Понятие за устройство на територията, принципи, развитие на законодателството и нормативна основа

 

Устройството на територията (УТ) е комплексна многостранна дейност, която служи за организиране, опазване и устройване на жизнената среда на човека – средата, която човек обитава и обхваща физическия свят, в рамките на който човек съществува. В стария ЗТСУ се казваше, че този закон се приема, за да се създадат най-благоприятните условия за труд, отдих и живот.

Околната среда не е застинала категория, а се изгражда систематически, за да придобие определени качества (от гледна точка на икономическия, обществения и личния живот и екологията). Създаването на тази хармонична среда не е еднократен акт, а е система от действия, насочени към човека като биологичен индивид и като единственото висше мислещо социално развито същество.

С формирането на човешкото общество започва естественият процес на обмяна на вещества между човека и природата. Тя води до еволюция – развитие с 2 противоположни резултата. От една страна се формират потребителски стойности, от друга – настъпват изменения в природата. Тя постепенно преминава от естествено в изкуствено състояние. Тази изкуствено променена природа се пригажда за нуждите на човека.

Целта на УТ е създаване на изкуствена среда, в която балансирано и непротиворечиво съществуват интересите на държавата, общностите и човешкото общество.

Върху УТ влияние оказват различни фактори – икономически, политически, социални и др. УТ зависи от степента на развитие и задоволяване на определени интереси. Съществуват определени природо-географски и физически фактори, които влияят върху УТ. В това отношение България има възможно най-благоприятните условия за устройване на територията, тъй като нейната територия е почти поравно разпределена между ниски (31%), хълмисти (41%) и планински (28%) местности. Надморската височина (480 m) също е най-благоприятната възможна.

УТ се подчинява на определени принципи: демократизма; комплексността; непротиворечието между държавни, обществени и лични интереси; съчетаването на отрасловото и териториалното начало.

УТ е предмет на изучаване от различни научни направления, в т.ч. поради необходимостта от нормативно регулиране то е предмет на разглеждане и от правото. Няколко са нормативните актове при съществуването на Третата българска държава, които регулират обществени отношения в областта на УТ. Първият е Закон за благоустройството на населените места в Царство България. Той се отнася само до населените места. Важното е, че още с този закон се възприема идеята за създаване на планове за развитие на населените места, които са особен вид юридически актове, съдържащи задължителни перспективи (по-близки или по-далечни) за УТ. Той действа до 1941 г., когато е приет Законът за благоустройството на населените места. Той също се отнася до регулирането на населените места, но тук приложното поле се разширява до близките непосредствено лежащи до населените места земи. Освен това се развива системата на градоустройственото планиране в близка и средносрочна перспектива. През 1950 г. е приет Законът за планово изграждане на населените места – за първи път УТ се разпростира не само за населените места, но и за извънселищните територии. Той е повлиян от новите политически и правни условия след Втората световна война.

Следващият закон – ЗТСУ, е приет през 1973 г. През цялото си съществуване до 2001 г. претърпява 24 поправки. ЗТСУ и ППЗТСУ създават такъв тип регулация на селищните и извънселищните територии, която отговаря на тогавашните условия. Доброто е, че отделя внимание и на извънселищните територии. Второто е, че се опитва по общ начин да уреди всички обществени отношения в съответната област. От друга страна, този закон обслужва определен тип политически и икономически интерси. Неговите разпоредби бяха така формулирани, че да позволят ликвидацията на частната собственост върху недвижимите имоти (особено в големите градове) и замяната ѝ с ограничената по обхват и съдържание лична собственост. На този закон беше възложено да ликвидира постепенно частната собственост. Освен това той създаде условия държавата да бъде основен инвеститор – строител на жилища. С този закон се отговори на заложените в Конституцията от 1971 г. идеи за съществуването на т.нар. общонародна собственост.

През 2001 г. беше приет ЗУТ. Той отговори на новите икономически условия за равнопоставеност на формите на собственост, за защита на частната собственост, за възможно ограничаване на посегателствата върху нея. Освен това той има комплексен характер – разглежда въпроси от финансови, облигационни отношения, обществени поръчки и др.

Други съвременни нормативни актове са ЗКултНасл, ЗКИР, ЗДС, ЗОбС, ЗМСМА, ЗУЗСтолОбщ, водното законодателство, горското законодателство, екологичното законодателство.

Органи по УТ: 1)НС; 2)МС; 3)областни управители; 4)кметове на райони и общини; 5)общински съвети. Това са органи с обща компетентност. Част от техните правомощия са насочени към решаване на въпроси от УТ. Съществува и система от специализирани държавни органи, създадени специално за регулиране на отношения от УТ. Министърът на РРБ е централен орган на ИВ, който провежда държавната политика и упражнява контрол върху строителството. Други специализирани органи са общинските агенции, районните агенции и областните агенции. На следващо място, специализиран орган е главният архитект на общината. Съобразно ЗТСУ (отм.), това е помощен орган на кмета. С приемането на ЗУТ на него бяха възложени и редица самостоятелни правомощия и според сегашната уредба той ръководи и координира дейностите по устройствено планиране и издава административни актове.

ЗУТ създаде и т.нар. система от съвети. Решенията тук се вземат еднолично, но съществуват съвети на национално, областно и общинско ниво. На национално ниво – Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Това е орган към министъра на РРБ. Съществуват областни и общински експертни съвети.

Принципът, който съществува в административното право, е, че помощният орган изразява мнения или становища. Този закон в редица случаи представлява отклонение от класическото АП. Такова отклонение се допуска при експертните съвети – при определени случаи тяхното мнение е задължително, те задължително се произнасят по определени въпроси. Целта на това законодателно решение е по важни въпроси от УТ задължително да се произнася колективен орган от специалисти.

Особен тип специализиран орган за провеждане на държавната политика в областта на УТ е ДНСК. Тя има районни поделения на ниво областен град – РДНСК. Органите на ДНСК се занимават с контрол върху строителството, обследване на аварии в строителството и незаконно строителство.

 

 

Устройство и планиране на териториите. Особености на юридическото регулиране на УТ

УТ е непрекъсната дейност, която се регулира от различни закономерности; част от тях са юридически по своята същност, затова УТ е правно регулирана дейност, която има за цел преминаване от естествена към изкуствена среда и създаване на благоприятни условия за човека през целия му живот.

ЗТСУ разделя територията на устройство на селищните и на извънселищните територии. Той създава 1 тип правила за териториите на населените места и друг тип за извънселищните територии. Така например тогава беше абсолютно забранено да се извършва строителство в териториите със земеделски характер и извън сгради с помощен характер за селскостопанска дейност.

Сега ЗУТ възприе друг подход. Той не прави разлика между селищни и извънселищни територии, тъй като възприема друг критерий – вида на територията, нейното предназначение, степента на нейното развитие и необходимостта от рехабилитация. При този подход се прилагат еднакви правила и нормативи за територии с еднакви приложение, степен на развитие, независимо от това, къде се намират. Така се преминава от 1 философия, заложена в ЗТСУ, към друга, по-модерна, в ЗУТ.

Така се появяват територии, които са няколко вида, установени в чл. 7 на ЗУТ: урбанизирани, земеделски, горски, защитени и „нарушени територии за възстановяване“ (чл. 7), „нарушени територии за възстановяване и рекултивация“ (чл. 8). Чл. 7 казва кои са видовете територии, а чл. 8 – какви дейности могат да се извършват в териториите и как става тяхното определяне (вж. чл. 8)

Глава втора.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ

Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.

Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии – за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии – за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии – за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии – за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.

В 1 подробен устройствен план (ПУП) могат да се съдържат правила за територии с различно предназначение и различен устройствен статут (пример – София).

УТ е свързано със съществуването на особен тип юридически актове – устройствени схеми и устройствени планове. Тези 2 вида юридически актове (съдържат в себе си различни класификации) предопределят нормативно установения режим на планиране. За да може законът да въведе ред, се налага със силата на нормативни актове и индивидуални разпореждания да се създадат условия за задължително планиране. Това означава, че перспективите, които са заложени в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, имат задължителен характер и се променят при изрично установени обстоятелства. Схемите и плановете представляват конкретно установени стъпки на планиране, разположени във времето и пространството. С тях се създават условия за развитие на териториите, за съчетаване на традициите и приемствеността с постиженията на строителството и урбанистиката при определени финансови възможности въз основа на достиженията на науката и техниката. Схемите и плановете са юридически актове и те отговарят на 2 вида условия и характеристики. Първо, те имат качествата на юридически актове въобще и на съответните класификации съобразно определени критерии. В същото време, поради естеството на материята, те имат свои особености: 1)съдържат задължителни предвиждания; 2)икономически обосновани (изискване на ЗНА, тук е елемент от производството по тяхното приемане и е елемент от тяхното изпълнение).

Особености на юридическото регулиране на УТ

Те са в няколко насоки. На първо място, ЗУТ, а и всички останали нормативни актове, които имат отношение към УТ, имат комплексен правен характер – в тях не съществува устойчиво разграничение на норми от различни правни отрасли. В тях (особено в ЗУТ) се решават проблеми от областта на ГП, ОП, ТгП, обществените поръчки. Законът урежда комплексно 1 цял кръг обществени отношения.

Друга особеност, която следва от планирането, е съществуването на голям брой индивидуални разпореждания. Голяма част от някои видове ПУП-ове имат характера на ИАА-ве и затова имат статута, определен от АПК със съответните изключения.

Друга особеност на юридическото регулиране е стремежът за разлика от ЗТСУ да се изравни стойността на публичноправното регулиране, което има задължителен и повелителен характер и не предполага съгласуване на волите. Със ЗУТ се постигна донякъде целта това публичноправно регулиране да се изравни по стойност, дори в известен смисъл е ограничено спрямо съществуването на частноправното регулиране. Стремежът на законодателя е бил колкото може повече да се ограничи властническата административна намеса на държавата и общините чрез техните органи при регулирането на отношения, възникнали при съгласуване на воли (при ГП-сделки, при наследяване). Това налага възникването и регулирането на различни действия и дейности, които гарантират изразяване на воля от страна на засегнатите лица. Въведено е изискване за съгласуване при предприемане на едностранни действия от страна на държавата. Освен това в редица случаи е предвидено сключване на предварителни договори, които гарантират интересите на заинтересованите лица – съседи, съсобственици или хора, чиито имоти са в близост 1 до друг. С предварителните договори се гарантира възможността за самостоятелно изразяване на воля и впоследствие за сключване на окончателен договор, в т.ч. и по съдебен ред.

Стремежът на законодателя при приемането на ЗУТ беше да се ограничи регулирането на материята с ПНА-ве. Това не бе постигнато по начина, по който бе замислено. При действието на ЗТСУ съществуваше ППЗТСУ, в който се съдържаха редица основни правни регулации. Сега се отиде в другата крайност. Това, което се съдържаше в ППЗТСУ, в голяма степен вече представлява законова регулация в ЗУТ, но си остана и съществуването на няколко десетки ПНА-ве. Може да се изрази съмнение, дали е необходимо техните правила и нормативи да бъдат уреждани на законово ниво.

При приемането на ЗУТ бяха установени редица специфични правила, които имаха характера на отклонения от правилата на АПК (пример: легалното определение за ИАА – чл. 21 АПК; чл. 214 и сл. ЗУТ).

АПК

Глава пета.

ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Раздел I.

Индивидуални административни актове

Определение на индивидуален административен акт

Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

ЗУТ

Част пета.

КОНТРОЛ ВЪРХУ УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА

Глава деветнадесета.

ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 87 ОТ 2010 Г.)

Чл. 214. Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:

1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;
2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;
3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.

Съществуват сериозни разлики и от гледна точка на предметния критерий, и от гледна точка на адресатите, и от гледна точка на начина на издаване.

При приемането си ЗУТ беше пример за прилагане и на общата, и на специалната клауза от гледна точка на съдебния надзор – част от производствата се развиваха по ГПК, а друга част – по АПК. С последващите изменения се премина към приложение само на АПК и сега ЗУТ е приложение само на общата клауза – ако има неуредени въпроси, за тях се прилага АПК. С последните изменения от края на миналата година в още по-голяма степен се предвидиха правила, в още по-голяма степен характерни за АПК.

Редица правила и процедури в ЗУТ играят ролята и на правила за обществените поръчки.

 

 

Кадастър

Земята представлява особен тип ценност. От гледна точка на използването ѝ тя се разглежда като повърхност, субстанция, терен за строеж и като съдържание на земните недра. Това е ресурс и като такъв подлежи на използване, но за тази цел е необходима информация за неговото качество, количество, граници, собственост и други вещни права, плодородие, в т.ч. и данни за водните пространства и за въздушното пространство. Тази информация трябва да е освен надеждна, и юридически закрепена, тъй като въз основа на нея се извършват правни и фактически действия с висок материален интерес. Това налага правото да осъществява своята регулаторна функция не само по отношение на земята, но и на информацията за нея. Така се появява кадастърът. Освен това тази информация и нейното правно регулиране не могат да са самостоятелни, а трябва да съществуват в система. Така се появява нормираната от правото технико-икономическа система от информация, при която се събира информация на определени носители и съдържа данни, годни за вземане на различни решения.

За произхода на думата „кадастър“ се спори: 1)това е дума с латински произход и означава регистър на имотите с данни за собствениците; 2)дума с гръцки произход и означава регистър на недвижимите имоти. Кадастърът възниква в дълбока древност. Съществуват писмени източници и сведения, че кадастър има в древните високо развити цивилизации и народи – Китай, Индия, Египет, Вавилон. Съществуват писмени източници за египетския кадастър. Необходимостта от египетски кадастър е възникнала, тъй като в определено време от годината водите на Нил заливат територии и се загубват границите на недвижимите имоти. След като Нил се отдръпне, са необходими знаци за границите и собствениците. Известен е кадастърът от времето на император Тулий, усъвършенстван е от Цезар.

През Средновековието не съществува кадастър в Европа. В края на 16 в. на територията на днешна Австрия се създава кадастър за недвижимите селскостопански имоти, който става единен общодържавен кадастър. По този образец са създадени пруският и френският кадастър. Френският кадастър от времето на Наполеон стои в основата на съвременния кадастър.

По българските земи кадастър се прави през времето на управлението на Мидхат паша като валия на Русе. Този кадастър е с военно предназначение, тъй като въз основа на него се извършват строителни и изкопни работи.

В България след Освобождението са приети няколко нормативни акта. В Източна Румелия през 1880 г. е приет Закон за кадастъра и земите. Първи НА в свободна България са Правилата за строеж на здания в градовете (1881 г.). В тях има и разпоредби за кадастъра. Първият общ НА в България по отношение на кадастъра е приет 1908 г. – Закон за кадастъра на земите. По-късно – 1941 г., е приет Законът за кадастър и комасация (обединяване и уедряване) на земите. През 1949 г. е приет Законът за планово изграждане на населените места, през 1973 г. – ЗТСУ. Те съдържат правила за кадастъра. През 1979 г. е приет Закон за единния кадастър на НРБ. С него се разширява приложното поле на кадастъра, поставят се основите на единен кадастър в България. Той предвижда централен кадастър, териториални кадастри и ведомствени кадастри. Освен това се стреми да регулира обществени отношения в селищните и извънселищните територии.

Настъпилите икономически, политически и социални промени, а също и промени в собствеността и в организацията на държавното управление налагат приемането на нов закон. Така през 2000 г. се появява ЗКИР. Предвид специфичния характер на тези отношения срокът е по-дълъг от обичайния и ЗКИР влиза в сила на 1.01.2001 г. Той отменя предишния Закон за единния кадастър на НРБ. Освен това, с него бяха отменени разпоредбите на ЗТСУ, отнасящи се до кадастъра. По този начин в България се създаде нормативната основа на съвременния кадастър. Създадена беше и система от органи, които имат правомощия в областта на кадастъра. На първо място, това е министърът на РРБ – той осъществява държавната политика, международните дейности, синхронизацията на законодателството и даването на правоспособност в областта на кадастъра. Специализиран конкретно за дейностите по кадастъра орган е Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Това е изпълнителна агенция в структурата на МС, самостоятелно ЮЛ с териториални подразделения. Във всеки областен град има служби по геодезия, картография и кадастър, а дейности по кадастъра се извършват в населените места, в които има районни съдилища.

Дейностите по кадастъра, които са в правомощията на Агенцията, са в няколко насоки: 1)поддържане на кадастралния фонд; 2)извършване на кадастрални измервания – АГКК заснема недвижими имоти, обработва информацията и създава носители на тази информация. Важна част от правомощията на АГКК и нейните местни структури е придобиване на квалификация и правоспособност в областта на кадастъра. Това означава, че ФЛ-ца – български граждани и ЮЛ-ца по българското право могат да извършват дейности по кадастъра, ако имат необходимата правоспособност. Тя възниква на регистрационен принцип – 1 лице или ЮЛ, в състава на което има специалисти със съответната квалификация, придобива право да извършва действия по кадастъра след вписване в съответния регистър. Вписването има конститутивно действие, тъй като с него лицата придобиват възможност да извършват действия по кадастъра.

Дотук става дума за безспорно административно производство, което води до придобиване на правоспособност. Възможно е на лицето да се откаже. Отказът подлежи на оспорване по административен ред пред министъра на РРБ. Заинтересованата страна при подаване на молба за вписване е съответното ФЮЛ – това е страната в безспорното административно производство. Решаващият орган е Агенцията. Горестоящ орган е министърът.

Тук има 1 отклонение от правилата на АПК. По АПК оспорването по административен ред не е задължително като предпоставка за оспорване по съдебен ред. Това означава, че принципът, който е въведен в АПК, е, че е възможно оспорване на изричен или мълчалив отказ направо пред съд, без да е имало преди това оспорване по административен ред. В ЗКИР е възприето отклонение и там оспорването по административен ред е задължително. Това означава, че оспорването по административен ред е от категорията на т.нар. абсолютни процесуални предпоставки, за да се стигне до най-тежката, но и най-ефективна форма на контрол върху администрацията – оспорване на актовете ѝ пред съд. Подобно отклонение се наблюдава и в други закони (примери: ЗУТ, данъчни закони). Освен това, поради високия материален интерес от дейностите по кадастъра, тук е задължително застраховането – т.е. с признаването на правоспособност задължително се сключва застраховка.

При условия и предпоставки, съдържащи се в закона, е възможно загубване на правоспособност. Това става чрез издаване на заповед на директора на АГКК. С тази заповед лицата (Ф и Ю) се заличават от регистъра. Тази заповед (за заличаването) отново по същия ред и при същите предпоставки лицата могат да оспорват пред министъра. Ако решението му е неблагоприятно, има възможност за съдебен контрол.

 

 

Съдържание на кадастъра. Кадастрални карти и информационни системи. Поддържане на картите и регистрите. Поправяне на грешки и непълноти в кадастъра

ЗКИР предоставя систематично обобщение на уредбата на основните обществени отношения, свързани с кадастъра. Според чл. 2, ал. 1 кадастърът е съвкупност от основни данни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по особен, установен от закона ред. {Чл. 2. (1) Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.}

Чрез кадастралните карти (КК-и) и регистри (КР-и), които са носители на информация от кадастъра, се съдържа правнозначима информация с доказано значение относно определени данни. Чрез КК-и графично се оформят територията и границите на имотите. Имат се предвид различни видове граници: на държавата, териториалните единици, граници на поземлените имоти, землищни. Землище е територия, придадена към определено населено място по силата на традицията/правен акт. Границата е затворена линия от земна повърхност, отделяща по някакъв признак (вид територия) 1 територия от съседните. Това е мислена или реална линия, която е прокарана по земната повърхност и отделя 1 от друга територия. Всяка територия има граница и тя се състои от определящи точки с означения. Поради правната значимост на КК-и е установена процедура по създаване, поддържане и изменяне на КР-и.

Създаването на КК-и представлява административно производство. То започва по заповед на директора на Агенцията. Това е АА с 2 категории реквизити: 1)реквизитите, характерни за актовете по АПК; 2)реквизитите, специфични за този тип актове (границите на района; лицата, които имат необходимата правоспособност, графики, срокове). След измененията на закона от 2004 г. се дава възможност за започване на тази процедура по искане на частно лице (собственик, инвеститор, предприемач – чл. 35а). {Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2004 г.) Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка.} Това е пример за публично-частно партньорство; не се променя властническата характеристика на тези действия, разширява се възможността за свободна стопанска инициатива.

Със заповедта се създават задължения за 2 категории правни субекти: едната са държавните и общинските органи, другата – ФЮЛ. Тук е и 1 от отклоненията, отнасящи се до частната собственост, тъй като се дава възможност на служителите, които извършват заснемания, да преминават и влизат в частни имоти.

Проектът се обявява на заинтересованите лица. Те могат да представят възражения пред специална комисия, която е административен орган. Тя се произнася с мотивирано решение. Това е спорно производство пред административен орган. То повдига спор относно съществуването на разлики между заснетото и фактическото или твърдяно състояние на обектите на кадастъра. Приетите КК-и или регистри се обявяват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията, която подлежи на обжалване по реда на АПК.

За различни държавни органи съществува задължение за поддържане в актуално състояние на КК-и и КР-и. Заснемането и след това създаването и утвърждаването е човешка дейност и това предполага допускане на грешки. Конкретно отнесено към тази материя става дума за грешки и непълноти в кадастъра. В закона са определени обектите на кадастъра – поземлени имоти, сгради (в т.ч. и такива в състояние на т.нар. „груб строеж“) и самостоятелен обект в сградата; извън съдържанието на кадастъра остават някои съоръжения на инженерната инфраструктура, но пък в КК са отразени улиците, по които има такива обекти на инфраструктурата. В редица случаи в кадастъра намират място данни за въздушното пространство и територии, които трайно се намират под вода, съобразно правото на собственост.

Законът създава правила относно начина, по който се описват имотите в кадастъра. Всеки имот има идентификатор – уникален номер, подобен на ЕГН. Той има висока, но не абсолютна степен на стабилност. За всеки имот се събират и поддържат определени основни кадастрални данни. За поземлен имот това са идентификатор, граници, площ, трайно предназначение, начин на използване и адрес. Такова определение има в ЗУТ и ЗКИР. Основни данни за сграда са идентификатор, очертания на сградата, застроена площ, брой етажи, предназначение и адрес. Трети обект на кадастъра са самостоятелните имоти в сградата. За тях се посочват идентификатор, местоположение, етаж, предназначение.

Легални понятия за поземлен имот, сграда и обекти се съдържат в ЗУТ и ЗКИР (чл. 187 ЗУТ – завършена сграда; груб строеж – §5, т. 46 ЗУТ; §1, т. 2 ЗКИР; жилище/самостоятелен обект в сграда – чл. 40 ЗУТ).

ЗУТ

Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

(2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.

Чл. 187. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) С подробни устройствени планове в части от урегулирани поземлени имоти – в партерното ниво на сгради в режим на средно или високо свързано застрояване, разположени по външните регулационни линии, могат да се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата.

(2) Обектите по ал. 1 не могат да надвишават 30 на сто от застроената площ на сградите.

(3) Собствениците на урегулирани поземлени имоти и сгради не могат да препятстват или да ограничават масовия пешеходен достъп до обектите по ал. 1.

(4) Обекти по ал. 1 могат да се предвиждат и чрез изменение на действащите подробни устройствени планове по реда на чл. 135, ал. 5.

(5) Собствениците на урегулирани поземлени имоти и сгради по ал. 1 се обезщетяват еднократно от общината по реда на чл. 210.

• 5. По смисъла на този закон: 46. (предишна т. 42 – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) „Груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.

ЗКИР

• 1. По смисъла на този закон: 2. „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи;

В ЗУТ и ЗКИР се използват сходни термини, но те имат различно предназначение, поради различното предназначение на двата закона. ЗУТ има за цел да уреди обществени отношения, които са свързани с установяване на развитието на територията в бъдеще; става дума за прилагане на схеми и планове, които определят перспективите за развитие на някаква територия. Целта на ЗКИР е да даде информация за фактическото състояние на имотите и това е информация с правно и доказателствено значение, въз основа на която се извършват действията по ЗУТ. По този начин едни и същи или подобни термини, поради регулацията на различни обществени отношения, се използват по различен начин.

Грешките и непълнотите в кадастъра се поправят по 2 начина: 1)административна процедура; 2)съдебна процедура. Основната разлика е в това, дали се засягат вещни права, или не се засягат. При административната процедура грешки и непълноти се установяват на място; преди това се извършват необходимите измервания, заинтересованите лица подписват протокол и производството приключва. В литературата съществуват твърдения, че това е съглашение с ГП-характер относно фактическото състояние на 2 поземлени имота. Ако са изпълнени всички изисквания, компетентният държавен орган може да извърши необходимите корекции.

Възможно е освен това заповедта на изпълнителния директор по чл. 54 от закона (ЗКИР) да се оспори по реда на АПК. Това означава жалба относно законосъобразността на тази заповед. Подсъдността е на административния съд по местонахождението на имота.

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождението на имота.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Агенцията по геодезия, картография и кадастър незабавно предава на службата по вписванията скица – копие и извлечение от одобрения кадастрален регистър на недвижимите имоти за всеки отделен имот при:

1. разделяне или съединяване на недвижими имоти по искане на собственика;
2. разделяне на недвижими имоти в резултат от промяна на граници на административно-териториални единици, землищни граници, граници на територии с еднакво трайно предназначение;
3. разделяне на недвижими имоти при промяна на трайното предназначение на част от имот;
4. отстраняване на непълноти и грешки.

(4) При съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон.

(5) При доброволна делба се прилага редът по ал. 4. Недействителна е доброволна делба, ако дяловете на съделителите не са получили идентификатори в кадастъра.

Когато има спор за вещно право, се прилага процедурата на чл. 53 ЗКИР: грешки и непълноти, отнасящи се до основни данни в КК-и и КР-и, се поправят по молба на заинтересованото лице; когато възникне спор за материално право, промените стават след съдебно решение.

Чл. 53. (1) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят:

1. когато съдържат непълноти или грешки;
2. когато са одобрени при нарушение на закона;
3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1.

(2) Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.

На първо място, тук става дума за вещноправен спор. Този вещноправен спор идва, когато са накърнени вещни права. Без решение на този вещноправен спор не може да се развие административната процедура за промяна на картите и регистрите. Това е само предпоставка за развитието на административната процедура – първо се решава вещноправният спор в съд и след това се преминава към промяна на картата по административен път.

Съдебният иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 представлява особено проявление, доразвитие и специализация на чл. 108 ЗС. {Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.} Между тези 2 иска съществуват разлики. По чл. 108 собственикът счита, че е накърнено неговото право на собственост и той иска защита. Този иск е осъдителен – има за цел да наруши едно фактическо състояние и да го приведе в съответствие с юридическите отношения на собственост по повод на определен имот. Искът по чл. 53 има установителен характер – с него се установява, че положението, отразено в кадастъра, е различно от законоустановените и съществуващи отношения на собственост. С него само се доказва, че съществуват грешки и непълноти в кадастъра, които влияят неблагоприятно и са довели до засягане на юридически установено право на собственост. Има и разлики в ответника: по чл. 108 това е владеещият несобственик, а по чл. 53, ал. 2, изр. 2 това са собственици на съседни или близки имоти, които имат интереси, свързани с имота, за който са установени грешки и непълноти в кадастъра. Съществува възможност вместо иска по чл. 53 да се предяви иск по чл. 108, но процедурата и доказването са по-тежки.

Съществува и разлика с иска по чл. 109а от ЗС, независимо от това, че е установителен иск. {Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.} Предмет на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е установяване на право на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената според ищеца в КК граница с имота на ответниците и твърдяната вярна имотна граница към минал момент. Правният интерес се състои в установяване на право на собственост към един минал момент и извършване на поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение в съответните устройствени планове.

 

 

 

 

Устройствено планиране. Устройствени схеми (УС-и) и устройствени планове (УП-ове)

УТ представлява комплекс от мерки и действия, чрез които естествената среда се променя в изкуствена, така че да се формира благоприятна жизнена среда за задоволяване и осъществяване на основните жизнени функции на човека. Основна особеност на ЗУТ, подобно на всяка законова и юридическа регулация е, че при него се урежда особен кръг обществени отношения – те са свързани с УТ: проектиране, строителство, участници в строителството; контрол и надзор върху дейностите в строителството и ограничения на правото на собственост, произтичащи от държавната намеса в УТ. Кръгът обществени отношения се отнася до целенасоченото въздействие върху физическата среда и въздействие върху територията, което се нарича устройване на територията. Устройването на територията е променяне по предварителни и законоустановени перспективи с различен диапазон – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Не са просто промени, а целенасочени, които са юридически закрепени и имат задължителен характер. Задължителен означава, че трябва да се постигне съответствие между юридически закрепените предвиждания и реалното фактическо изпълнение.

Физическите промени в УТ са резултат от особен тип фактическа и правна дейност – планиране. В ЗУТ съществува особена категория юридически актове: планове и схеми. Понякога в литературата те се наричат специфичен инструмент за влияние върху УТ. Съществуването на планове и схеми постига още една цел – децентрализиране на част от процесите по УТ. Децентрализиране означава няколко неща: 1)то отразява стремежа доколкото е възможно решенията по УТ да се вземат най-близо до самата територия; 2)разпределението на правомощията на компетентните органи да бъде съобразено с правата и интересите на гражданите и техните организации.

Особеност на регулацията по ЗУТ е въз основа на новите политически и икономически реалности да се постигне максимално висока степен на равнопоставеност между различните участници в процеса на планиране и строителство; да се постигне изравняване на двата принципа на регулиране на УТ – публичноправния и частноправния. Трябва да се защитят и интересите на държавата като всеобща организация на обществото и като субект, който чрез органите си носи отговорност за УТ. Чрез ЗУТ се създават гаранции за защита на 2 типа интереси: лични и обществени. Обществени интереси означава въздействие върху околната среда, съчетание между традиции и модерност в УТ, запазване и разширяване на връзката с природата, правилно използване на ресурсите и защита на културните, историческите и природните обекти с висока стойност. И личните, и обществените интереси се защитават чрез УС-и и УП-ове.

УС-и и УП-ове в своята система представляват планиране, при което се оформят задължителни за прилагане и използване предвиждания за устройването на територията. Дейностите по планиране са правни и фактически действия, подредени в логическа последователност. Тя предполага планиране от по-общото към по-конкретното и от по-дълъг период (10 – 15 г.) до по-кратки, непосредствено необходими дейности. Това означава, че спрямо първия етап на планиране всеки следващ е с по-висока степен на конкретност, но при по-кратък период на изпълнение. Логическата свързаност води и до юридическа. Това означава, че всяко следващо ниво с по-конкретни предвиждания е задължително зависимо и съобразено с предвижданията от по-високо ниво.

Установената система за планиране обхваща 2 вида актове: УС-и и УП-ове. Тази система отговаря на сегашните икономически и политически реалности. ЗТСУ (отм.) беше установил многостепенна система само от планове, но те се подчиняваха на друга философия и преимуществено бяха насочени към населените места. УС-и са вид юридически актове. Нормативната уредба се съдържа основно в чл. 99 и сл. и чл. 115 и сл. от ЗУТ.

Част втора.

УСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА. ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО

Глава пета.

УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ

Чл. 99. (1) С устройствените схеми се осигурява устройство на териториите, съответстващо на социално-икономическото развитие при гарантирано опазване на околната среда.

(2) Устройствени схеми могат да се разработват за територията на цялата страна, на една или повече области или на група съседни общини.

(3) Според съдържанието си устройствените схеми са комплексни, когато решават общоустройствени проблеми на територията и тяхната взаимообвързаност, и специализирани – когато решават отделни устройствени проблеми на територията или териториалното разположение на стопански и други общественозначими обекти и инфраструктури от национално, регионално, областно и междуобщинско значение.

Чл. 100. Устройството на територията на страната се осъществява въз основа на Национална комплексна устройствена схема. С нея се определят начините за постигане на целите и задачите за устройство на територията на национално ниво, обвързано с общото устойчиво социално-икономическо развитие.

Чл. 101. (1) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Районните устройствени схеми се съобразяват с предвижданията на Националната устройствена схема.

(2) (Предишен текст на чл. 101 – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) С районните устройствени схеми се определят:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) изискванията към устройството на териториите в съответствие с Националната устройствена схема и стратегиите за регионално развитие;
2. общата структура на територията на района, общото предназначение на териториите по чл. 7 и общите изисквания към използването, опазването и устройството им;
3. разположението и бъдещото развитие на обектите, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. развитието на мрежата от населени места в района и центровете с национално и регионално значение;
5. мерките за опазване и подобряване на околната среда, за предотвратяване или намаляване на вредни въздействия върху околната среда и здравето на населението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В зависимост от конкретните задачи на районната устройствена схема, залегнали в заданието за проектиране, могат да се изработват специализирани районни устройствени схеми по ал. 2, т. 3, 4 и 5.

Чл. 102. (1) Устройствените схеми нямат пряко инвестиционно приложение.

(2) Предвижданията на одобрените устройствени схеми за структурата на територията, техническата инфраструктура с национално и регионално значение, опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, както и за използването на водните и горските ресурси са задължителни за последващите устройствени планове.

(3) Предвижданията на одобрените устройствени схеми са основания за областните и общинските администрации да кандидатстват за субсидии от бюджета за устройствени дейности.

Глава седма.

СЪЗДАВАНЕ, ОДОБРЯВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ СХЕМИ И ПЛАНОВЕ

Раздел I.

Информационна и техническа основа на устройствените схеми и планове

Чл. 115. (1) За изработването на устройствените схеми и планове се ползват данни от топографските карти, кадастъра, нивелационните планове, специализираните карти и други в цифров и графичен вид, както и други данни от специализираните информационни системи на централни и териториални администрации и на дружества.

(2) Данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастъра и имотния регистър.

(3) Данните за надземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за транспортните съоръжения (железопътни линии, пътища, мостове, бродове, пристанища и други), за хидрографията, за растителната и почвената покривка и за релефа се извличат от топографските и специализираните карти.

(4) Данните за подземните сгради, за подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за защитените природни обекти, за обектите на културно-историческото наследство, както и други специфични данни за териториите се ползват от специализираните карти, регистри и информационни системи на централни и териториални администрации и на дружества.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) По искане на кмета на общината, на други ведомства или на заинтересуваните лица създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи с допълнителни кадастрални данни по чл. 32, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър може да се извършва едновременно със създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.

(6) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Информацията по ал. 1 – 5 се предоставя задължително на съответната държавна или общинска администрация, като се заплащат само действителните разходи, направени за създаването на копия от документацията. При поискване информацията се предоставя в срок 7 дни. При отказ или закъснение се носи административнонаказателна отговорност съгласно този закон.

Чл. 116. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Юридическите и физическите лица, които осъществяват строителни работи, засягащи съдържанието на кадастралните планове, са длъжни незабавно след завършване на работите да предоставят на общинската администрация пълни и точни данни – схеми, скици, планове, чертежи и документи за собственост за извършеното ново строителство или преустройство. В случаите, когато се засяга съдържанието на кадастрален план, предаден на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или на одобрена кадастрална карта, данните се предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Във връзка с изработването на специализираните карти на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и на други подземни строежи общините и дружествата, които ги стопанисват и използват, са длъжни да оказват съдействие на съответните изпълнители на специализираните карти, като при поискване предават на изпълнителите пълни и точни схеми, скици, планове, чертежи и при необходимост – документи за собственост, както и да посочват и означават върху терена точното местоположение на наличните подземни мрежи, съоръжения и строежи, включително и на водовземните съоръжения за подземни води.

(3) Като техническа основа на устройствените схеми и планове може да се съставя опорен план, който съдържа необходимите данни по този раздел за съответната територия.

Чл. 117. Министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването издава наредба за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Раздел II.

Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми

Чл. 118. (1) Изработването на устройствените схеми се възлага от органите, компетентни да одобрят устройствените схеми, а изработването на Националната устройствена схема – от министъра на регионалното развитие и благоустройството със съдействието и участието на централните и териториалните администрации.

(2) Устройствените схеми се изработват със средства от държавния бюджет и със средства на общините.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Проучването и проектирането на устройствени схеми се възлага по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 119. (1) Проектите за устройствени схеми се изработват въз основа на задание от възложителя, обосноваващо необходимостта от създаването на схемата, териториалния обхват, сроковете и етапите за изработване, както и основните изисквания към нея. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и перспективното развитие на съответната територия.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Централните и териториалните администрации, притежаващи информация, необходима за изработването на заданието, са длъжни безвъзмездно да я предоставят в необходимия обем на възложителя при поискване – в едномесечен срок.

(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Заданието по ал. 1 за защитени територии на културно-историческото наследство се съгласува с Министерството на културата, при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.

(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При засягане на елементи на националната екологична мрежа заданието по ал. 1 се одобрява след съгласуване с Министерството на околната среда и водите, което представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Заданието по ал. 1 в случаите, когато се засягат горски територии, се одобрява след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му.

Чл. 120. Устройствените схеми се изработват от технически правоспособни лица съгласно чл. 229 и 230.

Чл. 121. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Проектите за устройствени схеми подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на устройствената схема оповестява мястото, датата и часа на общественото обсъждане в един национален всекидневник и поне в една местна медия. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Съгласуването на проектите за устройствени схеми със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост – и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва от възложителя и се изразява с техни писмени становища в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване и чрез участие на определени от тях представители в заседанието на експертния съвет по устройство на територията. Отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани. Ако не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваната централна или териториална администрация или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета, счита се, че проектът е съгласуван.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Проектите за районни устройствени схеми се съгласуват в едномесечен срок с общинските съвети на общините, чиито територии се засягат от тези схеми.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Проектите за районни устройствени схеми, обхващащи територията на една област, които не са съгласувани от общински съвет, се внасят за разглеждане в Националния експертен съвет.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Проектите за устройствени схеми, обхващащи територията на една област, се разглеждат от областния експертен съвет, а всички останали схеми – от Националния експертен съвет в двумесечен срок от внасянето им в съответния експертен съвет.

Чл. 122. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството одобрява с решение Националната комплексна устройствена схема.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява със заповед специализираните и районните устройствени схеми, които засягат територията на повече от една област, както и районните устройствени схеми по чл. 121, ал. 4.

(3) Областният управител одобрява със заповед районните устройствени схеми, които засягат територията на една област.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете по ал. 1 – 3 се обнародват в „Държавен вестник“.  

Чл. 123. Изменения и допълнения на одобрените устройствени схеми се правят при условията и по реда, по които се изработват и одобряват.

УС-и замениха т.нар. общодържавни планове, предвидени в ЗТСУ. С тях се създават задължителни предвиждания за развитието на територията, но не само на територията, а като част от социално-икономическото развитие, съобразено с опазване на околната среда. Те имат юридическо значение: от една страна са задължително предвиждане за социално-икономическото развитие, а от друга – особен тип НА-ве. Те имат дългосрочен и обвързващ характер. В тях се съдържат предвиждания за 10 – 20 години. Обвързващият характер има 2 страни. От една страна, те съдържат задължителни предвиждания за съответния период, които са задължителни и определящи за плановете от по-ниска степен, а от друга – възлагат задължения при упражняване на правомощия от страна на компетентните държавни органи. УС-и нямат пряко инвестиционно значение. Чрез тях не може да се променя титулярят на правото на собственост и вещноправни промени. От тях пряко не следват отчуждителни и обезщетителни процедури. Те нямат конкретен характер; не се занимават с конкретни имоти или техните собственици. Те съдържат само общи перспективи за развитие на територията.

Съществуват различни видове УС-и. Първият критерий е територията, за която се създава. От тази гледна точка имаме национална комплексна УС и районни УС-и. Те се създават на национално, районно, областно или междуобщинско ниво. Вторият критерий е съдържанието: комплексни и специализирани. С комплексните се решават общоустройствени проблеми. В тях се определят общите насоки за развитие и перспективите за отделна територия. Специализираните се отнасят до специфични въпроси и особени инфраструктурни проекти.

За всеки един вид УС-и е предвидена процедура за създаване, изработване и приемане. Всяка УС има 2 компонента: текстови и графичен. В текстовите материали се съдържат анализи, прогнози, програми, икономически проекти. Графичният компонент са карти, диаграми, графики, извлечения от кадастъра. Националната УС се възлага от министъра на РРБ и се одобрява с решение на МС. Районните УС-и обхващат над една област и се одобряват от министъра, а за няколко общини в една област – от областния управител.

 

 

Следващо ниво на планиране са общите устройствени планове (ОУП-ове). Те представляват обща основа за цялостно УТ и определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структури и части на територията. Нормативната уредба е на законово и подзаконово ниво – чл. 103, 104 и сл. ЗУТ.

Глава шеста.

УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 103. (1) Устройствените планове са:

1. общи устройствени планове;
2. подробни устройствени планове.

(2) Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана.

(3) Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана.

(4) Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.

(5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Подробен устройствен план на населено място и на землището му може да се създава и когато няма общ устройствен план на населеното място. В случаите, когато плановете за регулация и режим на застрояване обхващат цялото населено място, те изпълняват и ролята на общ устройствен план на населеното място.

(6) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При изработване на общи и подробни устройствени планове се извършват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство.

Раздел II.

Общи устройствени планове

Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плана.

(3) Общият устройствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителство.

Чл. 105. Общите устройствени планове се разработват за териториите на:

1. община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища;
2. част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места;
3. населено място – град, заедно с неговото землище; територията – предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града;
4. селищно образувание с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Чл. 106. С общия устройствен план на община или на част от нея се определят:

1. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2004 г.) общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части – местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 със съответните правила и нормативи;
3. разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;
4. териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство;
5. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;
6. териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне.

Чл. 107. С общия устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят:

1. общата структура на територията, предмет на плана – жилищни територии; производствено-складови територии; територии за паркове и градини; територии за спорт и забавления; територии за обществено обслужване; територии с обекти на културно-историческо наследство; територии за курортно-туристическо и вилно строителство; територии за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; земеделски територии; горски територии; територии за природозащита; нарушени територии за възстановяване; територии със специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 със съответните правила и нормативи;
3. териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство;
4. изискванията към естетико-композиционното изграждане на територията;
5. (нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) изискванията за устройство на достъпна за цялото население среда, включително за хората с увреждания.

Поначало ОУП се приема от този орган, който е компетентен за съответното ниво. ОУП-ове се създават за общини и землищата на населените места в тях, за части от общини, за населени места и селищни образувания (селищни образувания – по ЗАТУРБ). С него се дават основните насоки за развитие на техническата инфраструктура и мероприятия по опазване на историческото и културното наследство. Чл. 104, ал. 1 – принцип, че по-горестоящ план е закон за всеки следващ план. ОУП-ове са задължителна основа и са задължителни при подготовката, приемането и изменянето на ПУП. И тук важи принципът, че ОУП няма пряко инвестиционно значение. С тях не се извършват обезщетителни и отчуждителни процедури. В ЗУТ при изменението на чл. 103 (2003 г.) изрично беше записано, че ПУП може да се създаде и когато няма ОУП за населеното място. Това означава, че ПУП условно казано може да замести ОУП за определен период от време, докато такъв бъде изработен и приет.

Особеност на ОУП-ове е, че те като правило се приемат от общинските съвети; изключение – за Столичната община. При нея нивото област и община включва една и съща територия и поради особеното значение на Столичната община и устройството ѝ, ОУП се приема с решение на общинския съвет или акт на областния управител; има конкуренция на териториална компетентност, приемането става със специален закон – Закон за устройството и застрояването на Столична община. В него се определят видове и възможни тенденции, а също и конкретни цифрови параметри за развитие на територията, околната среда, използване на различни части от столицата. Естествено е промените в ОУП на София да стават по реда на общия законодателен процес – изменение/допълнение/нов закон. Този закон, подобно на другите ОУП-ове, няма пряко инвестиционно значение и въз основа на него не могат да се развият конкретни отчуждителни и обезщетителни процедури.

Следващо ниво на планиране е ПУП. Това е третият пореден етап като ниво на планиране след УС-и и УП-ове. Целта на ПУП е доразвиване на предвижданията, съдържащи се в ОУП. ПУП е продължение, конкретизация и индивидуализация на съответния ОУП. Той представлява по-пълна, подробна и конкретна разработка на предвижданията за развитие на населеното място и реализацията е за по-къс период от време (чл. 103, ал. 4). Нормативната уредба е в чл. 103, 108 и сл. ЗУТ.

Раздел III.

Подробни устройствени планове

Чл. 108. (1) Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140.

(3) Когато се създават подробни устройствени планове за един или за група квартали, те се придружават от проект за вертикално планиране. В случай че с проекта се предвиждат промени в уличната мрежа, той се придружава от схема на уличната мрежа, от напречни профили на улиците, както и от схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако с новите предвиждания се засягат изградени подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на населеното място или на части от тях.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Неразделна част от подробните устройствени планове, с изключение на комплексните проекти за инвестиционна инициатива по чл. 150, са правилата и нормативите за тяхното прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плановете.

(5) Предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.

(6) Собствениците на поземлените имоти се обезщетяват за вредите, причинени от прилагането на плана за вертикално планиране. В случая се прилага чл. 210.

Чл. 109. (1) Подробните устройствени планове могат да се разработват за териториите на:

1. населени места с техните землища, както и на структурни части от населени места с непосредствено прилежащите им части от землищата;
2. населени места и селищни образувания или на части от тях, обхващащи част от квартал, един или повече квартали;
3. землища или на части от землища.

(2) Подробните устройствени планове могат да се разработват и само за един поземлен имот или за група поземлени имоти.

Чл. 110. (1) Подробните устройствени планове могат да бъдат:

1. план за регулация и застрояване – ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване);
2. план за регулация – ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация – ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);
3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) план за застрояване – ПЗ;
4. работен устройствен план – РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);
5. (нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия може да се изработва и прилага един от плановете по ал. 1.

(3) С подробните устройствени планове по ал. 1, т. 2 могат да се определят и устройствени зони и територии с устройствен режим и линии на застрояване.

(4) За преструктуриране на жилищни комплекси, на промишлени, курортни, туристически и други селищни образувания се изработва и прилага план за регулация и режим на застрояване.

Чл. 111. За земеделски, горски и защитени територии, за нарушени територии за възстановяване и за територии със специално или друго предназначение могат да се разработват специализирани подробни устройствени планове, които решават отделни устройствени проблеми и обхващат структурни части от територията на общината.

Чл. 112. (1) С подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.

(2) С подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират:

1. поземлените имоти, предназначени за обекти на публичната собственост;
2. поземлените имоти за застрояване и поземлените имоти без застрояване с техния режим;
3. кварталите и поземлените имоти за предимно жилищно застрояване с пределно допустими плътност и интензивност на застрояване, височина и начин на застрояване, линии на застрояване;
4. кварталите и поземлените имоти за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарноохранителните им зони;
5. кварталите и поземлените имоти за озеленяване с рекреационно, защитно и мелиоративно предназначение;
6. кварталите и поземлените имоти за спортни дейности и дейности за забавления и режимът за устройството им;
7. кварталите и поземлените имоти със сгради за обществено обслужване;
8. кварталите и поземлените имоти с културно-историческо значение и режимът на устройството и опазването им;
9. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) уличната мрежа и алеите;
10. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с техните сервитутни ивици, както и обектите, свързани с опазването на околната среда;
11. кварталите и поземлените имоти със смесено, специално или друго предназначение.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)

(4) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) С подробните устройствени планове се създават и условия за устройство на средата и техническата инфраструктура с цел достъпност и ползване от лица с увреждания, съобразно изискванията на наредбата по чл. 107, т. 5.

Чл. 113. (1) Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота.

(3) С работния устройствен план могат да се допускат и изменения на границите на урегулираните поземлени имоти при спазване на условията по чл. 17.

(4) Работният устройствен план определя точно:

1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници – съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване;
2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

(5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) По искане на възложителя проектът за изменение на подробния устройствен план може да се изработи, съобщи, одобри и да влезе в сила едновременно с проекта за работен устройствен план.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) При измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти.

Чл. 114. (1) (Предишен текст на чл. 114 – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на поземлените имоти, урегулирани с плановете по този раздел, се определят:

1. с работен устройствен план, когато изработването му е задължително;
2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) с виза за проектиране по чл. 140 – при свободно застрояване и при свързано застрояване в два съседни урегулирани поземлени имота.

(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект.

Тези планове имат инвестиционен характер, могат да се създават по искане на конкретни заинтересовани лица, техните предвиждания и заложените в тях параметри са основа за провеждане на отчуждителни и обезщетителни процедури. Задължителният характер на ПУП се изразява в установените правила, производство и норми, които са закон за държавните органи и заинтересованите лица. Само ПУП представлява законосъобразна основа за извършване на предстроителни и строителни дейности. Неприет или изобщо липсващ ПУП води до създаване или съществуване на незаконно строителство или ако такова се извършва, то е незаконно.

Чрез ПУП се определя конкретният изглед на сградите/ансамбъл от сгради, заедно с необходимите допълнителни мероприятия (укрепителни дейности, съчетаване на традиции и новости, укрепване, запазване и интегриране в новата среда на архитектурни, културни или природни ценности). По ЗТСУ (отм.) съществуваха и бяха уредени подробни градоустройствени планове и застроително-регулационни планове (ЗРП-ове). Имаше квартално-застроителен, силуетен и план за вертикално планиране. По новия ЗУТ беше възприета идеята, че се създава и приема само необходимият за конкретния случай ПУП. Конкретизацията на правилата за изработване на ПУП е в Наредба №8.

Съществуват различни видове ПУП-ове. Първо, според обхвата на територията: 1.населени места, части от населени места и землищата им; 2.населени места, селищни образувания, части от тях или няколко квартала; 3.селищни землища или части от тях, принадлежащи на някои населени места. Второ, съдържание (чл. 108, ал. 2, 3): планове за вертикално планиране, ВиК, паркоустройство, електрификация и др. План за вертикално планиране – определят се наклони на улици, корекции на реки, преместване на земни маси. Тук се определя по юридически път какъв е съответният терен – хълмист, равен, планински. Това деление има значение за това, какво строителство ще се разреши в дадено населено място или части от него – вид строителство, етажност, отстояния, лице на недвижимите имоти. Трето, съобразно възможността за строителство и извършване на благоустройствени мероприятия. Най-тежката форма е планът за регулация и застрояване. Тук се съдържат регулацията на улици, режимът за застрояване, зони за възможно строителство. План за регулация – тук няма застрояване, а се уреждат улици и имоти без застрояване; имотите, които са публична държавна собственост, публична общинска собственост. Следващ етап на планиране е планът за застрояване. Тук се уреждат възможните застроителни мероприятия.

Важно значение има работният УП. Той се създава за ограничена част от територията. Негов аналог е кварталният застроителен и силуетен план. Той е с най-висока степен на конкретизация. Съдържа се информация за сградите, които трябва да бъдат запазени.

С изменението от 2003 г. – парцеларни планове: ПУП-ове за части от територията със специфично предназначение за инфраструктура (газо-, електропроводи).

Особен случай на ПУП-ове са специализираните ПУП-ове за земеделски, планински и други територии и територии с необходимост от защитни мероприятия (пример: Кремиковци – рекултивация).

Без да е посочена изрично като ПУП, но с такова значение, е визата за проектиране. За нея са създадени особени правила за едно бързо производство, което се извършва от главния архитект по искане на възложител/заинтересовано лице. Това е елемент от ПУП за конкретен поземлен имот за начина на строителство, отстоянията между съседни имоти. Тази правна конструкция и това специфично бързо административно безспорно производство са предвидени в ЗУТ, за да се ускорят действията и дейностите по строителство, ако все още не е приет ПУП. По този начин се прави опит да се ускори инвестиционното проектиране и възможността за строителство на нови стопански обекти.

 

Една от задачите на системата от планове е да определи характера и предназначението на тези части от държавата, които служат за устройствени мероприятия. Чрез системата от схеми и планове се определят видът и предназначението на териториите и поземлените имоти (ПИ-ти). Съществуват различен вид територии с оглед предназначението; степента на урбанизираност; различни дейности – строителни, благоустройствени, възстановителни, които се извършват в съответната територия.

Видът територия и видът ПИ се определят със съответни планове. Въз основа на плановете се извършва т.нар. урегулиране – определяне на граници, конкретно предназначение и режим на устройство на ПИ. Това е юридически регулирана дейност и обхваща правни и фактически действия по превръщане на ПИ в урегулиран ПИ (УПИ).

За разлика от ЗТСУ, ЗУТ си служи с тези 2 понятия – ПИ и УПИ. По ЗТСУ съществуваха категориите ПИ и парцел. Парцелът по ЗТСУ и УПИ по ЗУТ имат особеност – за тях са влезли в сила ПУП-ове и така е постигната трансформация от нерегулиран имот в имот, годен за застрояване и извършване на благоустройствени действия. До 1990 г. подобно действие можеше да стане без съгласието на собствениците с еднолично и едностранно решение на компетентен държавен или общински орган. След 1990 г. с приемането на Конституцията, промените в ЗТСУ, ЗДС, ЗОбС, съгласието на собствениците става конститутивен елемент. Тази философия бе развита и в ЗУТ.

С подобни устройствени планове се регулират 3 вида обекти: улици, квартали и поземлени имоти. Улиците и кварталите се регулират с улични регулационни линии. Поземлените имоти откъм улицата се регулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица. Тя (границата) е лицето на имота. Това са външни регулационни линии. Съществуват и вътрешни регулационни линии. Вътрешните регулационни линии са 2 вида – странични и т.нар. дъно на имота. По българското право е задължително където е лицето на имота, да има изход към улица, път или по изключение алея. Определянето на тези граници с ПУП, предназначението на имотите, вътрешните и външните регулационни линии водят до създаване на УПИ.

Урегулирането при действието на ЗУТ се осъществява въз основа на няколко принципа. Те се извличат от чл. 14 и сл. на ЗУТ.

Раздел II.

Урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти

Чл. 14. (1) С подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.

(2) Улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии.

(3) Поземлените имоти се урегулират със:

1. улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота);
2. вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17.

(4) Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

(5) В урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите.

Чл. 15. (1) С подробен устройствен план по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи.

(2) С последващ подробен устройствен план могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация се променят граници на урегулирани поземлени имоти – държавна собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от областния управител в писмена форма.

(5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация се променят граници на урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма.

(6) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Заповедта за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването й и се съобщава на заявителите.

(7) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3, се разрешава след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

(8) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за регулация планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите устройствени правила и нормативи.

(9) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изменение на план за регулация по реда на ал. 3 се отказва със заповед на кмета на общината, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи.

(10) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изменение на план за регулация по реда на ал. 3 се отказва със заповед на кмета на общината, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност, които са под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване на тези имоти характер и начин на застрояване.

(11) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Копия от влезлите в сила изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) С подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична собственост на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.

(2) Подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(3) Лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им се определят със самия подробен устройствен план.

(4) В случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Собствениците на поземлени имоти по ал. 4 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За придобиването на собствеността на всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. В 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта копие от нея се изпраща на службата по вписванията, а копие от одобрения план по ал. 1 – на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.

(6) Ипотеките, наложени върху поземлените имоти преди урегулирането им, преминават изцяло върху новосъздадените урегулирани поземлени имоти. Общината придобива отстъпените й части от поземлените имоти без вещни тежести.

(7) За територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2.

Чл. 17. (1) Извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници.

(2) С плана по ал. 1, при спазване на правилата и нормативите, определени в този закон, могат да се урегулират:

1. налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти;
2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти;
3. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За случаите по ал. 2 заинтересуваните собственици подават заявление до общината, а за случаите по ал. 2, т. 2 и 3 – и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Идеалните части на съсобствениците в образуваните съсобствени урегулирани поземлени имоти се определят със самия договор.

(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация по ал. 2, т. 2 и 3 се засягат поземлени имоти – държавна собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от областния управител в писмена форма.

(5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация по ал. 2, т. 2 и 3 се засягат поземлени имоти – общинска собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма.

(6) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 може да се разрешава строителство след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

(7) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Копия от влезлите в сила подробни устройствени планове се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 копия от влезлите в сила подробни устройствени планове се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

Чл. 18. (1) За поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят:

1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване;
2. максималната плътност на застрояване;
3. максималната интензивност на застрояване;
4. минималната свободна дворна площ;
5. минималната задължително озеленена дворна площ;
6. начинът и характерът на застрояване;
7. линиите на застрояване.

(2) Отделни видове подробни устройствени планове могат да съдържат и част от показателите по ал. 1.

Чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери:

1. в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност;
2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност;
3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв.м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв.м повърхност.

(2) С решение на общинския съвет въз основа на заключение на общинския експертен съвет се определят селата или частите от тях с преобладаващ равнинен или стръмен терен.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.

(4) При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) При урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.

На първо място стои принципът, че урегулирането с улични регулационни линии и с регулационни линии се прави само за имоти, за които няма предишен ПУП. Веднъж вече урегулирани, ПИ-ти не подлежат на следващо урегулиране, освен по изключение. Чл. 15, ал. 1, изр. 2 – в предвидените в този закон случаи; идеята е всяка една регулация да бъде изпълнена, т.е. всяко едно урегулиране. Тази идея цели да ограничи случаите на последващи регулации, които затрудняват устройването на територията. Логически следващ от този принцип е принципът, заложен в чл. 15, ал. 2 ЗУТ, според който последваща регулация (последващ нов ПУП) е допустима само за улици и квартали, при които не се изменят границите на вече съществуващи ПИ-ти. Това означава, че следваща регулация допуска промяна на улиците, но не и промяна на ПИ-ти, което означава промяна в собствеността и в отношенията на собственост. Въз основа на чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 може да се определи принципът, че с ПУП така се определят вътрешните регулационни линии, че те да съвпадат със съществуващитеимотни граници на неурегулираните имоти. Целта е да не се променят съществуващите отношения на собственост и да не се налагат промени като предаване на част от собствеността на друг собственик и това да става без съгласието на собствениците.

Оттук следва принципът, заложен в чл. 15, ал. 3, че границите на УПИ-ти се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Това означава, че е възможна промяна в отношенията на собствениците на съседни парцели по ЗТСУ и ПИ-ти по ЗУТ. За да се запазят интересите на собствениците и да се изравни значението на публичноправното и вещноправното регулиране, е необходима категорично изразена воля от съсобствениците. Законът дава гаранции за съгласието на съсобствениците чрез заявление и предварителен договор. Това е предварителен договор за прехвърляне на част от собствеността върху определен имот, който е предмет на предварителния договор. Така промяната в ПУП или създаването на ПУП е поставено в зависимост от съгласието на заинтересованите собственици. Това означава, че изработването на ПУП ще бъде поставено в зависимост от закона, от устройствените нужди и в същото време от съгласието на собствениците и техните интереси.

В чл. 16 ЗУТ се урежда регулирането на неурегулирани територии или територии с т.нар. неприложена първа регулация. Това е допустимо, когато е необходимо изграждане на обекти – публична собственост за инфраструктурни нужди. Собствениците на недвижими имоти, които са отредени за инфраструктура, могат да предоставят, като прехвърлят в полза на общината до 25/100 от своите имоти. В литературата правилото на чл. 16 се нарича градска комасация. От правилото по ал. 1 следва задължението на общината по ал. 4 на чл. 16 да се определи равностоен УПИ. Ако имотът попада в различни устройствени зони (с различна стойност), тогава се предоставя имот със същите качества. Спорен е въпросът в теорията и практиката, в кой момент става прехвърлянето на собствеността: от една страна към общината, от друга – към собственика.

Извън правилата, установени в чл. 15 и 16, съществуват и правила в чл. 17. Предвидени са 2 основни способа за урегулиране: 1)урегулиране чрез комасация, разместване на границите и местоположението на имотите (чл. 16); 2)урегулиране по реда на чл. 17 – то не води пряко и непосредствено до разместване на граници и местоположението на недвижимите имоти. По реда на чл. 17 се урегулират налични неурегулирани ПИ-ти с цел образуване на повече на брой УПИ-ти; на второ място – пълномеряването (превръщане на един имот в УПИ с определени параметри) като от съседни имоти се прибавят части от тях към него. Основно правило, което следва да се спазва, доколкото е възможно, е вътрешните граници на УПИ-ти да съвпадат с имотните граници съобразно КК. Това означава, че границите на правото на собственост, установени в КК, представляват граници на УПИ-ти. Принципът отново е изравняване на стойността на вещноправната и административноправната регулация.

В чл. 18 ЗУТ е определено какво означава урегулиране – какви характеристики трябва да притежава един имот след включването му в ПУП. След като за имота са налице обстоятелствата в чл. 18, това означава, че той от ПИ се е превърнал в УПИ и вече може да се извършат необходимите благоустройствени мероприятия.

В чл. 19(!) са установени нормите за ниско, свободно, свързано застрояване в имотите. Те са задължителни; те са минимални и имат значение за застрояването в различни населени места или различни части в населени места. Отчитат се особеностите на населените места: села, градове, надморска височина, вид на терена и начин на застрояване.

Видове застрояване и параметри на застрояване – прочети!

 

 

вторник, 13 декември 2011 г.

Отчуждавания и обезщетявания по ЗУТ

Вл. Петров – книгата за УТ

Едно от достъженията на съвременната политическа система и оттам на повечето конституции на развитите и цивилизовани държави е прогласяването на частната собственост за неприкосновена. Това е принцип, характерен за цивилизованите държави след Френската революция. В същото време повечето конституции на същите тези държави съдържат изрични разпоредби, които предвиждат или допускат или разрешават разширително или стеснително възможността за принудително отчуждаване на частната собственост; основно тук се има предвид отчуждаване на недвижима собственост. Това важи и за КРБ. В чл. 17, ал. 3 е предвидено, че частната собственост е неприкосновена. В същото време ал. 5 допуска възможността за принудително отчуждаване на собственост.

Чл. 17. (3) Частната собственост е неприкосновена.

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Принудителното отчуждаване на собственост е традиция за българското законодателство. През различни периоди от съществуването на Третата българска държава отчуждаването е било възможно, но при различни предпоставки и в различен обем. КРБ в чл. 17, ал. 5 допуска принудително отчуждаване, но установява правила, ограничения и предпоставки, за да бъде то конституционосъобразно и законосъобразно.

Какво представлява принудителното отчуждаване? Това е административна дейност, прилагане на властнически правомощия в рамките на установената за конкретен държавен или общински орган компетентност. Не става дума за сделка или договор. При тях по правило има съгласуване на воли; те предполагат насрещни волеизявления, които имат равнозначна стойност и водят до постигане на съгласие и обща воля върху предмета на договора. При отчуждаването няма съгласуване, то е заместено от властническото волеизявление на държавен орган. Тук съгласието на другата страна (собственика) не е необходимо. То не е елемент от фактическия състав на отчуждаването. Възможно е да се изрази съгласие по размера на обезщетението, по характера на обезщетението, но не и по изразяването на воля за промяна на носителя на правото на собственост от едно лице (Ф или Ю) към държавата или общината.

Друга особеност е титулярят на правото на собственост. Без да е изрично записано в Конституцията, титуляр на правото на собственост, която подлежи на отчуждаване, са Ф или Ю лица. Не е възможно отчуждаване на държавна или общинска сосбственост. Съществуват и други предпоставки. На първо място, отчуждаването е допустимо и законосъобразно, ако са налице ясно и конкретно установени и доказани обществени нужди. Те трябва да са от такъв характер, че да не могат да се задоволят по друг начин.

Съобразно КРБ отчуждаването е допустимо след предварително и равностойно обезщетение. Тук са важни и трите думи – „след“, „предварително“, „равностойно“ (обезщетение). Поради това ЗУТ определя, че процедурата не може да породи своя отчуждителен ефект, преди изпълнение на изискванията за предварително и равностойно обезщетение. Тези предварителни условия и ограничения, съчетани с властническия характер на отчуждаването, отличават отчуждаването от други способи за промяна на титуляря на правото на собственост.

Понастоящем уредбата на принудителното отчуждаване на недвижима собственост е уредена в чл. 17, ал. 5 КРБ, чл. 21 и сл. ЗОбС и чл. 32 и сл. ЗДС. Уредба на принудителното отчуждаване се съдържа и в чл. 205 и сл. ЗУТ.

ЗОбС

Глава трета.

ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ – ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

(2) За изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.

(3) Части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Имотите по ал. 1 не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост по реда на чл. 199, ал. 1 от Закона за устройство на територията, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права.

(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) В случаите по ал. 4 кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на предварителното съгласие, постигнато със собствениците на имоти по ал. 1 за сключване на сделка за придобиване на собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Имоти – собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани принудително за общински нужди. Когато за нуждите на обектите по ал. 1 се засягат имоти – частна държавна собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на общината по реда на Закона за държавната собственост.

(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2008 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват.

(8) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Когато одобреният подробен устройствен план предвижда изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, общинският съвет може да разпореди предварително изпълнение на плана.

(9) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Отчуждените за задоволяване на общински нужди имоти по ал. 1, както и имотите, придобити по реда на ал. 4, стават публична общинска собственост.

Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Отчуждаването на имотите по чл. 21, ал. 1, може да се извърши изцяло, или на етапи – преди започване на строителството от съответния етап.

(2) Собствениците и ползвателите на имотите, подлежащи на отчуждаване, са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането за отчуждаване. При отказ достъпът до имотите се осигурява със съдействието на органите на полицията. Държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно цялата информация, с която разполагат, отнасяща се до имотите – предмет на отчуждаването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. В случая не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

(6) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1.

(7) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1, които не са отчуждени съобразно предвижданията на предходния план, е предназначението им, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти – публична държавна или публична общинска собственост.

(8) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.

(9) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Извън случаите по чл. 16 от Закона за устройство на територията, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на част от неурегулиран поземлен имот, а останалата от имота част се урегулира и в нея се предвижда застрояване, размерът на равностойното парично обезщетение се определя като разлика между цената на отчуждаваната част от имота и повишената стойност на урегулираната част от имота.

(10) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2.

(11) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) В случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка.

(12) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2008 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси – за имоти в урбанизираните територии;
2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи;
3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии.

(13) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 54 от 2008 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) След влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(14) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2008 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот – предмет на отчуждаване.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., нов – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) (1) В случаите, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(2) С предложението по ал. 1 кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот, и равностойните имоти – общинска собственост, които се предлагат за обезщетение – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище.

(3) В случаите по ал. 1 оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване, и на имотите – общинска собственост, се извършва по реда на чл. 22, ал. 12, т. 2 и 3. Разликата в стойността на отчуждавания имот и на имота – общинска собственост, предоставян в обезщетение, не може да бъде повече или по-малко от десет на сто. Когато стойността на общинския имот е по-малка от стойността на отчуждавания, разликата в стойностите се доплаща с парично обезщетение.

(4) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти по ал. 1 при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1.

(5) Имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на заповедта по ал. 4. От датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът на отчуждения имот придобива собствеността върху предоставения му в обезщетение общински имот.

(6) След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение.

(7) Когато в срок до 6 месеца от влизане в сила на заповедта по ал. 4 общината не изплати дължимото парично обезщетение за разликата в стойността по ал. 3, собственикът на отчуждения имот има правата по чл. 29, ал. 6.

(8) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато имотът, предвиден за отчуждаване, е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

(9) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и в случаите, когато неурегулирани поземлени имоти, попадащи в територии, предвидени с действащите устройствени планове за разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, или за създаване на нови селищни образувания, се урегулират с подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията.

(10) В случаите по ал. 8 собствениците се обезщетяват с равностойно парично обезщетение, определено при условията и по реда на чл. 22.

Чл. 24. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или кметства или до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете или кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на общината. Обявлението съдържа:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) предназначение на имотите съобразно влезлия в сила, съответно одобрен, подробен устройствен план по чл. 21, ал. 1;
2. основание за отчуждаването;
3. вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени;
4. (доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) размерът на дължимото обезщетение, а при имотно обезщетение – вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение – вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите. Заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1. Кметът на общината може да допусне предварително изпълнение на заповедта при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“. Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината, на района или на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува на интернет страницата на общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) В едноседмичен срок от издаване на заповедта по ал. 2 кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя банка е внесено обезщетението, определено в заповедта, и за началната дата, от която започва изплащането му. Обявлението се поставя и на определените за това места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува и на интернет страницата на общината.

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник. Когато заповедта е обжалвана само относно размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението й.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Съдът се произнася по жалбата в 14-дневен срок от подаването й. Призоваването на страните се извършва най-късно три дни преди съдебното заседание. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-късно три дни преди съдебното заседание.

(4) Съдът призовава задължително и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато той е различен от общината.

(5) Сроковете по ал. 3 се прилагат и при отлагане на делото.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Производството пред административния съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата. Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) (1) Паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите.

(2) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината.

(3) Имотът се смята за отчужден:

1. в случаите по ал. 1 – от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите, когато:

а) заповедта по чл. 25, ал. 2 не е обжалвана в срока по чл. 27, ал. 1 или е обжалвана само по отношение на размера на обезщетението;

б) в заповедта по чл. 25, ал. 2 е допуснато предварително изпълнение и то не е отменено от съда;

2. в случаите по ал. 2 – от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено в банката по сметка на общината;
3. в останалите случаи – от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите.

(4) Когато заповедта по чл. 25, ал. 2 е обжалвана по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, общината превежда по сметка на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея.

(5) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема след изтичане на три месеца от изплащането на обезщетението.

(6) Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика.

(7) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Исканията за отмяна на заповедта за отчуждаване могат да се предявяват в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 6, ако до предявяването им дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота.

(8) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Ако в срока по ал. 7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва.

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г., нов – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) (1) Когато е издадено разрешение за строеж за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост, и определеното в заповедта по чл. 25, ал. 2 обезщетение е преведено по сметка на собствениците, общината може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или горски територии преди влизането в сила на заповедта за отчуждаването им, и да започне строителството след заплащане на парично обезщетение на засегнатите собственици.

(2) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 1 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя за една стопанска година.

(3) Когато имотът е горска територия, обезщетението по ал. 1 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.

(4) Преди влизането във владение на имота се съставя протокол-опис за фактическото му състояние от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на общината, оценител и собственикът на имота или упълномощен негов представител. В заповедта се посочват видът, местонахождението и номерът на имота, собственикът на имота и датата и часът за извършване на описа на имота. Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота.

(5) Заповедта по ал. 4 се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът. Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Разходите по описа на имота и определяне на обезщетението са за сметка на общината.

(6) Кметът на общината издава заповед, в която определя размера на дължимото обезщетение въз основа на констатациите, направени в протокола. В заповедта се посочват видът, местонахождението и собственикът на имота, на който следва да се изплати обезщетението, датата и часът за влизане във владение на имота. Обезщетението се заплаща в 14-дневен срок от връчването на заповедта и преди влизане във владение на имота.

(7) Заповедта по ал. 6 се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението в 14-дневен срок от връчване на заповедта.

(8) В случаите, когато собственикът на имот не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, заповедите по ал. 4 и 6 се обнародват в „Държавен вестник“.

(9) Съдът разглежда жалбата и се произнася с решение при условията и по реда на чл. 27. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, общината изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от постановяване на решението на съда.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Ако в тригодишен срок, а за обектите от първостепенно значение – в 5-годишен срок, от отчуждаването на имота строителството на обекта не е започнало, както и в случаите, когато одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея подобрения в имота.

(4) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) Искане за отмяна на заповедта за отчуждаване може да се предяви в тримесечен срок от изтичането на съответните срокове по ал. 1, съответно – от влизането в сила на новия подробен устройствен план.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общината придобива имоти, отчуждени по този закон, без тежести.   

Чл. 33. (Доп. – ДВ, бр. 15 от 2011 г.) По отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права по тази глава не се събират данъци и такси.

ЗДС

Глава трета.

ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ – ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ

Раздел I.

Общи правила (Нов – ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;
2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи – за земеделски земи;
3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии.

(4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.

Чл. 33. (1) (Доп. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Отчуждаването на имотите – частна собственост, може да се извърши изцяло – преди започването на строежите, или на етапи – преди започването на строежите от съответния етап.

(4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.

(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;
2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;
3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;
4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имота – предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството – относно наличието на основание за отчуждаване.

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 или ал. 2 министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение;
2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;
3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;
4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато при отчуждаването на имоти по ал. 1 се засягат имоти – общинска собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата по реда на Закона за общинската собственост.

(6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 се прилага и при отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на национален обект.

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

(2) Решението се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 34в. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Областният управител изпраща копие от заповедта и до всички общини, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен да постави заповедта на видно място в сградата на общината.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота след влизането в сила на подробния устройствен план при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(2) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник.

(3) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението им. В този случай не се допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаване.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Сроковете по ал. 6 се прилагат и при отлагане на делото.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

(9) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.

(7) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, както и когато собственикът на имота не е потърсил в тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. При заявено желание от страна на правоимащите дължими суми за обезщетението до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект – в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.

(2) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Ако одобреният подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждени вече имоти, бившият собственик на имота може да направи искане до областния управител за отмяна на отчуждаването. Областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Министерският съвет приема решението по чл. 34а, ал. 1 след възстановяване на полученото обезщетение.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 и 2 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея подобрения в имота.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

ЗУТ

Глава седемнадесета.

ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ ПРИ ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ – ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

Раздел I.

Условия за принудително отчуждаване и обезщетяване

Чл. 205. Въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, както следва:

1. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища, улици, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях;
2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) за изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, електронни съобщителни мрежи и други;
3. за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности – озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци;
4. за изграждане на обществени обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и образованието.

Чл. 206. (1) За изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност.

(2) Части от поземлени имоти се отчуждават само когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията на чл. 19.

(3) Допуска се части от поземлени имоти, от които не могат да се образуват урегулирани поземлени имоти, да бъдат обединявани в съсобствени урегулирани поземлени имоти при условията на чл. 17 и 19, без да бъдат отчуждавани.

(4) В случаите, когато основното застрояване се запазва и остатъкът от поземления имот може да се ползва по предназначение, което имотът е имал преди отчуждаването, със съгласието на собственика може да бъде образуван маломерен урегулиран поземлен имот.

(5) Когато няма съгласие на собствениците в случаите по ал. 3 и 4, се отчуждава целият поземлен имот.

Чл. 207. (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При изграждане на обекти и съоръжения по чл. 205 поземленият имот не се отчуждава, ако собственикът му учреди право на строеж, с изключение на елементите на транспортната техническа инфраструктура – публична собственост на държавата и общините.

Чл. 208. (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 – публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1.

Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Условията и редът за принудително отчуждаване по Закона за държавната собственост не се прилагат, когато се отчуждават части от поземлени имоти за разширяване елементите на транспортната инфраструктура – автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и гари, летища, пристанища, при което имотите могат да се ползват по предназначението си, което са имали преди отчуждаването.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2008 г.) За отчуждаването областният управител, издава заповед, с която въз основа на оценка, изготвена от лицензирани специалисти, определя:

1. размера на паричното обезщетение по пазарни цени;
2. датата, на която отчуждената част ще бъде завзета.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1.

(4) Частта от поземления имот се счита за отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение.

В чл. 205 е предвидено, че въз основа на влезли в сила ПУП-ове недвижими имоти на ФЮЛ могат да бъдат отчуждавани по реда на двата закона (ЗОбС и ЗДС) с цел изграждане на обекти, които са публична държавна или общинска собственост. Тук се съдържат и правила, и ограничения. Първо, това става въз основа на влязъл в сила ПУП, тъй като ПУП може да доведе до отчуждавания и обезщетителни процедури. На второ място, титуляр на правото на собственост са ФЮЛ. На следващо място, процедурата е в ЗДС и ЗОбС (чл. 205 казва: „по реда на ЗДС и ЗОбС“). На следващо място, отчуждаване е допустимо само за изграждане на обекти, които са публична държавна (ами общинска?) собственост. Така още в началото са установени редица ограничения. В т. 1, 2, 3 и 4 са изброени конкретни случаи, при които е допустимо отчуждаване по ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 205 поставя въпроса за съотношението между ЗУТ от една страна и двата закона (ЗДС и ЗОбС). На първо място, двата закона уреждат общите хипотези и общия режим на отчуждаване за държавни и общински нужди. За разлика от тях, чл. 205 ЗУТ е конкретизация и специализация на нормите от двата закона. Чл. 205 използва реда, предвиден в двата закона. Спазването на този ред е основание за отчуждаванията по ЗУТ. В същото време, в двата закона са допустими и други отчуждавания извън обхвата на ЗУТ. ЗУТ допуска отчуждаване при конкретни случаи – публична държавна собственост и изброяване на случаите (ВиК, летища и др.). Това означава, че за да е законосъобразно отчуждаването по ЗУТ, то трябва да се проведе по реда на двата закона, но при условията и нуждите по ЗУТ: 1)публична държавна собственост (общо), и 2)за изброените в т. 1 – 4 случаи (конкретно). Ако тези 2 условия не са налице, отчуждаване, което да е законосъобразно по ЗУТ, няма да е допустимо. Възможно е отчуждаване, но то ще е по двата закона, тъй като те съдържат общите разпоредби. Обратната хипотеза не е възможна. Ако едно отчуждаване не е съобразено с общите правила и общите хипотези на двата закона, то няма да е законосъобразно и допустимо и по ЗУТ.

Така се установяват 2 различни режима на отчуждаване. От една страна е общият режим по двата закона, от друга – специалният режим по ЗУТ. От чл. 209 ЗУТ може да се изведе правилото, че ЗУТ просто използва реда за отчуждаване, предвиден в двата закона. Съгласно чл. 209, при големи инфраструктурни обекти част от правилата на ЗДС не се прилагат. Тук обезщетението е само парично.

Кои имоти подлежат на отчуждаване? На първо място, това са недвижимите ПИ-ти; на второ място, части от тях. Подлежат на отчуждаване тези имоти, които са непосредствено засегнати от предстоящото строителство или ще станат негодни за застрояване или ползване съгласно установените норми. Части от ПИ-ти могат да се отчуждават, ако остатъкът от имота може по правилата на ЗУТ (чл. 16 – 19) да представлява самостоятелен урегулиран парцел – УПИ. Възможна е и друга хипотеза – създаване на съсобственост без отчуждаване. Ако няма съгласие между съсобствениците, имотът се отчуждава.

Целта на тези предпоставки и ограничения е да се намали до възможния минимум принудителното отчуждаване, т.е. ограничаването на частната собственост на ФЮЛ. Съществува още едно ограничение. То е по отношение на сроковете за започване и приключване на отчуждителните процедури. Ако в съответните срокове не се предприемат съответните правни и фактически действия, за заинтересованите лица възниква възможност да искат промяна в ПУП-ове, т.е. запазване на досегашното състояние.

Процедурата по отчуждаване минава през няколко етапа. При държавната собственост участват МРРБ и МФ. При общинската собственост участват кметът и общинската администрация.

 

 

Понятие за ИАА по ЗУТ (1) и съдебен надзор за ИАА-ве по ЗУТ (2)

И двете са уредени в гл. 19. От 2010 г. тя е променена като наименование. Досега беше „Съдебен контрол върху ИАА-ве по УТ“; сега – „Оспорване на ИАА-ве по УТ“.

Глава деветнадесета.

ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 87 ОТ 2010 Г.)

Чл. 213. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него – по Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 214. Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:

1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;
2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;
3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.

Чл. 214а. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.

(2) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и подлежат на обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт, който се оттегля или отменя.

Чл. 215. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г.) Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи се обжалват пред Върховния административен съд.

(2) По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.

(3) Прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник“ – в 30-дневен срок от обнародването му. Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на обект с национално значение или на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в „Държавен вестник“.

(5) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5. В производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, и заинтересуваните лица.

(6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Не подлежат на обжалване устройствените схеми и общите устройствени планове, както и техните изменения.

(7) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Решенията на първоинстанционния съд са окончателни и по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение.

Чл. 216. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите):

1. отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива;
2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г.) Административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната – пред министъра на отбраната, съответно пред министъра на вътрешните работи или пред председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Жалбите се подават от заинтересуваните лица чрез органа, издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Жалбите и протестите срещу актовете по ал. 1 спират изпълнението им.

(5) Началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт.

(6) Заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл. 215.

Чл. 217. (1) Жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на следните административни актове:

1. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл. 224, ал. 1;
3. заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи;
4. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) за въвеждане на строежите в експлоатация;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) заповеди по чл. 194, ал. 1 за осигуряване на свободен достъп в недвижимите имоти;
9. (предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 28.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) заповеди по чл. 195 и 196;
10. (предишна т. 9, изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) заповеди по чл. 209, ал. 2;
11. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) заповеди по чл. 57а, ал. 3.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 2.

Чл. 218. (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) При оспорване по реда на чл. 215 на индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване в „Държавен вестник“ на съобщение за оспорването.

(2) Съдът обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за оспорването на актовете по ал. 1, което съдържа:

1. посочване и описание на оспорения индивидуален административен акт;
2. информация за правата на заинтересуваните лица да се конституират като ответници в едномесечен срок от деня на обнародването;
3. номер на делото.

(3) Когато съдът прецени, че жалбата е недопустима, съобщението по ал. 2 не се обнародва, а производството се прекратява по предвидения за това ред.

(4) Заинтересуваните лица се конституират като ответници в производството пред съда в срока по ал. 1 чрез подаване на заявления до съда, които съдържат:

1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. номер на делото;
5. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
6. изявление, че заинтересуваното лице желае да бъде конституирано в производството като ответник;
7. подпис на заявителя.

(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересувано лице на заявителя.

(6) Със заявлението по ал. 4 е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок.

(7) Нередовности в подадените заявления по ал. 4 се отстраняват по реда на чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Съдът с определение конституира, съответно отказва да конституира, заявителите по ал. 4 като ответници в производството.

(9) Отказът по ал. 8 може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася с определение, което е окончателно.

(10) Решението на съда по дела, образувани по реда на ал. 1, има сила по отношение на всички заинтересувани лица.

Чл. 219. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) За постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава се прилагат разпоредбите на дял трети от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

На първо място, подлежат на оспорване само ИАА-ве. Това е ограничение в сравнение с АПК. На второ място е възприет терминът на АПК „оспорване“, тъй като допреди приемането на АПК в ЗАП (отм.) и ЗВАС (отм.) се говореше за обжалване, а обжалването е термин, който се свързва само с жалбоподателя, не включва протестирането от страна на прокуратурата. Освен това, изрично са изключени от съдебен контрол схемите и общите УП-ве.

Тук е дадено легално определение на понятието ИАА по ЗУТ. ИАА-ве по ЗУТ са описаните по т. 1, 2, 3 актове. Съществуват разлики с определението по чл. 21 АПК. Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

На първо място, тук като ИАА-ве се разглеждат актовете, издадени при осъществяване на контрол по административен ред. Това е изрично установено, защото в ЗУТ съществува сериозно отклонение спрямо общия принцип на АПК. Принципът, който въвежда АПК, е, че АА-ве подлежат на съдебен надзор, независимо от това, дали са оспорени по административен ред, т.е. по АПК съществува алтернативност. Това означава, че който оспорва АА по АПК, може да избере дали да оспори по административен ред и след това по съдебен, или да премине направо към оспорването пред съд. По ЗУТ няма такава алтернативност. Тук оспорването по административен ред е предпоставка за преминаване към оспорване пред съд. Това е особеност на ЗУТ и целта е въпросът за законосъобразността на АА-ве, ИАА-ве да се разглежда първо в системата на ИВ. Така се прави опит да се ограничат делата в съда.

Следваща особеност на ИАА-ве е, че не е задължително при издаване на ИАА изрично да се посочи адресатът на акта. Това е отлика с АПК. Там това е задължително. Това решение на ЗУТ е практически оправдано, тъй като често пъти става дума за прилагане на ПАМ и някои от тях имат неотложен характер (спиране на ток/вода) и е възможно да не се установи изрично адресатът на акта.

В чл. 214 в трите му точки са установени ИАА-ве чрез 2 критерия: 1)съдържанието на АА-ве (чл. 214, т.1) – говори се за права, задължения, интереси; 2)в т. 2 са посочени органите, които издават ИАА-ве – ДНСК, кметовете на райони и кметства, главните архитекти и други овластени длъжностни лица. Описанието на ИАА-ве в т. 1 има общ принципен характер; там се говори за права, задължения и интереси. В т. 3 описанието на АА-ве е с конкретна насоченост; става дума за актове по спирането, премахването и забраната за ползване на незаконни строежи.

През 2010 г. бе приет чл. 214а; с него се предвиди, че административният орган в 7-дневен срок от получаването на жалбата може сам да оттегли оспорения пред него ИАА за одобряване на ПУП или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. За тези действия той трябва да уведоми заинтересованите страни.

По същество ЗУТ като специален закон възприема с новия чл. 214а т.нар. отзивно производство (право на отзив). То съществуваше в чл. 26 ЗАП (отм.) и сега в чл. 91 АПК. {Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. (2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.} Целта на разпоредбата на чл. 214а е производството да не излиза и да се ограничи само в рамките на органа, издал АА. Това става, като на него се дава възможност за преразглеждане на издаден ИАА. Така законодателят прави опит това, което е спорно в ИАА, да не стига до по-горното ниво. Тази възможност, която се създава чрез правото на отзив, е само правна възможност; това не е задължение. Чрез тази разпоредба се дава възможност за приложение на принципа за процесуалната икономия и възможност за самоконтрол.

Тук са важни няколко неща. Първо, до кои актове се отнася: 1)ИАА-ве за одобряване на ПУП и за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива; 2)при отмяна или изменение на такива актове или издаване при отказ. Целта е възможност за преразглеждане в рамките на компетентния орган. Тук не е уточнен един въпрос и той е дали органът сам може да влезе в това отзивно производство, или в жалбата трябва да има конкретно искане. Може би е добре да се използват и двете възможности. Освен това, от новото наименование на гл. 19, в чл. 214а се говори само за жалба. Това означава, че на прокуратурата е отнето правото да иска преразглеждане. Това следва от факта, че изменението на наименованието на гл. 19 и чл. 214а са в едно и също изменение на ЗУТ. Преразглеждането означава, че компетентният орган – автор на акта сам да оттегли, измени или отмени дадения акт. Поставя се въпросът дали съществува разлика между оттегляне и отмяна в това производство. Задължението за уведомяване на заинтересованите лица има за цел да се гарантират техните права и интереси и оттам тяхното право на защита.

Ал. 2 на чл. 214а преповтаря чл. 91 АПК. Тя се отнася до начина на съобщаване и възможността за обжалване. Тук е и една от разликите с чл. 91 АПК. По АПК изрично не се допуска повторно преразглеждане на акта. Това не е предвидено в ЗУТ, но той така или иначе е специален закон по отношение на УТ спрямо АПК.

Съдебен надзор

На първо място, ЗУТ след поредицата изменения вече окончателно се придържа към разпоредбите на АПК със спазване на някои особености. Това означава, че в ЗУТ след няколкото изменения на закона се преминава към т.нар. обща клауза, т.е. към прилагане на разпоредбите на АПК. Първа инстанция са административните съдилища по местонахожденията на имотите и втора инстанция е ВАС. Когато става дума за актове на министри, първа инстанция е 3-членен състав на ВАС, втора инстанция е 5-членен състав на ВАС.

Измененията на чл. 215 от 2010 г. са в няколко насоки. Предвиждат се различни срокове за подаването на жалби и протести. Общият срок е 14-дневен, а там, където има обнародване – 30-дневен. Тук се поставя въпросът за баланса на принципи: дали трябва принципът на процесуалната икономия и бързината да има приоритет пред правото на защита, тъй като то се затруднява от по-кратките срокове за оспорване. Положителното в това изменение е, че в производството отпада изискването за участие на ЮЛ на органа, издал акта.

Интересно решение е залегнало в чл. 215, ал. 5. То предвижда, че органът, издал първоначалния акт, може да обжалва пред съд актовете на началниците на РДНСК. Друг интересен момент са страните в това съдебно производство. Това са жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, и заинтересованите лица. Чл. 215, ал. 6 – не подлежат на обжалване УС-и и общите УП-ове. Ал. 7 – част от решенията на първоинстанционния съд са окончателни и не подлежат на преразглеждане/обжалване.

Друго интересно изменение е на чл. 218. То има преимуществено процесуален характер. Уреждат се действията на съда и страните при оспорване на ИАА-ве. Тук е важен въпросът за конституирането на заинтересованите лица. Заявлението за конституиране трябва да бъде придружено от доказателства, които удостоверяват качеството заинтересовано лице.