1. Предмет и метод на ППУ

/0 Comments/в , /от
  1. Предмет и метод на ИППУ; 2. Легитимност на държавата. Държавата като ценност; 3. Етичната цел на държавата; 4. Концепция на социалната държава; 5. Реалност и утопии в учението за държавата.

 

Георг Йелинек – не трябва да се забравя,че всички причини за правото въобще , стоят извън правото.

ТЕМА 1: ПРЕДМЕТ и МЕТОД НА ППУ.

Систематизираните в историческа последователност знания за концептуалните обяснения на държавата и правото са предмет на самостоятелна научна дисциплина.Тя се означава у нас като история на ППУ.Това наименование не е съвсем точно. Под влияние на възприетите възгледи на Аристотел , и реципирани през Средновековието – ученията за държавата се приемат като политически учения,тъй като държавата се приема за политическа организация. Неточността е във факта,че държавата се свързва и ограничава до политиката. През XX век , края на 50-те години , в международен план се формира нова наука – Политология. Това налага да се разграничат двете дисциплини – теоретичното държавознание и политологията. Политологията е наука,имаща за предмет публичната власт, политическата власт , политическите субекти, политическите отношения и политическите норми. Държавознанието има различен предмет. Дачев е привърженик на социологическия подход.Вълчев – нормативист. Независимо от подхода – държавознанието не може да бъде нито отъждествено , нито включено в рамките на политологията. В теоретичен план държавознанието се отграничава от политологията , но историята на политическите учения и правните учения в голяма степен се доближава със съдържанието на историята на политологическите учения. В известен период не се прави разлика и политолозите изучават история на политическите учения. Естествено право – обяснение на държавата. Хегел – 1та половина на 19ти век – Философия на правото изучава връзката на правото с други ценностни явления и тяхното влияние върху правото. Има характер на обяснителна теория.Философията се занимава с основанието за нещата. Занимава се с процесите в заобикалящия ни свят. Държавата е социално явление и нейните начала се свеждат до произхода и и до нейната същност. Правото е компонент на държавата и в исторически план неговите начала неизбежно присъстват заедно и едновременно с обяснението на държавата. Историята на философията на държавата , както следва от горните твърдения , е метанаука , защото изучава не самите явления държава и право , а исторически създадените концепции за обяснение на тези явления. Определящият метод за всяка метаука е сравнителният метод в нейния исторически аспект. Чрез този метод се разкрива историческата , времева последователност на обясненията на явленията , включени в предмета, в случая – ученията за държавата и правото. Особеното на философията на държавата е , че в нея намират израз както обяснителни , теоретични , така и идеологически ценностни концепции. Концепцията е логическа форма на изразяване , която включва теза и аргументи. По отношение на държавата и правото концепциите биват както ценностно обосновани, така и теоретико-обяснителни.Затова историята на държавата включва и идеологическа и теоретическа страна. Идеологията и науката са различни свери на общественото съзнание. Идеологията не е наука. Идеологията служи за формиране и изменение на човешката субективност. Научните концепции разглеждат държавата и правото като социални дадености и дават обяснения на техни страни,връзки и закономерности. Идеологическите концепции включват 2 части – описваща и предписваща. Описващата част

завършват с оценка. Оценката е или положителна, или отрицателна , в зависимост от нея следва предписващата част. Теоретичната част е насочена към 2 проблема – онтологичен и гносеологичен. Към това да се обясни как възниква държавата и правото и какви отделни страни на тези явления са теоретично обяснени. Двете страни са свързани и си влияят – теоретичните обяснения дават възможност за нови идеи. Либертарианската – най-модерната идеология към момента, която се формира на основата на теорията за социалната сертификация , според която обществото е разделено на страти.Чрез идеологията новите идеи въздействат върху теоретичното осмисляне на държавата и правото. Връзката между идеите теоретичните обяснения определя значението от изучаването на ППУ.

Легитимност на държавата.Държавата като ценност.

Проблемът за необходимостта и полезността на държавата се поставя за първи път през древността, когато е осъществен прехода от додържавно към държавно състояние.Този преход не е еднократен акт , а продължителен процес. Той завършва , когато се появява държавата и се поставя въпроса за нейното появяване.Това е въпросът за смисъла на държавата. Въпрос за мисията на държавата.Проблемът за мисията на държавата се решава в идеологически план, а именно като смисълът на държавата се извежда от определена социална ценност. Държавата съществува , защото е полезна за общността. Ценностният характер на държавата се обосновава исторически в различни идеи. В древността самостоятелни концепции за оправдаване на необходимостта от държавата излагат Платон и Аристотел.Според Платон държавата е необходимата, единствено възможна форма , на колективен живот на хората. Хората поотделно не могат да задоволяват всички свои потребности. Човек се нуждае от помощта , от съдействието на други индивиди ,за да постигне един или друг резултат. Така в много случаи е необходимо обединяване на силите.За това хората се събират в съобщност, в която са участници и помощници , и тази общност се нарича държава. Социалната ценност на държавата идва в качеството и на средство за задоволяване на блага чрез общи действия. През 20ти век социалните теории развиват тази идея на Платон в социологически закон и това е закона за синергията. Аристотел също приема , че държавата е вид общност между хората.Всяка общност има за цел постигане на някакво благо. Държавата е най-висшата общност,защото чрез нея се постига най-висшето благо и това е добредетелен живот. Той е добър живот , доколкото хората живеят в състояние на независимост и ръководейки се от добродетелите извършват съвършени дела, но добрият живот е възможен само за граждани на държавата. Гражданинът е свободно роден човек, който има права да участва в управлението на държавата. Единствено държавата осигурява тази възможност и това определя нейния характер на най-висша ценност като човешка общност. Държавата е признак на цивилизацията. Тя е форма на общежитие , където хората по своята природа могат да живеят според закона , като при това съществува равенство във властването и подчинението. Извън държавата остават варварските племена. Те живеят в додържавно състояние , където хората са безправни , не се допускат до управлението , не живеят според закони ,а са изцяло подчинени на своеволието на властващия. Възприемат се изцяло същностните черти на двете обществени състояния , като се въвеждат терминологични промени. Варварството се означава като естествено състояние, а държавата като гражданско или политическо общество. Така идеята за законност , за участие в държавното управление , за ограничаване на абсолютната монархическа власт , се формират тези идеи , идеологическата концепция на естественоправната школа.

2. Легитимност на държавата

/0 Comments/в , /от

В ранното средновековие църквата осигурява единството на хр свят както и необходимата централизация на политическия живот в Европа. Според християнската философия държавата е божествено творение и носи божествена легитимност. Божественият произход на властта оправдава всяко нейно проявление. Така и абсолютната монархия намира оправдание като ценност поради това че кралят е наместник на бога и неговият престол е престол божи. Последният отглас на тази концепция се проявява във Франция по времето на реставрацията и реакцията след френската революция. Идеолозите на френската реставрация де местър и де бонал защитават стария режим поради неговата божествена санкция, която го прави според тях неприкосновен.  В своето съчинение за божия град Аврелий Августин излага идеята за служебното положение на държавата спрямо църквата. Смисълът на държавата е в това да служи на църквата. Извън тази мисия държавата губи своята ценност и тя не е нищо друго освен банда разбойници. Тезата на свети Августин идва да мотивира хр владетел към послушание и подчинение на църквата. В съвременното секуларизирано общество държавата не е подчинена на църквата. Но благополучието на гражданина надхвърля съхраняването на хр добродетели, което става грижа на духовната институция. Редът, сигурността, справедливостта са социални ценности, за които трябва да се грижи държавното управление. Ако управляващите се грижат само за собственото си благополучие то те влизат във формулата на св. Августин. Идеята на св. Августин е развита в ученията за божествената йерархия , за луната и слънцето и за двата меча, които учения заемат господстващо място в идеологията на папската курия през първата половина на средновековието. След 13в. християнската църква (католическата) възприема концепцията, разработена от св. Тома Аквински. Възраждането започва с въвеждане на идеята за антропоцентризма. След като налагат човека като най-съвършеното творение на бога. Философите от това време 15-17в.  осъществяват една дифузия от субстанцията на бога към човек. Човекът се признава за носител на собствен разум и воля. Показателна в това отношение е концепцията на Николо Макиавели за съдбата или щастието(фортуна), която според него определя половината от нещата в живота, а другата половина зависи от самия човек. Разумната природа на човека е основание и да се преодолее средновековната схоластика. Светът се обявява за единен и познаваем . В сферата на философията на държавата рационалността се доразвива и преминава в конструктивизъм . Формира се идеята за изграждане, за конструиране на държавата. Така се променя и въпроса за ценностния характер на държавата. Държавата се оправдава като ценност ако е изградена според определен идеологически модел и ако отговаря на определен интерес. Началото на модерните идеологии се отнася към Томас Хобс. Той определя държавата като едно изкуствено творение. Тя е една изкуствена машина, чиито части са човешките индивиди. За естествения произход на човека като творение на бога Хобс извежда държавата като форма на човешкото съществуване.  Държавата е необходима, но не е изначално присъща за живота на хората. Държавата възниква за да се сложи край на хаоса, на насилието на несигурността. Държавата е необходима за да замени закона на силата със силата на закона.  В тази връзка се поставя въпроса докъде да се простира силата на държавата. Според Хобс държавата е неограничена и тотална сила. За това той се смята за основоположник на тоталитаризма. Единствено хората запазват правото си на собственост. Останалите права прехвърлят на държавата.

Джон Лок и Шарл Монтескьо мислят по- различно. Според тях хората се организират и създават една сила(власт) наречена държава. Но държавата се простира до естествените права на индивидите(тоест тя не ги отнема) Тези естествени права са формирани като негативната свобода – свобода от държавата.

Жан-Жак Русо въвежда по- различен нюанс в смисъла на обществения договор. Според него общественият договор има за цел не създаването на държавата, а нейното променяне, преизграждане. Общественият договор води до формулирането на една обща воля, която той нарича народен суверенитет. Държавата ще се реконструира в интерес на всички и по волята на всички. На базата на народния суверенитет Русо иска да легитимира държавата. Естественоправната школа дава идейно начало на водещата идеология в новото време, а именно политическият либерализъм. В политически аспект либералната идеология се осъществява чрез концепцията за правовата държава. През 20в. либералната идея се доразвива с принципа за обществената солидарност и се развива върху концепцията за социалната държава. На фона на … присъщ на новото време се появява и едно изключение. Това е деструктивната по съдържание идеология на анархизма. Думата Ан-архия е въведена от френския икономист-философ –Пиер-Жозеф Прудон ,чрез която  той означава състоянието на безначалие(безвластие). Според идеолозите на анархизма ( г-я: Макс Щирнер,Р-я: княз Михаил Бакунин, княз Николай Крупоткин)   държавата се свежда до управленския апарат. Този апарат осъществява държавната власт като властване като господство и свободата равенството,справедливостта са несъвместими с господството. За да се наложат тези принципи първо трябва да се ликвидира господството. От тук и техния лозунг – без бог без господар. Анархизма отрича държавата. Анархистите чертаят една световна социална революция, която ще сложи край на държавата и така ще освободи човечеството от държавното управление като организационна принуда.  Хората според анархизма ще живеят в самоуправляващи се общини. Действително тази идея се осъществява в Мексико, Канада, Израел ,но със съдействието на държавата и в рамките на държавата.

3. Етичната цел на държавата

/0 Comments/в , /от

Етичната цел на държавата.

Когато разглеждаме държавата от позицията на нейната правна организираност (юридическа форма) ценностните аспекти не се оставят. Правото не регулира ценностни отношения. Етическите измерения остават настрана. Правото регулира отношения по повод на блага а не по повод на ценности. Когато обаче въпроса е поставен в философски аспект – тогава на преден план се очертава проблема за етичната страна и цел  на държавата. Проблема за целите на държавата е проблема за мисиите на държавата.

2я въпрос на философската позиция е каква е целта на държавата. Въпроса за целта исторически е свързан с 2 измерения – общото благо и обществената справедливост или доброто и справедливостта( Рим).

Когато възникват първите държави справедливостта се приема като божествено предопределено и поради това естествено по характер неравенство. Целта на държавата е да запази това неравенство като едно общо благо. Конфуций извежда тази справедливост на основата на нравствения дълг за уважение на по-младия към по стария и на по-младшия към по старшия. Политическите отношения в държавата имат етичен характер в аспекта на отношения баща-деца.  Държавата не създава това отношение , а го наследява. Подчинението и различието се основават на авторитета на бащата. В древна Индия обществото и държавата се обясняват чрез кастовата структура по силата на божествената предопределеност човек се ражда принадлежащ на определена каста. Ако се разрушат кастите светът ще загине. В Индия има изградена нормативна система(преди) която да гарантира кастовия строй. В свещените книги (ведите) са описани правата и задълженията на всяка каста. Кастите са 4 – (от най-висша към най-низши)

Каста на Жреците; Каста на войните;  Каста на земевладелците и на общинниците (първите 3 са от племето на завоевателите); Каста на победените (завладените)

Системата се появява в резултат на завладяването на местните от северни племена.

Първата и втората каста имат право да се обучават- да изучават ведите, да дават дарове и да получават дарове. Според ведистите не е възможно да се прави жертвоприношение с животни, а само плодове и цветя. Според вярванията им ако живееш добре се прераждаш в по-висока или същата каста(или по-нагоре не може?!) , а ако живееш грешно – в по-низша или животно. Буда е шефа на ведистите. Според него е възможно ако човек живее праведно е възможно да постигне равновесие (нирвана) при което душата намира покой и спира да се преражда.

––––––––––––-

Атинската демокрация поставя по различен начин въпроса за целите на държавата. Държавата се обяснява като общност създадена заради колективни интереси. Общите интереси не са естествени, а политически и за това те трябва да се познават за да може да се осъществяват в държавата. В тази връзка Сократ поставя общото благо като цел, която изисква компетентния управници. Според Сократ не е достатъчно да си гражданин на Атина за да участваш в управлението. Трябва да управляват знаещите- тези които знаят за проблемите и как да намерят решения. Така Сократ за първи път поставя въпроса за компетентното управление, който от тогава не е губил актуалност. Сократ осмива атинската демокрация. Сократ отхвърля демократичната практика управниците да се избират чрез жребий. ( основава се на идеята за компетентност на управляващите –например капитана на кораба не се избира на случаен принцип между пасажерите)

Платон доразвива идеята на Сократ като дава един нов аргумент : Според него държавата трябва да се управлява от философите, но човек е философ по силата на своята природа. По природа има 3 типа – едни се стремят към блага и печалби, втори към битки и победи, трети към знание: производители, войни, философи. Държавата не трябва да се управлява от производителите нито от войните, а от философите. Като гаранцията за доброто управление на философите в полза на всички Платон предвижда спрямо тях един краен аскетизъм. Управниците не трябва да притежават никаква собственост, блага и имущество. Не трябва да имат и семейства.

(От „Антигона“ научаваме че властта трябва да е легитимна. Там жената се оповава на моралните норми (представени като божието правило) и това легитимира нарушението на правилата, наложени от политическия управник) Извод- Ценностите и морала стоят над политиката.

(изпуснах началото за аристотел защото ядох – да прочета от някъде)

Аристотел  предефинира въпроса за общото благо за него политическа справедиловост е относима само към целта , а не към субекта.

Едно управление е справедливо когато преследва общия интерес, а когато преследва частни то е несправедливо.

Когато група лица управлява в общ интерес – демокрация, когато управлява в собствен интерес – олигархия

Някои казват че справедливостта се изразява в принципа равно за равно(изравняваща справедливост) и са донякъде прави, защото освен тази справедливост има и справедливост относно приноса (всеки да получава според заслуженото).ю

–––––––––––––-

През Средновековието държавата се обяснява като власт на владетеля по божия воля. Идеалът за държавата е владетелят да управлява кат о примерен християнин. Религиозната етика е рамката на политическата етика. Доброто управление съответства на християнския морал. Светските политически управления през средновековието търсят собствено основание за светската власт. Решението се дава в 3 идейни насоки.

Германският император Фридрих 2 , който издава 1 конституция за Сицилия се определя като син на божествена майка. Получил е властта си пряко от бога и за това е независим и неподчинен на папата.

Според Марсилий Падуански светската власт е еманация на самоорганизиращата се в държава човешка общност. Тоест не зависи от църквата.

Данте Алигери – „Монархия“ . Той приема че човешкото съществуване е свързано с 2 цели. Добър живот на земята и блаженство отвъд. Към тези 2 цели са необходими 2ма водача. В светските неща императора , в духовните неща папата. Неговият идеал е една световна държава с 1 монарх която да е християнска и водач ще е папата.

Съотнесени към целите на държавата тези учения на 3мата автори ги свързват с нови ценности. Фридрих 2 въвежда пълно равенство между управляваните спрямо неговата абсолютна власт. Данте приема че държавата е носител на мира и спокойствието. Марсилий падуански вижда целта на държавата да осигури спокойствие и сигурност

В епохата на Възржадането – тласък за нов размисъл.

Николо Макиавели – „владетелят“ или „князът“ (най-известният му труд) Той е приеман и критикуван. Безспорното в неговата концепция е че разграничава политиката от етиката. Политиката според него има за цел интересите на държавата. И тези интереси трябва да се преследват с всякакви средства. Етиката е присъща на отделния човек. В това число етиката трябва да бъде присъща и на политика като човек. И когато се смесят политика и гражданина става конфликт. Гражданина не трябва да лъже, а на политика може да му се наложи.

Чърчил – „В политиката няма вечни приятели има вечни интереси.“

Стопанските промени в Западна Европа след 16в. водят до развитие на градовете и градското общество.

4. Концепция на социалната държава

/0 Comments/в , /от

Икономическите промени в Европа през 16в. водят до формиране на градовете и градското общество. Постепенно тази социална група поради характера на своята дейност натрупва капитали и получава значителна политическа власт. Същевременно гражданите нямат място в съсловната структура, а от там и достъп до държавното управление. Обособяването им в 3то съсловие не води до решаването на проблема. (Ключа към решението на проблема е премахването на съсловията.) Идеологическата платформа на 3тото условие е правното учение. То се основава на тезата че всеки човек има неотменими естествени права по силата на своята природа. По природа като божествени творения хората са равни => привилегиите по отношение на някои хора противоречат на природата на човека и трябва да бъдат премахнати. Естественото равенство трябва да намери израз в едно политическо равенство, което намира израз в юридическото равноправие( 2те съсловия са духовенство и войнство – селяните не са съсловие). Правната концепция става основа на либерализма като индивидуалистична идеология. Той отделя сферата на личния живот от публичната сфера. Общото благо е цел на държавата. В тази категория се включват неща които държавата трябва да осигури на всеки един индивид и това е задача на организационните функции на държавата. Благата са обществен ред и сигурност, военна защита и правосъдие. Държавата не трябва да се намесва в личната сфера на живота. Идеята за негативната свобода – свободата от държавата. Личната сфера е граница до която държавата може да се намесва. Според либерализма държавата няма за задача да създава и преразпределя блага. Показателна по отношение на либерализма е тезата на един от големите идеолози на либерализма – Бенжамин Констан (фр) : Нека помолим властта(държавата) да си остане в нейните граници, да се задоволи да бъде справедлива, щастието си е наша грижа. Политическият консерватизъм възниква като реакция на френската революция и по –точно срещу идеите за равенството и народовластието. Големите представители на тази политическа школа(консерватизма) са Едмънд Бърк (анг) и Жозеф Деместа(фр) и Луи Дебонал(фр). Според привържениците на консерватизма революцията е грешка. Тя нанася вреда на естествено-установения божествен порядък и трябва да се върне старият ред – да се гарантират политическите представители на съсловията. Изказват се много остро срещу народовластието поради това че включването на 3тото съсловие във властта представлява включване на „тълпа от бръснари, продавачи на свещи и провинциални адвокати“. Критиката не е относно произхода им, а относно това че са неподготвени да бъдат включени в управлението. Промишлената революция, която се осъществява в Западна Европа през първата половина на 19в. извежда на обществената сцена огромната група на безимотните наемни работници. Поставя се социалният въпрос-въпроса за положението по същество на съществуването на тази социална група. Жестока експлоатация на работниците в промишлеността. Собствеността и ползите се разпределят неравно

В тази насока се формират нови идеологии които се определят като социалистически учения. Те виждат социалната справедливост в разпределение на собствеността. Първите социалисти предлагат решение без намесата на държавата – чрез създаване на по-добри условия за работниците, чрез колективни усилия. Сен Симон вижда решението на проблема чрез превъзпитаване на индустриалците. Той излага идеята че трябва да се разработи нова религия, която да обвърже капиталистите с други ценности извън печалбата. Фердинанд Лесал вижда решението в създаването на една народна държава. Според него работниците трябва да се обединят, да спечелят с избори държавната власт и да си направят собствени фабрики. Така в държавите ще бъдат защитени интересите на работническата класа. Марксизмът следва тази политическа линия. Маркс се намира в близки отношения с Лесал и заимства някои идеи но след това променя концепцията като извежда идеята за една световна революция, която ще даде възможност да се отнеме собствеността от капиталистите, да се изгради едно общество без частна собственост, където всички ще бъдат равни в качеството си на несобственици. Така обобществяването на собствеността, налагането на държавна собственост върху производствените фактори се извежда като ценностен признак на марксизма и от тук целта на соц. държавата  е да наложи този модел на общество без частна собственост. Що се отнася до политическия аспект макрсизма не казва нищо ново. Политическото учение на марксизма е отново модел на господство на насилие на една част от обществото спрямо друга. Историята обаче показа несъстоятелността на този модел като еманацията на комунистическата идея (е преодоляна).

Либерализмът не е крайна точка на политическата идеология. От една страна индустриалното общество запазва и задълбочава социалното неравенство, което налага нова формула на справедливостта като цел на държавата и това е  модела на социалната държава. Социалната държава следва политика при която се отнема доход от имущите и се преразпределя между социално слаби. Това става като се осигурява публично (държавно) образование, здравеопазване, социално осигуряване и социално подпомагане. Модела на социалната държава се прилага успешно през 20в. срещу него в края на 20в и на4алото на 21 век се обявява концепцията на либертарианство. Според нейната концепция следва да се поставят граници на социалната държава. Граници на благата, които се отнемат за да се преразпределят.

5. Реалност и утопии в учението за държавата

/0 Comments/в , /от

Реалност и утопии в учението за държавата.

Учението за държавата представлява абстрактни теоретични констрикции. Авторите абстрахират държавата като реалност за да извлекат присъщите и закономерности. На основата на тези закономерности се обеснява съществуващото състояние и се приписват(предписват) смятаните за необходими промени. При това е възможно вниманието на автора да се насочи настрани от същностните черти на държавата като се преувелечи или хипертрофира значението на отделни нейни характеристики. Държавата съществува в реална социологическа среда и философските учения описват тази реалност. Когато обаче отделните автори предписват промени касаещи държавата те или са обосновани като възможна бъдеща реалност. Тогава имат прогностичен характер или са необосновани и тогава представляват утопии. Факт е, че утопиите (политическите) също играят роля на идеологии, когато те чертаят едно желано бъдещо състояние макар и не възможно, хората са склонни да ги приемат. От гледна точка на философията на държавата утопиите се разглеждат като модели, които не могат да се осъществят. Разглеждат се като невъзможни решения. От тук идва и самото наименование- думата Утопия – въведена от Томас Мор и съчетанието У-топос – място което не съществува. Утопиите като идеологически концепции се появяват в 3 разновидности през късното средновековие. Първият вид включва утопиите на разработени от Томас мор и томазо кампанела, които са най-пълни в съдържателно отношение. Въпреки различията в моделите, които разработват двамата автори. Те си поставят една обща цел – а именно да опишат осъществяването на рая на земята. Средството за постигането на тази цел е колективната собственост като основа на производството на благата и колективното им разпределение. Моделът на колективен живот се характеризира с пълното поглъщане на  индивида до неговото обезличаване от страна на колектива(общността) Тези идеологии се определят като утопичен комунизъм.

Втората група автори утописти описват благоденстващото общество като резултат от социалното изравняване на собствеността.-  Егалитарни теории.

Третото утопично направление вижда щастливото общество, основано върху научния и техническият прогрес. Тежестта тук пада върху един сформиран елит, който да ръководи общността, съобразно научните достижения в световен мащаб, включително и  върху собствени научни открития. Най-значимият автор в това направление е анг философ Франсис Бейкън с неговото съчинение „нова Атлантида“ чиито идеи са доразвити в по-късния му труд „Опити“. – Елитарни теории.

Така според Бейкън управлението на неговата държава, характерна за всички утопии е че държавите са създадени в отделен остров. Затова те са настрани от известните други места където други цивилизации…. В тази съвършена държава на Бейкън управлението се осъществява от учени. По същество управлението е централизирано в една академия на науките. В организационен план управлението е структурирано в различни домове. Дом на звука, на механиката, на математиката и тн. Във всеки от тези домове работят по 3ма души – общо 24. Целта им е да осъществяват научни открития които да бъдат прилагани и така да бъде осъществяван просперитета.

Утопични идеи се създават и в началото на 19 век – по-скоро като нестандартни за времето си хрумвания, отколкото като цялостни концепции. Например Шарл Фурие чертае една световна държава, която е съставена от 2,985,984 единици наречени от него фаланги. Столица на тази държава трябва да бъде Константинопол.

В утопиите се прокарват 2 идейни линии. Първата е хуманистична. Тя включва идеи, принципи и норми, присъщи на човешкият идеал за съвършено и справедливо общество. В тази връзка може да се посочи например идеята на Томас Мор, където е гарантирано правото на труд- има 8-часов работен ден. Според Томазо Кампанела – 6 часов. Според неговата утопия образуванието е повсеместно и задължително. Негова е идеята, че възпитателите(учителите) от 6-годишна възраст трябва да открият заложбите на децата и да ги насочат в съответната област. Втората линия, която е преобладаваща включва фантастични, нереални, неосъществими идеи. Някои от тях са абсурдни и изобщо невъзможни. Например Бейкън поддържа теорията за абиогенезата, което означава да се създаде организъм чрез един външен генезис на биологична материя.

Кампанела е баща на т. нар. пазарен комунизъм.

Каза нещо за разделение на отряди по полово и избирателно съчетаване(нз дали е по конспекта)

Най-накрая трябва да отчетем факта че някои идеи, описани в утопиите са нереални за историческото време на своя автор. Това са идеи изпреварили много своето време и които по-късно са осъществени. Например Томас Мор описва инкубатора. Бейкън описва подводници и др.  нови технологии. Самият той умира при експеримент(зарвоил заек в сняг), който после води до разработването на хладилните технологии. Огюст конт по –късно развива идеята за обединяването на всички държави в зап европа в една република(днес е на лице ЕС)

В началото на 21в. интересът към утопиите отново се появява. Отчита се факта, че въпреки прогреса светът остава несъвършен. Съвременните мислители преоктриват идеологическия потенциал на утопиите като ги противопоставят на дистопиите( концептуално обяснение на света, основано върху прекомерен скептицизъм и  съмнение за по-доброто и съвършено състояние на обществения живот. Привържениците на утопиите виждат в своите модели необходими планове и проекти за възможен по-добър свят- на щастие, на честност и тн. Идеали осъществими чрез съответни социални действия. Съвременните автори на утопиите смятат че те вече не могат да са глобални. Според тях утопичните модели трябва да бъдат локални по своя обхват и интелектуално обосновани върху развитието на икономиката, техниката, медицината и прочие. Пирмер за един от най-новите утопини модели е съчинението на швейцарският автор Петер Влобс озаглавено „проект за учебник по история на Швейцария, издание 2080г.“ През 2035г. се създава европейската федерална държава. Така в света се формират 4 ВС – САЩ, Китай, Русия, Европейската федерална държава. В нея е въведен изцяло принципа за гарантиран социален минимум(който не работи живее от него). В нея няма бедняшки квартали. Съществува семейства, в което вече трето поколение не се прави това което преди това се е означавало като работа. Обществото е разделено на 3 групи

  • Хора които участват в производителния блок – глобална класа и ръководят всички производствени процеси Говорят свободно поне 3 езика преминават през различни култури и се стараят професионално да не се ограничават до работа само в 1 страна. Техните деца учат в специални частни училища. Осигурява им се специална среда и упорито се изолират от всички останали.
  • Хората включени в т. нар. обществена икономика. Хората, които не могат да си намерят работа в производителния сектор или които не могат да се пригодят към високите изисквания работят на доброволни начала в социалните дейности.
  • 3тата група включва онези хора, които отказва всякаква работа или презират труда. Тази група следва своя идеология, според която защитават своите права на свободно време на самодейност, на добър живот и прочие.

Според друг автор утопист континентът на бъдещото ще бъде Африка- там ще има световно правителство, което ще управлява чрез интернет.