3. Етичната цел на държавата

Етичната цел на държавата.

Когато разглеждаме държавата от позицията на нейната правна организираност (юридическа форма) ценностните аспекти не се оставят. Правото не регулира ценностни отношения. Етическите измерения остават настрана. Правото регулира отношения по повод на блага а не по повод на ценности. Когато обаче въпроса е поставен в философски аспект – тогава на преден план се очертава проблема за етичната страна и цел  на държавата. Проблема за целите на държавата е проблема за мисиите на държавата.

2я въпрос на философската позиция е каква е целта на държавата. Въпроса за целта исторически е свързан с 2 измерения – общото благо и обществената справедливост или доброто и справедливостта( Рим).

Когато възникват първите държави справедливостта се приема като божествено предопределено и поради това естествено по характер неравенство. Целта на държавата е да запази това неравенство като едно общо благо. Конфуций извежда тази справедливост на основата на нравствения дълг за уважение на по-младия към по стария и на по-младшия към по старшия. Политическите отношения в държавата имат етичен характер в аспекта на отношения баща-деца.  Държавата не създава това отношение , а го наследява. Подчинението и различието се основават на авторитета на бащата. В древна Индия обществото и държавата се обясняват чрез кастовата структура по силата на божествената предопределеност човек се ражда принадлежащ на определена каста. Ако се разрушат кастите светът ще загине. В Индия има изградена нормативна система(преди) която да гарантира кастовия строй. В свещените книги (ведите) са описани правата и задълженията на всяка каста. Кастите са 4 – (от най-висша към най-низши)

Каста на Жреците; Каста на войните;  Каста на земевладелците и на общинниците (първите 3 са от племето на завоевателите); Каста на победените (завладените)

Системата се появява в резултат на завладяването на местните от северни племена.

Първата и втората каста имат право да се обучават- да изучават ведите, да дават дарове и да получават дарове. Според ведистите не е възможно да се прави жертвоприношение с животни, а само плодове и цветя. Според вярванията им ако живееш добре се прераждаш в по-висока или същата каста(или по-нагоре не може?!) , а ако живееш грешно – в по-низша или животно. Буда е шефа на ведистите. Според него е възможно ако човек живее праведно е възможно да постигне равновесие (нирвана) при което душата намира покой и спира да се преражда.

––––––––––––-

Атинската демокрация поставя по различен начин въпроса за целите на държавата. Държавата се обяснява като общност създадена заради колективни интереси. Общите интереси не са естествени, а политически и за това те трябва да се познават за да може да се осъществяват в държавата. В тази връзка Сократ поставя общото благо като цел, която изисква компетентния управници. Според Сократ не е достатъчно да си гражданин на Атина за да участваш в управлението. Трябва да управляват знаещите- тези които знаят за проблемите и как да намерят решения. Така Сократ за първи път поставя въпроса за компетентното управление, който от тогава не е губил актуалност. Сократ осмива атинската демокрация. Сократ отхвърля демократичната практика управниците да се избират чрез жребий. ( основава се на идеята за компетентност на управляващите –например капитана на кораба не се избира на случаен принцип между пасажерите)

Платон доразвива идеята на Сократ като дава един нов аргумент : Според него държавата трябва да се управлява от философите, но човек е философ по силата на своята природа. По природа има 3 типа – едни се стремят към блага и печалби, втори към битки и победи, трети към знание: производители, войни, философи. Държавата не трябва да се управлява от производителите нито от войните, а от философите. Като гаранцията за доброто управление на философите в полза на всички Платон предвижда спрямо тях един краен аскетизъм. Управниците не трябва да притежават никаква собственост, блага и имущество. Не трябва да имат и семейства.

(От „Антигона“ научаваме че властта трябва да е легитимна. Там жената се оповава на моралните норми (представени като божието правило) и това легитимира нарушението на правилата, наложени от политическия управник) Извод- Ценностите и морала стоят над политиката.

(изпуснах началото за аристотел защото ядох – да прочета от някъде)

Аристотел  предефинира въпроса за общото благо за него политическа справедиловост е относима само към целта , а не към субекта.

Едно управление е справедливо когато преследва общия интерес, а когато преследва частни то е несправедливо.

Когато група лица управлява в общ интерес – демокрация, когато управлява в собствен интерес – олигархия

Някои казват че справедливостта се изразява в принципа равно за равно(изравняваща справедливост) и са донякъде прави, защото освен тази справедливост има и справедливост относно приноса (всеки да получава според заслуженото).ю

–––––––––––––-

През Средновековието държавата се обяснява като власт на владетеля по божия воля. Идеалът за държавата е владетелят да управлява кат о примерен християнин. Религиозната етика е рамката на политическата етика. Доброто управление съответства на християнския морал. Светските политически управления през средновековието търсят собствено основание за светската власт. Решението се дава в 3 идейни насоки.

Германският император Фридрих 2 , който издава 1 конституция за Сицилия се определя като син на божествена майка. Получил е властта си пряко от бога и за това е независим и неподчинен на папата.

Според Марсилий Падуански светската власт е еманация на самоорганизиращата се в държава човешка общност. Тоест не зависи от църквата.

Данте Алигери – „Монархия“ . Той приема че човешкото съществуване е свързано с 2 цели. Добър живот на земята и блаженство отвъд. Към тези 2 цели са необходими 2ма водача. В светските неща императора , в духовните неща папата. Неговият идеал е една световна държава с 1 монарх която да е християнска и водач ще е папата.

Съотнесени към целите на държавата тези учения на 3мата автори ги свързват с нови ценности. Фридрих 2 въвежда пълно равенство между управляваните спрямо неговата абсолютна власт. Данте приема че държавата е носител на мира и спокойствието. Марсилий падуански вижда целта на държавата да осигури спокойствие и сигурност

В епохата на Възржадането – тласък за нов размисъл.

Николо Макиавели – „владетелят“ или „князът“ (най-известният му труд) Той е приеман и критикуван. Безспорното в неговата концепция е че разграничава политиката от етиката. Политиката според него има за цел интересите на държавата. И тези интереси трябва да се преследват с всякакви средства. Етиката е присъща на отделния човек. В това число етиката трябва да бъде присъща и на политика като човек. И когато се смесят политика и гражданина става конфликт. Гражданина не трябва да лъже, а на политика може да му се наложи.

Чърчил – „В политиката няма вечни приятели има вечни интереси.“

Стопанските промени в Западна Европа след 16в. водят до развитие на градовете и градското общество.