2. Базистна система на международните отношения, външна среда, елементен и структурен строеж на системата

 

Понятието „системност” е основно в теорията на международните отношения. То създава фундамента, върху който се изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.
При анализа на състоянията на системата на МО винаги трябва да се вземат предвид нейните важниособености.
-На първо място МО са система със силно изразена специфика.Тази система притежава редица особени качества, които я отличават от другите социални отношения. Спецификата й се изразява преди всичко в това, че като цяло системата поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати, ако тя престане да съществува.
-Системата на МО се отнася към категорията на социалните системи, което е друга нейна особеност. Движението и развитието й могат да бъдат разбрани само като се имат предвид закономерностите в развитието на човешкото общество.
-Друга особеност на тази система е, че тя се отличава с голяма сложност, като това се отнася както до функционирането на системата, така и до структурата й.
-На четвърто място, системата на МО е универсална система и за разлика от другите универсални системи, тя е такава не само в пространствено, но и във функционално отношение – тя има значение за всички аспекти от съществуването на човечеството.
-Важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможностите за целево управление.
-Освен това системата на МО е извънредно динамична.Промените в международната система могат да са много интензивни, могат да протичат бързо и паралелно в много от нейните съставни части.
-И на последно място, системата е от корелационен тип. Субектите й са равноправни и самостоятелни, като всеки следва свое собствено поведение и интереси. Системата няма общ за цялата система център на управление.
Някои отношения и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, докато други – не са.Наличието на стабилни и непроменящи се връзки помага на системата да съхрани за дълго време параметрите си.Без тази устойчивост системата не би могла да изпълнява пълноценно функциите си.Тези стабилни и устойчиви отношения образуват структурата на системата. Тази структура е израз на вътрешната организация на системата. Тя е специфичен начин, по който се свързват отделните компоненти и елементи.Структурата има важна и активна роля при взаимодействието между външната среда и системата. Тя има много важно значение що се отнася до определяне границите на системата,т.е. онези предели, до които свършва вътрешният й ред.Затова структурата й би могла да се определи като инвариант на системата.
Устойчивостта за едни продължителни периоди от време е неотменимо качество за структурните отношения.Устойчивостта на структурата обаче не означава, че тя е неизменима. Тя също е подвластна на времето, но се променя по – трудно и по – бавно в сравнение с промените в международните отношения.Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.Нейните промени са по – трайни и по – дълбоки, защото засягат вътрешния ред – те променят самия начин на движението в системата, свързват се с развитието й.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата на МО.Никой от субектите на международното право не може едностранно и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата и една от основните предпоставки за това е фактът, че основните начала, върху които се гради структурата, са също така и основните начала на самата система.Разбира се, това в никакъв случай не означава, че субектите на МО са абсолютно безсилни да променят структурата на системата. Това би означавало, че системата на МО ще престане да се развива, а системата осъществява функциите си именно като се развива. Държавите могат, поне в настоящия момент, да изменят структурно системата, само когато обенинят усилията и волите си, ако не на всички държави, то поне на мнозинството.
Структурата, както по – горе отбелязах, е инвариант на системата и също така промените в нея се свързват с развитието на системата, като от това следва, че тя се проявява като „памет”, свързваща минало, настояще и бъдеще на системата.Без да се познава структурата на системата на МО, е невъзможно или поне изключително трудно да се направи едно надеждно прогнозиране, което от своя страна довежда до невъзможност да се вземат правилни политически решения.
Системата на МО не принадлежи към категорията на моноструктурните системи, т.е. такива системи, които не се отличават със структурно разнообразие. Тя принадлежи към категорията на полиструктурните системи, т.е. такива системи, при които отделните подсистеми имат структури, които не са сходни.Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на МО.Тя увеличава разнообразието в системата, усложнява движението и прави системата по-гъвкава. Също така съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.Стурктурата отразява определени начини за функциониране и развитие на системата. Различията, които съществуват в интересите, поведението и целите на отделните субекти, взависимост дали са съвпадащи или противоположни, предизвикват две основни тенденции – съответно центростремителни и центробежни. Тези процеси протичат едновременно на различни равнища на системата, те предизвикват образуването и разпадането на много центрове. Съответното разположение на тези центрове в рамките на системата се определя като структурна конфигурация на системата. Съотношението между тенденциите на интеграция и дезинтеграция е много подвижно и затова някои от центровете са неустойчиви. Други , обратно – са трайни и стават съществена част от структурата на системата.
Структурните конфигурации възникват във всички части на общата система, най – вече в сферата на МО. Възможностите за конфигурации на структурата на системата на междудържавните отношения могат да бъдат сведени до три основни модела(в зависимост от броя на центровете)
-моноцентрична
-бицентрична(биполярна)
-полицентрична структурна конфигурация.

Структурата на системата е следващото качество. Тя е особеният специфичен начин на свързване и съотнасяне на елементите на системата.
На следващо място е качеството външна среда. Всяка една система се влияе от различни фактори. В съответния период и ситуация има набор от фактори, които оказват съществено въздействие върху функционирането, структурното изграждане и развитието на системата. Това е външна среда на системата.

Системният подход е най-общ, той чертае рамките на проблема, с който се заемаме.

Разсъждавайки за международните отношения, възниква въпросът кой вид МО ни интересува – спортните, политическите, военните, търговските и т.н. Това, което „системниците” са успели с анализи да откроят е, че във всеки от видовете МО по един или друг начин рефлектира политическото отношение на държавата. Т.е. пред скоба, преди всички други видове се извеждат политическите междудържавни отношения. Именно те са база за анализ.

Елементен състав (морфология) на системата на МО
1. Няма съмнение, че основен елемент на системата на МО е държавата.
2. Друг основен елемент на системата на МО са международните организации – правителствени и неправителствени; национални неправителствени организации. Тенденцията е броят, разнообразието и качеството на международните организации да нараства.
3. Отделният индивид – спорове за международна правосубектност на отделния индивид. Отношението към правата на човека води до извеждането на човека в международните отношения на преден план.

Външна среда
Факторите на външната среда в системата на МО имат два източника – природната среда и социално-икономическата система (във всичките им детайли). Говорейки за социално-икономическите фактори, нямаме предвид само това, което се случва глобално, а и социално-икономическите системи на отделните държави. Важността на тази система е огромно.
Факторите на природната среда също трябва да се отчитат и разглеждат като непосредствена среда в системата на МО. Изобщо връзката човек-природа, общество-природа не може да бъде пренебрегната.

Структура
Основна закономерност на съществуването на всяка една система е нейният структурен строеж. Най-общата характеристика е, че специфичният начин на свързване характеризират нейната структура. Търсенето на т.нар. структура инвариант е било целта, която са си поставили системниците. Около две десетилетия този въпрос търси и намира приблизителния си отговор. Не могат да бъдат разглеждани като равностойни всички видове МО.
Препрочитайки историята на МО и на дипломацията, изследователите са разбрали, че в различните исторически периоди една група държави чрез отношенията по между си по съществен начин влияят на всичко друго, което се случва в МО – Великите сили. Именно те са правили впечатление като конфигурация на взаимоотношения, които влияят върху всичко останало. Великите сили се променят – някои страни отстъпват от тази група, други се издигат. По същия начин се оформят групи държави, на чело, на които стоят други по-силни държави и това предопределя отношенията. Разглеждайки тези повтарящи се конфигурации на отношения, те биват определяни като отношение между центрове на сила или центросилови отношения. Те имат една трайна характеристика – на инвариант на структурата (непроменливо, постоянен). Това е определяща характеристика на структурното изграждане на системата и позволява във всяка една нова конкретна ситуация, независимо от това кои са новите Велики сили, да се запазят отношенията между тях.
В отделните исторически периоди винаги е имало отношения между държави, които се отличават с високо напрежение, бързо развиващи се отношения, острота на отношенията. Това позволява да се открои нова инвариантна характеристика на това второ структурно равнище – конфликтни възли на противоречието. Когато анализираме структурата, трябва да характеризираме това структурно равнище, да го определим и да анализираме има ли връзка с това, което ни интересува.
Третото равнище е конкретно ситуационното равнище.

4. Функциониране и развитие на системата, движещите й сили

 

Международните отношения в никакъв случай не са хаотични.Понятието „системност” е основно в теорията на МО и то създава основата, върху която се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения.Понятията за „система” и „системност” са в основата на цялото научно познание.
МО са своеобразен начин да се излезе извън рамките на държавно-териториалното разделение на света.Системата на МО е насочена към преодоляване разпокъсаността на световното общество.Възстановяването на цялостта му е социалната функция на системата.Тя трябва да създаде благоприятна външна среда, необходима за развитието на световното общество, за разширяване възможностите за международно общуване и сътрудничество. Нормалното състояние на системата на МО е това, при което международното общуване протича свободно и е във взаимен интерес, т.е. сътрудничеството е естественото състояние на международната система. Извеждането на системата от това състояние нарушава нормалното й функциониране.
Взаимодействието между компонентите и елементите на системата, както и между системата и външната среда, довежда до процеси на изменение на състоянията – това е движението на системата.Променя се поведението на субектите, възникват нови структурни конфигурации, появяват се нови, респективно престават да съществуват стари центрове на сътрудничество и съперничество. И именно това вътрешно и непрестанно движение характеризира системата като динамична. В системата на МО не настъпват скообразни качествени промени, независимо колко големи промени настъпват в политическото и икономическото устройство на субектите, независимо от това дали едни субекти изчезват, а други се появяват. Начинът, по който системата се изменя, е еволюционен, а не революционен. Неотменимо качество на структурата на системата е нейната устойчивост за продължителни периоди от време. Разбира се, устойчивостта не бива да се разбира като неизменност. Структурните отношения се разкриват само в процеса на движение на системата, в процеса на нейното функциониране и развитие. Промените в структурата на системата са по-трайни и дълбоки, защото засягат вътрешния й ред, те променят самия й начин на движение в системата, свързват се с развитието й.
20 век е богат на големи събития и промени върху световната сцена : две световни войни с интервал между тях от една 20 години; продължила четири десетилетия и половина студена война и пр. Трудно е да се отрече, че всички опити коренно да се измени системата са завършили неуспешно.Революция, държавен преврат, идване на нова политическа сила на власт и пр. могат да причинят радикални промени по отношение на външната политика на една държава или да разрушат съществуващите икономически връзки. В рамките на много кратко време цялата вътрешна система на социални отношения може да се преустрои. В системата на международните отношения обаче движението е различно. В отделни области са възможни внезапни промени на отношенията под влиянието на разнообразни причини, но като цяло световната система остава стабилна.
Тази важна особеност на движението на системата на международните отношения се свързва преди всичко със съчетанието на две основни причини.На първо място, това е наличието на компесаторни механизми и на активната роля на самуправлението в системата. Това позволява на системата, променяйки се, да запази основните си параметри. На второ място, отсъствието на общ център, който да бъде в състояние бързо да налага промените в системата. Разбира се, трябва отново да се подчертае, че системата на МО търпи изменения. Напр., в началото на 21 век системата е променена в сравнение с периода от края на Втората световна война. За да отговори на новата обстановка, системата премина в нови състояния, развива се, но това става в продължителни и плавни процеси. За универсалната система на МО са характерни еволютивните начини за промяна и развитие.
Причините за промяна в системата на МО са много различни, те са свързани както с отделните елементи и компоненти на системата, така и с външната среда. Влиянието, което един външен и един вътрешен фактор може да окаже, е много различно.Дори при различни условия един и същ фактор може да има различен ефект върху системата. Системата на МО е динамична, а заедно с това и много сложна.Промените в нея, формите на нейното движение и съответните закономерности, които ги определят, са извънредно сложни за анализиране. Основна причина за това е и друга важна особеност на международната система, а именно това, че вътрешното й движение се проявява в нея като цяло и заедно с това в множеството нейни подсистеми.Системата на МО има много широко множество на динамични равнища, като на всяко равнище ефектът от едно и също събитие има различно значение и последствия.
Движението в международната система става по два основни начина.При първия начин, след като външни или вътрешни въздействия предизвикат промяна в нея, тя се връща към предишното си състояние под влияние на стабилните връзки между елементите й. Този начин се дефинира като функциониране на системата.Например, вследствие на Втората световна война Германия престава да бъде Велика сила и бива разделена.Днес обаче, Германия, която постига единството си, е водещ елемент в Европа.При втория начин на движение, след като веднъж системата се е отклонила от състоянието си, тя не се връща напълно към него, а преминава към ново. В този случай говорим за развитие на системата. Основната разлика, която може да се открои между двата начина на движение в системата е това, че в първия случай тя съхранява основните параметри на структурата си, докато във втория случай, промените засягат нейната структура.
В процесана движение системата на МО гравитира около едно относително стабилно, свързано със запазване на основните й качества състояние, а именно хомеостазиса на системата.Израз на стабилността на системата е стремежът й да запази това състояние. Системата на МО е социална система и поради това за нея е характерна една особеност, която отличава запазването на хомеостатичното състояние при системи от такъв вид, в сравнение със системи от биологичен и механичен тип. При биологичните и механичните системи хомеостазисът се запазва почти винаги чрез връщане към съществуващото състояние, т.е. чрез процес на функциониране на системата. При системата на МО съхраняването на хомеостазиса се осъществява преди всичко чрез постоянното й развитие, чрез преминаването на системата в нови състояния, т.е. основната форма на движение на системата на МО е развитието й.
Системата на МО е извънредно гъвкава и подвижна. Движението на системата обаче не е безразборно и хаотично. За него са характерни типични, повтарящи се промени. При сходни ситуации промените също са сходни. Като част от човешкото общество системата на МО е подчинена на общите закономерности в общественото развитие.
Много от движенията на системата се предизвикват от външни явления, от процеси, развиващи се извън нея. Външната сфера на системата на МО е онова, което остава извън нея и с което по един или друг начин тя си взаимодейства. Промените в международната система трябва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Закономерностите в цялостното развитие на световното общество оказват влияние върху сферата на МО. Международните отношения, развитието на системата им, промените на техните състояния не биха могли да бъдат разбрани и осмислени правилно извън общия контекст на обществените отношения.

6. Международните отношения между двете световни войни. Втора световна война. Парижки мирен договор с България

 

Парижка конференция 1919 г. – 14 –те точки на Уилсън противоборстват със системата на баланс на силата. Завършва с мирни договори на два етапа:

I етап
1918 г. – Сен-Жарменски договор с Австрия, създава се Чехословакия
1919 г. – Версайски договор с Германия
1919 г. – Ньойски договор с България

II етап
1920 г. – Триенонски договорс Унгария
1923 г. – Лозански договор с Турция – турска република

Тези мирни договори съставляват Версайската система от договори. През 30-те години Германия я нарушава; системата е наказателна по характер, но не са предвидени ефективни инструменти за опазването й.

Вашингтонска конференция 1922 г. – свиква се заради САЩ
1. Договорът на четирите – САЩ, Япония, Великобритания и Франция – интересите в Тихия океан
2. Договорът на петте – плюс Италия, става въпрос за военноморската сила. Равни по тонаж и сила са Англия и САЩ, след тях е Япония.
3. Договорът на деветте – уреждат се отношенията с Китай

Германски въпрос – Преломна година е 1933, проблемите свързани с репарациите. Рапалският договор между Русия и Германия урежда дипломатическите отношения и икономическата част помежду им. Планът Дауес предвижда намаляване на репарационния натиск върху Германия и оказване на помощ за възстановяване на тежката индустрия в Германия. Планът Янг предвижда разсрочване във времето на плащанията, не се реализира. Мораториумът на Хувър е едностранен акт, в който Германия моли САЩ за спиране на плащанията.
На конференцията в Локарно през 1925 г. се сключва Рейнски гаранционен пакт. Той урежда въпроса за границите на Германия, които се обявяват за неприкосновени. Страни са Германия, Франция и Белгия. Те поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга, освен нахлуване в Рейнската демилитаризирана зона и в случай на законна самоотбрана. Сключват се и арбитражни конвенции на Германия с Полша, Чехословакия, Белгия и Франция (ако възникне спор между държавите, да се реши с мирни средства).
След 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, тя напуска Обществото на народите, анулират се договореностите от Локарно, нахлува се в Рейнската зона. Великобритания и Франция започват да прилагат курс на политика за укротяване на агресора. През 1938 г. се подписва Мюнхенска спогодба, засягаща претенциите на Хитлер в Чехословакия. През август 1939 г. се сключва пакт за ненападение “Рибентроп – Молотов”.

Руски въпрос – Основен проблем е признаването на новата власт, открива се антисъветска линия. На конференцията в Генуа през 1922 г. се уреждат всички въпроси, свързани със следвоенното устройство. Поставят се две искания: 1. Русия да заплати дълговете си и 2. да се национализира частната собственост. Руската дипломация се ориентира към дипломатически пазарлък – Русия признава дълговете си и може да даде под аренда собствеността. Западните държави са поели твърда преговорна политика. С Рапалския договор Германия признава Русия. През 1923 г. с ултиматума на Кързън се протестира срещу революционната пропаганда и опита на Съветския съюз да изнася идеи зад граница. С ултиматума Англия иска преустановяване на отношенията с Иран, Индия и други държави, но Русия го отхвърля. До края на 20-те години почти всички държави признават Русия. През 1926 г. Русия и Германия сключват нов договор за ненападение и неутралитет. Съветският съюз сключва подобни договори с Франция и Чехословакия. През 1936г. се сключва антикоминтерновски пакт между Германия и Япония, а през 1937 към тях се присъединява и Италия. Оформя се оста Рим – Берлин – Токио, сключваща се с цел борба срещу комунистическите сили. През 40те години е изграден тристранен пакт, подкрепен с политически военен съюз.

Въпросът с разоръжаването – През 1919 г. се подписва Устава на Обществото на Народите, създаден като инструмент за опазване на Версайската система. Недостатъци: проблем с устава, начина на гласуване; няма изрична забрана на войната; условни формулировки. През 1924 г. се подписва протокол за мирно уреждане на международните спорове (важен относно забраната за употреба на сила, но не влиза в действие). През 1925 г. се подписва Женевски протокол за забрана употребата на задушливи и отровни оръжия. С пакта Бриан – Келог от 1928 г. се забранява войната. Идеята за сключване на подобен договор е на Франция, остава открит дълго за да се присъединят всички държави. Повечето от държавите запазват правото си на самоотбрана. След пакта започват действия за разоръжаване. През 1932 г. конференцията в Женева приключва без успех, Германия напуска конференцията. Съветският съюз прави предложение да се дефинира понятието “агресия” на конференцията през 1933г. в Лондон.

Пет случая на агресия:
1. ако една държава обяви война на друга;
2. при нахлуване на въоръжени сили;
3. при нападение със сухопътни сили;
4. при морска блокада;
5. ако една държаа поддържа въоръжени групи, които действат на територията и чиято цел са удари срещу други държави.

Втора световна война: През 1943г. се провежда среща на “тримата големи” в Техеран; закрепват се принципите на сътрудничество; идея за международна организация с цел опазването на сигурността; 1945г. на конференцията в Ялта се разглежда въпроса за Германия (унищожаване на нацизма и германския милитаризъм), за следвоенния период (Германия да се раздели на 4 окупационни зони), за репарациите, за Полша и признаването й под ръководството на Сталин. Насрочва се дата за новата световна организация. Възниква идеята за институционализиране на сътрудничеството между държавите. Приета е Деклараця за освободена Европа. Решават се въпроси за Далечния Изток.

Берлинска конференция след войната – съдбата на Германия (демократизация, демилитаризация, денацификация, декоцентрация). В Потсдам се създава Съвет на външните минстри, които да изработят мирни договори с победените държави, взима се и окончателно решение за репарациите.

 

Пактът Рибентроп-Молотов наричан още Пакт за ненападение e съюзнически договор, сключен в Москва между Нацистка Германия и сталиниския Съветски Съюз на 23 август 1939 г. и носи имената на подписалите го външни министри на двете държави – Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп.

В секретните клаузи към договора се разпределят сферите на влияние между СССР и Германия в Източна Европа и де-факто представлява ревизия на Брестския мир.

Договорът се смята за една от най-важните стъпки довели до избухването на Втората световна война

Като резултат от договора, Германия напада Полша и започва Втората световна война, а СССР окупира, а по-късно и насилствено присъединява към себе си Литва,Латвия и Естония и източна Полша, започва Зимната война срещу Финландия и откъсва територии от Румъния.

Договорът е прекратен на 22 юни 1941г. от нападението на Германия срещу СССР.

8. Ново развитие на системата на МО след края на студената война и отражението й върху балканските МО

 

Границата между 19 и 20 век бележи много важен прелом в състоянието на МО – възниква световната система на МО. В края на 19 век икономическите и политическите интереси на големите държави напълно обхващат цялата планета.В пространствено отношение световните взаимоотношения се глобализират.
Световната система на МО се формира тогава, когато е необходимо да се създаде световно стопанство, да се изгради развит и стабилен международен пазар, да се утвърдят устойчиви стопански връзки, обхващащи целия свят, за да могат преобладаващият брой държави да преодолеят станалите вече тесни национални държавни рамки на техните стопанства. Процесът се развива интензивно в края на 19 и завършва в началото на 20век. В новите условия не остават свободни зони, светът бива разделен на сфери на влияние и владение между големите държави. За да се разширят тези сфери на влияние, е необходимо те да се отнемат от някоя държава. Появяват се нови закономерности на взаимните отношения и нови огнища на конфликти. Възникването на световната система на МО създава съответните предпоставки за образуването на световни блокове и за избухването на световните войни.
Промяната е израз на началото на процес, който се развива през целия 20 век – процесът на глобализация на МО.Пространствената глобализация на МО се развива още в края на 19 век и началото на 20.
В началото на 21 век глобализацията на системата на МО навлиза във втория си етап – функционалната глобализация. Вероятно през настоящия 21 век това ще е едно от основние направления на световното развитие. Обективната необходимост на по-нататъшното развитие на глобализацията обаче не прави по-леки въпросите пред политиката. Пред цялата световна общност глобализацията поставя различни проблеми, които са специфични за много от страните, поради различните условия, в които те се намират.
Глобализмът, т.е. активната политика на правителствата в сферата на международните отношения, която съдейства за утвърждаването на глобализацията, в повечето случаи се свързва с няколко основни процеса :
-утвърждаване на икономически системи, които да функционират в световен мащаб;
-свободно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите;
-упадък на националния и държавния суверенитет и др;
В теорията на МО се изказват както положителни, така и негативни оценки по отношение последиците от глобализацията. В полза на процеса са аргументи от следния тип:
-глобализацията ще спомогне за развитие на либералната икономика и на пазарните отношения,
– за утвърждаване на либералната икономика и пазарните отношения,
-за утвърждаване на либералната демокрация,
-за извеждане на преден план активността на неправителствените субекти на МО,
-за премахване неблагоприятното влияние на етническите, расовите, религиозните и др. различия,
-за даване равни възможности на всички и т.н.
Има обаче и редица политици и изследователи, които без да отричат положителните последици на глобализацията, имат цялостно негативно отношение към този процес. Те смятат, че глобализацията ще спомогне за създаване на възможност за още по-голяма концентрация на капиталите и знанието у богатите и развити западни държави, за загубване на възможностите на националните държави да защитават гражданите си от външната икономическа и политическа експанзия и т.н.Според тях зад глобализма е скрит стремеж на Запада към световна власт чрез разпространение на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности.
В средата, между двете противоположни оценки за същността на глобализацията и нейните последици, стоят преценките на критическите реалисти, която най-вероятно се доближава в най-голяма степен до „правилния отговор”. Глобализацията е естестен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система.Този процес не е замислен от някого като заговор на богатите против бедните. Както всички процеси, той също има своите положителни и отрицателни страни.Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи. Този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максимизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова трябва да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко е устойчивата национална държава, която единствена може да защити националните си интереси от икономическата, политическата и културната експанзия на останалите държави.