Тема 1. Понятие за информационно право

1. Има две различни позиции по въпроса трябва ли да има правно регулиране в Интернет – за и против.

Интернет е свободна среда  <=> Интернет е значимо социално явление

(не трябва да се регулира)            (трябва да се регулира от държавата)

Аргументи за саморегулирането:

• Създаден от гражданското общество и затова по-добре да се саморегулира, отколкото държавата да се намесва
• Дава възможност за пряка демокрация, а това е по-висшата форма на демокрация от представителната, която съществува в съвременната държава
• Правото не може да регулира Интернет пространството – римското право не познава такива механизми, а и правото е далеч от математиката
• Право може да се практикува и без изучаване на информационно право

Аргументи за правно регулиране:

• В Интернет възникват все повече отношения – традиционни във виртуална среда и нови => има противоречия/конфликти
• Чрез Интернет държавата може да осъществява своите функции
• Възникват нови ценности и нови обекти във виртуалната среда

2. Действие на правото в информационното общество

• Доскоро правото е съществувало и действало само в традиционната среда. Традиционните знания и критерии са приложими към традиционното правно действие и са основа за създаване, използване и прилагане на правото на информационното общество
• Нови технологии за комуникация в информационното общество-ел.поща, блогове, чатове, РСс, УЕБ2.0
• Ново явление в информационното общество-виртуалната среда
• В информационното общество възникват нови отношения между правните субекти, които изискват правна регламентация.

3. Понятие за виртуално пространство (още “среда”/”реалност”) – среда, която не съществува физически, а чрез информационни технологии.

Характеристики на тази нефизическа реалност:

1. идеално явление	4. независимост от матер. Среда	7. управляемост
2. системно създадено	5. общодостъпност	8. възстановимост
3. системно действие	6. автоматизъм на действие	9. среда за моделиране на явления/процеси

4. Традиционна среда v.s. виртуална среда

NB! До втората половина на ХХ в. правото функционира само в традиционна среда (римско право). Традиционните знания и критерии са основа за създаването, използването и прилагането на правото на информационното общество (ИО). Но във виртуалната среда на ИО възникват и нови правоотношения, изискващи правна регламентация.

Традиционна механизми/правоотношения                   ó Традиционни механизми във                    виртуална среда

Устройство и действие на държавен орган                        Обмен на е-документи

Традиционно обсъждане на законопроект             Обсъждане на законопроект във форуми

Сключване на сделка в трад. Среда                         Е-комуникация по повод сключването й

Волеизявления в писмена форма                         Нови начини за израз, изпращане и получаване

(е-поща, е-подпис, е-документ)

Извод: традиционните механизми се подпомагат от комуникацията в информационните технологии (ИТ). Чрез ИТ възникват нови форми за изразяване на традиционните волеизявления.

Кои са новите механизми за действието на правото във виртуална среда:

• Е-демокрация – нормативна база + информационни технологии
• Е-правителство – устройство и действие на държавни органи във виртуална среда чрез ИТ
• Е-търговия – сключване и изпълнение на сделки във виртуална сред чрез ИТ
• Онлайн решаване на спорове – специални ИТ за тази цел

Примери за ЮФ във виртуалната среда

• Електронен търговски регистър
• Регистри на други правни субекти
• Регистри на ел.правителство

Примери за правни последици във виртуалната среда:

• Регистрация на търговски субекти по ел.път
• Използване на услугите на информационното общество
• Използване на дигитално съдържание, защитено от правото

Какви са новите качества на новите механизми за действие във виртуална среда:

• Волята на субектите се изразява в множество варианти за действие посредством автоматични процедури
• Многократна самореализация на тези процедури
• Обвързване на страните в правоотношение дори без знанието на страните за това правоотношение

Автоматично възникване и развитие на правоотношението

5. Предмет и метод на правно регулиране на ИП

Обект на изследване: всички отношения по повод информацията, които са получили правна регламентация ИЛИ следва да бъдат регламентирани от правото. Те се регулират от информационноправни норми.

Метод на регулиране: не е еднороден, защото включва отношения от всички правни отрасли. Следователно включва всички методи, познати от традиционните отрасли.

При ИП има функционална взаимосвързаност на правни институти от различни отрасли, т.е обединение от норми, предназначени за постигането на определен желан правен резултат. Разнородните смесени фактически състави, които са изключение за традиционните отрасли, са присъщо качество на ИП.

Необходим е нов критерий за обособяване на ИП, защото качествата на информацията са нематериален характер, идеален характер, във всички правни отрасли е; качествата на урежданите отношения- разнородни, с общи качества, системно замислени, проектирани и създадени и системно действащи.

Смесени ФС-изследването им е възможно само надхвърляйки конкретния правен отрасъл, приложим критерий е функционалната взаимосвързаност на институти от различни отрасли.

Критерии за обособяване на нормите на ИП-предмет на регулиране:отношенията по повод на информацията; функционално обединение на норми, предназначено за постигане на желан правен резултат.

Извън вниманието на съвременните правни информационни изследвания остават въпросите:

• Механизмът на действие на правото във виртуалната среда
• Конкретизацията на нормативността във виртуалната среда

Правно регулиране в Интернет. Съществуват пет модела:

• Дигитална кръгова защита-традиционно национално право, подкрепено от правила за георазположение или др. Технологии, които укрепват границите в кипер-пространството
• Кодът като право-де факто правила, възникнали от решения на онлайн доставчици на услуги и потребители; решаване на спорове по специален ред зрез национален или международен частен исков процес или арбитраж
• Нова глобална организация:създаване на международна организация, която установява правила и в някои случаи прилага тези правила
• Лекс информатика: нови договори или многостранни международни споразумения и дву- или многостранни договори, които хармонизират национални правни регулаторни режими. Проблеми: формиране на волята в Интернет, преодоляване на проблема за наднационалното действие на правото, конфликти и взаимодействия между национални правни системи, институции и тяхното действие в Интернет

 

2. Информационно право и други правни отрасли. Източници
3. Съотношение на ИП с ОТП

ИП използва основни правни понятия от ОТП (правна норма, механизъм на правно регулиране)

ИП дава примери за действието на правото във виртуална среда.

ИП предоставя примери за обобщение и развитие на нови общотеоретични понятия (механизъм за действие на правото във виртуална среда, волеизявление във виртуална среда, виртуален ЮФ, ПО, автоматични волеизявления)

ИП развива общата теория на информационното общество

2. Съотношение на ИП с ПИ

ИП се занимава с конкретни правни институти, а ПИ търси общи качества на правната материя: нормативни връзки и структури, методи за анализ на правото

• ПИ е наука за организиране, обработка и използване на правната информация
• ПИ е наука за правните методи

ИП използва основни правни понятия от ПИ (е-правителство, виртуална реалност)

ИП използва методите на ПИ за системно изграждане на правото.

3. Съотношение на ИП с отрасловите правни науки

ИП предоставя нова среда и нови средства за волеизявления на всички правни отрасли

ИП предоставя нови средства за комуникация между правните субекти при изпълнение на традиционни отраслово-правни мехнизми.

ИП развива и конкретизира съдържанието на традиционни правни институти в техните нови прояви (е-документ, е-демокрация). Към традиционната уредба се добавя материя с нови качества, общи за ИО. Всеки традиционен отрасъл или институт може да бъде повлиян от ИП, като към традиционните норми се наслагват и нови специфични за ИО. Напр. достъпът до обществена информация, личните данни, авторските права, е-търговията.

ИП със съдействието на отрасловите науки създава и нови оригинални правни институти, които действат само във виртуална среда. Информационните ПО възникват по повод непознати за прединформационните общества отношения като: имена на домейни, е-правителство, автоматични решения, спам.

4. Източници на ИП

Според битуващия в нашата континентална правна система правен позитивизъм основни източници на правото са юридическите актове. Има и някои съвременни правни теории, според които източници могат да бъдат и процедурите за създаване на тези актове и процедурите за установяване валидността на правните норми, съдържащи се в тези актове.

Източниците биват формални (актовете) и неформални (принципите, морала, доктрината). Според принадлежността към определена правна система биват: национални, от правото на ЕС и международноправни.

Особеностите на информационноправните ПО се отразяват и върху особеностите на ИП източниците.

Отношения	Източници
Протичат предимно във виртуална среда	Действат във връзка с виртуалната среда
Подреденост, системност	Системно създадени и системно действащи
Формално определени	Формални

Национални източници-К(32,34),ТРКС,ЗДОИ,ЗЕДЕП,ЗЕУ,ЗЗЛД,ЗЕТ,ЗЕС,ЗТР,ТРТПВКСВАС.

ЕС-Регламент за ЗЛД; Директива за защита на личността срещу обаботка на ЛД, за Е подписи; Съобщение относно насърчавана ЗЛД чрез технологиите за подобряване на защитата на личния живот; Становища на органи на ЕС, Практика на Съда на ЕС

Международни- Конвенция за обмен на правна информация; Типов закон за електронната търговия на УНСИТРАЛ.

3. Информационноправни норми

Действие на правото във виртуална среда

Информационни технологии, които при определени условия, записани в електронни регистри, вътрешни административни услуги по смисъла на ЗЕУ, определят съдържанието на решения, прилагайки установени правила и ограничения плюс правилото на чл.15 от директива 95/46, оформят тези решения (индивидуален АА в електронна форма) удостоверяват актовете чрез ел. Подписи и др средства, изпращят решенията на опр. Адреса по ел. Поща или чрез друго средство. Адресатите реализират нормите с премет идеални обекти или услуги в Интернет или осигуряват достъп до услугата на получателя, запазват актовете в бази данни и запазените актове служат впоследствие за формиране на нови изявления – ел. Удостоверения от даден регистър.

Понятие за ИПН – общо, абстрактно и формално определено правило за поведение, установено и гарантирано от обществото и държавата и предназначено да регулира обществените отношения в сферата на ИП.

Съдържат абстрактни модели за поведение, както и правата и задълженията на участниците в правоотношенията и са закрепени в официални нормативни актове.

Част от тези правила/правоотношения съществуват и се реализират във виртуална среда.

1. Видове ИПН – всички известни критерии за подразделяне на ПН са приложими и към ИПН.

Според средата, в която се реализират биват: реализиращи се в традиционна и реализиращи се във виртуална среда.

Според начина, по който се реализират биват: реализиращи се с помощта на ИТ (сключване на договор чрез е-поща) и реализиращи се непосредствено чрез ИТ (процедури на е-правителството, регистрация на домейн).

2. Особености на ИПН
   • ИПН имат ново битие и това е виртуалната среда.
   • ИПН действат във виртуална среда и това им предоставя нов начин на действие – например процедурата за регистриране на домейн.
   • ИПН съставят съдържанието на виртуалния механизъм на действие на правото във виртуална среда.
   • Когато действат във виртуална среда ИПН се реализират чрез ИТ.
   • ЮФ, необходими за действието им или последица от действието им, се обективират в база данни
   • Въз основа на ИПН възникват виртуални ПО
   • Последиците от ИПН са във формата на виртуални юридически актове.
3. Действие на ИПН

В реалната действителност всяка една правна реализация, всяко едно правно значимо дейстие е в резултат на волеви действия на субектите на правото. Те са необходимите средства, за да може абстрактното правило в нормата да се претвори в реални правни действия. В този смисъл нормите нямат самостоятелно действие.

Във виртуалната действителност има нова форма на правно действие, което се дължи на моделиращите функции на ИТ. Те обаче не действат самостоятелно, а посредством програма, установена от създателите им. Проявяват многократно волята, изразена в тях. Автоматизмът в тях обаче не е автоматизъм на изпълнение на решения, а по-скоро последователност от действия, предписвани от нормативната регламентация. Последователно реализиращите се правни норми могат да намерят такова представяне в ИТ, че механизмът на едно правно производство да намери свой модел, съдържащ и изразяващ последователност от действия.

Извод: всъщност ИТ моделират структурата и действието на последователно реализиращите се правни норми, или иначе казано развиващи се ПО и динамични фактически състави.

 

4. Действие по място- Зако за електронната търговия, Глава пета. Приложимо право

• Изисквания за започване на дейност на доставчика на услуги на ИО в България – урежда се от национално законодателство
• Дейност в друга страна-членка – нейното право
• Мястото на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими зза рпесотавяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги.

4. Юридически факти на ИП
5. Действие на информационноправните норми и юридическите факти на ИП

Традиционни ЮФ                                    <=>                             Виртуални ЮФ

Пораждат се от действие на ИПН                                           Пораждат се от действие на ИПН в традиционна среда                                                                                       във виртуална среда

(достъп до обществена информация)                                              (е-правителство; е-търговия)

(защита на лични данни)                                                                                  (имена на домейни)

Някои от тях възникват чрез използване на ИТ                           1. възникват посредством без това да се отразява върху                                                         ИТ

правните им качества (е-комуникация                                            2. възникват и при сключване на е-договор)                                                         съществуват във

виртуална среда

3. 3. познаваеми чрез средствата за

Някои биват преобразувани във                                                       достъп до виртуална среда

Виртуални ЮФ (преобразуване на факти                                    4. винаги имат формален израз

в регистърни производства)

5. не винаги са свързани с явления

от материалната действителност

6. някои от тях възникват в резул-

тат от автоматизирани процедури

7. възникването им във виртуална

среда ги прави разпознаваеми от ИТ

като ЮФ, необходими за действието

на следващи ПН без човешка намеса

8. не могат да променят физиче-

ската действителност и за разлика от

реалните факти са обратими

Характерна особеност на виртуалните ЮФ е т. нар. “връщане в предходно състояние”, т. е. в състоянието, съществуващо преди началото на юридическото действие. Това си има своите предимства и недостатъци.

2. Видове виртуални ЮФ

Възникващи автоматично – те са в резултат на ИТ за автоматично вземане на решения. Правоотношението се развива не въз основа на конкретни волеви действия на правния субект, а в резултат от предварително програмирана и изразена в ИТ воля.

Най-важни тук са индивидуалните юридически актове, възникващи в резултат на автоматизирани процедури. Те са обикновено правопораждащи.

Възникващи чрез непосредствени действия на правните субекти – не са проява на автоматизъм, заложен в ИТ.

За нуждите на установяването на достоверността на ЮФ те се делят на:

Първични – възникнали непосредствено от ИТ или действие на субект в тази среда.

Производни – възникват в традиционна среда и после се преобразуват във виртуална

Практическото значение на това деление е в доказателственото значение на тези факти и начини за установяване на тяхната достоверност.

3. Смесени фактически състави

Виртуалната среда интегрира в една систематична цялост отношения от различни отрасли на правото. Следователно виртуалните фактически състави обхващат отношения от различни институти на традиционното право.

Правната наука изучава съотношението между реални и виртуални фактически състави, като последните са предимно смесени.

 

5. Информационноправни отношения
6. Понятие за ИПО

Правните отношения във виртуалната среда възникват чрез опосреденото действие на информационните технологии. Чрез технологиите:

• се установява наличието или отсъствието на определени факти от реалната или виртуалната действителност
• установяване на правнозначими качества на субектите в контекста на ПО
• възпроизвеждане на предписаните действия в диспозицията на ПН или клаузите на сключените договори. Ако се свеждат до измяна във виртуалната реалност, те се извършват непосредствено от ИТ. Ако се свежда до измяна на реалната действителност, ИТ предлага на оправомощения субект извършването им, т. е. чрез негови правни действия.

Оригиналност на виртуалните ПО – При своето развитие във виртуалната среда ПО се структурират от такива модели, които отчитат индивидуалните качества на субектите, техните субективни права и задължения и обектите на ПО. Тези модели са предварително програмирани от създателите на ИТ.Моделите съдържат в себе си допълнителни конкретизации и допустими граници на фактическите поведения на участниците в ПО.  Фактическото поведение на страните се свежда до изпълнение на точно и формално определени действия, чиято схема е предварително зададена в автоматизираните процедури. Отклоненията от вариантите в този модел са фактически невъзможни.

Традиционните ПО се развиват вън от виртуалната среда и имат нормативен модел, като конкретизирания модел в съзнанието на субектите може да се отклони от нормативния. Eдинственото съществуване на традиционните ПО е в тези концептуални модели, поради което няма гаранция, че те съответстват на моделите, които изграждат другите субекти по отношение на тези правни връзки. Това е поле за поява на грешки във връзка с несъвпадането с очакваното схващане на отношението от другата страна или с отклонението от нормативния модел.

Има и трети модел – конкретизирано индивидуално правно отношение, което е резултат от реализацията на нормативната структура. Той е извън и независим от съзнанието на отделните правни субекти.

По принцип в реалните ПО са възможни грешки в този модел – грешки в страните, грешки в количеството и качеството на предмета. В правото на ИО обаче тези традиционни дефекти са изключени. ИТ (като средство за конкретизация на нормативната уредба и пораждане на конкретни ПО) имат насочващи функции по отношение на страните в ПО. Тези функции са така ясно проявени, че на практика е невъзможно отклонението на нормалното развитие на ПО. Тези функции са във формата на проверки чрез ИТ.

Безспорно преимущество на виртуалната среда в този смисъл е, че създава условия за нормално, пълно, завършено и законосъобразно развитие на ПО.

Недостатък е , че ограничава волята на правните субекти в процеса на правна реализация. Все пак ограниченията могат да бъдат преодолени чрез безкрайните възможности, които ИТ могат да моделират.

2. Оригинални качества на виртуалните ПО

• субекти – качествата им се установяват автоматично чрез ИТ. Така няма опасност от дефекти; действията на субектите се регистрират; налице са предметни ограничения, които засягат извършването на определени правни действия във виртуална среда(напр. Ограничаване на правото за участие в опр. Процедура на ел. Демокрация поради предходни злоупотреби с това право); възможно е създаването на ЮЛ със специална правосубектност, само с цел действие във виртуаллната среда, като действията им усилено се контролират с цел защота на интересите на потребителите; ФЛ също могат да бъдат ограничавани (напр. ограничаване упражняването на изп. право чрез дистанционните избирателни технологии). Институтът на представителството е допълнен: по общ начин се прави упълномощаване на опр. Информационна технология от субекта който е вложил волята си в тази програма, създавайки автоматични механизми или е използвал такива механизми, съгласявайки се предварително, че те изразяват неговата воля.
• субективните права и задължения – във виртуалния модел на ПО съответствието им е недвусмислено изразено. Функционална обвързаност – настъпи условие за пораждане на едно право, кореспондиращото му задължение автоматично бива изисквано. Практически е невъзможно във виртуалното правоотношение субектте да имат различни представи за правата и задълженията си; те са изчерпателно изброени. Същото се отнася и до правните последици
• )обект на ПО – може да е от реалната или от виртуалната действителност (напр. информацията и производните й явления с идеален характер). Когато обект на ПО е обект от виртуалната действителност, то изпълнението на задължението може да бъде реализирано без напускане на виртуалната действителност. Правото в тези случаи проявява своите регулативни действия в тази среда, но се променят механизмите и критериите за установяване на приложимостта на правните норми.
• )фактическото поведение на субектите – в този нов вид ПО няма разлика между юридическо и фактическо поведение, тъй като моделът на ПО управлява и насочва действията на субектите.
• )обратимост на действията и резултатите във виртуалната среда: за разлика от реалните ПО, виртуалните по принцип могат да бъдат връщанив началното си състояние и многократно”проигравани”, но това трябва да бъде възможно само при спазването на точно определени условия.
• Съпътстват отрасловтие ПО-при волеизявления, направени във виртуалната среда.
• Формално определени са-когато се развиват във виртуалната среда

3. Видове виртуални ПО

Еднородни – възникват, развиват се и се погасяват изцяло във виртуална среда (например ползването на определена услуга в Интернет)

Разнородни – определени права и задължения се развиват извън виртуалната реалност

В зависимост от това дали волята се изразява лично или автоматично – автоматично протичащи и дискретни.

Особености: най-малко следната информация се предоставя от доставчика на услуги ясно, разбираемо и недвусмислено-различните технически етапи, които трябва да следват за сключване на договора (Директива 2000/31, ЗЕТ), (ТЕХН. СЪПКИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА УСЛУГАТА-ЗЕУ)

4. Автоматизъм на виртуалните ПО

Това качество произтича от ИТ, които са ги създали. Последици от използването му:

• Ускорява се развитието на ПО
• Нараства динамиката на правно регулиране
• Нараства активността на правните субекти
• Възниква нова форма на правно действие (най-съществена последица)

 

 

6. ПОНЯТИЕ ЗА ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО

Терминът  ,, информационно общество ’’ е въведен през втората половина на XX век.

Информационното общество е това общество, в което субектите са заети с нематериално производство и в което широко се използва общодостъпна информация и технологии за запазване и пренос на данни; обобщаването на информацията и използването на данни се придружава от организационни, търговски, социални и юридически нововъведения, които предизвикват дълбоки промени в работната среда на обществото като цяло.

Информационното общество ( ИО ) има своите специфични качества. Такива са: дематериализация, интернационализация, бързина и непредвидимост, хоризонталност (държавите губят своите меанизми за реализиране на власт в ИО; нови зависимости, в които гражданитте са свързани в Интернет), прозрачност, развитие, общодостъпност – > всеки може да споделя информация, създава се световно информационно пространство. Качествата на ИО: приобщаващо общество, в което човекът е център; ориентирано е към развитие; всеки може да създаава, използва и получава информация, която се използва при създаването на знания;гормира се единно информационно световно пространство; възниква информационна интеграция между държвавите; създава се световен пазар на информация и знания; нараства значимостта на проблема за информационната сигурност на личносттта, получаването, разпространението и и зползването на информация са свободни; информационната дейност преобладава, информацията е най-ценният ресурс. Фактори с особено значение за правото са, че обработката и използването на информацията са централни фактори в почти всички социални процеси; повече от половината обществена заетост се формира от информационния сектор; най-съществената инфраструктура на обществото се формира от ИТ; информация и ИТ са съществен фактор на обществените промени.

Възникват нови отношения по повод на благата на ИО, като болшинството от тях са непознати за правото. Въздействията са, че се развиват познати правни институти и възникват нови  и непознати правни отношения.

Най – същественият белег обаче, характерен за ИО, е информацията – тя е най – ценният ресурс, основно благо в ИО.

Правото действа по отношение на ИО посредством традиционни механизми и комуникациите във виртуалната среда. Възниква нова форма за израз на волеизявленията – електронни поща, подписи, документи. Освен това се въвеждат и нови процедури. Главното е , че волята на правните субекти се изразява посредством многократни автоматизирани процедури. Те могат да обвържат страните дори и без прякото им участие или знанието им за правната връзка.

 

7. ЕВРОПЕЙСКИ АКТОВЕ ЗА ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО. ПРАКТИКА. СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
8. Европейски актове и практика за ИО

1993-„Развитие, конкурентност и заетост : предизвикателствата в 21 век”(изграждане на паневропейска информационна структура за подпомагане на европейското икоономическо развитие; развитие на информационното общество)

В периода 1994 – 2000 г. Европейската комисия (ЕК) приема редица доклади, планове за действие, решения и др. , сред които ,, Европа и глобалното информационно общество ’’(важност на регулаторната юридическа рамка на информационното общество, нови обекти на правна регламентация-ПИС, П на личен живот). През 2000 г. се приема т. нар. Лисабонска стратегия или ,, е – Европа – информационно общество за всички ’’. Общата цел е развитие на икономиката, базирайки се на знания, а конкретните цели са както следва:

– всеобщ онлайн – достъп

– потребителско доверие

– регулаторна рамка за електронните съобщения

– развитие на информационните технологии

– създаване условия за електронна търговия

-въвеждане на дигитално образование в Европа

-осигуряване на социална насоченост на целия процес

-изграждане на социална еднородност

-поддържане на европейското лидерство в мобилните комуникационни технологии.

„правителство онлайн”

През 2002 г. се приема план за действие ,, е – Европа 2005 – информационно общество за всички ’’. В сравнение с Лисабонската стратегия планът е по – конкретен, защото е насочен главно към 5 основни аспекта:

• Въвеждане на динамична среда за електронна търговия
• Увеличаване на продуктивността на модерните онлайн – услуги:

През 2005 г. Европейската комисия формулира

петгодишната инициатива ,, i2010 – Европейско информационно общество за развитие и заетост ’’, която представлява нов подход към политиката за ИО(цифровото сближаване изисква сближаване на политиките и воля за адптиране на регулаторни рамки; инициативата насърчава отворена и конкурентна цифрова икономика).

Европейската комисия определя 3 основни приоритета:

1. ) създаване на общо европейско информационно пространство-предлага достъпни, сигурни и бързи комуникации, цифрови услуги, богато и разнообразно съдържание
2. ) увеличаване на иновациите и инвестициите в изследователската дейност-цел:постигане на световно ниво на развитие на ИКТ чрез премахване на технологичните, организационни и юридически бариери за внедряване на изследователските резултати.
3. ) създаване на приобщаващото европейско информационно общество-за всички граждани; по- добри, евтини и достъпни услуги; подобряване качеството на живот чре нови здравни и социални услуги.

Предизвикателствата преминават от наличност на услуги към увеличено потребление и използване на предимствата на тези услуги.

Основи на инициативата: регулаторните инструменти на ЕК(предложения за обновяване на уредбата на електронните комуникации, ИО и медийните услуги за използване на вътрешнияв пазар;насърчава инвестициите в стратегически изследвания и да преодолее пречките пред широко разпространение на ИКТ; подкрепя политики за развитие на е-приобщаване); изследователските и развойни инструменти и кооперация с частния сектор; развитие на повсеместно ИО. Роля на страните-членки: бърза и цялостна транспозиция; по-високи разходи за изследания: модерни обществени услуги; представят годишни отчети на ЕК. След първия отчет-нови изисквания на ЕК: усилия на страните по отношения на широколентов достъп до Интернет; разпространение на дигитално съдържание на европейско равнище; наличност на радио-честоти за нови приложения; интеграция на изследователски и иновационни стратегии; модернизация на обществените услуги.

Лисабонската стратегия не разполагаше с достаъчно инструменти, цялостния ход на реформите бе бавен и неравномерен, проблем с комуникацията

В БГ-Направления

ØИКТ инфраструктура и сигурност

ØОбщество и култура

ØИкономика и заетост

ØНаучни изследвания и иновации

ØОбразование и обучение

ØПопуляризиране на информационното общество; Не се засяга съществената правна проблематика

ØНе се поставят цели пред правото

ØНеобходимо е създаване на условия за качествено нормотворчество в областта на българското информационно право.

Необходимо е създаване на нова национална стратегия за развитие на ИО в България. Трябва да се обнови и Стратегията за изграждане на електронно правителство у нас. Всички изменения в националното законодателство, които засягат информационните отношения, следва да се преценяват съобразно изискванията към новата правна рамка на ЕС за ИО.

Обекти на правна регламентация на нац. Ниво са  електронна демокрация; е – правителство и е – управление; режимите на е – подписите у нас; режим на обществената информация; защита на правото на личен живот данни и др.

на международно равнище – свободно използване на Интернет; глобална сигурност в Интернет; трансгранични аспекти на компютърните престъпления в Интернет; авторски права и др. На национално равнище правната регламентация в частните отрасли:

авторски права в Интернет;

авторски права върху бази данни и компютърни програми;

управление и доставяне на цифрово съдържание;

електронна търговия;

доставка на услуги в Интернет, услугите на информационото

 

1. ЕЛЕКТРОННА ДЕМОКРАЦИЯ. НОВИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Демокрацията е обществено – политическа система, в която властта се основава на гражданите и избрани техни представители и форма на държавно устройство, при която политическата власт се упражнява от гражданите. Съществуват два вида демокрация – пряка и представителна.

Електронната демокрация е използване на информационни и комуникационни технологии за развитие на общества, основани върху идеята за демократично устройство. Електронната демокрация се базира на нови демократични механизми за участие на гражданите в управлението и нови тенденции в общественото устройство и нови права на гражданите.

Терминът ,, електронна демокрация ’’ е събирателен термин, защото включва:

1. възможностите на новата информационна и комуникационна среда
2. приложение на тези възможности в традиционни и нови форми за участие на гражданите в работите на държавата.

Електронната демокрация  съотносима с електронното управление и електронното правителство – един нов модел на управлението въз основа на виртуалното пространство. Съдържание на електронната демокрация:

Тя осигурява достъпни и прозрачни процеси в държавната адм – я, нови права на гражданите и нови механизми за осъществяване на новите права в информационното общество; предоставя обществена информация

1. За адм – ята:

– достъпна кореспонденция ;  публикуване предварително дневния ред на заседанията; онлайн интерактивни обсъждания при вземането на решения; системи за уведомяване по избрани въпроси от дейността на държавния орган; пълен достъп до обществена информация; приемане на публични декларации и петиции в Интернет.

В източнитиците за новите права на гражданите се правят следните констатации:

 

Права на граждани

в ИО:

1. ) Право на достъп до Интернет при гарантиране на защита на личните данни
2. ) Право на образование и подготовка, включително достъп до нови информационни технологии
3. ) Право на онлайн – информация и участие
4. ) Право на свобода на изразяване, информация и комуникация
5. ) Защита на интелектуалната собственост
6. ) Развитие на традиционните права
7. ) Право на гражданите да участват в демократичния процес и да реализират своите политически права чрез използване на нови информационни технологии при формирането на обществената политика, при вземането на решенията

8.) нови механизми за реализацията на тия права и улеснен контакст с държ. органи.

Право на гражданите да използват новите информационни технологии при взаимодействието си с държавата.

Право на достъп до документи в електронна форма и право на изпращане на електронни документи.

Като конкретизация на това право може да се определи правото на гражданите да искат от държавните органи приемане и получаване на кореспонденция чрез е-mail.

Право на гражданите да изискват от държавните органи качествено обслужване.

Съвременни конфликти:

– свобода на словото – анонимни участия във форуми и блогове – клевета

– запазване на данни за комуникация, местоположение, кореспонденция

– анонимността не е средство за избягване на отговорността пред закона

 

 

 

 

9. ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ

 

1. Необходимост – легитимиране на управлението; участие на големи групи от хора в избирателния процес; повишаване доверието на гражданите в изборните институции; мобилност на гласоподавателите; нови начини за привличане на големи групи от хора в непосредственото осъществяване на демократичния процес; възможност за въвеждане на преките форми на участие на гражданите в държавните дела.
2. Видове електронно гласуване

а) Недистанционно гласуване.

Гражданите изразяват своя вот чрез специално създадени електронни апарати, които се намират в избирателните секции или на места, контролирани от избирателните органи. Тук както устройствата, така и комуникационната среда, така и преброяването на гласовете се контролират от местната избирателната комисия.

 

б)   Дистанционно     гласуване.

То     се   осъществява чрез информационните и комуникационни технологии на Интернет. Нито гласоподаващите устройства, нито комуникациите са под контрола на избирателните органи. Оттук идват големите опасения за манипулируемост на изборите и техните резултати.

Правни проблеми на електронното гласуване:

 

– Установяване на самоличност; Подмяна на самоличност; Предизборна агитация в Интернет; Организация и процедури за е-гласуване; Еквивалентност на правата при традиционно и е-гласуване – всеобщо, равно, пряко избирателно право при тайно глaсуване; Отчитане и преброяване на гласовете; Отнасяне на гласовете към избирателни райони.

Организацията на е-гласуването трябва да осигури свободното формиране и израз на волята за избирателя и, където е необходимо, персонално обучение за осъществяване на избирателното право. Гласоподавателите следва да са в състояние да поправят своя избор във всеки етап на избирателния процес преди подаване на гласа си, както и да прекъсват процедурата, преди техния избор да бъде записан или достъпен от друг човек.Системата за е-гласуване не следва да позволява манипулативни въздействия върху гласоподавателя по време на гласуването.Системата за е-гласуване следва да осигури участие в избори или референдум без ограничения на възможностите, напр. чрез подаване на празна бюлетина. Системата за е-гласуване следва ясно да показва на избирателя кога вотът е приет успешно и кога цялостната процедура е завършена. Системата за е-гласуване следва да предотвратява промяна на вота след неговото приемане.
Системата за е-гласуване следва да гарантира, че гласовете в електронната урна и преброените гласове са и ще останат анонимни, и няма да е възможно възстановяване на връзката между гласа и гласоподавателя. Трябва да се предприемат мерки, които осигуряват, че информацията,необходима за електронна обработка, да не се използва за нарушаване тайната на гласуването.

Чл. 26, т.22, 33 ИК; чл. 54 ал.4 ИК; чл.136, 137 ИК; параграф 11 ИК/ РКС 4 ОТ 4.5.2011Г.

10. ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ И ИНФОРМАЦИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР

 

1. Основания на правото за достъп до обществена информация

а) обществено – политически основания – държавата е създадена от гражданите, за да защитава техните интереси; свободно движение на информация според демократичното развитие;свобода на словото;ДОИ е предпоставка за развитите на демократичните процеси; нормативната регламентация за достъп до обществена информация създава условия за контрол, прозрачност и отчетност на държ. управление; право на знания; нови начини за получаване на знания и информация; ИО(еволюция на държавата и гажданите, нови ИТ, нови начини за получаване и придобиване на знания)

 

б) юридически основания

– Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 (право на искане на отчет по публичните функции)

– Всеобща декларация за правата на човека от 1984 г. (право на свобода на мнение, право да се търси, получава и предава информация)

– Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ( правото да се получава и разпространява информация като част от правото на мнение )

-Съветът на Европа –1981 г. -Препоръка (81)19

-Хартата за основните права на гражданите в Европейския съюз

Чл. 42 -„Право на достъп до документи

–  Регламент№1049/2001за обществен достъп до документите на Европейския парламент,Съвета на министрите и Комисията

Чл. 2 -всеки гражданин на ЕС и всяко физическо или юридическо лице с местожителство или седалище в някоя от страните-членки на ЕС има право на достъп до документите на трите органа

Чл. 11 -всяка институция се задължава, с цел да осигури ефективното изпълнение на правата на гражданите, следващи от Регламента, да създадат обществен достъп до своите регистри.

Общата тенденция е провъзгласяване на правото да се създава, получава и разпространява информация, което се отнася към свободата на словото. Правото да се търси информация от държавен орган е самостоятелно право. То се формира или като право на информация, или като право на достъп до публични документи. Достъпът до обществена информация бива пълен и частичен.

– Конституция на Република България – чл. 41 Всеки има право да търси, разпространява и получава информация.

 

2. Понятие за обществена информация и информация от обществения сектор

Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Общест

нормативни актове



индивидуални актове



писма, указания, протоколи от заседания на държавни органи



Не е обществена информация:



Информацията по конкретносъдебнодело–“няма характера на обществена по смисъла на чл.2,ал.1от /ЗДОИ/, тъй като се иска конкретна такава по конкретно дело и се отнася до съдебен спор между конкретни правни субекти”

Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена върху звукозапис, и събирана или създадена от организация от обществения сектор.

Организация от обществения сектор е



Държавен орган,



Орган на местно самоуправление и



Публичноправна организация,



Както и техните обединения.

3. Задължени субекти според ЗДОИ – Държавните органи; Публичноправни субекти; Физически и юридически лица относно извършвана от тях дейност, финансирана от държавния бюджет; Средствата за масова информация

Субекти на правото на достъп – всеки гражданин на Република България; чужденците; лицата без гражданство; всички юридически лица
Принципи за осъществяване правото на достъп до обществена информация: откритост, достоверност и пълнота на информацията; осигуряване на еднакви условия за достъп; осигуряване на законност при търсенето и получаването; защита на правото на информация; защита на личната информация; гарантиране на сигурността на обществото и държавата

Държавните органи следва активно да публикуват и разпространяват основни видове информация дори и при липса на искания. Новите технологии правят тази задача по-лесна и по-евтина.
Изключенията при достъпа до информация трябва да са тясно определени, установени в закон.

Повторно използване: Задължениезапредоставяне

ЗДОИчл.3.(3)(Нова-ДВ,бр.49от2007г.,изм.-ДВ,бр.104от2008г.)Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, с изключение на предвидените в този закон случаи.

Принципи: 1.осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор;

2.прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор;

3.забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор;

4.забрана за ограничаване на свободната конкуренция.

Ограничения: чл. 17, чл 31, ал.3, 4 и5 ЗДОИ
Изключения от приложното поле на закона: чл.8

11. Видове обществена информация

• – Видове обществена информация според Закона за достъп до обществена информация (чл.9 – ЗДОИ) – официална и служебна. Практическото значение на делението е, че достъпът до различните видове информация е различен.
• – официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи, на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. (чл.10) (Актове на държавни органи – нормативни(К, З, Наредби и т.н.) и ненормативни (заповеди, решения); Актове на органите на местното самоуправление)

 

• – служебна – информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. (чл.11 – ЗДОИ) Видове – създавана и съхранявана във връзка с официалната информация (проекти за НА; мнения по проекти); по повод дейността на органите и техните администрации (стенограми, преписки, писма, указания)

 

(чл.12) (1)Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове,се осигурява чрез обнародването им. (2)Достъпът до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал,се осигурява чрез обнародване. (3)Достъпът до официална информация извън случаите по ал.1и2 е свободен и се осъществява по реда на този закон.

(чл.13)Като цяло достъпът до обществена информация е свободен, в определени случаи може да бъде ограничен, но не и когато има наличие на надделяващ обществен интерес (когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт,повишаване на прозрачността и отчетността на субектите).

 

Ограничена о.и : Чл.13,ал.2,т.2 съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (ограничението не може да се налага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация)

Аргументи за налагане на ограничението :

• тайна на преговорите
• опасност от формиране на частични и непълни позиции на обществото
• мнения, основани върху интереси на политически партии

 

(чл.14/2) Органите са длъжни да съобщават информация,събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество; опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; представлява или би представлявала обществен интерес; следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон.

Чл.15 (1) С цел прозрачност – периодично публикуване на информация; чл.15а – в интернет страниците на админ. структури в с-мата на ИВ.

 

Пасивен достъп до обществена информация – осъществява се по повод конкретни искания; Включва изпълнение на определена процедура от органа; Конкретните резултати са достъпни само до искащия; Нови искания пораждат нова процедура и създават нови копия на исканата информация

Активен достъп до обществена информация – Осигурява се от органа в процеса на неговата дейност и успоредно с осъществяване на правомощията му; Процедурата за достъп е автоматична; Резултатите са достъпни до всички (Интернет); Исканията не ангажират органа;

 

Достъп по чл. 3, ал. 2: Достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти.

Чл.17.(Изм.ДВ,бр.104от2008г.)(1)Достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл.3, е свободен.

(2)Информацията по ал.1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

(3)Задължените субекти по чл.3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал.2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.

 

Достъп до обществена информация за средствата за масова информация

Чл.18.Обществената информация за средствата за масова информация е само информация относно:

1.лицата, които участват в управлението на съответното средство за масова информация или осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му;

2.икономически свързани лица, които участват в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;

3.лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация и участват във формирането на редакционната политика;

4.направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и принципите или вътрешните механизми, които прилагат средството за масова информация за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация;

5.финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция.

 

 

 

 

 

 

 

 

12. Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация

 

Искането за предоставяне на достъп до обществена информация може да стане чрез писмено заявление, чрез устно запитване, по електронен път с условия, определени от съответния орган (чл.24);  (3)Когато заявителят не е получил достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му информация за недосттъчна, той може да подаде писмено заявление.

Заявлението трябва да съдържа информация за заявителя, описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до съответната информация(чл.25).

Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са преглед на информацията-оригинал или копие; устна справка; копия на хартиен носител; копия на технически носител (чл.26)

Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност; е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. (чл.27)

 

Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Срокът може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.

Срокът може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. При неполучаване на съгласие от третото лице или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когатото е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е на лице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя.

Органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

В случай,че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо,заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30дни, заявлението се оставя без разглеждане.

 

В решението, с което се предоставя достъп до исканата обществена информация,задължително се посочват степента на осигурения достъп до исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен достъп; мястото, където ще бъде предоставен достъп; формата,под която ще бъде предоставен достъпа; разходите по предоставянето на достъп.

Достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от съответния служител.

В случаите на неявяване на заявителя в определения срок или когато не плати определените разходи, е налице отказ на заявителя от предоставения му достъп до исканата обществена информация.

 

13. Отказ за предоставяне на достъп. Подсъдност и обжалване

 

Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,предвидени със закон; достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.(чл.37)

Следва да се има предвид, че правото на информация по Конституция не е неограничено, а свободният достъп до съдебно дело и до книжата, съдържащи се в него безспорно би застрашило други, изрично конституционно прогласени и конституционно защитени ценности. Следва да се изтъкне и че всяко съдебно дело, касаещо конкретно лице, съдържа или може да съдържа лични за него данни по смисъла на чл.2,ал.1 от Закона за защита на личните данни, достъпът до които е само съобразно разпоредбите на цитирания закон.

В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. (чл.38)

В административното производство по ЗДОИ законодателят изрично е изключил възможността за мълчалив отказ.

Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. (чл.39)

Обжалване на решенията по достъпа:                                                                 Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (чл.40/1)                                                                   В случаите, когато съдът установи незаконосъобразност, той отменя изцяло или частично или изменя обжалваното решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация. (чл.41/1)

(3)При обжалване на отказ за предоставяне на достъп до обществен аинформация на основание чл.37, ал.1, т.1 съдът в закрито заседание може да поиска от органа необходимите доказателства за това.

Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 50лв. Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 300лв.

Нарушенията се установяват, наказанията се налагат, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

14. Повторно използване на обществената информация

 

• Информация от обществения сектор се определя като документи,бази данни и други данни, които се създават, събират, запазват от субектите в обществения сектор.

Според  ДИРЕКТИВА 2003/98/EC НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА  „повторно използване“ означава използване от физически или юридически лица на документи,съхранявани от организации от публичния сектор, за търговски и нетърговски цели, различни от първоначалната цел или обществена задача, за която тези документи са произведени. Обмен на документи между организации от публичния сектор с единствена цел осъществяване на обществените им цели не представлява повторно използване.

 

Предмет. Директивата установява минимален набор от правила, регулиращи повторното използване и практическите начини на улесняване на повторното използване на съществуващи документи съхранявани от организациите от публичния сектор на страните-членки. Не се прилага за:

• документи, предоставянето на които е дейност,попадаща извън публичните задачи на организациите от публичния сектор
• документи, за които трети страни притежават право на интелектуална собственост;
• документи,за които не се дава достъп по силата на режим за достъп в страните-членки включително по причини свързани с защита на националната сигурност,отбраната и обществената сигурност;

 

Обхват. Тази Директива не се прилага за документи, предоставянето на които е дейност, попадаща извън публичните задачи на организациите от публичния сектор; документи, за които трети страни притежават право на интелектуална собственост; документи, съхранявани от образователни или изследователски организации. Тази Директива се основава на, а не ограничава, съществуващите режими за достъп на страните-членки.

 

Условия за повторно използване. Организациите от публичния сектор ще обработват, по възможност по електронен начин, молби за повторно използване и ще предоставят на кандидатите документа за повторно използване, или ако е необходим лиценз, ще финализират офертата за лиценз, в разумен срок близък до този за обработка на молбите за достъп до документите. Където няма установени срокове – в рамките на 20 работни дни от получаване на молбата. Тази рамка може да бъде удължавана с още 20 дни за особено времеемки и комплексни молби.

В случай на отрицателно решение, организациите от публичния сектор са длъжни да комуникират основанията за отказ до кандидата въз основа на клаузите на съответния режим за достъп на сраната-членка. Всяко отрицателно решение следва да съдържа референция към възможните начини на компенсация ако кандидатът желае да обжалва решението.

Въз основа на настоящата Директива организациите от публичния сектор не могат да бъдат задължавани да продължават да произвеждат определени докумети с оглед на повторното използване на същите от организации от частния или от публичния сектор.

Когато се събират такси, общият приход от доставяне и разрешаване на повторното използване на документ не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението, заедно с разумна възвращаемост на инвестицията. Тези такси трябва да бъдат предварително публикувани.

Организациите от публичния сектор могат да разрешат безусловно повторно използване на документи или да налага условия, посредством лицензии, третиращи съответните въпроси. Тези условия не трябва да ограничават ненужно повторното използване на документи от публичния сектор, нито да бъдат използвани за ограничаване на конкуренцията.

 

Уредбата у нас –ЗДОИ

Повторно използване на информация от обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор. Предоставянето на информация от обществения сектор на организация от обществения сектор във връзка с осъществяване на нейните правомощия или функции не е повторно използване по смисъла на този закон.

Основните принципи при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване са 1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор; 2. прозрачност при предоставяне на информация; 3. забрана за дискриминация при предоставяне; 4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция.

 

15. Процедура за предоставяне на информация от обществения сектор. Отказ от предоставяне. Подсъдност и обжалване

 

Информация от обществения сектор се предоставя във формати на език, на които тя е събрана, съответно създадена, или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор. Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция. По искане на заявителя и при възможност исканата информация се предоставя по електронен път на посочен електронен пощенски адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.

Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор, 1. чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор; 2. която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице; 3. която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски организации; 4. Която е събрана или създадена от обществени радио-и телевизионни оператори или техни регионални центрове.

Забранява се сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор. Сключване на договор е допустимо единствено в случаите, когато предоставянето на услуга от обществен интерес не може да се осигури по друг начин.

Процедура за предоставяне. Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане. Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.

Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи по предоставянето й.

Организациите от обществения сектор обработват постъпилото искане за повторно използване и отговарят на заявителя в срок до 14 дни от постъпването му. В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от време, организациите от обществения сектор трябва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение.

Отказът за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване се мотивира. Отказ може да се направи в случаите, когато закон забранява предоставянето на поисканата информация; искането не отговаря на условията; Не може да е основание за отказ наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.

Отказите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, издал акта,по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

16.Електронно изявление.Автор,титуляр и адресат на ел.изявление

 

Ел.изявления има във всички правни отрасли ( реализация на правни норми; създаване на процедури за реализация на правни норми във виртуалната среда). Проблемът за ел.изявления е общотеоретичен (ОТП на инф.общество), информационно-правен и отрасловоправен.

Понятие: Ел.изявление е израз на воля във виртуална среда<=>релевантно изявление във виртуалната среда.

Видове: 1. Нормативни,които се характеризират с многократно приложение,изразяват правила за поведение и съдържат модел за развитие на правоотношения.Те от своя страна биват абстрактни(създават се от нормотвореца) и конкретни (единият адресат е индивидуализиран и се създават от правоприложителя).

2. Индивидуални– представляват актове по реализация на пр.норми,изразяват конкретна воля на конкретен правен субект, съдържат конкретни данни за участниците в правоотношението и реализират пр.норми.

Форма:  Традиционните изявления са:

1. Формални актове-електронна форма,традиционно определените реквизити(за обикновените изявления,не във виртуалната среда) и специфични реквизити във вирт.среда.
2. Неформални – ел.форма и спецефични реквизити във вирт.среда
3. Електронно съобщение – текстова форма, невинаги има специално установени реквизити от правото,има реквизити,получени от виртуалната среда(източник,моменти на изпращане и получаване).
4. Електронен текстов документ – текстова форма, винаги притежава установени от правото реквизити,а от вирт.среда: източник, моменти на изпращане и получаване.
5. Запис в база данни – по форма са полета,съставящи запис в база данни,на практика винаги имат установени от правото реквизити,а от вирт.среда: източник, моменти, специфични реквизити от базата данни.

ЗЕДЕП-Електронноизявление

Чл.2.(1) Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

(2)Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация.

Автор на ел.изявление е физическото лице,което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр е лицето,от името на което е извършено електронното изявление.

Чл.24.(1) Когато в удостоверението за електронен подпис е посочено, че заявителят -„автор“, действа от името на друго лице -„титуляр“, основанието за овластяване трябва да бъде посочено в удостоверението. Ако овластяването на заявителя произтича от други овластенилица, удостоверението трябва да съдържа данни за тези лица.

(2)Когато се използва удостоверение, в което не се съдържат обстоятелствата по ал.1, заявителят трябва да посочи в електронното изявление, че действа от името на получателя на електронната административна услуга. Когато представителната власт не произтича от закон, обемът й се установява от текста на електронното изявление. Заявителят носи наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства.

              Адресат може да бъде лице,което по силата на закон е длъжно да получава ел.изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята,че се е съгласило да получи изявлението във ел.форма.

Условие за валидност на удостоверението за ел.подпис са наличието на автор и титуляр на ел.изявление и вписаната в удостоверението представителна власт на автора.

 

17.Автоматични електронни изявления.Същност,правна регламентация,приложно поле

 

 

Примери.  • фирма за набиране на персонал използва автоматични процедури, обработващи лични данни на кандидатите и ги филтрира по определени критерии;

• банка използва бази данни и средства за обработка, за да определи платежоспособността на кандидати за кредити;
• обучаваща и тестваща програма автоматично оценява знанията на студента.

 

Автоматичните изявления се създават от информационни технологии и формират съдържанието на автоматични решения. Автоматичните решения,предназначени за реализация на правни норми,предвиждат възникване на правни последици; Не всички автоматични решения автоматично водят до непосредствено възникване на пр.последици. В случаите на правнорелевантни авт. решения волята за настъпване на пр.последици, предвидени в нормите, се формира автоматично, без непосредственото участие на субекта на нормата. Той не формира волеизявление за всеки конкретен случай.

Трябва да се правят разграничения между авт.изявления и авт.подписване на ел.документи; м/у авт.изявления и авт.решения; м/у авт.изявления и авт.процедури и авт.настъпване на правни последици.

Новата проблематика на въпроса е свързана с това кой е субектът (чия воля е изразена) и кой е отговорен за съдържанието на акта (отговорността ); каква е връзката м/у волята на законодателя, конкретния случай и отговорността на държавния орган и на адресата на нормата.

Признаци на авт.решения: те са актове по реализация на пр.норми;създават актове или извършват действия,предвидени в диспозицията(санкцията) на пр. норма; създават се от автоматични процедури, които от своя страна са създадени за многократно приложение към сходни случаи; отсъства непосредствено и конкретно изразена воля на пр.субект; използват виртуални юридически факти, закрепени в ел.бази; създават ел.документи и/или виртуални юридически факти;

ЗЕДЕП не урежда автоматичните електронни изявления и автоматичните решения.

Правна регламентация

Конвенция на ООН за използване на електронни съобщения в международните договори (2005)

Договор, сключен в резултат на взаимодействие между автоматизирана система за съобщения и физическо лице или в резултат на взаимодействие между автоматизирни системи за съобщения, не може да бъде лишен от действителност или искова сила само на основание, че физическо лице не е осъществило преглед или участие във всяка отделна операция, изпълнена от автоматизираните системи за съобщения, или изпълнена в резултат на договора.

Директива 95/46, чл.15 определя критериите за допустимост на автоматични решения.

Конвенция №108 за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни.

Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите от 2008 г.

Чл.17.(1)В администрациите могат да се използват информационни системи, които позволяват автоматично подписване на електронни документи в случаите на обслужване на заявки за вътрешни електронни административни услуги в случаите на автоматично генериране на изявления от администрациите за нуждите на електронни административни услуги, предоставяни на гражданите и организациите.

 Приложно поле:

1. В ел.правителство – в случаите на обслужване на заявки за вътрешни ел.административни услуги;
2. В ел.търговия – при автоматично сключване на договори;
3. В обработката на лични данни
4. В ел.регистърни производства – при установяване на определени обстоятелства като условие за извършване на регистрация.

Правни проблеми: неправилно тълкуване на пр.норми при създаване на инф.технологии; необходими са процедури за контрол на преобразуването; необходими са нови методи на нормотворчество и нови правила и допълнение на съществуващите правила по повод действието на правото във вирт.среда; Преимущества: прозрачност на правилата; прозрачност на решенията; съдържат логика на процесите за вземане на административни решения; осигуряват еднообразно прилагане на правото;рационализират административните производства и автоматизират значителни части от административния процес за вземане на решения.

 

18.Посредник при електронното изявление.Изпращане,предаване и получаване на ел.изявление

 

Посредник при ел.изявление е лице,което по възлагане от титуляра, автора или изпращача изпраща,получава,записва или съхранява ел.изявление или извършва други услуги,свързани с него.

Задължение на посредника е да разполага с техническо и технологично оборудване,което да осигурява надеждност на използваните схеми; да поддържа персонал,притежаващ необходимите експертни знания,опит и квалификация; да осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните ел.изявления; да използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т.  3; съхранява информацията по т.3 в срок от една година.

Отговаря за причинените вреди от неизпълнение на задълженията му.

Изпращане, предаване и получаване на електронните изявления.

При грешки при предаване на ел.изявления рискът се носи от титуляра,освен ако адресатът не е положил дължимата грижа. Рискът от грешки при предаване на изявлението към доставчика на услугата е за заявителя.

Получаване на ел.заявление.

Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.

Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.

Време на изпращане на ел.заявление.

Електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

 

Време на получаване на ел. заявление.

Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

(2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.

Време на получаване по ЗЕУ

Електронното изявление се смята за получено от доставчика на електронни административни услуги с постъпването му в неговата информационна система или в единната среда за обмен на документи.

Времето на узнаване

Смята се,че адресатът на ел.изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

Ел.изявление се смята за изпратено в мястото на дейност на неговия титуляр,а за получено – в мястото на дейност на неговия адресат.

Начини за подаване на ел.документи по ЗЕУ

онлайн по стандартизиран протокол чрез публичнодостъпно уеб базирано приложение; чрез единната среда за обмен на документи и чрез електронна поща и по др способи.

Получаване на ел.документи според ЗЕУ

чрез уеб базирано приложение, чрез ел.поща, на физически носител и чрез единната среда за обмен на документи. време на получаване – въвежда се автоматично времето на извършена регистрация на получения документ в официалния документен регистър;

Качества на сертифицираната електронна поща

*разпознаване на изпращача по мейл-акаунта;

* интегритет на изпратеното съобщение;

* отхвърляне на съобщението е невъзможно;

* установяване на точния момент на:

-изпращане,

-потвърждаване на изпращането,

-получаване на съобщението.

 

 

 

19.Електронен документ.Правно значение и приложно поле

 

Електронен документ

Трябва да се разграничава ел.изявление от ел.документ. Електронен документ е ел.изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.(ЗЕДЕП). Всяко Е-изявление е е -документ.

Съотношението е : 1. Волеизявление -> Юридически акт -> Форма на ю.акт;

2. е-изявление -> е. ю.акт = е-документ -> форма на е. ю.акт

Е-документи биват първични и производни. Електронни първични са е-документите по ЗЕУ и ЗЕДЕП,е-съобщенията по ЗЕУ,а производни са записи в бази данни по ЗЕУ, някои е-съобщения.

Преобразуване на електронен документ от една форма в друга

Електронен документ в текстова форма и с реквизити към запис в база данни;

Електронно съобщение в текстова форма към запис в база данни;

Преобразуване от електронен документ в хартиен документ:

Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението.

Когато съдът се нуждае от документа, служителят на агенцията удостоверява с електронен подпис идентичността на сканираните документи на хартиен носител от фирменото дело с документите в електронна форма.

Изводи

Правното значение на електронния документ не следва автоматично от правното значение на традиционния юридически акт.

Правното значение на електронния документ се определя от закона за всеки вид юридически акт.

Електронният документ наследява качествата на традиционния юридически акт.

Електронният документ притежава допълнителни качества спрямо традиционния юридически акт.

Тези допълнителни качества са проява на качествата на виртуалната среда –нови реквизити, придобити от преобразуването на електронния документ.

Правното значение на електронния документ зависи и от качествата на документа във виртуалната среда. Тези качества, заедно с традиционните качества, определят условията за валидност на електронния документ.

Електронните изявления се извършват и съществуват в различниформи–електронни документи, електронни съобщения, записи в бази данни и пр.

Практиката налага извършване на преобразувания между различните форми на електронните документи.

Преобразуването на електронните документи, както и съществуването на документите в нова, преобразувана форма, може да промени качеството и съдържанието на реквизитите на електронния документ, произхождащи от реквизитите на хартиения документ.

Преобразуваните електронни документи са източник за създаване на хартиени документи с официален характер. Пример–Търговския регистър.

Пороците на производните електронни документи се кумулират в издадените на тяхна основа хартиени документи. Когато един такъв хартиен документ е официален, за опровергаване на съдържанието му не се допускат свидетелски показания(чл.164,ал.1,т.2ГПК).Той е доказателство за съответните изявления и действия(чл.179,ал.1ГПК).

Ето защо процедурите за преобразуване на електронните документи имат значение за правните качества на документа и поради това следва да подлежат на павна  регламентация.

 

Правното значение на е-документ зависи от качествата на документа във виртуалната среда. Тези качества, заедно с традиционните за всеки юридически акт качества, определят условията за валидност на е-документ.

Приложението на електронните документи е много по-широко.

Електронният документ от общотеоретична гледна точка съдържа волеизявление.

Съответстващото понятие в ОТП и частното право е юридически акт, а юридически актове възникват във всички правни отрасли.

Изключения: ЗЕДЕП не се прилага, когато законът изисква квалифицирана писмена форма.

Формата на е-документ е текстова и с реквизитите,определени за съответния юридически акт. Е-съобщение в текстова форма с форма и реквизити,определени от правото специално за този вид съобщения. Може да се осъществи преобразуване на е-документ от една форма в друга(напр:от е-съобщение в текстова форма към запис в база данни).

Реквизити на е-документите, следващи от реквизитите на юридическите актове,са:

1. наименование на органа,който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част,с която се определят правата или задълженията,начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето,издало акта,с означаване на длъжността му;когато органът е колективен,актът се подписва от председателя или от негов заместник.

Специфични реквизити на е-документите: 1. създаден от автоматично регистрирани име,фамилия и системен идентификатор на потребител,създал или съхранил информационен обект;  2. създаден на автоматично регистрирано време на създаване или съхраняване на обект,отчетено с точност; 3. наименование на документ (абревиатура); 4.  указател за връзка към файловото съдържание на електронния документ; време на вписване; извършил вписване; 5. уникален регистров номер на документ,генериран при регистрацията му в официалния документен регистър; 6. дата на получаване или подписване; 7. уникален регистров идентификатор и наименование на вида на регистрирания документ, с които този вид документ е вписан във ведомствената номенклатура на видовете документи; 8. Време на вписване –автоматично генерирани данни за време на извършено вписване в регистъра; 9.  Извършил вписването-автоматично генерирани данни за име и системен идентификатор на служител, извършил вписването, или в случай на автоматична регистрация-уникален регистров идентификатор на АИС, с който АИС е вписана в списъка на сертифицираните системи; 10. удостоверен момент на регистриране на е-документа в информационна система; 11. вид на решението според критерия ръчно/автоматично формирано изявление; 12. удостоверена дата на изпращане и на получаване; 13. реквизити на електронния подпис,с който електронният документ е подписан.

 

Единна среда за обмен на е-документи е управляема среда за стандартизиран обмен на документи, вписани в регистъра на информационните обекти, между информационните системи в администрацията за нуждите на ел.управление. (ЗЕУ)

Съхраняване на ел. документи

Държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да съхраняват електронните документи в нормативно установените срокове за съхраняване на документи. Всички получени и изпратени електронни документи се съхраняват в информационната система на всяка администрация. Съхраняването е необходимо, защото правоотношения, които са възникнали в определен момент, могат да създадат спорове след години; Доказателственото значение на е-документ се проявява години след създаването му. Налага се периодично архивиране на е-едокументи и удостоверяване, че към момента на архивирането им е-подпис е бил валиден. Необходимост от дълготрайно запазване теоретично може да възникне още във втория ден от постъпване на е-документ в администрация или регистър.

Приложение на електронните документи

ЗЕДЕП – Министерски съвет и подчинените му; НСИ; НОИ; ЗЕУ – доставчиците на електронни админ. услуги не могат да откажат приемането на ел.документ; Кодекс на Застраховането – застрахователния договор; З за търг. регистър – заявления, удостоверения, документи с нотариална заверка и т.н.;

 

20.Валидност на електронните документи по българското законодателство

 

Понятие за валидност – валидно е изявлението, което притежава определени правни качества, като тяхното наличие е предпоставка за определено правно действие. Акцентира се върху два аспекта- правното закрепване на тези качества и тяхното наличие в конкретно изявление.

Аспекти на валидността. Различава се валидност на е-съобщения и на е-юридически актове, която се конкретизира във валидност:

• на електронните текстови актове;
• на записите в бази данни;
• на актове в полуструктурирана форма – XML и др.

Условия за валидност на електронните съобщения: когато произхождат от държ. орган: 1. да са предвидени в нормативен акт; 2. или да са предвидени в акт на административния орган; 3. да съдържат следните реквизити: издаващ орган; основание за издаване; дата на издаване; универсален електронен подпис на издаващия орган.

Условия за валидност на първични е-юридически актове:

издаването им да е изрично предвидено в нормативен акт; реквизитите да са установени по нормативен път; формата да е определена; ако актът е получен в резултат на автоматизирана обработка-спазени ли са изискванията за тази категория актове–да не съдържа оценка на поведение, формирана изключително в резултат на автоматизирана обработка; да са определени в норма издаващия орган, основание за издаването,дата на издаване и универсален е-подпис на издаващия орган;

Условия за валидност на производни е-юридически актове:

да са получени чрез преобразуване на валидни първични е-юридически актове или чрез преобразуване на юридически актове в хартиена форма по установения от правото ред; производната форма да е определена; полученият в резултат на преобразуването производен е-юридически акт да е подписан с универсален е-подпис от компетентно длъжностно лице.

Кои от изброените качества на електронните юридически актове са регламентирани в българското законодателство?

Когато третира проверката на усъвършенствания електронен подпис, а не на електронния документ, чл. 17, ал. 2 от ЗЕДЕП изисква проверка, която не е достатъчна и не може да гарантира, че документът е създаден в условия и с механизми, които гарантират наличието на значими за правото качества.

Законът не създава критерии и не изисква процедура за установяване на момента, в който документът е подписан.

Това прави възможно прилагане на технологии, които позволяват антидатиране на подписите върху електронни документи. Действащият правен режим у нас позволява прилагане на технологии, при които е-документи може да бъдат подписвани с прилагане на изтекли удостоверения.

След приемането на входящи електронно подписани документи се извършват проверки за:

1.цялостност на получения е-подпис;

2.проверка на валидността на удостоверението за е-подпис чрез: проверка на периода на валидност, проверка на вида и валидността на удостоверението, проверка на наличието на автор и титуляр.

3.проверка дали изявлението е направено от името на съответния титуляр;

4.проверка дали документите се подават чрез посредник при електронни административни услуги.

Веднъж създаден, е-документ може да се използва за различни цели. Като цяло, възниква обстановка, при която моментът на създаване и моментът на използване на електронен документ се различават. Създаденият е-документ би трябвало да се използва многократно,независимо че датата на подписването му е отдалечена с години от последващите дати на неговото използване.

При подписване на е-юридически акт удостоверението на длъжностното лице трябва да съдържа йерархията на организацията.Този реквизит е необходим за установяване дали актът е издаден от компетентен държавен орган.

 

 

21 Електронен подпис. Видове електронни подписи по ЗЕДЕП, по Типовия закон за електронната търговия на УНСИТРАЛ и по Директива 1999/93/ЕС за електронните подписи

®Идентификация на правните субекти означава всяко частично или пълно цифрово представяне на обект или физическо лице чрез материална или идеална форма.

; Гаранция за автентичност на съобщенията; Неоттегляемост и непроменимост на изявленията;

1.Електронен подпис

Двойка ключове-частен и публичен.

®Частният ключ: използва се за създаване на електронен подпис; държи се от източника

®Публичният ключ: – използва се за проверка на електронния подпис; достъпен от всички; публикува се в публичен регистър

Сертификат – Цифров документ, който проверява самоличността на лице или указва защитата на уебсайт. Сертификатите се издават от доверени фирми,известни като органи за издаване на сертификати.

„Асиметрична криптосистема“ е система за криптиране на информация, която позволява да се създават и използват двойка криптографски ключове, включваща частен ключ и алгоритмично свързан с него публичен ключ.

Видове електронни подписи спрямо субектите

• Лични; §Професионални §Сървърни§Подписване на код– §Специфични

 Електронен подпис е всяка информация,свързана с електронното изявление по начин ,който разкрива самоличността на автора, съгласието на автора с електронното изявление и защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени

Усъвършенстваният електронен подпис –  преобразувано електронно изявление,включено,добавено или логически свързано със същото електронно изявление,преди преобразуването; електронен подпис, който: дава възможност за идентифициране на автора, свързан е по уникален начин с автора; създаден е със средства, които са под контрола единствено на автора, и  е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.

Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който: е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и

е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.Изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифицирания електронен подпис се определят с наредба на Министерския съвет. Квалифицирани електронни подписи са:

усъвършенстваните електронни подписи на Комисията за регулиране на съобщенията, с които тя подписва актовете, издавани въз основа на правомощията є по закон; усъвършенстваните електронни подписи на доставчиците на удостоверителни услуги.

Универсалният електронен подпис – усъвършенстваният електронен подпис, удостоверението относно който е издадено от доставчика на удостоверителни услуги,регистриран съгласно чл.34.

Директива 1999/93/ЕС относно правната рамка на Общността за електронни подписи

1. 1. „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към или

са логически свързани с други електронни данни, и които се използват като метод за

удостоверяване;

2. „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря

на следните изисквания свързан единствено с титуляра на подписа; може да идентифицира само него; създаден чрез използването на средства, които титулярът на електронния подпис може да държи изцяло и единствено под свой контрол;

Значение на електронните подписи

Електронният подпис има значението на саморъчен подпис,освен ако титуляр или адресат на електронното изявление е държавен орган или орган на местното самоуправление.Универсалният електронен подпис има значението на саморъчен подпис по отношение на всички.

Изводи

Не се поставя изискването за удостоверяване на време; Дори и да е използвано удостоверяването на време,то не е обвързано с валидността на електронния документ и не е поставено като условие за неговата валидност. Не е решен въпросът с валидността на подпис,поставен по време на действието на валиден сертификат,след изтичане на срока на валидност на сертификата.

 

22 Доставчик на удостоверителни услуги. Изисквания към дейността на доставчика. Задължения на доставчика. Отговорност на доставчика, титуляра и автора

Български доставчици;-Банксервиз;Информационно обслужване;Инфонотари; „Спектър” АД; “СЕП-България” АД

Нормативна уредба – ЗЕДЕП 

Дейност на доставчиците на удостоверителни услуги

Доставчик на удостоверителни услуги е лице,което издава удостоверения по чл.24 и 40 и води регистър за тях; предоставя достъп на всяко трето лице до публикуваните удостоверения; лице, което осъществява публични функции

Изисквания към дейността на доставчиците на удостоверителни услуги

Доставчиците на удостоверителни услуги осъществяват своята дейност, като поддържат разполагаеми средства, които осигуряват възможност за извършване на дейностите в съответствие с изискванията на този закон; се застраховат за времето на своята дейност за вредите от неизпълнение на задълженията им по този закон;

осигуряват мерки срещу подправяне на удостоверенията и поверителността на данните; използват надеждни системи за съхраняване и управление на удостоверенията, които осигуряват; Поддържа персонал ,притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация за извършване на дейността; съхранява цялата информация отнасяща се до удостверенията за квалифициран подпис, от момента на получаването й за срок от 10г.

Задължения на доставчика на удостоверителни услуги

Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен:

да информира лицата, желаещи да им бъде издадено удостоверение, за условията за издаване и използване на удостоверението, включително за ограниченията на неговото действие, както и за процедурите за подаване на жалби и за решаване на спорове; когато издава удостоверения, да проверява чрез допустимите средства самоличността, съответно идентичността, на автора и на титуляра на усъвършенствания електронен подпис и ако е необходимо – други данни за тези лица, включени в удостоверението; да предприема незабавни действия във връзка със спирането, възобновяването и прекратяването на действието на удостоверението при установяване на съответните основания за това; незабавно да уведомява автора и титуляра за обстоятелства относно валидността или надеждността на издаденото удостоверение;

Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляра се уреждат с писмен договор.

Доставчикът на удостоверителни услуги отговаря пред титуляра на усъвършенствания електронен подпис и пред всички трети лица за вредите от неизпълнение на задълженията; от неверни или липсващи данни в удостоверението към момента на издаването му;  които са им причинени в случай, че по време на издаването на удостоверението лицето, посочено като автор, не е разполагало с частния ключ, съответстващ на публичния ключ;

Титулярът отговаря спрямо третите добросъвестни лица, когато при създаването на двойката публичен и частен ключ е използвал алгоритъм, който не отговаря на изискванията на наредбата; не поиска от доставчика на удостоверителни услуги прекратяване действието на удостоверението, когато е узнал, че частният ключ е бил използван неправомерно или съществува опасност от неправомерното му използване.

Отговорност на титуляра и на автора към доставчика на удостоверителни услуги

Авторът, съответно титулярят, отговаря спрямо доставчика на удостоверителни услуги, ако авторът е предоставил неверни данни, съответно е премълчал данни, имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението, и когато не е държал частния ключ, съответстващ на посочения в удостоверението публичен ключ.

23. Удостоверение за квалифициран електронен подпис. Издаване, спиране, възобновяване и прекратяване действието на удостоверението. Регистър на удостоверенията. Регистърна институция, правомощия, процедура за регистрация. Организации за доброволна акредитация.

 

Удостоверението за квалифициран електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа:

Указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис; Наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за националността му; Името или псевдонима на автора на електронния подпис; особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути; публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис; усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги;  срока на действие на удостоверението; ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие;  уникалния идентификационен код на удостоверението; указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран.

Титулярят и авторът са длъжни да уведомяват незабавно доставчика на удостоверителни услуги за настъпили промени в обстоятелствата, посочени в удостоверението.

3.Издаване на удостоверение– освен, ако не е уговорено друго сертификатът има 3 год срок на действие, при изтичане на срока Комисията за регулиране на съобщенията  може да задължи доставчикът да спре действието му.

Чл. 25. (1) Доставчикът на удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на титуляра.

Регистър на удостоверенията

Доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверението за своя електронен подпис и издадените удостоверения.

Доставчикът на удостоверителни услуги не може да ограничава достъпа до регистъра. Само авторът може да ограничи достъпа до удостоверението на своя подпис.

Доставчикът на удостоверителни услуги публикува в регистъра и информация за условията и реда за издаване на удостоверение, включително за правилата за установяване идентичността на титуляра на усъвършенствания електронен подпис; процедурите за сигурност на доставчика на удостоверителни услуги;  начина на използване на усъвършенствания електронен подпис;

Регистрацията се заличава в случай че заявителят е представил неверни данни; при груби или системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

• Регистърна институция

Комисията за регулиране на съобщенията регистрира доставчици на удостоверителни услуги и води регистър на удостоверенията за усъвършенствания им електронен подпис. При подаване на заявление за регистрация като доставчик на удостоверителни услуги заявителят представя актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; застрахователна полица и др.

 

24 Удостоверения за електронен подпис в администрациите. Видове удостоверения. Издаване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверенията

 

С Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите от 2008 г.се уреждат условията, редът и политиките за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в администрациите.

Видове удостоверения

При условията и по реда на наредбата се придобиват, използват, подновяват и прекратяват следните удостоверения за електронен подпис в администрациите:

• От които могат да се използват от лица с право да правят електронни изявления от името на администрацията; удостоверения за електронен подпис за вътрешноведомствени нужди в рамките на вътрешна инфраструктура на публичния ключ на администрацията; удостоверения за универсален електронен подпис, които могат да се използват от лица, овластени да изпращат направени от лица по т. 1 електронни изявления от името на администрацията и само за нуждите на изпращането; удостоверения за електронен подпис за вътрешноведомствени нужди, издадено от външен доставчик на удостоверителни услуги, които могат да се използват от всички служители в администрацията за нуждите на възлагането, изпълнението и контрола по изпълнението на задачи; удостоверения за идентифициране на сървърите, които могат да се използват от администрациите за осигуряване на защитени електронни комуникации за изпращане на електронни изявления до администрациите и за идентифициране на сървърите, на които са разположени интернет страниците и информационните им системи;  удостоверения за осигуряване на интегритет и право на авторство върху софтуерен код или върху файлове, съдържащи друга информация или изпълним код, които могат да се използват от администрациите по изключение.

 

Издаване на удостоверение за универсален електронен подпис

Удостоверение за универсален електронен подпис се издава от доставчик на удостоверителни услуги, регистриран от Комисията за регулиране на съобщенията, и се предоставя за ползване на еднолични държавни органи, на членове на колективните държавни органи, на служители или лица в администрациите, работещи по трудово или служебно правоотношение, по граждански договор и на лица на кадрова военна служба.

Право да правят електронни изявления от името на администрациите имат лицата, които притежават валидно удостоверение за универсален електронен подпис и са овластени по силата на закон или са надеждно овластени.

Автоматично подписване

В администрациите могат да се използват информационни системи, които позволяват автоматично подписване на електронни документи в случаите на обслужване на заявки за вътрешни електронни административни услуги и в случаите на автоматично генериране на изявления от администрациите за нуждите на електронни административни услуги, предоставяни на гражданите и организациите.

Подновяването на издадените удостоверения за електронен подпис се извършва съгласно процедурата на доставчика и по реда, предвиден в закона.

 

Прекратяване на удостоверения

Прекратяването на действието на удостоверение за електронен подпис настъпва в следните случаи при изтичане срока на валидност на удостоверението, освен ако то е подновено; при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, както и при оттегляне на представителната власт на овластеното лице; при прекратяване действието на договора между администрацията и доставчика на удостоверителни услуги за удостоверенията; при загубване, кражба, повреждане или унищожаване на частния ключ и/или на носителя, върху който е записан; при смърт или поставяне под запрещение; при промяна на личните или служебните данни на лицето; при направено писмено искане от страна на администрацията до доставчика на удостоверителни услуги; при съмнение за компрометиране на частния ключ; при установяване, че удостоверението е издадено въз основа на неверни данни.

Лицата, на които са издадени удостоверения за електронен подпис съгласно наредбата, са длъжни да пазят и да не разкриват данните, осигуряващи достъп до частния ключ (ПИН), да опазват от повреждане или унищожаване носителя (смарт карта или друг носител), на който е записан частният ключ, и да не допускат други лица да правят изявления от техния профил при използване на подписи;

 

25 Електронно правителство и електронно управление. Актове на Европейския съюз. Препоръка (2004) 15 за електронното управление.

1. I. Определение

-създаване, внедряване и използване на информационни технологии в публичната администрация; дейността на държавната администрация в електронна среда; възможност за получаване на административни услуги посредством нетрадиционни електронни средства; осигуряване на масов достъп до публична информация и контакт на гражданите с държавата по всяко време, от всяко място, въз основа на равноправен достъп.

ІІ. Цели – качествено ново административно обуславяне на гражданите и частния сектор; нови възможности за участие на гражданите в управлението; създаване на нова среда за функциониране на държавната администрация

ІІІ. Е-демокрация, е-упр

Електронната демокрация засяга по-общи въпроси в сравнение с е-управлението и е-правителството.Е-управление – нови връзки и отношения в управлението; нов модел на управлението въз основа на виртуалното пространство, икономика и обществото на знанието; нови тенденции в начина за действие на държавата

Е-правителството осигурява механизми за улеснен достъп и включване на гражданите до държавните механизми; участие на гражданите в процесите за вземане на решение; прозрачност и отчетност на държавните органи

4.Технологиите на електронното правителство предоставят инструментариум за осъществяване на по-общите цели и задачи на електронната демонстрация.

Съвремието

i2010 европейско информационно общество за растеж и заетост

В електронното правителство: към 2005г. предвижданите 20 услуги за гражданите и бизнеса са реализирани, 40 % от които са напълно интерактивни

– предизвикателствата сега преминават от наличност на услуги към увеличено потребление и използване предимствата на тези услуги

– на юридически език, тези цели означават преди всичко преодоляване на досега преобладаващата технологична проблематика и насочване на усилията в качествено развитие на електронното правителство.

Лисабон 2007: 1. Трансгранична оперативна съвместимост . Да се засили сътрудничеството между държавите членки за определяне на подходящи начини за разработване, прилагане и контролиране на трансгранична оперативна съвместимост, която се изисква за прилагането на Директивата за услугите.

Да бъде отдадено допълнително внимание за определяне на технически стандарти и общодостъпни спецификации; 2. Намаляване на административните тежести

Електронното правителство да се използва като механизъм за намаляване на административните тежести за гражданите и бизнеса в Европа.

Да се реализират възможностите за повторно използване на информация, като се следи за спазването на законите, най-вече тези за защита на данните.

Да се обърне специално внимание на малките и средни предприятия като приоритетни бенефициенти на политиката за намаляване на административните тежести и по-ефективните публични услуги. 3. Приобщаващо електронно правителство

Да се обърне внимание на социалния аспект като се разширят възможностите всички граждани да се възползват от услугите на електронното правителство.

Да се постигне по-добра интеграция и по-висока ефективност на административните услуги, насочени към рискови социални групи и такива, които не използват информационни и комуникационни технологии, т.е. обменът на документи и данни между администрацията и гражданите и бизнеса да стане възможно без технически бариери. 4. Прозрачност и демократично участие Да се потърсят нови начини за засилване на гражданското участие и прозрачността посредством прилагането на иновативни информационни и комуникационни технологии. 5. Трансформиране работата на администрациите . Да се насърчи трансформирането на дейността на администрацията с помощта на технологиите.

 

26. ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ  НА ЕЛЕКТРОННОТО   ПРАВИТЕЛСТВО

 

От позицията на правото  е-правителството е правни норми описани в нормативни актове; държавата като структура в действие; информационни и комуникационни технологии; ИКТ действат като правни норми и традиционни управленски процеси

 

Предмет  на  закона за електронното управление  –  урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи; предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи.

„Административна услуга” е издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; издаването на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;

„Вътрешна административна услуга” е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг за осъществяване на неговите правомощия.

 

Вътрешни електронни административни услуги са вътрешни административни услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства. Вътрешни електронни административни услуги могат да се предоставят и от административните органи на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги.

Административните органи са длъжни да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите.

Този закон се прилага и по отношение и на дейността на лицата, осъществяващи публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не е предвидено друго.

„Лица, осъществяващи публични функции” са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения и др.

„Организация, предоставяща обществени услуги” е всяка организация независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече услуги.

„Обществени услуги” са образователни, здравни, водоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.

Този закон не се прилага при работата с електронни документи, които съдържат класифицирана информация.Този закон не отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия.

 

27. ПЪРВИЧЕН АДМИНИСТРАТОР   НА   ДАННИ

 

Първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закона събира или създава данни за гражданин или организация за първи път  и изменя или заличава тези данни. Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях.

 

ЕЛЕКТРОННО  СЪБИРАНЕ  И  СЪЗДАВАНЕ  НА  ДАННИ

Еднократно събиране и създаване на данни

Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите предоставянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

 

Наредба за електронните административни услуги

Доставчиците на електронни административни услуги са длъжни да събират, обработват и предоставят лични данни само доколкото са необходими за предоставянето на електронни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят, или ако това е разрешено със закон.

 

Първичният администратор на данни изпраща служебно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващ и публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават.

 

Следователно всеки администратор трябва да поддържа база данни на задължени субекти, които са заявили желание да получават данни, видовете данни и законовото основание или да се поддържа централизирана база данни на първични администратори; събирани от тях данни; субекти, получаващи данни; видовете получавани данни от тях; законово основание за получаване на тези данни.

 

Автоматизирано предоставяне –  Уведомяване и искане за предоставяне на данните по тази глава се извършва автоматично по електронен път като вътрешна електронна административна услуга.

 

28. ЕЛЕКТРОННИ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ.   ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЕЛЕКТРОННА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ

 

Понятие

Електронни административни услуги са административните услуги, предоставяни на гражданите и организациите от административните органи – услугите, предоставяни от лицата, на които е възложено осъществяването на публични функции, както и обществените услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства.

Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове.

Доставчик и получател на електронни административни услуги

Доставчик на електронни административни услуги е административен орган, лице, осъществяващо публични функции, или организация, предоставяща обществени услуги, които предоставят електронни административни услуги на гражданите и организациите в рамките на своята компетентност.

Получател на електронни административни услуги е гражданин или организация,

които ползват електронни административни услуги.

Доставчикът на електронни административни услуги разгласява предоставяните от него услуги по разбираем и достъпен начин. Доставчикът осигурява подробна информация относно всяка предлагана от него електронна административна услуга свободно и безплатно, включително в териториалните си звена и в общината. Тази информация се предоставя и чрез официалната интернет страница на доставчика. Доставчиците оповестяват публично официалната си интернет страница.

 

Доставчиците на електронни административни услуги не могат да отказват приемането на електронни документи, издадени и подписани съгласно изискванията на ЗЕДЕП и на ЗЕУ, както и да отказват издаването на електронни документи и извършването на електронни административни услуги.

Доставчикът на електронни административни услуги предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услуги до необходимата им информация:

Когато за получаването на електронна административна услуга се дължат такси, те трябва да се обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено, като се посочват цената на цялата услуга и начините на нейното заплащане.

При предоставяне на електронна административна услуга доставчикът предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно техническите стъпки по предоставянето на услугата, тяхното правно значение и срока за предоставянето й; техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъдат направени изявленията във връзка с услугата; езиците, чрез които услугата може да бъде ползвана.

Доставчиците на електронни административни услуги са длъжни да събират, обработват и предоставят лични данни само доколкото са необходими за предоставянето на електронни услуги по смисъла на този закон.

 

Наредба за електронните административни услуги от 2008г.

Получателите на електронни административни услуги заявяват електронна административна услуга чрез изпращане на електронен документ в нормативноустановената за съответната административна услуга форма. Заявителят се идентифицира чрез електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис. Когато закон допуска ползването на административна услуга да се извършва без идентифициране на заявителя, подписване на документа не се изисква.

Получателят на електронната административна услуга е длъжен да съобщи на доставчика всички промени в заявените обстоятелства относно представителната власт, съгласието за приемане на електронни изявления и адреса на електронната поща. Промяната има действие от момента на съобщаването.

 

 

29. ВЪТРЕШНИ ЕЛЕКТРОННИ АДМИНИСТРАТИВНИ   УСЛУГИ.   ОБМЕН   НА   ЕЛЕКТРОННИ   ДОКУМЕНТИ

 

Вътрешни електронни административни услуги са вътрешни административни услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, както и услугите, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, предлагани от лицата, осъществяващи публични функции, и от организациите, предоставящи обществени услуги, едни на други, както и на административните органи.

Вътрешни електронни административни услуги могат да се предоставят и от административните органи на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги.

 

ЗЕУ,  §1,  т.3.  „Вътрешна административна услуга” е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг за осъществяване на неговите правомощия.

 

Разграничения

„Административна услуга” е издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице и др.

Процедури са всички работни процеси в администрацията или между различните администрации, които включват вътрешен оборот на документи и които не представляват предоставяне на административни услуги и вътрешни електронни административни услуги

В администрациите могат да се използват информационни системи, които позволяват автоматично подписване на електронни документи в случаите на обслужване на заявки за вътрешни електронни административни услуги и в случаите на автоматично генериране на изявления от администрациите за нуждите на електронни административни услуги, предоставяни на гражданите и организациите.

 

Задължение за обмен по електронен път

Административните органи са длъжни да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите.

 

Вписване

Електронни услуги са електронните административни услуги и вътрешните електронни административни услуги. В регистъра на електронните услуги се вписват следните видове електронни услуги първични услуги, които се осъществяват в рамките на една географски или функционално обособена администрация като единен процес, стартиран от заявление за услугата и приключващ с предостяване на услугата или постановяване на отказ; комплексни услуги, които се изпълняват като процес, в който достъпът до данни, поддържани от администрациите, се осъществява чрез използване на първични или други комплексни услуги.

 

ОБМЕН    НА   ЕЛЕКТРОННИ   ДОКУМЕНТИ

Държавните органи взаимодействат помежду си чрез обмен на документи, а в електронната среда –  чрез електронни документи; Електронните документи, издадени от държавните органи, са резултат от административни производства;

Изгражда се  и се поддържа единна среда за обмен на електронни документи.

Вътрешни електронни административни услуги се предоставят задължително чрез единната среда за обмен на електронни документи

 

30. ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ И   ИНФОРМАЦИОННА   СИГУРНОСТ. РЕГИСТЪР НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ УСЛУГИ.

 

Изискване за оперативна съвместимост – Предоставянето на вътрешни електронни административни услуги и обменът на електронни документи между административните органи се извършват в условията на оперативна съвместимост.

Административните органи са длъжни да използват определените единни стандарти и правила, установяващи технологични и функционални параметри, които се поддържат от информационните им системи за постигане на оперативна съвместимост.

Семантичната оперативна съвместимост на обмена на  електронни документи между административните органи се осигурява чрез уеднаквяване наименованията на данните, подлежащи на съхранение в бази данни или в регистри; формализиране на данните и на административните услуги за осигуряване на технологична възможност за автоматизиран обмен между административните органи и обработката на данни.

 

Регистри за оперативна съвместимост

Регистър на стандартите

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения води регистър на стандартите като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща техническите стандарти и тяхната приложимост.

В регистъра на стандартите се вписват техническите стандарти, които трябва да се прилагат от административните органи за предоставяне на електронни административни услуги и за осигуряване на оперативна съвместимост, информационна сигурност и автоматизиран обмен на информация и документи между административните органи.

 

Регистър на информационните обекти – единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща описание на всички информационни обекти чрез определен технически стандарт. Информационен обект са единични или съставни данни, събирани, създавани, съхранявани или обработвани в изпълнение на правомощията на административен орган.

 

Регистър на електронните услуги – единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща описание чрез определен технически стандарт на всички предоставяни чрез единната среда за обмен на данни електронни административни услуги и вътрешни електронни админ.услуги и съобразно стандартизираните описания на информационните обекти, вписани в регистъра на информационните обекти.

Административните органи осигуряват информационната сигурност на използваните от тях информационни системи.

 

31. Електронни регистърни производства

Характеристика – запазват юридически факти-регистрационна функция; удостоверяват правни състояния-удостоверителна функции; информират за наличието или отсъствието на определени факти и правни състояния-уведомителна функция; осигуряват факти за реализация на правни норми – функция във виртуалния механизъм на действие на правото; съществуват във формата на база данни; управляват се от информационни системи;поддържат се от държавни органи; предоставят достъп до информацията, съдържаща се в тях ;осигуряват автоматичен достъп до запазваната информация.

 

Форма– търговският регистър е единна централизирана електронна база данни. Регистърът на обществените поръчки, наричан по-нататък „регистъра“, представлява единна електронна база данни. Регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт (РАС) е публичен.

 

Публичност и достъп до регистрите – търговският регистър е публичен и със свободен достъп. Достъпът до делото на търговеца може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат.

Регистърът на обществените поръчки е публичен и достъпът до информацията е сжободна.

Регистърът на административните структури е публичен.

Достъп до БУЛСТАТ-заплащане на дуржавна такса; за органите на държавна власт справките са безплатни.

Регистърни производства:

Заявление за вписване – в търговския регистър вписване,заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец. Формата е на хартиен и електронен носител. Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението. Служител на агенцията удостоверява идентичността на документите, когато са на хартиен носител.Когато са на електронен носител-т.1съпоставяне на името на заявителя с името,съдържащо се в удостоверението за електронен подпис; след успешна проверка по т. 1 се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното по т. 1 име; когато заявителят няма ЕГН/ЛНЧ, проверка по тази точка не се прави.

При приемане на заявлението се извършва проверка на самоличността на заявителя от служител на агенцията, а при технологична възможност-автоматизирано.

Заявленията за вписване,заличаване и обявяване в търговския регистър се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Извършва се проверка за тяхната правилност и законност.

Вписването и заличаването се извършват чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в съответния регистър. Вписаното обстоятелство се смята че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Ако искът не бъде уважен, както и по искане на заинтересованото лице или прокурора вписването се заличава от агенцията. Заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването..

Не се допуска поправка, която води до съществена промяна в условията, при които е обявена процедурата, включително за изменение на:

1. вида на процедурата;
2. предмета на обществената поръчка;
3. посочените в обявлението срокове.

Заличаването на вписано обстоятелство и поправката на допуснати грешки се извършват по начин, който не води до унищожаване или повреждане на информацията. Всеки може да иска и извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт в търговския регистър.

Справките са устни и писмени. Съхраняването на информацията се извършва от агенцията,която гарантира за нейната сигурност.

Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. Търговският регистър се съхранява безсрочно и най-малко на две места с различно географско положение. Агенцията архивира базата данни на търговския регистър в края на всяка календарна година, като осигурява възможност за разчитане на съдържащата се в нея информация.

Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Предоставянето на информация в търговския регистър се подава автоматизирано от агенцията на субектите определени със закон. Органите на централната и териториалната администрация имат безплатен достъп до публичната информация в БУЛСТАТ.

 

32.Понятие за лични данни

Основи на законодателството за защитата на личните данни – Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г; Всеобща декларация за правата на човека на ООН от 1948 г.; Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950г.; Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950);1970 – първият национален закон за защита на данните е приет в Швеция; 1970 – германската провинция Хесен;

70-те години – национални закони – Германия;

 

Информационното общество и защитата на лични данни:

Основен фактор – информационните и комуникационни технологии

• нови възможности за нарушаването на това право
• нови механизми за фактическа защита на информацията

Като цяло – развитие на нови юридически механизми за защита на личните данни.

Някои автори, разглеждат само първото въздействие. • реалното право на личен живот е част от миналото. • не е реално да се търси запазване на уединението на личността, характерна за прединформационните общества. • новите фактори трябва да се познават, което познание следва да служи за създаване на ефективно законодателство в обсъжданата материя.

Увеличават се процедурите и механизмите за събиране на лични данни от държавата и други субекти: • електронното правителство и услугите, свързани с него непременно изискват събиране и обработка на лични данни; • механизмите на електронната демокрация също са непосредствено свързани при осъществяването си със събиране и обработка на лични данни; • предпоставящите условия за участие в информационното общество, като например електронната идентификация на личността, налагат събиране и обработка на лични данни.

Всяка информация,отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци – от ЗЗЛД.

Лични данни означава всяка една информация,отнасяща се до дадено физическо лице,чиято самоличност може да се установи,пряко или косвено,най-вече с помощта на идентификационен номер или на един или повече фактори,разкриващи неговата физическа,психологическа,умствена,икономическа,културна или обществена идентичност-Директива 95/46

С развитието на информационното общество и комуникационните технологии се появяват нови възможности за нарушаване на това право и развитие на нови юридически механизми за защита на личните данни. Увеличават се процедурите и механизмите за събиране на лични данни от държавата и други субекти.

Принципи за събиране и обработване на лични данни – да се обработват и събират добросъвестно и законосъобразно; за конкретни, точно определени цели и да не се обработват допълнително по начин несъвместим с тези цели; да не надхвърлят целите за които се обработват; да се заличават или коригират когато е необходимо; забранено е обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход,политически,религиозни или философски убеждения,членство в политически партии и т.н.

Физическото лице има право на достъп до своите данни и до информация как те се използват от администратора, както и да поиска от администратора да блокира, коригира или заличи негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на ЗЗЛД; може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора

Конвенция №108 на Съвета на Европа:Целта на тази конвенция е да гарантира на територията на всяка страна за всяко физическо лице, независимо от неговата националност и местопребиваване, зачитане на неговите права и основни свободи и по-конкретно правото му на личен живот по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, отнасящи се до него (“защита на данните“).

 

33. Българското законодателство за защита на личните данни. Органи,правомощия

Закон за защита на личните данни.

Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация

Наредба № 1 от 7 февруари 2007 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни

Над 500 нормативни акта съдържат термина лични данни.Основен закон в тази област е ЗЗЛД. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.  Този закон се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства; неавтоматични средства,когато тези данни съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър

ЗЗЛД се прилага за обработването на лични данни,когато администраторът на лични данни е установен на територията на Р България и обработва лични данни във връзка със своята дейност; не е установен на територията на Р България, но е задължен да прилага този закон по силата на МПП;

ЗЗЛД се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Обработването на данните се извършва под контрола на съответния държавен орган.

Условията и редът за обработването на единен граждански номер и на други идентификационни номера с общо приложение се уреждат в специални закони като Законът за българските лични документи и Законът за гражданска регистрация. Редът за предоставяне и обмен на данни между информационните системи се урежда със закон.

ЗЗЛД не се прилага за обработването на лични данни,извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности.

Допустимост на обработването-само когато е налице поне 1 от следните условия – обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице,за което се отнасят данните,е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор,по който ФЛ,за което се отнасят данните е страна,както и за действия предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; обработването е необходимо,за да се защитят животът и здравето на физическото лице,за което се отнасят данните; обработването е необходимо за изпълнението на задача,която се осъществява в обществен интерес. Обработването е допустимо и в случаите когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност,литературното или художественето изразяване,доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето,за което се отнасят данните

Специални категории данни – забранено е обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход,политически,религиозни,философски убеждения и т.н. Обработването е позволено в изрично определени от закона случаи както и при изрично съгласие на физическото лице.

Комисия за защита на личните данни-независим държавен орган,който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа тези данни,както и контрола по спазването на този закон. Комисията анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни;

води регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни;  издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни; разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон; издава подзаконови нормативни актове в областта на защита на личните данни; осигурява прилагането на решенията на Европейската комисия в областта на защитата на личните данни;

организира и координира обучението в областта на защитата на личните данни на администраторите на лични данни. Комисията издава бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения.

34.Задължения на администратора на лични данни

Администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление,който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни.

Администраторът e и,който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени. Администраторът обработва личните данни самостоятелно или чрез възлагане на обработващ данните.

Администратори на лични данни са например главният прокурор, учебните заведения и други.

Изисквания за регистрация като администратор-администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване обработването на лични данни.

Не се подава заявление за регистрация, когато администраторът:

1. поддържа регистър, който по силата на нормативен акт е предназначен да осигури обществена информация и:

а) достъпът до него е свободен, или

б) достъп до него има лице, което има правен интерес;

2. обработва данни в случаите по чл. 5, ал. 2, т. 4.
3. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел …

(2) Комисията може да освободи от задължение за регистрация и администратори, които обработват данни извън тези по ал. 1, когато обработването не застрашава правата и законните интереси на физическите лица, чиито данни се обработват.

Заявлението за регистрация съдържа данните,идентифициращи администратора на лични данни и неговия представител,ако има такъв; целите на обработване; категориите физически лица, чиито данни се обработват и категориите лични данни, отнасящи се до тях; предлаганото предоставяне на данни в други държавии др. Администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване обработването на личните данни. В 14-дневен срок от подаване на заявлението комисията вписва администратора на лични данни в регистъра. Администраторът може да започне обработване на данните след подаване на заявлението за регистрация.

Комисията задължително извършва предварителна проверка преди вписване в регистъра в  2-месечен срок от подаване на заявление за регистрация.След приключване на предварителната проверка комисията вписва администратора на лични данни в регистъра; дава задължителни предписания относно условията за обработване на лични данни и воденето на регистър на лични данни; отказва вписването. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за вписване на администратора в регистъра. Диспозитивът на решението се обнародва в Държавен вестник.

В случаите,когато личните данни се събират от лицето,за което се отнасят,администраторът или негов представител му предоставя данните,които идентифицират администратора и неговия представител; целите на обработването на личните данни; получателите или категориите получатели,на които могат да бъдат разкрити данните; информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни

Данните не се предоставят,когато физическото лице вече разполага с тях или в закон съществува изрична забрана за предоставянето им.

Когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя:

1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител;
2. целите на обработването на личните данни;
3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице;
4. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;
5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.

 

Администраторът на лични данни е длъжен да осигури достъп на лицата по чл. 12, ал. 1 до водените от него регистри и да не препятства контрола върху процеса по обработване на лични данни.

Администраторът на лични данни е длъжен да предостави на лицата по чл. 12, ал. 1 исканата информация в устен или писмен вид, или на други информационни носители.

Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие от страна на администратора.

35. Защита на личните данни. Права на физическите лица.

Администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване; от случайна загуба; от неправомерен достъп,изменение или разпространение; Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни. Администраторът взима специални мерки за защита, когато обработването включва предаване на данните по електронен път. Мерките са съобразени със съвременните технологични постижения и осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването и на естеството на данните,които трябва да бъдат защитени.Мерките се определят с инструкция на администратора.

Комисията определя с наредба  минималното ниво на технически и организационни мерки, както и допустимия вид защита. Наредбата се обнародва в Държавен вестник.

Администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните. При нужда може да се възложи на повече от 1 обработващ данните. Когато се наложи такова възлагане администраторът е длъжен да осигури достатъчни гаранции за защитата на личните данни.

Отношенията между администратора и обработващия лични данни се урежда с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията,възложени от администратора на обработващия данните. За вреди причинени на трети лица от действия или бездействия на обработващи данни, администраторът отговаря солидарно с него.

След постигане целта на обработване на личните данни администраторът е длъжен да ги унищожи; прехвърли на друг администратор,като предварително уведоми за това комисията, ако прехвърлянето е предвидено в закон и е налице идентичност на целите на обработването; съхрани само в предвидените от закон случаи

В случаите,когато администраторът иска да съхрани обработените лични данни като анонимни данни за исторически,научни или статистически цели,той уведомява за това комисията.Комисията може да забрани съхраняването, ако администраторът не е осигурил достатъчна защита на обработените данни като анонимни данни. Решението на комисията подлежи на обжалване пред ВАС,в случай на отхвърляне на жалбата администраторът е длъжен да унищожи личните данни. Осигурена е наказателноправна защита срещу злоупотребата с лични данни.

Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. В случаите,когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице,администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях,отнасяща се само за него.

При упражняването на правото си на достъп физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора на лични данни потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели,на които данните се разкриват;

Физическото лице има право да възрази срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това, когато възражението е основателно личните му данни не могат повече да бъдат обработвани.

Администраторът отказва пълно или частично предоставяне на данни, получени по чл. 1, ал. 6, на лицето, за което те се отнасят, в случаите, когато:

1. това би попречило на предотвратяването или разкриването на престъпления, на провеждането на наказателно производство или на изпълнението на наказания;
2. това е необходимо за защита на:

а) националната сигурност;

б) обществения ред;

в) лицето, за което се отнасят данните.

Решението на администратора е недопустимо, когато:

1. има правни или други съществени последици за физическото лице, и
2. е основано единствено на автоматизирано обработване на лични данни, предназначено да оценява лични характеристики на физическото лице.
3. Предоставяне на лични данни на трети лица

 

Предоставянето на лични данни от администратора на чуждестранни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се допуска с разрешение на Комисията за защита на личните данни, ако нормативните актове на страната получател гарантират по-добра или еднаква с предвидената в този закон защита на данните. Предоставянето на лични данни в държава от ЕС или в държава – членка на Европейското икономическо пространство, се извършва при спазване на този закон. Предоставяне на лични данни в трета държава се допуска само ако тя осигурява адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия. Преценката на нивото на защита се извършва от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с действията по предоставянето на данните, характера на данните, целта, мерките за сигурност.

КЗЛД не извършва преценка, когато Европейската комисия се е произнесла, че третата държава, осигурява адекватно ниво на защита или когато са определени стандартни договорни клаузи.

Администраторът може да предоставя лични данни в трета държава само ако лицето, за което се отнасят данните, е дало изрично съгласие за това; Предоставянето е необходимо за изпълнението на задължения по договор между физическото лице и администратора или по договор, сключен в интерес на физическото лице между администратора и друг субект;

Предоставянето е необходимо, когато има значим обществен интерес или за да се защитят животът и здравето на лицето, за което се отнасят данните. Източник на данните е публичен регистър.

Предоставянето на лични данни в трети държави е допустимо само когато се извършва  за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

Данни, получени по чл. 1, ал. 6, могат да бъдат обработвани допълнително за цели, различни от целите, за които първоначално са били предоставени тези данни, ако целите са във връзка със:

1. предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания;
2. предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред;
3. друга цел само ако за това има предварително съгласие на предоставящия данните или на лицето, за което те се отнасят.

При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. КЗЛД изпраща копие от решението си и на физическото лице. Решението на комисията подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаването му.

Всяко физическо лице може да обжалва актове на администратора пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд на общо основание.

Лицето може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на физическото лице комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.

37.Защита на личните данни при електронните съобщения

Аспекти на защита – Данни за трафика (трафични данни);  Данни за местоположението;Идентификация на линията на викащия; Идентификация на свързаната линия; Включване в телефонни указатели и тяхното съдържание; Детайлизирани сметки и детайлизирани справки и др.

Запазване на данни за: Проведени телефонни разговори; Посещения на сайтове; Електронна поща; Взаимодействия с държавни и търговски организации; Физическо местоположение

Цели – антитерористични действия, анализ на трафика, масово наблюдение.

 

Защита срещу запазването на данни може да се постигне чрез виртуални частни мрежи; Анонимни прокси услуги; P2P комуникации; Динамични IP адреси и др.

Нормативна уредба е положена в КРБ и в Закона за електронните съобщения, който се съобразява с предвидената от редица европейски директиви рамка.

В чл. 32 от Конституцията се прокламира, че личният живот на гражданите е неприкосновен и че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Според чл. 34 КРБ свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключения от това правило се допускат само когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления и само с разрешение на Съдебната власт.

 

ЗЕС

Предприятията могат да събират, обработват и използват данни на потребителите, когато те са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Данните на потребителите включват Трафични данни; Данни, необходими за изготвянето на абонаментни сметки и за доказване на тяхната достоверност.; Данни за местоположението;

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да изискват от потребител повече данни от предвидените в закона. От друга страна, КЗЛД дава задължително предписание на предприятията, да се преустанови снемането на копие на документ за самоличност на физически лица при сключване на договор за обществена електронна съобщителна услуга.

Предприятията трябва след като приключи повикването или връзката да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират. Трябва да се предостави на потребителите пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуване на абонатите, разплащанията и продължителността на обработката

Предприятията могат да използват данните на потребителите за проучване на пазара само ако има изрично тяхно съгласие за това. Предприятията трябва да включват в отношенията си с потребителите механизъм, чрез който потребителите могат по всяко време да оттеглят съгласието си. Трафичните данни се обработват от длъжностни лица, посочени от предприятието.

Предприятията могат да обработват данни за местоположението на потребители след предварително писмено съгласие и предварително информиране, като се даде безвъзмездна възможност за оттегляне на даденото съгласие. Само при спешни повиквания могат да бъдат предоставени данни без съгласие или отказ на потребителите. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги съхраняват обработваните данни за срок от 12 месеца

 

38. Запазване на данни

 

Директива 2006/24/ЕС за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

Настоящата директива се отнася само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, и не се отнася за данни, които представляват съдържанието на съобщената информация. Данните трябва да се запазват по начин, който да предотвратява тяхното запазване повече от един път.

Член 1

Предмет и обхват

1. Настоящата директива има за цел да хармонизира разпоредбите на държавите-членки, свързани със задълженията на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи по отношение

запазването на някои данни, които са създадени или обработени от тях, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка.

2. Тази директива се прилага за данни за трафик и данни за местоположението, както за юридически, така и за физически лица, и на свързаните с тях данни, необходими за идентифицирането на абонат или регистриран ползвател.

Държавите-членки трябва да гарантират запазване на данни, които са създадени или обработени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. Настоящата директива не изисква запазването на данни за повиквания, където не е била установена връзка.

Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че данните, запазени в съответствие с настоящата директива, се предоставят само на компетентните национални органи в определени случаи и в съответствие с националното право. Държавите-членки гарантират, че данните се запазват за периоди не по-кратки от шест месеца и не по-дълги от две години, считано от датата на съобщението.

 

Категории данни за запазване

1. Държавите-членки гарантират запазването на следните категории данни по настоящата директива:
2. a) данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението:

б) данни, необходими за идентифициране на местоназначението на съобщението

в) данни, необходими за идентифициране на датата, времето и продължителността на съобщението

г) данни, необходими за идентифициране на вида съобщение

д) данни, необходими за идентифициране на съобщителното оборудване на ползвателите или на това, което се счита, че е тяхно оборудване

е) данни, необходими за идентифициране на мобилното съобщително оборудване

 

Периоди на запазване

Държавите-членки гарантират, че категориите данни, посочени в член 5, се запазват за периоди не по-кратки от шест месеца и не по-дълги от две години, считано от датата на съобщението.

 

Данните трябва да бъдат съхранявани и при поискване да бъде предадена без забавяне на компетентните органи. Всяка държава-членка определя един или повече публични органи, които са независими и осъществяват надзор за прилагане на разпоредбите на директивата. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира съдебна защита, отговорност и санкции в съответствие с директивата. Санкциите трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.

 

Регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите

Предприятията поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В регистъра се вписват фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с тях.

Закон за електронните съобщения

 

Чл. 251 – За нуждите на разкриване и разследване на тежки престъпления и престъпления от гл. 9 „а” от НК предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, съхраняват създадени или обработени данни за срок от 12 месеца.

Данните не могат да разкриват съдържанието на съобщението. Данните се унищожават след изтичане на 12-месечния срок.

 

 

 

 

 

 

39. Непоискани електронни съобщения

 

Непоисканите електронни съобщения са явление, възникнало вследствие новите информационни и комуникационни технологии. Тези съобщения се изпращат предимно с търговска цел, в големи размери, до неопределен и неизвестен кръг адресати, без предварително тяхно съгласие. Съобщенията се създават, изпращат и получават в Интернет и други електронни комуникационни среди. Процесът отнема значителни ресурси и нарушава личната сфера на получателите; създава недоверие към електронната среда за комуникации и обмен на полезни съобщения.

Режими

Забранителният режим (opt-in) не разрешава изпращането на непоискани електронни съобщения. Само тези адресати, които изрично са поискали, получават неадресирани съобщения. Потребителят може съзнателно да се включи в списъци от e-mail адреси и във всеки следващ момент може да се самоизключи чрез достъпна, кратка и лесна процедура. Разновидности: потвърдено включване (confirmed opt-it) – получателят потвърждава включването си; проверено включване (verified opt-in) – получателят отговаря на потвърждаващо съобщение за включване в списъка.

Свободният режим (opt-out) разрешава изпращане на електронни съобщения по списъци, в които адресатите са включени без тяхно знание или одобрение. Те могат във всеки един момент да поискат изключване от списъка, но процедурата е неефективна и бавна. Самоизключването е недостатъчна и неефективна процедура, защото отнема много време, усложнена е, предоставят се лични данни, които могат да бъдат обект на манипулативна реклама.

Съществуват редица актове на ЕС, които уреждат правно въпроса:

Държавите-членки, разрешаващи непоискана търговска комуникация чрез електронна поща, гарантират, че такава търговска комуникация е ясно и недвусмислено определена като такава още с получаването й от получателя. Регламентира се спазването на регистрите за „отписване“ от доставчиците на услуги. Електронна поща за целите на директен маркетинг може да бъде използвана само за абонати, които предварително са дали съгласие. Дължавите-членки трябва да осигурят безплатно забрана на нежелани съобщения. Регистри се създават и за юридическите лица, които не желаят да получават неадресирани съобщения.

Българско законодателство:

ЗЗП чл. 49. (1): Предварителното съгласие на потребителя се изисква при използване на следните технически средства от страна на доставчика – автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса; факс; електронна поща.

 

ЗЕТ чл. 6. :

Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя. Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2. Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

 

ЗЕС

Чл. 261. (1) Осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.

(2)Всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукти или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки потребител безвъзмездно и по лесен начин:

1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;
2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.

***

(5) Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява, дори когато са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, ако:

1. не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща, или
2. съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения, или
3. съобщението не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия, или
4. съобщението насърчава получателите да посетят уебсайтове, които не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 от Закона за електронната търговия.

 

40. Интернет и авторските права

 

Два трактата за управлението на държавата (1689) – Джон Лок

„Авторът има естествено право върху своята мисловна работа, защото е употребил усилия за раждането на тази мисъл и защото публичното разпространение на идеи е полезно за гражданското общество.”

Конституцията на САЩ, 1789 г.

• 8 – Конгресът има право:

“8. да насърчава прогреса на науките и полезните художествени занаяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития”

Авторско право – ВФР

Бернска конвенция – 1886 г. – Виктор Юго

 

Традиционната схема -противоречия на интереси:

Право на автора да получи възнаграждение за своята мисъл. Едновременно с  това той е заинтересуван тази негова мисъл да бъде широко разпространена. Обществото има обективен интерес всяка нова идея да бъде разпространявана възможно най-широко, за да се развива общественото знание. Но не авторът разпространява идеите си. Несъвпадение между авторски, издателски и обществени интереси. Авторът не може да публикува произведението си в други издателства, в Интернет; нови издания на произведението – само след като бъде изчерпано съществуващото издание

Друга схема:

Авторът действа самостоятелно и публикува произведението си в Интернет. Разпространението е много добро за сметка на възнаграждението.

 

Акт на ЕК

При публикуване на научни статии в периодичните издания авторите обикновено прехвърлят правата си на издателите. Изследователските данни не са защитени от законите за правата върху интелектуалната собственост. Законовото депозиране, т.е. задължението авторите да предоставят едно или повече копия от научните материали на упълномощен за тази цел орган.

Новата дигитална среда

• не можем да си представим бъдещето без съществуващата схема и участници
• издатели, търговци, библиотеки, автори – остават
• остават техните интереси
• авторското право се запазва
• следователно, трябва да се търсят решения в тези рамки и реалности.

 

Дипломатическа конференция през 1996 г. в Женева приема

Договор за авторското право от 1996 г.

Компилации от данни (бази данни)

Член 5

Компилации от данни или друг материал в каквато и да е форма, които поради подбора или подреждането на съдържанието им представляват интелектуални творения, се закрилят като такива. Тази закрила не се простира върху самите данни или материали и не накърнява никакви авторски права върху данните или материала, включени в компилацията.

 

Обекти на авторското право

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност, изразено по всякакъв начин и форма. Освен традиционните литературни, научни произведения, като обекти в закона за включени и компютърни програми, музикални произведения, филми и други аудио-визуални произведения, фотографски произведения, бази данни, графично оформление на печатно издание, библиографии. Компютърните програми, филмите, записите на музика не са база данни по смисъла на този закон.

Не са обект на авторското право съдебните решения и нормативните актове.

База данни – „база данни“ е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път – §2, т. 13

 

чл. 5 – Автор е физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могатд а бъдат автори само в случай, предвидени от закона.

чл. 11 – Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

 

Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение

Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

• „Ползватели на произведения“ са физическите и юридическите лица, като

издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, кабелни оператори, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители;

 

Традиционна схема

• Носител на авторското право
• Ползватели на произдението
• Разпространители
• Читатели, зрители и пр.

 

С Интернет

• Носител на авторското право
• Ползватели на произдението
• Разпространители
• Читатели, зрители и пр

 

Свободно използване без заплащане на възнаграждение

Чл. 24. (1)

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

***

13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;

Чл. 25 Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:

1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.

 

40-2: Авторско право върху база данни

 

Актове – Директива 96/6/ЕС – sui generis

Създателят на базата данни се ползва с изключителни права – възпроизвеждане, обновяване, разпространение

За целите на настоящата директива „база данни“ означава сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път.

Закрила по настоящата директива не се прилага към компютърните програми, използвани за произвеждане или опериране на бази данни, достъпни по електронен път.

Закрилата по авторското право на бази данни, предвидена в настоящата директива, не се разпростира върху тяхното съдържание и не накърнява каквито и да е права, съществуващи върху самите тяхното съдържание.

Автор на бази данни е физическо лице или група от физически лица, които са създали базата или, където законодателството на държавите-членки разрешава това, юридическото лице, посочено като носител на правото от това законодателство.

авторът на базата данни има изключителното право да извършва или да разрешава:

а) временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти;

б) превод, преработка, обработка и каквито и да е други изменения;

в) всякаква форма на публично разпространение на базата данни или на копия от нея.

Първата продажба на копие от базата данни от носител на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на това копие в Общността;

г) всякакво съобщаване, изобразяване на екран или публично изпълнение;

д) всякакво възпроизвеждане, разпространение, съобщаване, изобразяване на екран или публично изпълнение на резултатите от действията по буква б).

 

ЗАПСП – Глава 11

Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Производителят на база данни има право да забрани:

1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.

(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.

(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.

(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Първата продажба води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея на тази територия.

Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

 

 

 

 

 

 

 

 

40-3: Авторското право върху компютърните програми

 

• Директива 2009/24/ЕО от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (кодифицирана версия)
• ЗАПСП

o          Глава VІІ. Използване на произведенията,

         Раздел VII. Използване на компютърни програми

 

Директивата се прилага по отношение на обективираната в каквато и да е форма компютърна програма. Идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят с авторско право по настоящата директива. Само оригинални компютърни програми подлежат на закрила. Директивата предоставя на автора правото на: възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма; превеждането, адаптирането, обработката и всякакво друго изменяне на компютърна програма; всяка форма на публично разпространение, като първата продажба в Общността на копие от програмата от носителя на правата или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение. Директивата регулира също така декомпилацията и специалните мерки за закрила.

Според ЗАПСП, ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея…

Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата; да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет…

 

41.Управление на цифровото съдържание

 

1. Digital Rights Management

Понятие – DRM е съвкупност от технологии, които описват и идентифицират цифрово съдържание, защитено от авторското право. Технологиите осигуряват спазването на правила, установени от правото или от правоимащите; Множество технологии, които позволяват на издателите да контролират използването на дигиталното съдържание от потребителите; Ограничават възпроизвеждането, достъпа, печата, Copy-Paste функции и пр.

Технология

• Данните са криптирани и достъпни само от лицензирани програми, които контролират достъпа и използването; Лицензирани потребители получават достъп; Източниците съдържат водни знаци, инструкции за ползване, данни за потребителя

Примери за DRM – успех засега има само при видеото

Примери за DRM у нас – електронни подписи – за осигуряване цялостност и автентичност на съдържанието, хардуерни ключове за защита – за софтуер, частично в DVD, М-Tel и други – мелодии и картинки.

1. Правна регламентация на DRM

Според  Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

“Държавите-членки следва да предвидят подходяща правна защита против заобикаляне на ефективни технологични мерки”; забранява “производство, внос, разпространение, продажба, наемане, реклама или държане за търговски цели на устройства, продукти, компоненти или осигуряване на услуги”

„Технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право

• При липсата на доброволни мерки, взети от притежателите на права, държавите-членки вземат съответни мерки, за да гарантират притежателите на права да предоставят на бенефициера изключение или ограничение, предвидено в националното законодателство.

Правна регламентация на DRM у нас

ЗАПСП не определя DRM, въпреки че борави с термина “технически средства за защита”, т.е. всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване могат да попречат или да ограничат неразрешени от носителя на закриляно от този закон право действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от този закон, ако чрез тези средства използването на такъв обект може да се контролира от носителя на правото чрез код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копието.

При използването на произведения не може да се премахват, повреждат, унищожават или разстройват технически средства за защита без съгласието на носителя на авторското право.

Ако ползвателят е възпрепятстван от средства за защита да ползва произведението, той може да поиска от носителя на правото да му осигури съответния достъп в оправдана от целта степен.

Правният режим – преимущества, недостатъци, пречки: тенденция – към ограничения; по-твърд режим; нови решения – еднократно заплащане и свобода на копиране

Действия – дигитално съдържание: инфраструктура – сървъри, сайтове, сканиране; средства – eContentPlus, местни – бизнес, програми

 

42. Имена на домейни

 

Определение: „Наименование на домейн“ е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни.

ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers, произнасяно айкен) е международна неправителствена организация, която отговаря за поддържането на системата от интернет домейни от първо ниво, регистрациите на интернет адреси и регулира всички други аспекти от функционирането и управлението на глобалната мрежа. InterNIC е справочен сайт, който се администрира от ICANN за

задоволяване на нуждите на потребителите. Справочните услуги, които предлага сайтът на InterNIC са особено важни са потребителите в Интернет, тъй като информацията придобита чрез тях има най-висока степен на достоверност.

Има два вида режими за регистрация: “Първият по време е по-силен по право”  и „ Разрешителен режим”

Защитават се фирмени имена, запазени марки и др.

Българското право не съдържа разпоредби, определящи реда за регистриране на домейни, правната същност на правото да се регистрира домейн, правната същност на правото да се ползва домейн,  правата и задълженията на регистратори, субекти на правото и трети лица, задължения и отговорности на регистратора, отговорности при нарушаване на права и задължения.

Регистрация в областта .com – прилага се принципът Първият по време е по-силен по право. ICANN  отговаря за регистрациите тук.

Регистриране в областта .eu – основава се на регламенти. В домейна .eu имат право да регистрират име: предприятие, което има регистриран офис, централна администрация или основно място на стопанска дейност в Общността; организация установена в Общността; всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Общността. Заявката за регистриране на име на домейн включва  наименование и адрес на заявителя; декларация в електронен вид на покриването на общите критерии за право да бъде избиран; декларация, с която заявителят декларира, че според него заявката за регистриране на име на домейн е направена добронамерено и не нарушава правата на трети лица; декларация, с която заявителят се задължава да спазвавсички условия на регистрирането. Базата данни WHOIS служи за предоставяне на достатъчно точна и актуална информация за техническите и административните контактни точки, администриращи имената на домейни под домейна от най-високо ниво .eu. WHOIS съдържа информация за титуляра на име на домейн, която е релевантна и не излишна по отношение на целите на базата данни. Когато име на домейн се разглежда от съда на държава-членка като дискредитиращо, расистко или противоречащо на обществения ред, то трябва да бъде блокирано от Регистъра от момента, в който последният е нотифициран за решението на съда.

Регистриране в областта .bg – позволява се на Лица, притежаващи съдебна или търговска регистрация в България или в страна, член на ЕС или акт за учредяване от български държавен орган; субекти, създадени по силата на споразумение между България и други държави; Дееспособни лица, граждани на Република България, чужденци с право на постоянно пребиваване на територията на Република България или граждани на страна, член на ЕС; Възможни са два вида домейн: Защитен или незащитен домейн. От вида на домейна зависи арбитрирането.

Съществуват неподходящи и резервирани имена в областта .bg резервирани имена.

Процедура за регистрация: 1 Подаване на онлайн заявка; 2. Извършване на заплащане; 3. Активиране на домейн името. Възможно е прехвърляне на правата върху домейни от един регистрант на друг.

 

43. Правна същност на домейните

 

Основни мнения: че са вид интелектуална собственост (преобладаващо мнение) и че са подобни на вещното право.

Процедура за решаване на спорове в световен план: Споровете относно правата върху домейни се решават съобразно правилата към единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни. ICANN акредитира организации (WIPO, Чешкият арбитражен съд и др.) за алтернативно решаване на спорове. Заинтересовано лице може да подаде жалба срещу притежател на домейн, ако докаже едновременното наличие на предпоставките:

1. регистрираното име е идентично или сходно на търговска марка, притежавана от засегната страна;
2. регистрантът без основание упражнява права върху името;
3. регистрираното име се използва недобросъвестно.

Cпоред ICANN недобросъвестно поведение е налице, когато домейнът е регистриран с единствена цел продажба, отстъпване за ползване от лицето, което има права върху търговската марка, увреждане интересите на конкурентна компания, да се попречи на притежател на търговска марка да я регистрира като домейн и ако домейнът се използва за привличане на потребители с търговски цели чрез въвеждане в заблуждение.

Спорове в областта .eu

Компетентен орган е Арбитражния съд при Търговската камара на Чешката република – Прага, а процедурата – алтернативно разрешаване на спорове (извънсъдебна). Основания: Регистрираното Име на .eu домейн е идентично или объркващо подобно на друго име, за което има права отпреди, и  притежателят на Името на домейн няма легитимен интерес върху името или го използва злонамерено. Съществува и процедура за извънсъдебно решаване на спора съгласло Регламент № 874/2004, която може да бъде започната от която и да е страна при спекулативно и неправомерно регистриране.

Спорове в областта .bg

Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Съществува опция за арбитриране от комисия, създадена от Регистъра.

 

44. Електронна търговия

 

Електронната търговия е сключване и изпълнение на договори в електронна среда, он-лайн покупко-продажби и предоставяне на услуги.

Основните правни понятия са възникнали и са основани върху материалната среда –документ, писмен договор, съобщение, оригинал, подпис. Правни понятия, основани върху материалните обекти на правното отношение и географско местоположение, са: изпращане, доставка, предаване, приемане.

Според стоките и услугите, предоставяни чрез интернет, се различават два вида е-търговия: директна и индиректна. При директната всички действия се извършват в интернет, затова тя е възможна само по отношение на електронни стоки – информация, софтуер, музика, филми, образи. При индиректната ЕТ преговорите и сключването на договора стават в интернет, а доставката се извършва по традиционни канали.

Основни проблеми: удостоверяване на волеизявлението; Форма на електронните документи;

Процедура на ЕТ: Купувачът/получателят и продавачът/доставчикът си разменят оферти; Купувачът изпраща документ/съобщение на продавача; двете страни сключват договор;  Купувачът плаща на продавача; Продавачът доставя предмета на договора; Възможно е купувачът да върне/откаже доставката.

Услуги на информационното общество – такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изричното изявяване на съгласие от получателя.

Електронна търговия е предоставянето на услуги на информационното общество. Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с установяването и събирането на публичните вземания, защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения, и др.

Основни принципи са функционалната еквивалентност и технологичната неутралност (еднакво третиране на различните видове обмен на данни). Актовете в електронен формат имат юридическа сила. Писмената форма е спазена при електронна форма, ако информацията е достъпна за последващо използване.

Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си. Доставчикът е длъжен да изпълни договора не по-късно от 30 дни от датата, следваща изпращането на поръчката на потребителя до доставчика чрез използването на средство за комуникация от разстояние (освен ако страните не са договорили друг срок). Ако доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора  поради това, че не разполага с поръчаните стоки/услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените суми до 30 дни от датата, на която е следвало да изпълни задължението си.

При неправомерно използване на банкова карта на потребител във връзка със сключване на договор от разстояниепотребителят има право да поиска плащането да бъде обявено за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО и банковата му сметка да бъде заверена с размера на неправомерно платените суми и сумите да бъдат възстановени до 30 дни от момента на уведомяване на банката, издала картата.

 

 

45. Доставчик и получател на услуги в информационното общество

 

Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.

Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация – името или наименованието си; постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление; адреса, на който упражнява дейността си; данни за кореспонденция; данни за вписване в търговски или друг публичен регистър; информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато упражнява регулирана професия- информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която е предоставено ; указание, ако е регистриран по З. За Данък добавена стойност; др. Информация, предвидена в нормативен акт.

Цените трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин.

Чл. 8 При предложение за сключване на договор доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:

техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение; дали договорът ще бъде съхраняван от доставчика на услугата и какъв е начинът за достъп до него; техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация; езиците, на които договорът може да бъде сключен.

Доставчикът на услуги е длъжен да:

1. чл. 9 предостави на получателя на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.
2. Указва начина за достъп по електронен път към етичен кодекс за поведение, към който се придържа

Чл. 10 Доставчикът на услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора.

Доставчикът на услуги без неоправдано забавяне потвърждава чрез електронни средства получаването на изявлението за сключване на договора

Изявлението за сключване на договора и потвърждението за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.

Изключения: чл. 12(1) Разпоредбите на чл 8 и чл10 се пилагат задължително в случаите, когато получател на услугата е потребител

(2) разпоредбите на чл 8 и чл 10 не се прилагат за договори, сключени изключително чрез електронна поща или други равностойни средства за размяна на индивидуални заявления

 

46. Отговорност на доставчиците на услуги на информационното общество

 

При предоставяне на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа доставчикът на услуги не отговаря за съдържанието на предаваната информация и за дейността на получателя на услугата, ако не инициира предаването на информация; не избира получателя на предаваната информация; не избира или не променя предаваната информация

Предоставянето на достъп или пренос през електронната съобщителна мрежа включва автоматично, междинно и временно съхраняване на предаваната информация, извършено единствено с цел осъществяването на преноса нрез електронна съобщителна мрежа за не по-дълъг срок от обикновено необходимия за осъществяването на преноса.

Доставчик, който предоставя услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, не отговаря за съдържането на извлечената информация, ако не инициира предаването й /на извлечената информация/; не избира получателя й; не избира или не променя извлечената информация освен ако информационния ресурс, от който тя се извлича, принадлежи на доставчика или свързано с него лице.

Доставчик, пренасящ информация, въведена от получателя на услугата в ел. съобщителната мрежа, не отговаря за автоматичното, междинното и временното съхраняване на информацията, необходимо за нейното ефективно предаване към други получатели на услугатапо тяхно искане, ако не я изменя, спазва изискванията за достъп и правилата за актуализация, правомерно използва общоприетите технологии за получаване на данни за използване на информацията и незабавно премахва информацията, която е съхранил или преустановява достъпа до неяс узнаването на факта, че :

• Информацията е била отстранена от мрежата на първоначалния си източник или достъпът до нея е бил преустановен, или
• Е налице акт на компетентен държавен органза премахване на информацията или преустановяване на достъпа до нея, когато това е установено със закон

Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за съдържанието й и за дейността на получателя, ако1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията Или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна , освен ако получателя е лице свързано с доставчика; самият доставчик е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й, като това не освобождава доставчика от произтичащото по закон задължение да запази информацията;

2.по искане на компетентен държавен орган, въз основа на което доставчикът е длъжен да предостави всяка информация за получателя на услугата и дейността му

/1 и 2 се прилагат ако доставчикът предоставя достъп до чужда информация чрез електронна препратка/

 

Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на съхраняваната, пренасяната или достъпната информация при предоставянето на услуги на ИО, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност

Всички изброени разпоредби се прилагат и за доставчици на услуги на ИО, които са предоставяни безплатно

 

47. Правни явления в електронната търговия

 

Традиционна постановка – Изявлението е така неделимо свързано с човешкото участие, че двата фактора са трудно различими в правните изследвания : ”Воляизявления могат да се извършваат само от разумни човешки същества’ – от формиране на волята през определянесъдържанието на решението до чъншно обейтивиране вопределена форма.

Разлика между източник на воля и източник на изявление: 1. Човекът е източник на волята;2. Източник на изявлението, което пресъздава волята, може да бъде както човекът, така и информационна технология

Възникват следните проблеми : 1. За съответствия между воля и изявление;2. За създаване на технология, генерираща множество изявления точно съобразно определена воля; 3. За правната допустимост на изявления с източник извън човешката личност.

Конвенция на ООН за използване на електронни съобщения в международните договори

Използване на автоматизирани системи за съобщения при сключване на договор- договор, сключен в резултат на взаимодействие между автоматизирана система за съобщения и физическо лице или в резултат на автоматизирани системи за съобщения, не може да бъде лишен от действителност и искова сила само на основание, че ФЛ не е прегледало или не е участвало във всяка отделна операция, изпълнена от автом. Системи за съобщения

Електронен агент – компютърна програма, електронно или друго автоматично средство, самостоятелно използвано да започне действие, да отговори на електронен запис, на частично или пълно изпълнение, без човешко участие. Действа от името на правен субект и действията му се свързват със субекта, прилащ програмата.

Критерии за допустимост на автоматични решения : не могат автоматично да се създават решения, които пораждат правни последици за личността или съществено въздействащи върху нея и врез които се оценяват негови лични качества като изпълнение на служебни задълж., кредитоспособност и тн. Изключения :

Когато решението е взето в процес на сключване или изпълниение на договор или е санкционирано от закон чрез установяванена мерки за защита на законните интереси на субектите на данните

Видове правни изявления във виртуалнатасреда: 1. Електронни – от пр.субекти в електронна форма;адресирани към пр.субект или инф. Технология 2. Атоматични – от комп.програма към правен субект 3. Комп.изявления от комп.програма към комп.програма

Институт на представителството – компютърния агент е представител на пр.субект.

Нунций- предава на адресата вече формирано волеизявление

Правосубектност –притежава качествата на правен субект

Основният въпрос е доколко действието на инф. Технология съответства на нормативното правно съдържание и на волята на правния субект : 1.доколко норм. Пр. изявления точно са пресъздадени в инф.технология 2. Доколко създаванитеот нея инф.изявления отговарят на изискванията за валидност; 3. Доколко волята на пр.субект е изразена по общ начин в инф.технология

 

48. Образуване на електронни и компютърни изявления в електронната търговия

НЯМА ТАКЪВ ВЪПРОС СРЕД ЛЕКЦИИТЕ, КАЧЕНИ В САЙТА

 

49. Незаконно и вредно съдържане в Интернет

 

Цели на Решение 2005/222 за атаките срещу инф. Системи:

• Да подобри сътрудничеството между съдебните и другите компетентни власти чрез сближаване на правилата в наказателното право в сферата на атаките срещу инф. Системи
• Да осигури спазването на принципите за защита на личните данни
• Систематичен подход на държавите членки към проблематиката чрез приемане на общи дефиниции
• Постигане на общ подход към елементите, съставляващи наказателни престъпления
• Държавите членки следва да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи

санкции при атаки срещу ИС както и точки за контакти, предоставящи 24- часовиуслуги за обмен на информация  за престъпления срещу ИС

 

Определения:

„информационна система” означава всяко устройство или група от свързани или подобни устройства, едно или повече от които, съобразно дадена програма, извършват автоматична обработка на компютърни данни, както и компютърните данни съхранявани, обработвани, извличани или пренасяни от тези устройства с цел опериране с, използване, защита или поддръжка на тези данни.

„компютърни данни” означава представянето на факти, информация или понятия във форма, удобна за обработка в информационни системи, включително и програмите, задаващи указания на информационни системи за изпълнение на определени функции.

„юридическо лице” означава всеки субект, притежаващ такъв статус съгласно приложимия закон, с изключение на държавни и други публични органи при упражняване на държавна власт и на публични международни организации.

„неправомерен” означава достъп или намеса, които не са оторизирани от собственика или от други субекти на правото на собственост върху системата или части от нея, или са забранени от националното законодателство.

Всяка държава – членка следва да предприеме необходимите мерки за постигане на разумна степен на сигурност, че:

–           всеки умишлен неправомерен достъп до цялата или части от информационната система е наказуем като престъпно деяние в случаите, в които престъплението не се счита за леко.

–           всяко умишлено спиране или възпрепятстване на функционирането на информационната система е наказуемо като престъпно деяние в случаите, в които престъплението не се счита за леко.

–           всяко умишлено изтриване, увреждан, влошаване или предоставяне на забранени за достъп компютърни данни в дадена информационна система е наказуемо като престъпно деяние в случаите, в които престъплението не се счита за леко.

–           юридическите лица ще бъдат държани за отговорни за тези престъпни деяния, извършени в тяхна полза от лице, действащо самостоятелно или като част от структурата на юридическото лице, което заема водеща позиция в него;

Всяка държава следва да гарантира, че подбудителството, подпомагането, опита и съдействието за извършване на горепосочените престъпления е наказуемо като криминално престъпление.

Всяка държава следва да гарантира, че ЮЛ ще бъдат държани отговорни за престъпни деяния,  извършени в тяхна полза от лице,  действащо самостоятелно или като част от структурата на ЮЛ, което(ФЛ) 1. Представлява ЮЛ 2. Има право да взема решения от името на ЮЛ или 3. Има право да упражнява контрол в рамките на ЮЛ. Те носят отговорност и когато недостатъчния контрол/надзор ор ФЛ е създал възможност за извършване на престъпни деяния.

Отговорността на юридическото лице не изключва наказателно преследване спрямо физически лица, въвлечени като извършители, подбудители или съучастници.

Предвидени ефективни,съразмерни и разубеждаващи наказания и мерки срещу ЮЛ :1. Отнемане на правото да получават държавни помощи и субсидии; 2. Временно или постоянно лишаване от правото да извършват търговска дейност; 3. Поставяне под съдебен надзор; 4. Издаванена съдебна заповед за ликвидация

Съветът приканва държавите – 1. членки да подкрепят програмите за обучение и да провеждат разяснителна дейност по въпросите на мрежовата и информационната сигурност;2. да поощряват непрекъснато усъвършенстване на националните органи за спешна компютърна реакция;3. да работят за създаването на среда, която поощрява доставчиците на услуги и мрежовите оператори да предоставят на клиентите си стабилни услуги и да гарантират гъвкавост, както и възможност за избор от клиентите, в своите свързани със сигурността услуги и решения.  4. Да продължат стратегически разисквания в групата на високо равнище i2010; 5. В съответствие с плана за действие за електронно правителство да осигурят стартирането на такова, да внесат необходимите промени в организациите от общ. Сектор. ; 6. Да работят за предотвратяване на заплахите за сигурността на електронните съобщително мрежи; 7. Да засилят приноса към научно-изследователските и развойните дейности, свързани със сигурността

 

Цели на Решение 1351/2008/ЕО : 1. Да се вземат мерки за да се защити физическата, умствената и нравствена неприкосновеност надецата; 2. Да се предпиемат действия към предотвратяване на случаите, в които децата стават жертви на интернет или мобилни заплахи, унижаване и тормоз; 3. Дейностти за докладване на незаконното съдържание и повишаване на осведомеността; 4. Създаване на образователни пакети за родители, учители и възпитатели; 5. Международно сътрудничество

 

50. Обмен на правна информация между държави

 

През 1968г. държавите – членки на СЕ приемат Европейската конвенция за обмен на правна информация с цел по-голямо единство между членовете на съюза. Конвенцията улеснява задачата на съдебните власти по получаването на информация за чуждестранно право.

Първоначално сфера на действие на конвенцията е получаването на информация за националното право и съдопроизводство в гражданската, търговската област и съдебната организация. По-късно се разширява и в областта на наказателното право, органите за наказателно преследване и законодателството, свързано с изпълнение на наложените наказателни мерки.

Конвенцията предвижда създаването на национални органи за взаимодействие при обмена на правна информация. Създава се „приемателна агенция”, която да приема и изпълнява заявките за информация. Всяка страна може да създаде и „предавателна агенция” за получаване на заявките за информация от своите съдебни власти и предаването им на чуждите приемателни агенции. Заявка за информация може да изхожда само от оторизиран съдебен орган, дори и ако не е била съставена от самия орган. Заявките за обмен на информация с наказателна проблематика може да изхождат от1. съдебен орган,2. орган или лице, работещо в официални системи за правна помощ или правен съвет,3. от името на лица в икономически слаби позиции. Те могат да се направят, когато наказателното производство е започнало или се предвижда започването на такова. Съдържанието на заявката за информация се определя от съд или съдебния орган, който може да възбуди наказателно преследване и да приведе в изпълнение влезли в сила присъди. Заявката определя възможно най-точно 1. въпросите, по които се желае правна информация от запитваната държава, 2.необходимите факти за правилно разбиране и формулиране точен отговор,3. определя се правната система, по която се иска информация, като към завката могат да се приложат 4. копия от документи. Тя се предава от предавателната агенция или съдебен орган към приемателната агенция на запитваната държава.

Органът, оторизиран да отговори на заявките, е приемателната агенция. Отговорът съдържа1.релевантни законови текстове,2, релевантни съдебни решения, 3.допълнителни документи като обяснителни коментари.

Дадената в отговор информация няма задължителен характер за съдебния орган, от който произтича запитването. Запитваната държава може да откаже да предостави информация, ако се засягат интересите й или отговорът може да навреди на суверенитета или сигурността й. Заявката за информация и приложенията се изготвят на езика на запитваната държава. Отговорът се изготвя на езика на запитваната държава.