№1.Понятие за изпълнителна дейност

Административното право – занимава се с организацията и функционирането на изпълнителната власт.Правен отрасъл, регулиращ обществените отношения с осъществяването на държавното управление.Административното право осъществява държавното управление в тесен смисъл, т.е изпълнителната власт.

Изпълнителна дейност – управленческа дейност, една от проявните форми на държавната власт.

Администрация – значение на думата : превежда се като управление,което се осъществява в държавновластническа форма – изпълнителните органи притежават държавновластническо правомощие – могат да създават задължителни правила за поведение,изпълнението на които е гарантирано от държавната принуда ( съд, прокуратура, следствие, полиция, съдебни изпълнители)

Изпълнителна дейност = Държавно управление.

Съпоставка между Законодателна и Изпълнителна власт :

Законодателната власт е първичната дейност,а Изпълнителната власт се осъществява в изпълнението на установените правила. Народното събрание приема закона,а Министерският съвет приема правилници за неговото правоприлагане, които доразвиват закона. Правилниците, приети от Министерският съвет са вторично нормотворчество с подзаконов характер.

Съпоставка между Съдебна и Изпълнителна власт :

Съдът прилага и изпълнява закона, като казва какво гласи правото при всеки конкретен случай на възникнал пред него правен спор – „Съдията е живият глас на закона”. Администраторът може не само да определи какво гласи правото в конкретни спорни положения, но и сам да „твори” право, като създава в рамките на закона конкретни права и задължения за адресатите на издадените от него актове. Органът на държавно управление, за разлика от съдията, може сам да издава нормативни актове в предоставените му от закона случаи (подзаконови нормативни актове).

Административни актове – издавани само и единствено от изпълнителната власт.

Административни актове />оперативна самостоятелност

                                                                         \>обвързвана компетентност

Обвързана компетентност – в рамките на закона се реализира определено поведение. Не дава възможност на администрацията да прецени дали, кога и как да издаде административният акт,а направо обвързва нейните органи с точно определен по предмет, субект и време акт на държавно управление. Органът на администрацията няма никакво право на избор и може да вземе само едно законно решение – онова, което е очертано стриктно в самата правна норма.

Пример : Обезщетение при извършено принудително отчуждаване на имоти за държавна нужда; Определянето на данък или такса; Записването на студент във ВУ; => Административният орган може да стигне само до едно конкретно решение и то е предварително посочено в правната норма, стига да са се появили онези елементи от фактическия състав, очертан в нейния хипотезис à Хипотезисът се прелива в диспозицията на нормата.

                             Оперативна самостоятелност – в рамките на закона имаме право на преценка. Налице в случаите, когато правната норма очертава една рамка за действие, в която компетентният орган може да прояви едно или друго решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Общото оправомощаване чрез очертаването на определена рамка за органа на администрацията му дава известна свобода да преценява и подбира обектите, лицата, времето и начина, които ще имат значение за неговото управленско решение. Неопределени (бланкетни) понятия – „обществен ред”, „добри нрави”, „хлъзгав път”, „мъгла” и т.н. При упражняването на оперативната самостоятелност административните актове могат да бъдат повлияни от известен субективизъм, но ще останат законосъобразни, стига да е спазена процедурата и определените в закона изисквания – Принцип на законноста. => Оперативната самостоятелност е обвързана с правото и подчинена на закона творческа дейност, която се използва от органите на държавно управление за успешното решаване на задачите на съвременното строителство.

 Белези на изпълнителната дейност:

1)Притежаването на държавновластническо правомощие – може да създава задължителни правила за поведение. Изпълнителната дейност се явява едно законоизпълнение, което може да бъде приписано на самата държава. Държавното управление се очертава като една изпълнително-разпоредителна дейност.

2)Творчески характер на изпълнителната дейност – изпъква особено добре в работата на администрацията при упражняваната от нея оперативна самостоятелност (дискреционна власт), проявена при издаването на различните актове на държавно управление и свързаните с тях права и задължения.

3)Възможността за органите на държавно управление да утвърждават сами правни норми – правните норми утвърждавани от администрацията са подчинени на закона производни, вторични правила за поведение, които черпят силата си от закона.

4)Държавната принуда

№3.Административноправни норми и правоотношения

                   I.Административноправна норма – общо правило за поведение, регулиращо с властническия метод поведението на държавните органи, длъжностните лица, гражданите и техните организации в процеса на осъществяването на изпълнителната дейност. Като всяка правна норма съдържа хипотеза (указани в нея факти и обстоятелства, при наличността на които настъпват правни последици), диспозиция (основна част на правната норма, която определя правилото за поведение, предписано от нея) и санкция (предвижда мерките за държавновластническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило). Трите части на правната норма не винаги се съдържат в един и същи текст на действащия нормативен акт. Административноправната норма е най-ясно застъпена в диспозицията.

Примери :

Чл.14,т.1 ЗКВТДОСТВДУ (Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба) : Лицата, извършващи външнотърговска дейност и/или посредническа дейност с оръжие и със стоки и технологии – предмет на контрол по този закон, са длъжни:
1.да водят отделен регистър за сделките, които сключват по този закон, и да съхраняват търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на външнотърговската сделка, за срок не по-малък от 10 години.

Чл.28,ал.1,2 ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) : (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

(2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

Чл.41, ал,2 ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) : (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.

Чл.6, ал.1 ЗСММ (Закон за събранията, митингите и манифестациите) : (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:

1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
2. са в очевидно пияно състояние;
3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.

Чл.14, ал.1 ЗСММ (Закон за събранията,митингите и манифестациите) : Граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги или манифестации, се наказват с глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Видове административноправни норми :

1) според ролята, която изпълняват – материалноправни и процесуалноправни.

Пример :

Чл.44, ал.1 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) – Правомощия на кмета на общината – материалноправни.

Чл,44, ал2 ЗМСМА – В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди – процесуалноправни.

2) в зависимост от характера и целта на съдържащото се в тях правно предписание : задължаващи, забраняващи и оправомощаващи.

Задължаващи : чл.6 ЗО (Закон за омбудсмана) : Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.

Според Закона за горите всички лица, които са забелязали пожар в горския фонд, са длъжни незабавно да уведомят органите на националната служба „Противопожарна и аварийна безопасност” и държавното лесничейство.

Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

Чл.17 ЗЗЛД, ал.1 : Администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване на обработването на лични данни.

Забраняващи : чл.186, ал.1 ИК (Изборен кодекс) : В изборното помещение не се допускат лица с поведение, накърняващо добрите нрави, както и лица, носещи предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.

Забраната да се преминава при червена светлина на светофара.

Оправомощаващи : чл.45, ал.2 ИК (Изборен кодекс) : При произвеждане на избори за общински съветници и кметове ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане (ръководитеите на затвори) съставят избирателни списъци на задържаните лица, по отношение на които няма влязла в сила присъда (т.е лица, които не са лишени все още от свобода), ако местонахождението на съответното място съвпада с населеното място, където лицата са живели най-малко през последните 6 месеца(т.е ако местонахождението на затвора съвпада с населеното място, където е регистрирано лицето), съгласно чл. 3, ал. 4 или 5.

Чл.151 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) : Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на точно определени в същия текст лица. (Успешно полагане на изпитите – теория(листовки) и практика (кормуване).

Действие на административноправните норми :

1)действие по време : започват своето съществуване при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване. Процесуално-правните норми не могат да имат обратно действие. Според чл.5, ал5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок. Същият срок важи за нормативните актове на Министерския съвет и тези на министрите и другите ръководители на ведомства.

2)действие в пространството : действат за цялата територия, когато са от национално значение и за част от територията, когато са от местно значение. За национална територия се смятат и дипломатическите представителства на Република България в чужбина,а също и плавателните съдове, когато са на задгранично плаване.

3)по отношение на лицата : прилагат се спрямо българските граждани и спрямо чуждите граждани, намиращи се на територията на Република България. Тези норми се прилагат еднакво и с еднаква сила и спрямо българските граждани, и спрямо чужденците, освен ако друго е разпоредено в самата правна норма. Действието на административноправните норми може да бъде ограничавано по различни белези.

Действието на административните актове се прекратява с издаването на друг равностоен нормативен акт на този, в който се съдържат, чрез отменяне или обезсилване. Може да бъде прекратено и когато в самия нормативен акт е определен краен срок за тяхното прилагане. При промяната в съдържанието на административноправни норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаите, които са възниклани след неговото влизане в сила, а не и за минало време – по принцип административноправните норми, с които се установяват права и задължения, нямат обратно действие. За да се даде обратно действие на едно правило, необходимо е за това да има изрично разпореждане на съответен нормативен акт. За процесуалноправните норми важи правилото, че може да се прилагат и за заварени положения, с обратна сила, ако с това не биха се засегнали същестуващи права и задължения. Даването на обратно действие на процесуалните норми се обяснява с обстоятелството, че всяка нова процедура и процесуално правило обикновено съдържат по-съвършени ефикасни средства за реализиране на материалноправните норми.

Реализация на административно правни норми :

• чрез изпълнение – пряко реализиране на правилото в административноправната норма.Пример : ЗДвП – чл.5, ал2, т.3
• чрез приложение – за да може да заживее дадената правна норма е необходимо да се издаде допълнителен административноправен акт.

II.Административни правоотношения: последица от прилагането на административноправни номри. Тяхното възникване, изменяне  или преустановяване може да стане само в случаите, когато се появят предвидените от правната норма юридически факти и обстоятелства. Само правната норма посочвка от кои факти и обстоятелства на обективната действителност следва да настъпят предвидените в нея правни последици. Правните последици могат да бъдат предизвикани от юридически действия или бездействия и от юридически събития.

Примери :

Правото едно лице да носи оръжие възниква след издаване на разрешително от органите на МВР(юридическо действие).

Неявяване на военнозадълженото лице в поделението дава право на военната администрация да упражни принуда и да му наложи определеното в закона административно наказание(бездействие).

Настъпването на някакво обществено бедствие като епидемия, наводнение, земетресени и др. (юридическо събитие) дава право на общинските съвети да вземат извънредни мерки по опазване живота и имуществото на пострадалото население.

Връзката между юридическия факт и настъпилата след неговото появяване правна последица е нормативна – само законът определя кой факт каква правна последица предизвиква.

Административните правоотношения разкриват специфични черти, свързани с характера на административноправните норми :

• на едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои държавен орган.
• на другата страна субектът на правоотношението е гражданин или организация,а нерядко и друг държавен орган.
• двете страни на административното правоотношение не са в равнопоставени, защото се намират във вертикална зависимост – господстващо положение на органът на държавно управление спрямо другия субект на правооношението. Всички действия, които извършва държавният орган са властнически действия, свързани с упражняването на властнически правомощия и пряко засягат обществените и държавните интереси.
• държавният орган притежава власт да прибегне до принуда спрямо другата страна на правоотношението, ако тя не изпълни доброволно тежащите върху нея задължения.

По своето съдържание административните правоотношения се представят като взаимнозависими права и задължения на участващите в тях правни субекти или като правни статути и правни положения, създадени за тях.

Административноправен статут – възниква за едно лице, което е получило свидетелство за завършена квалификация; което е получило назначение на държавна служба; което е получило разрешение за ползване на държавна библиотека, архивен фонд и др.

№5.Органи на изпълнителната власт

Чл.139, ал1 Конституцията : Орган на изпълнителната власт в обшината е кметът. Чл.1, ал.2 ЗАдм : Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

Чл.149, ал.1, т.3 Конституцията : Конституционният съд решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерският съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.

Белези на органите на изпълнителната власт :

1)орган, който е част от общата система на органите на държавната власт.

2)изпълняват функции на държавата (функции, предвидени за органите на изпълнителната власт)

3)органите на ипълнителната власт притежават държавно-властнически правомощия.

Държавновластническите правомощия се изразяват във възможността органите на изпълнителната власт да издават юридически актове и при нужда да налагат държавната принуда.

4)органите на изпълнителната власт се създават чрез закона.

5)имат предели на своите правомощия. Всеки орган на изпълнителната власт има своя компетентност.

6)осъществяват изпълнителната дейност на държавата – подзаконова дейност.

7)те издават административни актове

8)осъществяват и непосредствено оперативно ръководство.Имат широка организациона дейност.

9)използват два метода в дейността си : 1 – метод на убеждението и 2 – метод на принуждението.

10)притежават административна правосубектност – административна правоспособност и административна дееспособност. Възникват едновременно със създаването на органа.

Извод : трябва да се различават органите на изпълнителната власт от юридическото лице. Да се различават и от органи на администрацията.

Органи на изпълнителната власт е равнозначно на Органи на държавно управление.

Чл.142 Конституцията : Областта е административно-териториална единица за провеждане на ргионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Чл.143,ал.1 Конституцията : Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

Чл.19,ал.2 ЗА : Централни органи на изпълнителната власт са : 1. Министерският съвет; 2.Министър-председателят; 3.Заместник министър-председателят; 4.министрите.

Административни органи – определение :

&1, т.1 АПК – Административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закона.

АО > ОИВ

Видове органи на изпълнителната власт :

• В зависимост от ранга на нормативния акт, с който се създават : 1 – Създадени по конституционен ред и 2 – по друг законов ред.

Народното събрание, Министерският съвет, Президентът се създават по конституционен ред.

Министерство на вътрешните работи – по законов ред – ЗМВР.

• Според субекта, който ги образува. Примери :

Президентът назначава посланиците.

Министерският съвет се избира от Народното събрание.

• В зависимост от начина на образуване : 1 – чрез избор (пряко) и 2 – чрез назначаване.

Президентът; Общинският съвет; Кметовете на общината, на районите и на кметството – избират се пряко.

Областният управител се назначава от Министерският съвет.

• В зависимост от териториалния обсег на тяхната компетентност – централни и местни (териториални).

Централни са Министерският съвет, министър-председателят.

Местни са кметовете на общината, общинският съвет и областният управител.

• С оглед на компетентността : 1 – Обща и 2 – Частична компетентност (специална). Примери :

Министерският съвет има обща компетентност.

Областната дирекция на вътрешните работи има специална компетентност.

• В зависимост от характера на компетентността : 1 – Отраслови и 2 – Функционални.

Отрасловите управляват специална диференцирана дейност спрямо другите отрасли, без да се пресичат.

Функционалните извървшват дейност, с която упражняват действие в различни отрасли. Те упражняват сфера на дейност.

• В зависимост от своята структура : 1 – Еднолични и 2- Колективни.

Министерски съвет – колективен орган.

Министър-председателят – едноличен орган.

• В зависимост от областта на управление. Примери :

В областта на икономиката, в социално-трудовата област, в административната област и др.

МВР – административна област.

Министерство на икономиката – в областта на икономиката.

Министерство на културата – в социално-трудовата област.

Нормативна основа – Гл.7 от Конституцията; ЗАТУРБ; ЗМСМА.

Административно-териториално деление : показва какви са нивата на административното устройство на държавaта. Това са степените на териториалното деление, които са разположени върху територията на държавата и представляват основа за местните териториални органи или за местните управления на държавната администрация.

Термин близък до този – административно-териториално устройство. Съотношение между двата термина : има различни виждания :

1. Те са синоними (имат еднакъв обхват и действие)
2. Административно-териториалното деление обхваща състоянието, броя и вида на административно-териториалните единици към определен момент.

В Чл.1 ЗАТУРБ -> с този закон се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици, както и извършването на административно-териториални промени, което означава, че под административно-териториално устройство се разбира цял процес на създаване и извършване на промени.

Законът създава няколко понятия : Едното е понятието административно-териториална единица. Административно-териториални единици са общините и областите. Кметствата и районите са съставни административно-териториални единици, т.е те нямат самостоятелно значение, а са винаги част от населено място или част от община. Другото понятие е териториални единици – биват два вида : населени места и селищни образувания. По българското право селата и градовете са населени места. Курортните комплекси и др. са селищни образувания. Разликата между населени места и селищни образувания – в селищните образувания няма постоянно живеещо население. Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център. Районът има територия, граници, население и наименование.

Законът урежда предпоставките и процедурите за създаването на области, общини, кметства и райони.

Областта се състои от 1 или повече общини. Само 1 място, където община и област съвпадат – София. Предпоставки за формиране на област :  физико-географска обособеност; град, който е център със съответна изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта. Броят на областите се определя със закон – 28 на брой. Наименованието и границите на областта се определят с указ на президента. Цел на това разделение е : да се постигне по-висока степен на устойчивост в административно-териториалното деление. Указите са актове със значителна устойчивост и непроменяемост. За да се избегне едно или друго политическо влияние -> наименованието и пр. -> правомощие на президента.

Общината – състои се от едно или няколко населени места. Освен че е административно-териториална единица, тя има и основен характер -> над нея ще се изграждат областите. Освен това вътре в нея са населените места, кметства, райони. Тук са формирани и органите на местно самоуправление. Чл.8 ЗАТУРБ – условия за създаването на нова община :

1.Население над 6000 души.

2.Съществуване на традиционен център със съответната инфраструктура.

3.Транспортна отдалеченост – населените места не бива да са на повече от 40км разстояние от центъра.

4.Възможност за самофинансиране.

Процедурата за създаване на нова община може да започне по 3 начина :

1.По искане на населението от заинтересованите населени места.

2.По искане на областния управител или общинският съвет

3.По решение на МС : възможност на МС е предоставена и той може да прецени необходимостта от създаването на нова община не толкова с оглед на местните интереси, колкото с оглед на националните интереси. Поради това че става дума за евентуални по-особени интереси при решение на МС за откриване на нова община не е необходимо да са налице всички условия и предпоставки от чл.8, т.е при инициатива от страна на МС има облекчаване на условията.

Чл.9 – уредена е процедурата по създаване на нова община. 1.Искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на 100 от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл.8, ал.1. 2.Общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл.8 и се произнася с мотивирано – това решение подлежи на преценка за законосъобразност от областния управител и след това се взема друго решение от общинския съвет (по предложение на областния управител) за провеждане на местен референдум – референдум се провежда в заинтересованите населени места. При положителен вот МС взема решение и това решение отива при президента за утвърждаване. Всъщоност то отива при него, за да може той да се произнесе : 1.за границите на новата община и 2.за центъра – т.е наименованието на новата община. По този начин с указа на президента приключва фактическия състав по образуването на нова община. Най-важният юридически факт при тази процедура е референдумът и положителният вот от него. Това е предвидено така, тъй като референдумът е една от формите на пряко произнасяне на населението и чрез него то показва волята си независимо от това кой е инициирал процедурата и дали счита за необходимо създаването на нова община.

Особен случай на териториално деление е районът. ЗТДСГГ

В България съществуват два вида райони :

1.Районите в София и големите градове са създадени на условията на Конституцията със специален закон -> градовете с население над 300 000 души. 2.Същестува и друг тип райони, които се създават с решение на общинските съвети. За тях са описани условия и ред за създаване в ЗАТУРБ. Конститутивният елемент при създаването на район е решението на общинския съвет взето по предложение на кмета на общината. Това решение се изпраща на областния управител, той го преценява по законосъобразност и го изпраща в Държавен вестник. Ролята на областния управител е да контролриа дейноста на общинските съвети. Счита се, че контрол за целесъобразност означава ограничаване или ликвидиране на местното самоуправление.

Решението се изпраща в ДВ за публикуване-> то влиза в сила в деня на обнародването.

Освен това законът определя и начинът за създаване на кметство. Тук отново основен момент е резултатът от местното допитване. За да може населението да изрази своята воля по евентуалните административно-териториални промени.

№9.Администрация – организация и принципи на дейност

Терминът е латински – означава служа,обслужвам. У нас тези отношения са регламентирани от специален закон – Закон за администрацията от 1998г.

Едни от най-важните въпроси е да се определи неговото приложно поле :

Чл.1, ал.1 ЗА – този закон урежда структурата на администацията, длъжностите в нея, основни принципи.

Чл.1, ал 2 – този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

Чл.1, ал.3 – законът се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони.

Законът се отнася за : Органите на изпълнителната власт, Органите на законодателната власт, Президентът, Министерският съвет. ЗМСМА – поради липса на специални разпоредби, които да уреждат администрацията, ще важат правилата на ЗА.

Принципи на организация и дейност – чл.2 ЗАдм

• Принцип на законността – съобразяване с Конституцията, със ЗАдм, със ЗДсл. Съобразяване със специалните закони, съобразяване с устройствените правилници. Всяка една държавна агенция има свой устройствен правилник.
• Принцип на откритост, достъпност.

При осъществяване своята дейност е длъжен да дава информация на своите граждани. Задължава се администрацията да действа на основание на даден принцип. Чл.2, ал.3 ЗАдм. Закон за достъпа до обществена информация, Закон за защита на ласифицираната информация, Закон за защита на личните данни.

• Принцип на отговорност и отчетност : Кодекс на труда + Закон за държавния служител.
• Принцип на ръководство и контрол на администрацията : Държавните органи, органите на държавната власт. Работещите в държавната власт са в административна зависимост и подчиненост.

Как се организира съгласно закона администрацията?

С оглед на функцията :

1. Обща – осъществява правомощията на органите на държавната власт.
2. Специализирана – подпомага осъществяването на правомощията на органите на държавната власт конкретно спрямо неговата дейност.

Общата администрация създава благоприятни условия за дейността на специализираната администрация. Извървшат се технически дейности, административно обслужване. В общата администрация се включват следните звена : 1.Канцеларията, 2.Финансовата дейност, 3.Правните дейности, 4.Управление на собствеността, 5.Човешки ресурси, 6.Отбранително – мобилизационна подготовка, 7.Информационно обслужване, 8.Административно обслужване, 9.Връзки с обществеността. Специализиранаата администрация се разполага според устройствения правилник. Министерството е администрация, която подпомага министъра.

Устройство на администрацията (чл.4 ЗАдм) – (1)Администрацията е организирана в дирекции.

(2)Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекци.

(3)Към главните дирекции и дирекции могат да се създават отдели.

(4)При необходимост могат да се създават сектори.

Административното ръководство на администрацията на органа на държавна власт се осъществява от главен секретар, съответно от секретар на общината. (чл.8 ЗАдм)

Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от главен директор – за главни дирекции, директор – за дирекции, началнк – за отдел, и началник – за сектор. Главните директори могат да бъдат подпомагани от заместник-директори.

Видове администрация (чл.38 ЗАдм)

• С оглед териториалния обсег : 1 – Централна – администрация на МС и 2 – Местна.
• Структурирана съгласно закона : Министерства – съгласно чл.42 ЗА -> Министерството е администрация, която подпомага дейността на министрите. Всяко министерство се ръководи от своя устройствен правилник.

3) Държавните агенции – съгласно чл.47 ЗА -> държавната агенция е в пряко подчинение на правителството на МС като администрация и функционира за дейност, за която не е създадено министерството.

4) Администрация на държавните комисии. Държавната комисия – държавен  колегиален орган към министерския съвет.Пример :

Държавна комисия за защита на потребителите.

След държавните комисии следват :

5) Изпълнителните агенции – създадени са в структурата на различните министерства и се подчиняват на МС.

Изпълнителна агенция „Митница” – в структурата на Министерството на финансите. Изпълнителните директори са подчинени на министрите.

• Други администрации – Пример:

Национален статистически институт.

Патентно ведомство.

Чл.60 ЗАдм -> дава се възможност на МС да може да създава експериментални лаборатории, медицински центрове и др. Структура.

• Териториториална администрация : дели се на областни администрации и на общински администрации.

Областна администрация – съществува общ типов устройствен правилник.

Колкото общини съществуват толкова и устройствени правилници са налице.

Длъжности в администрацията :

1.Ръководни.

2.Експертни.

3.Технически.

Кмет на община :

1.Кмет.

2.Служители.

3.Държавни служители.