Въпрос 1. Понятие за административен процес

 

1. Понятие

Понятието за АПр може да бъде разгледано от различни гледни точки:

1) като част от системата на АП

Системата на АП като правен отрасъл включва 3 основни дяла: АП-обща част; АПр; специална част (отрасловото управление)

2) като съвкупност от процесуални норми – съвкупност от процесуални норми и правила, уреждащи начина на действие на АО, начина, по който се признава едно право, начина, по който се възлага едно задължение.

3) като част от процеса изобщо

Гражданският процес е съвкупност от правни правила и норми за решаване на ГП спорове, но в АП понятието за процес се разглежда доста по-широко и следователно АПр е не само съвкупността от правила и норми, по които се решават АП спорове.

АПр в широк и в тесен смисъл:

* в тесен смисъл –дейността по решаване на АП спор (както е и при гражданския и наказателния процес), т.е тясното понятие не се изразява чрез понятието административно правосъдие, административно правораздаване. То не си противоречи с широкото, то е част от него, но към широкото понятие се добавят издаването и изпълнението.

Ако приемем за вярно тясното понятие, то тогава следва да прокараме разграничението между процес и производство – ако процес е само дейността по решаване на АП спорове, то всичка останала дейност на АО (по издаване, изпълнение на АА) ще бъде производство => производството е по-широкото от двете понятия;

* в широк смисъл – включва се цялостната дейност на АО – както тази в безспорните производства ( по издаването и изпълнението на АА), които са и задължителни, така и тази в спорното производство ( по решаването на административни спорове). Процесуалните норми трябва да уредят производството по издаване на акт, след това – разглеждането на спор относно правилността, законосъобразността на съответния акт (съдебното оспорване) и на последно място – начина, по който се изпълняват съответните актове.

Гражданският процес казва: „Има ли спор, има и процес. Няма ли спор, няма процес”. Докато АПр е и издаването на акта, и неговото изпълнение.

4) като дейност по издаване на различни видове АА

Производството е оформено като самостоятелно изискване за законосъобразността на всеки отделен АА. Законодателят иска да предпише на администрацията начина, по който тя ще действа, процедурата, по която тя ще издаде един AA. Описва се последователността на всички действия, на всички участващи в процеса. Целта е да се ограничи произвола, да бъде обвързана администрацията и да се защитят адресатите на акта (да знаят как се издава и оспорва). Въз основа на наличието на съответните критерии в последствие съдът ще проверява законосъобразността на съответния акт.

5) съвкупност от действия на всички участници, които са насочени или към решаването на някакъв въпрос (има се предвид издаването или изпълнението на един АА), или към решаването на възникнал АП спор (тук имаме предвид проверката, която съдът прави в/у издадения вече АА).

АПр иска да уреди цялостната дейност на администрацията – урежда три основни въпроса (фази) на АПр:

• производство по издаване на някакъв АА; безспорно и има определящо значение за понататъшното протичане на АПр. Административните ПО, възникващи в това производство, са на власт и подчинение – АО е водеш в процеса, той решава поставения въпрос и съответно издава или отказва да издаде АА. С приемането на АПК се обособяват и трите вида безспорни производства по издаване на АА – производство по издаване на АИИ< на ОАА и на НАА
• оспорване на АА- контролна фаза; административен или съдебен ред. Подаването на жалба или протест слагат началото на контролната фаза.
• фаза по изпълнение (или ще изпълняване АА, ако той не е обжалван и е влязъл в сила, или пък ще изпълняваме съдебно решение).

Фазата по издаване и изпълнение са задължителни, а контролната фаза не е задължителна. Тя зависи от мнението на адресата на един АА – ако той счита, че актът е перфектен, то няма да го обжалва и може да се прескочи цялата фаза по контрол на акта, .т.е тази фаза е възможна, но не е задължителна, достатъчно е да има издаване и изпълнение.

С Оглед на действащото в момента законодателство, АПр обхваща следните административни производства:

• Административно правораздаване
• Производство по издаване на ИАА
• -//- на ОАА и НАА
• Производство по разглеждане на сигнали и предложения
• Производство по устновяване на административни нарушения, изпълнението на наказателни постановление и съдебни решение в административно-наказателния процес по ЗАНН

6) принцип за разделение на властите  

Последна гледна точка, от която може да обясним АПр изхожда от принципа за разделение на властите и това се прави чрез чл.120, ал. 2 КРБ и след това този текст се реализира чрез АПК, който урежда как ще се осъществи този контрол.

Чл. 120. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

7) единна система, която обхваща реда и формите за извършване на изпълнителната дейност на държавата. Той е реален, обективен факт от действителността и не зависи от това дали законодателят го е уредил в един нормативен акт или в разпръсната правна уредба.Тя се характеризира чрез:

– единен предмет – специфичните обществени отношения, които се развиват в тази сфера.

– еднаква цел – гарантиране на правата и задълженията на всички граждани и организации на граждани.

– едни и същи принципи и начала в различните производства ( законност, истинност, право на защита, служебно начало, равенство, бързина и тн )

– единни методи и средства за осъществяване на административния процес.

 

2. Съотношението между понятията процес и производство

а) в гражданския процес процесът е дейност, представляваща решаване на спор. Всичко друго, което прави гражданският съд и което не е решаване на спор, представлява производство, т.е производството е по-широко като понятие.

б) в административния  процес процесът е по-широкото понятие. Той се състои от различни административни производства: Така например основното производство е това по издаването, оспорването и изпълнението на ИАА по АПК, но в същото време производства се наричат и неговите отделни фази – производство по по издаване на ИАА, по оспорване, по изпълнение.

 

3. Обща и специална клауза

а) общата клауза – принципно разрешение на едно национално законодателство, според което всеки АА може да се обжалва пред съд. Когато това е решението на едно национално законодателство, имаме реализиран принцип на разделение на властите.

б) специална клауза – означава наличието на тотална забрана за оспорване на АА пред съд, т.е ако в една страна има такава клауза, съдът няма право да контролира и да възпира незаконосъобразните актове на изпълнителните органи, т.е тук не е релизиран принципът.

в) в България има съчетано прилагане на общата и специалната клауза.

95% от АА попадат в приложното поле на АПК, т.е за тях важи общата клауза, обшият ред, предвиден в АПК. Една част са изобщо забранени за оспорване пред съд (актовете на президента, актове за упражняване на законодателна инициатива, актове във връзка с отбраната и сигурността). 1%-4% се обжалват въз основа на специална клауза, пред съд или пред юрисдикция не по реда на АПК, а по реда, предвиден в специалния закон.

 

4. Нормативна база

1) основни актове

Има 4 различни вида изпълнителна дейност:

1) нормотворческа – издаването на вторични ПН.

2) правоприлагаща – отнасянето на съществуващи права и задължения към конкретен адресат.

3)правораздавателна – решаване на правни спорове. Цялостната дейност по налагане на административни накзания е предоставена на органите на администрацията.

4) договорна дейност – договори на админстрацията.

Невъзможно е цялостната дейност на амдинистрацията да се обхване в един единствен кодекс (напр.както са ГПК и НПК) => има АПК и ЗАНН.

2) АПК– той е реализация на общата клауза. Урежда трите фази – издаването, контролната фаза и изпълнението на актове, свързани с правоприлагане или правотворческа дейност на АО.

3) ЗАНН – урежда правораздавателната дейност на органи на админстрацията. Свързан е с производствата по налагане на наказание. Тук спорът възниква още в този момент, когато актосъставителят решава, че дадено лице е извършило нарушение и трябва да му напише акт за устаноявяване на административно нарушение. Целият ЗАНН е съвкупност от производства, а от друга страна самият той е производство.

4) ГПК и НПК – Чл.144 АПК и чл.84 ЗАНН са тексовете, които препращат към ГПК или към НПК за непълноти. Следователно съответните разпоредби от ГПК или НПК също представляват част от нормативната база на админитративния процес.

5) специална клауза–  специални закони в един или друг отрасъл, които уреждат издаването, оспорването или изпълнението на някакъв вид АА. Тези закони предвиждат процедури, различни от тези в АПК; може да се уреждат само отделни фази от административния процес.

*ДОПК – по отн на издаване, контрол и изпълнение на данъчни актове;Закон за патентите, ЗУТ, Закон за здравето, Закон за опазване на околната среда и водите – когато урежда правомощията на съда или участието на прокурора в административния порцес.

=> В заключение  може да се каже, че нормативната основа на административния процес в РБ, може да се обосови в три групи НА:

– НА, които уреждат основните административни производства, съставящи общото понятие за административен процес – АПК, ЗАНН, ЗСВ, ДОПК, ЗНА

– специални закони, имащи отношение към административния процес – ЗУТ, ЗДвП, ЗЗдравето и др

– ГПК и НПК като НА, чиито разпоредби се прилагат субсидирано при липса на изрична уредба

 

Въпрос 2 Принципи на административния процес

1. Принципи – общи положения

АПр може да бъде обяснен като част от процес изобщо, който се дели на граждански, накзателен и административен. Щом е част от цялостния процес, не може да няма принципи, общи за процеса изобщо. Принципите трябва да важат за 3-те фази в АПр (издаване, контрол и изпълнение на АА).

За пръв път в АПК бяха изброени т.нар. основни принципи – това са основни принципи на производствата по АПК и важат за всички фази. Недостатък е лошата формулировка и това, че се смесват основни и допълнителни принципи. Ако сме в ЗАНН трябва да ги извличаме от една или друга разпоредба.

2. Принципи

1) законност (чл.4 АПК) – произтича от подзаконовия характер на изпълнителната дейност изобщо. Означава, че издавайки, контролирайки или изпълнявайки даден АА, органите на администрацията трябва да следват йерархията на НА. Чл.4 АПК изброява четири  от 5-те изисквания за законосъобразност на всеки АА – компетентност, цели, съобразяване с материалния закон, производство.

2) прилагане на НА от по-висока степен (чл. 5 АПК)

3) съразмерност (чл. 6 АПК) – прилага се, когато АО работят при оперативна самостоятелност. Начинът, по който ще се изпълнява един акт, трябва да се определя от тежестта на задълженията (ал.2). Според ал.3 авторът на акта трябва да намери най-благоприятния за адресатите начин. Освен това трябва да се търси такава възможност, която да е осъществима най-икономично (ал.4). Друго измерение на този принцип е, че АО трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причиният вреди.

4) истинност (чл.7 АПК) – основен за всички видове процеси и освен това присъства във всички фази. Трудно можем да резгледаме принципите отделно. Обикновено един принцип осигурява прилагането на друг.

Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.

(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

5) равенство (чл.8 АПК) – всяка срана може да представя доказателства. Този принцип трябва да осигури равни процесуални права и възможности на заинтересуваните от производството, за да участват в тях и за защита на техните права и законни интереси. Напр. ако едната страна може да поиска експертиза, то и другата може.

6) разпределяне на доказателствената тежест (няма го в АПК)

Този принцип има 2 изражения:

*всяка страна в съответното производство трябва да доказва твърденията си. Така формулиран, този принцип има възспираща роля, защото всеки може да твърди всичко, но трябва да го докаже.

*ако си твърдял нещо и не си го доказал, то се счита за несъществуващо. Това изражение има своеобразен санкционен смисъл.

7) служебно начало (чл.9 АПК) – насочен към 2 субекта:

1– към административните органи, които ще издават или ще изпълняват един АА (ал.1).

2– към съда, когато спорът е отнесен към него (ал.3)

Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, АО е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.

(2) АО събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.

(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.

(4) АО и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително със споразумение.

Ал. 3 на чл. 9 е насочена към съда, тя има предвид контролната фаза. Този принцип има две измерения – чл. 168 АПК и чл.146 АПК. Съдът не е обвързан от оплакванията, направени в жалбата. Той обявявяа нищожност на акта, дори и да липсва искане за това.

8) бързина и процесуална икономия (чл.11 АПК) – присъства навсякъде във всички произовдства. Изразява се в кратки срокове, които АПК предвижда за едно или друго действие, за едно или друго произнасяне. АПК работи с два вида срокове основно – 14 дни, а по-рядко – 1-месечен срок (например съдът трябва да се прозинесе в такъв срок).

Част от съдържанието на принципа е и желание за бързина, но основното е пестенето на разходи и от друга страна по-бързото окончателно приключване на въпроса (напр. съдът е предвиден като инстанция по същество). Принципът за бързина няма нищо общо с процеасуалната икономия и според проф. Хрусанов те трябва да са отделени.

9) самостоятелност и безпристрастност (чл.10 АПК)

В този принцип се съдържа и забраната за изземване на компетентност;

Съгласно чл.10, ал.2 ако има съмнения за безпристрастността на административния орган, трябва да се направи отвод.

10) достъпност, публичност и прозрачност (чл.12) – 3 отделни принципа, но са много трудно осъществими. Достъпност означава, че не се плащат никакви такси за разглеждането на някакъв въпрос в рамките на администрацията или при решаването на административен спор. Освен това принципът за достъпност е съврзан с разноските по административни дела- те по принцип не се дължат, освен ако в този кодекс или в друг закон не е предвидено нещо друго.

11) последователност и предвидимост (чл.13 АПК) – важи само в случаите, когато един АА се издава при оперативна самостоятелност (ако 1 орган в 10 случая предприема едни и същи действия, трябва и в последващите да е така).

12) език (чл.14 АПК) – на български език. В чл.14 се посочва кога се назначава преводач, тълковник.

13) принцип на отговорността – всеки участник в АПр носи отговорност за своите действия – т.е. ако чрез правонарушение засегне чужди права и законни интереси, ще трябва да понесе предвидените санкционни последици

 

Освен изброените има и нови принципи, които не са основни – те важат за контролната фаза.

1) забрана за отказ от правосъдие (чл.127 АПК) – под предлог, че нямат правна норма въз основа на която да решат иска.

2) двуинстанционност (чл.131 АПК) – 2ра инстанция е ВАС.

3) служебно начало (чл.168 АПК) – важи в първата съдебна инстанция.

4) тежест на доказване (чл.170 АПК) –трябва да установят съществуването на фактически основания, посочени в акта.

5) диспозитивното начало (чл.218 АПК) – важи за втората съдебна инстанция и се противопоставя на чл. 168 АПК, който важи за първата инстанция.

6) съразмерност при изпълнението на АА (чл.272 АПК)

 

Принципи на АПр – голяма част от дотук споменатите важат и тук:

• принцип за това, че наказаният е невинен до доказване на противното.
• принцип за непосредственост – разгръща се напълно, когато се стигне до съд, защото той е принцип на правосъдието.
• принцип на публичност – основен е в гражданския и наказателния процес и означава, че всички дела се гледат при открити врати. Изключение е един наказателен процес да е закрит. В административния процес не можем да искаме публичност при издаването на един АА.
• принцип на устност – основен за гражданския и наказателен процес, съдът трябва да изслуша страните, вещите лица, свидетелите. Поради естеството на административния процес този принцип присъства само при раглеждането на административноправни спорове. Има го и в другите, но при по-ограничени случаи.

 

Въпрос 3. Участници, субекти и страни в процеса

1. Участници в АП – всички лица, органи или организации, които по някакъв повод участват в процеса като цяло и имат определени процесуални права и задължения при протичането на различни видове производства, образуващи процеса (адвокатите, свидетели, вещи лица, органът, който издава акта, адресатът на акта, жалбоподателят, прокурорът, ако е протестирал акта, омбудсманът и т.н). Различно е положението на АО в различните производства по АПК и ЗАНН.

Някои от участниците обаче имат основна функция в процеса, а други само подпомагат решаването на един въпрос или решаването на възникнал правен спор. Затова казваме, че ролите на тези две групи лица са различни.

2. Субекти на АП – това са тези от участниците в АП, които със собствени действия могат да слагат началото на процеса, могат да го придвижват, развиват или могат да го приключат.

Напр.

Гражданин поиска издаването на АА, с подаването на молбата той става инициатор на производството по издаването на АА, следователно той е субект.

Органът, който издава АА служебно, също е субект на процеса.

Прокурорът може винаги да протестира издадения АА, ако смята, че той е незаконосъобразен. С подаванто на протеста, той слага начало на фазата по оспорването на АА, значи и той трябва да се счита за субект.

Решаващият спора орган – когато сме пред съд, съдът е този орган, който  може с действията си да сложи край на спора, той приключва спора и следователно и него трябва да го разглеждаме като субект.

3. Страни в АП – най-тясното понятие; тези от участниците в АП, които бранят собствени права или собствени, защитени от правото интереси. Без страните на процеса той е немислим. Това са тези, на първо място, за които актът създава права, задължения или засяга интереси. Органът, който е автор на акта, в определни случаи също трябва да се разглежда като страна в АП, защото когато издаденият АА бъде протестиран или обжалван пред съда, органът, издал акта, трябва да брани издадения от него акт, да докаже, че актът му няма никакъв дефект.

*страни в материалното ПО – гражданинът или организацията, адресати на бъдещия АА, и АО, който има право да издава акта.

NB! Трябва да се прави разлика между страна в ПО и страна в АП. Органът, автор на акта, безспорно е страна в ПО с гражданина. Той обаче не е страна в АП в производство по издаване на ИАА.

*страни в процесуални ПО – всички участници по един или друг повод влизат в определени процесуални ПО с администрацията в рамките на изпълнителната власт.

*страни в АП – двете страни от основното материално административно ПО –гражданите и органът-автор на акта. => Страните в АП съвпадат със страните в материалното ПО.

Обобщение: Страни в АП могат да бъдат само лица и организации, които са носители на материални права или задължения и на защитени от правото интереси. Участници ще бъдат освен страните в материалното ПО и всички останали лица или организации, които по някакъв повод участват в процеса.

Друго понятие за субекти на АП ( по-кратко и неточно) – двете спорещи страни и решаващият спора орган. Това определение има предвид единствено съдебната фаза/съдебният надзор върху издадения АА.

4. Положението на администрацията в АП

Трябва да се прави  разлика между страни в ПО и страни в АП. Ако говорим за страни в ПО, страните могат да страни в материални ПО или в процесуални ПО.

Съвсем друго е страна в АП. Един гражданин, който има право да се пенсионира се обръща с молба до съответния АО, който трябва да му определи размера на пенсията. По закон всеки,  навършил определена възраст, има материалното право да се пенсионира. Значи предварително очертани страни в едно материално ПО.

Когато се поиска издаването на АА възниква процесуално  ПО, като страни са бъдещият адресат на акта и органът, който го издава. Страните в основното ПО са този, който има право да получи акта и този, който по закон трябва да издаде акта.

Страна в АП е нещо друго. Страната в АП брани собствени права, защитава собствени правни интереси. Това е беспорно адресатът на акта, който за него създава права или на него възлага задължения, който е пряко засегнат. Но в процеса изобщо има едно правило, че в един орган не могат да се слеят качеството страна в процес и качеството на решаващ спора орган. Във всички случаи, когато се намираме пред съд, имаме три участника. Няма съдебно производство без две спорещи страни и орган, решаващ спора. Когато сме пред съд, когато имаме две спорещи страни, преки отношения между тях не може да има. Всички искания, молби, възражения между двете спорещи страни минават през съда. Субекти на процеса са двете спорещи страни и решаващият спора орган (това е по-краткото определние за субекти). Двете страни са равнопоставени. Не може администрацията, когато сме в производството по издаване на АА, да я разглеждаме като страна в АП, страните трябва да са равнопоставени.

Изводът е, че ако вървим през всички стадии на процеса, трябва да видим във всяко от производствата кой е решаващият орган и ако е решаващ орган, то той не може да бъде едновременно и страна в АП по издаване на АА. Щом органът издава властническо волеизявление, с което решава въпроса, не можем да го разглеждаме като страна в АП. При производството  по издаване на АА, АО е страна в ПО, но не и страна в АП. В правото по изълнение, особено ако се налага принудително изпълнение, отново то зависи от администрацията, тя е решаващ въпроса орган и като стигнем пред съд и пред първата, а и пред втората съдебна инстанция съдът е решаващият орган => тогава АО става страна в АП, тогава те имат равни процесуални възможности.

!!! Администрацията можем да я разглеждаме като страна в процеса само във фазата на съдебната проверка на издаден АА.

Места в АПК, в които се говори за страни: (тук се говори за страни в отделни производства, не за страна в процеса)

чл. 15 АПК – това е определението на АПК за страни в АП, но във всяко от производствата кодексът изрично посочва кои са страните.

чл. 34 АПК – страни в производството по издаване на АА. Това са четири алинеи, в които се има предвид само бъдещият адресат на акта, точно поради факта, че тук администрацията не е страна, защото тя решава.

Чл. 83 АПК – заинтересовани лица

Чл. 153 АПК – страни в производството по оспорване пред съд, ето тук са равнопоставени страни.

Чл. 274 АПК – страни в производството по изпълнение на АА.

Най-добрият критерий за определяне на това кой е страна в процеса е да видим кой е решаващият орган.

 

Въпрос 4. Участие на прокурора в административния процес

1. Уредба в АПК – чл. 15 АПК+ чл. 16 АПК определя прокурора като страна в АП; несъщинска страна, защото не брани собствени права и интереси, но брани интересите на държавата и в този смисъл можем да го считаме за засегнат от съответния акт. Щом е страна, той е и субект – щом може да бъде инициатор за издаването на един АА.

*чл.16 АПК преписва чл. 119 от КРБ ( задължение за протестиране) и предвижда три случая на участие на прокурора в АП:                                                                                 

1) ал.1, т.1 (преповтаря се текстът на КРБ) – само за законосъобразност, не и правилност на АА.                                                                                                                                                    

2) ал.1, т.2 – имат се предвид текстове, предвиждащи задължително участие на прокурора– напр. при оспорване на нормативни подзаконови АА. Трябва да участва и да даде заключение.                                                                                                                                      

3) ал.1, т.3 (масовият случай) – по преценка на прокурора да започне или да встъпи, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

Участие на прокурора в административния процес:

Чл. 16. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:

1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове;
2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;
3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.

Неучастието на прокурор, когато това е задължително, или недаването на заключение среиозно опорочават съдопроизводствените правила и водят до дефект на съответното съдебно решение.

2.Нерешени в практиката въпроси:

• Въпросът за мотивите – защо прокурорът иска да встъпи в процеса и дали съдът, когато получава един протест, може да проверява дали той е допустим. Все още много малко съдии имат куража да го правят, но най-важният аргумент за това, че прокурорът трябва да мотивира участието си, е точно в т.3 на ал. 1 на чл. 16 АПК. Прокурорът първо следва да каже, че влиза в делото, за да защити държавен или обществен интерес. Този интерес трябва да е важен. Така че, прокурорът би трябвало да излага мотиви.
• Кой ще е този прокурор? Не всеки прокурор от окръжна прокуратура може да протестира един АА или да участва в едно административно дело (чл. 136 ЗСВ- прокурорите, които работят в административният отдел на окръжна прокуратура участват в административни дела).
• Може ли прокурор в районна прокуратура да участва в едно дело, което се води пред административен съд? Съдебната практика е противоречива. Проф.Хрус. счита, че не може. Районен прокурор следва да се явява пред районен съд, окръжният пред окръжен съд, районният прокурор не може да се явява пред Върховен съд, т.е няма логика да може да се явява пред административен съд. Някои административни съдилища приемат, че само тези прокурори, които са в административен отдел, в административна прокуратура, може да се явяват. И това е правилното.Това правило обаче се спазва само при ВАС.

Към ВАС се създава ВАП. ВАП към ВАС се ръководи от заместник-главен прокурор. И само работещите там прокурори могат да участват в делата, които разглежда ВАС.

 

3. Представителство на административни органи:

*колективните – от своя председател или от овластен от него член на органа.

*едноличните – действат лично (напр. кметът лично) или се представляват от овластени от тях заместници (напр. заместник-кметове).

*възможност административният орган да се представлява от юрисконсулт, ако има такъв, или от  адвокат, ако е нает (по реда на ГПК).

 

4. Представителство на граждани и организации (адресатите на АА)

1) по закон (напр. председател на една организая, от попечител)

2) по пълномощие (могат да наемат адвокат по реда на ГПК)

3) с писмено пълномощно с нотариална заврка от други граждани или от други организации ( пред административни органи)

 

!!!Обжалване и оспорване – В много случаи АПК говори за оспорване, а в други случаи говори за обжалване – това е една от идеите на АПК, да направи строго разграничение между тези две понятия. Оспорване е по-широкото понятие. То вкл. както подаването на жалба, така и подаването на протест. Ако текстът е казал жалбоподател, значи той не се отнася за прокурора. Ако текстът е казал оспорващият, то той се отнася и за прокурора, и за жалбоподателя.

 

!!! 5. Прокуратура и разноски – прокурорът не плаща разноските, които е направил заради участието си в едно дело, плаща ги държавата, защото по чл. 143 АПК (посветен на разноските) разноските заплаща този, който е загубил делото. Ако оспорващият е загубил делото, то той понася разноските. Значи и прокурорът е включен в тази разпоредба. Тълкувателно решение на общо събрание – прокурорът плаща разноските (не от собствените си средства, естествено, но от бюджета на прокуратурата)!

 

6. Други производства – освен участието на прокурора в съдебното производство по АПК, той може да участва и в останалите административни производтства. Напр. според чл.24, ал.1 АПК той може чрез подаване на предложение на стане инициатор за започване на производство по издаване на АА. Но не във всички случаи ще има тази възможност, а само в предвидените от закона. Това важи и за омбудсмана, и за по-горестоящ или друг държавен орган.

 

Въпрос 5. Доказването в административния процес

1. Доказване – изясняването и оценката на правнозначимите факти и обстоятелства и на обективната истина за тях. Без този процес управленското решение, представляващо юридическия резултат от Апроц. дейност, не би било максимално обосновано и съответсващо на обективната действителност. Това е активна дейност – в нея са ангажирани всички участници в процеса.

Доказването в административния процес е юридическо доказване – т.е. то е правно регламентирано, което представлява гаранция, че ще се извърши по законосъобразен начин.

2. Доказателства – това са обективно съществуващи факти или обстоятелства, които са от значение за решаването на един АП спор.

За разлика от доказателствата в гражданския и наказателния процес, които представляват предимно обстоятелства от миналото, в административния процес една голяма част от тях съществуват обективно в настоящето.

Съществуват различни видове доказателства:

1) релевантни / ирелевантни

– релевантните са от действително значение за решаване на въпроса, докато ирелевантните няма нужда да се събират.

2) веществени / гласни / писмени (според вида, в който могат да се представят)

– веществените доказателства представляват различни предмети, докато гласните са свидетели и вещи лица. В административния процес най-често се използват писмените доказателства. Те от своя страна се делят на:

*официални писмени документи – съдържат факти или обстоятелства от значение за конкретния случай. Издават се от съответния държавен орган по определен ред и съдържат определени реквизити, които обикновено се извеждат от службата, която ги издава.

*частни писмени документи – могат да изхождат от ФЛ, ЮЛ. Няма предвиден ред за тяхното издаване или определени реквизити.

NB! Не е вярно, че частните и официалните документи имат различна доказателствена сила. Те имат еднаква тежест, но различна степен на достоверност особено когато има противоречие. На официалните документи се дава по-голяма достоверност.

3) преки / косвени (в зависимост дали категорично доказват някакъв факт или събитие или само създават определена степен на увереност, че определен факт е наистина настъпил)

– само косвените доказателства не могат да послужат за окончателно решение.

4) положителни / отрицателни (в зависимост от това дали доказват наличието или липсата на даден факт или обстоятелство)

– целта на отрицателния установителен иска е да се докаже, че едно задължение, което администрацията твърди, че има, всъщност не съществува. Като цяло тези искове в ГП са повече.

5) първични / производни (според характера на източника, от които постъпват) – напр. оригинален документ или препис от него. За предпочитане е използването на първични доказателства, защото доказателствената сила на производните е в пряка зависимост от достоверността на първичните.

 

Доказателства могат да бъдат само тези фактически данни, които:

а) са събрани по установения от закона ред и с предвидените в него способи, т.е. само по законосъобразен начин и

б) изясняват подлежащи на доказване факти и обстоятелства, чието установяване е от значение за конкретния случай.

 

3. Доказателствени средства – всяко доказателство е от значение, т.е. трябва по някакъв начин да бъде фиксирано, закрепено, за да може да се поднесе пред съответния орган. Това закрепване се осъществява чрез доказателствени средства (допустимите от закона* процесуални средства, с които ще се установяват доказателствата в процеса. (*-> забранени от закона ще бъдат онези доказателствени средства, чието използване би довело до извършване на престъпление или друго правонарушение)

Какво може да бъде доказателство и доказателствено средство? Могат да се използват и предоставят всякакви доказателства и доказателствени средства, освен ако не са забранени със закон (напр. НПК забранява като доказателствени средства снимане, подслушване и т.н. освен ако не са направени с определено разрешение). Пред втора инстанция може да се използват само писмени доказателства.

АПК възприема принципа на примерно  изброяване на допустимите доказателствени средства (чл.39, ал.1). Но може да се използват и други, стига да са законосъобразни.

В административнонаказателния процес могат да се използват широк кръг доказателствени средства за установяване на административни нарушения и тяхното наказание.

 

4. Способи за събиране на доказателства – представляват точно описани в закона процесуални действия на посочени в закон длъжностни лица, които имат за цел издирване и събиране на доказателства.

– в АПК се говори само за един такъв способ и това е оглед. В НПК са изброени всички възможни за НП способи – разпознавана на лица, вещи, претърсване на помещения, изземване на предмети, обиск. За всеки способ се съставя протокол, който представлява доказателствено средство. В него се описват извършените процесуални действия и евентуално открити предмети.

– възможно е да се назначи и експертиза при наличие на необходимост от специални знания за изясняване и преценяване на подлежащите на доказване факти и обстоятелства, както и невъзможността това преценяване да се извърши по служебен път. Експертизата се назначава за извеждане на неизвестни факти от известните. Искане – страните в процеса или по инициатива на водещия процеса орган (той има право на преценка при решаването на този въпрос).

 

5. Оценка на събраните доказателства

– В крайното си решение съдът винаги трябва да обсъди по отделно всички доказателства и след това всички заедно. Тази дейност и резултатът от нея се излагат в мотивите на едно съдебно решение. Диспозитивът на съдебното решение съдържа обективната истина. Res iudicata е свързана само с диспозитива.

– Съдебното решение се състои от 2 части:

*диспозитив – в нея е концентрираното решение на съда.Съдържащата се в него обективна истина е крайният резулат от реализацията на принципа за обективната истина.

*мотиви – в тази част се излага дейността по събиране на доказателства

В различните производства, уредени в АПК за първи път са посветени текстове на доказателствата и доказателствените средства.

 

Въпрос 6. Начало на производството по издаване на ИАА

1. Производство по издаване на АА

Производството по издаването на ИАА представлява съвкупност от процесуални АП норми, на чиято основа се развива система от целесъобразни действия, насочени към решаването на определени материалноправни администативни въпроси. Въвеждането на това производство има за свой пряк ефект устновяването на ред при издаването на ИАА, който е гаранция за законосъобразност и правилност,  а това от своя страна означава и гаранция за правата и свободите на гражданите. Това производство се нарича безспорно, тъй като ЮА, който може да го породи се появява в края на неговото приключване. Издаването на ИАА се явява необходима фаза на АП, за разлика от напр. контролната фаза, която е евентуална, не задължителна.

2. Приложно поле. Определение

Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

à конститутивен акт, правопораждащ (с положително или отрицателно съдържание)

à става дума за юридическа дейност от административно естество. Дейността е юридическа, защото чрез нея се решават въпроси относно права и интереси на участниците в производството, установяват се права и задължения.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. (декларативни актове или констативни)

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.( удостоверителни актове)

(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. ( преповтаря чл. 64 АПК)- Идеята е, че на оспорване подлежи крайният АА, не може да се оспорва всяко действие във връзка с издаването на ИАА.

Определението по чл. 21 АПК е изградено на базата на 2 критерия – субектен и обективен/предметен

àпо отношение на обективния (предметния) критерий – така изясненото понятие за ИАА обхваща широк кръг актове- конситутивни, декларативни, удостоверителни, облагоприятстващи, с положително, с отрицателно съдържание (отказите за издаване на ИАА)

àщо се отнася до субектния критерий – ИАА могат да издават административен орган или друг овластен от закона за това орган или организация – има се предвид, че ИАА могат да издават и органи извън изпълнителната власт. Главните субекти по издаването на тези актове са АО – органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Определението включва и всички други субекти, които са носители на административни правомощия. Това по смисъла на чл. 21, ал.1 означава различни органи и организации извън системата на изпълнителната власт, които издават ИАА или извършват административни услуги вследствие на изрично оправомощаване (напр. решение да се издаде свидетелство за съдимост от съда, удостоверение за наследници от общ. администрация и т.н).

–>Под „други” в чл. 21, ал.1 АПК следва да се разбират органи, различни от органите на изпълнителната власт, т.е представителните органи и органите на съда, когато са овластени изрично издаването на ИАА.

–>като органи, издаващи ИАА могат да действат и правни субекти, които не са държавни органи- а именно- „организации”. Но трябва да са изрично овластени.

–> важно е органът да е компетентен. В учебника пише – чл. 41, ал.1 ?? Виж чл. 23 АПКà Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.

(2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.

 

3.Неприложимост на производството (чл.22 АПК)

Във връзка с характеристиката на предмета на производството следва да се каже, че от обхвата на това производство са изключени актовете, изброени в чл. 22 и волеизявленията по чл. 21, ал. 5

àЧл. 22 АПК

1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.

àВ чл.2, ал.2 АПК са посочени актовете, които са извадени изобщо от приложното поле на АПК:

(2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете:

1. на Народното събрание и на Президента на Републиката;
2. с които се упражнява законодателна инициатива;
3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица ( вътрешнослужебни актове)

 

4.Участници

• преки à тези, които заемат решаващо място или са пряко заинтересувани от изхода на производството. Освен решаващият орган и адресатите на акта, тук може да се причисли и прокурора, инициатор на производството.
• косвениà нямат правен интерес от изхода на това производство, те по-скоро имат подпомагащи функции.( вещи лица, свидетели)

 

5.Страни

• Чл. 27. (1)АПКà С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
• Страните са тези участници в процеса,чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от акта. Страните могат да участват лично или чрез своите законни представители. Необходимо е обаче да се уточни, че под „страна” не може да се разбира всеки правен субект, чиито права и интереси са обект на разрешаване в разглежданото производство, т.е не всеки заинтересован гражданин автоматично придобива качеството страна. Те трябва да бъдат „известни”. Т.е качестовото страни придобиват тези лица, които са заявили искането си за започване или за участие в производстово или са получили уведомление за започването му. Това са лица, относими към категорията „известни” заинтересувани граждани и организации.- Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя

 

6. Протичане на производството- всяко производство има 3 основни елемента:

1) начало

2) ход, развитие на производството

3) приключванете

 

7. Начини на издаване на ИАА. Инициатива и момент на започване.

Има 3 вида АПН – задължаващи, забраняващи и оправомощаващи. Видовете АПН определят 2-та начина за издаване на ИАА:

1) служебно – по инициатива на компетентния административен орган (ex officio), когато е налице задължаваща ПН, както и по инициатива на по-горестоящия административен орган. Законът не прецизира термина „инициатива” на по-горестоящ орган- т.е може да става дума за указание, нареждане, предложение. Но когато инициатор е по-горестоящ орган, той има право само на искане. Няма право да определя съдържанието на искания акт! Инициативата може да идва от по-горестоящия държавен орган само в изрично предвидените в закона случаи.

2) неслужебно- по инициатива на гражданин или организация, както и по инициатива на прокурора, омбудсмана или друг държавен орган. Те могат да искат започване само в предвидени от закона случаи. Винаги административният орган трябва да провери дали специален закон им дава право за това.

 

чл. 24(2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.

 

8. Дата на започване (чл.25 АПК)

Датата на започване на производството се определя от датата на постъпване на искането в компетентен държавен орган, а ако АА е служебно издаден – от датата на възникване на задължението да издаде акта.  Извън тези случаи датата на започване на производството е датата на извършване на първото процесуално действие.

 

9. Допустимост на искане и страни в производството (чл.27 АПК)

Този член е съвършено ново разрешение в административния процес и позволява органът, който сме сезирали, да откаже да започне производството по издаване на ИАА (което е различно от отказ да издаде). Отказът подлежи на обжалване пред съд. Получилият искане за издаване на ИАА АО следва да провери налице ли са предпоставките за издаване (чл. 27 ал.2)

(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:

1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

Ако са налице предпоставките, следва АО да се провери има ли заинтересувани лица. След тази преценка органът трябва да състави списък на заинтересованите лица – той не е окончателен, обвързващ. Има и задължение за уведомяване на известните заинтересовани граждани и организации (чл.26 АПК). àЧл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.

(2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.( уведомлението сепоставя на таблото за обявления,в интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин)

à Ако актът се издава служебо, пак важат същите изиксвания за уведомяване.

 

10. Форма на искането за откриване на производство (чл.29 АПК)

Искането може да се направи устно или писмено.

Писмено– съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.

Устно –когато е устно, длъжностното лице съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, което го е съставило, и от заявителя.

(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.

 

• Когато искането съдържа определени недостатъци ( когато не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения гражданин/организация), но те подлежат на поправяне, т.е липсват реквизите на искането, посочени в чл. 29 АПК,  на заявителя се дава 3-дневен срок да отстрани недостатъците – в противен случай производството се прекратява ( чл. 30 АПК)-  трябва да потвърди със собственоръчен или електроенн подпис.
• Друго облекчение е предвидено в чл. 31 АПК- така ако искането е адресирано до некомпетентен орган няма отрицателни последици за образувалия производството и за привлечените граждани/организации. Получилият искането АА изпраща незабавно преписката на съответния компетентен орган, като уведомява за това лицата. Ако искането за издаване на АА е обвързано с някакъв срок, то ал. 3 на чл. 31 АПК предвижда, че искане за издаване на ИАА, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята за внесено в срока, т.е налице е своеобразна защита.
• Също така в чл.  28 е предвидено, че административният орган следва да указва съдействие и информация.За неизпълнение на тези задължения те носят административнонакзателна отговорност.

 

11.Принципи

1) принцип за безпристрастност, обективност, незаинтересованост– възможността да се прави отвод (чл. 33 АПК); възможност за служебен отвод или по искане на участник в производството;

2) принцип за участието на страните в производството – чл. 34 АПК – всички страни на производството по издаване на акта имат достъпност- могат да преглеждат документите по преписката, д аис правят бележки иизвадки, копия, могат да изявяват становище по събраните д-ва( в 7-дневен срок)

3) израз на служебното начало – отразено в чл. 9, ал. 1 АПК (чл. 36- 41 АПК) – доказателствата се събират служебно от административния орган.

 

Въпрос 7. Доказателства и доказателствени средства в производството по издаване на ИАА

Ходът на производството по издаването на ИАА е свързан главно с изясняването на фактическите и правните обстоятелства имащи значение за издаването на акта. Тежестта за изясняването на фактите е прехвърлена изцяло на администрацията. Стремежът е да бъде изключен субективизмът от производството по издаване на управленски решения.

В основата на проблема стои въпросът за доказателствата и доказателствените средства – вж. чл. 37 АПК. Законът допуска както писмени (декларации, сведения ), така и устни ( обяснение ) или веществени доказателствени средства, както и всички други, които не противоречат на закона.

По принцип доказателствата се събират служебно от АО, като във връзка с това е закрепено задължение за оргазнизациите и гражданите да съдействат на органите в това отношение. Тези задължения обаче не следва да се абсолютизират, защото съществува възможност да се окажат в противоречие с правата и законните интереси на граждани и другите субекти в конкретното производство. В тези случаи влиза в сила правото на отказ за даване на сведения, обяснения и пояснения (чл. 48 АПК ). Друга особеност е правото на страните да не разпространяват тайните си.

1. Писмени декларации – чл. 43 АПК – дава се възможност на страните в производството вместо да предоставят писмени доказателства да подпишат една декларация, че тези доказателства съществуват. АО не може да откаже приемането на такава декларация.

*Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.

 

2. Пояснения от страна – чл. 45 АПК – нова разпоредба, която малко забавя производството. По силата на нея АО може да изслуша страна в производството, за да даде пояснения, ако това е нобходимо за изясняване на случая. Насрочва се заседание за изслушването на тази страна.

*Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.

(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството

 

3. Особен ред за извършване на някои процесуални действия –не е точно озаглавен –чл.46 АПК. Става въпрос за делегация – в наказателния и в гражданския процес, когато един свидетел се намира във Варна, а делото се гледа в София по делегация един съдия във Варна може да го разпита там и да изпрати протокола в София, не е нужно лицата да идват в София. Разпит по делегация е често използван между органи от администрацията.

*Чл. 46. (1) АО може да поиска от съответния териториален АО да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален АО със същата компетентност, АО може да се обърне към съответната община или кметство.

(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.

(3) АО може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.

 

4. Назначаване на експертиза – чл.49 АПК – нова разпоредба. Когато прецени, че няма необходимите специализирани познания, може да назначи експертиза, тя не е задължителна за административния орган, който я е възложил. Чл. 51, ал. 6 АПК- Когато не приема заключението на вещото лице, органът трябва да се мотивира.

*Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(3) АО, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган.

(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.

(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата

 

5. Съгласие или мнение да друг орган (не мисля, че трябва да се причиславят към този въпрос)– става въпрос за случаите, когато специален закон изисква предварително съгласие или мнение от някакъв друг административен орган.

а) мнение – Дали това мнение, ако е дадено, обвърза? Ако не е дадено мнение, има ли някакви правни последици? Мнението по принцип не е обвързва, то е нещо като консултация, така че органът не е длъжен да се съобрази с него. Ако е издал акта, без да се съобрази с даденото мнение, не е налице никакъв порок.

б) съгласие – Когато обаче се иска съгласие на друг държавен орган, тогава имаме съавторство на два органа при издаването на акта. Ако актът е издаден без съгласието на друг орган, липсва компетентност и издаденият без съгласие АА е нищожен, защото липсва компетентност. Мълчанието се приема за съгласие (хипотеза – трябва да се вземе съгласие от друг държавен орган, поискано е съгласие, но ако друг орган не се произнесе в срок това се приема като съгласие от негова страна). Това е изключение от принципа, че непроизнасянето в срок винаги има отрицателен заряд. (тази т.5 може да се включи и към хода на производството)

 

Въпрос 8. Ход, движение и приключване на производството по издаване на ИАА

1. Ход на производството – след поставяне на началото му е свързан главно с изясняването на фактическите и правните обстоятелства, имащи значение за издаването на съответния АА. Тежестта за изясняването на фактите е прехвърлена изцяло на администрацията (чл.35 АПК), като за гражданите и организациите съществува задължение за оказване на съдействие,
2. Движение на производството – Важни моменти, свързани с проблема за движението на производството са въпросите за неговото спиране и прекратяване:

а) спиране на производството (чл. 54 АПК) – нова разпоредба. Спирането има временен характер. За да не се засегнат необосновано правата и интересите на страните, законодателят е очертал изчерпателно хипотезите, при които това може да стане (сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат)

1. в случай на смърт на заинтересован гражданин – страна в производството;
2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин – страна в производството;
3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
4. когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано;
6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

АО не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.

За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.

Тук АО е поставен в положение на „обвързана компетентност” – при наличието на тези обстоятелства той е длъжен да спре производството. Изключение има само когато спирането „може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси”. АО е длъжен да съобщи на страните за спирането и те могат да го обжалват по указания ред – чл.54, ал.4 и 5. При отпадане на основанията за спиране производството се възобновява.

 

б) възобновяване (55 АПК) – служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Производството започва от онова действие, при което е било спряно.

в) прекратяване на производството (чл. 56 АПК) – то има траен характер.

àСвързано е със случаите, когато то е започнало по инициатива на страна. По нейно искане АО прекратява производството, като и тук той е поставен в положение на „обвързана компетентност”. Това е основната хипотеза.

à Друга хипотеза – когато страната е допуснала съществени нередовности в искането си за издаване на ИАА и те не са били отстранени в указания срок.

à Прекратяването трябва да се съобщи на страните по реда за съобщаване на акта и може да се обжалва ( по реда на глава 10, раздел 4)

 

3. Срокове за издаване на ИАА (чл.57 АПК) – различни. Всяка алинея предвижда различна хипотеза.

Основни срокове: най-често срещан срок – 14-дневен- АА се издава до 14 дни от датата на започване на производството ( за конститутивните актове); ако органът е колективен срокът е 1-месечен.

Други, по-кратки срокове:

• ал. 2 и 3 – удостоверителни или декларативни АА. Декларативният АА не поражда права или задължения, той само ги декларира и затова тези два вида актове се издава до 7 дни от датата на започване на производството; когато обаче е ноебходима и експертиза, актът се издава за 14 дни.
• ал.4- незабавно, но най-много до 7 дни трябва да се издаде акт, който се издава само на база на предоставените доказателства или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.
• Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен , но с не повече от 14 дни.

 

4. Приключване на производството с непроизнасяне- мълчалив отказ ( чл. 58 АПК) –

С чл. 58, ал.1 е препотвърден един отдавна въведен институт, че непроизнасянето в срок се смята за отказ да се издаде АА. Винаги, когато подаваме едно заявление, трябва да се знае какъв е срокът за издаване, за да знаем, че ако не се произнесе в срока, после имаме 14-дневен срок за обжалване на мълчаливия отказ.  С чл. 58 АПК се допусна специален закон да предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие.

(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.

(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна

 

5. Приключване на производството с произнасяне- 5 възможни хипотези

Приключване с произнасянеà

1) Първи вариант: АО издава акта ( чл.59, ал.1 АПК). Когато ИАА се издава служебно, винаги така прикл производството.

2) Втори вариант:  АО отказва издаването на акта (чл. 59, ал.1 АПК). С мотивирано решение и в двата случая (писмен отказ или писмен АА). При писмен – задължителни реквизити и мотиви.

* писмена

* да съдържа изброени реквизити ( чл. 59, ал.2 АПК).

1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът исрокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; (нов)
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

 

Самият орган, който ще издаде акта, трябва да посочи, за да няма съмнения  може ли да се обжалва, пред кой орган, в какъв срок. Адресатът на акта, още когато го получи, е наясно. Текстовете на АПК предвиждат една своеобразна санцкия, ако не е спазен този реквизит- удължаване на срока за обжалване.

 

Какво става, ако някои от реквизитите на формата отсъства?–> издаденият АА ще бъде нищожен поради дефекти във формата в три случая:

• когато не е спазена т.1, т.е нямаме посочване на органа, който го издава.
• когато липсва т.5 – разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
• когато не е посочен адресатът на акта.

В останалите случаи, ако липсват реквизити, ще е налице унищожаемост.

 

3) Трети вариант: чл. 59, ал.3 – случаите, когато по специален закон поради форсмажорни обстоятелства даден акт се издава като устен.

• Възможно е в ИАА да се включи разпореждане за предварително изпълнение (60 АПК)– така се преодолява забраната, посочена в АПК да се изпълнява АА преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване. Подаването на жалбата или протестът има суспензивен ефект. В срока за обжалване актът не може да се изпълнява. В чл. 60, ал.1 АПК са изброени хипотезите и тогава актът може да се изпълнява даже преди да е връчен, съобщен на неговите адресати.

В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага:

à за да се осигури животът или здравето на гражданите,

à да се защитят особено важни държавни или обществени интереси,

à при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или

à ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда,

à или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай АО изисква съответната гаранция.

Допуснатото предварително изпълнение (чл. 60, ал. 4 АПК) може да бъде самостоятелно обжалвано (по ал. 4 не се обжалва АА, обжалва се единствено разпореждането по предварителното изпълнение– чрез АО пред съда в 3-дневен срок, независимо дали АА е бил оспорен). Обжалването на допуснатото разпореждане  за предварително изпълнение не е пречка след това при обжалване на акта отново да се поиска отмяна на разпореждането за предварително изъпълнение, т.е можем да искаме спиране на допуснато предварително изпълнение два пъти– веднъж като обжалваме в 3-дневния срок само разпореждането и в последствие в срока за обжалването на АА, в жалбата срещу акта да поискаме спиране на допуснатото предварително изъплнение

 

4) Четвърти вариант: Производството по издаване на АА може да приключи, ако е започнало по инициатива на гражданин или организация и в течение на производство, ако преди актът да е издаден, те си оттеглят молбата – чл. 56, ал.1  АПК. Това невинаги е възможно. Производството е започнало по искане на страна  (гражданин/организация), но АО трябва да направи списък на заинтересуваните лица и понякога от издаването на акта вече имат интерес  много повече заинтересувани страни. Останалите страни могат да възразят и да кажат, че искат издаването на акта. Това е възможност, необвързваща АО. Т.е въпреки отправянето на подобно искане от страната, инициирала производството, органът  може да продължи производството.

 

5) Пети вариант: сключването на споразумение (за пръв път въведено с АПК). В българското законодателство се говори за договори на администрацията –  т.нар хоризонтални админинистративни  ПО, при които два органа на администрацията издават съвместно АА, общ помежду им (напр. – Правилник за приемане на курсанти в Националния военен университет във Велико Търново, който всяка година се подновява и се изадава от Министерството на образованието и Министерството на отбраната)

Споразумение – чл. 20 АПК – непознат институт. Осем алинеи, но има неясноти;

а) първи вариант на споразумението: споразумение съгласно чл. 20 може да се сключи между АО и страни в производството (това е истниският административен договор между органа на администрацията и бъдещите адресати на АА, пример за това има в ЗУТ- напр. не може да се строи на 3м. от оградата на съседа; 3м не може да се застрояват, но ако се споразумеят с органа от строителната администрацията и той  позволи, може (къщи близнаци)). Така постигнатото споразумение замества АА, има силата и представлява ИАА. Досега има около 10 споразумения.

б) втори вариант на споразумението – неясен – споразумение между страните в производството. Ако в първия случай имаме класическите правоотношения –властнически орган и подчинена страна, то при втория вариант имаме три страни, които помежду си  се договорят да сключат споразумение и то да замести ИАА (Необясним – ИАА е едностранно държавно властническо волеизявление, а когато страните помежду си сключат споразумение, не би било налице подобно властническо волеизявление, тъй като те не са държавни органи, нямат властнически правомощия) Досега няма подобен случай, когато споразумение е сключено между страните в производството.

à „Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на АА пред съд”- ал. 3, чл. 20 АПК е безсмислена и невярна разпоредба. В действителност по-логично би било да може и още преди да се издаде акта  да се отиде пред органа с искане за споразумение. Много по-логично е с възможността за склюване на споразумение да се започне, още когато сме поискали издаването на даден АА. Няма смисъл първо да се издава актът и тогава евентуално да влизаме в преговори за сключване на АА. Не е вярна по отношение на това, че споразумението може да бъде сключено до оспорване на АА пред съд, защото споразумение може да се сключи до произнасяне на последната съдебна инстанция и тогава споразумението заменя съдебното решение и има силата на съдебно решение ( вж. чл. 178 )

 

7. Съобщаване на акта (чл. 61, ал. 1 АПК) – АА, съответно отказът да се издаде АА, трябва да се съобщи в 3-дневен срок на всички заинтересувани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Връчването на акта на всички заинтересувани лица означава, че започва да тече срок за обжалването му.

Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение (включително чрез електронна поща или факс).

Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.

 

8. Други процесуални действия след издаването на акта представляват допусканите поправки на очевидни фактически грешки, отстраняването на непълнотиà

Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване АО може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в АА, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

 

9.Необжалваемост – чл. 64 АПК, който е свързан с чл. 21, ал. 5 – не могат да се обжалват отделните процесуални дейстивия, обжалва се крайният резултат!

 

Въпрос 9: Производство по издаване на общи и нормативни административни актове (ОАА / НАА )

1. Производство по издаване на общи административни актове

чл. 65 АПК – „Общи са АА с еднократно  правно действия, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен  брой лица, както и отказите да се издадат такива актове”.

Следователно ОАА се характеризират с тяхното:

• Еднократно правно действие ( което ги доближава до ИАА ) и
• Неопределения брой адресати, до които са отправени ( прилика с НАА )

(Пример:  Заповед на областен управител за обявяване на бедствено положение; Решение на общинския съвет, с което се забранява движение на тежкотоварни автомобили по определен път )

Тъй като чл. 74 АПК посочва, че за неуредените въпроси в производството по издаване на ОАА се прилагат разпоредбите на раздел I, т.е. производството по издаване на ИАА, можем да заключим, че начало на това производство могат да поставят всички субекти, които имат това право и в производството по издаването на ИАА (вж. чл. 24).  Инициативата за това могат да проявят и организации на заинтересуваните лица.

Специфичното за производството по издаване на ОАА е, че началото или откриването му става публично, чрез средствата за масово осведомяване., а когато засяга организации на заинтересуваните лица – проектът на акта задължително им се изпраща. Следователно налице е задължително уведомяване, което следва да включва освен мотиви за издаването на акта и посочване на някоя/няколко от формите за участие на заинтересуваните лица в производството ( чл. 66, ал. 2 ), а именно:

• Писмени предложения и възражения
• Участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта
• Участие в заседания на органа, издаващ акта ( ако е колективен)
• Обществено обсъждане

Компетентният орган е длъжен да осигури реализирането на някоя от формите за участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването (чл. 69, ал. 2) От тук се черпи аргументът, че и ОАА не може да бъде издаден по-рано от един месец от откриване на производството по издаването му.

В хода на производството заинтересуваните лица имат право на достъп до цялата информация, свързана с издаването на акта, включително и ако това са лица от съседни държави ( когато има вероятност актът да ги засегне.  АА, който ще породи действие на чужда територия, не може да има, те действат на територията само на българската държава. Но тук става дума за такива актове, които могат да засегнат. Напр. ако община Лом издаде един АА, че ще пръска срещу комари, трябва да предупреди съседните градове от съседната държава, за да не увреди пчелите им)

Изключения от горните принципи – вж. чл. 73 АПК

Отговорността по цялостното изясняване на случая преди издаването на акта тежи върху АО, автор на акта. Едва след това той може да пристъпи към неговото издаване, което следва да стане в писмена форма, а съобщаването- по общ (по реда на уведомяването за неговото издаване) или специален начин( чрез изпращане на отделно съобщение до участвалите в производството заинтересувани лица )

За всички неуредени изрично въпроси ( инициатива, форма на искане и допустимост, препращане на компетентен орган, събиране на доказателства, спиране/ прекратяване на производството и пр. ) се прилагат субсидиарно и правилата за издаването на ИАА.

 

1. Производство по издаване на НАА.

чл. 75, ал. 1 АПК „ НАА са подзаконови АА, които съдържат административно правни норми, отнасят се за неопределен и неограничен  брой адресати и имат многократно правно действие”

Предназначението на тези актове е да доразвият правилата на закона или на ПНА от по-висока степен

Изисквания:

• Писмена форма
• Наименование, в което да се посочват вида, автора и главния предмет на акта
• Номер на акта;
• Дата на издаването му
• Правното основание за издаването му

За издаването на тази категория актове е необходимо изрично оправомощаване и то от КРБ или закон => компетентността се определя на изключително високо равнище и делегирането на правомощия е забранено.

По принцип оправомощени да издават НАА са централните органи на изпълнителната власт и, като изключение, общинските съвети като местни органи на самоуправление ( чл. 76, ал. 3)

Издаването на НАА задължително  се предхожда от обсъждане на неговия проект заедно със становищата, предложенията и възраженията, ако има направени такива.

Текстът и приемането на НАА се удостоверяват от:

• Министър-председателя ( за Постановленията на МС (
• От издаващия ги орган ( за другите НА)
• От председателят на издаващия орган ( ако последният е колективен)

Съобщаването  се извършва чрез:

• Обнародване в Държавен вестник (=> влизат в сила 3 дни след това)
• Публикуване в местния печат/ друг подходящ начин ( за актовете на Общинските съвети )

 

*чл. 79 АПК- неверен

Според Хрусановà не е нужно да имаме изрична отмяна, възможна е мълчалива отмяна; ЗНА трябва да има предимство той е специален закон, посветен  само на НА; чл. 79 не може да премахне т.нар мълчалива отмяна на ПНА;

*Чл. 80 АПК – за неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на ЗНА; според Хрусанов е обратното – за неуредените в ЗНА въпроси се прилага АПК.

* няма уредба на изпълнението на тези актове- тъй като не се изпълняват, а се прилагат;

 

Въпрос 10: Оспорване на АА по Административен ред

Представлява една от двете подфази на цялостната контролна фаза на административния процес ( втората е оспорване на съдебен ред)

Обща характеристика:

• Терминът „ оспорване” обхваща атакуването на АА в две посоки: чрез жалба, която се подава от засегнатите лица, и чрез протест, който се подава от прокурора.
• Производството е спорно
• На оспорване подлежат както законосъобразността на акта, така и неговата правилност При оспорването по съдебен ред – само за законосъобразност. => Оспорването по административен ред има по-широк обхват.
• Административното оспорване има евентуален характер, т.е. то не е задължително ( чл. 81 – ИАА и ОАА могат да бъдат оспорени по административен ред). Следователно административното оспорване не представлява абсолютна процесуална предпоставка за оспорването на акта по съдебен ред – от волята на лицата зависи по кой път ще тръгнат.

Ако по някаква причина в 14-дневния срок са подадени две жалби- за оспорване по административен ред и жалба за оспорване по съдебен ред- производството се счита заведено пред съд.)

• Едноинстанционност на производството – актът се оспорва само пред непосредствено по-горестоящия АО(чл.81, ал.1). Последващо оспорване може да се осъществи само пред съд (ако е за законосъобразност ), като съгласно чл. 98, ал. 2 могат да се оспорят както решението на контролната административна инстанция, когато то е било по същество, така и първоначалният акт, когато жалбата/протестът са били отхвърлени.
• Приложимост на производството:
• На административно оспорване подлежат само общите и индивидуалните АА ( нормативните могат да се оспорват само по съдебен ред )
• НЕ могат да се оспорват по административен ред и актовете на следните ДО: Президента, Председателя на НС, МС, Министър-председателя и заместник министър-председателите, Министрите и ръководителите на други ведомства, непосредствено подчинени на МС; Управителя на БНБ и Председателя на Сметната палата; ВСС; Областните управители. При тях оспорването е и обективно невъзможно,  тъй като липсва непосредствено по-горестоящ орган.
• чл. 82, ал. 1 изключва от обхвата на оспорването по административен ред и онези актове, за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд- т.нар. специална клауза за съдебно оспорване ( Пр.: отказ на кмет на община за вписване/ дописване в избирателните списъци по Изборния кодекс предвижда директно обжалване пред Районен съд)
• от обхвата на административното оспорване са изключени и т.нар вътрешно служебни актове, т.е. актове на непосредствено оперативно ръководство и управление от страна на по-горестоящия по отношение на подчинения му орган и лица, които се намират в положение на служебна зависимост и подчинение.
• Изключва се прилагането на кодекса и когато специален закон предвижда специални производствени правила относно оспорването по административен ред. ( чл.2, ал. 1)
• Образуване на производството:

1. Субекти на образуването, обхват и основания на оспорването:

Субекти –  Според чл. 83 АПК това са заинтересуваните лица и прокурорът.

• Заинтересуваните лица – това са лицата, чиито права и законни интереси са засегнати от акта. При всички положения това предпоставя наличие на личен и пряк интерес от законо- и целесъобразността на акта, които, ако са нарушени, ще бъдат и основание за оспорването му.
• Прокурора ( органите на прокуратурата) – тук оспорването се предпоставя не от наличието на личен интерес, а от изпълнението на общонадзорната функция на прокуратурата. Последната се интересува от обективното съответствие на АА със закона – > протестът на прокурора е за законосъобразност ( не и за неправилност на АА )

Тъй като оспорването на акта се осъществява вътре в рамките на администрацията, оспорването е както за законосъобразност, така и за целесъобразност. Изключение в това отношение има само за прокурора – той е външен спрямо администрацията субект и неговите надзорни функции могат да бъдат само за законосъобразност.

Основанията за оспорване  на АА в това административно производство са същите като тези за оспорването пред съд. Следователно, за да бъде обявен един акт за незаконосъобразен той трябва да е нарушил някое от следните 5 изисквания:

• Да е издаден от компетентен орган
• Да е спазена законоустановената форма
• Да е налице съответствие с материалноправните разпоредби
• Да са спазени процесуалноправните разпоредби при издаването му
• Да е спазена целта на закона

Същите основания са изведени в чл. 146 АПК

 

2.Правно-технически средства за образуване на производството

Производството по оспорване на АА може да бъде образувано с две средства:

• Жалба– подава се от заинтересуваните лица ( чл. 83, ал. 1 )
• Протест – които се подава от прокурора ( чл. 83, ал. 3 )

За да породят желаните правни последици обаче, жалбата и протестът следва да отговарят на изискуемата от кодекса форма. Условно тези изисквания могат да бъдат разделени на две групи – вътрешни (включващи писменото оформяне на жалбата/протестът, реквизитите и приложенията) и външни ( където спадат изискванията за срока при подаването им).

*По отношение на вътрешните изисквания (изисквания за редовност) – вж. чл. 85 и чл. 86 АПК, изброяващи задължителните реквизити ( тъй като е възможно да съществуват и незадължителни, например искане за събиране на доказателства )

Към външните изисквания се отнася установеният преклузивен срок за тяхното подаване ( чл. 84, ал. 1 ):

• 14-дневен от съобщаването на акта на заинтересованите лица
• Едномесечен – при наличието на мълчалив отказ/съгласие, като тук срокът започва да тече от изтичането на срока, в които АО е бил длъжен да се произнесе.

Ако сроковете бъдат изпуснати, правото на страните да образуват контролното производство се преклудира.

 

• Нередовност на жалбата/протестът. Последици:

Неспазването на задължителните изисквания прави жалбата/ протестът нередовни от гледна точка на процеса. В зависимост от това до колко е съществен недостатъка, нередовността може да доведе до различни последици:

• Ако недостатъците са от лек характер и съществува обектива възможност те да бъдат коригирани – производството ще бъде образувано, но жалбата/протестът ще бъдат оставени без движение, като действие с временен характер.  На податели се изпраща съобщение, в което се посочват нередовностите. Отстраняването им трябва да се извърши в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, жалбата/протестът се връщат на подателя, а при непълен адрес, се оставят в канцеларията на органа на разположение на подателя ( чл. 87, ал. 3)
• Ако недостатъците са с по-тежък характер и възможност за корекции не съществува, тогава производството се прекратява, а жалбата/протестът се оставят без разглеждане (траен характер ), тъй като тя е недопустима . Основанията за оставяне на жалбите и протестите без разглеждане са изрично изброени в чл. 88 АПК:

1) подадени до некомпетентен орган ( тук обаче производството не се прекратява, а временно се оставя без разглеждане, като жалбата се препраща до компетентния орган и се приемат за внесени в срок)

2) подадени след  законоустановения срок ( производството се прекратява, освен ако срокът не бъде възстановен по чл. 89, ал. 1 – при наличието на особени непредвидени обстоятелства, причинили изпускането му. Преценката за наличието им е на АО и е окончателна. От това право не може  да се възползва прокурора)

3) подадени са от подател без интерес (За жалбоподателите – пряк и личен интерес;не важи са прокурора)

*4) жалбата/ протестът се оставят без разглеждане и ако бъдат оттеглени писмено (това основание е самостоятелно, то не се дължи на нередовност на инструмента)

Ако производството бъде прекратено, на прокурора / жалбоподателя се предоставя възможност в 7-дневен срок да оспори прекратяването с частна жалба или протест по съдебен ред. ( чл. 88, ал. 3 )

 

• Забрана за изпълнение на акта (90 АПК) – АА не подлежат на изпълнение преди да изтекат сроковете за тяхното оспорване ( 14 дни, съответно 1 месец )

Следователно пречката произтича ex lege и не е обвързана от наличието на жалба / протест. Последните автоматични спират изпълнението на акта до произнасянето на съответния контролен орган (=> жалбата/протестът имат суспензивен ефект)

.=> Ако актът не бъде оспорен в срок или ако жалбата/протестът бъдат отхвърлени като неоснователни, актът ще се стабилизира и ще подлежи на изпълнение.

Изпълнение на АА веднага след неговото издаване е предвидено в 2 случая, като изключение:

• Когато всички заинтересувани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта ( така те косвено признават, че няма да го оспорват )
• Когато със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение
• Право на отзив

Чл. 84, ал. 1 АПК постановява, че „ Жалбата или протестът се подават в писмена форма чрез АО, чийто акт се оспорва”. От тук следва и естественото доразвитие на въпроса – на органа, издал акта, се предоставя възможност да упражни самоконтрол, т.е. той има право ( не и задължение ) на отзив в 7-дневен срок ( 14-дневен, ако органът е колегиален ) от получаването на жалбата/протеста, когато органът сметне, че жалбата/протестът са допустими, редовни и основателни. Възможностите за корекция на АА са няколко: той може да бъде оттеглен, отменен или изменен, съответно да бъде издаден, ако издаването му е било отказано (чл. 91, ал. 1)

Правото на отзив обаче може да бъде осъществено само еднократно в производството. Така ако при отказ административния орган преразгледа случая и  издаде искания акт, той може да бъде обжалван отново на общо основание. Тогава обаче правото на отзив няма да може да бъде упражнено повторно.

Ако органът, издал акта, не упражни правото си на отзив, той незабавно трябва да изпрати цялата преписка на компетентния по-горестоящ орган, които от своя страна е длъжен да се произнесе.

• Компетентен контролен орган – както орган намиращ се йерархично в надмощно положение ( т.е. йерархия по вертикал), така и орган, който е висшестоящ, но в йерархия по хоризонтал.

Така във ведомствените системи ( министерства, държавни агенции ) актовете следва да се оспорват пред вертикално по-висшестоящия орган.

В системата на местното самоуправление обаче нещата могат да стоят по различен начин:

• чл. 93, ал. 4 и ал. 2 : АА на кметове на общини се оспорват пред областните управителни, а АА на кметове на райони и кметства – пред кметовете на общини ( следователно йерархията тук пак е вертикална и е между органи с обща компетентност )
• чл. 93, ал. 3 урежда въпроса при органите със специална компетентност: АА на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината (=> хоризонтално разположен орган)
• Действия в по-сложни случаи
• При „сложни от фактическа и правна страна случаи” е предвидена възможност за създаване на комисии, които да подпомагат контролния АО (чл. 94) – се състои най-малко от 3ма членове, от които 1 с юридическо образование и 2ма специалисти, като единият от тях трябва да не работи в съответната администрация. => се цели компетентност и безпристрастност.

Срокът за разглеждане на преписката от комисията се разполага вътре в този за произнасянето на АО – 14-дневен, съответно 1-месечен. След разглеждането на преписката комисията представя мотивирано писмено становище по законо- и целесъобразността на акта, което задължително се подписва от всички членове (чл.95). То няма задължителен х-р, но ако органът не се съгласи с него, следва да се мотивира.

• Към действията в по-сложни случаи следва да се причисли и изслушването на заинтересуваните лица (чл. 96). То се допуска от компетентния орган и следва да се осъществи в „разумен срок”, т.е. не може да превишава сроковете за произнасяне на контролната инстанция. За изслушването се съставя протокол.
• Произнасяне на контролната инстанция

Принципът на бързина в процеса налага кратки срокове при произнасянето:

• 14-дневен срок – когато органът е едноличен;
• 1-месечен – когато органът е колегиален (колективен)

Срокът започва да тече от момента на получаването на преписката ( чл. 97, ал.1), като денят на получаването не би трябвало да се зачита ( тъй като този срок, макар и кратък, е уговорен в полза на органа )

Произнасянето винаги става с решение, което трябва да бъде мотивирано и може да бъде както по отношение на законосъобразността на акта, така и по отношение на неговата правилност.

Така произнасянето може да стане в 3 варианта ( чл. 37, ал. 1 АПК):

• АА да бъде обявен за нищожен ( само заради незаконосъобразност, не и за неправилност)
• АА да бъде отменен изцяло или отчасти (=> АА е унищожаем, но вече както заради незаконосъобразност, така и ако е нецелесъобразен)
• Да бъде потвърден, чрез отхвърляне на жалбата/протестът като неоснователни.

 

По принцип контролният орган действа като инстанция по същество ( чл. 97, ал.2 АПК) с изключение на два случая, когато горестоящият орган е контролно-отменителна инстанция:

1) чл. 97, ал. 2, втората част- ако актът е от изричната компетентност на по-долустоящия орган ( т.е в случай, че актът е издаден при оперативна самостоятелност);

2) когато е налице отказ да се издаде документ, по-горестоящият орган не може да го издаде, а задължава долустоящият орган да го издаде като му определя срок за това( ал. 3 на чл. 97 АПК);

 

• Действия на административния орган след произнасянето – е длъжен незабавно да уведоми оспорващия и другите заинтересовани лица за решението си.(чл. 98, ал. 1).

Оттук нататък последиците са следните:

• Когато актът е обявен за нищожен – процесът приключва
• Когато актът е отменен/издаден е нов – действието може да се оспорва пред съд
• Когато жалбата/протестът бъдат отхвърлени – потвърденият акт може да се оспорва за законосъобразност пред съд
• Когато контролният орган не се е произнесъл в срок – оспорваният акт, може да се оспори пред съд, ако подлежи на такова.

 

Въпрос 11: Възобновяване на производства по издаване на АА

 

Извънреден контролен способ, чиято същност се заключва във възможността да се отмени или измени един вече влязъл в сила ИАА или ОАА от самата администрация (от непосредствено по-горестоящият орган или от органът, издал акта, ако последният не е подлежал на административно оспорване) – чл.99 АПК, като на негово място може, но може и да не се издаде нов ( за разлика от „възобновяването” в прецизния смисъл на думата)

Следователно чл. 99 ни изправя пред две възможни решения:

• Анулиране на издадения АА, т.е. неговото заличаване от правния мир;
• Издаване на нов АА на мястото на отменения такъв;

Тези две решения могат да имат напълно самостоятелен характер и всяко от тях ще бъде в резултат от едно преразглеждане, поставяне наново на материалноправните въпроси, които са били решени с влезлия в сила АА. Казано накратко, това „поставяне наново на материалните въпроси” може да доведе до изход в два аспекта – издаване на ИАА/ОАА или неиздаването на такъв акт ( когато съществуващият само е отменен)

• Приложно поле на контролния способ:
• Обект на контрола: само ИАА/ОАА, които са влезли в сила ( не са били обжалвани по административен ред или жалбата е била отхвърлена ) и не са били обжалвани по съдебен ред.
• Образуване на производството:
• По искане (молба) на заинтересуваното лице (страна/ лице, което е засегнато от акта )
• По предложение на прокурора или омбудсмана ( Позицията на прокурора се определя от нивото на компетентния АО-така ако контролният орган е на общинско/областно/централно ниво, то предложението следва да се направи от районен/окръжен/главния прокурор или негов заместник ) – по чл. 99, т.1
• От самия орган, издал акта ( така е написано в учебника, но според мен следва да е и от горестоящия орган – вж. чл. 100) – по чл. 99, т.1
• Срокове за подаване на искането/предложението (чл. 102 ): Срокът за възобновяване по чл. 99 т.1 е тримесечен и ( съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на акта ) – започва да тече от влизане в сила на акта
• Основания за осъществяването на контролния способ ( чл. 99, т. 1-7)
• Към първата група се причисляват обстоятелствата, появили се, възникнали преди издаването на АА:
• Чл. 99, т.6 – страната е била лишена от възможността да участва в производството или не е била надлежно представляване, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Пречките за неучастието могат да имат както обективен, така и субективен характер (заболяване, съответно неуведомяване=незнание)
• Чл. 99, т. 2 – когато е налице непълното на доказателствения материал ( откриване на нови обстоятелства / нови писмени доказателства, които при решаването на въпроса страната не е могла да знае )
• Чл. 99, т. 4 – когато доказателственият материал се е оказал незаконосъобразен – документът е признат за подправен по надлежния съдебен ред или актът е бил отменен
• Чл. 99, т. 3 – когато по надлежният съдебен ред се установи престъпно деяние  на страна, неин представител или на АО (член от състава му, ако е колективен ), което е дало отражение върху решаването на въпроса – предмет на производството.
• Към втората група основания могат да бъдат включени онези, свързани със самия АА.
• Чл. 99, т. 1 – когато съществено е нарушено изискване за законосъобразността на АА ( някое от 5те условия за законосъобразност – компетентност, форма, съответствие с целта на закона; съответствие с материалните и процесуалните правила ) От тази възможност не може да се възползва страна в производството, а само АО, прокурорът или омбудсманът!
• Чл. 99, т. 5 – когато същият АО е издал по отношение на същите страни по същия въпрос и същото основание друг акт, които му противоречи – следователно тук трябва да се определи незаконосъобразният акт и той да се отмени.
• Чл. 99, т. 7 – когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧ

 

• Компетентен орган: непосредствено по-висшестоящият в йерархията орган.

Изключение:  ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред, то компетентен ще бъде органът, който го е издал.

• Произнасяне:

Компетентният орган следва да се произнесе с решение, с което АА може да бъде отменен или изменен.

Когато актът се изменя, по същество измененият акт представлява нов АА,  следователно той също ще подлежи на оспорване по административен и/или съдебен ред

Ако компетентният орган откаже да допусне възобновяване – отказът може да се обжалва по съдебен ред.

 

*чл. 105 АПК- Отмяната или изменението на АА по реда на този специален контрол не могат да засягат правата, придобити от трети добросъвестни лица,  където „трети лица” са онези които не са взели участие, не са били страна в производството, а „добросъвестност” се използва в смисъл на незнание на обстоятелствата – основание за възобновяването ( предполага се до доказване на противното )

 

Въпрос 12: Оспорване на административни актове по съдебен ред – обща характеристика ( чл. 126 – чл. 144 АПК )

 

В АПК, дял 3, глава 9 се съдържат т.нар. общи разпоредби, които важат за всички съдебни производства – т.е. за оспорване по съдебен ред на ИАА, ОАА и НАА. Следователно предмет на настоящето изложение ще бъде анализ на всеки един от членовете, помести в тази глава:

• Чл. 126 – прокламира, че съдебните производства започват по инициатива на заинтересованите лица или на прокурора в предвидени от закона случаи
• Чл. 127 – въвежда забрана за отказ от правосъдие – текст, който индиректно потвърждава прякото прилагане на КРБ. Т.е. съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, която да урежда спорните отношения. Освен това разглеждането и разрешаването на искането следва да се осъществи в разумен срок.
• Подсъдност:
• чл. 128 т. 1-8 – определя кои дела са подведомствени само на административни съдилища
• чл. 132 от своя страна определя родовата подсъдност – „ на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Последните са изброени изчерпателно в ал. 2 на същия член.
• Чл. 133 дава указания за местната подсъдност на делата – ал. 1: правилото е, че делата се разглежда от АС, в района на който е седалището на органа, издал акта, а когато то е в чужбина – от АС – София; Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса/седалището на жалбоподателя, когато не са съединени с оспорване по алинея първа.
• Чл. 134 – прогласява задължителност на определената в закона подсъдност, като тя не може да бъде изменяна по желание на страните
• Чл. 135 – разглежда въпросите относно споровете за подсъдност. Те се решават от ВАС, когато в спора участват административни съдилища и от 5-членен състав на ВАС, когато в спора участва 3-членен такъв; Ако спорът за подсъдност е между общ и административен съд, решението се взима от състав, включваш 3ма съдии от ВКС и 2ма от ВАС;  Ако съда, в който е образувано делото прецени, че то не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд – ако тогава възникне спор – прилагат се описаните правила.
• Чл. 129 урежда хипотеза при която АА е оспорен едновременно и пред съд, и пред по-горестоящия АО. В такъв случай жалбите се съединяват в едно общо производство и се разглеждат от съда. Ако обаче едната жалба е за целесъобразност, а другата за законосъобразност на акта, то съдебното производство се спира до произнасянето на АО по въпроса за правилността.
• Чл. 131 въвежда принципа на двуинстанционност на съдебното производство – всеки гражданин или организация, адресати на АА, имат право на 2 съдебни проверки за неговата законосъобразност, освен ако кодекса или друг закон не постановяват друго
• Чл. 136 , като израз на принципа за процесуална икономия, урежда задължително представителство в случай, че в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник. Тогава съдът може да ги задължи да посочат общ пълномощник в разумен срок, а ако те не сторят това – да назначи служебен такъв. Алинея 2 на същия член обаче постановява, че процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител.
• Чл. 137 урежда въпросите във връзка с призоваването на страните.  Така страната се призовата на адреса, на които за последен път е била призована в производството пред АО, или ако е посочила друг адрес – на него. Може да бъде призована също така на посочен от нея електронен адрес;  Когато за горните няма данни – призоваването се извършва по Настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянен; Лица с неизвестен адрес се призовават чрез ДВ
• Чл. 138 – гореописаните правила се прилагат аналогично и при съобщаването на актовете чрез изпращане на преписи от тях на страните и при връчването на всички други съобщения и книжа
• Чл. 139 – обръща внимание на  въпроса за отлагането на делото – ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, делото може да се отложи, като следващото заседание се насрочва не по-късно от 3 месеца. Повторно отлагане се допуска само при искане на различно основание и ако съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.
• Чл. 140 – съдържа своеобразна санкция спрямо АО, автор на оспорения акт, когато не е изпълнил до край задълженията си по чл. 59, ал. 2. Така, когато в АА или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Когато в акта/ съобщението погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване – срокът се удължава на шест месеца
• Чл. 143 – за първи път урежда въпроса за съдебните разноски. Принципът е, че разноските се понасят от страната, която е загубила съдебния спор.
• Чл. 144 – Прогласява субсидиарното прилагане на ГПК за неуредените в този дял въпроси.

 

Въпрос 13: Оспорване на индивидуални административни актове пред съд

Като принцип в световното законодателство е възприета възможността всички индивидуални административни актове да подлежат на съдебно оспорване – това е т.нар. „обща клауза”.  У нас понастоящем общата клауза е уредена на конституционно равнище ( чл. 120, ал. 2 КРБ ), а АПК обособява оспорването на трите АА в самостоятелни производства. Първото от тях е за оспорването на ИАА – то е основното, като разпоредбите му се прилагат и по отношение на неуредените въпроси при другите две ( за НАА и ОАА ).

Всеки ИАА, включен в приложното поле на АПК, може да бъде оспорен пред съд. Това е възможно да стане по 2 начина:

• Ако е изчерпан редът за оспорване по административен ред, но въпреки това оспорващият не е удовлетворен;
• Директно по съдебен ред, без актът да е бил оспорван по административен.

Преценката е оставена на страната, като оспорването по административен ред не е задължителна процесуална предпоставка за оспорване по съдебен ( чл. 148 АПК )

 

• Оспорването на ИАА пред първата съдебна инстанция показва редица особености:
• Обхват на оспорването: пред съда може да се оспорва само законосъобразността на акта, не и неговата целесъобразност, правилност.

5 изисквания за законосъобразност, посочени по негативен начин в чл. 146:

• липса на компетентност,
• неспазване на установената форма,
• съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
• противоречие с материалноправните разпоредби,
• несъответствие с целта на закона.

В тази връзка е редно да се отбележи, че чл. 169 не разширява обхвата на съдебния контрол, защото тук той отново е само за законосъобразност – съдът е длъжен да провери дали административният орган, действал в условията на оперативна самостоятелност, наистина е притежавал такава. Чак тогава ще може да се определи дали в случая ще бъде контролно-отменителна инстанция или такава по същество.

На оспорване подлежат:

• първоначално издаденият АА / отказът да се издаде такъв;
• актът на горестоящия АО, ако актът е бил оспорван и по административен ред;
• решения по искания за издаване на документи от значение за признаването, упражняването или погасяването на права или задължения (145 АПК ).
• Право да оспорват имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от акта или за които последният поражда задължения (чл. 147 ); прокурорът, когато сметне, че това се налага за защита на важен държавен или обществен интерес ( трябва да се прилагат изискванията на чл. 16 АПК ). По отношение на ФЛ/ЮЛ важи изискването да имат пряк и личен интерес, т.е. тези, за които актът създава права/задължения ( адресатите му), но и тези, чиито права и законни интереси са засегнати от акта
• Изключения от принципа на общата клауза могат да бъдат въведи със специален закон или в самия кодекс. Така например спорът може да се препрати за разглеждане от общ съд или административна юрисдикция или актът въобще да не може да бъде оспорван ( чл. 128, ал. 3 – за АА, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбрана и сигурност )
• Суспензивен ефект на жалбата/протестът – подобно на оспорването по административен ред и тук подадените в срок жалби или протести спират изпълнението на АА (чл. 166, ал. 1 ) (Но исканията за обявяване на нищожност на акта нямат! ).

Когато АО, при издаването на акта, е допуснал предварителното му изпълнение при условията на чл. 60, съдът може по искане на оспорващия да спре изпълнението на акта. Искането се разглежда в открито заседание, съдът се произнася незабавно с определение, което може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от обявяването ми на заседанието ( чл. 166, ал. 2 и 3 )

• Сроковете за оспорване са уредени в чл. 149. Така ако първоначалният АА трябва да се оспори пред съд в 14-дневен срок от съобщаването му на адресата, а ако е налице мълчалив отказа/мълчаливо съгласие – 1 месец от изтичането на срока, в който органът е трябвало да се произнесе. Срокът за оспорване за прокурор, който не е участвал в административното производство, е 1 месец от датата на издаването на акта.

Ако първоначалният акт е бил оспорен по административен ред, то гореописаните срокове започват да текат от датата на съобщаването, че органът се е произнесъл, съответно от крайната дата, до която е трябвало да се произнесе.;    Ако срокът е пропуснат по особени непредвидени обстоятелства, оспорващият може да поиска съдът да възстанови срока за обжалване – чл. 161, ал. 1 ( тази възможност не важи за прокурора)

• Компетентният да разгледа жалбата/протеста съд се определя по правилата на родовата подсъдност, описани в чл. 132 АПК. Следователно на административните съдилища са подсъдни всички дела, с изключение на изброените в в ал. 2 на същия член, т.е. с изключение на онези, които са подсъдни на ВАС

 

• Основни моменти в производството по съдебно оспорване на ИАА

Както всяко производство по АПК, и съдебното оспорване има 3 основни момента – начало, развитие на производството и приключването му.

• Начало на производството се дава с подаването в срок ( чл. 149 ) на допустима и редовна жалба или протест – в писмена форма и се подават до компетентния съд, но чрез органа, издал акта ( чл. 152, ал. 1) За разлика от оспорването по административен ред, тук органът няма право от отзив, нито на проверка на допустимостта/редовността на жалбата/протестът.

За да се защити оспорващия от злоупотреби, законодателят е дал на органа 3-дневен срок от изтичане на сроковете за оспорване от останалите лица, в който трябва да изпрати на съда заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведоми подателя за това (чл. 152, ал. 2). Ако административният орган не изпълни това свое задължение, съдът може да се сезира пряко и той сам да изиска преписката служебно, въз основа на копие на жалбата/протеста ( чл. 152, ал. 4)

Подадените в срок жалби/протести трябва да са допустими (159 АПК) и редовни (150,151 АПК), като вече тази проверка се извършва от съда. Ако жалбата/протестът са недопустими, то те са оставят без разглеждане (с Разпореждане), а ако е образувано съдебно производство – то се прекратява (с Определение). Разпореждането и определението подлежат на оспорване с частна жалба. Ако жалбата/протестът са нередовни, те се оставят без движение, , а на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок ( чл. 158, ал. 1). Неспазването на този срок води до оставяне на жалбата/ протестът без разглеждане

• Развитие на производството – когато жалбата/протестът са подадени в срок и са допустими и редовни, съдът може да пристъпи към разглеждането им и да направи своята преценка за законосъобразността на акта.

Чл. 153, ал. 1 изрично посочва кои са страните в производството по съдебен ред- това са оспорващият, органът-автор на акта и всичко заинтересувани лица. При определянето на страните съдът действа служебно.

След образуване на делото, то са дава на съдия докладчик (определен на случаен принцип, обикновено чрез електронно разпределение), който го насрочва в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата/протестът в съда.

АС гледат делата в състав от 1 съдия ( чл. 164 ), като участието на прокурор в първата инстанция не е задължително.

При проверка на законосъобразността съдът се ръководи от чл. 146, като един от основните принципи в това производство е т.нар служебно начало  – т.е. съдът не се движи в рамките на оплакванията на жалбоподателя или протеста на прокурора, а е длъжен служебно да провери и петте изискания за законосъобразност.

Чрез тълкуване на чл. 149 (относно сроковете за оспорване) можем да изведем следните изводи: Когато оспорващият иска отмяна на акта като унищожаем,  тогава срокът е по ал.1-4 и, макар да не е искано, съдът може да обяви акта за нищожен, заради принципа на служебното начало. Ако срокът по ал 1-4 бъде изпуснат и не са налице предпоставките за възстановяването му, то правото на жалбоподателя се преклудира. Ако обаче искането е за обявяване на акта за нищожен, то може да се направи без ограничение във времето ( чл. 149, ал. 5 ), но само ако актът не е бил оспорват преди това и ако съдът не е оставил оспорването без уважение ( тъй като, ако е бил оспорван, означава че съдът вече е проверил изискванията за законосъобразност и е сметнал, че те са налице )

По отношение на доказателствената тежест – пред първата съдебна инстанция тя е разпределена между страните. Органът-автор на акта трябва да докаже, че актът му е законосъобразно издаден ( или ако е налице отказ – че не са съществували предпоставките за издаването ми); Оспорващият трябва да докаже, че актът страда от някой от пороците в чл. 146 ( а при отказ – наличието на изискванията за издаването му) – чл. 170 АПК

• Приключване на производството:

Правомощията на съда като първа инстанцията  са уредени в чл. 172 АПК:

• Може да обяви акта за нищожен ( макар да не е имало искане за това. Ако съдът действа като инстанция по същество, той може да издаде на мястото на обявения за нищожен акт нов. Ако съдът е контролно-отменителна инстанция – тогава той връща преписката на компетентния орган заедно със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и срок, в който да издаде акта)
• Може да отмени изцяло или отчасти акта, ако го намери за унищожаем
• Може да измени оспорения акт
• Може да отхвърли оспорването, като по този начин потвърди акта
• Може да отмени мълчалив отказ/съгласие, като в този случай се смятат за отмени и изричните такива, последвали преди решението на съда

Решението на съда има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде изменен/отменен, то има действие спрямо всички. В същия чл. 172 е посочен и 1-месечен инструктивен срок, в които съдът следва да се произнесе.

Производството може да приключи и със сключване на споразумение по чл. 178 АПК. То може да се сключи пред съда при всяко положение на делото, като в него трябва да участват всички страни. Потвърденото от съда споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Ако съдът окаже да го потвърди – страните могат да подадат съвместно частна жалба.

Производството може да приключи и с оттегляне на оспорването или пълен/частичен отказ от него, направени при всяко положение на делото от жалбоподателя или прокурора. Подобна възможност е предоставена и на ответника – органа, издал акта има право при всяко положение на делото, при съгласие на останалите ответници, да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.

Производството по съдебното оспорване на ИАА приключва с уведомяването на страните за изготвеното съдебно решение. От този момент за тях тече срок за евентуално подаване на касационна жалба или протест срещу изготвеното първоинстанционно съдебно решение.

 

Въпрос 14: Оспорване на общи и нормативни административни актове пред съд

1.Оспорване на ОАА пред първа съдебна инстанция – в раздела  „Оспорване на общи администартивни актове ” са уредени само спецификите на това производство. В чл. 184 АПК е предвидено, че „ за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на ИАА, с изключение на чл. 155”.

1.1) Срокове за оспорване на ОАА пред съд: ОАА могат да се оспорят в 1-месечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред АО/чл.179/. Възможностите са две,тъй като не всички адресати на ОАА участват в неговото издаване-чл.66 и сл.АПК.

1.2) Действие на оспорването:  в това производство подаването на жалба или протест не спира автоматично действието на АА – липсва суспензивен ефект. Остава обаче възмпжността за съда по чл. 166, ал. 2 и 3 АПК да спре изпълнението на общия акт. ( чл. 180 АПК)

1.3) Съобщение за оспорването– съгласно чл. 181 АПК, когато оспорването е редовно , съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник”, в което посочва оспорения общ акт или негова част и номера на дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува на интернет страницата на ВАС.

1.4) Страни в производството са:  (чл. 182 АПК)                                                                             

àоспорващият и органът-автор на акта

à лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с АО до началото на устните състезания при всяко положение на делото

àВсеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с АО до началото на устните състезания при всяко положение на делото, акто препис от молбата за присъединяване или встъпване се предоставя на ансрешните страни.

àОпределението на съда, с което встъпване не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.

1.5) Действие на решението:  ОАА може да бъде обявен за нищожен, да бъде отменен или изменен, може да бъде потвърден, като оспорването се отхвърля от съответния съд.  Когато съдът е изменил оспорения пред него ОАА, той решава административния спор по същество- чл. 172, ал.2 във вр. с чл. 184 АПК. В чл. 183 АПК е предвидено, че решението на съда, с което опсореният акт е обявявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

 

2. Оспорване на нормативни подзаконови актове пред първа съдебна инстанция

И тук, както и при оспорването на ОАА важи принципа за субсидиарното прилагане на разпоредбите относно оспрването на ИАА пред първа съдебна инстанция – „Чл. 196. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178”

2.1) Предмет на оспорване– Подзаконовите НА могат да бъдат оспорени пред съд изцяло или частично (чл. 185 АПК).

2.2) Право на оспорване- един от белезите на тези НА е, че те действат на територията на цялата страна и спрямо всички. Поради това всеки може да ги обжалва (без да доказва правен интерес). В чл. 186 АПК конкретно се посочва кои има право на оспорване: „гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения”.

à „..са засегнати..”- т.е тук трябва да се докаже правен интерес;

à„.. могат да бъдат засегнати”- т.е занапред за в бъдеще могат да бъдат засегнати

Прокурорът също може да оспори акта- може да подаде протест.

2.3) Безсрочност на оспорването– подзаконовите АА могат да бъдат оспорени без ограничение във времето- чл. 187 АПК. Алинея 2 на чл. 187 АПК предвижда, че последващо оспорване на подзаконов НА на същото основание е недопустимо- това е в противоречие с чл. 146 АПК и с чл. 168 АПК ( принципът на служебното начало; съдът проверява всичко независимо от посоченото в жалбата/протеста).

2.4)  Съобщение за оспорването– когато някои от тези субекти е оспорил даден НА, съобщението за това се прави по реда на чл. 181, ал. 1и 2 АПК- така, както се съобщава за оспорване на ОАА.

2.5) Страни – оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт- 1л. 189, ал.1 АПК. Тъй като нормативният АА по принцип има неограничен кръг адресати, всеки, който има правен интерес може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото- разрешение, което бе разгледано про оспорването на ОАА. Въпросът се решава от съда с определение, а  недопускането на встъпване се обжалва с частна жалба.

2.6) Действие на оспорването– липсва суспензивен ефект на жалбата или протеста на прокурора, но съдът има право да постанови спиране на действието на нормативния акт.

2.7) Задължително участие на прокурора- чл. 192 АПК

2.8) Подсъдност и състав на съда– Компетентен да разгледа жалбата или протеста е ВАС в тричленен състав. Когато се оспорва нормативен акт на общинския съвет ( наредба), компетентен е съответният административен съд в състав от трима съдии.

2.9) решение по делото  –  (чл. 193 АПК)- съдът има право:

àда обяви НА за нищожен изцяло или отчасти

àда го отмени изцяло или отчасти

àда отхвърли оспорването

• Тук няма възможност съдът да действа като инстанция по същество и това е разбираемо – съдът няма право да създава нови правни норми на мястото на отменените от него, защото това би означавало да законодателства.
• Съдебното решение има действие по отношение на всички
• чл. 187, ал.2 АПК забранява псоледващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание. Разпоредбата не е много ясна, зашото съдът по принцип е длъжен служебно да провери петте изисквания за законосъобразност на оспорения нормативен акт, включително и дали не е нищожен. Ако например оспорването е отхвърлено, на никакво друго основание не би могло да бъде направено последващо, защото просто няма други освен петте изисквания за законосъобразност. Едва ли законодателят е искал да каже,че всеки НА може да бъде оспорван само пет пъти – всеки път на различно основание- известно е, че изискванията за законосъобразност са пет. ( от лекция- алинея 2 на чл. 187 АПК предвижда, че последващо оспорване на подзаконов НА на същото основание е недопустимо- това е в противоречие с чл. 146 АПК и с чл. 168 АПК ( принципът на служебното начало; съдът проверява всичко независимо от посоченото в жалбата/протеста).

2.10) обявяване на съдебното решение– чл. 194 АПК- решението се обанродва в ДВ, за да може всеки правен субект да се запознае с него и да започне да го прилага. Когато с решението актът се обявява за нищожен или се отменя, то се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването. От този момент      ( влизането в сила на съдебното решение) подзаконовият акт се смята за отменен.  Правните последици, възникнали от подзаконов НА, който е бил обявен з анищожен или е бил отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизане на решението в сила – чл. 195, ал. 2 АПК

 

Въпрос 15: Касационно производство

Касационното производство е израз на основния за АПр принцип- принципът на двуинстанционност в административното правораздване. Една от основните функции, които КРБ възлага на ВАС, е осъществяването на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125, ал.1 КРБ). Касационното производство способства именно за единство в административното правораздаване. „Касация” идва от латински и означава унищожаване, отмяна. В случая отмяната се отнася само до първоинстанционното съдебно решение ( чл.132, ал.2, т.5 АПК).Други актове на съда като например разпореждания или опредления не подлежат на касационно оспорване.

 

1.Предмет на касационно оспорване:  чл.208 АПК

Касационното производство пред ВАС има за свой предмет съдебен акт, постановен по повод обжалване на административен акт. Именно характерът на обжалвания ЮА се явява и основният разграничителен критерий между това производство пред ВАС и едно от другите производство пред ВАС – производството за отмяна на АА. Там, както е известно, предмет на производството е винаги АА. Възможните дефекти на първоинстанционното решение, които са визирани в чл. 209 АПК следва да се разграничават от възможните дефекти на АА, визирани в чл. 146 АПК. Касационното производство трябва да се разграничава и от друго основно производство пред ВАС- отмяна на влезли в сила съдебни решения. При него съдебните решения трябва да са влезли в сила,а при касационното производство предмет на оспорване са невлезли в сила съдебни решения.

Отбелязаното до тук се отнася до оспорването на АА на основата на обща клауза, но то се отнася и до случаите на специална клауза, стига в специалния закон да няма изрична забрана за оспорване на АА по съдебен ред.

 

2. Компетентен орган за разглеждане на делото: чл.217 АПК

Касационното производство протича винаги пред ВАС, а в какъв състав ще бъде разгледано всяко административно дело зависи от това кой е постановил първоинстанционното съдебно решение.

àЧл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на ВАС.

Характерно за касационното производство е задължителното участие на прокурор-чл.217(2) АПК. Това ще бъде прокурор от Върховна административна прокуратура(ВАП).

 

3. Право на касационно оспорване

Касационното производство пред ВАС може да започне по жалба на заинтересуваните лица или с протест на главния прокурор или негов заместник при ВАП. Заинтересуваните лица са :

1) страните по делото, за които постановеното първоинстанционно решение е неблагоприятно  (жалбоподателят, авторът на акта) и

2) лица, които не са участвали в делото, т.е не са били конституирани като страни, но спрямо които решението има сила и е неблагоприятно за тях. Това са лица, които са били поканени, но не са участвали в първата съдебна инстанция.Тези лица защитават свои субективни права.

->Участието на прокурора не е свързано със защита на негови субективни права – той защитава законността.

(Административните съдлища в Б-я са 29. Касационните протести в цялата страна се пишат от местните прокурори, те ги внасят във ВАП и от своя страна главният прокурор или неговият заместик подават протестите от свое име.Т.е реално протестите не ги пишат само главният прокурор и неговият заместник- това би било невъжзможно)

 

4. Срок за касазионно оспорване (има преклузивен характер)

За лицата (страните) той е 14-дневен от деня на съобщението, че решението е изготвено. Известно отклонение от това правило има за лицата, спрямо които решението има сила и е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. Съгласно чл.211(3) АПК те могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. За главния прокурор и заместник-главния прокурор при ВАП срокът е едномесечен от деня, в който е постановено решението. За прокурора е едномесечен, защото той не е участвал в първоинстанционното дело. Когато е задължително участието на прокурора в първата инстанция, то той е страна,следователно при касацията срокът за него също е 14-дневен. При всички положения оспорването на съдебно решение трябва да стане чрез съда, който го е постановил.

 

5. 5. Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 212. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:

1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице – и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

(2) Оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

 

àИма и допълнителни изисквания, отнасящи се до документите, които трябва да бъдат приложени към жалбата или протеста.

Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат:

1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

=> има 2 групи изисквания- 1) тези относно самата жалба по чл.212 и 2) изисквания „извън нея”, тези по чл.213. Към тях би могъл да се отнесе и срокът. Спазването на всички тези изисквания в тяхната кумулативна даденост означава, от една страна, правилно сезиране, и от друга страна, обезпечава разглеждането на подадената жалба(протест). Когато те формално отговарят на изискванията, са процесуално допустими. Отделен е въпросът дали по същество са основателни. Изложените изисквания към оформянето на жалбата и протестът нямат равнозначно значение. Едни са с относително по-голяма стойност от други. Например неясното посочване на съдебното решение, предмет на касационно обжалване, или пък неясното посочване на касационното основание са пропуски, свързани със самото оформяне на жалбата. Те обаче са поправими. В кратък 7-дневен срок на страната се дава срок да ги коригира. Това е уредено в чл.216 АПК- „ Жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. В тези случаи се прилага чл. 158”. Макар това да не е изрично отбелязано в АПК, логично е първоинстанционния съд да е оставил жалбата без движение. Както бе отблелязано по-горе касационната жалба се подава чрез него до касационната инстанция. Чрез оставянето на една жалба без движение, касационният съд не се намесва по същество при решаването на спора. По-скоро това е действие по технологията на сезирането на касационната инстанция. Подпомага се жалбоподателя да оформи своята претенция, съгласно точните изисквания на закона. Но ако той не острани нередностите на жалбата, първоинстанционният съд ще следва да я изпрати в този й вид на касационната инстанция и тя може да я остави без разглеждане, което вече е същностен въпрос на процеса. Ако обжалваното решение не подлежи на касация пред ВАС или пък е пропуснат срокът за подаването на жалбата, последиците ще бъдат фатални за страната. Такава жалба ще бъде оставена без разглеждане в нея няма какво да се коригира.

 

Последователност на проверката спрямо касационната жалба/протест

1. проверка на допустимостта ( чл. 215 АПК)
2. проверка на редовността ( чл. 212 АПК)

 

6.Основания за оставяне на жалбата или протеста без разглеждане

Чл. 215. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:

1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство;
2. решението или обжалваната му част не съществува;
3. са подадени след срока по чл. 211;
4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване;
5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.

Единствено хипотезата на т.5 е обвързана с волята на оспорващия. Оттеглянето е право на подателя, което той може да реализира свободно- чл.214(1)АПК.

7. 7. Доказателства

Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.

(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Единственото принципно ограничение засяга само вида на допустимите доказателства. Освен писмени, други не се допускат- например свидетелски показания, веществени доказателства и други. Да се тълкува разширително- чл.219(1) АПК- е неоснователно. Другото ограничение по отношение на доказателствата е :

(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Налага се изводът, че докато при производството за отмяна ВАС има право и сам да събира доказателства, при касационното производство той няма това право. ВАС може само „да допусне” писмени доказателства. Очевидно правото да представят писмени доказателства  законът е адресирал към страните, участници в делото. Служебното събиране на доказателства би означавало той да упражни правомощия, които не са му предоставени изрично от закона.

 

8. Касационни основания

Точното и мотивираното посочване на касационните основания  е сериозна предпоставка за самото образуване на касационното производство.

Чл. 209. Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:

1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Формално изгелжда, че основанията са 3, но в дйествителност са 5:

(1)Едно съдебно решение може да бъде определено като нищожно на основата на 2 критерия-субектен и предметен. Първият означава липсата на съдебен орган при издаване на съдебен акт – това ще означава и респективно липсата на съдебен акт. Такъв случай би бил фрапантен-например орган на изпълнителната власт да издава съдебно решение или лице от администрацията на съда, например административен секретар или друго техническо лице да е издал такъв акт. За липса на съдебен орган може да се говори и когато съставът на съда, постановил решението не е предвиденият по закон-напр. вместо 3-членен, решението е постановено еднолично; решението не е подписано; ако делото е подведомствено на общите съдилища, а е прието и разгледано от адинистративен съд. Вторият критерий– предметният- засяга качеството на издадения ЮА, напр. издаден е административен вместо съдебен акт.

(2) Недопустимо би било: съдебно решение, което е резултат на самосезиране; съдебно решение, постановено след като подадената жалба наделжно е била оттелгена,т.е при десезиране(когато жалбата е била недопустима, оспореният АА не е подлежал на съдебно обжалване; жалбата/ протестът са просрочени; липсвал е пряк и личен интерес за жалбата).

(3) Неправилно:                                                                                                                                      

Първи вариант – когато е нарушен материалният закон (напр. погрешено е била тълкувана и приложена ПН; или е допусната грешка относно съществуването или валидността на НА, въз основа на който е бил издаден оспорваният АА; не е зачетена силата на пресъдено нещо).

Втори вариант – когато е нарушен процесуалният закон- възможно е само при сериозно нарушения на съществени прецесуални права(напр. ако съдът не е допуснал писмените доказателства, не е призовал страните, въпреки че е трябвало и др.)

Третият вариант – когато решението е необосновано. Необосноваността на съдебното решение е налице, когато се наблюдава несъответствие между установените от доказателствата факти и приетото от съда, или несъответствие между приетото за установено от съда и направените заключения в съдебното решение, или несъответствие между направените от съда изводи и заключения в мотивите и постановеното оконачателно решение на съда. Необосновано е и немотивираното решение, решението с твърде формални мотиви – недостатъчни, за да се обоснове добре решението. Вж. 172а.

 

9. Предмет на касационната проверка

Чл. 218. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на  решението.

Предопределящо е посоченото в жалбата(протеста) касационно основание. При липса на формулирани касационни основания, жалбата или протеста не би следвало да бъдат разглеждани. Изключение от принципа предвижда чл.218(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Т.е за наличито на евентуални пороци в това отношение, съдът следи служебно. Т.е излиза. че чл.218 АПК, 2 ал обезсмисля първата алинея, с него отново се въвежда принципът на служебното начало.

(Ако сме напсиали в жалбата,че касационното основание е необоснованост, то съдът ще провери дали то е нищожно, недопустимо и дали съответства с материалния закон, както и дали е обосновано ( т.е ще провери 4 от 5 основания) Алинея 2 е въведена допълнително- при нея под валидност се разбира дали не е нищожно; въведена е защото се оказва на практика, че ще се стигне до юридически невъзможни решения;)

 

10. Касационна компетентност (решение по касационното оспорване)уредени са в чл.221 и чл.222 АПК

Като цяло ВАС в това производство е уреден като инстанция по същество ( има  изключения).; Констатираният порок определя правомощията на съда.

àПърво, ВАС е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

à Второ, правомощията му очертават две принципни възможности- да действа и като контролно-отменителна, и като инстанция по същество. Това, че може да действа като инстанция по същество, означава, че може да реши самостоятелно въпроса, без да връща делото на дръга инстанция. При контролно-отменителната инстанция не може да се пререшава самостоятелно правния спор. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд ще действа, когато оставя в сила решението на първоинстанционния съд, т.е жалбата или протестът са отхвърлени. Касационният съд тук всъщност нищо не решава. Правният спор е решен вече и съдебното решение на първата инстанция е оставено в сила. Така е и когато ВАС отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради това че: (1) е установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила; (2) трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно – чл.222(2) АПК. Съдът не решава по същество и в случаите на нищожни и недопустими решения. Поначало такива решения не могат да се отменят. Нищожните са негоден обект за отмяна. Недопустимите имат някаква правна стойност, но порокът им е толкова съществен, че прави последиците от тях недопустими за правото. Поради това за нищожните и недопустимите съдебни решения ще намерят приложение правилата на чл.221(3-6) АПК. Нищожните се обявяват, а недопустимите се обезсилват.

Така, съгласно ал. (5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Съгласно ал.(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.

Съгласно ал.(4)  Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

Съгласно ал. (6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

В случаите на отмяна обаче ВАС по принцип действа като инстанция по същество. Това личи от чл.222(1) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество.

Отменя го и го връща го единствено, както бе отбелязан по-горе, когато са налице съществени нарушения на процесуалните правила и когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно ( тези двете са изключения от правилото,  че  ВАС е инстанция по същество). Още по-ясно потвърждение на правомощието да решава по същество съдържа и разпоредбата на чл. 227, ал.1 АПК: „Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.” Отменят се тези решения, които са в противоречие с материалния и процесуалния закон и които са необосновани. Да се реши делото по същество означава, че съдът, в случая ВАС, е изменил обжалваното решение, което всъщност означава и пререшаване  на правния спор.

Окончателност на касационното решение: чл. 223 АПК

окончателното решение има 2 качества:

1. формална законова сила (забрана да се обжалва) (формална зaконова сила би могло да има и решение, постановено  от първа инстанция, когато напр. е пропуснат срока  за обжалване)
2. материална законова сила (сила на пресъдено нещо – между същите страни, на същото основание , по същия предмет спор повече не може да се решава ( непререшаемост на спора) )

àС изчерпването на касационните основания са изчерпани и т.нар редовни основания за осъществяване на административно правосъдие;

 

Въпрос 16. Отмяна на влезли в сила съдебни актове

 

Оспорването на АА пред съд е двуинстанционно. Касационното решение е окончателно, защото с неговото постановяване се изчерпват т.нар. редовни способи за съдебен надзор и поради това то влиза в сила веднага. Окончателно може да бъде и решението на първата инстанция, ако то не бъде оспорено в срока за подаване на касационна жалба или протест.  Всяко станало окончателно съдебно решение влиза във формална и материална законова сиал: повече не може да се обжалва и между същите страни, за същото искане и на същотото основание спор повече не може да се води. Спор, решен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван и то подлежи на изпълнение. В същото време обаче е възможно съдебното решение, макар и станло окончателно да страда от определени пороци, да има определен дефект. Поради тази причина при наличието на определени, изрично изброени в закона отменителни основания, може да се стигне до пререзглеждане на решението. Това става по изключение и затова представлява извънреден способ.Отмяната се явява средство за преодоляване на законовата материална сила на съдебното решение.

Предмет на отмяна (чл. 237 АПК) – на отмяна подлежат не само съдебни решения, но и разпореждания и определения, които преграждат развитието на делото.

Не подлежат на отмяна решенията, постановени от 5-членен състав на ВАС по оспорване на подзаконов нормативен акт и влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Два вида отмяна на съдебни актове

• По искане на страна по делото
• По искане на трето лице

Основанията за отмяна обаче са еднакви и са посочени изчерпателно в чл. 239 АПК:

• Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези обстоятеслтва или доказателства трябва д аса нови, но не и да са възникнали след постановяването на решението. Те не са новосъздадени, а са новооткрити, т.е по време на решаването на спора страната не е знаела, че те съществуват. Счита се, че такива обстоятелства и доказателства са новооктрити и когато по време на решаването на спора страната е знаела, че те съществуват, но е била в невъзможност да ги представи. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за делото. Това означава, че ако съдът езнаел за тяхното съществуване при разглеждането на делото е щял да го реши по друг начин. Ако те, макар и новооткрити не биха мотивирали съда да взмее друго, различно от вече постановеното решение, значи не са от съществено значение.
• Когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Хипотезите са ясни- не може решениет, основано на неистинни свидетелски показания или невярно експертно заключение да се остави да поража правни последици. Същото важи и за случаите, когато страната е дала подкуп на член от състава на съда, за да реши спора в нейна полза. Тези обстоятелства обаче трябва да бъдат установени по надлежния съдебен ред- с влязла в сила присъда.
• Когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. И тук също така надлежният съдебен ред означава влязло в сила решение на съд.
• Когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влзяло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая трябва да има противоречие между съдържанието на двете съдебни решения. Тъй като кодексът споменава само „съдебни решения”, това основание ще важи само за тях, не и за влезлите в сила определения или разпореждания на съда. При наличието на две противоречащи си влзели в сила съдебни решения следва да се отмени неправилното, а не второто по време.
• Когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е  могла да отстрани (т.е да не е по вина на страната). АПК има предвид сериозно нарушаване на правото на защита на страна по делото в резултат на нарушаване на процесуалните правила.
• Когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Такова решение( противоречащо на Конвенцията) не може да се остави да действа, защото решението на на Европейския съд, с което е констатирано нарушаване на конвенцията, е задължително за държавата ответник.

 

• Първият вид отмяна- По искане на страна по делото

Право на искане за отмяна ( чл. 238 АПК)                                                                                      Право на искане за отмяна имат първо страна по делото,  за която съдебният акт е неблагоприятен. Отмяна на влзезли в сила съдебни актове може да иска и главният прокурор или негов заместник при Върховна административна прокуратура на основанията и в срока, определен за страните.

Срокове за подаване на искането за отмяна ( чл. 240 АПК)

Отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на съответното основание за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска- от влизането в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването на основанието за отмяна, а в случая по чл 239, т.5 АПК- от узнаване на решението.

Особеност на производството- е, че основанието за отмяна, посочено в искането обвързва съда. Съдът разглежда само основанието, посочено от страна или прокурора. Той няма право служебно да извършва проверка на всичките основания по чл. 239 АПК.Именно заради това чл. 241 АПК изисква точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.

Подаване и разглеждане на искането ( чл. 242 и 243 АПК)                                       Искането за отмяна трябва да се подаде до тричленен състав на ВАС, коагто актът е постановен от административен съд. Ако актът, чиято отмяна се иска е постановен от 3-членен състав на ВАС, искането се подава до петчленен. Съставът на ВАС, разглеждащ искане за отмяна на решение на петчленен състав на ВАС,е  седемчленен. Искането обаче винаги се подава до компетентния състав на ВАС чрез първоинстанционния съд-чл. 242 АПК. Именно той прави проверка на искането и ако не отговаря на условията по чл. 241 АПК, го оставя без движение до отстраняване на недостатъците. Срокът за това е седемдневен. Искането се разглежда в открито заседание.

Правомощията на съответния състав на ВАС                                                                  – уредени са в чл. 244 АПК. Той може да отхвърли искането,  да го уважи изцяло или отчасти. Ако отмени решението,  ВАС връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. С ддруги думи ВАС, при искане за отмяна действа като контролно-отменителна инстанция. Единственото изключение, когато ВАС действа като инстанция по същество, е свързано с наличието на две противоречащи си влзели в сила съдебни решения- чл. 239, т.4 АПК.  в този случай ВАС отменя неправилното решение. Решението на ВАС по искането за отмяна е истински окончателно- то не подлежи на обжалване.

 

• Вторият вид отмяна- по искане на трето лице

Предмет- на отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда. В този случаи от обхвата на отмяната са изключени определенията и разпорежданията, защото третото лице не било страна по делото.

Право за искане на отмяна– има вскяо трето лице, за което, макар че то не е било страна по делото, решението или споразумението има сила и то е неблагоприятно за него. Не може обаче да се иска отмяна от трето лице на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ АА или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 АПК. (чл. 246 АПК).

Изискванията за отмяна, посочени в чл. 240- 243 АПК, се прилагат в този случай.

Ако намери искането за отмяна за основателно, ВАС отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от началото на съдебното производство. Решението по искането не подлежи на обжалване.

 

Въпрос 17. Оспорване на АА на основата на специална клауза

Общата клауза – принципно разрешение на едно национално законодателство, според което всеки АА може да се обжалва пред съд. Когато това е решението на едно национално законодателство имаме реализиран принципът по разделение на властите.

Специална клауза – означава наличието на тотална забрана за оспорване на АА пред съд, т.е ако в една страна има такава клауза, съдът няма право да контролира и да възпира незаконосъобразните актове на изпълнителните органи, т.е тук не е релизиран принципът. В Б-я специална клауза означава, че се обжалват,  но по специален ред, а в Унгария – означава, че въобще не мога да се обжалват.

В България има съчетано прилагане на общата и специалната клауза:

1) 95% от АА попадат в приложното поле на АПК, т.е за тях важи общата клауза, общият ред, предвиден в АПК.

2) чл. 128, ал.3 – една част ИАА изобщо са забранени за оспорване по какъвто и да е ред (актовете на президента, актове за упражняване на законодателна инициатива, актове във връзка с отбраната и сигурността).

3) 1%-4% от ИАА се обжалват въз основа на специална клауза, пред съд или пред административни юрисдикции не по реда на АПК, а по реда, предвиден в специалния закон. Специалният закон като казва, че даден акт трябва да се обжалва по специален ред, предвижда и какъв е редът за това.

Редно е да отбележим, че когато се използва думата „правораздаване” се има предвид дейността на съдилищата и административните юрисдикции, а когато се употребява терминът „правосъдие” – само дейността по решаване на спорове от съдилищата.

Административните юрисдикции са органи в изпълнителната власт, които обаче осъществяват правораздавателна дейност. Белези:

1. създават се единствено за решаване на администр.правни спорове;
2. създават се единствено със закон;
3. действат само при сезиране;
4. наличие на едно, макар и елементарно съзтезателно производство, в което всяка от страните доказва твърденията си;
5. те са независими и самостоятелни при решаването на всеки конкретен спор.

Юрисдикциите са колективни органи и са съставени от специалисти в съответния отрасъл. Наричат се квазисъдилища. Според теорията КРБ не допуска създаването на администр. юрисдикции, тъй като КРБ не допуска съществуването на извънсъдебни органи за решаване на правни спорове, но въпреки това често специални закони, които се приемат днес, предвиждат създаването на такива.

 

Особености на производството пред съд или юрисдикция по специална клауза:

1) оспорването може да се извършва пред съд или юрисдикция. Ако оспорването е пред съд, той не е административен, а районен или окръжен (!!!)

2) сроковете за оспорване, изискванията към жалбата или протеста, правомощията на решаващия спора орган, трябва да са предвидени в самия специален закон. При празноти в специалния закон се прилага ГПК, а не АПК, защото иначе би било обща клауза

3) подаваната жалба или протест не спират изпълнението на оспорения акт à специалните закони нямат суспензивен ефект. Може да се иска спиране на изпълнението и решаващият орган може да го постанови, но то не следва автоматично.

По принцип оплакванията в жалбата или протеста са за незаконосъобразност, но може да са и за целесъобразност (правилността) на акта

4) правомощията на съда или юрисдикцията са по същество – той има право да издаде новия акт на мястото на отменения

5) когато спорът се решава от юрисдикция инстанцията е само една, за разлика от принципа за двуинстанционност при съда според АПК. Решенията по принцип са окончателни.

Контрол върху решенията на юрисдикциите:

Този въпрос не е уреден, тъй като самото съществуване на юрисдикциите не е предвидено в КРБ. Решенията са неконтролируеми, получава се парадокс – споровете от съд се решават поне на 2 инстанции, а от юрисдикция – само от една и то несъдебна. Според КРБ ВАС осъществява върховния контрол върху прилагането на законите в административното правоприлагане à ВАС би трябвало да контролира тези решения, но АПК никъде не ги споменава като определя родовата подсъдност.

Решенията на юрисдикциите притежават формална и материална законова сила. Не може да се оспорват, освен ако това не е предвидено в специалния закон à от законодателя зависи дали ще предвиди оспорване на решение на юрисдикция пред ВАС.

Някои случаи на оспорване по специална клауза:

1) Закон за устройство на територията

2) Закон за патентите и регистрацията на полезните модели – административна юрисдикция тук е Отделът по спорове към Патентното ведомство

3) Закон за обществените поръчки – предвижда създаването на юрисдикция „Комисията за защита на конкуренцията”. Тук законодателят е предвидил контрол върху решенията й – те могат да се оспорват пред 3-членен състав на ВАС

 

Въпрос 18. Оспорване на определения и разпореждания на съда

1. I. Оспорване на откази за разглеждане на искане за издаване на АА

ФЛ, организация на граждани или ЮЛ могат да отправят искане до административен орган за издаване на АА. Ако липсва някоя от предпоставките за допусмитост на искането по чл.27, ал. 2, админ. орган отказва да започне производството по издаване на съответния ИАА/ОАА. Този отказ винаги е изричен. Този отказ може да бъде оспорен от лицето, направило искането и получило отказа:

1) Срок – оспорва се пред съд в 14-дневен срок от съобщаването на отказа

2) Компетентен орган – чл. 197 не уточнява кой е компетентият съд да разгледа жалбата, но това би трябвало да бъде съответният администр. съд или ако отказът е на министър, компетентен ще е ВАС

3) Жалбата се подава чрез органа, постановил изричния отказ за започване на производството, който е длъжен, след като я приеме, да изпрати преписи на другите страни, които имат 7-дневен срок да подадат възражения

4) След изтичане на 7-дневния срок жалбата заедно с копие от административната преписка, становище на админ. орган и възраженията се изпращат на съда. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание.

5) Съдът се произнася по жалбата с определение в 1-месечен срок – чл. 200 АПК. С определението съдът може да отхвърли жалбата или да отмени отказа. Определението е задължително за админ. орган и за лицата, участвали при обжалването. Чл. 200, ал.2 АПК дава възможност да се обжалва определението на съда по жалбата. Това могат да правят страните, участващи в админ. производство, вкл. админ. орган, отказал да започне производството. Не е разрешен въпросът кой е компетентният съд да разгледа жалбата срещу определението.

6) Ако с определението се отменя отказът, преписката се връща на администр. орган за решаване на искането по същество. Срокът за произнасяне на този орган е 14-дневен , като той започва да тече от момента на постъпване на преписката

 

чл.202 – по гореописания начин може да се обжалва и в случаите, когато производството по издаване вече е започнало, но е било спряно с постановление на водещия го админ. орган

 

1. II. Оспорване на определения и разпореждания на съда
2. Актове

а) видове актове

Съдебните актове и актовете на административните органи по АПК биват 3 вида:* решения    * определения   * разпорежания

С решенията съдът се произнася по съществото на спора, докато с определенията и разпорежданията се произнася по движението на делото.

б) обжалване

Редът за обжалване на различните видове актове е различен. Съдебното решение на първа инстанция подлежи на касационно обжалване, а за оспорването на другите два вида редът е различен.

2. Оспорване на определения и разпореждания на съда.

а) нормативна уредба

Съдържа се в глава тринадесета от АПК (чл.229–236 АПК).

б) предмет на обжалване

Според чл.229 АПК на обжалване с частна жалба подлежат не всички определения и разпореждания, а само тези, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и за които това е изрично предвидено в закон. Като пример за определение, което ще подлежи на оспорване с частна жалба, е такова за прекратяване на делото, защото с него се прекратява производството.

Съгласно ал.2 на този член не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производството пред петчленен състав на ВАС, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Правилата за обжалване важат и за определенията и разпорежданията на административни органи, когато това е изрично предвидено в кодекса.

в) срок за обжалване

Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаването за определението и разпореждането, а ако те са постановени в съдебно заседание – от деня на заседанието за страната, която е присъствала.

г) форма на обжалване

Прилагат се изискванията за допустимост и редовност на касационните жалби и протести (чл.212, 213 и 216 АПК).

д) подавене – чрез съда, постановил опеделението или разпореждането до по-горен съд. На насрещната страна се изпраща препис от нея и в 3-дневен срок тя може да подаде възражение с писмени доказателства по нея.

е) действие на жалбата (чл.233 АПК)

Тя не спира изпълнението на обжалвания акт и ако определението или разпореждането на съда не прегражда делото, то продължава. По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение и разпореждане до разрешаването на частната жалба.

ж) разглеждане на жалбата – в закрито заседание, но съдът може да реши то да е открито. Освен това той може да събира служебно всички доказателства, които са необходими за решаване на въпроса.

з) инстанция по същество

В тези случаи съдът действа като инстанция по същество, защото според чл.235 АПК ако той отмени обжалваното определение или разпореждане, сам разрешава въпроса по частната жалба с определение. Това определение е задължително за по-долния съд.

и) субсидиарно прилагане

При разглеждането на такива частни жалби чл.236 АПК допуска субсидиарно прилагане на правилата на кодекса относно касационното производство.

 

Въпрос 19. Защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията

Целта е да се защитят субектите срещу тези действия, те да бъдат прекратени, респ. да се наложи извършването им.

1. I. Защита срещу неоснователни действия
2. Предмет и същност – защитата е насочена срещу неоснователни действия, извършени от административни органи или от длъжностни лица. Неоснователни са действията, които „не се основават на админ. акт или на закона”, т.е извършват се без правно основание. Става дума за започнали и продължаващи фактически действия.
3. Право на защита – ограничено; може да се осъществява само от лицата, които имат правен интерес
4. Начало и ход на производството

1) подава се писмено искане, което се предявява пред админ. съд по местоизвършване на действието. Има специален ред за приемането и регистрирането му – искането се вписва в нарочна, специална книга, като задължително се отбелязват часа и постъпването му, както и неговия подател

2) съдът незабавно го разглежда – чл. 252, ал. 1; бързината на разглеждането обаче се осуетява, защото то е съпроводено от задължителни процесуални действия, които се извършват по разпореждане на съда

чл. 252, ал. 2 – съдът задължава администр. орган или длъжностното лице, което осъществява неоснователни действия, незабавно да предостави информация, от която да е видно, че действията са на основание на закона или пък да представи администр. акт, който изпълнява à така съдът извършва проверка на истинността на действията. Проверката може да се извърши от органите на полицията или чрез обяснения от засегнатите, запитване до ръководни органи на длъжностните лица, страните също могат да представят доказателства. За извършените проверки проверяващите органи задължително съставят протокол.

3) съдът се произнася незабавно след приключване на проверката. Произнася се с разпореждане, което има 2 варианта:

– ако действията са неоснователни, те безусловно и незабавно се прекратяват, като разпореждането се изпълнява от органите на полицията

– ако действията са основателни, искането се отхвърля

В 3-дневен срок от издаването му разпореждането може да се обжалва съответно  от админ. орган или длъжностното лице, ако искането е уважено, или от лицето, имащо правен интерес, ако искането е отхвърлено.

4.Лицата, имащи правен интерес, имат и 2 други възможности за защита:

1) предявяване на иск за установяване дали съществува или не едно админ. право или правоотношение по чл. 128, ал. 2

2) обезщетение за вреди по чл. 203

 

1. Защита срещу неоснователни бездействия

Бездействието представлява неупражняване на предоставена компетентност, която засяга интересите на лицата. Защитата се състои във възможността за оспорване на неизвършени фактически действия, които админ. орган е следвало да извърши:

1. по силата на закона, но при поискване за извършването им. Тогава оспорването на бездействието се прави след изтичане на 14 дни от подаване на искането – чл. 256
2. пряко, по силата на самия НА – в този случай оспорването не е обвързано със срок, то е безсрочно – чл. 257, ал.1

Съдът може:

1) с решение да осъди админ. орган да извърши действието като определи и срок за това

2) да отхвърли направеното искане

!!!При действията имаме разпореждане, а при бездействията – решение !!!

 

Въпрос 20. Производства за обезщетения за вреди

1. Обезщетения за вреди

Въпросът за обезщетяването на вреди, причинени от изпълнението на нищожен или отменен АА има 2 страни – материална и процесуална. Материалната страна засяга отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и ЮЛ, а процедурите за реализирането на тази отговорност са уредени в АПК. Законът, който урежда отговорността на държават и общините, е Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В неговия чл.1, ал.1 е предвидено, че такива искове се разглеждат по реда, установен в АПК.

2. Производства за обезщетения

а) приложим закон (чл.203 АПК)

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ.

б) ответник по иска (чл.205 АПК)– искът се предявява срещу ЮЛ, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

в) 2 възможности за търсене на обезщетение:

1) първата е предвидена в чл.204, ал.1 АПК – производството е по-бавно → първо трябва да с еобжалва един АА, да се чака решение на съда, че АА е отменен или обявен занищожен и когато това решение стана окончателно, на базата на влязлото в сила решение се подава иска за обезщетение и се води ново дело за обезщетяване; трябва да се водят 2 отделни дела – едно за отмяна на АА и друго за търсене на обезщетение за вредите.

2) втората възможност е посочена в ал.2 – АПК допуска ( по подходящо) да се слеят двата иска в едно, т.е да се съберат двете производства в едно. В този случай се изисква подаване на 2 документа – жалба и искова молба (като искането е след евентуална отмяна на акта да се присъди обезщетение).

г) отделяне на иска

Във връзка с втората възможност е предвидено ново разрешение в чл.206 АПК – по искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на АА. След влизане в сила на решението за обявяване нищожност или отмяна на акта, разглеждането на иска продължава в същия съд.

д) варианти във връзка с протичане на производството по оспорване на акта (чл.207 АПК)

* ако производството по оспорване на АА бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск.

* ако оспорването на АА бъде отхвърлено, производството по иска се прекратява.

* ако решението за отхвърляне на оспорването бъде отменено, производството се възстановява.

* при прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.

 

Въпрос 21: Изпълнително производство  – обща характеристика

• Изпълнението е задължителна фаза на процеса
• Изпълнението на АА не бива да се бърка с изпълнението на задължения ( това е материалноправен въпрос, а не процесуалноправен въпрос)
• Изпълнението по АПК е обособено и независимо производство от висящите изп. производства по ГПК и ДОПК

 

Какво подлежи на изпълнение ( изпълнителни основания): чл.268

1) АА,  които не са били оспорвани, влезли са в сила, станали са окончателни, те са т.нар изпълнителни основания; това са  индивид. АА и общи АА

2) влезли в сила съдебни актове- 3 вида- разпореждания, решения и определения

3) сключеното пред администрацията или пред съда споразумение

 

Органът, компетентен да проведе изпълнението на АА: ( чл. 271 АПК)

1) административният орган, издал акта или който е трябвало да издаде акта (когато става дума за изпълнение срещу граждани и организации);

2) съдебният изпълнител (когато изпълнението е срещу АО), в чиито съдебен район е местоизпълнението на задължението;

Актовете, които се издават в производството по изпълнение са постановления – те се издават се от административния орган или съдебния изпълнител.

 

Допълнителни принципи, свързани с изпълнението:

1)Принцип на съразмерност при изпълнението-чл.272 АПК; този прицип има две изражения:

1. ефективност на изпълнението, което означава да се предприемат такива начини и средства за изпълнение, които да се проведат с най-малко разходи. А когато ефективните начини и средства, са еднакво ефективни и са повече
2. тогава се прилагат тези, които са най-благопроятни за гражданите и организациите, спрямо които са насочени.

2) Принцип за отговорността на органа по изпълнението-чл. 273 АПК; той е длъжен да осъществи изпълнението, в срока, посочен в изп. основание (акта/ съдебното решение). Ако не спази тези срокове, може да се накаже с глоба.

 

Страни по производството по изпълнение – чл. 274 АПК

Те са страни в производството по изпълнението, докато страните в процеса са посочени в чл. 15 АПК.

1) Взискател – административният орган, който е издал административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание

2) Длъжник – гражданите, организациите и органите, посочени в изп. основание

3) Други – страни могат да бъдат и прокурора и омбудсмана, когато изп. производство е започнало по тяхна инициатива.

Правоприемство – при смърт на задълженото лице изпълнението се извършва срещу неговите наследници, освен когато задължението е било от личен характер

При изпълнението имаме 3 основни момента:

1. Начало: произвоството може да започване по 2 начина чл. 276 АПК:

1) служебно започване на производството- по инициатива на органа, издал АА

2) в определени случаи ( когато производството е срещу административен орган)- когато това е посочено в специален закон- по инициатива на по-горестоящ орган, на прокурора, на омбудсмана и по писмена молба на заинтересован гражданин или организация, когато производство започва срещу административния орган.

2. Ход и движение

1)Абсолютни положителни процесуални предпоставки: трябва да се спазват в хода на производството

• покана за доброволно изпълнение (чл 277 АПК) – на длъжника се дава втори допълнителен срок за доброволно изпълнение. Много често се бърка, че поканата за доброволно изпълнение е един нов АА, с нов срок – това не е вярно. В случая срокът за изпълнение е вече изтекъл, но за да се премине към принудително изпълнение администрацията е длъжна да даде втори допълнителен срок. Без даването на такъв втори срок преминаването към принудително изъпълнение е незаконосъобразно. Поканата за доброволно изпълнение трябва да съдръжа определени реквизити и те са изчерпателно посочени в чл.277, ал.2 АПК. Вторият срок за допълнително изпълнение е 14-дневен. В поканата изрично трябва да се посочи, че ако не изпълни доброволно и в рамките на този втори допълнителен срок, директно ще бъде пристъпено към принудителни действия.
• екзистенц минимум -чл. 213 ДОПК и чл. 444 ГПК посочват втората много важна процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение- т.нар екзистенц минимум на задълженото лице – имущество, срещу което не може да бъде насочено принудителното изпълнение. В зависимост от вида на вземането (частно / публично ), принудителното изпълнение може да протече съответно по ГПК и ДОПК- чл. 269 АПК! Когато е по ГПК, чл. 444 ГПК предвижда несеквестируемото имущество ( лични вещи, жилището и т.н)

    2) Отсрочване и разсрочване на изпълнението 

– отсрочването означва еднократно разрешение да се отложи плащането след определен краен срок; отстрочването се разрешава за 14-дневен срок след първоначално определената дата, отсрочва се цялото задължение

– разсрочване – позволява задължението да се изпълнява на части, на няколко вноски съгласно одобрен от органа по изпълнението план

3)Обезпечителни мерки – органът по изп. може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях изпълнението е невъзможно или се затруднява, вкл. когато задължението е разсрочено или отсрочено

4) Спиране на производството по изпълнение (чл. 280 АПК) :

– когато има разпореждане на съда, с което се определя срока за спиране

– по писмено искане на взискателя

– при смърт или прекратяване на страна

Възобновяване на спряно производство става служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му.

5) Прекратяване на производството по изпълнение чл 282 АПК:

– ако е започнато от лице или срещу лице или орган, различни от тези, които могат да се конституират като страни в производството

– по писмено искане на взискателя

– когато АА – изп. основание  е обявен за нищожен или е отменен

– при погасяване на задължението чрез изпълнение

– при изтекла давност като длъжникът да направи възражение – чл. 285 АПК давността служебно не може да се прилага; Ако не се направи възражение за изтекла давност, не се прилага. Погасителната давност е 5 години от влизането в сила на изп. основание. След този срок въпросният АА, който е изп. основание, не може да се привежда в изпълнение.

 

3. Приключване на изп. производство чл.283 АПК

Приключването става с изпълнението на задължението и събирането на разноските по изпълнението. Всички протоколи, удостоверяващи действията по изпълнението, се прилагат към преписката.

 

Въпрос 22: Изпълнение срещу граждани, организации и административни органи

 

Два вида изпълнение:

1. класическо изпълнение- това, което е насочено срещу граждани и организации, адресати на съответния АА;
2. срещу административни органи

 

à Изпълнение срещу граждани и организации. Когато задължени са граждани или организации, адресати на съответния акт, различаваме 2 способа за изпълнение на задължения:

1. Заменоизпълнение– чл. 286 АПК ( изпълнение на заместими задължения, напр. парични; задължение да се събори една незаконно построена сграда). Задължението в случая се изпълнява от органа по изп. вместо от задълженото лице от негово име и за негова сметка. Органът по изпълнението може да оправомощи и взискателят да извърши действията, като ще бъде длъжен да му заплати и направените разноски ( които после ще се търсят от длъжника) Когато обаче задължението е лично, естествено замено-изпълнение не може да има. Тогава се пристъпва към другият способ, т.нар „изпълнителни глоби”.
2. Изпълнителни глоби – те са единственият възможен стимул да накарат лицето да изпълни задължението си. Прилагат се за изпълнение на незаместими задължения – чл.287 АПК. Когато задълженото лице е гражданин, чл. 287 казва, че всяка седмица му се налага глоба от 50 до 1000лв. Ако задължена е организация на граждани –глобата е от 500 до 10 000 лв за седмично, а на представляващите организацията едновременно се налага глоба – от 50 до 1000 лв седмично. Глобите се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. Наложените глоби и имуществени санкции може да се обжалват по реда „Обжалване на действията на органа по изпълнение”.
3. Задължение за предаване на вещ или на недвижим имот – чл.288 АПК, който постановява, че се прилагат разпоредбите на ГПК.

à Изпълнение срещу административен орган

Това са случаите, когато администрацията не изпълнява задълженията си или не изпълнява съдебни решения, когато даден акт е бил оспорен пред съд. Когато съдът отмени един АА и връща преписката отново до администрацията за издаване на нов и посочва определен срок. Това прави гражданите очакващи. Нито един съдия няма време да следи дали след като постанови решението си дали този срок ще бъде спазен и дали административният орган ще издаде акта в срока. Но в този срок гражданинът/организацията трябва да следи дали в посочения срок и ако не е издаден могат да използват текстовете на чл. 289 и чл. 290 АПК и да искат изпълнение срещу административен орган. Когато задължението на административният орган е за заместими действия– т.е заменоизпълнение срещу административен орган, в тези случаи взискателят (гражданинът или организацията)) изпълнява задълженията на административния орган въз основа на постановление на съдебен изпълнител. Когато обаче задължението на административния орган е лично, незаместимо и не можем да прибегнем до съдебно изпълнение, отново чрез съдия-изпълнител се прибягва до изпълнителни глоби- от 50 до 1200 лв, които се налагат на длъжностното лице ( чл. 290 АПК). Има досега 6 случая.

 

à Защита чрез предявяване на отрицателен установителен иска чл.292,293

Дава възможност да се оспори задължението, което се изпълнява, въз основа на факти, настъпили след издаването на изп. Основани. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя пред администр. Съд по местожителството/седалището на взисактеля. Когато задължен е гражданин или организация като ответник се конституира и адм. орган, издал АА ( този, който е трябвало да го издаде). Отрицателният установителен иск има за цел да се установи, че задължението не е изискуемо или че не сме ние длъжниците. Искът може да се предявява преди, повреме или след изп. производство.

 

Въпрос 23. Обжалване на действията по изпълнението и обезщетяване

1. Обжалване на действията на органа по изпълнението

1) Предмет на обжалване – обжалват се постановленията, действията и бездейтвията на органите по изпълнението

2) Право на жалба – жалба могат да подадат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито интереси са засегнати

3) Подсъдност – жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението

4) Срок – жалбата срещу действията на органа по изпълнение се подава в 7-дневен срок:

1. от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или е била призована
2. от съобщението в останалите случаи
3. за третите лица – от узнаване на действието

Бездействието на органа по изпълнение може да се обжалва безсрочно, но след като изтекат 7 дни от подаване на искането за извършване на изпълнителното действие.

5) Производство по жалбата – жалбата се разглежда по реда, по който се разглеждат жалбите срещу определение и разпореждания на съда; органът по изпълнение изпраща на админ. съд копие от преписката и мотиви за обжалваното действие; подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й; Жалбата, подадена от страна по производството, се разглежда в закрито съдебно заседание.

6) Решение по жалбата – то е окончателно и по същество; има 3 варианта на решението:

1. ако с решението отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата по същество
2. когато отмени обжалваното действие, съдът задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва; отмяната на обжалваното действие възстановява положението, което е съществувало преди извършването му
3. ако с решението се установи, че обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изп. да извърши, това което е трябвало, като определя срок за това; ако органът по изп. е административен, съдът може да наложи глоби за бездействието му и да възложи действията до приключване на изпълнението на съдебен изпълнител – имаме налице смяна на органа по изпълнение; решението не подлежи на обжалване

 

1. Обезщетяване (чл. 299 -301 АПК )

Обезщетяването на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение е различно от обезщетяването за вреди, причинени от отменен АА, редът за търсене на обезщетение е друг. Обезщетяват се вреди, причинени от едно или друго действие на органа по изпълнение.

Държавата и общините отговарят обективно ( независимо дали вредите са причинение виновно) за вреди, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение. Ако административният орган по изпълнението е държавен, отговаря държавата, ако е общински – общината.

Исковете за обезщетение се разглеждат по АПК.

Ако изпълнението на един АА вече е започнало и той в последствие бъде отменен, адм. орган в срок от 1 месец трябва да възстанови нарушеното право. Ако това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не се случи, лицето може да подаде иск за обезщетение. Тук се обезщетяват вреди, които се основават не на незаконосъобразни действия по изпълнението, а на незаконосъобразно изпълнително основание – това незаконосъобразно изп. основание е отмененият акт. Т.е след като АА е отменен, означава, че не е трябвало въобще да започва изпълнение срещу нас и търсим обезщетение за това.

 

Въпрос 24: Производство по предложения и сигнали

1. Същност на предложенията – чл.107 ал.3 – Те може да са с различен характер, не е задължително да са с критично съдържание:

1) предложението може да се отнася до усъвършенстване на организацията на админ. орган

2) предложението може да засяга дейността на органа

3) може да се отнася до решаване на други въпроси в рамките на компетентността им

2. Сигнали – чл.107 ал.4 – те имат отрицателен оттенък. Сигналите са заявления, които винаги имат критично съдържание. Сигналите могат да са от най-различен спектър: в сферата на социално-културната дейност, по повод издадени АА, против злоупотреба с власт и корупция, лошо управление на държ. и общиснко имущество. Сигналите се подават срещу явления, които засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Когато в специален закон е предвиден специален ред за разглеждане на предложения и сигнали, то се прилагат неговите разпоредби, а не АПК – чл. 107, ал.2. (напр. Закона за защитените територии, Закона за омбудсмана).

3. Основни принципи на работа с предложенията и сигналите:

1) работата трябва да е правно регламентирана с ПНА – устройствени правилници, уреждащи устройството на съответната администрация

2) принцип на задължителност на разглеждането на предложенията и сигналите; в тази връзка компетентните органи организират задължителен прием на граждани и представители на организации

3) принцип за законосъобразно и обективно решаване на поставените проблеми

4) забрана за преследване заради подаването на предложения и сигнали – чл. 108 ал.2; така се създава гаранция за гражданите

4. Образуване на производството

С подаване на предлож. или сигнали възниква админ. правоотношение, по което страни са субектът, подал предлож. или сигнала (граждани, организации, омбудсмана), и субектите, до които се подават предлож. и сигналите, т.е съответите адм. органи или организации, осъществяващи публични функции.

Характерно е ,че за подаване на предложения и сигнали не е необходимо страните да обосноват личен и пряк интерес. За подаването не се изисква специална форма или съдържание – формата може да бъде писмена и устна (има и изключения, в които формата трябва да е писмена). Подаването може да стане лично или чрез упълномощен представител, по телефон, факс, имейл.

Във всички случаи подадените предложения и сигнали се регистрират. Има и изключения, при които производство не се образува:

1) когато предложенията или сигналите са анонимни, тъй като не може да възникне админ.процесуално правоотношение и следователно органът няма с кого да кореспондира

2) при сигнали, когато те се отнасят до нарушения, извършени преди повече от 2 години

3) при подадени предложения или сигнали до некомпетентен орган; той не образува производството, а ги препраща по компетентност, не по-късно от 7 дни от постъпването им

5. Решение на компетентния орган

Общото изискване е, че органът трябва да се произнесе с решение. Ограничения: сигналите не могат да се решават от органите или длъжностните лица, срещу които са подадени, предвид тяхната заинтересованост, освен когато те приемат сигнала за основателен и го уважат. Ако счетат сигнала за неоснователен, трябва да го изпратят на съответния по-горестоящ орган в 1-месечен срок от подаването му.

Действия, които трябва да се извършат преди решението: компетентният орган трябва да изясни изцяло случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В тази връзка той предприема служебно допустимите от закона действия за установяване на всички факти и обстоятества, имащи значение за случая. Гражданите и организациите дължат активно съдействие в това отношение, освен когато това може да увреди техните законни права и интереси.

С постановяването на решението компет. орган взема и необходимите мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока на изпълнение.

6. Специфики за предложенията и сигналите

1) Предложения – правят се пред органите, които са компетентни да решат поставените проблеми. Срокът за вземане на решение е 2 месеца (може да се удължи до 6 месеца при по-сложни въпроси) от постъпването на предложението, след което в 7-дневен срок решението се съобщава на подателя. Решението не подлежи на обжалване.

2) Сигнали – сигналите се подават до непосредствено по-горестоящия орган, който ръководи и контролира органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни действия се сигнализира. По принцип сигналът се подава директно, но може и чрез органа, срещу който той е насочен. Сигналът няма суспензивен ефект, т.е не спира изпълнението на съответния акт или извършването на определена дейност, но ако прецени, компетентният орган може да спре изпълнението на акта или действието. Органът се произнася в 2-месечен срок, като срокът може да се удължи с не повече от 1 месец.

Действие на решението при сигналите:

1. ако уважи сигнала, взема незабавно мерки за отсраняване на допуснатите нарушения и нередности, за което уведомява всички заинтересовани лица
2. ако не уважи сигнала сигнала, производството приключва, като решението не подлежи на обжалване.

Решението по сигнал трябва да бъде писмено и мотивирано. То се съобщава в 7-дневен срок на подателя и всички заинтересовани лица. При данни за извършено престъпление незабавно се уведомява прокуратурата.

Срокът за изпълнение на решението по сигнала е 1 месец, акто може да бъде продължен максимум с 2 месеца.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС – II ЧАСТ

Въпрос 1. Нормативна основа и структура на административнонаказателния процес

По принцип възможността АО да налагат наказания е в противоречие с принципа за разделение на властите, но при нас от години се е утвърдила тази възможност. Основният аргумент е, че е във връзка с насочеността на „деянието“. Счита се, че този, който е увреден- Адм. – е най-близко до извършеното нарушение и поради тази причина най-обективно може да прецени степента на това увреждане. Административните наказания се налагат от

Наказателни юрисдикции– налагайки наказание, те всъщност правораздават. Оспорването на наложеното наказание обаче протича пред две съдебни инстанции => В административнонаказателния процес има две съдебни инстанции за контрол върху наложеното наказание, но три правораздавателни инстанции.

àДейността по налагане на наказания се нарича правораздаване. Тази дейност има три основни момента-

• установяване дали извършеното деяние представлява нарушение,

2) дали е извършено виновно и

3) установяване на самоличността на извършителя.

Актът, с който се налага админситративно наказание НЕ е ИАА.

àАНак.(АН) процес е част от широкото понятие за АПр

àЗАНН (обособено производство) – това е случаят, когато в понятието производство влагаме по-широко съдържание.И тук са налице трите основни фази- издаване, контрол и изпълнение. И тук произовдството не може да се развие без фазата по налагане на наказание и изпълнение на наказанието, а контролната фаза е възможна, но не е задължителна. Самият ЗАНН е едно голямо производство. Вътре в него има също отделни производства.

1. Издаване– в рамките на тази фаза се различават две по-малки прозиводства. Общо първата фаза се нарича производство по налагане на админситративни наказания. Тази фаза се разпада на производство на установяване на административното нарушение и производство по налагане на админситративно наказание
2. Контрол (произовдство по оспорване на наказателни постановлвения). И тя се разделя на производство пред първа и втора инстанция
3. Изпълнение– разпада се на 3 отделни производства.

ЗАНН- 1969г.- е единствевният закон у нас, уреждащ едновременно материалноправни и процесуалноправи въпроси. В първата половина законът е материалноправен- в тази част законът прогласява принципите на АН отговорност, дава понятието за административно нарушение, пояснява целите и видовете админситративни наказания. Втората половина се занимава с производствата по налагане на наказания, контролът върху тях и изпълнението.

à ЗАНН не въвежда обща клауза !!! ( някои извеждат това твърдение на базата на чл. 1 ЗАНН (чл. 1 очертава приложното поле на ЗАНН))

àчл. 2 ЗАНН- прогласява принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията; чл. 2, ал.1 ->е израз на този принцип; Но възмжоно е и с подзаконов акт да се предвиждат състави на аднимистративни нарушения, т.е не с закон;

àчл. 3, ал.2 ЗАНН- въвежда принципа за по-благоприятния закон;

Въпрос 2. Производство по установяване на административни нарушения. Актосъставители. Съставен акт.

Производството по налагане на административни наказания заема централно място в АН процес. Като цялостен цикъл то обхваща две фази: фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административното наказание.Ключови моменти в тези две фази са съставения акт в първата фаза и наказателното постановление във втората фаза. Наказание не може да бъде наложено от административнонакзаващите органи без преди това да е съставен акт, който да констатира извършеното нарушение. Правораздаването става само чрез сезиране, а сезирането в случая става посредством съставянето на акт за установяване на нарушение.
Установяването на едно административно наруешение е дейност, подчинена на специфични процесуални правила, уредени в ЗАНН. Започването на такава процедура всъщност играе ролята на образуване на цялостното производство по налагане на административното наказание. Този принцип е закрепен в чл. 36, ал.1 ЗАНН. Съставянето на акта се определя като „начална” и „необходима” фаза на АН процес. АУАН се нарича още съставен акт, като това е сборно понятие. Изключение от принципа, че АН производство се образува със съставянето на АУАН се допуска само когато едно деяние първоначално е било сметнато за престъпление и е било предоставено на следствените органи, дознатели и т.н., но впоследствие накзателното производство е било прекратено от съда или прокурора поради липса на достатъчно данни за престъпление.  Т.е тук в резултат на извършеното дознание се установява, че деянието не престъпление,а административно нарушение и съответните материали се препращат на АН орган. При наличието на тези две кумулативни дадености- прекратено и препратено на АН орган производство, то се счита за образувано и без наличието на съставен акт за нарушение                              . В тези случаи преписката на дознателя отговаря на всички въпроси, на които следва да отговори този акт, тя съдържа квалифицирано събран и анализиран доказателствен материал.

Съставяне на АУАН, компетентни органи:  Функцията по съставянето се възлага на специални длъжностни лица, които трябва да притежават компетентност и да познават реда на управление в съответната област, т.е административноправната му уредба, защото те трябва да преценяват дали съответните действия са административни нарушения. Компетентни са длъжностни лица от системата на администрацията и по-точно- от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на съответните АП режими. По изключение тази функция може да се възлага и на представители на неправителствени организации, на обществеността, но по пътя на изричното оправомощаване.

Има два подхода при определяне на компетентните длъжностни лица:

1) нормативен подход– НА (закон, ПНА- може да е с централно или местно значение) определя кои ще са длъжностните лица, имащи право да съставят актове за нарушения. При всички случаи оперативно определяне на длъжностните лица по съставяне на актове за нарушения се изключва.

2) оперативен подход –  посочването на лицата, които имат право да съставят АУАН става от „ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които са възложени приложението и контролът по приложението на съответните НА” (чл. 37, ал.1, „б”). Именно в тази разпоредба е закрепено т.нар „ генерално оправомощаване”. При наличието на такова съответния АО (министър, областен управител и т.н) е в правото си да определи оперативно подчинените си длъжностни лица, които ще могат да съставят АУАН.

Свидетели –необходимостта от свидетели се обуславя от стоящия в основата на образуването на производството по налагане на административни наказания принцип за публичността. Свидетелите са 2 основни категории (+2 допълнителни):

1) такива, които са присъствали при извършването и

2) присъствали при установяването на нарушенията (Чл. 40, ал.1 АПК- „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението”.) Това принципно изискване има демократичен характер, тъй като не игнорира дееца, лицето, което евентуално ще бъде привлечено към отговорност. Тази хипотеза обаче не винаги е реално приложима понеже невинаги при фактическото установяване на нарушението ще присъства самият нарушител и невинаги ще има свидетели на извършването на нарушението. В такива случаи законът (чл. 40, ал.3 ЗАНН) допуска актът да бъде съставен и без присъствието на посочените по-горе лица. Допустимо е съставянето на акта в отсъствието на нарушителя в два случая-

1)когато той е известен, но не може да се намери и

2)когато е поканен за съставянето на акта, но не се яви. В този случай Адм. е изправна.

Допуска се съставянето на акта и в отсъствието на свидетелите, очевидци на нарушението, т.е присъствали при неговото извършване или установяване. В единия случай причината е в липсата поначало на такива свидетели,а  в другия става дума за невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие (извинителни причини, които не могат да се преодолеят- напр. постъпване в болница, отсъствие от страната и пр.) При това положение актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него ( това са третата категория свидетели). Тези свидетели са 3) свидетели на самото съставяне на акта.

Има и 4) четвърта категория свидетели – в случаите, когато нарушителят, след съставянето на акта откаже да го подпише. Този отказ се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта (чл. 43, ал.2 ЗАНН). Допълнителна хипотеза относно свидетелите предвижда чл. 40, ал.4- в случаите, когато административното нарушение е установено въз основа на официални документи, напр. заключителни документи в резултат на проверки на органи на специализирани административен контрол, актовете за нарушения могат да се съставят в отсъствието на всякакви свидетели.

Изисквания към АУАН – съставеният акт трябва да е законосъобразен и обоснован, той трябва да отговаря на редица изисквания, щом е предпоставка за налагането на административното наказание. Той е особен вид АА, но не е ИАА, прилича на него, но не е -той е само предложение за наказание.             Изискванията са посочени в чл. 42 ЗАНН. Всички тези изисквания са посочени кумулативно и в своята съвкупност представляват един законосъобразен оформен акт за нарушение.

Тези 10 изисквания решават три групи въпроси: 1)изясняване на нарушението, 2)обезпечаване на доказателствен материал и 3)компетентност на длъжностното лице за предприемане на въпросните процесуални действия.Към първата група може да се отнесат изискванията, визирани в чл. 42, т.3, 4, 5, 6, 8 и 9. Втората група вкл. т.7 и т.10. Третата група вкл. т.1 и т.2. ( Така е организирана класификацията на изискванията в учебника, а ще ги напиша в подредбата от лекцията на Хрусанов)

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му- смисълът на това изиксване е да може да се провери е налице компетентност. Длъжностното лице трябва първо да е оторизирано да съставя актове за такъв вид административни нарушения, т.е трябва да има възложена такава материална компетентност. Трбябва д аима и съответната териториална компетентност.
2. датата на съставяне на акта- от значение е за определянето с голяма точност на времето на зивършването на деянието и започването на процедурата в законен срок.
3. датата и мястото на извършване на нарушението- мястото определя компетентния АО;
4. законните разпоредби, които са нарушени- относно това изискване е налице известен спор; Спорно е защото не винаги лицата, които съставят акта са наясно с това кои разпоредби точно са нарушени. Една група съдии приема, че е достатъчно в съставения акт да се съдържа описание на извършеното деяние; Друга група съдии счита, че трябва точно да се квалифицира случая;
5. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, ЕГН – пояснява характера на нарушението- дали е формално или резултатно деяние. Очевидно, когато е налице вредоносен резултат( построена е незаконна постройка, убит е незаконно дивеч), ще е налице резултатно престъпление. С това изискване кореспондира и с принципа на бързина и икономия в АН процес- заедно с налагането на наказанието да се предвиди и обезщетение; Ако вредите са причинени на ФЛ- вредите трябва да бъдат описани само ако лицето е поискало; а ако вредите са държавата- трябва служебно да се опишат.
   10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене – при отнемането на вещи като съпътстваща наказанието мярка се преценява дали те трябва да се изземат от съответния АО или да се оставят на лицето да ги пази. Ако са бързоразвалващи се вещи, те се продават и парите се влагат в специална сметка.
6. имената и точните адреси на свидетелите, ЕГН- привличането на свидетели на нарушението в производството го обезпечава откъм доказателствени средства. Доказателствена стойност имат и представените писмени документи и иззеттите вещи, ако такива са налице. Вещите може да са обект на нарушението, да са средство за извършването му и т.н, но при всички положения те са в пряка връзка със самото нарушение и способстват за неговото изясняване и доказване. Изискването, визирано в тази точка, обаче е предмет на противоречива съдебна практика, тъй като рядко има поне двама свидетели, но там все пак се поддържа, че минимум двама свидетели трябва да има при съставянето на акта, освен актосъставителя.
7. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива – смисълът е да се даде на нарушителя още във фазата на съставяне на акта възможност да се защити;
8. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено – описва се фактическата обстановка, т.е деянието ( действието или бездействието) и обстоятелствата, при които то е било извършено.
9. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, ЕГН- способства за изясняване въпроса за автра на деянието. В съчетание с т. 4 –изяснява се и въпросът дали деянието може да му се вмени във вина. Идентификацията на лицето е важна, тъй като АН отговорност е лична и трябва да се определи на база на възрастта дали ще носи отговорност. Отговорността се носи само когато лицата са вменяеми,а вменяемостта  се изкл. за лицата, които не са навършили 16г.

Само в съвкупността си тези изисквания правят този акт строго официалния документ, който може да задвижи производството. Дефектите обаче нямат еднакво значение- едно е да се пропусне описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, друго е  ако в акта не са отразени обясненията и възраженията на дееца.  В първия случай нарушениеот е фатално и не би следвало въобще да се стигне до налагане на наказанието, докато във втория- пропускът може да бъде коригиран в хода на производството.- чл. 53, ал.2 ЗАНН( трябва да се тълкува строго ограничително). Основните пунктове са- нарушение, автор, вина, изяснени ли са те по беспорен начин, наказанието се налага. Липсата на писмена форма също е съществен дефект.

àИма изискване актът да бъде подписан от неговия съставител, поне от един от свидетелите и от нарушителя ( чл. 43, ал. 1 ЗАНН), като те нямат еднакво процесуално значение. „За съдбата” на акта от ключово значение са подписите на актосъставители и на нарушителя. Липсата им прави съставения акт недействителен от процесуална гледна точка ( изкл. вж чл. 43, ал.2 ЗАНН). Подписът на актосъставителя е е от съществено значение, тъй акто актът има функцията на официален държавен документ. Липсата на подпис е равнознозначна на липса на годен правен субект да състави акта, а оттам – и като липса на компетентен орган за това.

Липсата на подпис на нарушителя е със същото практическо значение. Смисълът е той да се запознае с акта и така да бъде наясно за какво нарушение ще му се търси отговорност. ЗА целта актът трябва да му бъде предявен, Освен това той може да се противопостави, да възрази на обвинението, което му се отправя тъй като актът има функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение.Тук се поставя въпросът за предварителната защита –чл. 44 ЗАНН- може да направи възражения  още при съставянето на акта и допълнителни такива писмени възражение в кратък срок (3-дневен от подписването на акта). Може да се приеме, че непредявяването, а  оттам и неподписването на акта блокира правото на защита на нарушителя, което е и сериозно основание за отмяна на наложеното наказание на един по-късен етап. Основателни са и предвидените в закона гаранции в това отношение- когато нарушителят откаже да подпише акта, което все пак значи, че му е бил предявен, то този отказ се удостоверява с подписа на един свидетел, а ако бил съствен в негово отсъствие, актът се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване.

Обоснованост на АУАН- освен да е законосъобразен АУАН трябва да бъде и добре обоснован- обвинението трябва да бъде подрекепено със съответните доказателства. Наред със споменатите вече подробно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, както и обясненията на нарушителя и свидетелите, от значение е и предвидената възможност в чл. 41 ЗАНН да се изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението.

Процесуални действия, подготвящи фазата по налагане на наказание

Със съставянето на акта за нарушение фазата по установяване на административното нарушение е почти приключена. Следват процесуални действия, имащи значението на мост между тази и следващата фаза на производството. На нарушителя се връчва препис от акта при подписването му. Трябва също да бъдат събрани служебно доказтелствата( доколкото това е възможно), посочени от нарушителя, в 3-дневен срок от подписването на акта. Главната процесуална последица обаче е изпращането на акта в 2-седмичен срок от подписването му на АН орган. Той се съпровожда с направените възражения, събраните доказателства и другите приложения към преписката.

Функции на съставения акт

• констатираща (установителна)- актът установява официално факта на извършеното административно нарушение
• обвинителна– по официален ред се отправя обвинение към конкретно лице
• сезираща– изразява се в законното ангажиране на определен АН орган да се произнесе по обвинението, като упражни АН правомощия.
• АУАН- няма презумптивна сила, т.е тежестта на доказване НЕ стои върху обвиненото лице, тази тежест е върху наказващата Адм. Актосъставител и лицето, което бива обвинявано са равнопоставени пред наказващия орган.

Цел на образуването на АН производство:

• непосредствена– ангажирането на АН отговорност на лицето
• съпътстваща– да реши въпроса за гражданската отговорност. Целта е да се постигне процесуална икономия, когато в резултат на нарушението са последвали имуществени вреди или когато е налице резултатно нарушение. Законодателят ограничава тази възможност като я свежда до случаите, когато причинените вреди са в размер до 2 лева, освен ако в специален закон не е указано друго. Предварително условие е в съставения акт да е отбелязано, че са последвали имуществени вреди, както и точни данни за засегнатите лица. АН орган е длъжен да уведоми пострадалите за започнало АН преследване. Дали ще се решава въпросът за гражданската отговорност зависи в крайна сметка от пострадалото лице. То може да се постави в качеството на граждански ищец в производството като направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди в посочения размер. Искането обаче трябва да бъде направено преди да е решен въпросът за АН отговорност на нарушителя, т.е преди наказващия орган да се е произнесъл по административното наказание.

Хипотези на прекратяване на образуваното АН производство:

Макар и образувано при наличието на предвидените в закона хипотези ( чл. 34 ЗАНН) производството може да бъде прекратено:

1) когато нарушителят е изпаднал в състояние на невменяемост, т.е не може да му се вмени вина

2) когато в 6-месечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Срокът е преклузивен и е с оглед ефективността на налаганите наказания.

3)когато нарушителят е починал; (определящото в случая е, че АН отговорност е лична)

4) когато това е предвидено в закон или указ ( напр. извършеното деяние не се счита вече нарушение)

5) когато се установи, че деянието не е административно нарушение, а престъпление ( в такива случаи материалите се изпращата на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване);

Невъзможност да се образува АН производство при наличието на определени от закона условия ( чл. 34 ЗАНН)

• когато нарушителят е починал
• когато нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието
• когато това е предвидено в закон или указ
• когато не е съставен акт в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението ( за митнически, данъчни и банкови и др. нарушения- 2 години)
• когато не е съставен акт в продължение на 6-месеца от откриване на нарушителя и ако са изтекли повече от 5 години от извършване на нарушението в специалните случаи, посочени в чл. 34, ал.2 ЗАНН, като нарушения на бюджетната, финансово-стопанската, отчетната дейност и др. Посочените срокове са преклузивни- те погасяват правото на държавата да наложи предвидените в закона административни санкции и възпрепятстват образуването на самото производство
• когато за въпросното деяние вече е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата
• когато нарушителя след щателни издирване не може да бъде намерен ( чл. 43, ал.6 ЗАНН)- тук производството се спира. Смисълът на разпоредбата е двояк. Да се спре произовдството означава, че то вече е образувано. Значи сме вхипотезата на чл. 40, ал.2, а тя визира известен нарушител, който не може д абъде намерен. Тогава, както вече бе споменато, актът се сътавя в негово отсъствие, т.е налице е образувано производство. Разпоредбата може да се тълкува и в друг смисъл- в хипотезата на неизвестен нарушител. Тогава именно производството НЕ следва да се образува.

Явно маловажни и маловажни административни нарушения ( чл. 39 ЗАНН)

В тези случаи длъжностните лица налагат на място глоба по квитанция (1) и глоба по фиш(2). Така актосъставителят и в двете хипотези съчетава две функции- и по констатиране на нарушението и по налагане на неговото наказание. Когато в тези случаи нарушителят оспорва нарушението или отказва да плти глобата, актосъставителите на общо основание образуват АН производство.

 

Въпрос                  3. Производство по налагане на административни наказания. Наказващи органи. Наказателно постановление

1.Понятие

Производството по налагане на административни наказания заема централно място в АН процес.Като цялостен цикъл то обхваща две фази: фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административното наказание.Ключови моменти в тези две фази  са съставения акт в първата фаза и наказателното постановление във втората фаза.

За начало на втората фаза се приема моментът, в който наказващият орган е получил АН преписка, изпратена от актосъставителя.От този момент започва да тече 1-месечен срок, в който той трябва да се произнесе (!!!Изключение – чл.44 ал.4, когато произнасянето става в деня на получаването на преписката.Срокът не е преклузивен, но е зависим от преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Въпросната разпоредба задължава наказващия орган да се произнесе, т.е. да издаде наказателното постановление най-късно в 6-месечен срок от съставянето на акта.

2.Наказващ орган- чл. 47 и сл. АПК

Кои са АН органи, кои органи имат право да налагат административни наказания ? ( чл. 47 АПК описва няколко категории длъжностни лица, които могат да налагат адмнистративни наказания)

1) чл.47, ал.1 а) лица, които имат определено служебно положение или заемат определена длъжност и е свързано с издаване, прилагане или контрол по изпълнението на НА, т.е ръководители на ведомства и организации, областни управители и кметове на общини. Под ръководители на ведомства се разбират две неща: 1) министрите + 2) ръководителите на ведомства без ранг на министерства ( комисиите или техните ръководства, агенциите )

2) чл. 47, ал.1 б) длъжностни лица или органи, овластени със съответния закон или указ. Това означава, че налагането на административни назакания е елемент то компетентността на съответния ДО или на съответното длъжностно лице, което има определена позиция в държавния апарат.

3) чл.47, ал.1 в) Съдебните и прокурорските органи в определени от закона случаи и това най-често е свързано с нормалното протичане на съдебното производство (граждански, наказателни и административни)

Чл.47 ал.2 дава възможност на ръководотелите по б. „а” да предоставят това си правомощие/ да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица. Има сериозно ограничение – не може само по силата на служебното положение министърът да възложи на длъжностно лице да налага административни наказания. Необходимо е това да е предвидено в съответния закон или постановление на МС. Така че това възлагане има две ограничения:

1.) да съществъва такава възможност в закон или постановление,

2.)да има заповед на съответния ръководител, с която определя кръга на длъжностните лица.

2.1 Териториална компетентност на налагащия наказанието орган

Има няколко основни критерия на основата, на които се определя компетентният орган (териториална компетентност):

1.в района, в който е било нарушението

2.в района, в който се намира местожителството на нарушителя

3. в района, където най-напред е било образувано производството

Когато е трудно да се определи „1.” , разрешенията са „2.” и „3.”

Възможно е да възникне спор относно компетентността.Той може да бъде положителен или отрицателен. Положителен е когато и двата органа твърдят,че те са компетентни,а отрицателен- когато и двата органа твърдят,че не са компетентни.

Когато органите са от едно ведомство, спорът се решава от ръководителя на съответното ведомство, а ако АН органи са от различни ведомства- от административния съд.

 

3.Особености на производството

Това е едно юрисдикционно производство, дейност на особена АН юрисдикция,т.е. органите по чл.47 АПК при налагане на административни наказания действат като АН юрисдикция, за която е характерно,че разглежда спор  относно административно нарушение и съответстващото му административно наказание.Този спор се отнася до вида и характера на наложеното наказание. При този спор сме изправени пред един АН орган, който е самостоятелен, независим и равноотдалечен от оне двете спорещи страни. Едната е актосъставителя- този,който е установил административното нарушение, а другата-нарушителят. Поради това става дума за юрисдикционно производство в рамките на администрацията при упражняване на правомощието по налагане на административно наказание.

След като АН орган получи преписката, преценява дали са налице основанията за отвод. Лица, нямащи право да участват са:

1.пострадали от нарушението,съпрузи, роднини на нарушителя и пострадали по права линия без органичение и по съребрена линия- до четвърта степен,

2.съставилите акта за нарушението и свидетелите по него,

3.заитересувани от изхода на производството или имащи с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в безпристрастието му.

След получаването на преписката, наказващият орган следва да се произнесе по нея в едномесечен срок, но той(срокът) има инструктивен характер.Неспазването му не представлява порок, който е основание за оспорване на наказателното постановление. АН орган следва да извърши съответните процесуални действия, които ще позволят обстоятелствено разглеждане и обсъждане на проблемите, свързани с нарушението и оттам с евентуалното налагане на административно наказание.Тези действия биха могли да се обединят в три групи:

1.Действия преди издаване на наказателното постановление- проверка дали актът е законосъобразен и дали е обоснован. АН орган следва да уведоми пострадалия от нарушението,ако има такъв, за получената преписка(съставен акт), като по този начин му обезпечава правото на включване в АН процес в качеството на граждански ищец.

2.Процесуални действия по налагане на наказанието(„произнасяне”)-наказателно постановление се издава само,ако по безспорен начин се установи самоличността на нарушителя,вината, извършване на нарушение.(чл.53 ал.2 АПК). Акт за констатиране на едно нарушение може да се състави и да е годно средство за продължаване на АН производство,ако съдържа тези три неща.

Сроковете, които следва да се произнесе АН орган са:

1. Един месец от постъпване на преписката(инструктивен срок),

2.шест месеца от датата на съставяне на акта(преклузивен срок),

3. Една/две години от извършване на нарушението.

Преценката на АН орган се развива и относно това дали деянието е престъпление, кой е извършител, може ли да бъде вменено.Ако на тези въпроси не може да се отговори положително, преписката се прекратява с резолюция.Ако има направено искане за обезщетение,органът следва да се произнесе и по него.Ако производството бъде прекратено обезщетение може да се търси по друг ред.

4.Наказателно постановление

Законът описва реквизитите на наказателното постановление(вж чл.57 АПК).Те са десет на брой, като особено важни са:самоличността на лицето, описанието на нарушението, вината,законовите разпоредби,които са били нарушени.

Въз основа на обстоятелството за извършването на нарушение и законовите разпоредби, които са нарушени, може да се прецени законосъобразността и обосноваността на акта.Наказанието се определя въз основа на всички обстоятелства,свързани с извършването на нарушението.Те определят и вината, и вида на нарушението, и обстановката.Това са факторите, определящи размера и вида на наказанието в рамките, предвидени в ПН.

Наказателното постановление подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му. Българският законодател е изходил от идеята,че в резултат на действието на особената юрисдикция при решаването на правен спор, при самостоятелност на решаващия орган се стига до ЮА,който прилича на съдебен акт,което означава,че наказателното постановление е акт на правораздаване,т.е. акт, издаден вследствие на развито спорно юрисдикционно производство.

!!!NB!!! Наказателното постановление НЕ е АА; АУАН- НЕ е ИАА, защото с него няма правна промяна

3.Процесуални действия след налагане на наказанието- обвързват АН орган със задължението да връчи препис от наказателното постановление на нарушителя и на поискалия обезщетение,ако има такъв.Това следва да се извърши срещу подпис.Когато връчването е съпроводено с обективни затруднения поради това,че нарушителят(поискалият обезщетение) не може да се намери на посочения адрес,а новият е неизвестен, или наказващата администрация не може да бъде обвинена в неоправдано бездействие,законът презюмира,че постановлението е връчено.Необходимо е в такива случаи наказващият орган  да отбележи върху наказателното постановление посочените причини и денят на отбелязването се счита именно за деня на неговото връчване.

 

Въпрос 4.Oспорване на наказателни постановления пред съд

1.Особености

Следва да бъде посочена една неточност на ЗАНН по отношение на неговата контролна фаза-раздел пети е озаглавен „Обжалване на наказателните постановления”.Всъщност става дума за „оспорване”,защото прокурорът също има право да протестира издаденото наказателно постановление,а гражданският ищец- определеното от АН орган обещетение.

ЗАНН- урежда правораздавателна дейност на служителите в администрацията;

Фактът, че органи от администрацията са наказващи органи, е отклонение от КРБ и същевременно голяма привилегия.

Наказателно постановление- правораздавателен акт.

Когато бъде издадено наказателното постановление, то трябва да бъде връчено срещу подпис на лицето нарушител. И евентуален препис на претърпелия вреди. От датата на връчване на наказателното постановление тече срок, в който то може да бъде обжалвано от нарушителя или постадалия ( претърпелият вреди-поискал обещетение). В рамките на 7-дневен срок(вж чл.59 ал.3- наказателни постановления,които не подлежат на обжалване). Прокурорът служебно следи за издадените наказателни постановления (на него те не се връчат) и  също може да ги  оспорва (срокът за подаване на протест е по-дълъг-2 седмици от датата на издаване на наказателното постановление).Протестът на прокурора трябва да бъде мотивиран и разбира се да има петитум-какво  иска прокуратурата от РС, може или да протестира или да се включи във вече започнало такова производство.

В ЗАНН не е уреден т.нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест.На практика се изчаква решението на районния съд, а освен това има и друга забрана за изпълнение на наложеното наказание-наказателното постановление все още не е влязло в сила и следователно не подлежи на изпълнение.( вж чл.64 ЗАНН- постановления,които влизат в сила)

Подадената жалба или протест трябва  да отговарят на всички условия за допустимост и за редовност и те могат да бъдат оставени без разглеждане, без ход или без движение. Проверката се прави от съда. Разрешението на ЗААН е подобно на АПК- жалбата или протеста се подават чрез АН орган и тук могат да се правят бележки. Принципът на равенството се нарушава в този случай, зашото трябва да подавам жалбата си чрез този, от когото се оплаквам.

Понеже става дума за наказване, тук компетентният съд като първа съдебна инстанция е районният съд. т.е спорът се отнася за разглеждане в системата на общите съдилища. Районният съд се определя по местоизвършване на нарушението. Местоизвършването определя  компетентният наказващ орган.(Редица специални закони предвиждат твърде високи санкции, глоби, които могат да стигнат- до напр. 400 000 хил. лв.) Районният съд разглежда жалбата или протеста в състав от един съдия.Съдът винаги е инстанция по същество. В учебника пише, че когато се говори за правомощията на РС при разглеждане на жалбата или протеста го наричаме „втора първа инстанция“- РС, разглежда жалбата или протеста, прави същото като наказвашият орган, когато е разглеждал спора. Няма никаква разлика в правомощията на наказващия орган, когато за пръв път налага наказание, и правомощията на РС, когато разглежда жалба срещу наказателно постановление. Затова съдът трябва да започне от проверката, от съставения акт. Когато съставеният акт е редовен, съдът трябва да провери наказателното постановление и чак тогава да постанови своето решение.

Жалбите/протестите срещу издаденото наказателно постановления могат да се оформят в две големи групи:

1) жалби по съществото на спора (жалби, в които нарушителят твърди, че не е извършил деянието изобщо, че друг го е извършил, че деянието не представлява нарушение, че са изтекли давностни срокове и искането му тогава ( петитумът на жалбата ) е наказателното постановление да бъде отменено) и тогава работата на съда е по-трудна защото той отново, както преди него наказващият орган, трябва да отговори поне на трите основни въпроса- дали извървеното деяние е нарушение, дали е  извършено от посоченото в постановлението лице и дали е виновно извършено.

2) жалби, в които не се отрича авторството, спори се само по индивидуализацията на наказанието/справедливостта на наказанието. Жалбоподателят признава, че го е извършил, но с оглед на семейното положение, имотното състояние ви моля да намалите наложеното наказание, защото е прекомерно тежко. Тогава съдът не преценява дали извършеното е нарушение. Просто трябва да провери дали справедливо е определено с оглед на комкретните случаи наложеното наказание и ако се съгласи с доводите на нарушителя да намали размера на наложеното наказание.

В ЗАНН говорим за две групи изисквания към наказателното постановление

1) законосъобразност на наказателното постановление ( не са изисква на чл. 146 АПК, а са изисквания дали при налагането на наказанието няма нарушаване на материалния или процесуалния закон),

2) справедливост– това изискване е свързано с т.нар допълнителни обстоятелства, които помагат да се индивидуализира наказанието и то да бъде справедливо отмерено с оглед материалното състояние на лицето, начинът, по който е извършено нарушението, възрастта и т.н

Съобразно тези изисквания се оформят и двете жалби. Ако се счита, че е нарушен материалния закон- тогава жалбата е по същество. А ако се счита, че са нарушени изискванията за справедливост- ще поиска намаление.

 

В чл. 61 ЗАНН изрично са посочени лицата и органите, които задължително трябва да бъдат призовани в заседанието пред районния съд. В АПК такъв текст няма. Чл. 61 е императивна норма. При разглеждане на делото пред РС се призовата нарушителят, поискалите обезщетение и авторът на наказателното постановление или процесуален представител (напр. юрисконсулт на КАТ), КАКТО И ПОИСКАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

По отношение на доказателствата пред РС, могат да се използват всякакъв вид доказателства, могат да бъдат изискани ( обяснения, свидетели, експертизи).

 

Чл. 63 ЗАНН- РС- три варианта на решение:

1) да потвърди оспореното пред него наказателно постановление ( да остави жалбата или протеста без уважение)

2) да отмени оспореното наказателно постановление; причината може да бъде най-различна – да се установи,че друг е автор на извървеното нарушение,че деянието  не е нарушението, че са изтекли давностните срокове. Тогава, когато е отменено наказателното постановление, наказващите органи не могат да започнат производството по налагане на наказанието отново- в този случай въпросът  се приключва, повече това лице  не може да бъде наказано. Това е своеобразна санкция спрямо администрацията, за това, че въпреки привилегията не си е свършила работата както трябва. Няма възможност да се започва отново производството.

3) да измени наказателното постановление или наложеното наказание. Тази възможност може да я разглеждаме в две насоки. Понякога правомощието да измени означава само да намали наложеното наказание, изменя го -надолу и това е така поради принципа  „забрана за влошаване положението на жалбоподателя“. Този принцип също в наказателния, в гражданския  и в АН процес. Не може в следствие на подадена жалба от нарушителя срещу решение на граждански съд, или друго- наказанието да бъде увеличено.

Забраната за влошаване на положението на жалбоподателя отпада, когато има протест защото прокуратурата може да е недоволна от постановеното от първата аинстанция съдебна присъда и да я протестира пред съда, като иска увеличаване на наказанието. Ако има и жалба и протест- не може жалбоподателя да блокира правото на прокурора да увеличи наказанието. В този случай пак отпада забраната. Има случаи , в които жалбоподател е лицето или организацията, претърпели вреди, но трябва да се помни, че претърпелият вреди е ограничен в обжалването на издаденото наказателно постановление, само в тази му част относно обезщетението на вредите. Претърпелията вреди не може да искам намаляване или увеличаване на наказанието. Той няма отношение към наказанието. До издаване на наказателното постановление пострадалият може да направи искане пред наказващият орган за обезщетяване на причинените му вреди до размер на два лв., освен ако специален закон не предвижда по-голям размер.Ако при решаването на въпроса за обезщетението наказващият орган срещне трудности от фактически или правен характер, производството по него се прекратява,а заинтересуваният се насочва да потърси обезщетение чрез съда на общо основание.

По текстовете на ЗАНН обезщетението е най-много 10 лв, като тогава не може да бъд обжалвано, в специален заон- може и повече; РС може да се произнася и по обезщетението, но когато говорим да измени нагоре или надолу наложеното наказание тръява да се има предвид още нещо- съдът има още едно правомощие освен тези три по чл 63 ЗАНН- той може да наложи друг вид наказание,а не само да намалява или увеличава размера на вече наложеното наказание.

По силата на чл. 63 ЗАНН решението на РС се връчва на жалбоподателя и подлежи на касационно обжалване пред административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на гл. 12 от АПК, за да се спази принципа на двуинстанционност.

Делото може да приключи и с определние, когато съдът го прекратя в „предвидените от закона случаи”.

ЧЛ. 64 ЗАНН- кога влизат в сила наказателните постановления-

1) влизат в сила веднага наказателните  постановления,които не подлежат на обжалване,

2) не са били обжалвани в предвидения срок

3) Подлежат на изпълнение наказателните постановления, които са били обжалвани,но са били  изменени или потвърдени от съда.

=> Жалбата/ Протестът НЯМАТ суспензивен ефект- но наказателното постановление  не може да бъде изпълнявано по силата на чл. 64 ЗАНН, невлезли в сила правораздавателни актове не могат да се изпълняват. Забрна за изпълнение- но тя се основава на чл. 64, а не на суспензивния ефект.

 

Въпрос 5.Касационно производство

Решението на районния съд подлежи на касационно „обжалване”(такъв е текстът,а не „оспорване”) пред административния съд на основанията,предвидени в НПК и по реда,предвиден в АПК.

Решението на РС се връчва на жалбоподател и подлежи на касационно обжалване пред административен съд, за да се спази принципа на двуинстанционност, но защо пред адмнистративен съд. Недопустимо е когато  един правен спор започва в система на общите съдилища,да продължи пред административен съд-това не е правилно;

На второ място трябва да се посочи,че касационните основания са тези по НПК, а именно:

1)нарушаване на материалния закон

2) нарушаване на процесуалните правила

3) явна несправедливост на наложеното наказание.

Първите две ги имаме като основания и в АПК, но явна несправедливост на наложеното наказание го няма като основание в АПК.

Състав от трима съдии следва трябва да разглежда жалбата/протеста срешу решението на РС, щом е постановено еднолично от РС.

Правото да оспорват решението на РС имат страните по делото-нарушителят и претърпелият вреди от нарушението.Те могат да подадат жалба в 14-дневен срок от деня на съобщаването,че решението на РС е изготвено.Прокурорът също може да протестира решението,но според чл.211 ал.2 АПК това може да е главният прокурор или негов заместник при ВАП.За тях срокът за подаване на протеста е едномесечен и тече от деня,в който решението е постановено.Това изискване трудно може да се осъществи.Нереално е да се мисли,че главният прокурор или неговият заместник при ВАП могат да следят и да протестират решенията на всички районни съдилища в страната и да присъстват при протестирането им пред някой от административните съдилища.За процеса по АПК това е логично,тъй като като касационна инстанция пред него винаги е ВАС.Изход,макар и не в съзвучие със закона,е прокурори от ОС, от съответните административни отдели, да протестират решението на районните съдилища.

Делото се разглежда в открито съдебно заседание и при задължително участие на прокурор,който дава заключение по касационната жалба.

Може да се приеме,че ако касационните основания са нарушаване на материалния или процесуалния закон, правомощията на АС като касационна инстанция ще са същите ,както по АПК.

Когато касационното основание е нарушение на материалния закон- отменя решението на РС и решава делото по същество.

Ако касационното основание е нарушение на процесуалния закон- отменя решението и го връша за ново разглеждане с друг състав.

Ако касационното основание е явна несправеливост на наказанието-  прилага се НПК–> отменя се решението и се постановява ново справедливо наказание

Общ текст в ЗАНН- чл. 84 – препраща по процесуалноправните въпроси или към НК или към НПК

Решението  на административния съд като касационна инстанция е окончателно, влязло веднъж в сила, няма нужда да се съобщава на страните, то придобива – две нови качества- формална и материална законова сила ( същият спор между съшите страни на същото основание повече не може д асе повдига)

Касационни основания

Чл. 348. (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:

1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.

(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:

1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите почл. 36от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

 

Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение

Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:

1. остави в сила присъдата или решението;
2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая почл. 24, ал. 1, т. 1- да оправдае подсъдимия;
3. измени присъдата или решението;
4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:

1. намали наказанието;
2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. приложичл. 64, ал. 1или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се:

1. увеличи наказанието;
2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

 

Въпрос 6.Влизане в сила на наказателните постановления.Възобновяване на административнонаказателните производства

1.Влизане в сила на наказателните постановления

С осъществяване на редовната контролна фаза върху наказателните постановления, те ако не са отменени,се стабилизират като  наказателни актове,доколкото не е използвано касационно обжалване след това.С изменението на ЗАНН от 2006г. се допуска решението на РС като първа инстанция да бъде обжалвано по пътя на касацията пред административния съд.В тази връзка за окончателно стабилизиране на наказателния акт,в случая на обжалваното по касационен ред решение на РС, може да се говори едва след решение на касационната инстанция.

Стабилизирането е налице или същият е ефектът и когато те не са били обжалвани пред РС в законен срок, без оглед на причината за това.Влизат в сила наказателните постановления, които поначало не подлежат на обжалване.Това е едно изключение,в смисъл,че спрямо такива постановления редовният контрол по принцип е недопустим.Така или иначе законно признатата формална и материална сила на тези актове поставя въпроса за тяхното практическо изпълнение: „В тридневен срок от влизане в сила на наказателните постановления административнонаказващият орган,съответно съдът, предприема действия за привеждането му в изпъление”.На изпълнение подлежат само влезли в сила наказателни постановления.

2.Възобновяване на административнонаказателните производста

Какво би станало,ако междувременно се открият нередности при издаване на АН акт? (напр.взет е подкуп от съдия за налагане на по-леко наказание). Недопустимо е да се изпълняват такива актове!!! Накаващият акт страда от сериозни пороци,които рефлектират върху неговата зконосъобразност и справедливост. ЗАНН дава решение на тези проблеми чрез допускането на т.нар. извънреден контрол върху тези актове. Той се осъществява чрез специален способ-възобновяване на АН производства.

Образуването на това производство става служебно.То е възложено като функция на определено длъжностно лице- окръжния прокурор.Правното основание за образуването на това производство ЗАНН посочва в чл.70. Касае е са четири групи основания:

1.с влязла в сила присъда е установено,че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда, са неистински. Неистиността на доказателството трябва да е доказана по съответния належен ред, т.е. с влязла в сила присъда.Когато не може да се постанови присъда, неистиността на доказателството се установява с прокурорско разследване.

2. с влязла в сила присъда е установено, че АН орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на наказателното постановление,решението или определението на съда -установено по безспорен начин с влязла в сила присъда/прокурорско разследване. Престъплението следва да е извършено от АН орган или съдия
3. открити са обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина,които не са били известни при издаването на постановлението,решението,определението на съда-тези обстоятелства не трябва да са нововъзникнали,а да са новооткрити. Те са съществували по време на издаването на наказателното постановление, решение или определение, но АН орган, респ. съдът не са знаели за тях.Тези обстоятелства и доказателства следва да са били от съществено значение за разкриване на обективната истина.
4. с влязла в сила присъда е установено,че деянието, за което е наложено административно наказание,съставлява престъпление– установени по надлежния ред- с влязла в сила присъда. Може ли за едно и също деяние да се носи административнонаказателна и наказателна отговорност? – Наказателната отговорност като по-тежка поглъща административнонаказателната.

Както се сочи в наказателноправната теория, „основанията за възобновяване на наказателни дела насочват винаги към конкретни факти,установени по безспорен начин, при наличността на които възниква съмнение в правилността на присъдата и делото следва да се възобнови.

Правно-техническото средство,което използва прокурорът за образуване на производството е прокурорско предложение. То трябва да съдържа най-малко три елемента-наименованието, обекта на предложението(АН производство със съответния номер) и основанието за възстановяване.Необходимо е да се приложи и АН дело(преписка), разбира се – и новооткритите доказателствени материали,преписите от присъди и т.н.

Прокурорът има правото да спре изпълнението на АН акт. Суспензивен ефект предложението няма, разчита се на компетентната преценка на прокурора.Разпореждането за спиране би следвало да се отрази в самото предложение.

Предложението следва да бъде направено в определен от закона срок– различен в зависимост от правното основание, но има и преклузивен характер, предсрочването му е фатално. Предложенията направени на основание 1. и 2. следва да бъдат направени в 6-месечен срок от влизане  в сила на присъдата, а тези по 3.- в 2-годишен срок. Тези по 4. – нямат срок.

Компетентен орган за разглеждане на предложението е съответният административен съд, в района в който осъществява своята дейност прокурорът.Съдът се произнася само по основанията, посочени в предложението.Предложението се разглежда в открито заседание, на което задължително се призовават и страните. Предварително следва да бъде решен въпросът за допустимостта на предложението,защото ако е необосновано или просрочено,следва да се остави без уважение и да се върне.

Когато предложението бъде уважено, съдът следва да постъпи съгласно разпоредбите на чл.68 – препращане към прегледа по реда на надзора, който обаче е отменен вече като извънреден способ.Следователно – невалидно. Изход от ситуацията е препращане към разпоредбите на НПК за възобновяване на наказателни дела. Това означава,че съдът не решава по същество.Той отменя наказателното постановление или решението и връща делото за ново разглеждане на съда постановил решението, респ. на АН орган. Там то ще се разгледа и решава по същество.Освен това административният съд след като отмени АН акт може да прекрати или спре АН производство.

 

Въпрос 7.Изпълнение на наказателни постановления и решения на съда

На изпълнение подлежат влезлите в сила наказателни постановления или решенията на съда, постановени по жалба или протест.В сила влизат необжалваемите постановления, тези,които не са оспорени в срок, и обжалваните,но потвърдени или изменени от съда.

В 3-дневен срок от влизане в сила на наказателното постановление АН орган или съдът предприемат действия за привеждането му в изпълнение. ЗАНН е възприел принципа всяко наложено наказание да се изпълнява по различен начин и от различни органи на администрацията.

– обществено порицание – препис от наказателното постановление или решението на съда се изпраща на организацията, в която наказаният членува, или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи. Изпълнението на наказанието става чрез прочитане на наказанителното постановление или решението на съда пред събрание на организацията или на трудовия колектив, на което се поканва да присъства и наказващият. Присъствието не е задължително. По-често се използва при непълнолетни нарушители.

– глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.

– присъдени парични обезщетения в полза на държавни предприятния, кооперации или други обществени организации или на граждани, се изпълняват по реда на ГПК,т.е. компетентният орган ще бъде съдебен изпълнител.

– наказание глоба на лице без постоянен адрес в РБ, сумата се внася по сметка, посочена в наказателното постановление.

– „отнемане на вещи в полза на държавата”,преписите се изпращат на НАП за изпълнение.

– лишаване от право да се упражнява професия или дейност– компетентен да го изпълнява е този орган, който разрешава упражняването на някаква дейност, дава правоспособност, както и от ръководителя на предприятието,учреждението или организацията,където наказващият работи, т.е във всеки отделен случай, в зависимост от закона, ще бъде компетентен различен орган. Ако наказаното лице осъществява професията си по трудов договор, копие от наказателното постановление тръбва да се прати на неговия работодател и той трябва да прекрати договора за срока на наказанието, защото лишаването от права в този случай не позволява на наказания да упражнява функциите си.

– присъдено обезщетение в полза на физическо лице, обезщетението се събира от съдия изпълнител; Редът е този на ГПК.

В наказването изобщо, а и при административните наказания един от основните принципи е този за бързина и икономия, наказанието трябва да е бързо наложено  и изпълнявано и поради това в чл. 82 ЗАНН са предвидени давностни срокове за изпълнение на наложените административни наказания. Заплахата е,че след тяхното изтичане наложеното наказание няма да може да се изпълни дори и по принудителен ред.

Давностни срокове – Административното наказание НЕ се изпълнява, ако са изтекли :

1) 2 години,ако наказанието е глоба,

2) 6 месеца, когато  наказанието е временно лишаване от правото да се упражнява професия или дейност,

3) 3 месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание;

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.Тя се прекъсва обаче с всяко действие на надлежните органи,предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След извършване на действието, с което е прекъсната давността,започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока на съотвеното наказание.( 3 години, ако е глоба, девет месеца, ако е временно лишаване от право за упражняване на професия или дейност, четири и половина месеца, ако е обществено порицание).

Давността  не се прилага служебно, т.е не може органът по изпълнение сам да реши да не търси изпълнение и да прекрати преписката поради изтекла давност. Давността се прилага само ако има направено възражение за изтекла давност от задълженото лице. Дори частично плащане след изтичане на давностния срок(доброволно) подновява задължението и от този момент започва да тече нова давност. Затова платеното след давностния срок е дължимо платено и не може да бъде връщано на платилия– той с плащането след срок е признал задължението си и го е подновил. Това е разликата с преклузивния срок- с неговото изтичане се погасява самото право, а с давностния-само правото на принудително изпълнение.Затова и платеното след изтичане на преклузивен срок е недължимо платено и подлежи на връщане.

 

Въпрос 8.Налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци- (липсва в учебника )

Това НЕ е АН отговорност. Това е имуществена санкция, както е предвидено в чл. 83 ЗАНН, която може да се налага на ЮЛ и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общините. Имуществена санкция означава гражданска санкция. Налага се с наказателно постановление и вероятно това е причината да бъде включена към ЗАНН. чл. 83а- ЮЛ, което се е обогатило от престъпление. Едно ЮЛ произвежда стока за нуждите на армията, тя може да бъде бракувана, като му я бракуват, той трябва да я произведе отново. Но всички разходи са за него като своеобразна имуществена санкция, но освен това и парична глоба. Но процедурата няма нищо общо със ЗАНН.

Глава четвърта:АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ СПРЯМО ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ

Чл. 83. (1) В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

(2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.

Чл. 83а.  На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 108а,109, 110 (приготовление към тероризъм), 142 – 143а, чл. 152, ал. 3, т. 4, чл. и др. от НК, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:

1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.

(2) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.

(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.

(4) Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.

(5) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага имуществена санкция по ал. 1.

Чл. 83б. Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до административния съд:

1. след внасяне на обвинителния акт; или
2. когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание, че:

а) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

б) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

в) деецът е починал;

г) след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

(2) Предложението трябва да съдържа:

1. описание на престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;
2. вид и размер на облагата;
3. наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;
4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;
5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица;
6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;
7. списък на лицата за призоваване;
8. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.

(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.

Чл. 83в.  Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 83г.  Съдът разглежда предложението в открито заседание с участието на прокурора.

Чл. 83д. Съдът разглежда делото в рамките на обстоятелствата, посочени в предложението, и въз основа на събраните доказателства преценява:

1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;
2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е размерът на облагата, ако е имуществена.

Чл. 83е.  (1) Съдът се произнася с решение за налагане на имуществената санкция след влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и при доказване на обстоятелствата по чл. 83д.

(2) Решението трябва да съдържа данните за юридическото лице, произхода, вида и размера на облагата, размера на наложената имуществена санкция.

(3) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 15 дни.

(4) Срещу решението може да се подаде въззивна жалба или протест пред съответния въззивен съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението.

(5) Въззивният съд разглежда жалбата по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Решението му е окончателно.