СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ

1. Правна същност и особености на съдебната експертиза. Основни законови принципи в НПК и ГПК. Общи черти и различия на съдебната експертиза в наказателното и в гражданското производство.

Относно същността на съдебната експертиза становищата са различни, но преообладаващото е това на академик Стефан Павлов, според когото експертизата се определя като дейност в наказателния процес, която на основата на специални знания в областта на науката, изкуството или техниката съдейства за изясняването на някои обстоятелства по делото чрез даване на заключение (мнение) от назначеното вещо лице, основано върху налични или събрани в хода на експертизата доказателствени материали. В нашето гражданско-процесуално право становището по този въпрос на проф. Живко Сталев е, че необходимостта от вещо лице следва от невъзможността съдът да бъде всезнаещ и че ако съдът е разполагал с необходимите знания, той би могъл да стигне до същите изводи, от които се състои заключението на вещото лице. Една от основните причини да няма единно становище по въпроса за същността на експертизата може би е тази, че при експертизата е налице едновременно проявление на идентични или близки на останалите следствени действия, черти и в същото време на отличаващи от тях особености и характерни, присъщи само на експертизата, черти. Или експертизата е процесуално установен способ за събиране и проверка на доказателствата, когато за това са необходими специални знания в изкуството, науката, техниката и др.

От тук възниква въпросът относно причините за съществуващите различия по отношение същността на експертизата. Анализът на този проблем показва, че освен мястото, което заема тя в системата на НПК, има и някои характерни черти в сравнение с другите способи за събиране и проверка на доказателствата, а именно:

– Първо, експертизата е правно установена дейност за изясняване на определени обстоятелства по делото, когато за това са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката.
– Второ, тази дейност не се извършва от компетентни органи (има се предвид в съдебното производство и съда), независимо дали притежават специални знания, а от специалисти от съответното учреждение или организация или специалисти извън тях, които имат нужната квалификация.
– Трето, резултатите от експертизата зависят от нивото на отделната частна наука, към която се отнасят необходимите специални знания, както и от конректната методика на изследване, докато резултатите от другите следствени действия зависят главно от правилната процесуална и криминалистична организация на подготовката и извършването й.
– Четвърто, експертизата се назначава при нормативно предвиден ред и форма, освен по усмотрение на компетентния орган, и по инициатива на заинтересованите субекти на процеса.
– Пето, тя се извършва при условията на суверенност на вещото лице да даде едно или друго заключение или да се откаже да извърши експертизата, когато намери, че не е компетентен или че са налице необходимите за тези условия, както и при необвързаност на компетентния орган с резултатите на експертизата.
– Шесто, организира се при наличието на достатъчно възможности за ръководство и контрол от страна на компетентния орган.
– Седмо, не се извършва въз основа на нормативно предвидена ”технология”, за разлика от другите съдебни действия по разследването, а само в съответствие с методиката на съответния вид експертиза.
– Осмо, позволява да се направи проверка на резултатите от изследването и да се коригират допуснатите грешки при назначаването на повторна експертиза, възложена на друго вещо лице, докато при повторното извършване на останалите действия по разследването, с изключение на следствения експеримент, не съществуват такива условия.
– Девето, дава възможност да се използва опитът, знанията и творчеството на представители на различни клонове на науката, изкуството или техниката и по този начин осигурява приноса на тези лица за установяване обективната истина в накзателното производство.

Посочените особености позволяват потвърждение на извода, че експертизата е способ за събиране и проверка на доказателствата по делото. Именно по тази причина е и предвидена в НПК, заедно с другите способи за събиране и проверка на доказателствата. Това становище е подкрепено и от правомощията на компетентния орган във връзка с неговото назначаване, подготовка и извършване, а именно да се преценяват, както и при другите действия по разследването, основанията, налагащи назначаването им, да определят конкретния обект и задачи на експертизата, експертното учреждение и вещото лице, да определя срока на експертизата и да подложи на съответната преценка резултатите от експертизата с другите доказателствени материали по делото, независимо от конкретното значение на експертното заключение за делото за установяване на обективната истина.

Освен факта, че принадлежи към способите за събирането на доказателства, съдебната експертиза има и свои присъщи само на нея специфични черти и особености, а именно – използването на специални знания има приоритетно място и значение пред другите знания; осъществява се от два намиращи се във връзка и взаимодействие субекта – от една страна компетентният орган, субект на експертизата като процесуално-следственно действие, и то друга страна вещото лице, което се явява субект на физическото извършване на експертизата, което е с установени в НПК права и задължения в това му качество.

Какво се разбира под ”специални знания” – в действащото законодателство липсва точно определение. Този въпрос се решава конкретно съобразно направената преценка на съответния орган. В тази връзка – становището на проф. Цеков –  специални знания са знанията из областта на науката, изкуството, техниката и пр., които притежават професионално занимаващите се със съответната дейност специалисти и които позволяват да се решат задачите на съответната експертиза, като използват съответни научни методи на отделната частна наука, както и разработените за прилагането на тези методи технически средства и материали, а също и експертния опит. Не са специални знания например общонаучните, общокултурните и общотехнологичните, както и правните, освен отнасящи се до чуждо законодателство, знания.

Предвид действащата нормативна уредба у нас съдебната експертиза е изградена въз основа на някои основни принципи:
– принцип на едноличната експертиза и по-рядко на колективната
– принцип на незадължителност на експертизата (освен по чл. 117 НПК)
– принцип на избор на вещо лице от компетентния орган и по изключение неговото определяне от ръководителя на съответното експертно учреждение
– принцип на наказателна отговорност за даване на невярно или заинтересовано заключение
– принцип на извършване на експертизата при тясна връзка и взаимодействие с разследващите органи или съда
– принцип на суверенност на вещото лице при извършване на експертизата
– принцип на извършване на експертизата от физически лица
– принцип на извършване на експертизата от специалисти, притежаващи необходимата професионална правоспособност (когато такава се изисква)
– или от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото
– принцип на независимост на вещите лица от страните в процеса
– принцип на незадължителност на експертното заключение за разследващите органи и за съда
– принцип за писменото експертно заключение

Основен принцип при експертизите е принципът на специалните знания. При различните видове експертизи съществуват различни възможности за използването на специални знания от дадена област. Това главно зависи от общото научно равнище и от равнището на конкретната методика на съдебната експертиза, от обекта на изследването и характера на поставените задачи. Налице са и някои специфични особености относно приложното поле на експертизата. За разлика от останалите следствени действия използването на експертизата далеч надхвърля рамките на наказателното и гражданското производство. Не са редки случаите, когато експертните изследвания съдействат за изясняването на въпроси с голямо историческо и културно значение.

Различие между експертизата и останалите следствени действия по разследването има и по връзката й с научния и техническия прогрес, по възможностите за използването на тяхните постижения в правораздавателната дейност. Решавайки своите специфични задачи с помощта на специални знания, експертизата съдейства за повишаване обективността на разследването и на съдебното следствие, осигурява идентификационни доказателствени материали както в наказателния, така и в гражданския процес.

Назначаването на експертизата в наказателното и гражданското производство се обуславя като крайно необходимо за изясняването на някои обстоятелства по делото, където трябва да се приложат специални знания. Общият принцип е принципът на преценка на експертното заключение както в наказателния, така и в гражданския процес, като съдът преценява експертното заключение заедно с другите доказателствени материали по делото. Съществува едно общо положение, а именно това е недопустимостта за назначаването на експертизата по прилагането на закона, освен ако законът е на чужда страна и съдът не го познава. И в двата процеса експертизата се основава на принципа на извършването й от физическо, а не от юрдическо лице. От еднакви позиции е подходено при назначаването на експертизата и при определянето на обекта и задачите, както и материалите, които се предоставят. Принципите, върху които е изграден институтът на съдебната експертиза, са общи, а що се касае до различията относно експертизата в гражданския и в наказателния процес, те са обусловени от двете производства. Едно от тях се отнася до основаннията (например по смисъла на разпоредба на НПК съдът и органът на досъдебното производство назначават експертизата, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са нужни специални знания). Налице има различие и относно допълнителната и повторната експертиза (в НПК в сравнение с ГПК този въпрос е решен значително по-добре). Също така по отношение призоваването на вещото лице в съдебно заседание този въпрос е по-добре уреден в ГПК, където според разпоредбата вещото лице се призовава на заседанието да потвърди представеното заключение и да отговори на въпросите, а непризоваването на вещото лице е едно процесуално нарушение.

Какво е значението на съдебнаата експертиза – това е един от институтите с нарастващо значение в правораздавателната дейност. То се изразява в няколко основни насоки, а именно:
– първо, за събиране и проверка на доказателствения материал по делото с помощта на специални знания (това е основното значение, като особено силен израз намира в онези от случаите, когато е невъзможно заместването на експертизата с друго следствено действие, например разпит или претърсване).
– второ, относно предотвратяването на престъпленията, като същевременно се разкриват причините и условията, способствали тяхното извършване
– трето, за изясняването на други, извънсъдебни въпроси от областта на културата, историята и пр.
– самостоятелно значение има и превантивната роля на съдебната експертиза.

В сега действащото законодателство е закрепено задължението на вещото лице да посочи в заключението си новооткритите материали, които са от значение за делото. Необходимо е освен посоченото да се осъвършенства нормативната уредба на експертизата – доразвиване и по-детайлно закрепване на някои от принципите на експертизата, както и по-нататъшната демократизация на института както от гледна точка на назначаването, подготовката и извършването на експертизата, така и във връзка с броя на вещите лица. По-правилно е нормативно да се закрепи дуалистичния принцип, тоест експертизата да се възлага на две вещи лица вместо само на едно, както е сега. Това в голяма степен би съдействало за предпазване от корупция и би повишило обективността и обосноваността на експертните заключения, както и би довело до намаляване на повторните експертизи и на вероятните изводи.

2. Възникването на съдебната експертиза и правна уредба на експертизата след Освобождението. Състояние и тенденции на развитие.

Експертизата се явява в качеството си на един от ранно възникналите процесуални способи за събирането на доказателствата както в наказателното, така и в гражданското производство. Утвърждаването й в правораздавателната дейност се свързва с 19 век. Тогава завършва и формирането на редица благоприятни предпоставки, като по-характерните черти през този период са следните:
– демократизирането на европейската законодателна система
– нарасналите възможности за разностранно изследване на веществените доказателства и документи, дължащо се на голямото развитие на естествените и техническите науки, на химията, биологията, психологията и пр.
– нарасналата социална потребност от използването на експертните изследвания и издирвателната дейност в борбата с престъпността
– по-решителното утвърждаване през този период на идеята за правораздаване върху достатъчно съдебни доказателства като необходима основа за вътрешносъдийско убеждение в противовес на господстващата система на формалните доказателства.

Съдебната експертиза се появява като естествено продължение и закономерна последица от развитието на дактилоскопията, съдебната медицина, трасологията и др. Особена заслуга в областта на съдебната експертиза има Менделеев. Според него целият този процес на изследване от започване до завършването му трябва да стане в присъствието на следователя или на упълномощеното от него лице. Тази идея за взаимодействието е твърде актуална и днес.

Общите предпоставки и вътрешните фактори на развитието на съдебните експертизи в отделните страни са твърде различни. Например във Франция през 16 век вече се отделя внимание на експертизата на документи, докато тази експертиза вече е твърде популярна в древния Рим. В Русия тази експертиза води началото си от времето на Петър Велики и както в Рим тя се явява сериозно противодействие по отношение подправянето на завещания.

След Освобождението от 1878 година  за много кратък период от време се създават благоприятни предпоставки за развитие на експертизата. Още в първия Закон на гражднското съдопроизводство от 1882 година е обособен самостоятелен раздел, посветен на експертизата, а именно в глава 6: ”заключение на вещи лица”. В първата разпоредба на този раздел чл. 102 е закрепен принципът за назначаването на експертизата по усмотрение на мировия съдия или по волята на страните. В чл. 103 от същия закон е посочен и броят на вещите лица – от 1 до 3. Също така принципът на техния избор – по взаимно съгласие на страните, и окончателно решаване на въпроса от мировия съдия при липса на такова съгласие. Тези основни положения дори са запазени до днес, като следва да  се отбелжи, че аналогично е положението със Закона за углавното съдопроизводство от 1897 година. Така например според чл. 142 от него експертизата се извършва, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са необходими специални сведения и опит в науката, изкуството, занаятите, в промишлеността или какво да е друго занятие и пр. За сравнение – в чл. 144 от НПК се вижда, че въпросната уредба е по-добра, защото по-изчерпателно са очертани хипотезите от необходимите специални знания и опитност. Предвид закона вещи лица са лицата с различни професии – лекари и др., които с продължителни занятия са придобили особена опитност. В този закон е закрепен и принципът за повторната експертиза, извършването на съдебно-медицинската експертиза, както и съдебната експертиза в съдебното производство.

Така съдебната експертиза в България след Освобождението се е развивала при изключително благоприятни норнативни предпоставки. Особено благоприятно отражение върху това развитие са оказали и някои външни фактори, а именно – това е западноевропейското законодателство и практика, а също и развитието на съдебната експертиза в Русия.

Съдебната експертиза в България се отличава и с някои други положителни страни – запазване на създадените тенденции и опит, наред с осигуряването на условия за едно селективно приемане на новите тенденции на експертизата в Европа.

4. Състезателна съдебна експертиза. Контадикторна и контролирана съдебна експертиза. Особености наколекстивната съдебна експертиза и принципа на състезателната експертиза. Сравнение.

Това е една от причините България да остане настрана от института на т.нар. състезателна експертиза. Тя заслужава известно внимание и предвид нейното място в историческото място на експертизата, въпреки че у нас не е въвеждана. Тя е известна в класическите й форми на т.нар. контрадикторна и контролираната, които обаче не се оказват достатъчно жизнени. Тяхната характеристика:

– контрадикторната експертиза, която не се извършва в много страни (популярна в Холандия, Англия, Люксембург), предполага назначаването на минимум двама експерти с равни права, като единият от тях се посочва от следователя или съда, а другият от обвиняемия по делото. В случай, че в резултат на извършеното изследване двамата не стигнат до общо мнение, тогава се назначава трети експерт. Той може да бъде предложен от завършилите изследването двама експерти или да е избран от съда. Неговото заключение се приема като окончателно;

– контролираната експертиза носи наименованието си предвид ролята на наблюдаващия експерт – експертът на защитата. Той директно не взема никакво участие при извършването на експертизата, но контролира работата на назначение от съда експерт.

5. Система на съдебната експертиза в България. Тенденции на развитие на правната уредба.

Какво е състоянието и проблемите на съдебната експертиза в България – на много добро ниво е. Освен сравнително-подробната регламентация в НПК и в ГПК, тази материя е уредена и в редица наредби – за съдебните и арбитражните експертизи, за авто-техническите експертизи, за съдебно-медицинските, съдебно-психологическите експертизи и др. Върху добра организационна структура са поставени две от основните и най-големи групи експертизи – криминалистичните и съдебно-медицинските. Най-често срещаните в съдебната практика експертизи се извършват от вещите лица. Наред с тези благоприятни изводи съществуват и редица проблеми, дължащи се на догматичния път в развитието на експертизите:
– липсата на съвременни предпоставки за развитието на съдебнаата експертиза в съответствие с нуждите на правораздавателната и правозащитната дейност – незадоволитеното обновяване и реконструиране на материално-техническата база, липсата на дългосрочни научни изследвания както по общите въпроси на съдебната експертиза, така и на отделните видове, липсата на национална система за обощаване на  положителния опит, както и на допуснатите грешки и недостатъци, неизграждането периодично на нови експертни звена и лаборатории.

Съдебни експертизи            19.10.2010г.

Вторият проблем са допусканите тактически грешки  при органиазцията на експертизата. По-типични грешки – несвоевременното назначаване на съдебните експертизи, бавното осигуряване на условията за извършването.
Третият проблем са слабости, допуснати в самата организация на допълнителната, повторната, колективната и комплексната експертиза. Така например продължава практиката за основание акта за назначаване на допълнителна, повторна експертиза не толкова въз основа на законовите основания и на действителните нужди от използването на специални знания, колкото до възраженията на заинтересованите лица и формалните искания. Също така не достатъчно се използва комплексната експертиза, главно поради незадоволитеното познаване ролята и възможностите за използване на интердисциплинните знания и допусканите грешки в тактическата организация на експертизите по делото.

Възниква въпросът кои са основните насоки за развитието на съдебната експертиза в България. Те се определят от два основни фактора – вътрешен и външен. Вътрешният от потребностите на съдебната практика и потребностите на самата експертиза, а външният – от развитието на съдебните експертизи в други страни.

Макар и зависимо от различни условия, развитието на съдебната експертиза протича обикновено в три основни насоки. Първата е нормативното развитие, втората е методическото, третата е организационното развитие на предпоставките. Нормативното развитие е една от основните насоки, характерна специално при изграждането на новата съдебна система. Трябва да се регламентира по-ясно съдействието между разследващите и съдебните органи от една страна и от друга –  експертните органи в периода, свързан с назначаване, подготовка и извършване на експертизата. У нас след назначаването на експертизата основните въпроси на подготовката и извършването й остават извън погледа и контрола на досъдебните органи и на съда. За разлика от нас обаче има страни като например Франция, където вещото лице трябва да извърши своята дейност, държейки следователя или съда в течение на своята работа. Също така недостатъчно е уредено изчерпателно в подзаконовата нормативна уредба и положението на ръководителя на експертното учреждение при избора на вещото лице, при разрешаването на възникнали конфликтни ситуации в дейността, при колективните експертни изследвания и при осъществяването на контролните функции.

Не са предвидени и някои правни възможности на обвиняемия при назначаването на експертизата като избора на вещо лице, както и запознаване с резултатите от експертното изследване. Всъщност той разполага със същите права, които има при провеждането на някои други действия по разследването. Не е предвиден също така разпитът на вещото лице в досъдебното производство. Липсват и достатъчно законови и подзаконови изисквания, с някои изключения, относно професионалните и моралните качества, които трябва да притежават кандидатите за вещи лица. Не са регламентирани и изискванията относно оценката на експертното заключение.

Методологическото развитие на експертизата се изразява обикновено в две насоки – първата е усъвършенстване на съществуващите методики за извършването на отделни съдебни експертизи; втората е разработването на нови методики за нови съдебни експертизи. Усъвършенстването на използваните методики предполага повишаването на тяхната ефективност. В тази връзка трябва да се отбележи, че от много голямо значение се явява въвеждането на количествени методи и по-широко използване на технически средства. Като една от много съществените насоки, свързана с методическото развитие, е разработването на нови методики, например за одорологичната (одорология – наука за миризмата) експертиза; експертизата за генната идентификация за намерените следи от кръв, от слюнка и някои други следи от биологичен произход.

Има и редица проблеми по отношение на едни от най-често срещаните експертизи – тези за документи. Както е известно, няма единна методика, свързана с установяване времето на написване на документа. Необходимо е и по-нататъшно развитие на организационните предпоставки на съдебната експертиза. То се свързва с инфраструктурата на съдебната експертиза и системата от експертни учреждения и звена в страната. Като основен елемент на инфраструктурата може да се посочи съотношението между видовете експертизи.

Редица въпроси възникват предвид по-нататъшното развитие на експертния състав. Липсват и някои критерии относно подбора на вещите лица. Конкурсното начало не се използва. Проблемите на възникването, състоянието и насоките на развитието на съдебната експертиза са свързани помежду си и вътрешно зависими. Едновременно с това възникването, състоянието и насоките на развитие на съдебната експертиза в другите страни в Европа се явяват много добри предпоставки за използването на положителните резултати у нас както в теорията на съдебните експертизи, така и в практиката.

6. Назначаване на съдебни експертизи.

Назначаването на съдебните експертизи е добре уредено както в НПК, така и в ГПК. Законодателят е определил основанията за назначаване (чл. 144 НПК, чл. 157 ГПК), съдържанието на акта за назначаването, начина на връщането му, лицата, на които се възлага, лицата, които не могат да бъдат вещи лица, както и основанията за допълнителна и повторна експертиза.

Достатъчно ясно са закрепени и принципите, които трябва да се спазват при назначаването на експертизата – необходимостта от специални знания в изрично посочените области на науката, изкуството и техниката в НПК, в науката, изкуството, занаятите и др. в ГПК. Второ, възлагане експертизата на физически лица. Трето, възлагане експертизата на специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност, подготовка и опит в съответната област. Четвърто, забрана за съвместяване на две процесуални качества по едно и също дело. Пето, независимост на вещото лице от страните в процеса.

Назначаването на съдебната експертиза е възможно, освен по инициатива на органите на досъдебното производство и на съда, още и по искане на субектите на процеса и страните по делото. И в НПК, и в ГПК е определено съдържанието на акта за назначаването на експертизата, обекта, задачите на изследването, както и вещото лице, на което се възлага експертизата, материалите, които се предоставят и срока за представяне на заключението. Писменото посочване на основанието предпазва в известна степен от необмислено назначаване на експертизата и съдейства за уточняване характера на необходимите специални знания.

Основно място в акта заемат данните за обекта на експертизата, подлежащ на изследване. Той трябва да е достатъчно индивидуален, но ясно отграничен от другите сходни обекти върху същата материална основа. Благоприятното отражение на посоченото е главно в две насоки – осигурява се бързина и точност при работа по делото и се избягва смесването с други обекти.

Специално внимание в процесуалния документ се отделя на задачата на експертизата. Формулирането й трябва да отговаря на три основни изисквания – изчерпателност, правилна предметна последователност и непоставяне на задачи за изясняването на обстоятелства или относно прилагането и тълкуването на законите в страната. Спазването на първото изискване намалява необходимостта от допълнителна експертиза, а на второто – постигане на по-голяма обоснованост и дълбочина на изследването. Благодарение на това резултатите от решаването на първата задача подпомагат изследването на втората, а от двете заедно – за решаването на по-следващите задачи.

В акта изрично се посочва вещото лице, на което се възлага експертизата, данните за образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице, предвид изискванията в НПК и ГПК. Компетентният орган трябва да е уверен, че задачите на експертизата ще бъдат добросъвестно и компетентно решени, както и да има доверие в моралните и етичните качества на вещото лице, издигнати като необходима предпоставка наред с професионалните. Предвид посоченото необходимо е създаването на професионални карти на вещите лица със сведения за тяхната специалност, практическа подготовка и опит.

С основно значение се явява и срокът за представяне на заключението. В ГПК този въпрос е решен радикално – поне пет дни преди съдебното заседание. В НПК основната експертиза се извършва в стадия на досъдебното разследване, поради което определението на срока за представяне на заключението не е без значение за пълнотата и качеството на експертното изследване. При определяне на срока трябва да се изхожда от сложността на изследването, характера на поставените задачи, условията за извършването на експертизата и опитността на вещото лице.

Втората хипотеза за назначаването на експертизата в съдебно заседание. При насрочването на следващото заседание на съда трябва да се държи сметка за нужното за експертизата време за пълноценното извършване. Макар и издаден по съответния ред и форма, процесуалният документ за извършване на експертизата подлежи на изменение и допълнение от органа, който го е издал във всичките му части, включително на избраното вещо лице. Това е така, защото заместването на едно вещо лице с друго не може да не даде отражение върху срока и обхвата на изследването. С основание в тези случаи е в сила правилото, че заместването става по процедурата на назначаването.

Във връзка с процесуалната уредба на назначаването:
– длъжни ли са съответните органи да уведомят  заинтересованите лица за назначаването на експертизата?
– трябва ли отказът на компетентния орган  да се фиксира мотивирано в съответния процесуален документ?

В ГПК е предвидено уведомяване, но само на ръководителя на съответното учреждение, стопанска, обществена или научна организация, които осигуряват условия за извършване на експертизата. Това става чрез изпращането на препис от определението на съда за назначаване на вещите лица. Подобно е решението в НПК. Не е предвидено обаче изрично заинтересованите лица да се уведомяват за назначаването на експертизата. Също така по силата на чл. 148, ал. 3 НПК заинтересованите лица предявават отвода на вещото лице пред органа, който е назначаил експертизата, а според ГПК всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея. И в двата случая заинтересованите лица и страните трябва да бъдат уведомени за назначената експертиза и името на вещото лице. При условията на нашата съдебно-експертна практика мотивите за отказ могат да бъдат в две насоки – първата е липса на потребност от използваните специални знания; втората е невъзможността от използване на исканите специални знания поради липса на методика за извършване на съответните експертни изследвания, поради недостатъчен материал в подлежащия на изследването обект и поради недостатъчен сравнителен материал в случаите на идентификационни експертизи (съдебно-почерковата експертиза).

Има и някои тактически изисквания, които следва да бъдат спазени. Освен тактически могат да се нарекат и криминалистични. Те имат значение за всички видове експертизи, независимо от характера на необходимите специални знания, за назначаване на първоначалните и повторните, едноличнити и колективните, еднородните и комплексните. Тези тактически изисквания засягат предимно организацията на съдебните експертизи и дават отговор на нормативно неуредените въпроси, като се основават на законова регламентация както в НПК, така и в ГПК.

Практическото им приложение се отнася до определяне характера на специалните знания и на тази основа експертизата, която трябва да бъде назначена. В случая се държи сметка за обстоятелствата по делото, за изясняване на необходимите специални знания, за особеностите на обекта на експертизата, както и методиката на извършването й, за задачите, които се поставят, за тези, които не могат да бъдат решени и т.н.

Определяне вида на експертизата – дали се назначава еднородна или комплексна, еднолична или колективна. При решаването на въпроса се има предвид характера на подлежащите за изясняване обстоятелства, необходимите за това специални знания, сложността на поставените задачи, възможностите на методиката на изследването, особеностите на обекта на експертизата, количеството, качеството на сравнителния материал, когато експертизата е идентификационна. Трябва да се отчетат и условията и срока за нейното провеждане.

Преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертизата при конкретното състояние на делото, научните и методическите възможности в момента – с изключение на задължителните експертизи (по чл. 144 НПК) в останалите случаи съдът преценява конкретно възможно ли е използването на специални знания при съществуващата методика на изследване, какво е научното равнище, професионалната подготовка и опитът на вещото лице.

Определяне мястото, поредността на експертизата в следствените действия – не бива да бъде назначавана преждевременно или със закъснение, а само когато са налице необходимите предпоставки за извършването й. Има експертизи, които заемат място в първоначалните и неотложни следствени действия (например при разследване на ПТП – авто-техническата експертиза, съдебно-медицинската експертиза).

Трябва да се вземат мерки за запазване обекта на експертизата и на сравнителния материал от влиянието на външни фактори и заинтересовани от изхода на делото лица. Качеството на обекта зависи от качеството на поставените задачи. В практиката неоснователно не се обръща внимание на неблагоприятните последици и ненавреме се оценяват трудностите, които могат да възникнат. Вещото лице носи административна отговорност, ако откаже да даде заключение, и наказателна, ако даде неверно заключение.

3. Основните видове експертизи в България. Правен режим класификационни критерии. Характеристика на отделните видове експертизи.

Независимо от неблагоприятното въздействие  на различни причини, съдебната експертиза у нас се е развивала както количествено, така и качествено. Тоест чрез усъвършенстване на използваните методики и подобряване  на научно-техническата основа. В България се извършват основните видове съдебни експертизи. Те могат да бъдат класифицирани по различни критерии:

1.  В зависимост от принадлежността на използваните специални знания към определена частна  наука и от връзката на съответната експертиза с тези знания – криминалистични, съдебно-медицински, съдебно-счетоводни, финансово-икономически, химически и физико-химически, съдебно-технически, съдебно-биологични и др.

2. От гледна точка характера на решаваните задачи – идентификационни,  експертизи за определянето на груповата принадлежност и неидентификационни експертизи.

3. В зависимост от броя на експертизите – еднолични и колективни

4. От гледна точка обема и характера на използваните знания – еднородни и комплексни

5. Зависимост от мястото на експертизата сред другите способи за събиране и проверка на доказателствата по делото – основни и допълнителни, първоначални и повторни.

В наказателното производство най-често се срещат съдебно-медицинските и криминалистичните, а в гражданското съдебно-счетоводните и експертизите на документи. Преобладават едноличните пред колективните и еднородните пред комплексните.

Особености на отделните видове експертизи:
– криминалистичните се назначават и в наказателното, и в гражданското производство. Те се отличават от останалите съдебни експертизи по два основни признака – това, че се използват криминалистични знания и освен това се извършват с помощта на разработена и доразвита от криминалситиката методика на изследване. Криминалистичните експертизи решават и трите вида задачи, а именно – идентификационни, по определяне на груповата принадлежност и установяването на определени обстоятелства по делото. Благодарение на това по много дела те са един от основните способи за събиране  и проверка на доказателствата. С тях се изследват голяма част от образуваните в резултат на извършеното престъпление веществени доказателства. Също така те осигуряват достоверни изводи и категорични резултати при изследването на всички видове документи, използвани в практиката, ценни книжа, парични и др. знаци. Към криминалистичните експертизи се отнасят следните – те са 14 самостоятелни експертизи – трасологичните експертизи, съдебно-балистичните експертизи, експертизите на документи (19 самостоятелни експертизи в два големи дяла – почеркови експертизи и експертизи за техническо изследване на документи), за идентификация на човека по външните признаци, експертиза за идентификация на човека по гласа и речта и др.
– съдебно-медицинската експертиза – появява се сравнително късно в съдедбното производство (на труп и на телесни повреди). Развитието й е свързано с развитието на съдебната медицина – през 16 век, в законодателството на някои западноевропейски страни, там се включва и съдебно-медицинската експертиза. Някои принципи се установяват законово, по голямата част са валидни и в наше време – призоваването на лекари по дела за детеубийства, убийства чрез отравяне, чрез нанасяне на телесни повреди и др. Най-голямо развитие съдебната медицина бележи през 19 век. В България особени заслуги – съдебните лекари проф. д-р Атанас Теодоров, Ружа Василева и др. Съдебно-медицинските, както и съдебно-психиатричната експертиза са от привилигерованите от закона (чл. 144 НПК – те са задължителни). Съдебно-медицинската експертиза бива четири вида – съдебно-медицинска експертиза на живи лица, съдебно-медицинска експертиза на трупове на починали от насилствена смърт лица, на починали поради неблагоприятно въздействие на някои фактори на външната среда, при ненасилствена скоропостижна смърт, на трупове на новордени и на части от трупове; съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства от човешки произход (кръв, пот, слюнка и т.н.); съдебно-медицинска експертиза по писмени данни за установяване характера на телесните повреди, причините за настъпилата смърт и др.
– съдебно-счетоводната и финансово-икономическата експертиза се назначават за изясняването на различни обстоятелства по делото, когато за това са необходими специални знания по счетоводна отчетност, финансово-икономическа и финансово-контролна дейност. Извършват се от щатни и нещатни вещи лица и съответните служби. На щатна длъжност се назначават лица с висше образование по финансови, иконномически, счетоводни или правни науки с трудов стаж като счетоводители, икономисти или финансови ревизори 12 години. Вещите лица носят и съответната дисциплинарна отговорност.
– химически и физико-химически – първите се появяват скоро след Освобождението, през 1880 година, за нуждите на разследването и по-специално за доказване или изключване на отравяне. Обект на експертно изследване могат да бъдат различни вещества, техни частици от пишещи средства, документи, хранителни продукти и спиртни напитки, бои, лакове, строителни материали, минерали и почви, лепила, отрови и др. Видът на съдебната експертиза се определя не от обектите, независимо от качествата на веществените доказателства, а от знанията и изпозлваните методи на изследване.  Задачата им е свързана с установяване количествения и качествен състав на съответния обект, неговата групова принадлежност, наличието или липсата на отрови, храни и напитки в части от човешки труп и т.н. За целта се използват физически и химически и физико-химически методи и средства като аналитични методи, емисионния спектрален анализ, газовата и течната ..графия, ултравиолетовата и инфрачервената спектроскопия, рентгено-структурния анализ и др. Химическите и физико-химическите експертизи осигуряват чрез методите, които използват, определено достоверни експертни изводи. В зависимост от обектите на изследването химическите и физико-химическите експертизи се разделят на – експертиза за изследването на метали, сплави и метални изделия; експертиза за изследването на неизвестни вещества; експертиза за изследването на бои и лакове; експертиза за изследване на текстилни влакна и текстилни материали; експертиза за изследването на почви; експертиза за изследването на нефтопродукти и смазочни материали; експертиза за изследване на стъкла; експертиза за изследване на лекарствени средства; експертиза за изследване на наркотични и психотропни средства. Всички те се извършват в Института по криминалистика.
– съдебно-техническите експертизи – свързани с различни сфери на социалната дейност. Макар и разнородни по своя характер, те имат една обща задача – установяване на техническите причини за възникването на едни или други обстоятелства, които имат значение за делото. Наред с установяването на техническите причини съдебно-техническите експертизи решават и други задачи като определяне техническото състояние на машините, съоръженията, механизма, годността им да изпълняват съответните технически функции, установяване времето на възнивкане на дефекти и неизправности. Обекти са различни машини и апарати, механизми, съоръжения, сигнализационни прибори, управленски механизми, електрически инсталации и др. В зависимост от характера на обектите за изследване съдебно-техническите експертизи са четири вида – авто-техническата експертиза, пожаро-техническата, строително-техническата и агро-техническата. Оценката на експертното заключение е свързана с редица трудности прдвид терминологията и техническата обуслованост на изводите. Особено отношение тук има математиката при авто-техническата експертиза, при строително-техническата.
– съдебно-биологичните експертизи – назначават се предимно в наказателното производство – съдебните доказателства с биологичен произход на обектите. Традиционно те се отнасят към съдебно-медицинските експертизи. Чрез тях се определя видовата, груповата принадлежност на

изследвания обект, както и други обстоятелства по делото.
– експертизи, които нямат друга връзка освен една обща черта – това, че се срещат по-рядко в практиката. Това са съдебно-ветеринарната, екологичната и психологичната експертиза. В практиката често се объркват психиатричната с психологичната експертиза, но между тях има сериозна разлика.

8. Назначаване на допълнителна и повторна експертиза

По силата на разпоредба в НПК допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и ясно, а повторна, когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Тази уредба съответства на европейската (френската). Допълнителната експертиза има за цел да попълни една празнота и да отстрани един пропуск на вещите лица, да даде заключение върху един нов елемент, а повторната – известна още като контра експертиза се назначава за да се получи друг различен от постъпилия резултат, предвид съмненията в неговата правилност. За разлика от казаното назначаването на въпросните експертизи в ГПК се свързва с колективната експертиза и преодоляването на възникналите разногласия между вещите лица. При разногласия между тях всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или пък назначаването на други вещи лица. Допълнителната и повторната експертиза се назначават по принцип при условията на първоначалната еднородна експертиза, но и при спазването на някои процесуални и тактически изисквания. С допълнителната и повторната експертизи могат да се изяснят нови обстоятелства по делото, да се разшири обема на използваните специални знания и повиши качеството на изследване, както и да се ползват повече специални знания от специалистите, следователно до посочените експертизи се прибягва не само при непълнота или оспорване на първоначалната експертиза, но и при изясняването на други обстоятелства по делото, както и подпомагане на работата на съдилищата. Освен в разпоредбата на НПК допълнителната експертиза се назначава и когато въпросите при разпита на вещото лице в съдебно заседание (често се прави) се отнася до положения, които не са били включени в задачите на експертизата. Генералното основание обаче е общо и това е изискването за изчерпателност и яснота на експертното заключение. То не е задължително за съда. Предвид постигането на изчерпателност допълнителната експертиза се назначава първо за проверка на нови следствени и съдебни версии, свързани с обекта и задачите на първоначалната експертиза; второ – за изследване на нови обекти, намиращи се във връзка с извършената експертиза; трето – за решаване на пропуснатите от първоначалната експертиза задачи; четвърто – за решаване на нововъзникнали задачи, които са свързани с първоначалната експертиза; пето – за решаването на посочените от вещото лице задачи и проверка на построените от него т.нар. експертни версии, които не могат да бъдат решени, респективно проверени при условията на първоначалната експертиза. С оглед постигането на яснота допълнителната експертиза се назначава най-напред за допълнително обосноваване на експертното заключение или на отделни негови изводи, поради недостатъчната определеност на заетата от вещото лице позиция или формулировка на съображенията; за по-голяма характеристика на установените признаци; за разкриване на произхода и значението на съвпадащите признаци, когато изводът е положителен и на различаващите се признаци, когато изводът е отрицателен. И едната и другата група основания се преценяват конкретно във връзка с подлежащите на изясняване обстоятелства по делото, събрания доказателствен материал и обективните условия за пълноценното извършване на допълнителната експертиза. Освен компетентната оценка на основанията, при назначаване на допълнителната експертиза следва да се спазват и някои изисквания в три насоки. Първо – правилно определяне с оглед недопускане непълнота и неяснота на обектите и задачата на допълнителната експертиза; второ – правилен избор на вещото лице, освен ако причината за допуснатата непълнота или неяснота не са по негова вина; трето – осигуряване на допълнителен и сравнителен материал – особено когато установените неясноти и непълноти при индификационните експертизи се дължат на противоречив сравнителен материал. Посочената организация на допълнителната експертиза изисква значително по-голяма оперативност и бързина, в сравнение с пъровначалната, тъй като срокът за извършването й, особено в досъдебното производство, е по-кратък. Освен това цялостната оценка и пълното използване на резултатите от първоначалната експертиза да стане заедно с резултатите от допълнителната експертиза.

Повторната експертиза – тя се назначава при по-различни условия за разлика от първоначалната и допълнителната. Тук въпросът се свързва не с използването на специални знания, а за правилното използване на тези знания. При назначаване на повторната експертиза съществуват и други по-благоприятни условия, благодарение на извършената вече експертиза, а именно – първо – няма никакво колебание относно необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания; второ – не се налага в повечето случаи събирането на нов, различен от използвания сравнителен материал; трето – не е необходимо да се отделя време за определяне на обекта и задачите на експертизата, защото те обикновено са същите както при първоначалната; четвърто – по-ясно може да се определи срокът за експертиза и по-обосновано да се препоръчва използването на други методи и средства. Тук обаче трябва да се отбележи, че в същото време съществуват и някои трудности, които са свързани главно с преценката на основанията за назначаването на повторната еспертиза – необосноваността може да се дължи на различни причини като неопитност в обосновката и формулирането на изводите, непрофесионална некомпетентност на лицето, на погрешно използвана методика, на недостатъчно познаване на съответния вид експертно изследване, неподходяща лабораторна база. Признаците, по които се съди за необосноваността на експертното заключение са главно – известна декларативност на изложението, неправилна преценка на признаците, пропуски от методическа гледна точка и прочие. Освен основанието, което е предвидено в НПК, съществуват и други причини за назначаване на повторната експертиза. Такава е например хипотезата, когато са нарушени процесуални изисквания от НПК и ГПК относно назначаването, подготовката и извършването на първоначалната експертиза. В този случай единствената възможност за отстраняване на допуснатия процесуален дефект е назначаване на нова експертиза, която се явява повторна. Разногласие на вещите лица на първоначалната колективна експертиза, по която съдът не може да вземе отношение, а така също и противоречия между представените експертни заключения. Освен оценка на представеното експертно заключение и съпоставянето му с останалия доказателствен материал за изясняване на основанията за назначаване на повторна експертиза може да се проведе разпит на вещото лице, извършило първоначалното изследване. В съдебното производство – там се подлагат наред със съдебното заключение на оценка и исканията на заинтересованите лица или страните по делото за назначаването на повторна експертиза. Обикновено няма различия между обекта и задачите на първоначалната и повторната експертиза. Също така се използва и същият сравнителен материал, което обаче не означава, че съществуват пречки за събирането на допълнителен доказателствен материал или за решаването наред с основните и на някои допълнителни задачи. Характеристиката на експертизата не се изменя независимо,че носи белезите на допълнителната експертиза. Когато веществените доказателства или документи и образци за сравнение ( биват няколко вида, особено характерни за съдебно почерковата експертиза) не са запазени, могат да се извършват при условия отразяващи тяхните особености. Трябва да се посочи в акта отразяваш експертизата, че тя е повторна, също така и да се посочат основанията, които мотивират нейното назначаване. Отхвърлянето на искането за допълнителна или повторна експертиза трябва да се направи мотивирано, като в съответният процесуален документ се прави оценка на обосноваността и правилността на представеното експертно заключение и съответно представлява част от общата оценка на назначената по делото експертиза.

9. Назначаване на колективна и комплексна ескпертиза

В нашата практика колективната експертиза се среща в три основни варианта, като първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна експертиза.

Първоначална еднородна колективна експертиза се назначава сравнително рядко. Извършването й обикновено свързваме с повече затруднения в сравнение с еднородната еднолична експертиза. Нужен е по-голям срок за изследване, струва повече средства и др.. Не винаги могат да се намерят вещи лица за колективната експертиза, но от друга страна тя има и някои предимства пред първоначалната еднолична експертиза, а именно гарантира по-голяма обективност, пълнота на изследването, намалява евентуалните заключения. На практика това осигурява и по-голяма бързина, защото дава по-малко основания за оспорване. Ето защо назначаването направо на колективна експ е по-целесъобразно в редица случаи, а именно – първо когато обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване, което налага да се използват знанията и опита на вещите лица, например при изследване на подписи с условна транскрипция; второ – когато обичайното проявление на признаците на обекта на експертизата е затруднено поради маскировка или имитация, или в следствие на неблагоприятно въздействие на някои други фактори; трето – ако не е бил осигурен достатъчно като количество и годен в качествено отношение сравнителен материал; четвърто – при по-трудни за решаване задачи, например когато трябва да се уточни мястото от където е произведен изстрела; пето – когато използваната методика предполага проверка на изградени експертни версии, например: при идентификационното изследване на подпис, положен от болен от атеросклероза.

Повторната колективна експертиза се среща по-често. Тя се назначава след обосновано оспорване на първоначалната експертиза и при достатъчно доводи по разпоредбите на НПК, но тя може да се назначи и когато представеното заключение не е достатъчно обосновано; също така вещото лице не е могло да даде отговор на всички поставени въпроси и не е проверило всички версии поради големия обем на изследването; също така способите и средствата, които на свой ред изискват повече оценка от специалисти в хода на експертизата; проведената еднолична експертиза не е разрешила противоречията и не е премахнала съмненията в правилността на изводите. За подготовката на повторната експертиза възниква най-често въпросът следва ли да се предостави протоколът от първоначалната експертиза заедно с другите материали или това може да повлияе върху независимостта на вещите лица. Отговорът е положителен, тъй като предвид разпоредбите на НПК вещото лице има право да се запознае с всички материали по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата. Повече затруднения създава другият въпрос на подготовката, а именно – определяне на експертния състав за извършване на повторната експертиза, защото неправилно съставеният поради известна прибързаност колектив, подценяването или липсата на информация за професионална подготовка, моралните и интелектуалните качества на вещите лица могат да се отразят отрицателно не само върху изводите на експертизата, но и по отношение на срока на нейното извършване. Извършването на колективната експертиза също така поставя някои въпроси освен проблемите от организационно естество, може да възникнат и някои съмнения по отношение на равностойното участие на вещите лица при изследването и други поводи. Колективният принцип е нарушен и когато само едно от вещите лица е автор на изследването, отразено от името на всички в протокола на експертизата.

Комплексната експертиза както показва наименованието съответно решава комплексни по характер задачи или се изследва комплексно обекта, поради това комплексната експертиза използва знания от различни области на науката, изкуството и техниката, като тези знания могат да бъдат свързани с обекта или задачите на експертизата. Следователно извършването на комплексната експертиза е възможно при две условия:

1. При комплексна подготовка на вещото лице и експертното учреждение.
2. Колективно извършване от специалисти в различни области.

Комплексната експертиза е резултат от развитието на интердисциплинните знания и на създадените методологически предпоставки за тяхното използване. Предвид по-голямата разностранност нейното значение е много голямо. В теорията и практиката няма единно становище относно характера на комплексната експертиза. Преобладава схващането,че тя е интердисциплинна експертиза, като при извършването й се използват погранични знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Само по този начин, а не чрез отделно самостоятелно изследване, може да се даде отговор на всички поставени задачи. Това е така при редица хипотези. Експертизата е комплексна обаче и когато обектът е изследван от всички възможни аспекти и са решени всички въпроси, изискващи специални знания. Последователното и самостоятелно решаване на отделните задачи е възможно, но то крие известна опасност от повреждане и унищожаване на ценни признаци на обекта на изследването и не дава представа за закономерните връзки на проявление, на свойствата и признаците на изследвания обект. В някои случаи комплексната експ представлява съвкупност от експертни изследвания, всяко от които е самостоятелно, доколкото се извършва в сферата на техните научни знания. Организацията на комплексната експертиза има някои особености – първата се отнася до определяне обекта на експертизата. Необходимо е строго индивидуализиране и пълно разграничение от други сходни обекти. Втората особеност се отнася до задачите. Те трябва да се намират в такава хронологична връзка и последователност, която да обуславя пълното разкриване на признаците и да създава благоприятни предпоставки за успешното провеждане на всеки последващ етап от изследването. И третата особеност  – необходимостта от комплексна подготовка на вещите лица, с оглед наличието на достатъчно погранични знания от други области и в случаите на колективна комплексна експертиза. Когато комплексната експертиза е колективна, то вътрешната организация на разследването се възлага на вещото лице, което взема участие при решаването на най-много и най-сложни задачи и има най-голям дял в експертизата предвид характера на необходимите основни специални знания. С оглед изискванията на основната област на изследването се определят и методите и средствата в другите области на знанието. По тази причина особено подчертано изпъква ролята на т.нар. водещо вещо лице. Под негово ръководство се определя последователността на изследването. Той координира дейността на другите вещи лица, организира колективното обсъждане и анализа на резултатите, следи за спазване на определения срок и на поставените в процесуалния документ изисквания.

11. Вещи лица, избор и списъци на вещи лица

Наименованието „вещо лице”,  използвано в следствената практика на всички страни, буквално означава „опитен вещ човек”, „добър познавач на нещо”. По смисъла нашето законодателство вещо лице е специалист в областта на науката, изкуството и техниката или буквално е специалист от съответната област. Обикновено вещото лице е с призната по установения ред професионална правоспособност и като използа притежаваните от него знания, той фактически съдейства за откриването на истината, давайки мнения по поставените задачи. В действащото законодателство няма изисквания от образователен и друг характер при избора на вещите лица, освен изискването да са специалисти. Не всеки специалист може да е вещо лице, докато всяко вещо лице трябва да е специалист. Редица изисквания в 4 групи от законодателя:

1. Свързани с принципа за несъвместяване на две процесуални качества по едно и също дело.
2. Свързани с принципа на обективност и незаинтересованост на вещото лице за изхода на делото. Не могат да бъдат вещи лица – съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда, роднините на страните по права линия, съпрузите, роднините по сребрена линия до четвърта степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото. Не може да бъде вещо лице, при което съществува предубеденост; както и лицата извършили ревизия и всъщност тези материали са послужили за образуването на досъдебното производство.
3. Свързани с принципа на суверенност на вещото лице – те произтичат от разпоредбите на НПК – чл.148 – не могат да бъдат вещи лица тези, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия, неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, граждански ищец и ответник.
4. Свързани с принципа на пълно съответствие между притежаваната от вещото лице правоспособност и характера на експертизата. Не могат да бъдат вещи лица тези, които не притежават необходимата професионална правоспособност, ако такава се изисква.

Два извода – разликата на нормативната уредба на въпроса в двата закона – НПК и ГПК и непълната обща уредба на материята в тази част.

Законодателят не е установил критериите, които трябва да се имат предвид спрямо специалистите извън указаните в закона случаи – за образователен ценз, професионална подготовка на вещото лице и прочие.

В групата на т.нар. професионални вещи лица се отнася за тяхната професионална подготовка и допълнителна квалификация. В зависимост от допълнителната степен на съответствие между професионални знания и подготовка в съответната област изборът на вещо лице за различни видове експертизи става на основа на 3 основни критерия:

1. Трябва да се установи съвпадение м/у характера на необходимите специални знания и съответната професионална квалификация .
2. Позволява несъвпадение между необходимите професионални знания и съответната квалификация – експертиза на документи, трасологическите експертизи. Могат да се назначат лица, чиято професионална подготовка и опит са относими .
3. Освен покритие в общата професионалана квалификация, необходимо е пълно съвпадение в допълнителната специализирана подготовка и практически опит на вещото лице – пожаро-техническата експертиза.

При втората група вещи лица – нещатните – проблемите са от друго естество като засягат главно разследващият орган или съда при подбор или назначаване на вещо лице. Именно за тази цел е необходима оценка относно съответствието на извършваната дейност и специални знания, както и лабораторната база, която ще бъде необходима. Пример – експертиза на кръв с използване на пензитин – трябва да се предоставят условия.

Трета група вещи лица – частни вещи лица – най-голям проблем за решаване – анализ и оценка на образователната подготовка и преподготовка, лабораторните бази, с които разполагат и др.

Изборът на вещо лице е от голямо значение и критерият, на който трабва да отговаря следва изясняването на някои въпроси – основанията, поради които се признава професионалното звание на вещото лице, списъците на вещи лица, ред за изключване от списъците.

Съгласно съществуващата нормативна уредба списъците на вещи лица трябва да се съставят въз основа на изпратените предложения от министерствата и другите ведомства, общини и научни институти, до председателя на ОС и СГС, отделно се съставя списък за град София. Закрепен е приниципът на коригиране на състава на списъците, когато е необходимо.

СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ             09.11.2010г.

12. Права и задължения на вещото лице (ВЛ)

От предоставените права и установените задължения на вещото лице зависи обхвата на неговата самостоятелност и косвеното му задължение на компетентен орган при подготовката и извършването на експертизата. Схващанията за процесуалното място на вещото лице, а оттук и за неговите права и задължения. Те могат да се обединят в две групи:

1. Американската система – ВЛ е специален свидетел
2. Европейската система- ВЛ се третира като специалист в областта на науката, изкуството, техниката.

В България е приета втората система, тоест европейската. Създавана е в продължение на десетилетия практика и традиции, които улесняват организацията на съдебните експертизи. Нормативната уредба на задълженията на  ВЛ се изразява в това, че на правата и задълженията им са посветени няколко разпоредби в ГПК и НПК. Чл. 149, ал. 1 от НПК- вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано да даде заключение по поставените въпроси в експертизата. Аналогична е разпоредбата в ГПК, която изрично визира хипотезите, при които се допуска отказ от свидетелстване. Задължението да се извърши съдебна експертиза е основно за вещото лице. Направените изводи се закрепват в съставеното експертно заключение (ЕЗ).

Второ основно задължение в ГПК и НПК след необходимите изследвания, ВЛ ги излага в писменно заключение. То се подписва лично от него и се представя пет дни преди съдебното заседание. Писменото заключение има редица предимства пред устното.

Третото задължение на ВЛ е да посочи в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача- слаба ефективност на това задължение. Липсва изискване в закона за мястото в заключението, където да се посочи, че са открити нови материали.

У нас ВЛ, за разлика от други страни, не може да разшири по свое желание задачите на експертизата.

Четвъртото задължение на ВЛ се изразява в това да даде добросъвестно, тоест вярно заключение. За даване на невярно заключение се носи наказателна отговорност. След като е бил изрично предупреден за своето задължение, съгласно разпоредбата на чл. 151 НПК и съответно ГПК.  Не може да се твърди, че са посочени изчерпателно всички задължения на ВЛ в НПК и ГПК. Необходимо е да бъдат закрепени в подзаконови нормативни актове и други задължения на ВЛ, например:- използването на някои методи и средства за изследване, за да се избегне повреждането/унищожаването на обектите на експертизата и др.

НОРМАТИВНА УРЕДБА НА ПРАВАТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ

Съотношението между правата и задълженията на ВЛ.

Тенденцията е увеличаването на задълженията да съответства на увеличаването на правата. Основните права са закрепени в НПК и в някои разпоредби на ГПК, посветени на експертизата.

Права:

1. Право на ВЛ да се запознае с материалите по делото, които имат връзка с експертизата. Това право има по-скоро формален характер, тъй като не предизвиква възражения в практиката. Твърде възможно е ВЛ да изгради своето убеждение според данните по делото, а не въз основа на експертното заключение. Оценката на експертното заключение предполага повишено внимание. При съмнение е необходима повторна експертиза (има спорове дали всички материали да му се предоставят). Не е оправдано изпращането на ксерокопия на ВЛ, защото не са в състояние да предадат цялата информация, която носят.
2. Чл. 150, ал. 1 НПК- право на ВЛ да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. Практиката, обаче, не познава такива случаи.
3. Право да вземе участие при извършването на отделни действия по разследването и в съдебните действия, за да изпълни задачата. Значението на разпоредбата е голямо за своевременното извършване на експертизата. Пратиката показва, че когато експертизата не е изолирана, резултатите са по-добри, а изводите – по-обосновани.
4. Право на ВЛ да се съвещава с други ВЛ преди да даде заключението си, когато експертизата е колективна.
5. Право на ВЛ да дава отделно самостоятелно заключение при колективна експертиза, когато мнението му се различава от становищата на останалите ВЛ. С това се осигурява известна сигурност на изводите и самостоятелност на оценките, особено, когато в състава на колективната експертиза някое от участващите лица се стреми да внушава своето становище и когато има оказване на външно влияние.
6. Право на ВЛ да дава обяснение по извършената от него експертиза. С това се създава възможност да се избегнат непълноти и неточности при приемането на експертното заключение. Добива се пряка представа за ВЛ и неговата професионална подготвеност, за причините, които са наложили разширявнето или стесняването на задачите на експертизата и за закрепването в протокола на съдебното заседание на нови признаци.
7. ВЛ може да откаже да даде заключение ако поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или ако материалите, с които разполага не са достатъчни, за да състави едно обосновано мнение. Аналогично е решението и в гражданско-процесуалното законодателство, където назначеното ВЛ се освобождава, т.е. има право да откаже възложената му задача, когато не може да я извърши поради болест или некомпетентност. С това право се осигурява защитата на ВЛ срещу независещи от неговата воля и професионална компетентност, неблагоприятни условия. Намира се в тясна връзка със задължението да се яви пред съоветния орган, когато бъде призован и да даде заключение по поставените въпроси. Правото на отказ да извърши експертизата винаги принадлежи на преценка от съда.
8. Нормативно установено е правото на ВЛ да получи възнаграждение за положения от него труд и да му се заплатят направените разходи във връзка с изготвянето на експертизата.

Необходимо е да се подобри състоянието в няколко насоки:

• Разширяване на възможностите за използване на материалите по делото за нуждите на експертизата (да се предвиди в НПК, запознаване с цялото дело).
• Насока на изменението – разширяване правата на ВЛ във връзка с осигуряването на необходимия сравнителен материал.
• Закрепване на резултатите от изследваните по усмотрението на ВЛ обекти и допълнително решените извън официално поставените задачи. Процесуално оправдано е ВЛ да включва резултатите от изследването в заключението и освен това и допълнителните изследвания, които се отнасят до обстоятелства по делото, за изследването на които трябва да се прибегне до специални знания.
• При разпита е оправдано ВЛ да използва писмени експертни заключения и приложения към него в хода на разпита и акта, с който е назначена експертизата.
• Осигурявана на законна възможност за използване на външен специалист за въпросите, които не влизат в рамките на неговите възможности, но са необходими за изследването.
• Разширяване правата и задълженията на ВЛ – най-доброто решение е създаването на закон за съдебните експертизи (според Цеков – единство на института).

13. Отказ на ВЛ да извърши експертизата. Заместване с друго ВЛ. Отводи и самоотводи.

1. Отказът – тази възможност произтича от чл. 149, ал. 2 НПК. Съгласно нея ВЛ може да откаже

възложената му експертиза, когато :

а) Поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност

б) Не може поради некомпетентност

в) Материалите, с които разполага не са достатъчни, за да се състави едно обоснвано мнение.

г) Не е в състояние да извърши експертизата, поради заболяване

д) Когато се допуска отказът във всички хипотези това става по инициатива на ВЛ. То преценява дали поставените въпроси са извън неговата специалност, доколко материали са достатъчни и т.н. Отказ е възможен, също така, когато поставените въпроси, въпреки че са в рамките на специалността на ВЛ, то се позове на липса на опит, а характерът на експертизата изисква такъв. Под недостатъчни материали се разбира незадоволителни материали, сравнителни образци; при идентификационната експертиза (съдебно-почеркова) – невъзможност за събиране на допълнителни материали в срока не експертизата. Анализа на практиката показва, че ВЛ може да откаже, когато определеният срок е нереален и няма възможност да бъде удължен, когато не разполага с необходимите лабораторни условия и пр. Отказът трябва да бъде направен своевременно и мотивирано.

2. ВЛ има право на самоотвод, респективно може да му бъде поискан и отвод на основания, предвидени в НПК и ГПК.

ВЛ може да поиска самоотвод или да му бъде поискан такъв, когато:

• Участвал в състава на съда, който е постановил присъдата по делото, по което е назначен като ВЛ.
• Когато е извършвал разследване по делото (ако е бил прокурор, следовател, обвиняем, довереник, тъжител, частен обвинител, граждански ищец, ответник и т.н).
• Ако е съпруг или близък родственик.
• Ако е предубеден – пряко/коствено, заинтересуван от изхода на делото.

Аналогични са правните основания за отвод и самоотвод на ВЛ- чл. 148 НПК, когато е бил свидетел по делото, ако се намира в служебна или друга зависимост от обвиняем/пострадал, извършвал е ревизии, чиито материали са послужили за започване на делото. Отводът и самоотводът трябва да са мотивирани.

3. Увеличаване на нуждите от експертните изследвания; специални знания; разширяване на

предпоставките за състезателност на съдебното производство, все повече налагат възможност на ВЛ за отказ от възложената експертиза, за самоотвод и отвод. Ето защо, колкото по-рано се сезира компетентният орган, толкова по своевременна ще бъде възможността друго ВЛ да изготви експертизата, доколкото са налице необходимите за това предпоставки.

Какви са последиците за ВЛ, ако неоснователно откаже да извърши възложената му експертиза? Според изискванията на НПК, актът за назначаване на експертиза се връчва на ВЛ, където трябва да се разяснят правата и задълженията, както и отговорността, която носи ако даде невярно заключение. В НПК е предвидено наказание за неявяване и отказ. Това наказание е ГЛОБА. Наказателна отговорност е допустима само за устно/писмено съзнателно дадено невярно заключение пред съд или друг надлежен орган на властта.

ВЛ може да бъде заместено с друго в следните случаи:

• При основателен отказ на ВЛ да извърши възложената му експертиза.
• В случай на уважен самоотвод.
• При отвод по инициатива на заинтересуваните по делото лица или на разследващ орган, или на съда.
• Когато ВЛ е възпрепятстван – отсъства от страната. Следователно причината за възможната подмяна, която води винаги до забавяне на разследването, се изразява не само в недоверие в професионалните пригодност на ВЛ, но и по стечение на обективни обстоятелства. Нормално е да се замести едно ВЛ с друго. Сериозни основания за заместване са налице и когато има основателно съмнение в правилността на първоначалната експертиза и това е наложило назначаването на повторна такава.
• В случаи на съмнение в професионалната компетентност на ВЛ, както и при наличието на данни, че не разполага с налагаща се от характера на делото лабораторна база.

Безспорни основание за заместване е нарушаването на някои от изискванията на НПК. В случай, че ВЛ не бъде своевременно заместено от друго, експертното заключение ще носи пороците на процесуално нарушение, допуснато при назначаването на експертизата.

Не са малко основанията за заместване, когато ВЛ е обективно възпрепятствано-при заболяване, ако отсъства от страната и др.

Последиците в зависимост от основанията за заместване са различни. Може да се стигне до назначаване на друго ВЛ заради неявяване или отказ да даде заключение поради неуважителни причини.

Заместването на едно ВЛ с друго винаги поставя в ход нова процедура на експертизата –  трябва да се осигурят необходимите условия за пълноценното извършване на експертизата, да се предостави достатъчно време за изследване. Нарушаването на тези изисквания води до основание за отмяна на съдебния акт, предвид нашият НПК.

14. Подготовка и извършване на съдебната експертиза – правна уредба и характеристика. Задължения на следователя, прокурора и съда. Задължения на експерта. Връзка и взаймодействие.

Подоготвка на съдебната експертиза:

Обща характеристика – когато говорим за подоготовка, тя може да се разглежда от два аспекта – на нормативната уредба и на тактическата (криминалистичната) организация. За разлика от ГПК, където няма отделни разпоредби, посветени на подготовката, в НПК съществува нормативна основа за решаването на някои въпроси в това отношение. Става дума за вземане на образци за сравнително изследване (чл. 146 НПК Вземане на образци за сравнително изследване

Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.

(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.), както е при съдебно-почерковата експертиза. Също така осигуряване възможност за използване материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, както и правото вещото лице да изисква допълнителни материали, да вземе участие при извършването на някои отделни следствени действия, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача.

Това далеч не изчрпва подоготвката. Практиката показва, че възникват и други въпроси за решаване, от които зависи правилното извършване на експертизата. Първо въпросите на подоготвката се поставят пред органа, назначил експертизата. Към организационните въпроси на подготовката се отнася своевременното призоваване на вещото лице. Следва да се провери неговата самоличност предвид изискванията в НПК, специалност и компететност, както и отношението към обвиняемия, пострадалия. Също така се установява наличието на основание за отвод и се дава възможност за самоотвод или отказ на вещото лице да извърши експертизата поради някои други причини.

Много важен момент е разясняването на правата и задълженията на вещото лице и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение (чл. 151, ал.1 НПК Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.). Специално внимание заслужава връчването на решението за назначаването на експертизата. Тук има значение не толкова фактическото предаване на акта за назначаването на експертизата, колкото разясняването му, неговото уточняване или коригиране, когато това е необходимо. Уточняват се също условията за връзка в процеса на извършване на експертизата и евентуалните общи действия по подготовката на експертното изследване. При запознаването с решението за извършването на експертизата се обръща специално внимание първо на състоянието на обекта на експертизата, на условията за неговото съхраняване и необходимостта от неговото запазване предвид случаите на назначаване на допълнителна или повторна експертиза.
Установява се дали поставените задачи са ясни и има ли възможност за решаване на други задачи. Преценява се дали определеният срок е реален и ако се стигне до извода, че предвиденото време за изследване не е достатъчно, то тогава срокът за предаването на заключението се удължава.
Аналогични уточнения и изменения могат да бъдат направени и по отношение на обекта и задачите на експертизите.
Посоченото съдържание на организацията на съдебната експертиза не се среща толкова често в практиката, особено в съдебното производство.
Към подоготовката на експертизата по същество се отнася: осигуряване на сравнителен материал, когато експертизата е идентификационна, както и възможността за използване на материалите по делото, които имат значение за експертизата. Поради различни причини съответните органи не винаги отделят нужното внимание на подготовката. Така на практика се пропуска възможността  за осигуряването на по-добри предпоставки за извършване на експертизата и за конкретната връзка със съответните експертни органи.
Тук възниква въпросът в какво се изразява подготовката на експертизата от самото вещо лице. Това обхваща следните основни моменти – откриване и проучване на отнасящата се до експертизата изходна информация; определяна способите и средствата за експертно изследване; изграждане на експертни версии; събиране на допълнителен сравнителен материал; уточняване на обекта, задачите, срока на експертизата (когато това се налага, със съгласието на компетентния орган). В по-конкретен план подготовката е проучването на отнасящата се до изследването информация по делото – акта, с който се назначава експертизата, с посочените в него обекти и задачи, указания сравнителен материал и срока, в който трябва да се представи експертното заключение.
Проучването се прави, за да се отговори правилно на два въпроса – компетентно ли е назначеното вещо лице да извърши експертизата и доколко осъществима е тя при конректните условия. При положителен отговор – проучват се основанията за назначаване на експертизата, както и протокола за извършена евентуално преди това първоначана експертиза. Набелязват се и въпросите, които трябва да бъдат решени още преди изследването.
Второ, относно определяне способите и средствата за извършване на експертизата – съобразно с изискванията за най-благоприятни за делото и най-ефикасни за изследването недеструктивни методи и средства, вещото лице трябва да определи независими по характер едни от други методи и средства, когато това е възможно. Често не се взимат мерки за запазване оригиналния вид на обекта на експертно изследване с оглед назначаване на повторна експертиза.
Трето, осигуряване на допълнителен сравнителен материал – това се налага често и е една от най-важните задачи на подготовката. Това касае основно идентификационните експертизии. Колкото по-разнообразен и качествен е материалът, толкова по-обективни ще бъдат изводите на вещото лице. При вземане на образци за сравнение трябва да се спазват някои изисквания – достоверност на произхода им, съответствие по време с изследвания обект, обхващане на цялата вариационност на признаците през всичките периоди на тяхното възникване. Нарушаването на някое от тези изисквания поставя под съмнение обективността на експертното изследване.
Използват се три вида образци за сравнение – свободни, условно свободни и експериментални. В зависимост от характера на експертизата следва да се осигурят и трите вида. При вземането на образците трябва да се спазват някои тактически изисквания – максимално сходство на условията, при които се вземат, с условията, при които са били образувани признаците на изследваните обекти, както и за пълното възпроизвеждане на едноименните признаци. И експертните, и следствените, и съдебните органи имат задължението да осигурят образци за сравнение. Първо тази задача се поставя пред следствените органи предвид по-малкото време, което е изтекло от извършване на престъплението.
Четвърто, осигуряване на материалите по делото. Този въпрос е решен принципно както в НПК, така и в ГПК. Чл. 150, ал. 1 НПК – вещото лице има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването. Разширени са възможностите в тази насока – в случай на небоходимост могат да се предоставят абсолютно всички материали по делото. Към материалите по-конректно се отнасят протоколите за разпит на свидетели, обвиняеми, протоколът за оглед, протоколите от някои други следствени действия (претърсване, изземване), както и приобщените към делото доказателства. Ценна информация съдържат и фотоснимките, кинолентите, скица на местопроизшествието, план на помещението, фонограмата на разпита и т.н.
Пето, уточняване на обекта  и задачата на експертизата и продължителността на изследването със съгласието на компетентния орган. Това се предприема от вещото лице, когато има неясноти или непълноти при определяне на задачите, както и ако определеният срок е очевидно недостатъчен и застрашава обективността на изследването.
Шесто, в много от случаите се явява като част от подготовката изграждането на експертните версии. Те се явяват една безспорна гаранция за разностранност и обективност на изследването. Макар и да не е задължение само на вещото лице, версиите се проверяват дотолкова, доколкото са изградени от вещото лице. Тяхното изграждане позволява да се проверят различни варианти на поставените задачи за изследване.

Подготовката е специфична за различните видове експертизи.
Извършването на експертизите:
И тук започване с обща характеристика – в зависимост от обекта и задачите съдебната експертиза може да бъде извършена чрез различни по сложност лабораторни изследвания; с помоща на визуални и други достъпни методи, оптически уреди; чрез изясняването на задачите на експертизата през призмата на опита. В посочените случаи извършването на съдебната експертиза става в съответствие с частната методика на изследване. Тя е един стадий от общата методика на съдебната експертиза и почива на някои общи положения. Те се отнасят главно до етапите по извършване на съдебната експертиза, до основните принципи, до взаимодействието със следствените (съдебните) органи, до използването освен на собствената и на друга методика, когато условията позволяват това.
Към дейността по извършването на съдебните експертизи се отнася и проверката, оценката на допълнително събраните данни, които имат значение за експертизата. Тук освен акта за назначаването на експертизата значение имат и съставени протоколи при проведени следтсвени действия, които имат връзка с поставените задачи. Наред със собствената може да се използва и друга методика, ако това е гаранция, че изследването ще бъде разширено и обогатено.

Най-общо процесът на изследване може да се раздели на три етапа.

Първият е предизследователският етап. Той включва установяване на условията и мерките, които могат да бъдат взети за осигуряване безопаснност на изследването (като при съдебно-балистичната експертиза). Освен това за предпазване на обекта на експертизата (например на експертиза на залети, зачеркнати, зацапани текстове). При необходимост се извършват редица експерименти (има се предвид три вида експерименти – следствен, съдебен и експертен). Тук става дума за експертния експеримент и то главно за установяване степента на относимост и безопасност на избраните методи.
Вторият етап се изразява в експертното изследване по същество. Използваните методи тук са сравнителен анализ и синтез. Голямо значение при експертните експерименти има при разкриване на редица процеси и явления. Една експертиза е невъзможна без сравнение при идентификационните изследвания, съпоставянето на резултатите, получени от прилагането на един или повече методи. Това е най-важният и продължителен и труден етап в едно изследване.
Третият етап е нареченн контролен – дублиращи изследвания с варианти на отклонения, за да бъдат избегнати евентуално някои случайни фактори, които могат да повлияят. Установява се стабилността на проявлението на общите и частните признаци, на тяхната качествена определеност.
При извършване на експертизата голямо значение има взаимодействието на органите на досъдебното производство и експертните органи. Извършването й обикновено става извън погледа на органа, който я е назначил. Особено това се отнася до оценката на експертното заключение.
Основните изисквания, които трябва да бъдат съобразени при извършването на една експертиза – тези резултати трябва да бъдат обективни, ясни, безпристрастни, независимо от големите трудности, които възникват. Има редица изисквания – например независимост на вещото лице при формиране на изводите от данните на материалите, пълнота на изследването, обективност на изследването, изследване на целия сравнителен материал, извършване на експертизата, като се прилагат два или повече метода за това, свободен избор на тези методи, запазването на обекта.

15. Експертно заключение – правна същност и доказателствено значение. Съдържание на експертното заключение.

Експертно заключение:
То не е задължително за съда. Експертното заключение е писмено. Изрично е закрепено вещото лице да състави писмено заключение и заключението се подписва от вещото лице и се представя поне пет дни преди съдебното заседание. Указана е и основната структура на заключението. Там се посочва името на вещото лице, основанието, на което е извършена експертизата, къде е извършена, задачата, която е поставена, материалите, които са използвани, изследванията, които са извършени и с какви средства, резултатите, които са получени.
Писменото заключение има редица предимства пред устното заключение. Изразява сравнително детайлно резултатите от използваните специални знания, както и методите и средствата, с които е извършена експертизата.
Устните заключения обикновено не могат да бъдат точно записани в протокола. Често има непълнота. Не могат да се възпроизведат точно и признаците на изследвания обект, поради което това подчертава значението на писменото заключение. Описването и оценката на признаците са по-изчерпателни в писмената оценка. Декларативните и необосновани писмени заключения не съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото.
Съдържанието на писменото заключение, отразено в протокола на експпертизата, трябва да представя резултатите от използваните специални знания, какви методи са приложени, изводи и относимостта на изводите към обстоятелствата по делото. Това експертно заключение подлежи на оценка и проверка.