35. Административноправен режим на защита на природата

Тази материя е уредена в : Закон за защитените територии и Закон за биологичното разнообразие.

Закон за защитените територии :

Дава определение за защитените територии. Цел : опазване на биологичното разнообразие в екологичната система, а също така и обекти на неживата природа. (чл.2 , чл.4) Държавата е длъжна да изгражда такива територии като част от регионалната и световната мрежа.

За лечебните растения в защитените територии се прилага отделен закон. За населените места и селищните образувания в защитените територии действа отделен закон ( Закон за устройство на територията).

За паметниците на културата в защитените територии действа друг закон. ( Закон за културното наследство).

Защитените територии се обособяват на 6 вида :

  • Резерват – Същност – чл.16, ал.1. Образци от екосистеми, включващи характерни или забележителни видове. В България има 55 резервата. Забрани : чл.17, ал.1.
  • Национален парк – В България са 3 – Рила, Пирин и част от Централния Балкан. Същност – чл.18, ал.1. Това е изключителна държавна собственост. Територии, които не попадат в населените места или селищни образувания. В тях се обособяват резервати и поддържани резервати, туристически зони и др. Забрани – Чл.21.
  • Природна забележителност – чл.23, ал.1. Това са обекти на неживата природа. Забрани – чл.24.
  • Поддържан резерват – Общо 35 в България.
  • Природен парк – Същност – чл.29, ал.1. Забрани – чл.31.
  • Защитена местност – над 400. Същност – чл.33, ал.1. Забрани – чл.34.

 

С оглед обхвата на защитените територии се включват гори, земи, обработваеми площи и водни площи. Няои от тях са свързани с характеристиката изключителна държавна собственост.

Ако се увеличи площта на един национален парк се прилага формата на принудително отчуждаване при засягане на частни лица.

Съществува административна процедура за преминаването в защитена територия – чл.36, ал.1 : Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии – и от всички заинтересовани физически и юридически лица.

Чл.39 и 40 съдържат административни актове : чл.39 : Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия при положителни решения. Чл.40 : При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон.

 

Трите национални паркове имат свои дирекции.

Чл.78,79 – Принудителни административни мерки : взимат се от Министъра на околната среда и водите; Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите; Директорите на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и дирекциите на природни паркове, както и кметовете нa общини.

 

 

 

 

Закон за биологичното разнообразие :

България е на второ място в Европа по биологично разнообразие. Цел : опазване на биологичното разнообразие – чл.1, ал.1. Според закона държавата е длъжна да създаде разнообразна екологична мрежна. В защитените зони могат да попадат и защитени територии, но всички са част от националната екологична мрежа.

Административен процес за обявяване на защитените зони – по инициатива на Министерството на околната среда и водите.

Национален съвет за биологичното разнообразие – консултативен орган, през който минават обсъжданията. След това министъра внася обсъждането в правителството. Следва решение на МС, а в някои случаи и на европейска комисия. След одобрението от правителството министъра на околната среда и водите издава заповед. Чл.8,9,10,11,12.

По отношение на собствеността съгласно чл.13 тя не се променя.

Защитени диви и животински видове – обявени са в Приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие.

Чл.38,40 – забрани по отношение на животинските и растителните видове.

По отношение на опазване на реколтата и дърветата – чл.109 и чл.111.

Управлението се извършва от министеството на околната среда и водите със своите органи, общините, специализираната администрация.

Принудителни административни мерки за нарушение – чл.121 до чл.123.

Административно наказателна отговорност – глоби за нарушителите до 10 000 лв.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар