Влизането в действие зависи от вида на административния акт. За нормативните административни актове важи правилото на Конституцията. Що се отнася до общите административни актове – те влизат в сила след тяхното публикуване (в средствата за масово осведобяване).

Индивидуалните административни актове влизат в действие от момента на уведомяване на съответния адресат.

Действието на административния акт се проявява и като правна (отношение между различни административни актове – АПК Чл.5, ал.1), и като обвързваща сила (еднаква задължителна сила; действа и спрямо трети лица).

Прекратяването на действието на административния акт

При законосъобразен административен акт това може да извърши органът, който го е издал. Прекратяването действа занапред. Придобитите права се запазват. Има траен характер. Причини за прекратяването на административни актове :

1.Постигане на целта, за която е издаден актът. Пример: явяването на повиканото за справка в полицията лице прекратява действието на отправената му покана; прекратително действие ще има също след плащането на данъка, след явяването на новобранеца в казармата и др. В тези случаи прекратяването настъпва поради изпълнението на задължението, което тежи върху адресата на акта.

2.Изтичането на срока, за който е бил издаден административният акт. Пример : разрешителното за лов и риболов се обезсилва след изтичане на календарната година, за която е издадено. Паспортът и визата – след изтичане на указания в тях срок и т.н Прекратителният ефект на просрочието настъпва автоматически, без да е необходимо да се издава нарочен за акт затова.

3.Изчезването на субекта на административния акт. Пример : при смърт на носителя на породеното от акта право; при ликвидация на учреждението или предприятието, до което се отнася актът.

4.Отпадане на интереса на реализиране на правоотношенията, възникнали от издадения акт. Пример : унищожаване на сградата или машината, които подлежат на задължително застраховане; преминаване на опасността от епидемията, за която е била установена забраната.

Спирането на действието на акта има временен характер.

Отмяната означава, че актът на държавно управление е незаконосъобразен. Отмяната на административни актове по пътя на административния контрол се извършва по правило и за законосъобразност, и за правилност, докато отменянето на административните актове от правораздавателните органи може да става само за законосъобразност. Отмяната представлява винаги един нов, отменителен акт на определени органи, с който се прекратява действието на един вече издаден акт на държавно управление. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично съществуващите дотогава правоотношения между администрацията и адресатите на акта на държавно управление.

Отмяната на административните актове ликвидира предизвиканите от тях правоотношения за в бъдеще или за минало време в зависимост от основанията, които са я породили. Когато се отменя един редовен акт на администрацията, ликвидирането на правните последици се извършва за в бъдеще. Когато се отменя един незаконосъобразен акт, прекратяването на правните последици се извършва с обратна сила, за минало време.

Неспазването на условията за законосъобразност води до недействителност, което означава, че административният акт има дефект. Не е достатъчно само да се констатира този факт, а е важно да се определи какъв правен механизъм ще се използва за премахване на правните последици на този административен акт. Този механизъм зависи най-вече от формата на недействителност.

Формите на недействителност са : унищожаем и нищожен административен акт.

1.Нищожен административен акт – няма правна сила, той е едно „правно нищо”. Унищожаемият административен акт поражда своята обвързваща сила. Следва да се изпълни.

2.Нищожният административен акт не може да бъде поправен. Унищожавемият административен акт може да бъде коригиран, поправен.

3.Нищожният адмнистративен акт не се отменя, той се обявява за нищожен. Унищожаемият административен акт се отменя.

                   Критерии за недействителност – в административното право няма законов критерий. Има частичен законов критерий – чл.25 от ЗАНН; чл.16 от НК; чл.24 ЗДСл.

Петко Стайнов – „критерият – това е степента на допустимата незаконосъобразност” – критерият е доктринален, теоретичен. Когато е налице радикално, сериозно нарушение, то актът се обявява за нищожен.

Прилагане на критерия към петте условия за законосъобразността :

1)Компетентност – нищожност на акта.

2)Материална законосъобразност – може да имаме нищожност, но и унищожаемост.

3)Формата – нищожност и унищожаемост.

4)Процесуалната законосъобразност – унищожаемост.

5)Цел – неспазването на целта на закона „превратно упражняванена власт” – унищожаемост и нищожност.

Понятие за контрол – контролът е способ за осигуряване на нормално (законосъобразно), редовно (непрекъсваемо) и правилно (целесъобразно) действие на общественото управление. Контролът се явява метод на управлението и представлява един от стадиите на управленския процес. Съдържанието на контрола се представя като наблюдаване, преценяване и съпоставяне на определени състояния и дейнсти с оглед на тяхното естествено състояние. Контролът съдържа винаги една оценка, която се дава от контролиращия субект в системата на общественото управление. Контролът има за обект самото държавно управление, в неговата организационна и функционална структура. Подлежат на контрол : 1.всички органи, които извършват определена дейност по общественото управление и всички лица, които подпомагат чрез материално-технически действия тяхната работа; 2.всички учреждения, предприятия, организации заедно с техните ръководители и ангажираните в тях служители и работници, които извършват някаква работа; 3.материалната и техническата база на учрежденията, предприятията и организациите в сферата на общественото управление; 4.подлежи на контрол и самата дейност, свързана с управлението.

Видове контрол :

1. Контрол – властическа дейност на контролиращия орган, свързана с цялостно наблюдаване, преценяване и проверка на контролирания обект, насочена към избягване или ликвидиране на закононарушения и неправилности в работата на лицата, които отговарят за него. Упражнява се винаги от органи, които заемат ръководно положение в системата на контролните органи и обекти и притежават власт да организират, ръководят и координират подконтролната работа, за която отговарят. Контролният орган проверява за изпълнението на всички издадени от него нареждания и указания, а също така и нарежданията и указанията на всички по-горестоящи органи в системата на управлението, които се отнасят до контролираната дейност. Проверка на изпълнението – когато контролът се ограничава до проверяване на изпълнението на издадените от самия контролен орган актове.  Ревизия – извършва се по сигнал и при дадено нареждане от компетентния орган и се състои в преглеждане на работата в дадени обекти на контрола. Тя се поверява на нарочно създадени контролни учреждения и служби, наречени инспекции, инспекторати.
2. Надзор – по-тясно понятие от контрола. Неговите цели съвпадат с тези на контрола, но съдържанието му разкрива известни ограничения, липсващи при контрола. Надзорният орган стои по правило вън от системата на контролирания обект. Не осъществява ръководни функции спрямо контролираните звена, поради което и не отговаря за тяхната дейност. При надзора контролната дейност се упражнява с оглед на законосъобразното проявление на контролираните дейности, а не и с оглед на тяхната правилност. Методите на действие и въздействие, до които прибягва надзорният орган, са подчинени на точно определена процедура и са точно посочени в акта, с който се установява надзор. Надзорни функции върху работата на органите, влизащи в системата на общественото управление, осъществяват на широка основа органите на правораздаване, на прокуратурата и на специализираните административни органи, определени точно от закона. Надзорната дейност се изгражда на основата на централизацията. Съдържание на надзора – обезпечаване на еднаквото прилагане на закона във всички сфери на общественото управление.

                        С оглед основанието, от което произтича, контролът се дели на :

1. Обществен – гради се на общественото начало, което е важен фактор за изграждането и развитието на обществото, тъй като дава възможност на гражданите и техните организации да вземат активно участие в общественото управление на страната. Прониква във всички звена на управлението и неговата роля непрекъснато нараства. Може да се осъществява и организира чрез различните обществени организации и органи на обществеността.

2.Юридически (държавен) контрол – опира се винаги на определени правни норми, които определят както неговото приложно поле и обем, така и органите и лицата, които го упражняват. В зависимост от органите, които го осъществяват бива : 1.парламентарен контрол; 2.административен контрол; 3.прокурорски надзор; 4.правораздавателен надзор.

Според момента, в който се извършва, контролът може да бъде :

1.Предварителен – превантивен характер и се изразява в проверка на условията, при които трябва да се извърши определена управленска дейност, за да се предотвратят незаконосъобразни или неправилни нейни проявления.

2.Текущ контрол – съпътства извършването на определена дейност .

3.Последващ контрол – има място след извършването на контролираната дейност.

Според обекта, който подлежи на проверка, контролираната дейност може да се насочи към служебни лица и органи на управлението, предмети на управлението и функции и дейност.

Контрол на представителните органи :

С оглед на своя обект – държавното управление, юридическите способи за контрол могат да се разглеждат като една обща система.

1.Парламентарен контрол – няма за предмет цялата администрация, а е насочен преди всичко към висшия и централните органи на изпълнителна власт – Министерският съвет и министерствата. „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол” – чл.62 КРБ.

Министерският съвет се избира от НС, което може да извършва промени в неговия състав. Правителството извършва цялостната своя дейност в съотвествие с конституцията и законите, които НС приема. Характерен е със своята всеобхватност, защото може да засегне както дейността на съответните длъжностни лица, така и самите тях. Методите : НС периодично или инцидентно изслушва информация от отделните министри по поставени въпроси, като това право е предоставено на постоянните комисии, които от името на НС упражняват парламентарен контрол. НС и парламентарните комисии имат правото да задължават министрите да се явяват на техни заседания за посочената цел. За осъществяването на този вид контрол се изисква също предоставянето на сведения и документи. Към методите на контрол спада и правото на народните представители да задават въпроси и питания до Министерският съвет както и до отделните министри. На това тяхно право кореспондира задължение за отговор. Може да доведе до определени юридически въздействия – направените изводи и обобщения се материализират в съответно въздействие. НС може да извърши промени в структурата на централната администрация – да създава, преобразува и закрива министерства. Да извършва промени в персоналния състав на централната администрация – промени в правителството, освобождаване на ръководители на други централни институции. Правомощието на НС да гласува недоверие на МС. Това става по предложение на 1/5 от народните представители, но за да се приеме, са необходими гласовете на повече от половината от всички народни представители. При отхвърляне на предложението ново предложение на същото основание може да се направи най-рано след 6 месеца. Резултатът от гласуването на недоверие е подаване на оставката на правителството от страна на министър-председателя.

В контрола на представителните органи своето място заема и общинският съвет, чиито контролни правомощия могат да засягат пряко както кметовете, така и издаваните от тях административни актове. Персоналният контрол се изразява във възможността общинският съвет да прекратява предсрочно пълномощията на кметовете на общини и на кметства, когато те не изпълняват функциите си за повече от шест месеца. Общинските съвети могат да отменят актовете на кметове на общини, издадени в нарушение на техните решения по чл.21 от ЗМСМА.

Друга форма на контрол са питанията, които общинските съветници имат право да отправят към кметовете на общините съгласно чл.33 ЗМСМА. На тези питания кметовете са длъжни да отговарят писмено или устно на заседание на общинския съвет.

Този контрол се извършва спрямо всички звена на държавната администрация. Всички органи на изпълнителната власт се намират в определени организационно-функционални връзки. Тези връзки разкриват белезите на субординация, суперординация и координация. МС се намира в положение на суперординация спрямо подчинените му. В положение на субординация се намират нисшите звена спрямо стоящите над тях органи.

Всички на субординация – връзките отдолу-нагоре.

1. Този контрол е всеобхватен – той обхваща цялата управленска дейност, която извършват органите. Той обхваща не само юридическата дейност, но и тяхната материална и техническа дейност.
2. Друга характеристика – той е постоянен и непрекъсваем. Една постоянна дейност на проверка, преценка на работата на подчинените звена.
3. Този контрол е целенасочен – чрез него се осигурява спазването на целта на законите, както и неговото най-правилно прилагане.

По принцип този конрол се осъществява служебно (ex officio) без да са необходими контролните органи да бъдат сезирани. Не е изключено обаче и този контрол да бъде задействан във връзка с постъпили сигнали и предложения, жалби и искания. В такива случаи казваме,че контролът се задвижва при сезиране.  Такава правна възмоност на гражданите е регламентирана в АПК.

Какви са средствата за въздействие при този вид контрол : те могат да засегнат персоналния състав на контролирания орган, неговата материално-техническа част, а също така и самите актове на контролираните органи. Контролът може да стигне и до отмяна на издадените административни актове.

Нормативната основа за този контрол е Конституцията, ЗАдм, ЗМСМА.

1.Контролната зависимост между областния управител и кмета на общината : областният управител осъществява административен контрол. Областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общината. Чл.45 ЗМСМА.

                        2.Контролна зависимост между областния управител и общинския съвет : чл.32 ЗАдм – областният управите може да оспорва незаконосъобразността на актовете на общинските съвети. Този контрол той извършва при предварителна в закона процедура, при спазването процесуални правила и т.н, предвидени в ЗМСМА.

Областният управител може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет. Областният управител може да оспори законосъобразността на решенията на общинския съвет пред съответния административен съд. Ако областният управител върне едно решение на общинския съвет, то се изпраща на председателя на общинския съвет с мотивите за връщането. Върнато решение не влиза в сила и трябва да бъде преразлгедано от общинския съвет в 14-дневен срок. Вече това решение може да бъде прието повторно от общинския съвет, но само с квалифицирано мнозинство. Повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорен пред съответния административен съд по реда на АПК.

                        3.Контролна зависимост между кмета на общината и общинския съвет – тази контролна зависимост съществува и между двете страни : 1.От общинският съвет към кмета: на първо място кмета на общината се контролира от общинския съвет и по-точно актовете, които той издава, като общинският съвет може да отмени актовете на кмета, които противоречат на решенията на общинския съвет. Общинският съвет може да оспорва незаконосъобразните актове на кмета пред съответния административен съд. 2.От кмета към обшината : кмета на общината може да върне за ново обсъждане както незаконосъобразните, така и нецелесъобразните актове на общинския съвет; възможността на кмета да оспори незаконосъобразните решения на общинския съвет пред съответния административен съд – тази правна възможност кмета да поиска от съда да се спре изпълнението на действието на подзаконовите нормативни актове на общинския съвет; кметът обаче не може да върне за ново разглеждане т.нар. „вътрешносужебни актове” на общинския съвет, свързани с организацията и дейността на общинския съвет и неговите комисии.

Съществува и възможност общинските съветници да отправят питания към кмета на общината.

Извод : това е контрол относно законосъобразността на актовете, по изключение и целесъобразността. Той става при спазването на определени процесуални правила и срокове. Осъществява се служебно, но съответният орган може да бъде и сезиран.