския процес, при който, както се твърди „съдът няма за задача да търси истината, а да реши спора”;
- Обективната истина – това е реалното положение, т.е. онези факти, които са се осъществили в действителността преди делото. Тази истина съдът се стреми да установи, но съдебното решение ще бъде правилно ако отговаря на формалната истина, т.е. на събрания по делото доказаталествен материал, а страните трябва да направят така, че формалната истина да съответства напълно на обективната истина като представят фактически и доказателствен материал за това.
- Принципът за дирене на истината не само изисква всяка страна да посочи факти и док-ва в подкрепа на своето твърдение, но задължава и съда да им съдейства затова – чл.10 ГПК. НАПРИМЕР съдът изяснява пред страните правното естество на спорното право съобразно с основанието и петитума и ги напътва към релевантните факти;
- Гаранции
- Задължението да се говори истината – чл.3, изр.2 ГПК. Това задължение се отнася до всички фактически твърдения, без значение дали се отнасят до релевантин за делото факти, до доказателствени или процесулани факти. Задължението се отанся както до изгодните, така и до неизгодните факти. Страните са длъжни и да не премълчават съзнателно факти, които са от значение за изхода на делото (обективната неистинност или непълната сигурност в твърденията обаче не са нарушения на чл.3);
- Доказването
- ако доказателствата са недостоверни това заплашва сериозно истината в процеса – затова ГПК предвижда изискванията за публичност, устност и непосредственост;
- пристрастие на съда също е опасност за истината – ГПК и тук е намерил гаранция чрез възможността за отстраняване от участие на съдията, прокурора или секретаря, за когото има такова съмнение – чл.22, 23 и 24 ГПК;
- неправилността на фактическите констатации на съда са трудно отстраними, защото установяването им е резултат от сложна мисловна дейност на съда, а на регулиране се поддават само външните й проявления – затова ГПК изисква съдът да вземе предвид всички данни по делото при решаването му (чл.12 и чл.235,ал.3 ГПК), както и съдебното решение за бъде мотивирано – чл.236,ал.2;
!!! Всяко нарушаване на принципа за търсене на истината е винаги съществено процесуално нарушение и като такова е основание за отмяна на съдебното решение чрез обжалване или ако е влязло в сила – по реда за отмяна на влезли в сила решения – чл. 303
