4. Вътрешно и международно право
- ВЪТРЕШНО И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
Националните правни системи (1)
Общи положения
- Класически пример за правна система е националната правна система (компоненти, връзки, структура, среда – източници, правораздаване, догматика, юридическа професия и др.)
- Всяка национална правна система възниква и се развива при различни исторически обстоятелства
- Фактът, че е възможно те да бъдат групирани по определени признаци (например в семейства правни системи) не омаловажава техния национален херактер
- Могат да бъдат изведени и няколко общи закономерности
Националните правни системи (2)
Формиране
- Примитивно право
- от момента, в който е налице централизирана санкция с физически характер
- от табу към социални норми с обичаен и/или религиозен характер
- отсъства ясна йерархия на нормите и структура на реда
- няма специализация на органите
- Развито право
- системен характер – йерархия на източниците и специализирани юрисдикции
- оформят се големите традиции – романо-германска, английска, други – основно религиозни и обичайни
Националните правни системи (3)
- Модерни национални правни системи
- повечето национални правни системи в Европа се оформят през ХIХ век и са свързани с укрепването на националната държава – съчетание между традиция и нови влияния
- приемането на конституция като основа на юридическата валидност
- ключови понятия за легитимирането са нация и суверенитет
Националните правни системи (4)
Примерът със САЩ
- Изградена по английски образец (източници, процес, догматика и т.н.)
- Силен елемент на рационализиране (писана конституция, стройна система на съд и прокуратура, ясно провеждане на принципа за разделение на властите)
- Значение на федералния характер на държавата
Националните правни системи (5)
Правната система на България
- Традицията на римското право не е запазена, а привнесена след Освобождението
- Силно първоначално влияние на Русия и романския правен кръг (конституция по белгийски образец, граждански закон по образец на италианския Codice Civile)
- Засилващо се влияние на немския правен кръг
- догматика – в конституционното право, донякъде в гражданското и търговското право
- законодателство – влияние на немския BGB и на фигури от немското търговско право (докато Търговският закон от 1897 г. е със смесено влияние – реципиран от унгарския (немски кръг) и от румънския (романски кръг), то Законът за предпазния конкордат от 1932 г. е рецепция от италианския закон, който пък е възприел фигура от немското търговско право)
- След 1944 г. – силно влияние на съветската правна система (система на органите, процес, догматика и др.)
- След 1989 г. – хаотични влияния, но оставане в орбитата на континенталното право
Националните правни системи (6)
Национална правна система и международно частно право
- Под международно право най-често разбираме Международно публично право (МПП) – система от правни норми, които не са част от вътрешното право на никоя страна, освен в случаите, когато нейната правна система предвижда това
- Нормите на Международното частно право (МЧП) са особена категория норми, за които у нас е прието да се счита, че са част от националния правен ред, но не и от вътрешното право (Вл. Кутиков)
- Нормите на МЧП могат пряко да уреждат отношения, но по-често са колизионни; те могат пряко да уреждат отношения, когато са част от източник на МПП; те са колизионни, когато са възникнали и съществуват само в рамките на националната правна система
Понятието международно право (1)
Ius gentium
- В Римското право ius gentium е част от триединната римска правна система; трудно е да бъде ясно разграничено от ius cicvile и ius naturale; нещо като опит за кодифициране на безспорни правни принципи и норми (действащи и по отношение на провинциите) чрез преторските едикти
- Широко използван термин през късното Средновековие (Суарес) и от представителите на новото естествено право (Пуфендорф)
- Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius – 1583-1645 г.) – поставя основите на международното право, извеждайки го от естественото право, което счита за основаващо се на разума (дотогава откъслечни представи – ius gentium, късните испански схоластици (Суарес, де Витория)
Понятието международно право (2)
Английската традиция
- Джереми Бентам (Jeremy Bentham – 1748 – 1832 г.) – въвежда термина международно право (international law) в “Principles of Morals and Legislation” – по отношение на вътрешното право то е sufficiently analogous (в достатъчна степен съответстващо)
- Джон Остин (John Austin – 1790 – 1859 г.) – “The Province of Jurisprudence Determined” – (1832 г.)
- опитвайки се да отграничи правото от морала, от религията и от други нормативни системи, приема, че правото е заповед на суверена, скрепена със заплахата от санкция
- следователно международното право не е право, а е по-скоро позитивен морал
Понятието международно право (3)
Международното право и теориите за правната система
- H.L.A.Hart – международното право е правен ред; спорно е дали има общо Rule of Recognition (правило на признаване, определящо валидността) и вторични правни норми (отнасящи се до създаването и прилагането на нормите)
- Hans Kelsen – международното право е неразвит правен ред; той е в единство с вътрешното право (монистичен възглед)
- Особености на международното право (1)
Създаване – децентрализирано, водещо до неясна йерархия
- Основен източник е международният договор – съвпадане на насрещни волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен
- Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение (Sein започва да се счита за Sollen)
- Актовете на международните организации също са източници на МПП (някои ги определят като второстепенни, допълнителни)
- Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник на друго основание)
- Особености на международното право (2)
Субекти
- Държавите
- Международните организации
- Понякога се говори за народи (нации), като се изхожда от правото на самоопределение (Международен пакт за гражданските и политическите права на ООН от 1966 г. – чл. 1 (1) – Всички народи имат право на самоопределение) – методологически проблеми с тезата за колективните права
- Преобладава тезата, че индивидите не се считат за субекти на международното право, въпреки, че те могат да бъдат преки адресати на норми (забраната за пиратство)
- Особености на международното право (3)
Санкция
- Физически характер – не винаги
- Рядко е индивидуализирана, по-често е колективна
- Спорно задължение за налагане – неналагането не е правонарушение
- Въпросът за централизираното й налагане все още е открит (отсъствие на универсални правораздавателни органи и органи за осъществяване на принудата; доколкото ги има, те са по прилагането на конкретен акт или са ad hoc)
- Взаимодействие с националните правни системи
- Принципът Pacta sunt servanda – възприма се като аксиома
- Механизми за припознаване на норми на МПП като част от вътрешния правен ред
- чрез обикновена законодателна процедура
- при изпълнение на правните действия от един сложен фактически състав, различен от обикновената законодателна процедура
- Проблемът за съотношението с норми от вътрешния правен ред
- Примерът с България – Чл. 5, ал. 4 от Конституцията
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!