4. Вътрешно и международно право

  • ВЪТРЕШНО И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО

 

 


  • Националните правни системи (1)

 

Общи положения

 

  • Класически пример за правна система е националната правна система (компоненти, връзки, структура, среда – източници, правораздаване, догматика, юридическа професия и др.)

 

  • Всяка национална правна система възниква и се развива при различни исторически обстоятелства

 

  • Фактът, че е възможно те да бъдат групирани по определени признаци (например в семейства правни системи) не омаловажава техния национален херактер

 

  • Могат да бъдат изведени и няколко общи закономерности

 

 

 

 

 


  • Националните правни системи (2)

 

Формиране

 

  • Примитивно право

 

  • от момента, в който е налице централизирана санкция с физически характер
  • от табу към социални норми с обичаен и/или религиозен характер
  • отсъства ясна йерархия на нормите и структура на реда
  • няма специализация на органите

 

  • Развито право

 

  • системен характер – йерархия на източниците и специализирани юрисдикции
  • оформят се големите традиции – романо-германска, английска, други – основно религиозни и обичайни

 

 

 

 

 

 

 

 


  • Националните правни системи (3)

 

 

  • Модерни национални правни системи

 

  • повечето национални правни системи в Европа се оформят през ХIХ век и са свързани с укрепването на националната държава – съчетание между традиция и нови влияния
  • приемането на конституция като основа на юридическата валидност
  • ключови понятия за легитимирането са нация и суверенитет

 

 

 

 

 

 


  • Националните правни системи (4)

 

Примерът със САЩ

 

  • Изградена по английски образец (източници, процес, догматика и т.н.)

 

  • Силен елемент на рационализиране (писана конституция, стройна система на съд и прокуратура, ясно провеждане на принципа за разделение на властите)

 

  • Значение на федералния характер на държавата

 

 

 

 

 

 

 

 


  • Националните правни системи (5)

 

Правната система на България

 

  • Традицията на римското право не е запазена, а привнесена след Освобождението
  • Силно първоначално влияние на Русия и романския правен кръг (конституция по белгийски образец, граждански закон по образец на италианския Codice Civile)
  • Засилващо се влияние на немския правен кръг
  • догматика – в конституционното право, донякъде в гражданското и търговското право
  • законодателство – влияние на немския BGB и на фигури от немското търговско право (докато Търговският закон от 1897 г. е със смесено влияние – реципиран от унгарския (немски кръг) и от румънския (романски кръг), то Законът за предпазния конкордат от 1932 г. е рецепция от италианския закон, който пък е възприел фигура от немското търговско право)
  • След 1944 г. – силно влияние на съветската правна система (система на органите, процес, догматика и др.)
  • След 1989 г. – хаотични влияния, но оставане в орбитата на континенталното право

 

 

 

 

 

 

 


  • Националните правни системи (6)

 

Национална правна система и международно частно право

 

  • Под международно право най-често разбираме Международно публично право (МПП) – система от правни норми, които не са част от вътрешното право на никоя страна, освен в случаите, когато нейната правна система предвижда това

 

  • Нормите на Международното частно право (МЧП) са особена категория норми, за които у нас е прието да се счита, че са част от националния правен ред, но не и от вътрешното право (Вл. Кутиков)

 

  • Нормите на МЧП могат пряко да уреждат отношения, но по-често са колизионни; те могат пряко да уреждат отношения, когато са част от източник на МПП; те са колизионни, когато са възникнали и съществуват само в рамките на националната правна система

 

 

 

 

 

 

 


  • Понятието международно право (1)

 

Ius gentium

 

  • В Римското право ius gentium е част от триединната римска правна система; трудно е да бъде ясно разграничено от ius cicvile и ius naturale; нещо като опит за кодифициране на безспорни правни принципи и норми (действащи и по отношение на провинциите) чрез преторските едикти

 

  • Широко използван термин през късното Средновековие (Суарес) и от представителите на новото естествено право (Пуфендорф)

 

  • Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius – 1583-1645 г.) – поставя основите на международното право, извеждайки го от естественото право, което счита за основаващо се на разума (дотогава откъслечни представи – ius gentium, късните испански схоластици (Суарес, де Витория)

 

 

 

 

 

 

 

 


  • Понятието международно право
    (2)

 

Английската традиция

 

  • Джереми Бентам (Jeremy Bentham – 1748 – 1832 г.) – въвежда термина международно право (international law) в Principles of Morals and Legislation– по отношение на вътрешното право то е sufficiently analogous (в достатъчна степен съответстващо)

 

  • Джон Остин (John Austin – 1790 – 1859 г.) – The Province of Jurisprudence Determined – (1832 г.)

 

  • опитвайки се да отграничи правото от морала, от религията и от други нормативни системи, приема, че правото е заповед на суверена, скрепена със заплахата от санкция

 

  • следователно международното право не е право, а е по-скоро позитивен морал

 

 

 

 

 

 

 

 


  • Понятието международно право
    (3)

 

Международното право и теориите за правната система

 

  • H.L.A.Hart – международното право е правен ред; спорно е дали има общо Rule of Recognition (правило на признаване, определящо валидността) и вторични правни норми (отнасящи се до създаването и прилагането на нормите)

 

  • Hans Kelsen – международното право е неразвит правен ред; той е в единство с вътрешното право (монистичен възглед)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Особености на международното право (1)

 

Създаване – децентрализирано, водещо до неясна йерархия

 

  • Основен източник е международният договор – съвпадане на насрещни волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен

 

  • Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение (Sein започва да се счита за Sollen)

 

  • Актовете на международните организации също са източници на МПП (някои ги определят като второстепенни, допълнителни)

 

  • Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник на друго основание)

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Особености на международното право (2)

 

Субекти

 

  • Държавите

 

  • Международните организации

 

  • Понякога се говори за народи (нации), като се изхожда от правото на самоопределение (Международен пакт за гражданските и политическите права на ООН от 1966 г. чл. 1 (1) Всички народи имат право на самоопределение) – методологически проблеми с тезата за колективните права

 

  • Преобладава тезата, че индивидите не се считат за субекти на международното право, въпреки, че те могат да бъдат преки адресати на норми (забраната за пиратство)

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Особености на международното право (3)

 

Санкция

 

  • Физически характер – не винаги

 

  • Рядко е индивидуализирана, по-често е колективна

 

  • Спорно задължение за налагане – неналагането не е правонарушение

 

  • Въпросът за централизираното й налагане все още е открит (отсъствие на универсални правораздавателни органи и органи за осъществяване на принудата; доколкото ги има, те са по прилагането на конкретен акт или са ad hoc)

 

 

 

 

 

 

 

  • Взаимодействие с националните правни системи

 

  • Принципът Pacta sunt servanda – възприма се като аксиома

 

  • Механизми за припознаване на норми на МПП като част от вътрешния правен ред
  • чрез обикновена законодателна процедура
  • при изпълнение на правните действия от един сложен фактически състав, различен от обикновената законодателна процедура

 

  • Проблемът за съотношението с норми от вътрешния правен ред

 

  • Примерът с България – Чл. 5, ал. 4 от Конституцията

        Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар