Въпрос 01:

Възникване и развитие на предмета на общата икономическа теория. Основни раздели в съвременната икономика. Функции на икономическата теория.

Изучаването на общата теория на икономиката обикновено започва с нейната предметна област, с обособяването на кръга от проблеми, които тя изследва и разкриването на специфичните методи, които прилага. По отношение на първия кръг от въпроси се прилага историческият подход, който разкрива как се развиват и променят представите на основните теоретични направления в икономическата мисъл. Вторият, по-голям кръг от проблеми представя научния инструментариум на икономическите изследвания и функциите, които изпълнява икономическата наука.

1) Възникване и развитие на предмета на общата икономическа теория. Основни раздели в съвременната икономика.

> Школи и идейни течения:

>> Схоластиците – нормативното им стопанско учение е заложило основите на феодално-съсловното общество; съединява философията на Аристотел с вечните християнски норми; дискутират върху справедливата цена и незаслужената печалба, забраната за лихва и необходимостта от частна собственост.

>> Меркантилистите – макар и незавършен като теоритична система, меркантилизмът очертава своите идеи: народното стопанство трябва да служи на престижа, авторитета и богатството на държавата, респективно на владетеля; държавната мощ следва да се утвърждава чрез различни стопанско-политически мерки; препоръчва се развитието на търговията, съобщенията, занаятите, манифактурата, минното дело, да се регулира външната търговия, ограничава се вносът на готови стоки и износът на суровини. Целта е реализиране на положително салдо в търговския баланс, да се увеличава основният капитал и да се създават работни места.

>> Физиократите – отнасят икономическия анализ в областта на производството и го ограничават до селското такова; концепцията им се основава на естествените закономерности, на които е подчинен икономическият процес; те считат земята за източник на богатството; при Франсоа Кене в „Икономическа таблица“ (1758) за първи път икономиката като цяло става обект на теоритичен анализ и математическо представяне.

>> Класическата политическа икономия – през втората половина на XVIII в. най-напред в Англия, а след това и страните на Западна Европа, Северна Америка и в Япония, икономиката се утвърждава като отделна област на научните интереси. Основоположник на класическата политическа икономия е Адам Смит, а в нейната предметна област влизат:

– въпросите на социално-икономическото развитие на обществото – застъпва се идеята, че преходът от лова и риболова към скотовъдството, земеделието, търговията и занаятите има за своя движеща сила стремежа на човека да подобри материалното и социалното си положение;

– анализът на пазарното стопанство с изходен пункт общественото разделение на труд и определящ фактор собственият икономически интерес на индивида;

– възможностите на свободната търговия посредством използването на абсолютните и относителните предимства в разходите по страни като основа на външната търговия;

– икономическият растеж, свързан със спестяванията и чистите инвестиции;

– ролята на държавата в икономиката – отхвърля се необходимостта от пряката намеса на държавата в пазарната система.

>> Марксизмът – в „Капиталът“ Карл Маркс поставя под въпрос направените обобщения и изводи от тогавашната икономическа теория, според него принципите на икономическия строй съгласно класическата политическа икономия, водят до неговата гибел чрез концентрацията на производството и капитала. На мястото на частната собственост в капиталистическото пазарно стопанство идва непосредствено общественото производство, основано на обществената собственост и планомерно развитие и разпределение на благата.

>> Неокласическата школа – доразвитие на класическата политическа икономия от Уилям Джвеънс, Карл Менгер, Леон Валрас; предмет на изследване – субективните оценки на полезността на блага, които икономическите субекти правят в процеса на вземане на стопанските си решения, застъпва се схващането, че оценките на потребителите за полезността са определящ фактор на стойността и цената на дадено благо; разработва се и ефективното разпределение на ограничените ресурси; основен представител – Алфред Маршал („Принципи на икономическата теория“), отказва се от термина „политическа икономия“ и възприема „икономикс“; схващанията му са синтез на тези на класиците и неокласиците, той пръв открива значението на еластичността за икономическата теория. Той се счита за основател на модерната микроикономика.

>> Кейнсианството – на основата на опита от голямата икономическа криза (1929-1933) фундаментална критика на неокласиката и нейната аргументация за действието на пазарния механизъм прави Джон Мейнард Кейнс в „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ (1936). Той възприема мнението, че пазарната система е вътрешно нестабилна; съществуват циклични колебания на търсенето на блага и услуги, които довеждат до нежелани промени на дохода, заетостта и ценовото равнище. Кейнс счита, че държавата трябва да упражнява активна стабилизационна политика чрез фискални и парични инструменти.

>> Монетаризмът – свързва се с името на Милтън Фридман; създават се основите на новата класическа макроикономика и икономическата теория на предлагането; според тях: разпределението на блага и ресурси се насочва най-добре от пазара, че частният сектор е стабилен и държавата трябва да стои далеч от икономическите събития; трябва да се доведе до умерено нарастване на паричната маса, която позволява растеж на брутния продукт при стабилност на ценовото равнище; монетаризмът е антиинфланционна теория, изведена от решенията на пазарните участници.

>> 80-те години на XX в. довеждат до отхвърлянето на доминиращата дотогава политика на кейнсианско регулиране на търсенето; стопанската политика на развитите страни се ориентира към теоритичната концепция, подчертаваща значението на предлагането в народното стопанство и наричана „икономическа теория на предлагането“ – тя е комбинация от няколко теоритични начала и принципи в икономическата политика. Препоръчва стимулиране на съвкупното предлагане – съкращаване на данъците, значително намаляване на дела на държавните разходи в БВП и т.н.

> Предмет

Икономическата теория е наука за интересите и поведението на икономическите субекти, за техния рационален избор при наличие на ограниченост на благата и ресурсите.

Нейната задача е да описвам обяснява и прогнозира рационалното поведение на икономическите субекти.

> Метод

Използваният инструментариум в общата теория на икономиката представлява нейния метод, който е представен от следните елементи:

>> Утвърдените и проверените от практиката теории

Това са теориите на пазара, цената, домакинството, предприятието и т.н. – това са логически непротиворечиви системи от определения и дефиниции на използваните понятия, предложени хипотези и условия за тяхното прилагане и направени изводи от модела.

>> Подход към икономиката

В основата на метода лежи определена представа за характера на икономическите проблеми. Подходът към икономиката включва предпоставките, проблемите, основните понятия и хипотезите, определяни от мнозинството икономисти. Съвременният подход отразява неокласическата методология на индивидуализма – в центъра на вниманието стои индивидът, отделният стопански субект.

Под „икономика“ се разбира тази област на човешкия живот, която е свързана с производството, размяната и потреблението на блага и услуги. Икономистът не се занимава с вещите, а с икономическите отношения между хората, между хората и вещите, т.е. с функционирането на икономиката. Отделните единици, фукциониращи в икономиката, са стопанските субекти (три групи: домакинства, частни предприятия и публични стопански субекти), които приемат решения и предприемат действия и транзакции в определена обществена и природна среда. Под стопанско действие се разбира всичко, което прави стопанския субект. Това понятие е по-широко от транзакцията, защото обхваща явления, които не са транзакции. Крайната цел на всяка стопанска дейност е потреблението. Затова потребителите на блага (домакинствата) са тези стопански субекти, в чиито интерес се извършва в крайна сметка стопанската дейност. Публичните стопански субекти, обобщено наричани „държава“, са териториалните органи на държавата (общини, области), ведомствата за стопанска политика, бюджетните организации и публичните предприятия.

Хората имат потребности, които могат да задоволят само с потреблението на стопански блага, като при задоволяването на потребностите всяко домакинство действа съобразно своите предпочитания. Стопанските блага възникват чрез производството. Проблемът за ограничеността е основен факт на всеки стопански субект и за обществото като цяло, той е изправен пред проблема за разпределението на благата. За стопанския субект икономическите събития са даденост, защото той не може да им влияе пряко. Ограниченията във възможността за избор създават външните условия за стопанска дейност. Рационално е поведението на стопанските субекти, с което те преследват максимални, респективно минимални значения на променливите величини при съобразяването с външните условия. Никога не могат да се предвидят изцяло действията на другите стопански субекти, затова стопанската дейност се извършва обикновено при условията на неопределеност и риск. Затова стопанските субекти се опитват да избегнат последиците от погрешните решения чрез насочване към проверени начини на поведение или отказване от преследването на оптимални резултати.

Подходът на ОИТ е хипотетичен, защото негов най-важен компонент са предположенията за поведението на стопанските субекти. Също така е дедуктивен, защото при определени предпоставки се правят частни изводи и заключения, които трябва да се проверяват в практиката.

>> Начини на трактовка на икономическите въпроси

Те представляват програмата за изследване, която се изпълнява.

– Нормативна и позитивна икономическа теория – в изучаването на стопанските решения и действия, както и на техните последици, най-общо могат да се застъпят две гледни точки – 1) да се търси до какви резултати са довели решенията, действията и транзакциите и очаквани ли са тези резултати ( тук се прави опит да се опишат и обяснят икономическите явления или да се предскаже как те да се развиват – тези анализи на причинно-следствените връзки се наричат позитивна икономическа теория) и 2) да се търсят тези решения и действия, които са нужни за постигане на определена цел ( дават се предписания или норми за целесъобразните действия – нормативна икономическа теория). Позитивната икономическа теория прави анализ на икономическите проблеми, а нормативната дава тяхната преценка.

– Микро-, мезо-, макро- и мегаикономическа теория – ОИТ разграничава тези аспекти на икономиката; микроикономическият анализ се провежда на равнище отделен стопански субект; мезоикономическият – отрасъл или регион; макроикономическият – националната икономика като цяло или по сектори и мегаикономическия – световното стопанство.

– Икономически модели – това са изкуствено конструирани системи, опростяващи предмета на изследване. Те са еквивалентни на използваните в анализа теории, методи на обяснение, начини на трактовка и аналитични прийоми. Моделите са главният работен инструмент на ОИТ – мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи. Целта на използването на модели е чрез опростяване да се постигнат знания, които иначе не биха могли да се извлекат от сложната действителност. За да носи обяснителен характер, моделът трябва да включва поне едно допускане за наличие на икономическа закономерност (хипотеза) и трябва да се подчертае, че икономическото знание претендира за валидност само в рамките на използваните модели.

От гледна точка на формата те са: словесни, графични, математически.

>> Начини на обяснения на икономическите явления

Сред икономистите няма единодушие по въпроса кога едно икономическо явление може да се счита за обяснено. В зависимост от отговора на този въпрос различаваме есенциалистки (съгласно него човешкият разум е в състояние да нагласи своите понятия точно към реалните явления и процеси и да постигне пълна представа за тяхната природа и същност; характерен е за схоластите, физиократите и марксистите) или хипотетичен (характерен за меркантилизма, класическата и неокласическата теория и монетаризма; всеки опит да се достигне до обяснение на икономическите явления почива върху предположения) начин на обяснение. Той обаче се сблъсква с редица трудности, всеки опит за обяснение може да доведе до омагьосан кръг или до безкраен регрес на обяснението поради наличието на обща взаимна връзка между всички процеси в икономиката. Съответно обяснението на икономическите събития не е пълно. Променливите величини, за чиито значения се търси обяснение се наричат зависими или ендогенни, а обяснващите променливи – независими, или екзогенни.

ОИТ има редица хипотези за връзките между променливите величини. До хипотези за поведението на стопанския субект се стига като те се дедуцират от определени допускания за целите, очакванията и рациоанлността на решенията, а друг начин ан създаване на хипотези е индукцията (обобщаване на емпирично наблюдавани случаи).

>> Аналитични техники в общата теория на икономиката

– Маржинален анализ – във всеки момент от изследването икономическият процес е зададен от определящите го начини на поведение и цели на стопанските субекти, институциите, техническите и други условия. В икономическия анализ винаги се тръгва от състоянието на процеса в даден момент или от дадено протичане на процеса в определен период. Даденото състояние или ход на процеса представлява изходната ситуация в анализа, изследва се нейната промяна. Наблюдава се близката околност (средата) на изходната ситуация (пределната полезност, пределните разходи и т.н. са понятия, свързани с маржиналния анализ).

– Уговорката „при равни други условия“ – от огромното разнообразие икономически зависимости се избират само някои и се проследява влиянието на техните промени върху други избирани променливи величини. Тук от анализа се изключват всички, непосочени изрично влияния върху процеса, обхващан в модела. Те се приемат за постоянни, несъществени или взаимоизключващи се.

– Равновесен анализ – в даден момент в модела е налице равновесие, когато разглежданите стопански намерения са съгласувани в смисъл, че очакванията за даденостите са верни и нито един стопански субект не може да подобри ситуацията си чрез промени на своите инструментални променливи величини. За равновесие в цялата икономика се говори, когато в даден период плановете на отделните стопански субекти се съчетават. Обикновено анализът на дадено икономическо явление се провежда при допускането, че то се намира в равновесие или се стреми към такова.

2) Функции на икономическата теория

ОИТ е наука за поведението на хората при решаването на проблема за разпределението на ограничените блага при задоволяване на потребностите – нейният предмет носи субективно-обективен характер. ОИТ отчита и приема резултатите от изследванията на другите науки съгласно своите нужди.

> Познавателна функция – ОИТ изчучава икономическите събития и дава тяхното описание. Икономиката е еволюционна система, чиято сложност се променя по трудно предвидим начин. ОИТ не се стреми да извлича вечни закономерности, а се ограничава до разкриването на основните каузални и функционални закономерности на икономиката.

> Практико-приложна функция – ОИТ разкрива как и защо функционира икономиката, допринася за решаването на проблеми като преодоляването на глада, осигуряването на заетост, предотвратяването на подтискането на инфлацията, по-равномерното разпределение на доходите, развитието на енергийните източници, защитата на околната среда, преодоляването на икономическите кризи и т.н. Не дава конкретни решения на тези проблеми, а по-скоро подходите към тях. Тя осигурява необходимите научни предпоставки за внасяне на промени в икономическия и политическия живот.

> Методологическа функция – ОИТ служи като методологически апарат на приложните икономически науки. Развитието на съвременното икономическо познание се нуждае от интегративната роля на ОИТ спрямо останалите икономически дисциплини. Тя изпълнява методологическа функция и спрямо тях.

> Идеологическа функция – различните икономически направления и школи изразяват интересите на отделни социални класи и влизат в състава на техните идеологии. ОИТ попада под влиянието на една или друга идеология, както и въздейства върху тяхното формиране и изменение.

Въпрос 03:

Същност и характеристика на пазара. Видове пазари. Стокова борса.

1) Същност и х-ка на пазара

>> Същност

Пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.

Пазарът е съвкупност от икономически отношения в сферата на обръщението, посредством които се реализират стоките. На пазара се отива, за да се купят необходимите стоки и услуги, с които се удовлетворяват различни потребности. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Следователно основа на търсенето са постоянно нарастващите потребности, а за бъдат те задоволени, хората трябва да платят определена цена. Способността им да купуват стоки и услуги се нарича платежоспособно търсене.

От своя страна стокопроизводителите създават блага, изхождайки от потребностите на хората. Съвкупността от всички производители формира предлагането. Така на пазара се срещат търсенето и предлагането, пазарът е реално или въображаемо място, на което се осъществява акта на покупко-продажба. Пазарът е резултат, условие и предпоставка за функционирането на собствеността. В процеса на размяната контрагентите влизат във взаимоотношение като частни собственици на блага, а собствеността всъщност предполага сделките да се осъществяват на принципите на възмездност и еквивалентност. На пазара се получава съперничество между контрагентите при желанието им да постигат една и съща цел, а това се нарича конкуренция (взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси, независимо или за сметка на другите участници). В по-тесен план погледната, конкуренцията е присътвие на двама или повече продавачи/купувачи на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока.

>> Характеристики

– продуктова – какво се продава на пазара;

– териториална – местоположението на пазара;

– пазарен дял – процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга;

>> Функции

– селективна – пазарът извършва подбор на необходимите продукти;

– алокативна – пазарът осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори и подходящ избор на действие;

– диструбутивна – пазарът преразпределя новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага.

– в учебната литератира се споменават още регулираща, измерителна, балансираща и възпроизводствена функции на пазара.

2) Основни елементи на пазарния механизъм

>> Стока (благо)

Всичко, което е предмет на размяна или покупко-продажба. За представителите на трудовата теория за стойността стоката е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности, за представителите на теорията за пределната полезност благото е всяко нещо, което може да задоволи личните потребности и има ефект за потребителя, но в действителност има стоки, които не отговарят на условията нито на едната от тези две теории. Това са особени стоки като продажбата на гледка (стаята в хотел с изглед към морето е по-скъпа), както и други стоки, които не носят полза на обществото (наркотици и т.н.) а се произвеждат заради необходимостта от печалбата, която носят. Благата могат да бъдат класифицирани според различни критерии: 1) в зависимост от дали съществуват вследствие от положени човешки усилия са свободни или икономически; 2) в в зависимост от това дали се доставят чрез пазара са публични (тези, които не се доставят от пазара) и пазарни; 3) според времетраенето на потреблението са стоки за еднократна употреба или за дългострайна употреба; 4) според целите, които обслужват са стоки-заместители и допълващи се такива.

>> Цена

Това, което се дава в замяна срещу получено благо, тя е паричният еквивалент, получаван срещу стоката/услугата в процеса на покупко-продажбата. Съществува механизъм, който установява пазарните цени и обуславя техните промени, известен под името система на цените. Той разчита на различните решения, които вземат независимите агенти. Цените на стоките са в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането, което води до формирането на закона на Ортес, че „цените на стоките са правопропорционални на търсенето и обратнопропорционални на тяхното количество“.

>> Търсене

Желание за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежанието на необходимити средства за нейното придобиване – това количество от дадена стока/услуга, което купувачите са готови да закупят при определено равнище на цената.

Закон на търсенето: Когато цената расте, търсенето спада – обратна зависимост между цената и броя на купувачите.

>> Предлагане

Количеството от една стока/услуга, което продавачите са готови да продадат на точно определена цена.

Законът за предлагането: Предлагането е право пропорционално на изменението на цената, което означава, че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с нейното понижаване.

>> Пазарно равновесие

То е налице, когато количеството на потребителителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане. То гарантира на продавачите реализация на тяхната стока, а на потребителите, че ще намерят блага за своите потребности.

3) Видове пазари

>> От гледна точка на териториалните граници и неговите мащаби:

– местен

– национален (вътрешен)

– регионален (външен)

– световен (външен)

>> Според обекта на продажба:

– пазар на стоки и услуги, стокова борса

– пазар на факторите на производството

– финансов пазар: паричен, валутен и капиталов

>> Според степента на зрялост на пазарните отношения:

– високо развит

– формиращ се

– възникващ

– регулиран

– свободен

– монополен

4) Стокова борса

Форма на организиран стоков пазар, на който се сключват сделки за масови, еднородни, качествено равностойни, партиднозаменяеми стоки. Стоките не са налице на сключването на покупко-продажбата, сделките се извършват от мостри, по определени стандарти или по описание на най-важните показатели за качествена характеристика на съответната стока.

Стоковите борси са големи сдружения с нестопанска цел, защитаващи интересите на своите членове, както и на участниците в борсовата търговия. Те действат въз основа на свой собствен устав, който определя и уставния капитал на борсата. Той се разделя на акции (сертификати), който не дава право за притежаване на дивиденти, а само правото за сключване на сделки в борсата. Орган на управление е Общото събрание, оперативното ръководство се осъществява от Борсовия комитет. Фирмите, които нямат оформено членство в стоковите борси, си осигуряват достъп до борсовата търговия чрез посредниците (брокери, маклери и т.н.).

>> Последователност на борсовите операции:

– Възлага се писмено поръчение на брокер, член на борсата, което съдържа количеството, срока и цената; клиентът трябва материално да гарантира изпълнението на своите задължения.

– Брокерът съставя договора – срочен контракт за покупко-продажба.

– Изпраща писмо в управителната камара на стоковата борса за регистриране на сделката.

– Камарата регистрира сделката.

– Брокерът изпраща на клиента договора и талон.

– Клиентът подписва талона и го връща на брокера – потвърждение за извършената поръчка.

>> В България има две стокови борси: Пловдивка и Софийска. Втората осъществява сделки в областта на: тържище на контракти, сделки с борсови стоки. Борсите в България се лицензират от Държавна комисия по стоковите борси и тържища.

Въпрос 05:

Предлагане – същност, закон на предлагането, крива на предлагането, еластичност на предлагането.

Количеството от една стока/услуга, което продавачите са готови да продадат на точно определена цена.

Законът за предлагането: Предлагането е право пропорционално на изменението на цената, което означава, че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с нейното понижаване.

Следователно съществува пряка зависимост между цената на стоките и броя на тези, които желаят да продават. Тази връзка се изразява чрез кривата на предлагането и показва съотношението между цената и произведеното количество.

Фиг. 04

Крива на предлагането

Кривата на предлагането се определя от цената на наблюдаваната стока, производствените разходи, наличната технология и цените на другите стоки, които могат да бъдат прозиведени със същите ресурси. Тази крива също се измества – когато предлагането се увеличава надясно и когато то намалява – наляво.

>> Еластичност на предлагането

Ценова еластичност на предлагането е отношението между процентното изменение на предлагането и процентното изменение на цената.

– еластично предлагане – процентното изменение на предлаганото количество е по-голямо от процентното изменение на цената (Es>1):

– нееластично предлагане – процентното изменение на предлагането е по-малко от процентното изменение на цената (Es<1):

– напълно еластично предлагане – когато количеството расте, без да се промени цената; на практика това се случва, когато предприятията работят под капацитетните си възможности, а цената не може да се повишава, тъй като с нарастването на степента на натовареност на капацитета, разходите за единица продукция отначало намаляват – в случая кривата на предлагането е хоризонтална права, успоредна на абцисната ос, а предлагането (S) е равно на безкрайност.

– напълно нееластично предлагане – когато фирмите работят с пълна натовареност, при него дори големите промени в цената не предизвикват никакви в предлаганото количество – в краткосрочен план тяхното предлагане не може да бъде увеличено. Тук кривата е вертикална права.

– симетрична еластичност – еластичността на предлагането е пропорционална еластичност; процентното изменение на количеството е равно на процентното изменение на цената, а коефициентът на еластичността е равен на единица.

Въпрос 07:

Потребности, блага и полезност. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата пределна полезност. Кардинална теория за полезността. Ординална теория – криви на безразличие, бюджетни ограничения.

1) Кардинална теория за полезността – обща и пределна полезност

Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението.

Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезности, колкото са и неговите потребители.

Търсенето на едно благо, както и неговата полезност е единство от качествена и количествена определеност. Привържениците на кардиналния подход да изразяват полезността чрез количествени измерители. За измерване на полезността на благата е необходимо наличието на следните условия:

– да разглеждаме и оценяваме дадено благо самостоятелно и изолирано от другите;

– да приемем, че благата в процеса на потреблението са делими на части, каквито са преобладаващите потребителски блага.

Оценката за полезността на благата се извършва в процеса на тяхното потребление.

Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Иначе казано, полезността на благата е двуизмерна: от една страна е прираст, добавъчна полезност (добавъчна, маржинална) и от друга страна е общ резултат в процеса на потребление (обща, съвкупна). > Докато прирастът в пределната полезност намалява, то общата полезност расте. Пример:

Единицата за измерване на полезността се нарична утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от потребяваното благо. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност и се свързва с името на Госен.

>> Първи закон на Госен

С увеличаване на задоволеността на потребителя намалява пределната полезност. Общата и пределната полезност за разнопосочни, защото общата полезност измерва натрупаната полза с потреблението на всяка следваща част, а пределната полезност измерва намаляващия прираст в ползата:

>> TU – обща полезност (Total utility); MU – пределна полезност (Marjinal utility); Q – количество блага.

Механизмът на ценообразуването следва логиката на пределната полезност. Съответно ако полезността на едно благо е ниска, то и цената му ще бъде такава, и обратното, независимо от неговата обща полезност. Съответно при MU>P се увеличава консумацията на благото; ако MU<P се намалява, а ако MU=P, то се получава потребителско равновесие.

При закупуването на стоките от потребителя има една особеност – т.нар. максимизиране на полезността и изравняване на пределната полезност. Накратко това може да се обясни така: за всяко изразходвано средство за закупуване на благо потребителят се стреми да получи равна пределна полезност от всяко благо, което води до сравняване на отделните стоки. Анализът веднага излиза извън предела на определената стока. Така максимизирането представлява изравняване на полезността на двойки стоки с полезността на изразходвания доход – с цените на потребяваните блага:

(1 и 2 индексите са съответно първата и втората стока)

>> Правилото за максимизирането на полезността е закон за равните пределни полезности. Той се извежда от съотношението между пределната полезност и цената на една двойка стоки. Максималното задоволяване на потребностите е налице, когато при определен паричен доход пределните полезности на разполагаемите блага се изравнят.

>> Втори закон на Госен

Потребителят максимизира полезността, когато пределната полезност на потребяваните блага се изравнява.

2) Ординален подход – потребителско поведение при предполагаемо отсъствие на измеримост на полезността

При ординалния подход основният въпрос е разкриването на потребителските предпочитания. т.е. потребителят трябва само да определи дали дадена комбинация от блага е с по-голяма полезност от друга, като тук не се мерят количествените предпочитания. При този подход се включват три последователни момента:

– разглеждане на процеса на изявяване на индивидуалните предпочитания;

– отчита се това, че потребителите разполагат с ограничени доходи;

– представя се едновременното действие на горните два момента, като се разкрива кой потребителски избор осигурява максимално удовлетворяване на изискванията на потребителя.

>> Криви на безразличието

Механизмът на изявяване на предпочитанията на потребителите се илюстрира с пример, който разглежда два вида блага – Х и У. Таблицата представя варианти на количествена комбинация между двата продукта:

В таблицата се вижда равностойни и неравностойни набори от блага. При неравностойните е ясно, че потребителят ще избере тази комбинация, в ковто получава най-много единици от благата. Съществуват обаче и равностойни набори от блага, като за тяхното графично представяне използваме кривите на безразличието. Те илюстрират съвкупността от блага, която осигурява еднакво равнище на удовлетвореност на потребностите и за потребителят няма значение дали ще удовлетвори потребностите си чрез набор 2, 4, 5 или 6 и всяка друга комбинация на крива i нулева. Това обаче не може да се твърди за вариантите 1 и 3, които представят неравностойни спрямо другите набори от блага и имат други криви на безразличието. Сборът от кривите се нарична карта на безразличието, а по-външните и отделечени криви от координатните оси са показват по-висока степен на удовлетворяване на потребностите.

Кривите на безразличието за низходящи, изпъкнали към оста на координатната система и никога не се пресичат.

>> Пределна норма на заместване

Отношението между количествата, от които потребителят се отказва към количествата, които придобива. Тя има свойството да намалява.

>> Бюджетни ограничения

Зависимостта между избора на потребителите и величината на разполагаемия доход се представя чрез т.н. линия на бюджетните ограничения, която представлява права, очертаваща полето на възможните и невъзможните за потребителя покупки на блага и тяхното потребление при дадени доходи и цени на стоките.

Всяка точка лежаща на линията отговаря на изискването разполагаемият доход да се изразходва за стоките Х и У при цени Р1 и Р2:

I=X1.P1 + Y2.P2

>> Максимизация на предпочитанията на потребителя при дадени бюджетни ограничения

Потребителят би направил максимално изгоден избор, ако се ръководи едновременно от потребителските си предпочитания и от бюджетните ограничения, т.е. най-рационалният избор, при който ръководейки се от зададените ограничения, той си осигурява максимална удовлетвореност на потребностите. Графично това представлява синтез на кривата на безразличие и правата на бюджетните ограничения:

>> Точка С предлага най-висока степен на удовлетвореност, но е извън границите на бюджетното ограничение, затова търсим най-оптималната точка в тази рамка. Това е точката А, в която се постига максимизиране на полезността – равновесие на потребителя. В това състояние наклонът на бюджетната линия е равен на наклона на кривата на безразличието.

3) Влияние на изменението на доходите и цените върху потребителското поведение

Линията на бюджетните ограничения се променя в зависимост от изменението на доходите на потребителя и цените на стоките и услугите.

>> Изменение на доходите

С увеличението на доходите при условие, че останалите показателите не се променят, бюджетната линия се измества навън и при намаление – съответно се измества навътре. Новите бюджетни линии обаче си остават успоредни на предишната. Типично за потребителите е с увеичаването на техния доход, те да увеличават потреблението на благата. Кривата, която съединява точките на максимизация на ползата при различните равнища на доходи се нарича крива доход-потребление:

Кривата доход-потребление отразява еволюцията на потребителския избор при различни предполагаеми доходи, а благата, които изразяват такъв модел на поведение се наричат нормални блага. Възможни са обаче други два случая: когато при увеличаване на доходите потреблението на благото Х спада или когато спада потреблението на благото У – в тези случаи благата се превръщат в малоценни блага. Така Енгел разкрива тенденцията, че с увеличаване на дохода намалява относителния дял на разходите за храна, а графично представена, тя се нарича крива на Енгел:

>> Изменение на цените на потребяваните стоки

То се проявява в няколко направления: 1) при промяна на общото ценово равнище и запазване на относителните цени на стоките – намаляване: дефлационен процес – увеличава се покупателната възможност на потребителите, увеличаване: инфлационен процес, намалява покупателната възможност на потребителите; 2) при промяна в относителните цени на стоките са възможни два варианта: >> цената на стоката У е неизменна, а промяната е в стоката Х и >> цената на Х остава същата и се променя тази на У; 3) при едновременна промяна в цените и на двете стоки; 4) едновременно изменение на цените и доходите, но ако промените са еквивалентни – в една посока и с едно темпо, линията на бюджетните ограничения не се променя.

Ключът за измерване на ефекта на заместване – резултатът от изменението на относителните цени на двете стоки е прекарването на една хипотетична линия на бюджетно ограничение, която е допирателна до изходната крива на безразличие и успоредна на бюджетната линия. Ефектът на дохода е разстоянието на промяна в търсената стока след промяната на дохода.

4) Потребителски излишък

Цените на стоките се определят от тяхната пределна полезност или по-точно то полезността на предходните единици закупена стока. Тя е по-голяма, което означава, че потребителят е ползвал блага с по-висока полезност в сравнение с цената, която е заплатил за пределната полезност. Получената разлика е излишък, който потребителят е реализирал – потребителски излишък. Той е една незаплатена полезност, която може да се отнася както за индивидуалния потребител, така и за цялата маса потребители.

Потребителският излишък е една условна изгода с теоритично значение, без да може да се измери на практика. Той е разлика между нещо, което реално съществува (пазарните цени) и нещо, което абстрактно (полезността на благата).

Разликата между цената, по която производителят продава своята продукция и разходите за производството й се нарича излишък на производителя. Той и излишъкът на потребителя са изгодата на обществото от производството и размяната.

Въпрос 10:

Времеви периоди в производството – краткосрочен и дългосрочен. Законът за намаляващата възвръщаемост; неизменна възвръщаемост, нарастваща възвръщаемост

1) Времеви периоди в производството – краткосрочен и дългосрочен

В производството всеки отделен вид материален продукт или услуга участват множество видове ресурси. Ето защои производствените функции са многофакторни. Обаче разлагането на общия продукт Р на n-броя фактори за неговото производство представлява технологичен аспект на анализа и се използва при по-конкретни изследвания на различните видове производства. Многобройните ресурси се обобщават в две основни групи: труд и веществен капитал. Общата формула на производствените функции се свежда към двуфакторната функция: P= f (K,L) където K и L са ограничено заменими един от друг. Няма продукт,който да бъде произведен само с единия от тях. Увеличението на K и L например 2 пъти не води задължително до техническо точно определено нарастване на Р. Така общата формула се анализира в два аспекта:

– Когато Р се изменя в зависимост само от единия фактор, при константност на другия;

– Когато дадено количество на Р (константно) се произвежда с различни обеми и комбинации на К и L.

Практическата константност на К се дължи на факта, че в него се включва група ресурси, които са основополагащи за всяко производство и се наричат основен капитал. Конкретната величина Р зависи от степента на използване на предварително фиксираната база и може да варира от 0 (при аварии, липса на суровини) до т.нар. „проектна мощност“ – максимално възможната величина на Р при дадени технически параметри на базата.

>> Краткосрочен период – той е времето, през което производството се осъществява върху неизменна производствено-техническа база, а общият продукт може да стигне само до нейната проектна мощност. Вариантите на Р в рамките на проектната мощност не се дължат на производствено-техническата база, а на променливите производствени фактори – оборотния капитал. Производствената функция се анализира в първия вариант с константа K.

>> Дългосрочен период – когато се променят всички производствени фактори – също и производствено-техническата база на предприятието, а общият продукте функция на всички фактори. Тук Р е константа.

2) Анализ на производствената функция в крактосрочен период

В краткосрочния период предприятието работи по дадена технология с предварително изградена (фиксирана) капиталова база (К). Тя се състои от производствено-техническа база – дългосрочни материални активи, които имат основополагащ характер и са наречени основен капитал. Към тях се прибавят и необходимите с оглед на технологията суровини, материали, горива и енергии – оборотен капитал, чийто обем е предопределен от параметрите на основния капитал. Целта е чрез промяна на фактора „труд“ да се произведе максимално възможният за дадената технология обем на Р. Анализът на функцията показва, че този обем се достига винаги когато пределният продукт на труда стане равена на нула – това е критерият за оптимум на функцията.

3) Анализ на производствената фунцкия в дългосрочен период

В дългосрочния период предприятието преминава от една технология към друга, т.е. и двата фактора са променливи. Тук целта е да се избере оптималната технология за производството на един фиксиран, стратегически преследван обем на продукта Р. Възможният критерий за тази оптимизация е пазарната стойност на самите технологии (I). Той се определя извън производствената функция на предприятието и се изчислява по формулата I= r.K + w.L