• ПРЕДМЕТ И МЕТОД
  НА ПРАВНАТА НАУКА

• Предмет на правната наука (1)
  

 

Трудности при изследване на правото

 

• Илюзията за самоочевидност на понятието

 

• Невъзможност за сетивно възприемане и опитно установяване

 

• Историческо и географско многообразие на проявленията на принудителния нормативен ред и на понятията, които им съответстват

 

• Участие в различни дискурси

 

• Необходимост от “разомагьосване” на правото

 

 

 

 

• 
  Предмет на правната наука (2)
  

 

Факт и норма

 

• Кант – Sein/Sollen

 

• Съждения относно факти и съждения относно норми

 

• Иван затваря вратата. / Иван трябва да затвори вратата.
• Ти преминаваш на червено. / Не преминавай на червено!

 

• Фактическа действителност и дължима действителност

 

• вярно/невярно
• валидно/невалидно

 

 

 

• Предмет на правната наука (3)

 

Нормата

 

• Основен компонент на дължимата действителност е нормата.

 

• Нормата е правило за човешко поведение.

 

• Физически възможно поведение (Забранено е влизането в аудиториите през ключалките).

 

• Отнася се до поведение, което позволява волеви контрол

        (Не дишай! Не се прозявай!).

 

• Предполага неблагоприятни последици при неспазване.

 

 

 

 

 

• Предмет на правната наука (4)

 

Разграничения (1)

 

• Категорични и хипотетични норми

 

• Категорични – валидни, независимо от обстоятелствата
• Постъпвай спрямо другите така, както искаш те да постъпват спрямо теб! (Златно правило)
• Постъпвай така, че максимата на твоето поведение да може да служи за основа на един всеобщ закон! (Категоричен нравствен императив на Кант)
• Обичай ближния си!

 

• Хипотетични – валидни, ако са налице определени условия
• чл. 45 ЗЗД – Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. (т.е. трябва да са налице причнинно-следствена връзка и вина)

 

• Предмет на правната наука (5)

 

Разграничения (2)

 

 

• Етически обосновани и практически обосновани норми

 

• Етически обосновани – закрепват ценност (чл.115 НК – Който умишлено умъртви другиго, се наказава за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.)

 

• Практически обосновани – целят постигането на определена цел (Когато се храним, ножът се държи с дясната, а вилицата с лявата ръка.)

 

• Предмет на правната наука (6)

 

Разграничения (3)

 

• Технически и социални норми. Табу

 

• Технически норми
• опозната природна закономерност (Не бъркай с метален предмет в контакта!)
• автоматично настъпване на неблагоприятните последици (Не скачай от покрива на Университета! За нарушителите – глоба 20 лв. За повторно нарушение – глоба 50 лв.)

 

• Социални норми
• Може да има съдържателна връзка с опозната закономерност (ограничение на скоростта), но това не е задължително (данъчни задължения).
• Регулираното поведение засяга не само адресата, но и другите.
• Неблагоприятните последици не настъпват автоматично. Социалната норма предполага санкция. Всяка социална норма има санкция.

 

• Предмет на правната наука (7)

 

• Видове социални норми:

 

• Правни
• Обичайни
• Морални
• Религиозни
• Игрови
• На доброто възпитание, на модата и т.н.

 

• Невъзможност за разграничение на правните норми от другите социални норми на равнище норма

 

• Не убивай! Не кради! Не причинявай телесна повреда!
• 
  Методи при изследване на правото (1)

Същност и видове

 

• Методът – не какво, а как (как подхождаме към предмета)

 

• Предпоставен е от задачата на изследването и обхваща:
• Гледната точка
• Начините на взаимодействие с обекта на изследване
• Правилата за мислене при решаванвето на задачата, съответстващи на гледната точка (в т.ч. понятиен апарат)

 

• Възможни методи за изследване на правото
• До ХIХ век – изследвания на правни източници за нуждите на практиката, а на теоратично равнище – в рамките на общия философски метод
• ХIХ век – исторически, социологически и юридически метод
• ХХ век – методи на психологията, икономиката, езиковия анализ и др.

 

 

 

 

 

 

 

• 
  Методи при изследване на правото (2)

 

Юридическият метод

 

• Правната норма като обяснителна схема

 

• Фактите нямат юридическо значение, ако не бъдат преценени от гледна точка на правна норма.

 

• Валидността на правните норми следва не от каузални, а от нормативни зависимости

 

• Защо не бива да се пресича на червено?
• За да не ме блъсне кола.
• Защото е забранено.

 

• Откъде следва забраната?

 

• 
  Методи при изследване на правото (3)

 

Валидност на правните норми

 

• История на въпроса – Космосът, Бог, Човешкият разум, държавата

 

• Днес – три основни начина за извеждане на валидността (валидност, легитимност и ефективност):

 

• чрез ценност (съдържателно закрепване) – например справедливостта (подреждането на ценности е по дефиниция ирационално – Кант – свобода и живот; един или много)
• чрез факт – спазването или прилагането в процеса (забрана за извеждане на правила от факти; но възможност за придаване на юридически смисъл на факти от правни норми)
• чрез формални съответствия (статични и динамични редове)

     

• 
  ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
  доц. д-р Даниел Вълчев

 

• ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВНА СИСТЕМА

• Понятие за правна система. Теории (1)
  

 

Понятието система

 

• Поява на системния подход
• математикът Норберт Винер (Norbert Wiener) през 1948 г. издава книгата Кибернетика или контрол и комуникация при животните и машините (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the machine)
• бързо развитие на системния подход и преминаване от математиката и логиката в природните науки, а по-късно (60-те и 70-те години) и в социалното познание

 

• Множество дефиниции – общото и различното
• всички приемат наличието на компоненти и връзки между тях
• спорното – цел, вид връзки, среда и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 

• 
  Понятие за правна система. Теории (2)
  

 

Правото като система

 

• Работна дефиниция на система

 

            Множество компоненти, свързани интегративно, имащи обща структура и намиращи се в определена среда.

 

• Правото отговаря на дефиницията – четири открити въпроса

 

• Кои са компонентите
• Какъв тип са връзките
• Каква е структурата
• Доколко може да се обясни без да се включи изследване на средата

 

 

 

 

 

 

• Понятие за правна система. Теории (3)

 

Понятието ред

 

• Работна дефиниция на ред (по Хайек)

 

         Такова състояние, при което множество компоненти от различен вид са така свързани помежду си, че е възможно въз основа на познания за една пространствено или времево ограничена част да бъдат направени предвиждания с голяма степен на вероятност за останалото.

 

• Правна система и правен ред

 

• Ще ги използваме като синоними (Ханс Келзен)
• Различия в акцента – ред се свързва със заповед (order, ordre, Ordnung, ordinamento)

 

 

 

 

 

 

 

• Понятие за правна система. Теории (4)

 

Класически теории за правната система

(система на правото, а не система на знанията за правото)

 

• Ханс Келзен (Hans Kelsen) + Норберто Бобио в частта антиномии и празноти

 

• Компонентите са само правни норми (общи и индивидуални)
• Нормативни връзки (динамичен нормативен ред)
• Централизирана пирамидална структура (основна норма)

 

• Хърбърт Харт ( L. A. Hart)

 

• Компонентите са норми (правила) – първични и вторични
• Нормативни връзки
• Централизирана структура (норма на признаване)

 

 

 

 

 

 

 

 

• Понятие за правна система. Теории (5)

 

Съвременни теории за правната система (1)

 

• Джоузеф Раз (Joseph Raz)

 

• Eлементи – критикува Келзен (норми и заповеди), счита че не може да се избегне понятието right (право в субективен смисъл)
• Връзките са нормативни, но не линейни, а по-скоро кръгови – под формата на четириъгълник (самовалидиране на първичния акт)
• Критикува ефикасността като критерий за валидност, но не я отхвърля напълно, а счита, че е трудно приложима (продължително шофиране с превишена скорост; убийство и дребна кражба)
• Структурата обхваща по необходимост и една подсистема на юрисдикциите, които да налагат санкция (необходимост от индивидуализация на правото)
• Основен въпрос при Раз е identity (по какво една система се отличава от друга)

 

 

 

 

 

 

 

 

• Понятие за правна система. Теории (6)

 

Съвременни теории за правната система (2)

 

• Мишел Ван де Керхоф, Франсоа Ост (Michel van de Kerchove, François Ost )

 

• Умерена външна гл.т., държи сметка за вътрешната гл.т. без тя да се възприема
• Елементите са хетерогенни – основно правните норми; но също така и понятията, институтите и клоновете на правото, общите принципи (ценности)
• Елементите са хетерогенни и в смисъл, че освен нормативни съждения, системата обхваща и “смесени съждения” – имат както нормативен, така и информационен характер (т.е. être и devoir être)
• Освен статична и динамична системност (+ разсъждения за формална и съдържателна системност), се говори и за линеарна и кръгова системност – структурирана и неструктурирана свързаност
• Внимание върху окръжаващата среда – самовъзпроизводство, функции, инфра-право

 

 

 

 

 

 

 

• Единство на правната система.
  Статична и динамична системност (1)

 

Единство на правната система

 

• Правото като централизирана нормативна система (ред)

 

• Връзките в системата са нормативни, а не каузални

 

• Как се обсновава валидността на една норма (линейна или кръгова системност)

 

• Въпросът за идентичността (identity) – кои норми принадлежат към нея (същият въпрос, зададен по друг начин)

 

• Статична и динамична системност

 

• Единство на правната система.
  Статична и динамична системност (2)

 

Единство на правната система

 

• Стаитична системност – верига от съдържателни съответствия

 

• Всяка норма от по-нисък ред е валидна, когато съдържателно съответства на норма от по-висок ред (пример – ППЗНП и ЗНП; Контрол за съответствие (ВАС)
• Нормите от втори ред съответстват съдържателно на нормите от първи ред (закон и конституция); Контрол за съответствие (КС)
• Нормите от първи ред съответстват на основната норма (нормата на признаване); тя придава единство на правния ред и го централизира (това е хипотетична безсъдържателна норма)
• Не е характерна за правото (Келзен); характерна е (Бобио)
• Проблем – преценката за съответствия се прави в модерните правни системи (конституционен контрол, съдебен контрол върху актове на администрацията) – кое се контролира – съответствието или правото да се отклониш съдържателно при създаването на акт?

 

 

• Единство на правната система.
  Статична и динамична системност (3)

 

Единство на правната система

 

• Динамична системност

 

• Същото, но с посредничеството на актове на правосъздаване; ключов въпрос е откъде следва валидността на правосъздаващия акт
• Отново има контрол, но той е двустранен
• правилно ли е създадена нормата (компетентност, процедура, кворум и т.н.)
• съответства ли съдържанието на нормата на съдържанието на нормите от по-висок ред (Бобио – формална и материална системност)
• Въпросът за основната норма (нормата на признаване) си остава

 

• Според Келзен – правото е централизирана динамична нормативна система
• Според Раз – в правото е възможна не само линейна (линеарна), но и кръгова системност

 

• Кохерентност и завършеност на правната система (1)

 

Кохерентност на правната система.

Проблемът за конфликтите в правото

• Конфликт в правото (антиномия) е налице, когато спрямо една социална ситуация може да бъде приложена повече от една правна норма

 

• Три вида конфликти в правото:
• Едната норма забранява, другата разрешава
• Едната норма задължава, другата забранява
• Едната норма задължава, другата разрешава да не се прави

 

• Три начина за преодоляване на конфликти в правото:
• Lex superior derogat inferiori
• Lex posterior derogat priori
• Lex specialis derogat generali

 

• Кохерентност и завършеност на правната система (2)

 

Завършеност на правната система.

Проблемът за празнотите в правото

 

• Празнота в правото е налице, когато не съществува правна норма, която да бъде приложена спрямо една социална ситуация

 

• Според автори като Келзен и Бобио в правото няма празноти, защото самата правна система предвижда механизми за преодоляване на липса на конкретна норма

 

• Начини за преодоляване на т.нар. празноти в правото – аналогия на закона и аналогия на правото (чл. 46, ал. 2 и 3 от ЗНА)

        Чл. 46 (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

 

• Структура на правната система (1)

 

Дялове, отрасли, институти

 

• Критерии за обособяване на структурни подразделения в правната система

 

• Предмет и метод на правно регулиране

 

• Предметът на регулиране е обособен кръг социални отношения
• Методът е съвкупността от средствата за въздействие
• Говори се и за тип правно регулиране

 

• Р. Ташев

 

• Институт – обособена област от социалния живот + единство, основаващо се на обща идея или цел
• Отрасъл – обособен кръг социални отношения + единство, основаващо се на регулиране със специфични правни методи

 

• Структура на правната система (2)

 

Правни отрасли (клонове на правото)

 

• Правни отрасли и отраслови правни науки
• Научната систематика и системата на законодателството взаимно си влияят (например Граждански процесуален кодекс, гражданскопроцесуално право като отрасъл, гражданскопроцесуално право като наука и учебна дисциплина)

 

• Правни отрасли в българската правна система
• Класически (профилиращи) отрасли
• гражданско право (оборота)
• административно право (отношенията с държавните органи)
• наказателно право (хоризонтална охрана на най-важните отношения)
• конституционно право (основни права, свободи и задължения; начин на формиране, правомощия и взаимоотношения между основните държавни органи; начин на промяна на Конституцията)
• процесуални отрасли (граждански, наказателен, административен)
• Структура на правната система (3)

 

Правни отрасли (клонове на правото)

 

 

• Разклонения

 

• от гражданското право – трудово право, семейно право и др.;

 

• от административното право – финансово право, данъчно право и др.

 

• “смесени отрасли” – осигурително право (трудово и финансово), патентно право (гражданско, административно право и процес) и др.

 

• Структура на правната система (4)

 

Публично и частно право

 

• Теории
• теория на ползата (utilitas) – ползата (интересът), която налага регулирането (Улпиан)
• целева теория (Савини, Йеринг, Щамлер и т.н.) – цел и средство
• субектна теория – в публичното право един от субектите в правоотношението винаги е държавата чрез нейни органи
• Ханс Келзен – разграничението е идеологическо; в най-добрия случай става дума за две области, организирани технически по различен начин

 

• Господстващо схващане – субектната теория + тип и метод на регулиране
• в частното право – диспозитивен метод – равнопоставеност на субектите и общоразрешителен тип регулиране (типичен отрасъл – гражданско право)
• в публичното право – императивен метод – отношения на власт и подчинение и общозабранителен тип регулиране (типичен отрасъл – административно право)

 

• Структура на правната система (5)

 

Материално и процесуално право

 

• Спорни критерии

 

• въпросите какво (какви права имам) и как (какъв е редът за тяхното осъществяване и/или защита) – критика (например – право на задържане на чужда вещ)

        Чл. 91 ЗЗД. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

• цел и средство
• дали правоотношението е само форма на съществуващо социално отношение
• регулативно или защитно правоотношение
• илюстрация на спора – каква е природата на правото на иск

 

• Структура на правната система (6)

 

Материално и процесуално право

 

• Безспорното

 

• винаги е налице динамичен фактически състав
• в правотношението винаги участва държавен орган – едностранни (безспорни) и двустранни (спорни) производства

 

• Характерно

 

• традиционно кодифицирана материя (ГПК, НПК, АПК)
• по-бавно разрояване (данъчно-процесуалното право не се приема за отрасъл въпреки наличието на кодекс)

 

• ПРАВНА СИСТЕМА,
  СИСТЕМА НА ЮРИСДИКЦИИТЕ,
  СИСТЕМА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
• 
  Понятието юрисдикция (1)

 

• Като свързано със суверенитета

 

• Следствие и проява на суверенитета на държавата (пример – Гибралтар е под Бринтанска юрисдикция) – въпросът за териториалното действие на правния ред

 

• Като свързано с компетентността

 

• Компетентност на един орган – обхват на възможността на един орган да извърши определни действия с правни последици (пример – случаят попада под юрисдикцията на Общия съд на ЕС)

 

• Като институция, чиято функция е да решава правни спорове

 

• Основните юрисдикции днес са съдилищата, но те не изчерпват разнообразието от юрисдикционни органи (пример – Арбитражният съд към БТПП е юрисдикция)

 

• 
  Понятието юрисдикция (2)

 

• Понятията юрисдикция и сила на пресъдено нещо (res iudicata)

 

• Прието е да се счита, че юрисдикциите са онези органи, които решават правни спорове по окончателен начин

 

• По окончателен начин – по начин, който не позволява същият спор да бъде отново поставен за решаване пред същия или друг правораздавателен орган (сила на пресъдено нещо – т.е. със силата на нещо, минало през съда, без възможност отново да се постави за разглеждане)

 

• Освен че показава решаването на един спор по окончателен начин, силата на пресъдено нещо е белег за задължителност на решението и възможност за принудително изпълнение

 

 

• 
  Понятието юрисдикция (3)

 

• Юрисдикция и правораздавателен орган

 

• Всеки правораздавателен орган (онзи, който решава правни спорове) ли е юрисдикция или само онзи, чиито решения имат сила на пресъдено нещо?

 

• всеки, който постановява решение, което може да бъде окончателно (първоинстанционният съд е юрисдикция, въпреки че неговите решения не винаги влизат в сила, а само тогава, когато не са обжалвани)

 

• не е необходимо всички актове на юрисдикцията да притежават сила на пресъдено нещо (съдът издава определения – актове по хода на делото)

 

• Орган на съдебната власт, правозащитен орган – дикусионни въпроси

 

 

• 
  Съд, видове съдилища, видове дела (1)
  

 

• Съд

 

• Държавен орган

 

• Определяне на лицата, които могат да заемат длъжността – изисквания за образование, стаж, процедура

 

• Изисквания за квалификация към процесуалните предстватели

 

• Действат строги правила за подведомственост и подсъдност

 

• Стриктна процедура при разглеждане на делото, която нито страните, нито органът могат да променят

 

• Органът никога не е страна по спора

 

• Заседава в състави

 

• Характер на решенията – сила на пресъдено нещо, задължителност, изпълнимост

 

 

 

 

 

 

• 
  Съд, видове съдилища, видове дела (2)
  

 

• Подведомственост и подсъдност

 

• Подведомственост – въпросът за определяне на компетентната юрисдикция (съд или друга юрисдикция)

 

• Подсъдност – въпросът за определяне на компетентния съд

 

• Родова подсъдност – съд от кое ниво е компетентен да разгледа делото

 

• Местна подсъдност – кой съд е териториално компетентен

 

 

 

 

• 
  Съд, видове съдилища, видове дела (3)
  

 

• Видове съдилища у нас

 

• ВКС, Апелативни съдилища, Окръжни съдилища, Районни съдилища

 

• ВАС, Административни съдилища

 

• Видове дела

 

• Граждански – спор относно гражданско право (в широк смисъл); страни – ищец и ответник

 

• Наказателни – спор относно извършването на престъпление и налагането на наказание на извършителя; страни – обвинение (прокурор) и обвиняем (защита)

 

• Административни – спор относно законосъобразността на административен акт (нормативен или индивидуален) или на наказателно постановление

 

• 
  Съд, видове съдилища, видове дела (4)
  

 

 

• Инстанционност на процедурите

 

• Стандартна – триинстанционна
• Отклонения

 

• Вътрешна организация на съда

 

• Административни ръководители
• Колегии, отделения, състави (например във ВКС има три колегии – наказателна, гражданска и търговска; гражданската колегия има четири отделения, всяко с по четири състава)
• Състави (еднолични и други)
• Съдебни заседатели и съд с жури

 

 

• 
  3. Съдебното решение

 

• Правна същност на съдебното решение
• Създава или прилага правни норми?
• Сила на пресъдено нещо
• Задължителност и изпълнимост
• Значение на съдебната практика (различие със съдебния прецедент)

 

• Структура на съдебното решение
• Мотиви – излагане на фактите от значение за делото и тяхната правна квалификация
• Диспозитив – какво отсъжда съдът

 

• Какво решава съдебното решение
• По наказателни дела – осъжда (присъда) или не (решение)
• По административни дела – отменя или изменя акта, или го оставя в сила
• По граждански дела – установява (установителен иск) факти, осъжда (осъдителен иск), прави промяна в правно положение (конститутивен иск)

 

 

 

• 
  Конституционен съд (1)

 

 

• Правомощията на конституционните юрисдикции

 

• Изпитание за традиционното правно и политическо мислене (учредителна и учредени власти)

 

• Правомощия
• Контрол за конституционосъобразност на законите
• Тълкуване на конституционните разпоредби

 

• Органи, които осъществяват конституционен контрол

 

• Част от общите съдилища и от съдебната система
• Специализиран несъдебен орган
• Специализиран съдебен орган извън съдебната система

 

 

 

 

• 
  Конституционен съд (2)

 

 

• Българският Конституционен съд

 

• Създаден с Конституцията от 1991 г.

 

• Състав – 12 съдии, изисквания за образование, стаж и квалификация

 

• Назначаване (избор) – по четирима съдии от президента, Народното събрание и Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС

 

• Мандат – 9 години без право на втори мандат – обновяване през 3 г. по 1/3 от състава
• 
  Конституционен съд (3)

 

• Чл. 149. (1) Конституционният съд:
• дава задължителни тълкувания на Конституцията;
• произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
• решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
• произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
• произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
• произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
• произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
• произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.

 

 

 

• 
  Несъдебни юрисдикции

 

 

• Несъдебна юрисдикция

 

• Отговаря на изискването за юрисдикция, но не отговаря на изискването на съд
• Типична несъдебна юрисдикция – арбитражът

 

• Арбитражни юрисдикции у нас

 

• Общи (най-често свързани с търговски спорове) – АС при БТПП
• Специализирани – АС при БФС

 

• Международни арбитражни юрисдикци

 

• Арбитражна клауза
• Приложимо право (материално)

 

 

 

 

 

 

 

• 
  Наднационални юрисдикции

 

• Възникват по силата на международен договор

 

• От особена важност за България

 

• Съдът на ЕС (Люксембург)
• Европейският съд по правата на човека в Страсбург

 

• Европейският съд по правата на човека в Страсбург

 

• Създаден по силата на ЕКЗПЧОС (приета 1950 г., съдът е създаден през 1959 г.)
• По един съдия от държава членка
• Сесийно действащ до 1998 г.
• Право на жалба само при съгласие от държавата членка до 1998 г.
• От 1998 г. (Протокол № 11) е постоянно действащ орган със задължителна компетентност
• От 2010 г. (Протокол № 14) – реформа в контролния механизъм
• 
  Система на законодателството

 

• Право и законодателство

 

• До налагането на юдео-християнските представи за правото, то се схваща като част от фактическата подредба на света, а не като воля; новата представа вижда в правото воля
• В края на Средновековието представата за волята на Бога законодател е заменена с волята на монарха суверен (теории за суверенитета)
• Революциите заменят и тази представа с представата за абстрактната обща воля (еманация на човешкия разум), която се приема за източник на закона
• С приемането на конституциите, създаването на силни законодателни събрания и възникването на етатисткия юридическа позитивизъм процесът е завършен
• Резултат – от средата на ХIХ век (в континенталните представи) законът олицетворява правото

 

• Законодателство – три значения

 

• Законите
• Всички нормативни актове
• Всички източници на правото

 

 

 

 

• 
  Систематизация в законодателството

 

• Систематизацията

 

• Дейност по поддържане на системния характер на сбора от нормативните актове

 

• Рационален процес – винаги има цел и критерии

 

• Обхваща – законодателна техника, кодификация и инкорпорация

 

• Законодателна техника – намиране на точното място на промяната в общата система на законодателството, законодателна икономия, преценка за вида и трайността на отношенията, легални дефиниции, структура на акта, език и техника

 

• Кодификация – законодателен процес; кодекс и закон

 

• Инкорпорация – не е законодателен процес; има отношение към развитието на информационно-търсещите системи

 

ПРАВНИ НОРМИ И ПРАВНИ ПРИНЦИПИ:

 

1. Социални норми и правни норми (1)Норма, нормално, нормосъобразно

• изразът “в норма” (или “в рамките на нормата”) означава неотклоняващ се от стандарта (Показателите на пациента са в нормата)
• в етически и юридически контекст се свързва с отношение между модел за поведение и осъществено поведение – нормално (типичното, общоприетото) или нормосъобразно (съобразно предписаното)
• и в двата случая нормата е свързана с преценка на факти от гледна точка на предварително известен стандарт

 

Технически и социални норми

• Технически норми
• опозната природна закономерност (Не излизай леко облечен през зимата!)
• автоматично настъпване на неблагоприятните последици (Не слизай от самолета в движение! За нарушителите – глоба 200 лв. За повторно нарушение – глоба 500 лв.)

1. Социални норми и правни норми (2)

• Социални норми
• Може да има съдържателна връзка с опозната закономерност (ограничение на скоростта), но това не е задължително (данъчни задължения)
• Регулираното поведение засяга не само адресата на нормата, но и другите (общността)
• Неблагоприятните последици не настъпват автоматично. Социалната норма предполага санкция. Всяка социална норма има санкция

1. Социални норми и правни норми (3)

• Видове социални норми
• Правни
• Обичайни – правило за поведение, което възниква в резултат на продължително и еднообразно поведение в определена ситуация; в резултат на това фактът започва да се възприема като правило
• Морални – правило за поведение, което се основава на априорни ценностни представи (представи за добро и зло)
• Религиозни – морални (десетте Божии заповеди), обичайни (върбови клонки на Цветница); организационни (правила за избор на епископи)
• Игрови – правилата във футбола
• На доброто възпитание (Не говори с пълна уста!); на модата (широки или тесни вратовръзки) и т.н.
  Социални норми и правни норми (4)
• Невъзможност за разграничение на правните норми от другите социални норми на равнище норма
• Не убивай! Не кради! Не причинявай телесна повреда!
• Разграничението е възможно само на равнище ред
• Критерият каква е нормата е в рамките на какъв нормативен ред тя е валидна
  Понятие за правна норма (1)

Определение

 

Правната норма е общо, абстрактно и условно правило за човешко поведение, чието спазване е гарантирано с централизирана публична санкция

2. 
   Понятие за правна норма (2)
   Основни характеристики

Правило за поведение

• модел, стандарт, който следва да бъде спазван
• отнася се до външните проявни форми на човешкото поведение; по изключение – подбуди (убийство, “извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди” – чл. 115, т. 11 от НК), умисъл и др.
• активно или пасивно поведение
• забрана (ограничение на скоростта), задължение (периодични технически прегледи на МПС), разрешение (автомобили със специален режим)

Общо

• неиндивидуализиран и неиндивидуализируем кръг адресати
• изисква многократно съобразяване

Абстрактно – закрепва само основните характеристики на дължимото поведение

Условно – представлява хипотетичен императив – действа само, когато са налице предпоставките, описани в хипотезата му

2. Понятие за правна норма (3)
   Предполага налагане на санкция при неспазване, която е:

• Централизирана – не от пострадалия, а от общността или нейни представители
• Публична – установена процедура за установяване на нарушението и налагане на наказанието, ритуалност
• Физически характер (в широк смисъл)
• Задължително налагане (неналагането е правонарушение)
• Индивидуализиран характер – в съвременните вътрешни правни системи
  Структура на правната норма (1)
• Да говорим за структура на ПН означава да приеме, че тя се състои от по-малки елементи, които са устойчиво подредени едни спрямо други
• Кои са тези елемнти, зависи от това, което анализираме – езиковият израз на нормата (т.нар. правна разпоредба) или логически разгънатата правна норма
• Езиковият израз на ПН – два елемента
• хипотеза и диспозиция
• хипотеза и санкция
  Структура на правната норма (2)
• Логически разгъната ПН – три елемента:
• Хипотеза
• обстоятелствата, при наличието на които правилото следва да бъде спазвано
• може да се отнася до характеристики на адресата или до други характеристики на ситуацията
• Диспозиция
• същинското правило (модел, образец) за поведение
• Санкция
• неблагоприятните за адресата на ПН последици, които биха настъпили при неспазване на правилото
• тези неблагоприятни последици могат да бъдат от лично, организационно или имуществено естество
• санкцията може да има правовъзстановителен (чл. 45 от ЗЗД) или наказателен характер (чл. 115 от НК)
  Структура на правната норма (3)
• Трите елемента никога не са езиково представени в една разпоредба
• Понякога санкцията може да бъде открита в същия нормативен акт (в някои НА има структурно подразделение в текста, което се нарича “Административнонаказателни разпоредби”)
• Понякога дори не са езиково представени в един и същи нормативен акт или друг източник (например Наказателният кодекс)
  Основни видове правни норми (1)
• Въпросът за общите и индивидуалните норми
• Според функциите на правото, отразени в ПН
• Регулативни
• отразена е регулативната функция на правото
• езиково са изразени хипотезата и диспозицията, но най-често е възможно санкцията да бъде открита на езиково равнище в същия източник
• Защитни (охранителни)
• отразена е защитната функция на правото
• най-често езиково са изразени хипотезата и санкцията, а диспозицията се извежда логически
  Основни видове правни норми (2)
• Според тяхната насоченост
• Първични – насочени към регулиране на поведението на техните адресати
• Задължаващи – предписват активно поведение
• Забраняващи – предписват пасивно поведение
• Разрешаващи (оправомощаващи) – възможност за активно поведение при наличие на обща забрана или обратното
• Вторични – отнасят се до действието на първичните ПН

 

• Класификация на Р. Ташев
• Норми за признаване
• Норми за промяна
• Норми за юрисдикция
  Основни видове правни норми (3)
• Друга възможна класификация на вторичните ПН
• Норми, отнасящи се до валидността
• Норми, които въвеждат или извеждат ПН от правния ред, разширяват или стесняват действието на ПН
• Норми, отнасящи се до конфлкти между норми (в рамките на правния ред или между норми от различни правни редове)
• Норми с правнотехнически функции (основно реализиращи правна икономия)
• Декларативни
• Дефинитивни
• Препращащи
• Бланкетни
  Основни видове правни норми (4)
• Според възможността за отклоняване от предписаното поведение (разграничение, характерно за частноправните отрасли)

 

• Императивни – няма такава възможност

        Чл. 18. ЗЗД – Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

 

      Чл. 38. (2) ЗЗД – Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

 

• Диспозитивни – страните могат да се отклонят от правилото, което се прилага доколкото това не е направено

        Чл. 99. (2) ЗЗД – Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
4. Основни видове правни норми (5)

• Според степента на определеност на дължимото поведение
• Абсолютно определени – дължимото поведение е очертано по завършен начин и е готово за реализация

 

Чл. 14. (1) АПК – Производствата по този кодекс се водят на български език.

 

• Относително определени – към момента на реализация дължимото поведение следва да бъде определено допълнително

 

Чл. 302. (1) АПК – Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.

 

          Според Д. Радев двете последни класификации могат да се сведат до една, тъй като са израз на една и съща идея (връзката между общото и индивидуалното правно регулиране – Д. Милкова) – едната в областта на частното, а другата в областта на публичното право.
4. Основни видове правни норми (6)

• Според това дали предписват поведение или очертават целен резултат
• Самоизпълними – предписват поведениe
• Несамоизпълними – очертават целен резултат (Директивите на ЕС)

 

ДИРЕКТИВА НА СЪВEТА 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мьжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд

 

        Член 7

        Държавите-членки предприемат необходимите мерки за закрила на работниците или служителите срещу всяко уволнение, което представлява реакция от страна на работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или на предприета съдебна процедура, насочена кьм спазването на принципа на равното третиране.
4. Основни видове правни норми (7)

• Според принадлежността им към опредлена структурна част от правния ред
• На ниво дялове
• Публичноправни и частноправни
• Материални и процесуални
• На ниво правен отрасъл
• Гражданскоправни
• Административноправни
• Наказателноправни
• Трудовоправни и т.н.
  Основни видове правни норми (8)
• Други класификации
• Заповеди и съвети (Н. Бобио) – според интензитета и степента на задължителност на правилото за поведение и правните последици от неговото неспазване (преклузивни и инструктивни срокове)
• Самостоятелни и несамостоятелни (Х. Келзен и Дж. Раз) – според това дали са готови за действие (Раз); според това дали самостоятелно установяват акт на принуда (Келзен)
  Действие на правните норми (1)
• Въпросът за действието на правните норми е следствие от тезата, че те са хипотетични императиви – т.е. те действат при определени условия (за разлика от категоричните императиви – Кант)
• Правните норми имат определен обхват по отношение на:
• Време – кога влизат в сила и кога изгубват юридическа сила
• Пространство – въпросът за териториалното действие на нормите
• Адресати – по отношение на кои правни субекти имат действие
• Някои автори говорят и за материален обхват, т.е. за кръг отношения, които ПН регулира
• Съществуват някои особености в действието на правните норми в зависимост от това към кой правен отрасъл принадлежат
  Действие на правните норми (2)
• Действие на ПН във времето
• Влизане в сила
• в зависимост от източника
• при НА – 3 дни след обнародването в ДВ, ако в самият акт не е посочен друг срок (по-къс или по-дълъг)
• vocatio legis
• Загубване на юридическа сила
• с изтичане на срока – (Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.)
• с изрична отмяна
• с мълчалива отмяна – когато същата материя е преуредена с нов НА
  Действие на правните норми (3)
• Обратна сила (обратно действие) на закона
• По изключение; не се допуска в някои отрасли (наказателното право)
• Релевиране с обратна сила на ирелевантни към момента на реализирането им факти (Закон за подобряване състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи)
• Отнемане с обратна сила на правното значение на факти, които към момента на реализирането си са били релевантни (Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост приет през 1948 г., ЗИД на Закона за здравето – забраната за тютюнопушене)
• Действие върху заварени правоотношения (несъщинско обратно действие) – института на СИО, въведен със Семейния кодекс от 1968 г.
  Действие на правните норми (4)
• Териториален обхват на ПН (Действие на ПН в пространството)
• ПН от всички правни системи имат ограничено териториално действие (дори и нормите на МПП; през последните години има опити за обосноваване на обратната теза – разпростиране на действието на норми на МПП, независимо дали съответната държава е признала действието на източника; на този етап това е по-скоро политическо, отколкото юридическо развитие)
• Териториално ограничение на ПН в рамките на един надционален правен ред (актовете на органите на местна власт и местно самоуправление – Наредба на СОС; данъчни облекчения за определени райони и т.н.)
• Персонален обхват на ПН (Действие на ПН по отношение на лицата)
• Различни характеристики – длъжностно лице, водач на МПС, кредитор, взискател, прокурор, лице, което е реализирало облагаем доход и т.н.
  Правна норма и речеви акт (1)
• Необходимост от разграничение между ПН и нейния езиков израз
• Келзен – правните норми са юридическите значения на човешките актове (лъжесвидетелство; приемане на закон)
• Важна част от човешките актове са речевите актове; от юридическа гледна точка те са особено важни, защото съвременното право е външно обективирано със средствата на езикa
• Понятие за речеви акт
• Езиково изявление, с което говорещият иска да се разбере с другиго относно нещо в света (Хабермас)
• ПН най-често са закрепени с помощта на речеви акт
  Правна норма и речеви акт (2)
• Видове речеви актове
• Дескриптивни (описателни)
• Пример – Днес на Шипка има тържества.
• По правило подлежат на теста “вярно – невярно” (има изключения – Нощта е квадратна.)
• Прескриптивни (предписващи)
• Пример – Трябва да отидем на връх Шипка.
• Описват модел на поведение (съответно обстоятелствата, при които моделът следва да бъде спазван и неблагоприятните последици при неспазване)
• Експресивни (изразяващи емоционално състояние) – О, Шипка!
• Не винаги формата на речевия акт съответства на неговия смисъл
• Ботев – Но млъкни, сърце! – като форма актът е прескриптивен, но по съдържание е експресивен
• Такова разминаване има и при ПН като смисъл и речевия акт като форма
  Правна норма и речеви акт (3)
• Съотношение между ПН и речеви акт
• ПН са модели за поведение, но не винаги са изразени чрез речеви актове
• според Хайек – изискването да спазваш правилата на групата е много по-ранно от тяхното обличане в обща езикова форма
• Днес това е по-характерно за индивидуалните предписания (индивидуалните норми) – сключване на сделка с конклудентни действия в частното право или стоп-палката на полицая в публичното право
• При общите предписания (ПН като общи, абстрактни и хипотетични правила) това обикновено е така, когато те препращат към друг източник на правото (правния обичай – грижата на добър стопанин)
• ПН не винаги са изразени чрез прескриптивен речеви акт
• Обикновено това са вторични норми (декларативни, дефинитивни, норми, отнасящи се до валидността и др.)
• Чл. 1 (1) от Конституцията – България е република с парламентарно управление (дескриптивен акт)
  Правни норми и правни принципи (1)
• Поставяне на въпроса в българската правна наука
• Ж. Сталев – ръководни правни норми
• В. Таджер – част от правосъзнанието, от правните възгледи
• М. Михайлова – правните принципи са ценности (което според нея не означава, че са извън дължимото)
• Е. Мосинов – има разлика между правен принцип (ненормативна даденост) и принцип на правото (нормативна даденост)
• Р. Ташев (СП 6/2011 – Към понятието за правен принцип) – обяснява правния принцип чрез валидността – правният принцип притежава фактическа и юридически (оперативна и аргументативна) валидност
  Правни норми и правни принципи (2)
• Три основни групи аргументи у авторите, които правят силно разграничение межзу правен принцип и правна норма
• Принципите имат по-висока ценностна значимост от ПН
• Принципите са отнасят до по-голям брой случаи отколкото ПН
• Правно-логически аргументи
• Позицията на Роналд Дуоркин (най-системно изложени правно-логически аргументи)
• Критика на Харт – в правото има не само норми (правила), а също и принципи, политики и други стандарти (принципи в широк смисъл)
• Принципът се различава от нормата по:
• ПН действат по all-or-nothing-fashion, а принципите не
• ПН установяват конкретни права и задължения, а принципите не
• Принципите имат измерение в “тежест и значение”, а ПН не
  Правни норми и правни принципи (3)
• Предварителен въпрос
• Какво разбираме под правен принцип (да не би да говорим за различни неща) (Живко Сталев дава пример с принципа на процесуалната икономия, но отрича той да е правен принцип и го определя като цел на правната политика)
• Да вземем един безспорен пример: принцип на равнопоставеност на субектите в частноправните отрасли
• Нашата позиция
• Необходимост да отговорим на два въпроса
• Имат ли правните принципи нормативен характер (дали са в сферата на дължимото) и ако отговорът е положителен, то:
• По какво се отличават от ПН
• Извод – Правните принципи са правни норми, изразени в по-обща езикова форма

 

СУБЕКТИВНО ПРАВО И ПРАВНО ОТНОШЕНИЕ
1. Понятие за субективно право. Теории (1)

Обективно и субективно правo

• Това са двойка понятия, които не се отнасят до два дяла (части) на правния ред (както публично и частно, материално и процесуално)
• Място в ОТП сред другите правни понятия
• В.Ганев – като съдържание на правното отношение (несъщинската правна последица); не е сред петте оснавни правни понятия, характеризиращи

правното явление

• В рамките на т.нар. механизъм на правно регулиране на етапа на индивидуализиране на правната норма (Алексеев, Милкова и др.)
• Я.Стоилов – мяра на индивидуална свобода
• Р.Ташев – опит за съчетаване на традиционното разграничение между обективно и субективно право и позитивисткото разбиране, че в правния ред има общи и индивидуални норми (Келзен)
  Понятие за субективно право. Теории (2)

Теории за субективното правo

• История
• Непозната фигура в римското право (res и разглеждане на правото основно като правилно разпределение на блага
• Новото естествено право (ХVII-ХVIII в.)
• Рационализиране – извеждане от природата (на човека) или пряко от човешкия разум
• Субективизиране – не само набор от норми, но и признати поведенчески възможности (право на живот, право на собственост)
• Свързване с идеята за обществения договор – как да се запазят естествената свобода, естествените права след преминаването в правноорганизирана общност
  Понятие за субективно право. Теории (3)

Първи актове по правата на човека на Новото време

• Френската декларация за правата на човека и гражданина – приета през август 1789 г. от френското Учредително събрание
• Права на човека и права на гражданина
• Естествени (основаващи се на неговата природа) и неотчуждаеми (нито насилствено, нито по негова воля може да бъде лишен от тях)
• Изброяват се (чл. 2): свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу потисничествотo
• Декларация за независимостта на САЩ – приета на 4 юли 1776 г. от Конгреса във Филаделфия от 13 щата
• “Всички хора са създадени равни и са надарени от техния Създател с определени неотчуждаеми права, между които са живота, свободата и стремежа към щастие”
• Хората установяват управление, за да защитава тези права; ако едно управление не може или не иска да прави това, може да бъде заменено от народа с такива принципи и форми, които да осигуряват защита на правата
  Понятие за субективно право. Теории (4)

Немската правна мисъл от ХIХ век

• Фридрих Карл фон Савини (“Система на днешното римско право” – 1840-1849)
• Правата са власт на разположение на отделните субекти
• Те очертават област, в която господства тяхната воля по общо съгласие (право на собствено поведение и право да се изисква поведение от друг)
• Правта съществуват само в рамките на правното отношение
• Защитата на правата се осъществява чрез иска (actio, Klage)
• Рудолф фон Йеринг (“Духът на римското право в различните степени на неговото развитие” – 1852-1865)
• В основата на субективното право е не волята, а интересът (правата съществуват и без да ги искаме – при субекти без правнозначима воля)
• Правата са юридически защитени интереси
• Правата могат да съществуват и без искова защита
  Понятие за субективно право. Теории (5)
• Теории, отхвърлящи понятието субективно право
• Леон Дюги (“Държавата, обективното право и позитивния закон” – 1901)
• Правото съществува обективно независимо от конкретната правотворческа дейност – обективно право
• Всеки опит да се говори за субективно право води до приемане на тезата за волевото неравенство и затова е ирационална и несоциална
• Ханс Келзен (“Чисто учение за правото” – 1834 – I изд., 1960 – II изд.)
• Тезата, че правният ред е изграден от общи и индивидуални правни норми предпоставя липсата на нужда да се говори за субективни права
• Свързва субективните права с ирационалните опити на естественото право да докаже, че има предправни и надправни субективни права
• Едва във II издание на “Чистото учение за правото” (в глава 29) говори за субективни права (след като е работил в САЩ – Бъркли), но ги свежда до ответни права (Reflexrechte) и възможност да участваш в създаване на индивидуални или общи правни норми
  Понятие за субективно право. Теории (6)

Традиционно определение

Юридически призната възможност на един правен субект за

собствено активно поведение или за изискване на чуждо поведение,

зад която стои обществено приемлив интерес

• Компоненти
• Волеви характер
• Връзка с интереса
• Зависимост от правния ред
• Осигуреност с насрещно задължение
• Р. Ташев
• Индивидуално правило за поведение, приложимо към конкретен правен субект
• Валидно в рамките на определен правен ред
• Изразяващо неговия правен интерес
  Форми на субективното право (1)
• Традиционен възглед
• Право на изискване на определено чуждо поведение
• Право на собствено активно поведение
• Особен вид – потестативни (преобразуващи) права
• Р.Ташев (близост с тезата на Хофелд)
• Притезание за определено поведение
• Способността, възможността за собствено поведение
• Правната власт (преобразуващи права, представителство)
• Правната свобода
  Форми на субективното право (2)
• Уесли Нюкъм Хофелд (Wesley Newcomb Hohfeld – 1879-1918)
• Две значения на думата Right
• Claim-right (право-претенция)
• Liberty-right (право-свобода)
• 4 разновидности (образуващи устойчиви двойки със съответната корелативна даденост)
• Право-иск (right, claim) – задължение за поведение (duty)

(право на вземане, задължение за плащане)

• Преимущество (privilege) – не-право (no-right)

(право на първи отказ на акционер при винкулирани акции)

• Правна власт (power) – отговорност, задължение за понасяне (liability)

(право на представителя да прави волеизявления от името на представлявания)

• Имунитет (immunity) – неспособност (disability)

(право да нанесеш вреди на чужда вещ при крайна необходимост)
3. Юридическо задължение

Понятиe

• Традиционно схващане

 

Юридически призната необходимост един правен

субект да има определено поведение за задоволяване

на един чужд обществено приемлив интерес

• Р. Ташев
• Индивидуално правило за поведение, което един правен субект трябва да следва по отношение на друг праен субект
• За да задоволи неговия правен интерес
• Валидно в рамките на определен правен ред
  Видове субективни права (1)
• Според кръга от правнозадължени лица
• Относителни – индивидуално определени са и правоимащият, и правнозадълженото лице
• Абсолютни – определен е само правоимащият

 

(донякъде се припокрива с въпроса за формите на субективното право)

• Според възможността за самостоятелно реализиране
• Самоизпълними – могат да се реализират самостоятелно от техния титуляр (право на задържане)
• Несамоизпълними – необходимо е съдействие на друго лице (много често на държавен орган) (право на вземане – нужно е съдействие от длъжника или от държавен орган)
  Видове субективни права (2)
• Според възможността правнозащитеният интерес да бъде парично оценен
• Имуществени – могат (право на обезщетение за вреди)
• Неимуществени – не могат (право на всеки от родителите след развода да има лични отношения с детето)
• Според обичайните подразделения в структурата на правния ред
• Материални и процесуални
• Публични и частни
• По отрасли
  Видове субективни права (3)
• Други класификации (основно в гражданското право)
• Прехвърлими и непрехвърлими (право на вземане и правото на съпругата да носи фамилното име на съпруга; по правило са неимуществени)
• Главни и акцесорни – дали може да съществува самостоятелно (право да получи даденото в заем и право да получи лихви за забава)
• Прости и сложни – дали се състои от едно или няколко правомощия (право на собственост – да владее, да ползва (плодоползва) и да се разпорежда)
  Защита на субективното право (1)
• Различно представяне на въпроса
• Множество актове и процедури, свързани със защита на субективни права (самостоятелно, чрез съда, чрез други органи)
• Различните субективни права предпоагат различна защита (Р.Ташев ги разглежда от гледна точка на различните форми на субективното право)
• Безспорното – самостоятелно или с помощта на държавен орган
• Самостоятелно (доколкото не е самоуправство)
• При симетрия на имуществени права – задържане на чужда вещ, изявление за прихващане и др.
• Особени случаи – крайна необходимост; неизбежна отбранa
• Искане до държавен орган за съдействие
• Наименование – иск (владелчески, негаторен, павлов и др.), жалба, сигнал,

петиция и т.н.

• Искането – да се прекрати нарушение, да се предотврати опасност от нарушение, да се възстанови изменено положение, да се възстановят вреди и т.н.
  Защита на субективното право (2)
• Крайна необходимост

 

          Чл. 13 НК – не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

• Неизбежна отбрана

         

          Чл. 12, ал. 1 НК – не е обществено опасно действието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
6. Правно отношение. Понятие и теории

Понятие

 

             Индивидуализирана правна връзка между правни субекти, чието съдържание са насрещни права и задължения

• Безспорното
• Има производен характер по отношение на правния ред (правната норма)
• Има временен характер – до реализирането на субективните права, които са негово съдържание
• Спорове
• Винаги ли е двустранно индивидуализирана или може да бъде само едностранно (Т.Колев – “Правни отношения и правни връзки”; Р.Ташев – да има функционална обвързаност между право и задължение)?
• Има ли субективни права и извън правното отношение(зависи от предния отговор)?
• Винаги ли е между правни субекти или може да бъде между субект и обект (вещ)?
• Винаги ли правното отношение представлява форма на съществуващо социално отношение?
  Структура на правното отношение
• Страни
• Субекти на правото
• Възможно е всеки от тях да е титуляр и на право, и на задължение, а е възможно и едната страна да е носител само на право, а другата само на задължение (наем и упълномощаване)
• Обект
• Благо (вещ, поведение, отоношение и т.н.)
• Материално или нематериално
• Парично оценимо или не
• Съдържание
• Субективните права и съответстващите им задължения
• Намират се във функционална обвързаност
  Видове правни отношения (1)

Спорни класификации

• Абстрактни и конкретни (Правни отношения и правни институти –         В. Ганев)
• Според функцията на правото, която правното отношение провежда (в някои по-стари курсове – подобно на правните норми)
• Регулативни – регулативна функция (акцент върху дължимото поведение)
• Защитни – защитна функция (акцент върху юридическата отговорност)
• Според степента на индивидуализация на страните (подобно на субективните права, които са тяхно съдържание)
• Абсолютни – едностранно индивидуализирана връзка
• Относителни – двустранно индивидуализирана връзка
  Видове правни отношения (2)

Безспорни класификации

• Според съдържанието им
• Прости – едно субективно право и насрещното му задължение
• Сложни – няколко субективни права и насрещните им задължения
• Комплексни – няколко правоотношения, свързани от общ обект или общ правопораждащ факт (прехвърляне на вземане заедно с обезпеченията)
• Според обичайните подразделения в структурата на правния ред
• Материални и процесуални
• Публични и частни
• По отрасли