НАУКАТА ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА

ОБЩИ ВЪПРОСИ И МЕТОДОЛОГИЯ

Науката ОУД

• Предметна рамка на курса
• Методът в различните дискурси, част от предмета на които е държавата
• Методологическа рамка на курса
• Преподаването на Общо учение за държавата
• Разграничения с други научни области и университетски дисциплини
• Структура на курса
• Литература

1. Предметна рамка на курса (1)

Трудности при очертаването на предмета (държавата)

• Илюзията за самоочевидност на понятието
• Невъзможност за сетивно възприемане и опитно установяване (Никой не е срещал държавата)
• Историческо и географско многообразие на проявленията на властова публична организация и на понятията, които им съответстват
• Участие в различни дискурси

1. Предметна рамка на курса (2)

Какво е държава (1)

• Езикови бележки – полис (самодостатъчният град), от civitas до res publica и imperium (S.P.Q.R. – senatus populusque Romanus), stato (Etat, Staat, state, estado), царство и държава (за разлика от право, което винаги е свързано с посока и оценка)
• Критерии за наличие на държава – автархия, правото, Бог, суверенитет, власт – разнообразни дефиниции – от 3-те компонента (народ, територия, власт) до “Историята, възприемана като статика”
• Идеите за държавата най-често легитимират един вече консумиран политически и правен процес (теорията за суверенитета на Боден), но понякога предпоставят политически и правни промени (учението за народния суверенитет на Русо)

1. Предметна рамка на курса (3)

Какво е държава (2)

• Държавата – субстанция или функция
• Теориите за държавата – изследват, конструират я логически или и двете
• Г. Йелинек (Georg Jellinek – 1851-1911) – “Целта на юридическото изследване на държавата е тя да бъде направена юридически мислима”

2. Методът в различните дискурси…(1)

• Метод (не какво, а как) – задача, гледна точка и правила за мислене при решаването на задачата и съответстващи на гледната точка
• Философски метод – най-стар, без ограничения в задачите, гледните точки, основните категории, нивото на обобщение и използването на ценностни съждения (в правното мислене – естествено-правната школа)
• Исторически метод – установяване и хронологично подреждане на факти и търсене на причинно-следствени връзки между тях (в правното мислене – историческата школа в Германия)

2. Методът в различните дискурси…(2)

Метод на позитивизма (1)

• Предпоставки – през ХІХ век – стабилизиране на институциите, кодификации, прогрес в природните науки и техниката, криза на естественото право
• Огюст Конт (Auguste Comte – 1798-1857) – човешкото познание преминава през 3 етапа на развитие – теологично, метафизично и позитивно познание
• Отхвърляне на априорни тези, изключване на дедуктивния метод, обективно наблюдение на фактите

2. Методът в различните дискурси…(3)

Метод на позитивизма (2)

• Социологически метод – “социология” замества социална физика след ІV т. на “Курс по позитивна философия” на О. Конт – да се обясни човека чрез обществото, а не обратното; фактите – независими от индивидуалното съзнание; количествени методи
• Правно-позитивистки метод – право е само валидното (писано) право, създадено в съответствие с предвидената процедура и гарантирано със заплахата от санкция; правото е воля, а не разум; юридическата наука търси отговор на въпроса “как”, а не на въпроса “защо”

3. Методологическа рамка на курса (1)

• Ще се опитаме да разглеждаме държавата от юридическа

        гл. т. Какво значи това?

• Езикови бележки

– в много езици П се свързва с посока (напред, или дясно) – френски, италиански, руски, арабски

– български – посока (вървя направо), позиция (стоя прав, изправен), истинност, вярност, добро (имаш право, да си кажем и кривиците и правиците)

3. Методологическа рамка на курса (2)

• Дефиниция на право

– правила за поведение – действителността може да се разложи на фактическо и дължимо (Кант)

– система – правото е система, ред – компонентите му са подредени устойчиво едни спрямо други

– санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или организационен характер (не следва, а се налага)

O        различие с техническите норми

O        различие с моралните и обичайните норми

3. Методологическа рамка на курса (3)

• Науката за правото

– изследване на валидното дължимо (дескриптивни съждения относно прескриптивни съждения)

– изследване на нормативните зависимости, обосноваващи валидността

– изследване на елементи от фактическата действителност (факти и причинно-следствени връзки между тях) само използвайки нормата като основна обяснителна схема (юридически факти и правни последици)

• държавата може да бъде предмет на юридическо изследване – т.е. да бъде изследвана от гл.т. на правната наука, да бъде направена юридически мислима

4. Преподаването на ОУД (1)

• Немската публичноправна традиция и обособяването на юридически дискурс за държавата – опитите на позитивизма от ХІХ и ХХ в.

– традиция в отрицанието на естественото право (немска историческа школа, социологизъм, позитивизъм)

          – фон Мол, Зайдел, Лабанд – първи курсове

– Георг Йелинек – социологическо и юридическо учение за държавата – от Allgemeine Staatslehre в Allgemeine Sociallehre des Staats и Allgemeine Staatsrechtslehre

(учение (Lehre) или теория)

– Ханс Келзен и довеждането на юридическия дискурс до крайните му логически изводи

4. Преподаването на ОУД (2)

          Преподаването у нас:

(немскоезична, френскоезична и англоезична традиция)

– от самото начало на юридическото образование – 1892 г. – създаването на Юридическия факултет

– Ст. Киров – Общо държавно право, състоящо се от Теория на държавата и Организация на модерната държава

– К. Соколов – Дръжавно право с първа част Общо учение за държавата

– Ст. Баламезов – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата или философия на държавата и Организация на модерната държава

– Л. Владикин – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата и Организация на модерната държава

– до началото на 90-те години – ДПНРБ, ДПСС, БКП и ТДП

5. Разграничения с други научни области и университетски дисциплини

• Социология, политология
• Политическа история, Политически и правни учения
• Конституционно право
• Обща теория на правото

6. Структура на курса

• Общи въпроси и методология
• Възникване на държавата и легитимиране на държавната власт
• Държавата като правен проблем
• Държава, власт и суверенитет
• Форми на държавата

 

• Политически режими

7. Литература

• Учение за държавата, Л. Дачев
• Учение за държавата, Ц. Торбов
• Общо учение за държавата, Л. Владикин
• Общо учение за държавата, ред. Ст. Баламезов
• За една юридическа теория на държавата, М. Тропер
• Държавата, Ж. Бюрдо
• Държавната власт, Я. Стоилов
• Държавна власт и народен суверенитет, Д. Вълчев

        Общо учение за държавата, доц. д-р Даниел Вълчев

 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_1-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА

доц. д-р Даниел Вълчев

ДЪРЖАВАТА КАТО ПРАВЕН ПРОБЛЕМ

Понятие за държава. Критерии за наличие на държава. Проблемът за елементите на държавата

Държавата, обяснена чрез правото. Държавата като правен субект

Държавата като самия правен ред

Държавата и международното право

Държавни органи и длъжностни лица

 

Структура

Критерии  за наличие на държава

Дефинирането на държавата зависи от редица фактори

 

– различните дискурси и съответно различните методи (философски, исторически, социологически, правно-позитивистки)

– различните дадености, олицетворяващи политическата организация на обществото – исторически и географски фактори – явленията, които наричаме държава, често са твърде различни (Спарта, кралство на вестготите в Испания, Съветски съюз)

– различната социална и политическа среда, предпоставяща различни акценти

1. Понятие за държава…(1)

Критерии  за наличие на държава

– Гръцката античност (малки самоорганизиращи се общности, оцеляващи с война и търговия) – автархия – Аристотел

– Римската държава (голяма и сложна организация без властна конкуренция, с акцент върху институциите и правото) – civitas, S.P.Q.R; съгласие по въпросите на правото – Цицерон

– Средновековие (политическа раздробеност и нестабилност и претенции на църквата за единствена трайна и всеобхватна публична институция) – Св. Августин в De Civitate Dei – “няма Бог – няма справедливост; няма справедливост – няма право; няма право – няма народ; няма народ – няма държава”

– Ново време – (централизиране и укрепване на националните държави – ХVІ-ХVІІ в.) – суверетнитет – Жан Боден

– ХІХ век и опитите за обединение на Германия – Herrshaft – немски публичноправни автори от ХІХ век

– Началото на ХХ век – държавата като самият персонифициран и централизиран правен ред – Ханс Келзен

1. Понятие за държава…(2)

 

Понятие за държава

Примери за дефиниции – Л. Владикин, Общо учение за държавата, с.183-190

 

Аристотел – цел + възможност за постигане (щастлив живот + автархия)

 

Цицерон – съгласието (по въпросите на правото и по ползата)

 

Традиционни дефиниции за държавата чрез нейните елементи – Йелинек

 

1. Понятие за държава…(3)

 

Проблемът за елементите на държавата
Хора (население, народ, нация) – терминологочни въпроси; съвкупността от хората ли е държавата; персонифицирано множество ли са; как изразяват воля; могат ли да са носители на общи права и задължения

 

Територия – уседналостта като критерий; въпросът за кръвната връзка, общия език, култура и история

 

Власт или суверенитет – под една власт или самата власт; кой е неин носител

 

1. Понятие за държава…(4)
2. Държавата,обяснена чрез правото (1)

Какво значи да обясним държавата чрез правото
Георг Йелинек – “Целта на юридическото изследване на държавата е тя да бъде направена юридически мислима”

 

Да я изследваме чрез методологията на правната наука

 

Да я дефинираме чрез понятия, с които борави правната наука

 

Да я поставим в отношение с правния ред (създава го, подчинява му се, и двете, нито едно от двете, нещо трето – тя е самият правен ред и т.н.)

2. Държавата,обяснена чрез правото (2)

Правни понятия за идентифициране на държавата

Има опити за разглеждане на държавата като обект на правото, като правоотношение и най-често като субект на правото

 

Обект на правото – различни патримониални и патриархални теории (М. v. Seydel – държавата е земя и народ, над които господства една върховна воля)

 

Правоотношение

– индивидуализирана правна връзка между правни субекти, обхващаща насрещни корелативно свързани права и задължения; доколкото властта може да бъде представена като асиметрично отношение, опосредено от ценност, то и държавата може да бъде представена като правоотношение, обхващащо юридически защитени интереси

– въпроси – едно или множество правоотношения; може ли по този начин да обясним единството на държавата или пък възникването на правото

2. Държавата,обяснена чрез правото (3)

Държавата като субект на правото
Правосубектност

 

–    Правоспособност – юридически признатата възможност да бъде носител на права и задължения

–    Дееспособност – юридически признатата възможност да извършва юридически валидни волеизявления

–    Деликтоспособност (спорно дали не е част от дееспособността) – юридически признатата възможност да бъде насител на юридическа отговорност

2. Държавата,обяснена чрез правото (4)

Държавата като субект на правото

История на въпроса

 

– римляните – допускат разминаване между физически обособената личност и правосубектността (patrimonium populi, в това число и aerarium, а от друга страна робът)

– немските пандектисти и в частност Савини (Carl Friedrich von Savigny) – приема, че водещи за един правен субект са единството и волята, а само човешкото същество има телесно единство и може да формира воля; две отклонения – човек без правосубектност (робът) и изкуствено създадено лице (фикция)

– школата Гербер-Лабанд-Йелинек – пренасяне на изводите на пандектистите върху държавата; държавата е правен субект – тя има единство (доказва се чрез елементите й, чрез целта, чрез единството на правния ред и т.н.), тя може да формира воля чрез своите органи, може да бъде носител на права и задължения (това й е признато от правния ред)

2. Държавата,обяснена чрез правото (5)

Държавата като субект на правото
Основни проблеми

 

– Държавата е субект, но и много от нейните институции са субекти (органи на изпълнителната власт, БНБ и т.н.)

– Кога действа режимът на публичното право и кога на частното право

– Въпросът за самоограничението на държавата – държавата е едновременно създател и адресат на правни норми

3. Държавата като самият правен ред (1)

Ханс Келзен (Hans Kelsen – 1881–1973 г.) – Reine Rechtslehre (1934), General Theory of Law and State (1945), Allgemeine Theorie der Normen (1979)

 

Общ поглед върху Чистото учение за правото:

 

– влияние на Виенския кръг, създаден през 1922 г. – математикът Ханс Хан (Hans Hahn), физикът Филип Франк (Philipp Frank), социологът Ото Нойрат (Otto Neurath), философът Виктор Крафт (Viktor Kraft), логикът Рудолф Карнап (Rudolf Carnap) и др. – логически позитивизъм

– опит за “изчистване” на науката за правото от  идеологически (ценностни) условности – норма и ценност; валидността на правните норми не следва от закрепваните в тях ценности

– “изчистване” на науката за правото от  социологически елементи (правото е само дължимо) – норма и факт (от факта, че големите риби изяждат малките не може да се направи извод, че тяхното поведение е добро или лошо, правомерно или не)

3. Държавата като самият правен ред (2)

– нормата като основна обяснителна схема в правното познание

– в  основата на каскадното самовалидиране на правния ред стоят не причинно-следствени, а  нормативни зависимости – статична и динамична характеристика на правото

– юридическият характер на нормата може да бъде установен само в зависимост от това дали тя може да бъде  включена в правен ред

Държавата и нейните елементи – народ, територия, власт; факторът време и материална валидност (кръг отношения, подлежащи на регулиране) – либерални и социални идеи за държавата

 

Определение за държава – персонифициран, централизиран и ефикасен правен ред

3. Държавата като самият правен ред (3)

Защо този извод се приема трудно?

 

– Държава и право взаимно се легитимират

държавата не е просто принудителен правен ред, а легитимна организация за принуда, основана на правото (правова държава)

правото не е просто система от задължителни правила за поведение, а правила, които са легитимни – създадени и гарантирани от суверена

 

– Теоретични наслоявания

публично и частно право – има ли същностни различия или различията са само от организационно-техническо естество и са следствие от различията в предмета на регулиране

взаимодействието на държавата като правен ред с международното право

4. Държавата и  международното право (1)

Международното право

Хуго Гроций  (Huig de Groot; Hugo Grotius – 1583 – 1645 г.) – поставя основите на международното право, извеждайки го от естественото право, което счита за основаващо се на разума (дотогава откъслечни представи – ius gentium, късните испански схоластици (Suarez, de Vitoria)

 

Джереми Бентам (Jeremy Bentham – 1748 – 1832 г.) – въвежда термина международно право (international law) в “Principles of Morals and Legislation” – по отношение на вътрешното право то е sufficiently analogous (в достатъчна степен съответстващо)

 

Джон Остин (John Austin – 1790 – 1859 г.) – “The Province of Jurisprudence Determined” – (1832 г.) – опитвайки се да отграничи правото от морала, от религията и от други нормативни системи, приема, че правото е заповед на суверена, скрепена със заплахата от санкция, и следователно международното право не е право, а е по-скоро позитивен морал

4. Държавата и  международното право (2)

Особености на международното право

H.L.A.Hart – международното право е правен ред; спорно е дали има общо Rule of Recognition (правило на признаване, определящо валидността) и вторични правни норми (отнасящи се до създаването и прилагането на нормите)

 

Hans  Kelsen – международното право е неразвит правен ред; той е в единство с вътрешното право (монистичен възглед)

 

Работна дефиниция за право – система от правила за поведение, при неспазването на които се налага централизирана публична санкция

4. Държавата и  международното право (3)

Особености на международното право

Създаване – по обичаен път (в резултат на продължително и еднообразно поведение Sein започва да се счита за Sollen) или чрез договор (съвпадане на насрещни волеизявления)

 

Адресати (субекти) – държавите и други правни субекти; въпросът дали индивидите са адресати (субекти) на международното право е лесно решим – те са преки адресати на забрани (пиратство), но и непряко чрез държавата (както при юридическите лица във вътрешното право)

 

Санкцията (Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali)

– физически характер – не винаги

– рядко е  индивидуализирана, по-често е колективна

– спорно задължение за налагане (неналагането не е правонарушение)

– въпросът за централизираното й налагане все още е открит

4. Държавата и  международното право (4)

Държавата – адресат на норми или орган на

международното право

Държавата е с една или с две персонификации (вътрешна и външна)

 

Държавата като адресат на международното право

 

Държавата като правотворчески орган в международното право

 

Държавата като орган, констатиращ правонарушение и налагащ санкция

4. Държавата и  международното право (5)

Теорията за  Bellum Justum

Войната – правонарушение или санкция

– Цицерон – оправдава войната само за отмъщение или за защита (ius fetiale)

– Св. Августин, Грациан и св. Тома от Аквино – подобно

– Хуго Гроций – единствената справедлива причина за война са вредите

– След Първата Световна война – опити в същата посока

Критика на теорията

– морални аргументи

– практически аргумент – невинаги имащият право печели

– юридически аргументи – теориите за суверенитета; колективна санкция; установяването на правонарушението и налагането на санкцията не са централизирани (всеки претендира, че има достатъчна causa belli)

5. Държавни органи и  длъжностни лица (1)

Теории за отношенията държава – държавни органи

Русо

– държавата-народ има воля и сама я изразява

– суверенитетът принадлежи на народа (организиран в държава) и е неотчуждаем

– никой не може да формира воля от името на държавата-народ

– определени лица (индивидуално или като колектив) могат да бъдат натоварени само да извършат определена работа или да осъществяват определена функция

Френската революция

– държавата-нация има воля, но я изразява единствено чрез представители

– суверенитетът принадлежи на нацията, но тя го упражнява чрез политическо представителство

– държавният орган не просто изразява воля от името на държавата-нация, но той желае от нейно име (в рамките на своите правомощия)

5. Държавни органи и  длъжностни лица (2)

Теории за отношенията държава – държавни органи

Гирке

– държавата е организъм, а държавният орган изпълнява определена функция

– той няма своя воля и  своя персонификация, а е само проводник (посредник) на държавната воля (пратеничество и представителство в частното право)

Юридическият позитивизъм

– държавният орган е самата държава при осъществяване на определени функции

– правомощията на държавния орган са правата и задълженията на държавата, които той упражнява

– държавата няма друго правно обективиране, освен чрез своите органи

– дори народът от правна гледна точка може да се разглежда като държавен орган (при избори и различните форми на пряка демокрация)

5. Държавни органи и  длъжностни лица (3)

Видове държавни органи

Еднолични и колективни – в зависимост от броя на лицата, които са персонален субстрат на органа; колегиални – същото, но с акцент не върху броя на членовете, а върху начина на взимане на решение (като колегиум – заедно, по определена процедура, с определени мнозинства)

 

Централни и местни – от гледна точка на териториалната компетентност на органа (териториална валидност на актовете му)

 

С обща компетентност и с отраслова компетентност – от гледна точка на материалната компетентност на органа (материална валидност на актовете му)

 

Изборни и назначаеми – в зависимост от начина на формиране (едноличен или колективен е решаващият орган)

5. Държавни органи и  длъжностни лица (4)

Видове държавни органи

Първични и вторични (производни) – някои считат, че това е в зависимост от това дали правомощията са определени в закона или от друг орган; но законът също е акт на държавен орган; по-скоро става въпрос доколко органът е отдалечен от първичния правен акт (Народното събрание и президентът се избират пряко, докато Министерският съвет и Конституционният съд – не; областните управители се избират (назначават) от Министерския съвет

 

Органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт (съответно на други власти, ако се приеме тяхното съществуване) – в съответствие с функциите им

 

Други – най-различни – отговорни (отчитащи се) пред друг орган или не; с определен мандат или не; имащи дискреционна власт или действащи при строга обвързаност; от гледна точка на правните последици на актовете им и т.н.

5. Държавни органи и  длъжностни лица (5)

Длъжностни лица

Разграничения

 

– дали става въпрос за  лицата, които са членове на държавен орган, дали става въпрос за всички лица, които работят в рамките на държавната администрация, или за работещите в цялата бюджетна сфера (служебно лице)

– дали само по служебно правоотношение, или и онези по трудово правоотношение (а по гражданско?)

– има ли длъжностни лица и извън държавните органи (администрация), и дори извън бюджетната сфера

5. Държавни органи и  длъжностни лица (6)

Длъжностни лица

Легални дефиниции у нас

 

– По смисъла на Наказателния кодекс

“Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус или помощник-нотариус.”

– В чл. 7 от Конституцията е предвидено, че „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“. Този принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 203 от АПК

5. Държавни органи и  длъжностни лица (7)

Длъжностни лица

– По смисъла на Кодекса на труда

“Длъжностно лице” е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието”

ОБЩА ТЕОРИЯ

 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_3-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]

АКТОВЕТЕ НА ДЪРЖАВАТA
 

Юридическият акт

 

Публично и частно право

 

Властнически актове на държавата

 

Система на публичноправните актове

 

Държавата и частното право. Частноправни актове на държавата

 

Структура

 

Актовете на държавата се различават от всички други човешки актове по техния правен смисъл

 

Юридическият акт се дефинира по различни начини

 

като вид юридически факт – деяния (действия и бездействия) и събития

– правомерно юридическо действие

– различие с правната постъпка:

интелектуален момент – разбира правните последици, които ще настъпят

волеви момент – желае тяхното настъпване

– акцент върху съотношението  юридически факт – правна последица

като резултат (цел) на правно уредена процедура (издаване на разрешение за строеж)

– акцент върху процесуалноправната страна

като форма на външно обективиране на правнозначима воля  (изявление за прихващане)

– акцент върху волевия характер на акта

1. Юридическият акт

 

Теории

 

– теория на ползата (utilitas) – ползата (интересът), който налага регулирането (Улпиан)

– целева теория (Савини, Йеринг, Щамлер и т.н.) – цел и средство

– субектна теория – в публичното право един от субектите в правоотношението винаги е държавата чрез нейни органи

– Келзен – разграничението е идеологическо и почива върху понятието държава; в най-добрия случай става дума за две области, организирани технически по различен начин

Господстващо схващане – субектната теория + методът на регулиране

 

– в частното право – диспозитивен метод – равнопоставеност на субектите и общоразрешителен тип регулиране

– в публичното право – императивен метод – отношения на власт и подчинение и общозабранителен тип регулиране

2. Публично и  частно право

 

Държавната власт се осъществява с юридически средства

(легалността като основа на легитимността в съвременната държава)

Видове властнически актове на държавата

 

– нормативни актове – неограничен и неопределен кръг адресати, многократност на действието (данъчни закони, ЗДП); законови и подзаконови актове

– индивидуални актове – определен кръг лица, еднократност на действието (решение на НС за избор на управител на БНБ); оперативна самостоятелност и обвързана компетентност (разрешение за строеж)

– общи административни актове – неопределен (но винаги определяем) кръг адресати, еднократност на действието (чл. 65 АПК) (заповед на МОН относно графика на матурите)

– вътрешноведомствени (вътрешнослужебни) актове – засягат отношения от служебно естество и имат за адресати лица, които са в йерархично, ведомствено подчинение на органа, издаващ акта (правилник за вътрешния ред, инструкция за документооборота)

3. Властнически актове на държавата (1)

 

– правораздавателни актове

съдебни и несъдебни (органът като част от съдебната система, изисквания към състава, производства и т.н.)

по спорни производства (сила на пресъдено нещо) и по безспорни производства; актове по хода на делото

по граждански (установителни, осъдителни и конститутивни решения), административни (решения) и наказателни производства (решения и присъди)

 

– други актове (примери)

тълкувателни решения – от съдебен орган, но са не са правораздавателни актове; издават се в случай на противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона

решения на Конституционния съд – обявяване на противоконституционност; тълкуване на Конституцията; касиране на избори; импийчмънт на президента

декларации и обръщения на Народното събрание – изхождат от органи на властта, но не пораждат правни последици (по-скоро политически характер)

 

3. Властнически актове на държавата (2)
4. Система на публичноправните актове

Юридическа сила (дискусии)

 

постоянна характеристика, близка до валидността (актът е в сила)

характеристика, която се проявява само при сравнение (конкуренция) – зависи от отстоянието от основната норма/място на органа, който ги издава – конституционен законодател, законодател, органи за на изпълнителната власт; статична и динамична системност

 

Валидност

 

начин  на съществуване на дължимото

установяване – конституционосъобразност и законосъобразност на нормативните актове; недействителност на административните актове (нищожност и унищожаемост)

 

Юридическо действие – във времето (обратна сила), в пространството, спрямо лицата, върху различни групи обществени отношения

5. Държавата и  частното право
   (сделки, собственост, деликти)

Държавата като участник в гражданския оборот

 

– равнопоставено положение спрямо другите участници

– действа общоразрешителният тип регулиране (донякъде) – обществените поръчки

– прави волеизявления с гражданско-правни последици (сделки – едностранни и двустранни)

– носител е на права и задължения с имуществен характер

Обекти на държавна собственост – публична и частна (граждански оборот)

 

Обекти на изключителна държавна собственост – у нас – подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон

 

Наследяване – Държавата като универсален правоприемник – чл. 11 от ЗН – когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат (в някои случаи – общината)

 

Отговорност на държавата – Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев

 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_4-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА

доц. д-р Даниел Вълчев

ФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА

 

Постановка на въпроса

 

Форми на държавно управление – история на въпроса

 

Видове форми на държавно управление

 

Форми на държавно устройство – история на въпроса

 

Видове форми на държавно устройство

 

Европейският съюз

 

Структура

 

Терминология

 

– форми (форма) на държавата

– форми на (държавно) управление

– устройство на държавата

– строеж на държавата (The State-building – 2004) Francis Fukuyama

Традиционен възглед

 

– Формата на държавата е въпросът за начините на изразяване на воля от името на държавата (Йелинек)

– Форми на държавата = форми на държавно управление + форми на държавно устройство + политически режими

1. Постановка на въпроса (1)

 

Георги Близнашки (Формата на държавата – 1999 г.) – споменава традиционния възглед, но го намира за твърде формалистичен; акцентира не върху институционалната или нормативната страна на въпроса, а върху неговата ценностна страна (качествата конституционност, правовост, демократичност и социалност)

 

Лъчезар Дачев – придържа се към традиционния възглед, с особеността, че счита разграничението между република и монархия за несъщностно и дели формите на управление на парламентарни, президентски и полупрезидентски

 

Въпросът за формите на държавата в нашия курс

 

– формално-правна характеристика на държавата

– на институционално равнище – начин на формиране, правомощия и взаимоотношения между основните държавни органи

– на нормативно равнище – когато разглеждаме държавата като относително централизиран правен ред, то нейната форма се очертава като въпрос за това кой какви норми създава/прилага

1. Постановка на въпроса (2)

 

Форми на държавно управлние

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи на равнище централна държавна власт (т.е. от гледна точка на компонента власт)

 

Форми на държавно устройство

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на териториалната организация на държавата – на плоскостта централизация/децентрализация (т.е. от гледна точка на компонента територия)

 

Политически режими

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на участието и правата и свободите на гражданите (т.е. от гледна точка на компонента население)

 

1. Постановка на въпроса (3)

 

Пример – Сенатът на САЩ

 

От гледна точка на формите на държавно управление – участието му в общия баланс на властите (правомощия, отношения с другите органи, обновяване с 1/3 през 2 г. и т.н.)

 

От гледна точка на формите на държавно устройство – орган, който се формира при нетипична норма на представителство – всеки щат (независимо от броя на избирателите) – по двама сенатори

 

От гледна точка на политическия режим – отношения власт-граждани – каталог от основни права и свободи, възможности за упражняването им и условия за реално влияние върху реалния политически процес

 

1. Постановка на въпроса (4)
2. Форми на държавно управление –
   история на въпроса (1)

Платон (в Държавата) – 5 нагласи у човека, на които съответстват 5 вида управление

 

– мъдрост – идеална държава (близка до аристокрацията)

– честолюбие – тимокрация (тимархия)

– корист – олигархия

– жаждата за свобода – демокрация (лъже-демокрация)

– желание за ред – тирания (тиранът-философ ни връща отначало)

Платон (в Законите) – 2 вида

 

– начело са управниците

– начело са законите

Платон  (в Политика)

 

– законно управление – монархия, аристокрация, демокрация със закони

– незаконно управление – тирания, олигархия, демокрация без закони

2. Форми на държавно управление –
   история на въпроса (2)

Аристотел

 

– стабилизира последната класификация (количествен + ценностен критерий)

– подчертава възможността за управление с елементи от други видове управление (смесени форми – полития, Полибий, Цицерон)

Св. Августин

 

– засилен ценностен момент – важна е не толкова формата, колкото съдържанието – De Civitate Dei – любовта към Бог

– географски фактор – политически идеал – множество малки държави, духовно обединени от християнската църква

Св. Тома – в общи линии следва Аристотел

2. Форми на държавно управление –
   история на въпроса (3)

Макиавели (1469 – 1527)

 

– Спомага за налагането на понятието Stato и на разграничението република/монархия – Tutti li stati, tutti e’ dominii che hanno avuto et hanno imperio sopra li uomini, sono stati e sono o repubbliche o principati. (Il Principe, 1513 г.)

– Понятието  република сe употребява в смисъл на държава още от римско време (Цицерон) и това продължава известно време и след Макиавели (Jean Bodin, Les Six livres de la République – 1576 г.)

2. Форми на държавно управление –
   история на въпроса (4)

Извод

В интерпретирането на начините на управление винаги са присъствали два момента

 

– формален – кой управлява (кои са органите, как се формират, какви правомощия имат, какви са отношенията им едни спрямо други)

– ценностен – как управлява (със или без закони, справедливо или не, добродетелно или напротив, в съответствие или в противоречие с естествения или Божия закон и т.н.)

В традиционния възглед тези два момента са представени съответно чрез формите на държавно управление и политическите режими

 

И днес не са редки опитите те да бъдат смесени, съчетани; ние ще ги разгледаме отделно

3. Видове форми на държавно управление (1)

Според начина на формиране на държавния глава

Монархии и републики (според начина на формиране на държавния глава)

 

Монархии (според правомощията на монарха и отношенията му с други органи)

– абсолютна монархия

–  конституционна монархия

–  парламентарна монархия

Републики (според положението на държавния глава – отношения с изпълнителната власт и парламента)

– парламентарна република

–  президентска република

–  полупрезидентска република (Морис Дюверже)

3. Видове форми на държавно управление (2)

Според формалното приложение

на принципа за разделение на властите

Абсолютна монархия – няма разделение на властите

 

Парламентарна монархия или република – има, но с акцент върху правомощията на парламента (парламентът излъчва и контролира правителството)

 

Президентска република – по-последователно прокарване на принципа за разделение на властите (президентът назначава правителството и го председателства; то не е отговорно пред парламента)

 

(Полупрезидентската република е хибрид между парламентарното управление и президентската република – президентът е лидер на изпълнителната власт, но има и министър-председател; правителството е отговорно пред парламента)

4. Форми на държавно устройство –  история на въпроса

Идеите за федерализиране (foedus – договор; foederati – страните по договора) възникват по два пътя

 

– начин за предоставяне на ограничено самоуправление след завоюване – Рим спрямо част от завоюваните територии; Средновековието – признаване на върховенство, но със запазване на властта

– по доброволен път – взаимна помощ или начин за запазване на мира

още гръцките полиси – договор за сътрудничество (в търговията, при война и т.н.); Обединените холандски провинции; Швейцарската конфедерация

абат Сен-Пиер – през 1713 г. написва Проект за осъществяване на постоянен мир в Европа – федерация, със сенат, който да решава конфликти и право на въоръжена намеса (договор)

Кристиян Волф – civitas maxima (наддържава), възникваща по силата на обществен договор

5. Видове форми на държавно устройство

Унитарна държава

– не изключва административно-териториално деление – съчетаване на централизация и децентрализация

– въпросът за автономията – институционално и нормативно отчитане на особености – авто и номос предполага законодателен орган (Дания – Гренландия)

Федерация

– възниква по силата на  договор

– претенция за запазване на  държавна самостоятелност на субектите на федерацията

– обикновено предполага местни законодателни събрания (Германия), горна камара на парламента при различна норма на представителство (САЩ), понякога и самостоятелни правителства (Белгия)

Проблемът с конфедерацията

6. Европейският съюз (1)

Възникване и развитие

Европейски общности – 6 държави (Бенелюкс, Италия, Германия и Франция)

– Европейска общност за въглища и стомана  (ЕОВС) – 1951 г.

– Европейска общност за атомна енергия (Евратом) – 1957 г.

– Европейска икономическа общност (ЕИО) – 1957 г.

Европейски съюз – правоприемник на Европейската общност

– възниква 1992 г. с Договора от Маастрихт (в сила от 1993 г.)

Разширявания – 6 вълни (5 разширения)

– 1973 г. Дания, Ирландия и Обединеното кралство

– 1981 г. Гърция

– 1986 г. Испания и Португалия

– 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция

– 2004 г. Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта

– 2007 г. България и Румъния

6. Европейският съюз (2)

Юридическа основа (1)

Учредителни договори (първично право на Европейските общности) – имат примат над националното законодателство, спорно е отношението им с националните конституции

 

– Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (Париж, 1951 г., в сила през 1952 г.)

– Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)

– Договор за създаване на Европейската икономическа общност (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)

– Договор за създаване на Европейския съюз (Договор от Маастрихт, 1992 г., в сила през 1993 г.)

– Договор от Амстердам (1997 г., в сила от 1999 г.)

–  Договор от Ница (2001  г., в сила от 2003 г.)

6. Европейският съюз (3)

Юридическа основа (2)

Договорът от Лисабон (подписан на 13 декември 2007 г., в сила от 1 декември 2009 г.)

 

не замества, а изменя договорите

цели осигуряване на по-голяма демократичност, прозрачност и ефективност в работата на ЕС на 27-те и засилване на неговата роля в международните отношения

основни промени:

засилена роля на Европейския парламент

засилено участие на националните парламенти

нови органи – председател на Европейския съвет (Херман Ван Ромпой) – избира се от Европейския съвет с мандат две години и половина, който може да се подновява еднократно, и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (Катрин Аштън) – заместник-председател на Комисията, провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза

6. Европейският съюз (4)

Юридическа основа (3)

разширяване на случаите, в които решенията се вземат с квалифицирано мнозинство (от 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство – 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС; блокиращото мнозинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета)

 

Хартата за основните права на ЕС придобива същата юридическа сила като договорите

 

гражданска инициатива – 1 милион граждани от значителен брой държави членки могат да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики

 

изрично посочване за пръв път на възможността държава-членка да напусне Съюза

 

изрично признаване на юридическа правосубектност на ЕС и то не само в международните отношения

6. Европейският съюз (5)

Юридическа основа (4)

Правни актове на ЕС (вторично право на Европейските общности)

 

– Задължителни (юридически обвързващи)

регламенти – пряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство

директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му

решения – конкретен адрес, задължителен в своята цялост, директен ефект

 

– Незадължителни – препоръки и становища

– Непредвидени в договорите – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и др. – използват се от Съвета или Комисията

6. Европейският съюз (6)

Принципи на действие на ЕС (1)

Принцип на предоставената компетентност – определя границите и компетентностите на Съюза

 

– ЕС действа само в предоставените му от държавите членки граници на компетентност

Принципи на субсидиарност и пропорционалност – определят упражняването на компетентността на ЕС

 

– Субсидиарност – в областите, които не попадат в изключителната компетентност на ЕС, той действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки

– Пропорционалност – съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите

6. Европейският съюз (7)

Принципи на действие на ЕС (2)

Съотношение на компетентностите

 

– изключителна компетентност на ЕС – митнически съюз; правила относно конкуренцията; парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото; опазване на морските биологични ресурси; обща търговска политика

– споделена компетентност с държавите членки – вътрешен пазар; социална политика; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство и рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика; пространство на свобода, сигурност и правосъдие; общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве

– области на допълване и координиране – научни изследвания; заетост; опазване и подобряване на човешкото здраве; промишленост; култура; туризъм; образование, професионално обучение, младеж и спорт; гражданска защита; административно сътрудничество

6. Европейският съюз (8)

Институции (1)

Европейски парламент

 

– 750  членове (пропорционално на броя на населението на държавите членки, но не по-малко от 6 и не повече от 96 места)

– избират се пряко от гражданите на държавите членки за срок от 5 години

– законодателни и бюджетни функции и функции по политически контрол

– избира председателя на Комисията

Европейски съвет

 

– държавните или правителствени ръководители на държавите членки, председателят на Европейския съвет и председателя на Комисията, Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в работата му

– определя общите политически насоки и приоритети на Съюза; заседава два пъти на шест месеца

6. Европейският съюз (9)

Институции (2)

Съвет (на министрите)

 

– по един представител на всяка държава членка на ниво министри

– законодателни и бюджетни функции съвместно с Европейския парламент, определяне на политиките и координационни функции

Европейска комисия

 

– по един представител на всяка държава членка; от 1 ноември 2014 г. – брой, отговарящ на 2/3 от броя на държавите членки освен ако Европейският съвет с единодушие не промени този брой

– 5  годишен мандат

– съставът й се одобрява от Европейския парламент и се назначава от Европейския съвет

– следи за прилагането на Договорите, изпълнява бюджета и управлява програмите, функции по координиране, осигурява външното представителство на Съюза с изключение на общата външна политика и политика на сигурност

– осигурява общия интерес на Съюза – пълна независимост от държавите членки

6. Европейският съюз (10)

Институции (3)

Други

 

– Европейска централна банка

–  Сметна палата

–  Европейски омбудсман

–  Европейски инвестиционна банка

–  Европейски надзорник за защита на личните данни

–  Икономически и социален съвет

–  Комитет на регионите

6. Европейският съюз (11)

Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (1)

Блези, които са характерни за федерация

 

важни общи политики – граничен контрол, обща валута, елементи в правораздаването (съд на ЕС, европейска заповед за арест)

 

институционалната структура все повече се доближава до типичната за националната държава

 

елементи на общ правен ред  (приоритет на регламентите пред националното законодателство) и елементи на обща система на правораздаване (съд на ЕС, европейска заповед за арест)

6. Европейският съюз (12)

Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (2)

Белези, които са характерни за съюз от държави

 

принципи на предоставената компетентност, на субсидиарността и на пропорционалността; липсва на важни общи политики (обща външна политика и политика на отбрана (Кисинджър)

 

институционалната структура съществува, но основните властови компетенции остават в органите, формирани от държавите членки

 

отсъства общ централизиран правен ред

 

Sui  generis образувание

 

едно политически удобно обяснение

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев
 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_5-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]