2. Базисна система на международните отношения, външна среда, елементен и структурен строеж на системата

  1. Базистна система на международните отношения, външна среда, елементен и структурен строеж на системата

 

Понятието „системност” е основно в теорията на международните отношения. То създава фундамента, върху който се изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.
При анализа на състоянията на системата на МО винаги трябва да се вземат предвид нейните важниособености.
-На първо място МО са система със силно изразена специфика.Тази система притежава редица особени качества, които я отличават от другите социални отношения. Спецификата й се изразява преди всичко в това, че като цяло системата поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати, ако тя престане да съществува.
-Системата на МО се отнася към категорията на социалните системи, което е друга нейна особеност. Движението и развитието й могат да бъдат разбрани само като се имат предвид закономерностите в развитието на човешкото общество.
-Друга особеност на тази система е, че тя се отличава с голяма сложност, като това се отнася както до функционирането на системата, така и до структурата й.
-На четвърто място, системата на МО е универсална система и за разлика от другите универсални системи, тя е такава не само в пространствено, но и във функционално отношение – тя има значение за всички аспекти от съществуването на човечеството.
-Важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможностите за целево управление.
-Освен това системата на МО е извънредно динамична.Промените в международната система могат да са много интензивни, могат да протичат бързо и паралелно в много от нейните съставни части.
-И на последно място, системата е от корелационен тип. Субектите й са равноправни и самостоятелни, като всеки следва свое собствено поведение и интереси. Системата няма общ за цялата система център на управление.
Някои отношения и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, докато други – не са.Наличието на стабилни и непроменящи се връзки помага на системата да съхрани за дълго време параметрите си.Без тази устойчивост системата не би могла да изпълнява пълноценно функциите си.Тези стабилни и устойчиви отношения образуват структурата на системата. Тази структура е израз на вътрешната организация на системата. Тя е специфичен начин, по който се свързват отделните компоненти и елементи.Структурата има важна и активна роля при взаимодействието между външната среда и системата. Тя има много важно значение що се отнася до определяне границите на системата,т.е. онези предели, до които свършва вътрешният й ред.Затова структурата й би могла да се определи като инвариант на системата.
Устойчивостта за едни продължителни периоди от време е неотменимо качество за структурните отношения.Устойчивостта на структурата обаче не означава, че тя е неизменима. Тя също е подвластна на времето, но се променя по – трудно и по – бавно в сравнение с промените в международните отношения.Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.Нейните промени са по – трайни и по – дълбоки, защото засягат вътрешния ред – те променят самия начин на движението в системата, свързват се с развитието й.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата на МО.Никой от субектите на международното право не може едностранно и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата и една от основните предпоставки за това е фактът, че основните начала, върху които се гради структурата, са също така и основните начала на самата система.Разбира се, това в никакъв случай не означава, че субектите на МО са абсолютно безсилни да променят структурата на системата. Това би означавало, че системата на МО ще престане да се развива, а системата осъществява функциите си именно като се развива. Държавите могат, поне в настоящия момент, да изменят структурно системата, само когато обенинят усилията и волите си, ако не на всички държави, то поне на мнозинството.
Структурата, както по – горе отбелязах, е инвариант на системата и също така промените в нея се свързват с развитието на системата, като от това следва, че тя се проявява като „памет”, свързваща минало, настояще и бъдеще на системата.Без да се познава структурата на системата на МО, е невъзможно или поне изключително трудно да се направи едно надеждно прогнозиране, което от своя страна довежда до невъзможност да се вземат правилни политически решения.
Системата на МО не принадлежи към категорията на моноструктурните системи, т.е. такива системи, които не се отличават със структурно разнообразие. Тя принадлежи към категорията на полиструктурните системи, т.е. такива системи, при които отделните подсистеми имат структури, които не са сходни.Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на МО.Тя увеличава разнообразието в системата, усложнява движението и прави системата по-гъвкава. Също така съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.Стурктурата отразява определени начини за функциониране и развитие на системата. Различията, които съществуват в интересите, поведението и целите на отделните субекти, взависимост дали са съвпадащи или противоположни, предизвикват две основни тенденции – съответно центростремителни и центробежни. Тези процеси протичат едновременно на различни равнища на системата, те предизвикват образуването и разпадането на много центрове. Съответното разположение на тези центрове в рамките на системата се определя като структурна конфигурация на системата. Съотношението между тенденциите на интеграция и дезинтеграция е много подвижно и затова някои от центровете са неустойчиви. Други , обратно – са трайни и стават съществена част от структурата на системата.
Структурните конфигурации възникват във всички части на общата система, най – вече в сферата на МО. Възможностите за конфигурации на структурата на системата на междудържавните отношения могат да бъдат сведени до три основни модела(в зависимост от броя на центровете)
-моноцентрична
-бицентрична(биполярна)
-полицентрична структурна конфигурация.

Структурата на системата е следващото качество. Тя е особеният специфичен начин на свързване и съотнасяне на елементите на системата.
На следващо място е качеството външна среда. Всяка една система се влияе от различни фактори. В съответния период и ситуация има набор от фактори, които оказват съществено въздействие върху функционирането, структурното изграждане и развитието на системата. Това е външна среда на системата.

Системният подход е най-общ, той чертае рамките на проблема, с който се заемаме.

Разсъждавайки за международните отношения, възниква въпросът кой вид МО ни интересува – спортните, политическите, военните, търговските и т.н. Това, което „системниците” са успели с анализи да откроят е, че във всеки от видовете МО по един или друг начин рефлектира политическото отношение на държавата. Т.е. пред скоба, преди всички други видове се извеждат политическите междудържавни отношения. Именно те са база за анализ.

Елементен състав (морфология) на системата на МО
1. Няма съмнение, че основен елемент на системата на МО е държавата.
2. Друг основен елемент на системата на МО са международните организации – правителствени и неправителствени; национални неправителствени организации. Тенденцията е броят, разнообразието и качеството на международните организации да нараства.
3. Отделният индивид – спорове за международна правосубектност на отделния индивид. Отношението към правата на човека води до извеждането на човека в международните отношения на преден план.

Външна среда
Факторите на външната среда в системата на МО имат два източника – природната среда и социално-икономическата система (във всичките им детайли). Говорейки за социално-икономическите фактори, нямаме предвид само това, което се случва глобално, а и социално-икономическите системи на отделните държави. Важността на тази система е огромно.
Факторите на природната среда също трябва да се отчитат и разглеждат като непосредствена среда в системата на МО. Изобщо връзката човек-природа, общество-природа не може да бъде пренебрегната.

Структура
Основна закономерност на съществуването на всяка една система е нейният структурен строеж. Най-общата характеристика е, че специфичният начин на свързване характеризират нейната структура. Търсенето на т.нар. структура инвариант е било целта, която са си поставили системниците. Около две десетилетия този въпрос търси и намира приблизителния си отговор. Не могат да бъдат разглеждани като равностойни всички видове МО.
Препрочитайки историята на МО и на дипломацията, изследователите са разбрали, че в различните исторически периоди една група държави чрез отношенията по между си по съществен начин влияят на всичко друго, което се случва в МО – Великите сили. Именно те са правили впечатление като конфигурация на взаимоотношения, които влияят върху всичко останало. Великите сили се променят – някои страни отстъпват от тази група, други се издигат. По същия начин се оформят групи държави, на чело, на които стоят други по-силни държави и това предопределя отношенията. Разглеждайки тези повтарящи се конфигурации на отношения, те биват определяни като отношение между центрове на сила или центросилови отношения. Те имат една трайна характеристика – на инвариант на структурата (непроменливо, постоянен). Това е определяща характеристика на структурното изграждане на системата и позволява във всяка една нова конкретна ситуация, независимо от това кои са новите Велики сили, да се запазят отношенията между тях.
В отделните исторически периоди винаги е имало отношения между държави, които се отличават с високо напрежение, бързо развиващи се отношения, острота на отношенията. Това позволява да се открои нова инвариантна характеристика на това второ структурно равнище – конфликтни възли на противоречието. Когато анализираме структурата, трябва да характеризираме това структурно равнище, да го определим и да анализираме има ли връзка с това, което ни интересува.
Третото равнище е конкретно ситуационното равнище.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар