3. Гражданско общество и политическа държава

Гражданско общество и политическа държава

Диференциацията между гражданско общество и политическата държава е характерно за късното средновековие и началото на новото време. За да разберем логиката на тази диференциация трябва да си дадем сметка за начина, по който е организирано и функционира феодалното общество. При феодализма – срастване на власт и собственост. Наблюдава се социална йерархия, при която владетелят освен, че е суверен заедно с това е и собственик на територията на кралството. Наблюдава се вертикална делегация на власт и собственост от владетеля към едрите земевладелци(херцози, барони, графове),а от тях към местните феодали, които на свой ред упражняват контрол върху крепостните селяни. Отношението между различните равнища в йерархията имат силно изразен личностен характер, респективно отношенията се скрепяват с клетви за вярност. Наблюдава се правото на първата брачна нощ. Правото на местния феодал да преспи с бъдещата невеста(ius prima notis) Този тип общество не прави разлика между частна и публична сфера поради корпоративната организация на обществото. Различните производства са организирани в корпорации. Социалният статус на индивида се намира в неговата принадлежност към една или друга корпорация. Появата на гражданското общество е свързана с преодоляването на феодализма, за който са характерни натуралната размяна и личната зависимост в резултат от развитието на занаятите, търговията и стоково-паричните отношения. Първите пробиви в феодалния сват се наблюдават в северна Италия – свободните градове републики. Те играят особена роля в търговията между изтока и запада. Поради интензивните търговски отношения там се развиват стоково-парични отношения. Постепенно с развитието на търговията и занаятите около големите градове се създават пазарища. Развиват се стоково-паричните отношения. Феодалите губят властта си и така се появяват свободните зони. Започва разложението на феодализма. Процеса приключва с великата френска революция.  Карл Маркс : „Политическият строй като такъв се е развил само там където частните сфери са достигнали самостоятелно съществуване. Там където търговията и поземлената  собственост още не са свободни там всъщност няма и политически строй“ Гражданското общество се разгръща като множество от частните сфери на отделните индивиди. Частната собственост е материалната основа на гражданското общество. В строго научен план тези явления и процеси се осмислят най-напред в Шотландия в началото на 18в. Епохата на шотландското просветление. Адам Смит – сред известните учени – „ За богатството на народите“ –бащата на модерната политическа икономия. В частност той обосновава тезата че най-важната човешка дейност е именно производството, размяната и потреблението на материалната блага се подчинява на своя собствена логика и формулира един от законите на пазарната икономика, а именно закона за търсенето и предлагането – невидимата ръка. Важна роля има процеса на секуларизация – разграничването на християнството от светските власти. Именно по онова време религията ще бъде неутрализирана и ще бъде изведена извън публичната сфера. Едва светската държава ще си позволи да гарантира основните права и свободи на своите граждани.

Един друг мислител е смятан за най-големият философ – Хегел. През 1820г. чете своя знаменит курс озаглавен философия на правото. Гражданското общество – това е онази сфера на обществения живот, в която индивидите си взаимодействат с оглед удовлетворяването на техните материални потребности. В ГО всеки индивид е свободен да избира сам своите житейски цели и да ги преследва свободно чрез своите начинания. // изпит –сентенция „Гражданското общество отделните индивиди гледат на другите единствено и само като на средство за постигане на своите собствени егоистични цели.“// „Преди човек да се занимава с политика, изкуство, култура, той трябва да се е облякъл, нахранил и да има покрив над главата.“

Гражданското общество обхваща отношенията, свързани с физическото възпроизводство и продължаването на рода, възпитанието и образуванието, труда производството и размяната на стоки и услуги, вероизповеданието и тн.

Самото гражданско общество се разглежда като сфера на свободата, където всеки индивид разполага с така наречените естествени права. Състои се от множество частни сфери у отделните индивиди. За него е характерно наличието и противоборството на различни частни и корпоративни интереси.

Спор за характера на отношенията в гражданското общество. Алексис Токвил – „Демокрацията в Америка“ ГО има инстинктивна способност към самоорганизация. ГО е в състояние да се самоорганизира и да се саморегулира. Само че възникват кризи които отслабват този тезис.

Другата гледна точка оприличава ГО на бурно море – в него непрекъснато се води борба между различните частни корпоративни интереси. Аргументът за това е че ресурсите са ограничени, а борбата на интереси неизбежно придобива антагонистичен характер. Именно по тази причина политическата държава се оказва необходима и се превръща в предпоставка за съществуването на ГО. Хегел,който разработва темата за ГО определя държавата като сфера на висшата нравственост, защото публичната дейност се осъществява в името на общото благо. За разлика от ГО – където всеки преследва своите интереси. Политическата държава е една от сферите на обществения живот, която обаче обхваща всички останали сфери и изпълнява една регулираща функция спрямо тях. Политическата държава се явява locus(съсредоточие) на публичната власт. Тя е необходимия политически и адм център, който се учредява за да управлява и организира обществените явления и процеси. В определен смисъл задачата на политическата държава е да подвежда цялото разнообразие от частни и корпоративни интереси под общ знаменател, за да се формулира единната обща воля на държавата. „Политиката не е нищо друго освен създаване на единство от многообразието“.

Формули :   Френската декларация за правата на човека и гражданина – основава се на разграничението ГО- ПД. Говори за права на човека(правата на индивида в ГО) и права на гражданина(правата на индивида в публичната сфера-изборни да бъде избиран и тн.)

В ГО отделният индивид може всичко, което не му е забранено от закона. ГО е сфера на свободата. Точно обратният принцип е в сила по отношение на държавните органи. Те могат да предприемат само такива действия, които са им изрично разрешени от закона, като при това всяка тяхна намеса в живота на ГО трябва да се обосновава чрез позоваване на идеята за общото благо.

Политическата държава изпълнява една обща функция на управление на обществените дела. Различни са представите за ролята на държавата в обществения живот. Когато се появява концепцията за ГО тя се съпровожда от идеята за минималната държава. Адам Смит – най-добрата държава е онази, която управлява най-малко. Каквато и да е представата за държавата става ясно че е изключително трудно да се регулират отношенията в ГО поради неизбежните конфликти и противоречия. Чувството за принадлежност към една и съща нац общност прави възможно  ??? Именно концепцията за нацията, която прави възможен съвместният живот между индивиди с различен социален статус прави възможно модерната държава, която по дефиниция е национална държава.