63. Законодателството на БЗНС

Законодателството на БЗНС за организиране на трудовата повинност

1. Въведение за БЗНС
БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи.

2. Трудовата повинност
Идеята за организиране и провеждане на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Тя се формира у него вселсдтвие на несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор. Въвеждането на трудовата повинност се свързва с тежката икономическа разруха на страната след ПСВ и непосилните задължения, които са наложени на страната ни с договора от Ньой. На всички е ясно, че правителството няма да бъде в състояние да финансира редица стопански и благоустройствени мероприятия. По тези причини се формира идеята да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничителните клаузи на Ньойския договор остават извън казармите.

3. Закон за трудовата повинност (1920)
въвежда 2 вида трудова повинност:
редовна
– на нея подлежат всички български поданици от двата пола:
младежи, навършили 20 години – 12 месеца
девойки, навършили 16 години – 6 месеца
– допуска се приемането на доброволци с минимално изискване за възраст:
младежи, навършили 17 години
девойки, навършили 12 години
– редовната трудова повинност е лична и заместване не се допуска
– от нея се освобождават:
девиците от мохамедански произход
лица по медицински критерии
омъжените жени
доброволците в армията и жандармерията
– трудовозадължените, които са единственият работоспособен човек в семейството, изпълняват трудовата повинност за половината от определения срок
– отлагане се допуска при:
болни, докато оздравеят
ученици в средните училища
задържаните под следствие
осъдените на лишаване от свобода
извънредна
– на нея подлежат всички мъже от 20 до 50 години
– по изключение МС може да свика на трудова повинност и младежи под 20
– освобождаването става по същите критерии като при задължителната
– свикването се извършва при големи стихийни нарушения, национални бедствия и други неотложни случаи
– продължителността е до 4 седмици

4. Целите на правителството чрез трудовата повинност (чл. 2 от ЗТП)
да организира и използва работната сила в страната за развитие на производството и благоустройството
да развие у гражданите любов към обществените работи и физическия труд
да култивира у гражданите съзнание за задълженията, които имат към себе си и към обществото и др.

5. Отраслите, в които ще се използва безплатният труд на трудоваците
направа на пътища, железници, канали, водопроводи, бараки, сгради
планиране на села и градове
укрепване на пороища, корекции на реки, пресушаване на блата
прокарване на телефонни и телеграфни линии
залесяване
отглеждане на буби, пчели и добитък
работа в мини и др.

6. Реакцията спрямо закона и измененията му
противопоставят се на реформата
под натиска на страните-победителки през есента на 1921 БЗНС внася промени в закона:
премахва се личната задължителност, като се създава възможност за откупуване
намалява се продължителността – 8 месеца за младежите и 4 за девойките
става възможно повинността да се изпълни на няколко пъти
създава се Главна дирекция на трудовата повинност
територията на страната се разделя на 8 производителни области, като се предвижда във всяка от тях да се създаде по 1 трудова задруга
– задруга = 4 дружини
– дружина = 4 чети
– чета = 4 ядра
– ядро = 2 отделения
след свалянето на БЗНС от власт трудовата повинност се запазва и на нейна основа се създават Трудовите войски в България, които са разформировани през 2000 година.