1. Модерната държава и идеята за общото благо

Джон Лок – 2я трактат (за гражданското управление) Джон Лок извежда 3 ценности – живот свобода и собственост, като критерий за легитимността на действията в публичната власт. Тези 3 ценности има строго индивидуален характер. Тоест индивида е в центъра на вниманието. Търси се индивидуалната свобода, за сметка на интересите на държавата. Затова Джон Лок се смята за основоположник на либерализма. Приносът му се дели в 3 идейни насоки.

Ограничено управление – единствените легитимни цели са отстояването живота, свободата, собствеността на гражданите.

Управление чрез съгласие – трябва да има съгласие между управляваните и управляващите и то да бъде експлицитно.(управляващите да се съобразяват с управляваните – да зачитат 3те им основни права. Ако не го правят, гражданите имат право на въстание и революция.)

Разделение на властите – 3 власти – законодателна, изпълнителна, федеративна(кралската прерогатив за обявяване на война и сключване на мир – външна политика). По онова време съдебната власт не се е обособила от изпълнителната. Съдебната власт се обособява някъде през началото на 18в. Това става покрай въпроса за наследяването на кралица Mери. Решава се че кралят назначава съдиите, но може да ги сваля само ако не изпълняват задълженията си(това се доказа трудно). По този начин те са пожизнени. Така се обособява съдебната власт.

По-късно Томас Джеферсън ще се опре върху триадата на Лок при изготвянето на декларацията за независимост на САЩ, но ще замени собствеността със стремеж към щастие(The pursuit of happiness)-възможността за самореализация. Действието му се приема със смесено мнение от учените и до днес.

18в. – Франция – векът на просвещението и абсолютизма. Има много интелигенти, но най-важен е Шарл-Луи Монтескьо. През 1748г. излиза неговата книга – „за духа на законите“. Той е създал учението за разделението на властите(в рамките на 20 страници-може да се прочете). Озаглавена е „за държавното устройство на Англия“. Според Монтескьо в добре уредената държава съществуват 3 власти – законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Законодателната власт е ориентирана към създаването на законите, които съдържат общи и абстрактни правила за поведение, които в еднаква степен се отнасят за всички граждани. Законите предполагат дебати, затова трябва да се създават от представително тяло, изградено от представителите на нацията и 2ра камара за представителите на аристокрацията. Заради идеята за 2рата камара на него се гледа с лошо след революцията. Изпълнителната власт предполага решителни действия и следователно тя трябва да се повери на едно лице или малка група. 3тата власт – съдебната в определен смисъл не е никаква власт, защото за разлика от другите 2 власти, зад които стоят организирани обществени интереси, съдът е независим. Първите 2 власти трябва да осигурят независимостта на съдебната власт. Разделените власти трябва да са организирани така, че една власт да възпира друга.//изпит//.  Тук не става въпрос само за функционално разделение, но и за социално. Зад всяка стоят определени ценности. Крайната цел на разделението е да се гарантира гражданската свобода. Той вярва в гражданската свобода, гарантирана и регулирана от закона(затова я нарича политическа). Свободата за него е спокойствието на духа. Всеки да е спокоен че външна сила не може да осъществи посегателство върху него и имуществото му и близките му.

Съвременна интерпретация : Разделението на властите има за предназначение да отслаби натиска на политическата държава върху гражданското общество,така че да се гарантира частното пространство на индивида, неговите права и свободи. Разделението на властите се свързва с ясното разграничаване на правомощията на различните държавни органи, така че да се избегне хаоса и произвола в управлението. То е насочено към гарантиране правата и свободите на гражданите.

Цялото учение за тройнственото разделение се основава върху 3 постулата.

  • Постулатът на специализацията – Всяка една от 3те власти в държавата се повелява на отделен титуляр. Този титуляр осъществява само нея и никоя друга. Съединяването на 2 власти в 1 титуляр е самата дефиниция на деспотизма. Това е идеята за стриктно разделение на властите. Всеки титуляр разполага с позитивни правомощия за да осъществява позитивна власт.
  • Постулатът на независимостта. Всеки титуляр на власт трябва да бъде независим от другите като за целта има свой собствен източник на пълномощия(това е в основата на конституцията от САЩ – 3те клона на силата)Освен това трябва да разполагат с негативни правомощия, чрез които да възпират другите властите, когато те действат извън своите пълномощия(действат ултра вирес) Система за спънки и противотежести.
  • Постулатът на съгласуваността(има го според близнашки) – трите власти трябва да действат съгласувано(инкончето). Трите власти не могат да действат отделно тъй като преследват общи цели. Това е ахилесовата пета на учението. Монтескьо не е предвидил механизъм за преодоляване на конфликти между властите.

Жан-Жак Русо – родоначалник на модерната политическа демокрация. Автор на „за обществения договор“ -1762г. Той дава най-радикалната интерпретация на доктрината за общественият договор  – всички граждани като равни помежду си сключват общественият договор. Всеки индивид остава носител на частица от суверенитета.

Жан Жак Русо е родоначалник на доктрината за народния суверенитет//изпит// Всички граждани на равни основания трябва да участват в политическото тяло и да създават собствените си закони. Законите трябва да изразяват общата воля. Общата воля е нещо различно от волята на всички. Общата воля се ражда в резултат на дебатиране в обществото. Волята на всички се изгражда като се наслагват волите на отделните индивиди (например днешните анкети) За да бъде автентична общата воля тя трябва да е насочена към постигане на общото благо. Тук той прави забележка под линия – „общото благо е нещо различно от частните и корпоративните интереси. Ако имаше съвпадение между тях нямаше да има нужда от политика. Всъщност тайната на политиката е в съгласуването на частните и корпоративните интереси с общото благо“. Иначе казано за да сме в състояние да (правим нещо – преследваме обшия интерес ?) трябва да можем подвеждаме частните и корпоративните интереси под общ знаменател.

В декларацията за правата на човека и гражданите – законите изразяват общата воля на нацията.

Всички хора се раждат свободни, но навсякъде се намират в окови. Чл 1 гласи – всички хора се раждат и остават свободни и равни в своите права.

2. Модерен конституционализъм

Жан-Жак Русо задава парадигмата на модерната политическа демокрация. Модерният конституционализъм преминава през 2 фази :

  • Либерален
  • Демократичен

Появата на либерализма като идеология оказва огромно въздействие върху разбирането за взаимоотношенията между гражданското общество и демократичната държава. В навечерието на Новото време се очертават 3 основни тенденции.

  • Деперсонификация на властта
  • Институционализация на властта
  • Разделение на властите и ограничаване на публичната власт като цяло

Деперсонификацията се появява през Късното средновековие, когато започва да се прави разлика между двете  тела на краля. Прави се разлика между безсмъртното тяло на краля, символизиращо се от короната. Това тяло е вечно и нетленно. От друга страна, тленното тяло на краля, разглеждано като физическо лице. В основа на това разграничение стои друго разграничени – публичната функция на краля и неговите частни интереси. Държавата не може и не трябва да се отъждествява с едно лице, дори това да е суверенният владетел. Разбирането, че кралят не е господар на държавата, но не и служител. Публичната функция осъществена от владетеля се разглежда като трайна и непреходна. Формулата, че при смъртта на краля неговите функции автоматично се приемат от неговия наследник. Обратната на тази тенденция е втората тенденция.

Институционализация, при която държавата се разглежда като нещо различно от лицата, които я съставляват. Преходът от патримониалното учение за държавата, според което владетелят е собственик на територията, към модерното разбиране за държавата, при което тя се разглежда като институция, тоест като едно абстрактно и безлично единство, което има самостоятелно съществуване. Институционализирането на властта  става възможно благодарение на правото.

Разделението на властите и ограничаването на публичната власт – либерализмът очертава една специфична конфигурация на властите, а от тук се опитва да дефинира предела на намеса на държавата в гражданското общество. Разгледано с оглед на индивидуалната свобода и с оглед на едно ефективно и добро управление, основано на принципа на законността. Тоест управление, при което се изключват произвола и злоупотреби.

Трите тенденции намират отражение в първите писани конституции , приети в началото на модерната епоха. Според член 16 от 1789  няма конституция в  онова общество, в което не е установено разделение на властите и не са гарантирани правата на човека.

Разбирането, че Франция има една наследена от Средновековието конституция е несъстоятелно, защото не отговаря на критериите, постановени в чл. 16. Този член подчертава решимостта да се постави ново начало в пол. Живот на страната. Предназначението на конституцията е да установи разделение на властите, да определи статута на управляващите, а от друга страна , да гарантира правата на човека, да определи статута на управляване. Очертава модел на конституционно регулиране, който намира израз във всички писани конституции от края на 18в. и началото на 19в. Тези конституции ще бъдат наречени конституции на свободата. Преди всичко индивидуалната свобода –  началната точка и крайната цел на конституционното регулиране. Бенжамен Констан – всичко, което има отношение към свободата е конституционно.

В края на 18в. и началото на 19в. се очертава конституционния модел на либералната правова държава, която си поставя за цел да гарантира 2 основни ценности.

  • Индивидуалната свобода
  • Правната сигурност

От либералната правова държава се очаква да играе ролята на неутрален арбитър  спрямо частните и корпоративните интереси, които се борят помежду си  в гражданското общество. Тази държава, която се опитва да играе (дума) се и определя като държава от абстенционистки  тип – държава, която избягва да се намесва в живота на гражданското общество.

Очакването, че отделните индивиди сами ще уреждат отношенията помежду си по договорен път посредством pacta sur servande, а когато се нарушават да се обръщат към държавата.

  • Фердинанд Лазар ; Държавата нощен пазач.
  • Всички тези велики мислители, останали в историята като просветители изхождат от разбирането за едно (атомизирано) гражданско общество в което всеки индивид се явява собственост , а неговият труд получава признание чрез стоките, които произвежда и предлага на пазара. Всеки един от тези икономически субекти се явява носител на еднакви за всички права на човека. Френската революция трябва да разруши социалните различия, за да може всички индивиди да имат еднакви за всички права.
  • Индустриалната революция – ново явление, в резултат на която се появява масовото производство, създават се големите фабрики и заводи, а като последица една значителна част от дребните собственици се разоряват. В края на 18в и началото на 19 започва процес на струпване на големи маси от население в градовете, където се развива промишлеността, за да търсят работа и поминък. Очертава се противоречие, което Карл Маркс нарича Основно противоречие на модерната епоха – между труда и капитала.

Наблюдава се задълбочаваща се социална диференциация, която води до натрупването на сложни промени в недрата на гражданското общество. Структурни проблеми – две основни класи – капиталисти с (дума) ресурси и средства за производство и работническа класа – работна сила (дума). Реакцията на управляващата класа е еднотипна в различните държави на Европа. Въвеждат се т. нар. цензури – политически режими, тоест режими основани върху ограничено избирателно право. Основната маса от населението се изключва от политическия живот чрез преки и косвени имуществени цензури. Предвиждат се изисквания за притежаване на собственост или  данъци, както и  цензове за грамотност. Изключва се, защото вземат връх опасенията че множеството безимотни граждани ще се организира политически и ще поставят въпроса за преразпределението на собствеността. В политическата теория се обосновава тезата, че избирателното право не може и не трябва да се разглежда като субективно право, а се  явява една социална функция. С изборните права трябва да се ползват само онези, които разполагат със собствен залог в обществения живот. Разбирането, че посредством избирателния механизъм трябва да се извлекат всички рационални елементи от недрата на гражданското общество, за да могат те да участват в формирането на общата воля на нацията.

Революционната по своя характер концепция за националния суверенитет ще бъде изпразнена от съдържание. На понятието нация се дава една консервативна интерпретация – нацията обхваща не само живите,но и отминалите и бъдещите поколения,които ще се появят. Не се разглежда като реална конкретната общност, а се възприема като абстрактна общност като от нейно име говорят и действат най-добрите, образованите. Подчертава се историческата приемственост. Нацията се разглежда като органична общност на редуващите се поколения. По време на Реставрацията с избирателни права се ползват по-малко от 1% от населението.

  • Първата избирателна реформа в Англия от 1832г. ще разшири избирателния корпус до 5% от населението, което оказва въздействие върху развитието на конституцията. Участват горните класи. Извършва се преразпределение на избирателните райони. Премахват се гнилите местенца където депутатите се избират без конкуренция
  • По време на Юлската монархия във Франция Франсоа- Мари Дизо(гизо) – дава знаменитият отговор „ обогатявайте се“.
  • В средата на 19в. избухва Общодемократичната европейска революция от 1848г. в Париж. Създадено е временно правителство. Успешна е революцията- Ламартин е начело на правителството. Александър Ледлю- Росен обявява на посланиците, че ще трябва да ги последва, защото е техен лидер. Установява се демократична република. На третия ден след образуването на временното правителство група работници за първи път създават Министерство на социалните грижи и труда и 6-членна комисия. Предлага се създаването на национални работилници за 10,000 човека. За първи път се въвежда минималната работна заплата. Когато се разнася новината в Париж се струпват 100,000 безработни. Последва нова революция. Избити са над 90,000 души. Идеята за демократична република е компрометирана. В изборите за държавен глава печели Луи Наполеон- племенник на Наполеон Бонапарт. Той става първият държавен глава на 2 фр република. Ще извърши държавен преврат в края на своя мандат и ще предложи конституция, чрез която се обявява за император и ще управлява близо 20г. Класически модел за един авторитарен режим, който се основава на всеобщо избирателно право. „плебесцита на демокрацията“ по Макс Вебер.
  • През пролетта на 1848г. въвеждането на всеобщо избирателно право води до установяването на авторитарен режим. Ценз за уседналост според конституцията на 2 фр република. Ефектът на този ценз е, че 1 от избирателните корпуси се изключва от изборите. Революцията се пренася в Северна Италия, Австрия, Чехия, Испания, Германия, тоест обхваща целия континент. Тази революция – на романтиците ще завърши без успех, но тя внася дълбока промяна в обществените настроения. Слага край на епохата на реализма, като на дневен ред се извеждат 3 осн въпроса:
  • За всеобщото избирателно право и за установяване на демократична република
  • Социален въпрос- как да се преодолеят крайните форми на социално неравенство.
  • Национален въпрос- правото на нациите на самоопределение

Тези събития ще дадат отражение и върху духовната  атмосфера на Балканите.

  • Обединението на Италия – 1861г. – битката при Солферино с помощта на френската армия.
  • Обединението на Германия чрез желязо и кръв- в резултат на война между Прусия и Франция. Огромен ефект върху развоя на събитията – интензивен икономически растеж. Германия се превръща в мощен икономически фактор. Съперник на франция и САЩ. В страната се развива мощно работническо движение. Бисмарк забранява социалистическата партия, но започва активни социални реформи:
  • Хигиенизация на големите градове
  • 8часов работен ден
  • Създават се взаимоспомагателни каси
  • Бисмарк към юнкерите – „По-добре реформа отгоре, отколкото революция отдолу“
  • Либералният конституционализъм просъществува продължително време – целия 19в., за да се стигне до първото десетилетие на 20в. Модерната държава най-напред се либерализира,а по-късно се демократизира. Появява се така нареченото масово общество, тъй като се разрушават традиционните прегради между различните социални класи. „ Бунтът на масите“ – друга последица от въвеждането на всеобщото избирателно право е появяването на големите масови политически партии. Политическите партии се превръщат в един необходим посредник между гражданското общество и политическата държава. В края на 19в. в Франция се отменя закон, който забранява масовите партии.
  • Появява се ново явление, което ще бъде обозначено като тотална държава – тази държава е подложена на натиск да се намеси във всички сфери на обществения живот, а общата воля се формира с участието на всички граждани от долу нагоре. Политическите партии, които се появяват стават изразители на неприемливи взаимоизключващи се ценности. След ПСВ се наблюдава демократична вълна; появяват се една дузина републики и се приемат над 20 демократични конституции. Създава се илюзията, че демокрацията (дума), то много скоро се наблюдава обратната вълна – установяване на тоталитарни и авторитарни държави. Демократичният конституционализъм възтържествува след ВСВ – създава се демократичната социална правова държава.

Демократичният конституционализъм е характерен най-вече за 20 век.  Резултат от всеобщото избирателно право и появата на големите масови партии.При условията на съвременна демокрация общата воля на държавата се формира от (договорна воля)  като важна роля в този процес играят политическите практики, които се утвърждават като посредници на гражданското общество и политическата държава. Модерната държава най-напред се либерализира,  а по-късно се демократизира.В периода между двете СВ обаче демокрацията ще претърпи тежък провал в Европа. През 20те и 30те год. в повечето европ държави се утвърждават авторитарни и тоталитарни режими. Едва след края на ВСВ в западна европа се утвърждава нов тип държавност, а именно демократичната социална и правова държава. Тя има за задача да гарантира правото на свобода и сигурността. Ориентирана е към преодоляване на крайните форми на социално неравенство, като се създават нормални условия за съществуване на всички нейни граждани. Демократичната държава създава условия за активно гражданско участие, политически плурализъм, при който различни политически партии се борят за упражняването на публичната власт. Съвременната държава не е отрицание на либералната правова държава от 19в., а се явява нейно развитие и усъвършенстване. В определен смисъл този тип държава се появява като контрапункт на тоталитарните режими в централна и източна Европа. Съревнованието между капитализма и социализма ще направи възможно появяването на този тип държава в северна Европа и САЩ. Ако либералната правова държава се определя като абсистенсионистки тип държава – която избягва да се намесва в живота на гражданското общество. То съвременната демократична и правна държава се явява интервенционистски тип държава- която активно се намесва в живота на гражданското общество, но в определени граници. Това дава отражение и върху ценностната система на обществото. Преди ВСВ основна е идеята за свободата, след нея – за човешкото достойнство. Свободата продължава да бъде водеща ценност, но вече се разглежда като ценност сред система от други ценности, като равенството, соц справедливост и политическият плурализъм.

Член първи на испанската конст от 1988(78)г. – Испания се конституира като демократична социална и правова държава, чийто висши ценности на правовия ред са Свободата, равенството, соц справедливост и политическият плурализъм.  Ценностната система намира израз в конституцията.

Леон Дюги – собствеността. Онези части земя които не се отработват се облагат с висок данък

Мн интересно развитие се наблюдава в зап европа където се констатира, че в сферата на масс медиите се е достигнало до прекомерно висока концентрация на собствеността. Приемат се закони за ограничаването на такива натрупвания.

3. Гражданско общество и политическа държава

 

Гражданско общество и политическа държава

Диференциацията между гражданско общество и политическата държава е характерно за късното средновековие и началото на новото време. За да разберем логиката на тази диференциация трябва да си дадем сметка за начина, по който е организирано и функционира феодалното общество. При феодализма – срастване на власт и собственост. Наблюдава се социална йерархия, при която владетелят освен, че е суверен заедно с това е и собственик на територията на кралството. Наблюдава се вертикална делегация на власт и собственост от владетеля към едрите земевладелци(херцози, барони, графове),а от тях към местните феодали, които на свой ред упражняват контрол върху крепостните селяни. Отношението между различните равнища в йерархията имат силно изразен личностен характер, респективно отношенията се скрепяват с клетви за вярност. Наблюдава се правото на първата брачна нощ. Правото на местния феодал да преспи с бъдещата невеста(ius prima notis) Този тип общество не прави разлика между частна и публична сфера поради корпоративната организация на обществото. Различните производства са организирани в корпорации. Социалният статус на индивида се намира в неговата принадлежност към една или друга корпорация. Появата на гражданското общество е свързана с преодоляването на феодализма, за който са характерни натуралната размяна и личната зависимост в резултат от развитието на занаятите, търговията и стоково-паричните отношения. Първите пробиви в феодалния сват се наблюдават в северна Италия – свободните градове републики. Те играят особена роля в търговията между изтока и запада. Поради интензивните търговски отношения там се развиват стоково-парични отношения. Постепенно с развитието на търговията и занаятите около големите градове се създават пазарища. Развиват се стоково-паричните отношения. Феодалите губят властта си и така се появяват свободните зони. Започва разложението на феодализма. Процеса приключва с великата френска революция.  Карл Маркс : „Политическият строй като такъв се е развил само там където частните сфери са достигнали самостоятелно съществуване. Там където търговията и поземлената  собственост още не са свободни там всъщност няма и политически строй“ Гражданското общество се разгръща като множество от частните сфери на отделните индивиди. Частната собственост е материалната основа на гражданското общество. В строго научен план тези явления и процеси се осмислят най-напред в Шотландия в началото на 18в. Епохата на шотландското просветление. Адам Смит – сред известните учени – „ За богатството на народите“ –бащата на модерната политическа икономия. В частност той обосновава тезата че най-важната човешка дейност е именно производството, размяната и потреблението на материалната блага се подчинява на своя собствена логика и формулира един от законите на пазарната икономика, а именно закона за търсенето и предлагането – невидимата ръка. Важна роля има процеса на секуларизация – разграничването на християнството от светските власти. Именно по онова време религията ще бъде неутрализирана и ще бъде изведена извън публичната сфера. Едва светската държава ще си позволи да гарантира основните права и свободи на своите граждани.

Един друг мислител е смятан за най-големият философ – Хегел. През 1820г. чете своя знаменит курс озаглавен философия на правото. Гражданското общество – това е онази сфера на обществения живот, в която индивидите си взаимодействат с оглед удовлетворяването на техните материални потребности. В ГО всеки индивид е свободен да избира сам своите житейски цели и да ги преследва свободно чрез своите начинания. // изпит –сентенция „Гражданското общество отделните индивиди гледат на другите единствено и само като на средство за постигане на своите собствени егоистични цели.“// „Преди човек да се занимава с политика, изкуство, култура, той трябва да се е облякъл, нахранил и да има покрив над главата.“

Гражданското общество обхваща отношенията, свързани с физическото възпроизводство и продължаването на рода, възпитанието и образуванието, труда производството и размяната на стоки и услуги, вероизповеданието и тн.

Самото гражданско общество се разглежда като сфера на свободата, където всеки индивид разполага с така наречените естествени права. Състои се от множество частни сфери у отделните индивиди. За него е характерно наличието и противоборството на различни частни и корпоративни интереси.

Спор за характера на отношенията в гражданското общество. Алексис Токвил – „Демокрацията в Америка“ ГО има инстинктивна способност към самоорганизация. ГО е в състояние да се самоорганизира и да се саморегулира. Само че възникват кризи които отслабват този тезис.

Другата гледна точка оприличава ГО на бурно море – в него непрекъснато се води борба между различните частни корпоративни интереси. Аргументът за това е че ресурсите са ограничени, а борбата на интереси неизбежно придобива антагонистичен характер. Именно по тази причина политическата държава се оказва необходима и се превръща в предпоставка за съществуването на ГО. Хегел,който разработва темата за ГО определя държавата като сфера на висшата нравственост, защото публичната дейност се осъществява в името на общото благо. За разлика от ГО – където всеки преследва своите интереси. Политическата държава е една от сферите на обществения живот, която обаче обхваща всички останали сфери и изпълнява една регулираща функция спрямо тях. Политическата държава се явява locus(съсредоточие) на публичната власт. Тя е необходимия политически и адм център, който се учредява за да управлява и организира обществените явления и процеси. В определен смисъл задачата на политическата държава е да подвежда цялото разнообразие от частни и корпоративни интереси под общ знаменател, за да се формулира единната обща воля на държавата. „Политиката не е нищо друго освен създаване на единство от многообразието“.

Формули :   Френската декларация за правата на човека и гражданина – основава се на разграничението ГО- ПД. Говори за права на човека(правата на индивида в ГО) и права на гражданина(правата на индивида в публичната сфера-изборни да бъде избиран и тн.)

В ГО отделният индивид може всичко, което не му е забранено от закона. ГО е сфера на свободата. Точно обратният принцип е в сила по отношение на държавните органи. Те могат да предприемат само такива действия, които са им изрично разрешени от закона, като при това всяка тяхна намеса в живота на ГО трябва да се обосновава чрез позоваване на идеята за общото благо.

Политическата държава изпълнява една обща функция на управление на обществените дела. Различни са представите за ролята на държавата в обществения живот. Когато се появява концепцията за ГО тя се съпровожда от идеята за минималната държава. Адам Смит – най-добрата държава е онази, която управлява най-малко. Каквато и да е представата за държавата става ясно че е изключително трудно да се регулират отношенията в ГО поради неизбежните конфликти и противоречия. Чувството за принадлежност към една и съща нац общност прави възможно  ??? Именно концепцията за нацията, която прави възможен съвместният живот между индивиди с различен социален статус прави възможно модерната държава, която по дефиниция е национална държава.

4. Нацията като политическа общност

Нацията като политическа общност

Интеграцията между гражданското общество и политическата държава става възможно благодарение на явлението нация. Чувството за принадлежност към нацията прави възможно отношението на солидарност между лица които преди това са били непознати един на друг. Нацията прави индивидите членове на политическа общност, които се чувстват отговорни един за друг. Стига се до готовността за жертви пред олтара на отечеството. По тази материя – неговата книга („формата на държавата“ качен е в сайта съответния раздел – конституивни елементи на модерната държава)

Модерното понятие за нация се появява в навечерието на ВФР. Неговият създател е абат Сиес, идеолога на ВФР. В своята книга „що е това 3тото съсловие“ той обосновава тезата, че 3тото съсловие, което съставлява огромното мнозинство от населението – 19/20 от него, а заедно с това осъществява основните жизнени функции на обществото е всъщност една цялостна и завършена нация. Аристокрацията се оказва паразитно образувание върху здравото тяло на нацията. Той дава знаменитото определение за нацията – общност от граждани, свободни и равни помежду си. Иначе казано на преден план излиза темата за гражданското равенство(гражданствеността). Всички индивиди трябва да имат един и същи правен статус от формална гледна точка, а законите трябва в еднаква степен да се отнасят до всички граждани. Неговото разбиране за нацията има революционен характер дотолкова доколкото то е насочено срещу съсловното разделение в обществото и не оставя място за никакви привилегии. Така абат Сиес става родоначалник на политико-гражданската концепция за нацията. Модерната концепция за нацията като политическа общност се появява не другаде, а във Франция, страната, която е постигнала своето политическо единство под формата на абсолютна монархия и от тук се стреми да постигне своето културно единство.

По предложение на абат Сиес са създадени 240 департамента получаващи имената си от природни забележителности. По този начин се разграждат старите исторически области и се осигурява еднаквото прилагане на закона. Тази политика е продължена от якобинците и достига своята кулминация при двойната диктатура на Наполеон Бонапарт. Според една теория на Алексис Дьо Токвил в книгата си „Старият режим и революцията“ ВФР е продължение на абсолютната монархия и логичния завършек на тенденцията към централизация на властта.(близнашки уважава Токвил)

В Началото на 19в. обаче се появява една втора концепция : етнико-културна концепция свързана с Йохан Готлиб Фихте (чела си Кант, чела си Фихте, но не съм и не бих те – Радой Ралин) „Прусия е армия, която по случайност има държава, а франция е държава която по необходимост има армия“ – Хегел.

Наполеон Бонапарт въвежда системата на меритокрация(издигаш се въз основа на заслугите си към обществото)Старият метод на произхода отпада.

Фихте :  Речи към немския народ – друго разбиране за нацията етнико-културно разбиране. Нацията е общност от хора, които имат общ произход, език и култура(в друга версия религия) По-късно се развива идеята, че нацията – това е една общност на съдбата. На тази основа се създава единната германска държава. Движението към национално обединение в Германия получава своята енергия предимно от интелигенцията. Правят се опити да се рационализира немската държавност. Ключова роля на Лоренц Фон Щайн. Немската интелигенция от различни части на Германия започва да провежда периодични конгреси, на които се обсъждат въпроси за литературния немски език, за единната културна традиция на Германия. Създава се и езиковата норма. Ключова роля на братя Грим за създаването на една обща германска душевност. Опитът германия да се обедини с демократична революция(отдолу) 1848г. завършва с неуспех. Изготвя се нова конституция от учредителното събрание, но събранието не разполага с въоръжена сила. Пруският крал приема конституцията, но 2 години по-късно я отменя, а реалната революция е смазана.

Първоначално 2те концепции за нацията се разглеждат като взаимно допълващи се (абат Сиес и Фихте). По-късно В резултат на франко-пруската война Германия постига своето обединение немските войски разбиват френската армия на Наполеон 3. Германия присъединява 2 области в ляво от Рейн, където населението е немскоговорящо – Лотарингия и Елзас. Въпреки произхода си хората там подкрепят Париж. Така възниква конфликт между 2те държави и 2те концепции се използват в идеологическият сблъсък. Големият френски философ Ернст Ренан изнася сказка на тема „що е това нация“. – хубаво е да се прочете. Ренан подчертава субективния момент. Ако в германската доктрина се подчертава обективния момент(съдбата, липсата на избор). Нацията за него е преди всичко една духовна общност, която се основава на желанието на хората да живеят заедно. В определен смисъл нацията не е нищо друго освен един всекидневен плебесцит(допитване до народа). Това е предизвикателство към присъединяването на Елзас и Лотарингия без допитване до народа. Тоест националната принадлежност е по-скоро въпрос на самостоятелен избор.

В периода между 2те СВ на преден план излиза национализмът. Проблема за нац държава концепционализира 20-30те год. След края на ПСВ ще възтържествува гражданската концепция за нацията, но не по безусловен начин. Всъщност съвременното разбиране за нацията съчетава в себе си граждански и етнически елементи под различна форма и в различни пропорции.

Дефиниция за нация – общност от граждани, свободни и равни помежду си, които имат общи корени в миналото, съвместен начин на живот в настоящето и споделени очаквания за бъдещето.

Пиер Манан –що  е това нация – в сайта.

Заключение : България е класическа еднонационална държава. Нашите малцинства винаги са били между 10-20% . Поради което за нас е напълно допустимо мултикултурното разгръщане на гражданското общество. Различните малцинствени групи да изучават своя матерен език, да го използват в своя частен живот и да подържат традициите си. Неприемливи са опитите за експлоатация на етническата и религиозната принадлежност за политически цели. Едно от големите постижения на българския преход(вкл на ДПС) – не се допусна етнифицирането на различните социални и икономически проблеми на обществото. Затова потенциалната ни политика е политиката към интегриране на мнозинствата.

5. Публична власт

Публична власт(2ри конституивен елемент)

Модерната държава по дефиниция е национална държава. Националната общност е източник на всяка власт в държавата. Публичната власт не е нищо друго освен общата сила, която произтича от желанието на хората да живеят заедно. В литературата се прави разграничение между личната власт(властта в семейството), корпоративната власт(властта в стопанската организация, пол партия и др)и публичната власт, която произтича от националната общност и се осъществява в името на нейното общо благо. В съвременната демократична теория се подчертава, че трябва да се прави разлика между носителя на властта от една страна и органите на държавата, които я упражняват от друга страна. Тоест трябва да се прави разграничение между това къде и как се генерира публичната власт и как и къде тя се осъществява.(за това разграничение настоява Джовани Сартори) Модерната държава се основава на разграничението между управляващи и управлявани. В условията на демокрация властта не просто се предава отдолу нагоре, но заедно с това тя се спуска отгоре надолу. Според една популярна формула при демокрацията се наблюдава власт на народа над самия народ. Тази формула трябва да се прецизира като се отбележи че става дума за власт на народа като единство по отношение на народа като множество. Отговор на проблема за тъждеството и различието на субекта на властта при демокрацията дава модерният конституционализъм, според който нацията в качеството си на носител на учредителната власт създава конституцията, а върху тази основа всички институции на публичната власт действат като учредени власти, чийто правомощия са юридически определени и следователно ограничени. 48 стр негова книга (формата на държавата)

Накратко: властта на държавата има публичен характер тъй като източник на тази власт е цялата нация, а самата тя се осъществява в името на нейното общо благо. В този смисъл публичната власт е единна и неделима от гледна точка на своя източник и преследваните от нея цели, но се разделя на различни функции и се осъществява от отделни органи в правнообособени форми на дейност. Властта на държавата се явява една институционализирана власт. Тоест държавата е в състояние да формира собствена воля и да действа на юридически основания. Иначе казано държавата има правосубектността на юридическо лице. Това означава че тя се характеризира със своята устойчивост и постоянство. Отделните политически ръководители и длъжностни лица действат от името на държавата и в неин интерес като те идват във властта и си отиват от нея, но институциите(държавните органи) остават, а издадените юридически актове запазват своята сила.

Публичната власт се осъществява чрез функционално специализирана система от държавни органи. Именно предимствата на функционалната специализация предопределят историческия успех на националната държава. В крайна сметка държавата се опитва да рационализира чрез своето въздействие всички основни сфери на обществения живот.

Властта на държавата има суверенен характер. Източник на тази власт е нацията като единна и неделима общност, организирана в държава. Наличието на суверенитет отличава държавата от всякакви други териториални общности, обществени класи или политически партии. Единствено държавата разполага с неопределени по обхват прерогативи така наречената омникомпетентност( всеобхватна компетентност – плеинтрудо потестатис), която и позволява да остава господар на своята политическа съдба като заедно с това не допуска никакво разкъсване на държавната материя. За изпит// Суверенитетът на държавата се проявява едновременно във върховенството на властта й вътре в страната и нейната независимост в МО(това е двойното измерение на суверенитета) В МО властта на държавата се характеризира със своята независимост. Тоест отношенията се уреждат при положение на реципрочност.//

Според Макс Вебер държавата се отличава от всякакви други организации по това, че съсредоточава в себе си монопола върху легитимното упражняване на физическа принуда(Филип Брод- „Да мислим държавата“ – може да погледнем подробно)//от мен-Описание чрез средства, а не чрез цели. // Държавата не е нищо повече от отношение на господство на едни хора над други опиращо се на смятаното за легитимно насилие. Насилието е крайно средство. Държавата реализира своите цели по други начини, като създава условия за морализацията на своите граждани, но в крайна сметка тя може да прибегне към това средство и именно това я отличава от други организации.// изпит – какво казва макс вебер ? – тази дефинция трябва да се знае за изпит//

Карл Шмит(близнашки предпочита този автор) : Държавата се явява съсредоточие на монопола върху вземането на политическите решение от общонационално значение. Държавата това е висшето единство(в решаващия случай) Тъкмо държавата има отговорността за предотвратяването на войната  с други държави така и за недопускането на гражданска война вътре в рамките на нейното политическо единство. Иначе казано държавата трябва да постигне пълното омиротворяване на нейната територия като гарантира общата ситуация на нормален живот. Сентенция : единствено нормалната ситуация е предпоставка за валидността на правните норми, доколкото „ никоя норма не може да важи за една напълно анормална ситуация“. Суверен е онзи който взима решението за извънредната ситуация.

6. Учредителна власт на нацията

Учредителна власт на нацията

Идеята за учредителната власт на нацията я дължим на Емануел Жузеф Сиес(абат Сиес) идеолога на ВФР. Той обосновава необходимостта от съществуване на една особена политическа власт, която предхожда конституцията в своя знаменит памфлет „що е това 3тото съсловие“ . Смята се че върху разграничението между учредителната власт от 1 страна и учредените власти от друга страна се основава модерният конституционализъм. За абат Сиес нацията е едно действено политическо единство, което е в състояние да формира ценности и воля, тоест нацията е в състояние да действа по големите въпроси, които се проявяват в преломните моменти на историята. Никак не е случайно обстоятелството че ВФР протича под девиза да живее нацията, което замества да живее кралят. Карл Шмит : „ един народ става нация,тогава когато осъзнава своите културни ценности и политическо достойнство и е готов да отстоява правото си на самостоятелно съществуване включително и с оръжие в ръка.“ Нацията се появява на политическата сцена на историята в навечерието на ВФР. Абат Сиес казва че нацията е източник на всичко. Тя е матрицата на ценностите(тя ги създава), които позволяват отделният индивид да се съизмерва с политическата общност(ботев : да каже нявга народа – народа, а не друг е критерий за деянията на индивида). Нацията е източник на ценности, но и на всяка власт в държавата. Според абат Сиес нацията е източник на учредителната власт – онази изначална власт която не се побира в никакви юридически рамки и която полага основите на политическия и правовия ред. Учредителната власт – това е най-пълният израз на суверенитета. Учредителната власт е политическа власт, тя предхожда правовият ред. Тя е фактическа власт(не произтича от никакви формални основания) и екстраординална (необикновена) власт. Тоест тя се проявява при настъпването на революционни ситуации  когато установеният ред се разрушава и се полагат основите на едно ново начало в националния политически живот. Една такава всеобхватна екстраординерна власт може да принадлежи само на националната общност. Това е най-пълноценното завършено въплъщение на народния суверенитет. От тук абат Сиес въвежда разграничението между учредителната власт на нацията, която е призвана да създаде една нова конституция от една страна и учредените власти, които произтичат от конституцията и следователно са ограничени от нея от друга страна. В една съвременна интерпретация на УВ тя се свързва не със стихията, а с движещите сили на революцията. Тоест онези организирани обществени среди, които са в състояние да мобилизират обществената енергия и от тук да заявят „ние сме народът“. Проблема за учредителната власт е проблема за това как се създава един нов правов ред с нови ценности и нов начин на живот.

Категоричното разграничение е на учредителна – която създава конституцията, и учредени – които са създадени от конституцията. // член 16 – конституция няма онази страна в която не се спазва принципа за разделение на властите.// Още при подготовката на новата конституцията  се предвижда власт за ревизия. Създателите са уверени в съвършеността на създаденото и създават тежък механизъм за който са нужни 8 години. През 1791 – конституцията е приета, но кралят запазва правата си. Стига се до ново въстание в Париж. Когато се събира нов учредителен орган –национален конвент – първата му работа е да обяви републиката, създаден е и нов революционен календар. През 1799- с помощта на абат Сиес Наполеон прави своя преврат. В рамките на 7-8 години се приемат няколко конституции. Хана Абенд – една от най-влиятелните жени в 20в. Написва On revolution – защо конституционния експеримент в САЩ е успешен, а в Европа не – защото в америка е само и единствено политическа революция. В франция тя е не само политическа,  а и социална. Смята се че влиянието и нестабилността породена от ВФР приключва чак с 3тата френска република от 1875.

Абат Сиес създава революционното учение за учредителната власт на нацията(учението за демократичната учредителна власт). Едва през 1815г. се появява идеята за монархическата учредителна власт. Това става когато Луи 18(брат на Луи 16) се връща на престола в резултат на реставрацията след Наполеон. Луи 18  отроира(какво значи?) една конст харта, с която гарантира основните права и свободи на своите поданици . От тук идеята за отроираната конст(подарена конст) . Тоест конституцията е толкова популярна, че кралят отроира конст. От тук следва че източник на учредителната власт е самият монарх. От тук се създава традиция там където монархията е политически силна започва преход от абсолютна до конституционна монархия. Тоест владетелят се самоограничава като дарява конституционни права и свободи на своите поданици. Бенжамин Констан : „всяка конституция е акт на недоверие“. 1830 избухва нова революция, която създава юлската монархия до 1848г. Тогава избухва нова революция – 2рата република, въвежда се всеобщо избирателно право и се стига до плебисцитния режим на Наполеон 3.

Учредителната власт може да се осъществява в различни форми. Това което се наблюдава през 19в. е че конституциите, които се създават трудно се реформират и най-често се оказват жертва на държавни преврати, войни и революции. Всяка политическа фракция, която стига до властта се опитва да обвърже всички други за да бъде тя разрушена при следващата революционна конвулсия. През 20в.(вече сме в 9ти параграф) се прави фундаментално усилие и през 1927г.   Карл Шмит прави разграничението между промяна НА конституцията – визира промени засягащи ядрото на конституцията – нейните ценностни принципи и промяна В конституцията – визират се промени, които засягат второстепенни въпроси, които не се отнасят до ядрото на конституцията и по които промени могат  да се правят и от обикновения законодател. Жорж Бюрдо  в своя 10томен трактат доразвива идеята на Карл Шмит и прави разграничението между орагинерна учредителна власт ( изначалната УВ която създава конст или осъществява цялостна ревизия на конст) и производната учредителна власт, която е насочена към усъвършеснтване на механизмите на конституцията чрез частична ревизия(преразглеждане). Производната може да се осъществява и от обикновения законодател. Ценното в това е че се открива пътя за провеждането на реформи, които не разрушават установения обществен ред, а това е много важен момент. Реформата излиза на преден план и измества революцията. Тоест периодически се извършват реформи и обществото се развива по еволюционен, а не по революционен път. Това е отразено и в бълг. Конституция – ВНС се свиква само при сериозни реформи изброени изрично в конституцията. По останалите въпроси промени могат да се правят и от обикновеното НС при усложнена процедура и квалифицирани мнозинства.

Организационни форми за осъществяване на учредителната власт

Свикване на учредително събрание е традиционния вариант. По принцип учредителното събрание е с много по-голям състав от обикновеното събрание ( при нас 2 пъти повече) УС винаги е еднокамерно докато парламента е държавен орган особено двукамерния. УС винаги се излъчва на основата на всеобщо избирателно право. За първи път след края на ВСВ в Франция се предвижда УС + референдум. 1958г. Конституцията, с която е учредена 5тата френска революция е приета без да се свиква УС. Изготвена е от правителството на генерал Дю Гол и е одобрена чрез референдум.

 

7. Основни концепции за същността на конституцията

Основни концепции за същността на конституцията

Съществува 3 основни концепции и те са следните:

  1. Конституцията като обществен договор
  2. Конституцията като юридически израз на фактическото съотношение на силите в обществото.
  3. Конституцията като основополагащо политическо решение.

1 произтича от естествено-правната доктрина – 17-18век. Всички индивиди са равни и могат да ръководят своите действия => всеки индивид е носител на минимум от естествените права които гарантират човешкото достойнство – известни са като правата на човека. Тези права произтичат от природата на нещата, а не от законодателя. Естествено-правната доктрина е в основата на философията на правото. Естествено-правната доктрина формира един набор от естествени права – на живот, на лична неприкосновеност, свобода на мисълта и др. Един от най-деликатните моменти е правото на собственост – според едни тя е естествено право, според други то е придобито право. Естествено-правната доктрина изиграва огромна идеологическа роля тъй като тя оказва въздействие върху начина, по който се мисли за конституцията. От нейна гледна точка конституцията е обществен договор между управлявани и управляващи в който отношенията се регулират така че управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните да знаят на какво могат да разчитат. От тук идва заключението че предназначението на конституцията(и на държавното устройство въобще) е да признае и гарантира естествените права. В първия вариант американската конституция не се съдържа  декларация за правата на човека. Първият конгрес подготвя първите 10 поправки – известни като „бил за правата“. По-късно в Европа (Франция) първо се приема декларацията и после се приема конституцията, в която декларацията е преамбюл. В нея се казва какви са целите на конституцията и държавата. Концепцията за конституцията като обществен договор оказва сериозно влияние върху историята. Но твърдението, че конституцията е резултат на договор е предмет на критики в областта на конституционното учение и остава само една метафора. Обществения договор не е достатъчно здрава основа за да просъществува правовия ред и държавата.

2- Конституцията като юридически израз на фактическото съотношение на силите в обществото(съотношението на силите между монархическата власт и гражданското общество). (материалистическа концепция за конституцията) Тя е исторически ограничена концепция. За да се разбере значението й трябва да се върнем назад във времето. Нейн автор е фердинанд ласал – „за същността на конституцията“ -1862г. – времето на историческия преход от конституционна монархия към парламентарна монархия. Постепенно гражданското общество набира сили и това засилва силите на парламента. Това е най-добре изразено в Англия, където в следствие на икономическите промени парламента надминава по власт кралицата. В Германия обаче това ниво не е достигнато, поради което и конституцията там не постига ефект. Затова е нужно юридическата конституцията да съответства на фактическото съотношение на силите в обществото. (невъзможно е да напишеш на лист хартия нещо което не отговаря на фактическото положение и то да промени само по себе си фактическото положение).

Тази концепция всъщност подчертава значението на фактите при нормативното регулиране. От тази гледна точка фактите имат регулиращо въздействие. Тази концепция е по-късно подета от Георг Йелинек. Слабото място на концепцията е че ако тя се възприеме безусловно тогава се оказва, че правото капитулира пред фактите. То губи своя смисъл и значение. // статия – „конст право и политическа действителност.“

3тата концепция – конституцията като основополагащо политическо решение – като акт на учредителната власт. Добива завършен вид при Карл Шмит. – Книга „понятието за политическото“  Конституцията – това е основополагащото политическо решение относно начина и формата на съществуване на политическото единство на един народ. Тоест то е акт на учредителната власт на нацията => тя дава израз на духа на гражданското общество. Затова се смята, че в съвременната конституция намират израз висшите цели на държавата и основните права и свободи на гражданите. Фундаменталния ценностен консенсунс който съществува в обществото(?). (Ако ни се чете политическата теория – джовани сартори – теория на демокрацията – той ни казва че има 3 равнища на консенсус в съвременното общество – 1) Съгласието относно ценностите – компедентален ценностен консенсус , 2)  Съгласието относно правилата на играта или т. нар процедурен консенсус – идеята за феърплей – идеята за легалността – това е идеята за легитимността като процедура, правния начин да се мисли за справедливост. 3) Съгласие относно целите на текущата политика – политически консенсус. Трябва да има минимум от съгласие в ценностите, който прави съвместния живот възможен.

Съгласието за несъгласието – минималният консенсус. – изказване на волтер – аз може да не съм съгласен с теб, но ще умра за да защитя правото ти да защитаваш мнението си публично.

Основополагащия ценностен консенсус намира израз от една страна във висшите цели на държавата, а от друга в основните права и свободи на гражданите. Той е свързващото звено. Синтез на началата колективизма  и индивидуализма (?)

// Граждански права – правата за политическо участие. Човешки права – индивидуалните права на човека в частната сфера.

8. Функции на конституцията

 Функции на конституцията

// статия – Г. Близнашки – Конституционализъм и демокрация//

Функциите на конституцията се намират в пряка зависимост от целите, които се поставят пред нея. Самите функции не са нищо друго освен основните направления на нейното въздействие върху различните сфери на обществения живот.  В случая не става въпрос за обикновените юридически функции на конституцията, а по-скоро за политическите функции на конституцията.

Доколкото развитието на модерния конституционализъм минава през 2 основни фази – либерална и демократична то се наблюдава съществена разлика между функциите на конституцията съответно през едната и другата фаза.

Либерална фаза – характерни са т. нар. формално правови конституции, които имат ограничена роля в обществения живот. Отправната точка при тях е разбирането че съществува една здраво установена власт, която може и трябва да се ограничава чрез конституцията за да се гарантират основните права и свободи на гражданите. Затова при либералния конституционализъм на преден план излиза една единствена основна функция – ограничаващата. Бенжамен Констан и доктрината за неутралната власт на държавния глава – „Всяка конституция е акт на недоверие, защото поставя предели на властта.“ Влиянието на либералния конституционализъм е силно и в наши дни и то се проявява в едно особено идейно течение – т. нар гарантизъм. Един от най-изявените представители на това течение е Джовани Сартори. Според него целта на конституцията е да се гарантират основните права и свободи на гражданите(класическа либерална постановка на въпроса). Класическият либерализъм не се интересува от формата на държавата – по-важното е публичната власт да бъде ограничена. От гледна точка на политическата философия ярък представител е  Айзея Бърлин. Позитивна(правото да участва във властта чрез изборите(от мен)- свободата да се участва в взимането на колективни решения, които засягат съдбата на цялата общност(от близнашки)) и негативна(свобода от външна намеса в частните дела на индивида) свобода. Накратко: през епохата на либералния конституционализъм отправната точка и крайната цел е индивидуалната свобода.

Демократична фаза – властта се изгражда отдолу нагоре- 6 функции на конституцията.  На преден план излиза първата –интегриращата функция на конституцията. Самата конституция трябва да направи възможно формирането на единната обща воля на държавата. От една страна трябва да се гарантират условията за демократичното управление което предполага наличието на едно относително хомогенно в културно отношение общество. От тук необходимостта да съществува официален език в държавата, забрана за партии върху етническа и верска основа и тн. От друга страна трябва да бъде създаден механизъм , с който различните корпоративни и частни интереси да се привеждат под общ знаменател така че да стане възможно формирането на единна воля.  „Парламентарното управление това е управлението на народа като единство по отношение на народа като множество.“  Втората функция – това е легитимиращата функция на конституцията. Всяка конституция легитимира определен ценностен порядък в отношенията между политическата държава и гражданското общество. Съвременната конституция има материално-правен характер и тя съдържа в себе си основополагащият ценностен консенсус. В нея намират израз ядрото от ценности, които обединяват националната общност и правят възможен съвместния живот между хората. Третата функция на коснт е насочващата функция. Съвременната конст определя насоките на държавните политика в отделните сфери на обществения живот. Конст закрепва редица институти на гражданското общество като гражданските сдружения, брака и семейството, частната собственост и др. Четвъртата функция е организиращата функция на конст. Конст учредява системата на държавните органи, техните функции и правомощия, регулира отношенията по между им , определя правното положение на индивида спрямо държавата. Тази функция е носеща конструкция за всяка една конст. Петата функция е ограничаващата функция. За целта се използва юрисдикционния контрол за конституционност върху закона. Шестата функция в момента си пробива път и се нарича отваряща функция на конституцията. Ако през 19в. доминира дуалистичен подход към взаимоотношенията между МПП и Вътрешното право. Идеята е че в МПП си взаимодействат суверенни държави, но те притежават върховенство във вътрешен аспект. Тоест 2та правни порядъка действат независимо един от друг. След края на ВСВ това вече не е така. Осъзната е необходимостта от взаимодействие между МПП и ВП. Това е тезата за монистичен подход към двата правни порядъка(Х. Келзен). МПП трябва да предвижда възможности за намеса в ВП, тъй като то съдържа по-високо ниво на защита на правата на човека. Намесата се нарича „хуманитарна интервенция“. Към момента монистичния възглед постепенно се налага.

// Въпроси – Какъв е приносът на Платон; Цитат на Хегел – да го довършим; Конституивните елементи на модерната държава са ? – нацията, територия, публична власт. Двете концепции за нацията са ? – На абат Сиес – политико гражданска, Фихте – общност от хора, които имат общ произход, език и култура.

Коя тема въвежда Аристотел – темата за щастието на гражданите. Кой я възражда в декларацията за независимост – Томас Джеферсън

Коя тема въвежда Николо Макиавели – могъществото на държавата.

Коя доктрина свързваме с името на Томас Хобс ? – договорната теория за държавата.  Гражданите се подчиняват на държавата защото… получават защита чрез нея.

Какво ни казва Макс Вербер – Държавата се отличава от всякакви други видове организации по ? – монопола върху прилагането на сила.

Коя доктрина свързваме с името на Шарл Луи Монтескьо.- Разделението на властите– Кога е живял Монтескьо – преди или след ВФР ? – преди. Коя година излиза неговата книга. Кой са властите според Монтескьо ? – Изпълнителна законодателна и съдебна

Кои конституции са „твърди“ ? Кой създава „твърди“ конституции – учредителната власт.

Коя доктрина свързваме с името на Джон Лок – либерализъм.

3те ценности на либерализма са ?: свобода, живот, собственост.

Коя доктрина свързваме с името на Жан-Жак Русо?-народния суверенитет. Законите трябва да изразяват ? – общата воля. Тя трябва да е насочена към постигане на ? общото благо.

Какъв тип държава е либералната държава от 19в. ? – Държава, която избягва да се намесва в частната сфера(абстенсионистска)

Коя власт според абат Сиес трябва да създава конституцията ? – на нацията.

Дефиницията, която Георги Близнашки подържа за нацията – граждани свободни и равни помежду си с общи корени в миналото и съвместен начин на живот и споделени очаквания за бъдещето.

2та принципа за конституционализма са ?

Какво се казва в декларацията за правата на човека и гражданина ? В гражданското общество отделните индивиди могат всичко което ?(не е забранено) , докато държавните органи могат да предприемат само действия, който са ?(разрешени)

Николо Макиавели – каква е крайната цел, която допуска използването на всички средства – обединението на Италия.

Коя е първата писана конституция( в америка) ? –

Жан-Жак Русо създава доктрината за ? – Народния суверенитет. Книгата му се нарича ? – за обществения договор. Кой първо създава идеята за обществения договор ? – Томас Хобс.

2те концепции за нацията- политико-гражданска, етнико-културна  Абат сиес ни казва, че нацията е общност на ? – свободни и равни помежду си граждани.

Фихте – хора с общ произход, език, култура

Аристотел – Държавата е общност на ?- всички; автархия.  Според него висшата цел пред държавта е  ? – да осигури щастието на своите граждани. Под „щастие“ – разбира ? – добър и справедлив начин на живот.

По-късно кой подновява идеята – Томас Джеферсън.

Коя конституция даваме като пример за „неписана“ конституция ? – на великобритания

Какво са явява ядро на великобританската конституция ? – конвенциите.

9. Форми на държавата

Форми на държавата

Формата на държавата е едно от най-сложните понятия, както на ОТД така и на Конст. право. Това е така защото посредством това понятие се обхваща едно твърде разнообразно съдържание. В своя курс близнашки подкрепя разбирането, че под форми на държавата се има предвид начина, по който се интегрират в единно цяло конститутивните елементи на държавата (3те) така че тя да приеме своя неповторим облик. Можем да говорим за вътрешна и външна форма на държавата. Под вътрешна форма на държавата се разбира системата от ценности, които обозначаваме с понятието „общо благо“ и които играят ролята на своеобразно ядро около които се изгражда институционната форма на държавата. Формата на държавата изпълнява ролята на своеобразна интеграционна система, която свързва в единно цяло гражданското общество и пол. държава. Иначе казано формата на държавата осигурява каналите на взаимодействие между ГО и пол. държава и в този смисъл можем да говорим за обществено-държавна цялост. В конст. теория тези въпроси са разработвани и преди. С-вуват 3 вида политическа интеграция(Рудолф Смент) А именно:

Персонална интеграция – този тип интеграция се осъществява чрез излъчването на публичните фигури, които са призвани да говорят и да действат от името на цялото общество. Ние избираме президент на републиката, народни представители, чиято грижа е да формират общата воля на нацията. Това са институции призвани да говорят и действат от името на цялото общество. Така се осъществява персоналната интеграция.

Функционална интеграция – свързана е с въвличането на гражданите в обсъждането и решаването на въпросите от общонационално значение. Осъществява се чрез формите на пряка демокрация. Освен това имаме една функционална интеграция, която произтича от публичния характер, който има дейността на общонационалната представителна институция(парламент). Парламентаризмът много често се определя като разновидност на функционалната интеграция, защото парламентарните разисквания стават пред очите на всички граждани.

Предметна интеграция – тя намира израз най-вече в участието на гражданите в националните празненства, уважението към националния химн, герб, знаме. Уважението към т. нар. места на паметта- различните нац светини, паметници и т.н.

Видове държавни форми – Николо Макиавели ще опрости сложните квалификации на формите на държавата – Макиавели опрощава сложните схеми – „всички държави, съществували до сега, съществуват в момента или предстои да съществуват са или княжества или републики“(монархия или република). Карл Шмит – „ при монархията имаме един народ, който се намира в разбирателство и сгода“. В исторически план владетелите са се позовавали на божествения произход, постепенно започват да се осланят на народа. „При републиката имаме един народ, който е оставен насаме със себе си.“ Монархията и републиката се отличават в няколко осн пункта

1) ценности – различни ценностни светове. Те се изграждат около различни ценностни ядра. При монархията имаме една йерархична ценностна система от типа Бог-цар-отечество и тн. Това е една статична система за легитимация на властта. Нещата са зададени от историята. При републиката имаме една ценностна система от типа свобода- равенство- соц. справедливост. При тези ценности непрекъснато се водят спорове. Това е динамичен начин за легитимиране на публичната власт.

2) Монархията и републиката се различават по начина на организиране на върховната власт. При монархията имаме т. нар. въплътен суверенитет. По времето на абсолютната монархия – държавата това съм аз (Луи 14). Имаме незримо присъствие на короната в държавните органи. При републиката имаме олицетворен суверенитет. Един изборен президент само олицетворява единството на нацията, но той никога не е последната инстанция на вземане на решения. Тоест той не може да действа вместо парламента или правителството.

3) Монархията и републиката се различават по начина на действие. При монархията преобладава началото на конфиденциалността. При нея имплицитно се прилага принципа на резон де та. Въпросите на висшата политика се решават в много тесен кръг от държавния глава и неговите сътрудници, но те не трябва да стават достояние на много хора. При републиката елементът на държавната тайна е сведен до минимум. Не трябва да стават достояние въпросите на националната сигурност. Материята върху която се хвърля държавна тайна е сведена до минимум.

Въпроси – Кой въвежда идеята за единството на държавата – Платон. -> Кога е живял и на кой е бил е ученик. Сократ->Платон->Аристотел(ученици).

Реплика Аристотел – „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“

3те вида власт според Макс Вебер(според начина на легитимиране) – харизматична, формално рационалната легитимност(основава се на формални актове, управление чрез закона) 3тото – ?

функциите на конституцията – 6 на брой ?

Ласал – конституцията като отношение между силите.

Разграничение между учредителна и учредени власти – кой го въвежда – абат Сийес

През модерната епоха мястото на бога Модерната държава се явява своеобразие на църквата – общото благо.

Как се наричат конституциите 18-19в. – конституциите на свободата.

Какво гласи член 16 – „конституция няма онази страна в която не се спазва принципа за разделение на властите.“

Конституции, които се създават по волята на монарсите – октроирани(подарени).

2те концепции за нацията – културно-етническа и политико-гражданска

Сентенция на Хегел –

3те концепции за същността на конституцията – общ договор, юридически израз на съотношението на силите в обществото, като основополагащо полит решение.

Водещата функция на конституцията в демократичния период – интегрираща. В либералния – ограничаваща.

Жан-Жак Русо – преди или след ВФР – преди.

Според Бенжамен констан – трябва да има 5 власти в държавата – добавя тази на президента и на ? – балансираща(сигурно тя е на президента) и муниципална(на местното самоуправление?)

Абат сиес – кой е той – мислител идеолог на ВФР – неговия памфлет е – Що е това 3тото съсловие.