ВЪПРОС №1 ПОНЯТИЕ ЗА МНП. СЪОТНОШЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНОТО ПУБЛИЧНО ПРАВО И ВЪТРЕШНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО.

МНП е нов правен отрасъл, който се формира през последните десетилетия. Основен източник е Римския статут от 1998г. и влиза в сила през 2002г. Международният наказателен съд в Хага е от 2002г.
МНП изучава явления и процеси – МПП и НП – те имат утвърдени позиции в историята.
НП е правен отрасъл, свързан с понятието престъпление и наказание. МПП регулира междудържавните отношения чрез система от норми, принципи и механизми. Като престъпление, според МПП са третирани роботърговията, пиратството и др. При определяне на наказанието според МПП се е прилагал т.нар. цивилистичен подход, т.е. цивилистични гражданско правни мерки. До средата на 20 век. господства цивилистичната теза и наказателната отговорност не се прилага – действа понятието международно правонарушение. След Втората световна война се употребява понятието международни престъпления – те са регламентирани от МНП.
Нюрнберски трибунал – международни престъпления, агресия, геноцид, военни престъпления. За първи път се налага наказателна отговорност на физически лица.
Токийски военен трибунал – налагат се същите наказания.
След Втората световна война възникват още тежки общественоопасни деяния като пиратство, тероризъм, пране на пари, замърсяване на околната среда, залавяне на заложници – висока степен на обществена опасност – държавно сътрудничество. Тези престъпления са т.нар. престъпления с международен характер или с международен елемент. През последните години се наричат международни конвенционални престъпления – съставите им са определени в международните конвенции. За тези престъпления в съответните конвенции се предвижда наказателна отговорност на физически лица, но тази наказателна отговорност може да е реализирана само от националните съдилища. В много от конвенциите се препоръчва на държавите страни по тях да включват в своите наказателни законодателства такива състави на престъпления. Тези 2 групи престъпления с международен характер (агресия, …) изпълват съдържанието на МНП. Наличието на такива престъпления предполага наказателна отговорност на физически лица и на държавата. Наказателната отговорност спрямо държавата е по-особена отговорност, когато се налага съобразно МПП макар, че държавата е и субект на тези престъпления. До приемането на Римския статут липсва международна наказателна институция която да налага наказания за международни престъпления. МНП като правен отрасъл представлява съвкупност от норми, забрани създадени чрез съгласуваната воля на държавите в лицето на д-ри и тези норми се реализират чрез специални международни съдилища или от национални съдилища. МНП както и вътрешното наказателно право имат регулативна, охранителна и превантивна функция. МНП регулира и охранява международният правен ред чрез използване на наказателни правни способи , обявяване на определени деяния за престъпления и предвиждане на наказание за държавата и виновните лица извърштели. Тази съвкупност от норми може да се реализира и чрез вътрешното право. МНП включва редица конкретни норми и принципи. Изрично е посочено в чл.21 от Римския статут, че освен нормите в този акт задължително се прилагат и принципите на МНП. МНП защитава общонационалните, общочовешки ценности, права и свободи на всички хора от много държави – чл.10 от НК. Както вътрешните права, така и МНП е построено съобразно определена система. МНП има две основни части. Обща част, институти и т.н. Особена част – при видовете международни престъпления в международно правните актове такова разграничение на обща и специална част няма.
МНП се намира в съотношение с други отрасли. Гради се върху принципите на вътрешното НП и МПП и е в тясно съжителство с т.нар. хуманитарно право. МНП активно действа върху въздействието на вътрешното НП, вътрешно националното законодателство влияе върху развитието на МНП. Всички принципи на вътрешното право са и принципи на МНП. Чл.8 от К.-международните актове имат предимство спрямо вътрешните актове. Прякото действие на МНП и МПП е почти невъзможно. В Англия вътрешното право има примат над международното – това е изключение. МНП е еднотипно на европейското континентално право. Почти всички източници на МНП са разработвани съобразно европейската правна система.

 

ВЪПРОС 2 НюРНБЕРГ И ТОКИЙСКИ ПРОЦЕСИ

Международното наказателно правосъдие е само един от аспектите на международното правосъдие като цяло, което се осъществява посредством : – международен арбитраж ; – международен съд ; – административен международен съд ; – други международни съдилища.
Днес с основание се счита, че юридическата база на съвременното международно наказателно правосъдие са проведените в миналото Нюрнбергски и Токийски военен трибунал.
Международния Нюрнбергски трибунал е създаден въз основа на съглашение, подписано на 08.08.1945г. в Лондон,между правителствата на САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Идеята е била да се организира и проведе международен наказателен съд, срещу лицата виновни за извършване на престъпления против бира и човечеството (планиране, подготовка и водене на агресивна война, убийства и изтезания на гражданско население и др.). В съглашението се посочва, че “организацията, юрисдикцията и функцията на международния военен трибунал се определя в устава на трибунала”. Устава е перфектен материално правен и процесуален документ, в който подробно са регламентирани :
-целта на трибунала, а именно – “справедливо и бързо съдене и наказване на главните военни престъпници в европейските страни”.
-състав на съда – състои се от четири души и техните заместници.
-разработен е комплекс от права, относно правата на съда и воденето на съдебните заседания.
-предвидено е право на защита и право на последна дума на подсъдимия.
-гарантиран е принципа за равенство на всички граждани пред закона, като се подчертава, че виновните лица, заемали най-висок пост в служебната и държавна йерархия, също ще носят отговорност, за извършените от тях престъпления.
Устава на трибунала има фундаментално значение, не само за дейността на самия трибунал, а и за развитие на международното наказателно право. Неговите принципи и разпоредби имат актуално звучене и днес. В наказателно-правен и процесуален аспект, постановената от първия в историята международен наказателен съд присъда, е образец на международното правосъдие. В мотивите на присъдата е даден възможно най-обоснования и компетентен отговор на понятията – “престъпление против мира”, “военни престъпления” и “престъпления против човечеството”.
Първото заседание на Нюрнбергския военен трибунал е открито на 20.11.1945г. в заседателната зала на двореца на правосъдието в град Нюрнберг. Председателят на съда е прочел обвинителното заключение и е дал думата на подсъдимите, да вземат отношение по обвиненията. Според стенограмата от процеса, нито един от подсъдимите не се е признал за виновен. Следват разпити, представяне на доказателства, и накрая обвинителните речи на четиримата главни обвинители (по един от всяка държава). Те обосновават правната квалификация на извършените от подсъдимите деяния, правят искания за вида на наказанията, размера им и начина на изтърпяване. Следва съвещание на съда.
На 01.10.1946г. съдът постановява присъдата. Осъдени са на смърт 11 човека между които Рибентроп, Гьоринг. На доживотен затвор – 3 ; на различни срокове лишаване от свобода – 4. Други 4 са оправдани. Смъртните присъди са били изпълнени чрез обесване. Известно е, че Гьоринг се е самоотровил с цианкалий в навечерието на изпълнение на присъдата, а Хитлер, Гьобелс и Химлер се самоубиват още преди приключването на Втората световна война.

 

След Нюрнбергския трибунал, Токийския международен военен наказателен съд е друг ярък пример и доказателство за ефективно международно наказателно правосъдие. Той заседава от 03.05.1946г. до 12.11.1948г. Подсъдими са 28 отговорни лица от висшата военна и политическа йерархия на Япония в това число бившия министър председател, генерали, адмирали, дипломати и министри. Спрямо тях са предявени множество доказателства относно участието им (пряко или косвено) в убийства, изтезания, грабежи и насилие над много невинни хора, както в почти всички райони, където са били разположени японските войски, така и в самата Япония.
Съдът осъжда на смърт чрез обесване 7от подсъдимите, на доживотен затвор – 16 и 2 на различни срокове лишаване от свобода.поради географската отдалеченост на мястото на провеждане на процеса (Токио), той в известна степен остава в сянка на Нюрнбергския процес. Независимо от това, дейността на Токийския трибунал има важно значение за развитието на международното наказателно правосъдие. Това е втория по обем и по наказателно-правни последици форум, който показва, че независимо от своите политически, религиозни и идеологически възгледи, съдиите и прокурорите могат да постигнат сътрудничество и да поставят принципите на правото над останалите фактори.

 

ВЪПРОС 3
РИМСКИЯТ СТАТУТ НА МНС. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.
Римският статут на межд. нак. съд е един от основните източници на МНП. Той заслужава особено внимание. Приет е в Рим на 17.07.1998г. на Конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на межд. нак. съд. Статутът влиза в сила на 01.07.2002г. Визиран е дълъг срок от приемането до влизането му в сила, защото трябва:
да се спази процедурата, визирана в статута по подписване на този договор като многостранен от съответните държави – това трае 4г.
за да могат държавите да се запознаят със съдържанието на статута
На Конференция под егидата на ООН участват 160 държави плюс огромен брой представители на неправителствени организации от цял свят и участници и наблюдатели от много държави. Това показва голямото значение на Конференцията, учредяваща постоянно действащ межд. нак. съд. Списъците потвърждават огромната воля да се намери механизъм за предотвратяване на престъпленията в межд. план. В 20-те – 30-те години са направени многократни опити за създаване на межд. нак. съд, който да е бариера към агресивно настроените държави. Прави се и опит за кодификация на правните актове.
През 1994г. се създава проект за Кодификация на престъпленията против мира и човечеството. Фактическата дейност започва с:
подготовка на конференцията
разработване на проект, но най-съществената дейност започва през 1989г.
В първите страници на статута се разглежда проект, а по-нататък най-различни менения и проекти. Още на Конференцията актът е подписан от не всички участници, а само от 139 страни, в това число и България.
Предоставя се възможност на Конференцията на Рим да се включат и още държави към този договор. След тази година – 1998г. ,присъединяването на други държави става с изрична молба до Съвета за сигурност на ООН – крайният срок е 31.12.2001г. Тогава и САЩ подписва този договор (президентът Клинтън). Не го подписват Китай, Индия, Израел, Русия и други страни. С встъпването на длъжност на Буш-младши на 20.01.2002 г. той оттегля подписа си. Това е един безпрецедентен акт, защото оттегля подписа на предшественика си.
Съобразно разпоредбите на статута, за да влезе в сила той трябва да се ратифицира от страните и то най-малко от 60 страни.
Чл. 126 от определя процедурата за влизане на статута в сила. През месец март 2002г. България ратифицира този статут и представя в съвета за сигурност своите ратификационни документи. След ратификацията се дава период за влизането в сила от първия ден на месеца следващ 60 ден от ратифицирането на последната държава – това е 01.07.2002г.
Няколко държави след България представят ратификационни документи и така се изчислява този срок 01.07.2002г.
Предложения за изменение и допълнение на статута могат да се правят 7г. след влизането му в сила – т.е. след 01.07.2009г. държавите–страни по този договор могат да правят тези предложения.
Дава се възможност други държави да се присъединят кам този договор при сложна процедура. Сложна е и процедурата по оттегляне от този межд. договор.
Тово е един уникален межд. договор, участващ в борбата срещу престъпления.
В преамбюла на статута са визирани целта и социалното му предназначение. Целта е застрашаването на мира, сигурността да бъдат наказани, да се сложи край на безнаказаността на извършването на престъпленията. Всяка държава е длъжна да упражнява своята наказателна юрисдикция по отношение на извършените престъпления на нейна територия. Межд. нак. съд по силата на този статут допълва дейността на националните правораздавателни органи. Статутът е структуриран много интересно. Първата глава е за начина на учредяване.
Чл. 1 посочва целта, задачите и дейността на съда и се сочи, че съдът допълва дейността на националните наказателни правораздавателни органи.
Чл. 3 посочва, че седалището на съда е Хага (Холандия). Като съдът включва договор с приемащата страна, който договор се одобрява от общото събрание на държавите по този договор. Ако трябва друга държава да се присъедини се взема под внимание мнението на всички държави-страни по този договор. Възможно е съдът да правораздава и в други държави, освен в Хага. Но този въпрос се решава във всеки конкретен случай, въпреки, че досега такива не са възникнали.
Изрично се подчертава, че съдът е межд. юридическо лице. Ако той правораздава в друга страна е необходимо да се сключи споразумение с нея.

 

ВЪПРОС 4
МАТЕРИАЛНОПРАВНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОСТОЯНЕН МЕЖДУНАРОДЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД.
Този статут включва норми от материално-правен характер. В половината си част той съдържа разпоредби от процесуално-правен характер. Това означава, че всички процедури са визирани и изрично споменати в него, всяка дейност е точно определена и съдът трябва да съблюдава тази дейност. Статутът съдържа и норми от изпълнение на наказанието, както и норми от съдоусройствен характер. Той съдържа и норми от финансово-правен характер. Следователно е оформен като един огромен конгломерат от норми, съдържащи се в него. Това е подобно както в Устава на Нюрнбергския трибунал, който лежи в основата на този статут. По своя характер статутът изцяло съответства на Европейската континентална наказателно-правна традиция. Важен член в Римския статут е чл. 5. Той визира юрисдикцията на съда. Според него „Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, създаващи безпокойство за цялата межд. общност”. Съдът има юрисдикция да правораздава относно следните престъпления:
престъплението геноцид
престъпления против човечеството
военни престъпления
престъплението агресия
В чл. 70 се казва, че съдът упражнява юрисдикция и срещу престъпления, насочени срещу дейността на съда – това са престъпленията лъжесвидетелстване, набедяване, извършване на насилнически действия срещу лица от съда, отмъщение срещу служител на съда във връзка с изпълнение на задълженията му.
Принципите и процедурите във връзка с упражняването на юрисдикцията на съда спрямо тези нарушения се уреждат от правилника за процедурата и доказването. Условията за оказване на межд. сътрудничество на съда във връзка с производството му се уреждат от националното законодателство на замолената държава. Всяка държава-страна по статута задължително разширява обхвата на наказателните си закони във връзка с престъпления срещу целостта на собственото си съдебно производство. Ако съдът намери за необходимо може да предаде делото на компетентните си органи с цел осъществяване на наказателно преследване. Компетентните органи се отнасят към тези дела добросъвестно и отделят достатъчно ресурси за ефективното им провеждане.
Съществува особеност по отношение на чл. 5 от статута – понастоящем съдът не може да наказва извършителите на престъпението агресия, но в ал. 2 на чл. 5 се прави една уговорка и тя точно забранява престъплението агресия. В тази алинея се посочва, че съдът може да упражнява юрисдикция на престъплението агресия само когато се направи изменение на статута и когато се дефинира понятието агресия. Тук е налице едно отстъпление от принципите, нормите на межд. право и това не е случайно – 1998г. когато текат тези дискусии и най-милитаристичната държава се противопоставя на това – „ Не може големият миротворец да бъде наказван”.
В преамбюлната част се отбелязва, че под юрисдикцията на съда могат да се включат и други престъпления – тероризъм, наркотрафикантство. И тук също се приема същата витиативна форма, че първо трябва да се даде определение на тези понятия и тогава да бъдат съдени нарушителите по тези престъпления, макар че в Конвенцията за борба срущу тероризма са дефинирани тези понятия. В чл. 3, ал. 2 също се използват разсъждения в нарушение относно принципите на межд. наказателно право.
В резолюцията от общото събрание на ООН е дадено общото съдържание на понятието престъпление – това е резолюция от 3314/1974г.
Агресията е прилагане на сила от една държава срещу друга държава, застрашаваща сигурността й. Като съучастници в агресивните действия се сочат и държавите, предоставящи територията си, военни съоръжения за използване от страна на нападащата държава. Нашата държава предоставя територията ни за Югославия, Ирак, а това са изключително нелицеприятни факти. Това е форма на съучастие в агресивна война. Но от Средновековието до сега във всички войни са използвани наемници, а това е вид съучастие. В нашето съвремие тези форми на сътрудничество са недопустими. Правилно Г-н Първанов отбелязва при завръщане на войските ни от Ирак, че това не е наша война. Нещата са по-сложни от юридическа гледна точка.
Според чл. 21 от статута на първо място съдът осъществява дейността си съобразно разпоредбите на този статут.
На второ място съдът изпълнява дейността си съобразно действието на нормите на межд. право, както и действието на вътрешното право.
Според чл. 21 от статута съдът трябва да се позове па резолюзия 3314/1974г. и Нюрнбергския трибунал и да осъди агресорите, но чл. 2 изключва тази възможност, така че скоро може би няма и да има осъдени за това престъпление.
В чл. 6, чл. 7 и чл. 8 са дефинирани понятията геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Дефиницията на понятието геноцид е в Конвенцията за предотвратяване на престъплението геноцид. Дефиницията на понятието апартейд е в Конвенцията за предотвратяване на престъплението апартейд.
Детайлно се определят формите на изпълнителното деяние на тези престъпления.
При дефинирането на понятието геноцид – чл. 6 се включва налагане на условия на живот на група, които условия водят до физическо унищожаване на тази група. В чл. 6 са дефинирани престъпленията нападение срещу гражданското население, арестуване, задържане, изтезание на хора и т.н.
В чл. 8 има дефинирана формата на т.нар. военни престъпления, които включват редица нарушения, визирани в Женевската конвенция от 1949г., която е посветена на защитата на населението при военни действия, третиране на населението. Към военните престъпления спадат и потъпкването на обичаите. От гледна точка на Устава на ООН за съхраняване на мира всяка държава има право да задържи единството си чрез всички правомерни средства.
Начини на упражняване на дейността на съда по отношение на престъпленията – Първият начин е чрез е чл. 13 – съдът може да упражни своята юрисдикция когато държава-страна по статута отнесе до прокурора, че са извършени такива престъпления.
Вторият начин, по който може да се сезира съдът когата съвета за сигурност (като орган, охраняващ сигурността международен план отнесе данни за нарушаване на сигурността).
Третият начин – съдът се сезира от прокурора на базата на извършена съответна проверка. Затова е необходимо да се дадат достатъчно данни и факти. Но достатъчни данни не означава достатъчно доказателства, а да се направи основателно предположение, че е налице нарушение.
За да продължи наказателното производство, съдът задължително се произнася по въпроса за допустимостта. Много важно значение за МНП имат принципите. Почти всички принципи за осъществяване на наказателно правосъдие са визирани в част трета от статута. Това са основните принципи на наказателното право. Принципът non bis im idem – не може да бъдеш съден за едно и също нещо, но има и изключение – този принцип не се прилага когато едно лице извърши межд. престъпление и е съдено по вътрешното законодателство и наказателното произвоство се развива така, че цели това лице да бъде предпазено от наказателна отговорност. А именно с това се цели оправдаване на едно лице – т.е. наказателната отговорност е омаловажена от вътрешното право и тогава межд. съд повдига отново обвинения по това престъпление.
В част трета са визирани всички основни принципи. Основен принцип в този кодекс е принципът за личната наказателна отговорност. Не се допуска корпоративна отговорност. Според друг принцип не се носи наказателна отговорност, когато законът не го посочва – няма престъпление без закон.
Правоприлагане по аналогия в НП е недопустимо. Недопустимо е и обратното действие по отношение на лицата – никое лице не се съди за деяние, извършено преди влизане на статута в сила. Но при изменение на статута се прилага т.нар. благоприятен закон, т.е. когато деянието се инкреминира по новите изменения на статута с по-леко наказание.
Тук са визирани още няколко принципа – неприлагане на давност по отношение на престъпленията потив мира и човечеството.
Състав на съда – чл. 34 го определя:
председателство
апелативно отделение
съдебно производствено отделение
отделение за предварително производство
служба на прокурора
секретариат
Посочено е предварително производство. Апелативното отделение определя функциите като въззивна дейност. Общия състав на съда е 18 съдии. Посочени са условията за назначаване на съда към межд. нак. съд. Едно от условията е да се владее поне един от езиците на съда, т.е. тизи, които се използват от ООН – арабски, английски, френски, руски, испански. Всяка държава може да предложи по един кандидат за избор, а изборът се утвърждава от съвета за сигурност. Но ако не предложи свои, съдът може да предложи от друга страна, но член на статута. Мандатът на съда е 9 г. Изборът на съдии се прави на 3 етапа:
1/3 от съдиите (6 души) се избират за срок от 3г. чрез жребий.
другите 1/3 за срок от 6г. и с изтичане на срока се избират други.
останалите съдии се избират за срок от 9г.
При избора се спазва т. нар. географско представяне – от различни места на планетата. Нашият кандидат е избран за 9г. Полага се тържествена клетва. Съдиите се ползват с различни привилегии и имунитети. Работните езици са английски и френски.
Думата имунитет (не се позовават на него лица, извършили престъпления с межд. х-р) има интересен характер.
В статута са налице в много разгърнат вид формулирани норми за межд. сътрудничество и взаимопомощ – всяка държава да сътрудничи на межд. съд (екстрадиране и т.н.).
Изпълнение на присъдите:
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява от държава, избрана от съда като предварително се съставя списък с на държавите, готови да прилагат това наказание и тогава се избира държава, в която да бъде изпратен осъденият да изтърпява наказанието лишаване от свобода. След като една държава е избрана да изпълни наказанието лишаване от свобода тя се задължава отново да уведоми съда дали в крайна сметка приема този избор. Държавата, която изпълнява това наказание не може да го изменя. Само съдът може може да се произнесе по молба за преглед или промяна на наказанието. След освобождаване затворникът се предава на държавата, чийто гражданин е, а ако лицето има претенции да бъде предадено на друга държава, този въпрос се разглежда от съда. Разглежда се също въпросът за глоба, конфискация и т.н.
Всяка държава, страна по статута може да се оттегли, но чрез писмено заявление до генералния секретар на ООН. Оттеглянето влиза в сила 1г. след подадената молба за оттегляне. Този дълъг срок е с цел до тогава държавата, искаща това оттегляне да продължава да сътрудничи на межд. нак. съд.

ВЪПРОС № 5 ИЗТОЧНИЦИ НА МНП.
Правната уредба на межд. престъпления се съдържа в множество източници. Според вътрешното НП източници са – закона, обичая, прецедента- за английското право. За МНП като основен източник е договорът, обичаят и прецедентът. Межд. договор е основен източник на МНП. Римския статут е многостранен акт между множество страни. Източниците биват източници, действащи в мирно време и източници, действащи във военно време. Устава на Международния наказателен съд действа и в мирно и във военно време. Съществуват източници, които действат само във военно време. Токийският военен трибунал, Женевските конвенции от 1929г. и от 1949г. – това са конвенции насочени към защита жертвите на войната- военнопленници, население.
Първите източници на МНП са Хагските конвенции. Международният обичай има място в МНП . Той е установило се правило в международно отношение за поведение израз на общата воля и практика на държавите. Обичаят е правно регламентиран в редица международни актове и най- вече се прилага от межд. съд към ООН. Обичаят и межд. прецедент са субсидирани източници. Те спомагат за изработване на общи принципи от межд. органи и в нормотворческа дейност на международното право. Решенията и принципите на Нюрнбергския и Токийския процес се приемат с решение на устава на ООН като валидни за МНП. Друга категория източници това са националните наказателни закони- тук се позоваваме на глава 14 от НК,в която са групирани съставите на международните престъпления и съставите, отнасящи се до общо опасните престъпления- глава 11НК. В чл. 108-а НК тази норма се позовава на 24 състава от нашия НК- престъпления, които ако са извършени с политическа цел ще се тълкуват като терористични действия. Можем да посочим геноцида, апартейда- на тези престъпления няма давност.
Давността е основен принцип на МНП. Не се прилага давност за тези престъпления. Комисията по межд. право към ООН многократно е правила опит за кодификация на МНП. ООН създава няколко проекта за кодификация най-съществения е от 1994г. – Кодекс на престъпленията против мира и безопасността на човечеството. Не е възможно цялостна, пълна кодификация на правната уредба на международните наказания и престъпления.
Своеобразен кодификационен акт е Римският статут.
Не е възможна цялостна и пълна кодификация на правната уредба на международните престъпления и наказания.
В България съществува пълна кодификация на наказателното законодателство.Това е добре, защото е важен принцип на наказателното правосъдие.Ние сме една от малкото държави с пълна кодификация на наказателната материя.Нашето съвременно наказателно право страда от много недостатъци и неточни формулировки относно санкционната част.
Източниците на МНП са много. Някои считат, че са 50-60, но професор Айдаров счита, че са 42.
Към първата група източници спадат:
– Всеобща декларация за правата на човека
– Международен пакт за икономически, социални и културни права
– Международен пакт за граждански и политически права
– Устава на Нюрнбергския трибунал- 1943 год.
– Римският статут
Друга категория международно правни актове са:
– Конвенция за не прилагане срока на давност
– Конвенция за екстрадиция
– Европейска заповед за арест
– Конвенция за трансфер на осъдени лица
– Пакт за отказ от войната- Парижкият
– Пакт на общото събрание на ООН- резолюция№ 3314 от 1974година за определяне на понятието агресия!!!
– Женевската конвенция от 1929год. И от 1949 год.
– Решенията на Хагската конференция
– Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид!!!
– Конв. за наказване на престъплението апартейд
Някои източници са насочени към премахване формите на расова дискриминация- десетилетия наред САЩ не подписва такава декларация. Този проблем е голям за САЩ. Те направиха най- разумното- създадоха равни социални права, но това равенство и до днес е привидно.
Актове, третиращи различните международни конвенционални престъпления:
– Източници, третиращи международния тероризъм и организираната престъпност- това е Европейската конвенция за борба срещу тероризма , ратифицирана от 1998 год.
– Конвенция на ООН срещу транс националната организирана престъпрост!!!
– Конвенция за борба срещу незаконно завладяване на самолети
– Конвенция за борба срещу вземане на заложници
– Конвенция за премахване на робството- търговия с роби
– Конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко и нечовешко наказание – робството съществува и до днес
– Конвенция за опазване на природното богатство- днес у нас се подготвя закон въз основа на нея
– Конвенция за преследване на търговията с хора
– Конвенция за изпиране, взимане на средства незаконна дейност
– Конвенция за борба с корупцията
– Конвенция за опазване на природната среда
– Конвенция за враждебно и всякакво друго действие върху околната среда
– Протокол от Киото- за действие в Антарктида. Този протокол не се подписва от Русия и Китай. По- късно го подписва, но не се ратифицира от тях. Не го подписва и САЩ.Този въпрос е свързан с изхвърлянето на вредни емисии , за да се избегне т. нар. всеобщо замърсяване на планетата.Киото е старата столица на Япония, но по време на войната е бомбардиран този град на древната цивилизация.

 

ВЪПРОС № 6 ОБЕКТ И СУБЕКТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Субект на межд. престъпление и наказателно отговорни лица – в чл. 26 от Римския статут се разглежда този въпрос – съдът няма юрисдикцция по отношение на лица, които не са навършили 18-годишна възраст към момента на твърдяното извършване на престъпление.
Субект на межд. престъпление е физическо лице, достигнало определена възраст на наказателна дееспособност, лице, което е вменяемо. Лицето трябва да разбира свойството и значението на постъпките си. Невменяемостта изключва наказателната отговорност – при умствена недоразвитост, олигофрения, продължително разтройство, краткотрайно разтройство на съзнанието.
Съобразно нашето право са определени 2 категории наказателно-отговорни лица:
до 14 – годишна възраст
след 16 – годишна възраст
Според Римския статут наказателно-отговорни лица са лицата над 18г.
Към момента на извършване на правно деяние лицето трябва да е навършило 18г.
Макар, че в по-ранните периоди на МНП се търси наказателната отговорност и на лица над 13г., защото Хитлер използва и лица под 18 – годишна възраст.
МНП изключва и не допуска корпоративната наказателна отговорност, валиден е принципа на личната наказателна отговорност. Извършителите на межд. престъпления не се позовават на дипломатически имунитети.

7 ВИНАТА СПОРЕД МНП.
Вината според българския НК е психическото отношение на дееца към обществената опастност на своето извършвано деяние и най-вече към неговите общестнеоопасни последици. Тя е налице когато деецът е съзнавал или поне е могъл да съзнава обществената опастност и най-вече общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е решил да го извърши. По подобие на обещствената опасно и противоправността вината също има две характерни особености-тя е субективно и неюридическо свойство. Вината не е оснавине за наказателна отговорност. Основанието за наказателна отговорност е престъплението, на което вината е само един от петте основни свойства. Вината е тясно свърдана и е в опрделен смисъл продължение на субективния елемент на деянието, защото ако чонешката проява макар да причинява общественоопасни последици, изобщо не се осъществява по волята на своя субект, немислимо е наличие и на вина. Вината винаги се конкретизира по форма и вид и в задължителния признак от субективната страна на всяко престъпление. За да има вина е необхозимо деецът не само да може да съзнава обществената опастност и общественоопасните последици на своето деяние, но е необходимо тя да фигурира изцяло в психическите преживявания на дееца . Вината има две форми-умисъл и непредпазливост.

ВЪПРОС № 8/7 ПОНЯТИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ.
Понятие за межд. престъпление – дефинира се по идентичен начин, както се дефинира в межд. нак. с–ма.
В МНП липсва легално определение на понятието межд. престъпление, както по нашето НП. То е дефинирано в чл. 9 НК. В много европейски кодекси се очетават основни признаци, елементи на престъплението, състава на престъплението, но в Римският статут се употребява израза елементи на престъплението. Тези елементи на престъплението се формулират в отделен акт, извън Римския статут. Счита се от гледна точка на теорията, че межд. престъпление е особен вид межд. деликт. Затова в продължение на много време се е прилагал т.нар. цивилистичен подход. Когато ООН през 20-те г. обсъжда въпроса за налагане на наказанието за межд. престъпление не се дава определение за престъпление, а само се дефинира понятието агресия. Когато се обсъжда въпроса за межд. нак. кодекс и тогава не се дава определение на понятието що е межд. престъпление. През 1929 г. на межд. конференция във Варшава не се дава определение на това понятие, а само се дават обяснения на някои понятия – пиратство, търговия с роби, с жени и деца, наркотици. Комисията по межд. право към ООН неколкократно прави опит да дефинира понятието за межд. престъпление.
Една от дефинициите е – това е межд. правно деяние, в резултат на престъпленията от държавата, което нарушение засяга интересите на межд. общност като цяло.
Тази дефиниция има неточности – липсват елементите виновност и наказуемост. Тук е посочено, че межд. престъпление е конкретно деяние, липсва т.нар. противоправност, виновност, наказуемост. Нашият чл. 9 НК е прецизен и изчерпателен.
Съобразно Европейската нак. правна с–ма следва да се отбележи, че межд. престъпление е юридически, съзнат акт, който обуславя наказателната отговорност за това деяние.
Межд. престъпление е винаги конкретно деяние с форми на изпълнителното действие или бездействие, действие с изключително висока степен на обществено опасност, противоправно е, защото противоречи на нормите на МНП, наказуемо е.
Межд. престъпления засягат значим кръг межд. отношения, засягат значими социални ценности.
Обективните признаци – обществена опасност, изпълнително деяние – действие, бездействие, наличие на обществено опасни последици и наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Основните елементи – от субективна страна е вината, която може да е умисъл и непредпазливост. Межд. престъпления са изцяло умишлени престъпления. Непредпазливостта е възможна като форма на вина при межд.конвенционалните престъпления и то например при екологични престъпления, например разливане на петролни продукти от танкери, с които се причиняват огромни вреди на няколко държави. Към субективните елементи на престъпление се отнасят целите и мотивите. Когато се обяснява вината като основна субективна форма задължителна се изхожда от т.нар. интелектуален волеви момент. Вината се определя като психическо отношение на дееца към деянието и обществено опасните последици.
Когато субект на престъплението е държавата не говорим за психически процес – тук говорим за единна, колективна воля на правителството – взема решение и изпълнява действие на геноцид.
Съобразно чл. 30 на Римския статут елементи, съставляващи межд. престъпление говорят, че то е умишлено и съзнателно. Понятията умишлено и съзнателно съответстват на пряк и евентуален умисъл по бълг. НК. По смисъла на чл. 30 от Римския статут едно лице действа умишлено когато:
по отношение на определено деяние, лицето цели да извърше деянието
по отношение на последиците, лицето цели да причини тези последици или осъзнава, че те ще настъпят при нормално развитие на събитията
Чл. 30, ал. 3 от Римския статут глеси, че по смисъла на настоящата разпоредба думата „съзнание” означава осъзнаването, че определено обстоятелство съществува или определена последица ще настъпи при нормално развитие на събитията. Тук термините „знае” и „съзнателно” се тълкуват съответно.
Два вида обстоятелства изкючват виновността по межд. ни НП:
фактическата грешка
изпълнението на неправомерна заповед (чл. 35 от Римския статут), а по нашия НК – чл. 16. Тази заповед трябва да е издадена по съответен надлежен ред.
Не са посочени в Римския статут обстоятелствата, изключващи обществената опасност. В него са посочени основанията за изключване на наказателната отговорност. В чл. 33 са изброени няколко основания. Макар, че института на неизбежната отбрана съществува в МНП.
не се носи отговорност когато лицето е невменяемо
лицето е в нетрезво състояние, което му пречи да контролира поведението си
лицето действа разумно, за да защити себе си или друго лице
не се носи наказателна отговорност, когато деянието се дължи на действие под принуда
Заповедите за извършване на геноцид или престъпления срещу човечеството са явно неправомерни по смисъла на този член.

ВЪПРОС 9 Имунитет в Международното наказателно право.

Думата имунитет има латински произходи означава укрепване. Наказателно-правния имунитет е юридически факт, който изцяло изключва търсенето на юридическа отговорност от конкретно определени лица. Ползващите се от наказателно-правния имунитет не могат да бъдат привличани към наказателна отговорност и по отношение на тях не може да се възбужда наказателно преследване.
Имунитети във вътрешното право :
-имунитет на народни представители. Съгласно КРБ “народните представители на могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за тежки престъпления (за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 г. или доживотен затвор) и то с решение на Народното събрание.”
-имунитет на държавния глава. Съгласно КРБ президента и вицепрезидента не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване.
-имунитет на прокурори, съдии, следователи и членове на Конституционния съд. Тази категория магистрати се ползва с имунитета на народни представители.
-други лица ползващи се с наказателно-правен имунитет. Своеобразна форма на имунитет се съдържа в закона за отбраната и въоръжените сили, според който не може да се извърши предварително задържани на офицерите от въоръжените сили без съгласието на МО.
Имунитет в МН право. МН правни актове, които са създали юридическа база на имунитета са :
-Конвенция на ООН за привилегиите и имунитета – от 1946г., според която ООН се ползва със статут на юридическо лице и като такова има право да договаря, да купува и продава движими и недвижими имоти и да завежда дела. Представителите на държаните – членки на ООН се ползват при изпълнение на функциите и при пътуването си за и от мястото на срещата с имунитет по отношение на лично арестуване, задържане на личния им багаж, както и с неприкосновеност на всички книжа и документи. Конвенцията е в сила за България от 1960г.

ВЪПРОС 9

Въз основа на различни критерии могат да бъдат формулирани следните видове имунитет в МНП :
І. Дипломатически имунитет – той представлява съвкупност от специални права и привилегии, които обичайните и договорните норми на МН право предоставят на дипломатическото представителство, с цел да може то безпрепятствено и независимо от властта на държавата, в която е установено, да осъществява своите представителни функции. Дипломатическото представителство обикновено се състои от : -посланик, пълномощен министър и временно-управляващ. Всеки дипломатически представител има дипломатически имунитет, който включва : – лична неприкосновеност (държавата, в която той е представител е длъжна да осигури неговата физическа сигурност); – юридическа неприкосновеност (дипломатическия представител не може да бъде задържан под стража и да бъде привличан под наказателна отговорност – той е наказателно не отговорно лице. Ако той не съблюдава законите на държавата, в която упражнява пълномощията си или е извършил престъпление на нейната територия, тази държава го обявява за “нежелана личност” (persona non grata). С тази специфична дипломатическа мярка той се “поканва” в срок от 48 часа да напусне пределите на страната.
Освен лична и юридическа неприкосновеност, на дипломатическите представители е гарантирана неприкосновеност на резиденцията, на техните жилища и превозни средства.
Дипломатическия имунитет се прекратява в случай на :
-изтичане на срока; – отзоваване; – смърт на дипломатическия представител; – война между двете държави;
ІІ. Консулски имунитет. Консулските функции се упражняват от следните длъжностни лица :
-генерални консули; – вицеконсули; – консулски агенти.
Техния имунитет е уреден от Виенската конвенция за консулските отношения. Съгласно тази конвенция посочените длъжностни лица могат да бъдат задържани в случай на извършване на тежко престъпление

Въпрос 10 Екстадицията като институт на МНП

Екстрадацията е много важен институт за НП и МНП. Този институт е уреден в редица межд. правни актове и във вътрешното законодателство. В България е приет и е в действие специален Закон за Екстрадацията и т.нар. Европейска заповед за арест.
Този институт е форма за межд. сътрудничество в борбата с престъпността. Изразява се в предаване на лица от една държава на друга за извършване престъпление за съдене или изтърпяване на наказание.
Има две форми на екстрадацията:
активна – когато една страна моли друга за предоставяне на лица за съдене
пасивна – когато замолената страна предава лице за съдене на друга страна
Този институт в България съществева от 1935г.-1951г. В продължение на много десетилетия той не се прилага в България. Налице е по-точно пасивна екстардация. В по-новото ни законодателство – НК и НПК съществува забрана за предаване на български граждани на чужди държави за съдене. След присъединяването на България към Европейската конвеция за екстрадация бяха направени някои корекции и се наложи нашето законодателство да се уеднакви с европейското. Европейската конвеция за екстрадация се обнародва в България 1994г., а 1995г. влиза в сила. В съответствие с тези конвенции се прави изменение в НК към текста в чл. 4, забраняващ екстрадация на български граждани като се добавя изречение и така чл. 4 от НК след направените промени гласи, че: „ НК се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина” ал.1 и ал. 2: „ Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на межд. съд за целите на наказателното преследване, освен ако това не е предвидено в межд. договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България”.
Според актовете на ЕС екстрадацията става задължителна.
Възможна е екстрадацията и на лица чужди граждани, но само в случаите когато има договор и този доготор е ратифициран от България.
Разрешението за екстрадация се дава само от съда, а искането за екстрадация се прави от Министерството но външните работи.
Не се допуска екстрадация ако е настъпила т.нар. абсолютна давност. В тази конвенция са уредени случаите, когато не се допуска екстрадация:
когато престъплението от замолената страна се счита като политическо и има политически характер
когато екстрадацията е поради религия, раса, политически убеждения
важен е личният принцип: не се допуска екстрадация за повторно деяние
не се допуска екстрадация когато законодателството на молещата страна предвижда смъртно наказание, а законодателството на замолената страна не предвижда такова наказание
Екстрадацията е възможна съобразно договорен принцип. Поставя се въпроса обаче когато между две държави няма договор за екстрадация на лица, замолената страна да ги екстрадира ли – това е възможно в изключителни случаи и само тогава когато не са налице основанията, които я изключват.
В рамките на ЕС екстрадацията е една постоянна дейност. Създава се раздел за осъдени лица и се регламентира производството по екстрадацията. Позната е екстрадация чрез 3-4 държави. Според Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, влязъл в сила от 04.07.2005г. и обнародван от 03.06.2005г.
Като предмет на този закон се определят условията и редът за осъществяване на екстрадация, както и условията и реда за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест – чл. 1. Чл. 2 на този закон определя екстрадацията като редаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане

ВЪПРОС № 12 СЪУЧАСТИЕ И СТАДИИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. НАКАЗУЕМОСТ.
Съучастие и стадии в межд. престъпление и наказуемост – третират се като в нашето право. Има 3 стадия, както по нашия НК:
приготовление- чл.17 НК в нашия НК приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е наказумо само в предвидените от закона случаи. Деецът не се наказва когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.
Опит-чл.18 НК-опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнитерното деяние не е довършено или макар да е довършено не са настъпили предвиденит в закона и искани от дееца общественоорасти последици на това престъпление. При опит деецът не се наказва с наказанието предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините поради които престъпрението е останало недовършено. При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици.
извършване на престъплението
Да се ползва опората на българския НК.
Тук няма само разграничение за наказуемостта. При нас приготовлението се наказва съобразно закона, а при межд. право се наказва и опитът и приготовлението.
Тук приготовлението и опита се наказват като довършено престъпление. Само се има предвид степента на обществена опасност.
Самоволният отказ не се наказва – чл. 25 от Римския статут. Ако едно лице извърши престъпление самостоятелно, заедно сдругиго или чрез другиго, независимо от това дали другото лице е наказателно отговорно според нормите на този статут то носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компенентността на този съд.
Опитът е започнато изпълнително деяние, което не е довършено. За приготовлението в межд. право няма дефиниция, но за създаване на условия е както по нашия НК.
Съучастие за извършване на межд. престъпление – съдът налага наказателна отговорност ако едно лице извърши престъплението самостоятелно, с другиго или чрез другиго. При извършване на опит за престъпление когато едно лице престъпи към деъствие и започве извършването му, чрез важна стъпка, но престъплението не бъде извършето поради обстоятелства независещи от намерението на лицето, то носи наказателна отговорност според разпоредбите на римския статут. Ако обаче лицето се откаже от извършване на престъплението или по друг начин предотврати извършването му то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление ако изцяло и добролно се откаже от престъпната цел.
Съучастието може да се раздели и тук:
подбудител – този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението – чл.20, ал.3
помагач – този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин – чл. 20, ал. 4
съизвършител
Ако едно лице извърши опит за извършване на престъпление като пристъпи към действие и направи важна стъпка за започването му, но престъплението не бъде извършено поради обстоятелства, независещи от намеренията на лицето, то носи наказателна отговорност. Ако обаче лицето се откаже от извършването на престъплението или по друг начин предотврати извършването му, то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление, ако изцяло или доброволно се откаже от престъпната цел. Лична наказателна отговорност се носи в случаите:
едно лице извърши престъпление самостоятелно или с другиго, независимо дали другото лице е наказателно отговорно
когато нареди, настоява или склони към извършването на престъпление което е извършено или за което е осъществен опит за извършване
в случай на помагачество или когато е осъществен опит със знанието, че група възнамерява да извърши престъпление
Подбудителството е подстрекателство.
Форма на съучастие е извършване на престъпление от група лица (това понятие е дефинирано и в чл. 93 от НК).
Ексцесът също е познат в МНП – извършителят извършва и други престъпления извън тези, за които е бил подбуден от подбудителя.
За МНП, особено за наказателното отношение относно устава на Нюрнбергския военен трибунал завишена наказателна отговорност има за организаторите – организиране в престъпна група, членуване в нея.
Имунитетът не е основание за намаляване на наказанието.

 

ВЪПРОС № 13 МЕЖДУНАРОДНА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ – ПРИНЦИПИ И ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ЧЛ.22 И ЧЛ.24 ОТ РИМСКИЯ СТАТУТ
Межд. наказателна отговорност – както във вътрешното право, така и в МНП липсва легално определение на понятието наказателна отговорност. Това се определя от теорията. Наказанието според българското НП е вид държавна принуда, прилагана от съда по установения ред. Наказателната отговорност се осъществява само от съда – никой друг орган не налага наказателна отговорност. Наказанието се налага по повод на извършено межд. престъпление – то води до ограничаване на свобода.
Целите на межд. наказание са специалната и генералната превенция.
Принципите са: принципът на справедливостта, т.е. наказанието да съответства на характера и тежестта на престъплението.
Няма наказание без закон.
Видове наказания па МНП – това са наказания от Токийския военен трибунал и Нюрнбергския трибунал.
Другаде навсякъде липсва санкционна част. Само в някои конвенции се дава препоръка какви наказания следва да се предвидят в националните законодателства.
По устава на Юготрибунала се предвижда за престъпление, извършено на територията на бивша Югославия затвор, без да се уточнява размерът на наказанието лишаване от свобода. Това може да стане само съобразно практиката и законите в Югославия. В част 7 – чл. 77 от Римския статут са посочени видовете наказания, систематично, по тежест. Има една особеност – наказанията се делят на основни и допълнителни. Първият наш закон е бил такъв. Основните наказания са:
доживотен затвор – като изключим тежкото наказание при наличие на изключително тежки утежняващи вината обстоятелства
лишаване от свобода – това наказание съобразно чл. 77 не може да бъде повече от 30г., а по българското НП лишаването от свобода е до 20г., а при утежняващите вината обстоятелства може да се повиши на 30г.
Наред с налагането на тези основни наказания, съдът може да наложи и допълнителни наказания. В ннашия НК има алтернативни и кумулативни наказания:
глоба според критерии, установени в правилника за процедурата и докзването
конфискация на приходите, имуществото и активите, пряко или непряко получени чрез това престъпление, без да се засягат правата на добросъвестните трети лица.
Вторият вид наказание е конфискация на имущество, придобито пряко или по косвен начин чрез извършени престъпления.

ВЪПРОС № 15 ДАВНОСТТА
Давността е важен институт на МНП. Прилага се във всички отрасли. Тя е материално правен и процесуален институт и определя времевите граници на правоотношенията. Според наказателното законодателство давността води до погасяване на наказателното преследване и наказателната отговорност. В гражданските състави съществува придобивна и погасителна давност. При наказателно-правната давност по същество тя е погасителна и лишава държавата да реализира наказателна отговорност и съответно наложеното наказание. Държавата губи правото си да осъществява наказателно преследване, тъй като всяко правоотношение има свое начало и край. Правната уредба на давността според МНП се съдържа в Конвенцията на ООН от 1970г. за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечествата. В Римския статут давността се разглежда в чл. 29, който гласи, че „Престъпленията от компетентността на съда не подлежат на никаква давност”. Нашият НК – чл. 79, ал. 2 твърди, че престъпленията против човечеството не подлежат на давност. Този институт е уреден и в нашата К, чл. 30.

ВЪПРОС № 17 МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ.
Форми на изпълнителното деяние – чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Статута.
Чл. 6 от Римския статут на межд. наказателен съд определя геноцида като действие, извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти етническа, национална, расова или религиозна група. По смисъла на този член се включва:
убиването на членове от група
насилствено предаване на децата от тази група на друга група
въвеждане на мерки за предотвратяването на раждане на деца в тази група
умишлено налагане на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване
причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членовете от групата
В чл. 7 от Римския статут са отразени престъпленията против човечеството. Според него такова престъпление има характер на систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. Като такива престъпления са изброени – убийство, физическо унищожаване, депортиране или насилствено преместване на население, насилствено изчезване на лица, физическо унищожаване, поробване, апартейд и други нечовешки деяния, умишлено причиняващи голяма страдание или тежко увреждане на тялото и душата.
В чл.8 са разгледани военните престъпления. По смисъла на този статут като „военни престъпления” се разглеждат следните тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949г. Това са следните деяния, които са инкреминирани от Женевската конвенция:
– умишлено убийство
– изтезание или нечовешко отнасяне, в това число и биологически опити
– преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или здравето
– умишлено лишаване на военопленник от правото на справедлив съдебен процес
– незаконното депортиране, преместване
– вземане на заложници

МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ.
Международни конвенционални престъпления се групират в 5 основни вида:
межд. тероризъм
морско и въздушно пиратство
противоправно завладяване на въздушна територия
взривяване на заложници, унищожаване на морски кабели
вземане на заложници
Към втората група престъпления спадат престъпленията против свободата на хората:
търговия с роби
търговия с деца
търговия с жени
Към третата група престъпления спадат екологичните престъпления.
Към четвъртата група престъпления спадат престъпленията против здравето и нравствеността:
наркопрестъпления
порнография
проституция
Към петата група престъпления спадат престъпленията с межд. икономически характер:
поправка на парични знаци
корупция
пране на мръсни пари
Тези престъпления са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления, изброени в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Римския статут на межд. нак. съд.
Тези престъпления са в юрисдикцията на вътрешното, национално законодателство, а не на межд. право.

ВЪПРОС № 17/18 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА – АГРЕСИЯ.
Планирането на агресивна война включва действия свързани с подготовка на военно-оперативни планове, преди започването на самата война.
Подготовка на агресивна война – действия, насочени към осигуряването на благоприятни условия за провеждане на военни операции във всички направления. Подготовката може да бъде вътрешнополитическа (реорганизиране на държавния апарат; приемане на съответното законодателство), икономическа (засилване на военното производство), военна (увеличаване личния състав на армията, провеждане на учения и др.)
Разпалване на агресивна война – както предварителни действия, така и действия в хода на войната (военни провокации към съседите, изявления на държавни ръководители).
Водене на агресивна война – включва ръководенето на военните действия, както на централно ниво, така и надолу по йерархията.

По българския НК престъпленията против мира и човечеството са разгледани в глава 14 от НК.Според чл. 407 който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война се наказва с лишаване от свобода до 8 години.
Агресията се разглежда като прилагане на сила от една държава срещу друга държава, застрашаваща сигурността и.
Като съучастници в агресивни действия се сочат не само преките агресори, но и страните, които предоставят териториите си за осъществяване на такава агресивна дейност, както и подпомагащите агресорите с военни съоръжения.
България в това отношение има познати случаи за предоставяне на територията си и подпомагане на агресивни действия, а това е една тъжна статистика.
МНП се припокрива със вътрешното законодателство по отношение на тези престъпления.
Който планира, подготвя или води агресивна войнапо бълг.НК се наказва с лишаване от свобода от15 до20 години или с доживотен затвор без замяна.
Наказуемо е и прякото и косвено- чрез печат, слово, радио предизвикване на въоръжено нападение от една държава върху друга. Тук наказанието е за подстрекателство към война. Санкцията е лишаване от свобода от 3 до 10 години.Тези деяния са с висока степен на обществена опасност. Те са противоправни и наказуеми по нормите както на вътрешното, така и на международно наказателното право.
Тези престъпления засягат значим кръг обществени отношения и интереси.

ВЪПРОС № 19 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЗАКОНИТЕ И ОБИЧАИТЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА.
По смисъла на раздел втори от глава 14- чл 410 НК който в нарушение на правилата на международното право за водене на война извърши действия или заповяда на някого да извърши действия спрямо болни, ранени, корабокрушенци или санитарен персонал, които да причинят убииство, изтезания или нечовешко третиране- в това число и биологически експирименти е наказателноотговорен за престъпления, извършени против законите и обичаите за водене на война.
Ако някои в нарушение на правилата на международното право за водене на война извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убииства, изтезания или нечовешко третиране- в това число и биологически експирименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания осакатявания или други сериозни увреждания на здраветоотговаря по нормите на МНП за престъпление против законите и обичаите за водене на война.
Принудата на гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава, лишаването на гражданско лице да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура, взимането и заповядването да се взимат заложници, незаконните преследвания, задържания, депортирания , произволното завземане и присвояване на на имущества в големи размери е наказуемо както по смисъла на чл. 412 НК на нашето законодателство, но и по нормите на МНП.
Депортирането или насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно е част от наказуемите състави на Римския статут, но също така и по българския НК.
Наказуемо и осъдително е унищожаването или повреждането на културни исторически паметници и предмети, произведения на изкуството.В нарушение на правилата за водене на война е използването на химическо, ядрено, токсично или биологично оръжие или изобщо ползването на непозволени средства при воденето на война.
Наказуемо е и приготовлението за използване на ядрено, химическо , бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война по нашия НК.

ВЪПРОС № 20 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧОВЕЧНОСТТА – ГЕНОЦИД И АПАРТЕЙД.
Геноцидът е физическо изтребление на големи групи хора, по расови, национални, етнически или религиозни причини. Става въпрос за убийства и изтребления, извършвани по отношение на гражданското население.
Правната уредба на геноцида е предвидена в Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН през1948г. Според тази Конвенция, всички лица, които са извършили геноцид ще бъдат наказани, независимо дали са правителства, държавни служители или частни лица. Конвенцията предвижда виновните да бъдат съдени или от националния съд на държавата, в която е извършено престъплението или от нарочен международен съд.
Българският НК предвижда за геноцид, наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Апартейда е особена форма на расова дискриминация, при която цели групи от хора, в зависимост от тяхната раса, се поставят в неравностойно положение спрямо останалата част от населението и се лишават от политически, социално-икономически и граждански права. Апартейда се прилага с цел да се обезпечи поддържането на расово господство на една етническа група над друга. Апартейда е престъпление срещу човечеството, което сериозно нарушава правата на човека и принципите на международното право. Правната основа на апартейда е международната Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението апартейд от 1973г. конвенцията задължава държавите, които са страни по нея (в това число и България) да наказват лицата виновни в извършване на такова престъпление, независимо чии граждани са.
Престъплението от субективна страна, се извършва с пряк умисъл и специална цел – поддържане на расово господство на определена група хора над друга.

 

ВЪПРОС 21 МЕЖДУНАР ТЕРОРИЗЪМ.ОПРЕДЕЛЕНИЕ,ФОРМИ И ВИДОВЕ

В последните няколко години тероризмът се утвърди като социално-правен феномен, който силно привлича вниманието на учени, политици и законодателите на цялата световна общност. За да се ефективна борба с тероризма е необходимо да бъдат анализирани възникването, развитието и най-вече основните причини за терористичната дейност. Корените на това асоциално явление са заложени още в древността, когато са извършвани терористичи действия, главно под формата на атентати и заговори, завършващи най-често с убийство на владетели и високопоставени държавници.
Понятието “тероризъм” е с латински произход – в буквален превод – страх, ужас.
Същинското международно сътрудничество в борбата с тероризма, започва през 30-те години на 20 век.
В литературата няма единно определение за тероризъм. Тероризмът е обществено опасно явление, което се изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на конкретни политически цели. Характерно за съвременните терористични актове е това, че освен политически цели, те могат да преследват и други – чисто криминални цели (най-често искане на паричен откуп). За тази цел се вземат хора за заложници, използва се шантаж на властите за взривяване на сгради и т.н.
Отличителни черти на тероризма са :
-подкопава и отслабва държавните структури и създава проблеми за тяхното нормално функциониране.
-широко популяризиране на идеите на съответните терористични организации.
-внезапност на действието – изненада-конспиративност (секретност) на терористичните групи.
-шантажиране на властите, с оглед получаване на определен резултат.
Посочените основни черти на тероризма дават възможност да се направи разлика между него и организираната престъпност. При извършването на терористичните акции се използват много от типичните за криминалните деяния механизми, но съществената разлика трябва да се търси в стратегическата цел, която преследват терористите, а именно – осъществяване на политически задачи (подкопаване на вътрешния ред; на сигурността; на законността и т.н.).
По отношение на въпроса: “Какво деяние представлява тероризма в системата от престъпления – международно престъпление ли е или престъпление от международен характер?”, в международната правна общност се е формирало становището, че тероризма е престъпление от международен характер.
Международните престъпление (каквито са престъпленията против мира; против човечеството и военните престъпления) са с по-висока степен на обществена опасност от престъпленията с международен характер (каквото е тероризма) и засягат в различна степен световния мир и сигурността на човечеството.

Тероризма може да бъде разделен на видове, по различни критерии.
1.)според политическата ориентация на неговите членове, той бива – ляв и десен. Левия тероризъм се отличава с идейно-политическата си насоченост, за която е характерно примитивна омраза към демократичните общества. Извършителите се вдъхновяват от илюзията “да се взриви и разруши капитализма, с един удар”. Тези идеи се изповядват от младата интелигенция – млади хора, голяма част от които студенти, които са силно разочаровани от явната социална несправедливост, вина за която според тях носи капиталистическия строй. Най-известни леви терористични организации са “Червените бригади”- (Италия), “Пряко действие”- (Франция), “Революционни ядра”- (Германия). Една от най-характерните черти на съвременния ляв тероризъм се изразява в това, че действията на неговите последователи са насочени предимно срещу ръководния политически елит на западните демокрации, срещу структурите на НАТО и представителите на едрия бизнес.
Десния тероризъм, като самостоятелен вид също се проявява в много държави. Той е най-радикалната активна форма на екстремизма. Специфичен вид тероризъм е “Арабския тероризъм”, който има подчертано религиозен характер и фундаментализъм. По известни организации на арабския тероризъм са “Хизбула”, “Хамас”, “Ислямски джихат” и др.
2.)според методите, които използва, тероризма бива:
-въздушен (въздушно пиратство). През последните 25 години са извършени над 900 терористични акта на отвличане и взривяване на самолети, с 3000 загинали.
-морски тероризъм (морско пиратство). Изразява се в нападение или обстрел на морски съдове, насилие върху екипажи и пътници, отвличане и вземане на заложници и др.
-компютърен тероризъм –Все по-често националните информационни системи стават обект на истинска агресия, от страна на т.н. компютърни вируси. В Р България най-разпространени и най-агресивни са вирусите “Питон”, “Скорпио”, “Джак”.
-телефонен тероризъм – Чрез него е възможно да се създаде паника сред обществото и да се разстрои функционирането на много държавни дейности. Обект на това престъпление у нас са най-вече училищата, съдебните палати и др. важни административни учреждения.
-ядрен тероризъм – Напоследък зачестиха случаите на контрабанда с ядрени материали, от които терористичните групи могат да изготвят атомно оръжие. Утвърди се мнението, че ядрен терор грози света.експертите са категорични, че контрабандата с плутоний и високо обогатен уран са придобили високи мащаби и представляват световна опасност, включително и за народите на Балканите.
-химически тероризъм – разновидност на ядрения, но с химически вещества.
-международен тероризъм – Той е особен вид тероризъм, който се вгражда в конструкцията на другите видове тероризъм – въздушен, морски и т.н. същността на международния тероризъм се изразява в извършване на терористичен акт, с който се цели да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения. Обект на международен тероризъм могат да бъдат лица, ползващи се с международна защита (държавни глави, министри и др.), както и официални помещения, жилища или превозни средства на тези лица, а така също и обществени сгради и съоръжения.

 

ВЪПРОС 22 МЕЖДУНАРОДНОПР СЪТРУДНИчЕСТВО В БОРБАТА СРЕщУ ТЕРОРИЗМА

През последните 20 години тероризмът придоби особено опасни размери. Терористичните актове затрудняват държавните структури, пречат на провеждането на международни форуми, създават напрежение,страх и несигурност в отделните държави. Най-сериозни последици от тероризма са икономическите загуби и гибелта на хиляди невинни и беззащитни хора. Всичко това поражда необходимост от обединяване на усилията на международната общност за противопоставяне на тероризма. Възниква потребност от сътрудничество между държавите, с оглед изграждане на юридическа база и изработване на ефикасни международни форми и способи за борба с това явление. Първа сериозна стъпка в това направление е Конвенцията относно преследване на тероризма, подписана в Женева през 1937г. независимо, че Конвенцията е подписана от 24 държави, тя е ратифицирана само от Индия и то под въздействието на Великобритания, с оглед подтискане национално-свободното движение в тази страна. Следователно тази конвенция не влиза в сила и не поражда правни последици поради политически съображения.
През 1971г. е подписана Конвенция за предупреждение и наказване на лицата, извършили терористични актове. Това е един документ, приет от 13 държави – членки на Организацията на американските държави, който документ е призван да осигури юридически, един геополитически район, в който често се извършват терористични акции. В конвенцията е предвидена възможност, която дава право на всеки член на ООН, да се присъедини към тази конвенция.

 

ВЪПРОС 24
Наемничество.
През 1989г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за борба с вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници. До този момент та не е ратифицирана от България.
Наемник е лице, което :
-е специално наето на място или в чужбина да се сражава във въоръжен конфликт.
-взема пряко участие във военните действия.
-подбудителен мотив за наемника е личната облага. Тези лица получават материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което се изплаща на други воюващи с подобно звание и длъжност.
-наемникът не е гражданин на участваща в конфликта държава, нито живее на нейна територия. Той принадлежи към въоръжените сили на воюващата държава, но не е част от личния й състав.
От изложеното до тук следва да се направят следните изводи:
-не са наемници лицата, които участват във военен конфликт в чужбина, с политически, религиозни и други мотиви, както и с цел да се противостои на агресия. Такива лица се наричат доброволци.
-наемниците са обявени извън закона и следователно нямат статут на “комбатанти” (законно воюващи) и не могат да се ползват с правата, предоставени от Женевските конвенции от 1949 г. (при попадане в плен).

ВЪПРОС 25
Подлагане на мъчения, изтезания и други форми на нечовешко отношение
през 1984г. Общото събрание на ООН прие Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-късно Съвета на Европа приема Конвенция с аналогично наименование. По силата на тези конвенции изтезание е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него сведения или признания.
Субект на престъплението може да бъде само официално длъжностно лице, имащо функции в наказателното преследване.
От субективна страна деянието е с пряк умисъл и специална цел – да се получи някакво признание от измъчвания.
Конвенциите изрично указват, че никакви извънредни обстоятелства (войни, заповед на началник и др.) не могат да служат за оправдаване на изтезанията.
Държавите имат задължение да съдят и наказват виновните лица, които са извършили изтезания, или да ги предадат на държава, която е поискала екстрадирането им.
Всички държави се задължават да не използват като доказателство в наказателен процес онези изявления и показания, които са били изтръгнати чрез изтезания.

ВЪПРОС 26
Престъпления, извършвани на борда на самолет.
Международната правна уредба на тези престъпления обхваща :
-Токийската Конвенция за правонарушенията и някои други действия на борда на въздушния съд – приета през 1963г.
-Хагската Конвенция за борба с незаконното завладяване на въздушните съдове – от 1970г.
-Монреалската Конвенция за борба с незаконните актове, насочени против гражданската авиация – от 1971г.
Обект на престъпленията, предвидени в трите конвенции са обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на транспортните контакти между държавите, живота и здравето на пътниците и екипажа, а също така и сигурността на хората на земята, които могат да бъдат засегнати от евентуална въздушна катастрофа. В повечето случаи тези престъпления са проява на международен тероризъм.
Горепосочените конвенции предвиждат универсална юрисдикция над тези престъпления. Ако престъплението е на борда на военен или др.,държавен самолет, престъпниците подлежат на екстрадиция, в страната по регистрация на самолета. В останалите случаи (самолети на частни авиокомпании), ако не бъдат екстрадирани в някоя от заинтересованите държави, извършителите подлежат на съдене от тази държава, която има фактическа възможност да упражни юрисдикцията си върху тях.

ВЪПРОС 27
Пране на пари и други форми на легализация на доходи.
Тези престъпления са характерни за страните с развита пазарна икономика. Тяхната международно-правна уредба е предвидена в Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, която е приета в рамките на Съвета на Европа. Конвенцията задължава държавите да предприемат законодателни марки за конфискация на облагите от престъпления.
Текста на чл. 215 НК (вещно укривателство) донякъде отговаря на изискванията на тази конвенция.

Подправка на парични знаци с курс в чужбина.
Правната уредба на това престъпление се съдържа в Женевската конвенция за борба с подправката на парични знаци – от 1929 г. тя е в сила и до днес. Конвенцията включва само книжните и метални пари. Извън обхвата остават подправените чекове, кредитни и дебитни карти, държавните ценни книжа и др. в момента е налице бум във фалшифицирането на тези документи. Това налага осъвременяване на конвенцията.
По силата на тази конвенция престъпление са :
-всички действия по изготвянето или подправката на парични знаци.
-изготвянето или придобиването на средства за създаване или подправка на парични знаци.
В българският НК това престъпление е визирано в чл.243.

ВЪПРОС 28
Незаконни операции с наркотични и психотропни вещества.
Международните правни документи, които инкриминират тези деяния са
-Единната конвенция за наркотичните средства – от 1961 г.
-Конвенция за психотропните вещества – от 1971 г.
Тези две конвенции кодифицират материята, свързана с борбата с незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества и очертават насоките за сътрудничество между държаните по този проблем. В чл. 354 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години и глоба за извършителите на тези престъпления.
В Иран, Ирак, Малайзия и други страни не само за разпространение , но и за употреба на наркотици се предвижда смъртно наказание.

ВЪПРОС 29 МЕЖДУНАР НАКАЗПР ЗАщИТА НА ЗАЛОЖНИЦИ

Вземането на заложници е явление, познато още от древността. Чрез заложниците се цели да се шантажират държавите, чиито граждани са те. На тези държави се поставя категорично искане, да се извърши или да не се извършва някакво действие или бездействие.
В днешно време заложници се вземат от членове на терористични организации, т.е. това престъпление може и да е форма на тероризъм. Терористите прибягват до този способ, за да удовлетворят някои свои искания – да получат откуп в големи размери, да бъдат освободени от затвора техни съмишленици и т.н.
С оглед предотвратяване, преследване и наказване на всички действия на вземане на заложници, през 1979г. Общото събрание на ООН прие Международна Конвенция за борба срещу вземането на заложници. В нея е регламентиран въпроса за привличането към наказателна отговорност. Посочено е, че всяко лице, което извършва действие на вземане на заложници “подлежи на наказателно преследване или екстрадиране”. Конвенцията задължава всяка страна да предвиди съответни наказания за тези престъпления. Р България, която ратифицира Конвенцията през 1987г. изпълни това изискване, като включи в НК два състава.

ВЪПРОС 30 ДИПЛОМАТ ЗАКРИЛА

-друг много важен документ, който регламентира наказателно-правния имунитет на определена категория лица е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г. Тази конвенция изяснява съдържанието на понятията : – “дипломатически агент” (шефът на представителството); – помещения на представителството (сгради, включително и резиденцията и земния участък, прилежащ към съответната сграда). Съгласно конвенцията, помещенията на представителството са неприкосновени. Властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на ръководителя на дипломатическото представителство.
Дипломатическия агент не може да бъде задържан под каквато и да е форма и се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава.
Тази конвенция е в сила за България от 1968 г.
През 1963г. е приета Виенската конвенция за консулските отношения. Консулите също притежават статут на лична неприкосновеност, като длъжностни лица и се ползват със закрила от страна на властите на приемащата държава. Те не могат да бъдат задържани , но това на важи в случаите когато консула е извършил тежко престъпление. Тогава компетентните власти могат да предприемат съответни законови мерки за търсене на наказателна отговорност спрямо консула. Конвенцията е в сила за България от 1989г.

 

ВЪПРОС 31
Злоупотреба с ядрен материал.
Уредбата на това престъпление се съдържа в Конвенцията за физическа защита на ядрения материал – от 1980г. в тази конвенция се подчертава, че с развитието на ядрената техника, възникват възможности за злоупотреба с нея и опасност от незаконно придобиване и използване на ядрен материал във вреда на определена държава, или на околната среда.
Конвенцията предвижда следните престъпни състави :
-получаване, използване, предаване другиму или разпиляване на ядрен материал, което може да доведе до причиняване на смърт или телесна повреда на друго лице ;
-кражба, грабеж, получаване с измама на ядрен материал ;
-заплаха за използване на ядрен материал, като шантаж, насочен към дадена държава.

ВЪПРОС 32
Престъпни посегателства върху околната среда.
Тези международни престъпления засягат интересите на цялата световна общност. Към момента съществуват над 30 международни договора по опазване на околната среда, но резултатите сочат, че направеното не е достатъчно.
Изпълнителните деяния на тези престъпления са :
-замърсяване на водни басейни
-замърсяване на почвата и въздуха с нефтопродукти или радиоактивни вещества;
-унищожаване на тропическите гори, на живите морски ресурси и т.н.

ВЪПРОС 33

Незаконно радиоразпръскване.
Международната правна уредба на това престъпление се намира в :
-Европейско съглашение за радиопредаванията, излъчвани извън националните територии – от 1965 г.
-Конвенция на ООН по морско право – от 1982 г.
Същността на това престъпление се състои в установяване (монтиране) на радиопредавателни станции, на кораби и самолети, от които се излъчват вредни смущения на радио-разпръскващата служба на друга държава.
Субекти на тези престъпления могат да бъдат както физически лица, така също и юридически лица (радио- и тв-станции, осигуряващи излъчването)
Виновните носят отговорност съобразно нормите на вътрешното право. Българският НК не съдържа подобни норми.

ВЪПРОС 34
Престъпни посегателства върху културни ценности.
Правната уредба на тези престъпления се съдържа в :
-Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт – от 1954г. прилага се само във военно време.
-Конвенция за мерките, насочени към забрана и превенция на незаконния внос и износ на собствеността върху културните ценности от 1970г.
-Конвенция за опазване на всемирното културно наследство – от 1971г.
Посочените конвенции предвиждат наказателна отговорност за престъпни посегателства (унищожаване, повреждане, кражби, незаконен износ) срещу паметници на културата.
Във вътрешното право, въпросите относно защитата на културното наследство, са уредени в чл. 278 от НК.

ВЪПРОС 35
Контрабанда
До този момент няма международно съглашение, което да урежда контрабандата. Тя се счита за международно престъпление по силата на обичайното международно право. В българското законодателство контрабандата е уредена в чл.242 НК. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в пренасяне на стоки през граница, без знанието и разрешението на митницата. С особено висока степен на обществена опасност е контрабандата на оръжие, наркотици и ядрен материал.
Нелегална емиграция.
Към този момент няма международен правен акт, който да урежда това престъпление. Обикновено държавите решават подобни прояви чрез “затягане” на граничния режим и чрез двустранни споразумения. По обясними причини най-потърпевши от нелегалната емиграция са икономически развитите страни. Не се счита за нелегална емиграция незаконното пресичане на границата от лице, което желае да се възползва от правото на убежище. Не са нелегални емигранти и бежанците по смисъла на Протокола за статута на бежанците – от 1967 г.

ВЪПРОС 36
Морско пиратство.
Това е едно от най-старите престъпления от международен характер. В днешно време, неговия правен режим се определя от :
-Конвенция на ООН по морско право – от 1982г. В нея, под пиратство се разбира всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж, в открито море, извършен от екипажа на частен плавателен съд, с лични цели и насочен срещу друг плавателен съд, неговия екипаж или имущество.
По данни на международната морска организация през последните 10 години са извършени над 200 пиратски акта.
Основни характеристики на морското пиратство :
-то може да бъде извършено само в открито море, т.е. на територия, над която нито една държава не упражнява юрисдикция ;
-пиратския кораб може да е само частен ;
-пиратството е съпроводено с насилие или със заплаха от насилие ;
-пиратските действия се извършват за постигане на лични цели и от користни подбуди.
През 1988г. в Рим бе подписана Конвенция за борба с незаконните актове против морското корабоплаване. В нея освен типичните актове на пиратство са инкриминирани и следните деяния :
-разрушаване на плавателен съд или причиняване на него или на товара такива повреди, които застрашават безопасността на плаването.
-поставяне на борда такива устройства или вещества, които могат да го разрушат или сериозно да го увредят.
-подаване на неистински сигнал за бедствие.

Сблъскване на кораби в открито море.
Тези особени морски катастрофи се извършват поради неспазване на установените правила за морско корабоплаване. Уредбата на тази материя е в Конвенция на ООН по морско право – от 1982г. В нея се посочва, че капитана или друго лице, по вина на което е станала катастрофата се привличат към наказателна отговорност :
-или от съда по флага на кораба ;
-или от съда на държавата, по неговото гражданство.
През 1978г. е приета Конвенция за охрана на човешкия живот на море, която задължава капитана и другите длъжности лица на кораба, да оказват помощ на попаднали зад борда. Предвижда се наказателна отговорност за капитана на кораб, който е могъл да окаже помощ на лице, паднало зад борда и не го е сторил, въпреки, че това не е криело сериозна заплаха за екипажа му или за кораба.

Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи.
Това престъпление е предвидено в Международна конвенция за охрана на подводните телеграфни кабели от 1884г., която е в сила за подписалите я държави и до днес. Конвенцията предвижда наказателна отговорност (лишаване от свобода и глоба) само за умишлено прекъсване на кабел в открито море. Виновния се наказва от съда на държавата по флага на кораба.
В по-ново време тази материя е доразвита от Конвенцията по морско право, която разширява кръга от защитените обекти, като включва към тях и тръбопроводите и високоволтовите кабели. Посегателството върху тях се наказва и когато е по непредпазливост.

 

ВЪПРОС 38
Разпространение на порнография.
Доказано е, че разпространението на порнографски материали, създава условия за извършване на полови престъпления – изнасилване, блудство. През 1923г. в Женева е подписана Международна Конвенция за пресичане на разпространението на порнографски издания и търговията с тях.
В Конвенцията за престъпления са посочени деянията :
-изготвяне и съхранение на порнографски издания с цел продажба и разпространение.
-внос и износ на такива издания, с цел да бъдат пуснати в обръщение.
-рекламиране на порнографски издания.
Конвенцията не дава определение на понятието “порнография”. Този въпрос следва да се реши от националните законодателства.
У нас правния режим на това престъпление е даден в чл.159 от НК, където също липсва дефиниция на “порнографията”.

ВЪПРОС 39 ПОНЯТИЕ ЗА ТРАНСНАЦ ОРГАНИЗИР ПРЕСТЪПНОСТ

Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и
Протокол на Обединените Нации за предотвратяване и пресичане на търговията с
хора, особено жени и деца, и наказанията за нея, допълващ Конвенция на
Обединените Нации срещу транснационалната организирана престъпност
(Протоколът от Палермо), представляван международно признатата база при
противодействието на всички аспекти на трафика на хора.
Конвенцията и Протокола от Палермо са подкрепени от редица международни
закони, конвенции, протоколи, решения или препоръки, визиращи трафика на хора.
Най-важните конвенции, протоколи, решения и препоръки свързани с търговията с
хора са:
• Конвенция на Обединените Нации срещу транснационалната
организирана престъпност;
• Протокол на Обединените Нации за предотвратяване и пресичане на
търговията с хора, особено жени и деца, и наказанията за нея,
допълващ Конвенция на Обединените Нации срещу
транснационалната организирана престъпност;
• Анекс II от Протокола на Обединените наци към Конвенцията за
правата на детето, Търговията с деца, Детската проституция и
Детската порнография (незадължителен);
• Протокол на Обединените Нации срещу трафика на мигранти по
суша, море и въздух, допълващ Конвенция на Обединените Нации
срещу транснационалната организирана престъпност;
• Върховен комисар на Обединените нации по човешките права –
Препоръчителни принципи и указания относно човешките права и
търговията с хора;
• Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация
спрямо жените;
• Конвенция на Европол;
• Решение на Рамката на Съвета;
• Препоръки от Съвета на Европа;

РЕГИОНАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА ОБУЧЕНИЕ ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА МВР В ЮИЕ
• Декларация против търговията с хора на ЮИЕ;30
• Брюкселска декларация за превенцията и борбата срещу търговията с хора.
За цялостен преглед на законовата рамка срещу трафика на хора, вижте
приложената “Преглед на законодателството за антитрафик, Септември 2001” 31
Всички нормативни документи могат да бъдат копирани от уебстраницата на
Цялостната програма за обучение и изграждане на ресурси за борба с трафика на
хора в ЮИЕ”, както и уебсайтовете на Съвета на Европа 32 и ОССЕ ODHIR 33
Национално законодателство
Тази глава ще съдържа национално законодателство, свързано с търговията с хора или подобни нарушения. Тя ще включва и друго национално
законодателство, което може да се използва в борбата с трафика на хора, като например законодателството за прането на пари. Разделът ще бъде разработен от националните екипи Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г. определя организираната престъпност като колективна дейност, извършвана от три или повече лица, свързани в определена йерархия или от лични връзки, и позволяваща на нейните ръководители да извличат облаги или да контролират национални или чужди територии или пазари с насилие, заплахи или корупция, използвани както за самата престъпна дейност, така и с цел проникване в законната икономика. Конвенцията предлага един примерен списък, включващ дейности като трафик на хора, фалшифициране на пари, кражба на ядрени материали, терористични актове и др.
Най-общите характерни особености на организираната престъпност са следните:
– монопол върху определени престъпни дейности (наркотици, проституция…);
– системно използване на насилие срещу лицата, дръзнали да оспорят този монопол или вътрешната дисциплина на организацията;
– изчезването на един от членовете на организираната престъпна група не се отразява върху нейната дейност;
– йерархична и бюрократизирана структура с разпределение на функциите;
– придобити знания в областта на правото, финансите и счетоводството;
– транснационализация на някоя от дейностите на организираната престъпна група;
– възможност да въздейства върху политическите, административните и съдебните процеси.

Можем да говорим за три етапа в развитието на организираната престъпност:
– Хищнически етап – малка група с малка територия, прилагаща насилие с предимно отбранителен характер, престъпленията са чисто инструментални.
– Паразитен етап – групата развива корупционно взаимодействие с представители на законната власт, натрупва огромни ресурси и прониква в законните сектори на икономиката;
– Етап на симбиоза – законните политически и икономически кръгове стават зависими от монополите и мрежите на организираната престъпност;
– Транснационален етап – групата развива дейност в световен мащаб, установява транснационални връзки и е способна на отправя предизвикателства към националните и международните органи на властта.

 

ВЪПРОС 40 УСТАВ НА МЕЖДУНАРОД ТРИБУНАЛ ПО БИВшА Югосл-я от 1995

Този международен военен съд бе създаден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като за седалище бе избран град Хага – Холандия. Международният съд в Хага трябваше да разглежда множеството противоправни деяния, извършени от лица от състава на армията на бивша Югославия по време на войната в Босна и Херцеговина. Именно затова той придоби гражданственост като Юготрибунал.
Бившият президент на босненските сърби Радован Караджич и други от управляващата върхушка, в това число и генерали, трябваше да понесат своята отговорност за извършените от техни подчинени екзекуции на десетки хиляди мирни жители. Според различни източници убитите босненски мюсюлмани са над 20 000, повечето от които са погребани в масови гробове.
За съжаление трябва да се отбележи, че в сравнение с предишните международни военни съдилища – Нюрнбергския и Токийския, международния военен съд в Хага не успя да изпълни докрай своята мисия. Не наказа всички виновни и не се е превърнал все още в ефективен орган

ВЪПРОС 41
Търговия с жени и деца.
Тази група престъпления се отнася до проституцията и някои явления, свързани с нея. През 1921г. е приета Женевската конвенция за забрана на търговията с жени и деца. Най-голямо значение в борбата с тези явления има подписаната в Ню Йорк Конвенция за преследване на търговията с хора, по силата на която, за престъпления с международен характер се счита:
-сводничеството (даже и със съгласието на склоненото лице).
-съдържателството, управлението и финансирането на публични домове.
В българския НК има съответни състави за склоняване към проституция и отвличане на лице от женски пол, с цел да бъде предоставено за развратни действия. Самата проституция не е престъпление.
Що се отнася до правния статут на децата, в Конвенцията за правата на детето от 1989г., са инкриминирани следните деяния:
-склоняване или принуждаване на детето за всяка сексуална дейност.
-използване на деца в проституцията или при изготвянето на порнографски материали.
В българското законодателство – чл.188 от НК е инкриминирано деянието “принуждаване на непълнолетно лице към проституция”.