45. Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие

Въпрос 45:
Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие.

1. Понятие
– Договорът е признато от цивилното право съглашения, скрепено с иск, което поражда облигационна връзка. РП не считало всяко съглашение за източник на права и задължения.

2. Историческо развитие.
– Еволюцията на договорите в римското право е пряко свързана и обусловена от основните промени в икономиката на римското общество. Договорните правоотношения са юридически израз на определени икономически отношения и затова промените в същността, формата и последиците на договорите са обусловени от съответните промени в икономиката.

2.1. Древното римско право
– до юридическо обвързване се достигало, чрез извършване на определени ритуали, жестове, чрез произнасянето на определени солонелни формули.
– период, в който преобладава натуралното стопанство и стоп. обмен бил слабо развит- договорите отразявали примитивната стопанска структура на обществото ( заемът nexum и стипулацията).
– характерен бил строг формализъм- формата фиксирала момента на сключване на договора и го отделяла от преговорите, които го предшествали. Тя създавала яснота в съдържанието на договора.

2.2. Републиката
>> Първите столетия на Републиката
– успешни завоевания на Рим; наред с натуралното стопанство се явило робовладелското стоково стопанство, развит стокообмен
– формалните договори утежнявали търговските взаимоотношения и това довело до отпадане на няки от тях (nexum) и до санкциониране на много неформални съглашения. Най – важните договори започнали да се сключват по цивилното право. ( поява на консенсуалните, реалните, ненаименуваните договори, преторските пактове).
– Формалните договори не отпаднали, но били отчасти изместени.

>> Последните столетия на Републиката
– изменение на формата и съдържанието на договорите
– като договори на стриктното право, формалните договори се тълкували строго и задължавали за всичко, което страните са уговорили, но без оглед на това, дали има грешка, насилие или измама.
– При развитите и усложнени икономически отношения в този период било необходимо договорите да бъдат по- гъвкави и да обхващат непредвидени при сключването отношения и хипотези. Правата и задълженията, проихождащи от реалните и консенсуалните договори, се тълкували и изпълнявали именно съобразно добросъвестността- negotia bonae fidei (определяна от правила, обичаи, практика на добрите римски граждани). Придобилите права чрез насилие нямали договорен иск в защита на придобитото чрез насилие или измама.

2.3. Следкласическото право

– пради премахване на формуларната процедура и поради упадъка на римската юриспруденциясе загубват ясните очертания на отделните договори. Достига се до преливане и смешение на отделните договори.
– за договори били признати всички съглашения, които пораждат правни последици. Наред със съглашенията, които имат облигационноправен ефект, за договори се считат и съглашенията с вещноправно действие. Ненаименуваните договори се утвърждават напълно като източници на договорен иск. Формата на формалните договори бива заменена от нови формални изискваня с цел обслужване на правната сигурност и фиска.
– изчезване на манципацията и ин юрецесията, остава традицията, но тя престава да бъде самостоен акт за прехвърляне на собствеността.. Това става чрез дог-р за продажба, дарение.
– запазва се правилото , че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам има.

2.4. Юстиниановото право

Собствеността се прехвърля не по силата на дог-ра за продажба или дарение, а чрез традирането й.