2. Казуси по наказателноправни науки

ВТУ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Писмен държавен изпит по Наказателноправни науки,

март 2010 г.

 

 

На 25.05.2009 г., около 21.00 часа Иван Добромиров се прибирал у дома с личния си автомобил. Когато стигнал до блока, в който живее, видял, че на мястото, където обичайно паркира колата си, е спрян автомобилът на съседа му Георги Атанасов. Подразнен от това, Добромиров се обадил по телефона на Атанасов и го помолил да слезе пред блока. Атанасов излязъл заедно със сина си Боян, 17-годишен. Скоро между двамата мъже възникнал спор, при който разменили обидни думи и заплахи.

Притеснен, че баща му може да пострада физически, Боян Атанасов отишъл да извика на помощ неговия брат – Светослав Атанасов, който живеел в съседния блок. Последният тръгнал веднага, като взел със себе си метална водопроводна тръба. Междувременно обаче инцидентът бил приключил.

Когато Светослав Атанасов и Боян Атанасов се върнали, заварили пред блока само Добромиров, а Георги Атанасов се бил прибрал у дома си. Светослав Атанасов изпратил племенника си да потърси баща си, след което се насочил към Добромиров, като замахнал с тръбата да нанесе удар по главата му. Добромиров се опитал да хване тръбата и да я издърпа от ръцете на Атанасов, но Атанасов надделял и успял да му нанесе два силни удара в областта на главата. Добромиров паднал безжизнен на земята, а Светослав Атанасов му нанесъл още един удар по главата с металната тръба и си тръгнал.

След няколко минути навън излязъл Боян Атанасов. Като видял Добромиров да лежи безжизнен и облян в кръв, той взел една тухла и му нанесъл удар в областта на челюстта, след което се прибрал в къщи.

По-късно случайно минаващ съсед открил Добромиров и в резултат на спешната и висококвалифицирана медицинска помощ животът му бил спасен. Съдебномедицинската експертиза установила, че в резултат на ударите с тръбата Добромиров е получил открито счупване на костите на свода на черепа и контузия на мозъка с последващ възпалителен процес, като единствено своевременната лекарска намеса е спасила живота му. Като усложнение от травмата Добромиров останал с парализа на десните крайници и прояви на посттравматична епилепсия. В резултат от удара с тухла, нанесен от Боян Атанасов, на Добромиров било причининено двустранно счупване на долната челюст, свързано с трайно затруднение при дъвченето и говоренето.

На 25.06.2009 г. и двамата били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.

При предявяване на обвинението Светослав Атанасов се явил със защитник, който възразил, че деянието трябва да се квалифицира по чл.132, ал.2, вр. с чл.128, ал.1 НК, тъй като Атанасов е защитавал брат си и реално е причинил само увреждане здравето на пострадалия. Освен това той се позовал на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрични експертизи на Светослав Атанасов и Боян Атанасов, които установили, че в момента на деянието и двамата са се намирали в особено психично състояние, при което съзнанието им било овладяно от чувствата до степен, в която способността им да вземат правилно решение и да ръководят постъпките си е била в значителна степен намалена, без да са лишени напълно от нея. Като допълнителен аргумент в защита на своя клиент посочил, че в основата на инцидента не е неговият клиент, а Боян, който извикал чичо си и го завел пред блока. Боян Атанасов нямал финансовата възможност да ангажира защитник, но искал да има такъв. Разследващият орган обаче преценил, че не е длъжен да му назначи служебен защитник, тъй като Боян Атанасов навършил пълнолетие на 23.06.2009 г. В своя защита Боян Атанасов заявил, че не е имал намерение да извършва убийство, а спонтанно решил да нарани Добромиров, тъй като същият постоянно създавал проблеми на баща му.

За предявяване на разследването Боян успял да си ангажира адвокат, който заявил пред разследващия орган, че подзащитния му не трябва да се третира като съизвършител на опита за убийство, а деянието му да се квалифицира отделно от това на Светослав Атанасов.

Прокурорът повдигнал обвинение пред съда срещу двамата за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.

Светослав Атанасов решил да признае фактите от обвинителният акт, за да му бъде определено наказание по реда на чл.58а НК, като поискал предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК. Боян Атанасов обаче категорично се противопоставил срещу провеждане на съкратено съдебно следствие, тъй като считал, че не следва да отговаря за опит за убийство. Съдът обаче уважил искането на Светослав Атанасов, като се мотивирал, „че събраните по делото доказателства подкрепят изцяло направеното самопризнание” и постановил присъда спрямо него по реда на глава 27 от НПК. Производството по отношение на посъдимия Боян Атанасов продължило по общия ред.

 

Въпроси:

1. Квалифицирайте деянията на Светослав Атанасов и Боян Атанасов.
2. Има ли значение за правната квалификация на деянията психично състояние, в което двамата са се намирали в момента на извършването им?
3. Има ли значение обстоятелството, че Боян Атанасов е осъждан за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, вр. чл.63, ал.1 НК на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 5 месеца, от чието изтърпяване е бил освободен предсрочно на 15.03.2008 г. и остатъкът от наказанието е 1 година и 3 месеца?
4. Нарушено ли е правото на защита на Боян Атанасов?
5. Допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд?

 

 

 

1. По отношение на Светослав Атанасов квалификацията би следвало да бъде като опит – за убийство, извършена с особена жестокост, както и на лице, намиращо се в безпомощно състояние, тъй като при третия удар върху главата (жизненоважен орган), пострадалият е бил в безпомощно състояние – чл.116, ал.1 т.5 и т.6, вр. чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК.

По отношение на Боян Атанасов, квалификацията би следвало да е за средна телесна повреда, тъй като удара не е бил насочен към жизненоважен орган на пострадалия и е причинило счупване на челюст, от което е последвало затруднение при дъвчене и говорене. Чл.129, ал.1, вр. чл.63, ал.1 т.4 от НК.

2. Особеното психично състояние на двамата няма значение за правната квалификация на деянието, тъй като способността им да вземат правилно решение и да ръководят постъпките си, макар и намалена, все пак е била налице. Законът не предвижда за такава намалена способност по-благоприятно наказание за извършителите. Действително в чл.118 и чл.132 от НК са предвидени по-благоприятни наказания за убийство и телесна повреда, причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. В случая има данни за разменени между пострадалия и Георги Атанасов обидни думи и заплахи, но не е конкретизирано, кой спрямо кого и точно какви обиди и заплахи е отправил. Още повече, че двамата извършители след като се завърнали на местопроизшествието, са установили, че спорът между пострадалия и Георги Атанасов е бил вече приключил и последният се е бил прибрал у дома си, т.е. и за двамата извършители е било явно, че не са настъпили и не е било възможно да настъпят за ближния им някакви тежки последствия.
3. Обстоятелството, относно предишното осъждане на Боян Атанасов няма значение за квалификацията на дейнието му. В случая не е налице повторност, тъй като предишното осъждане е за кражба по чл.195 от НК. Не е налице и опасен рецидив, тъй като, макар и осъждан, същият не е бил осъждан за тежко умишлено престъпление (наказуемо с повече от 5 г. лишаване от свобода), с оглед прилагане разпоредбата на чл.63, ал.1 т.3 при първото му осъждане, както и не е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Не е налице и хипотезата на чл.23 от НК. Предишното осъждане на Боян има значение относно това, че на същият, ако му бъде наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на същото не може да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Също така, понеже за новото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода, а то е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване, би следвало Боян да изтърпи неизтърпяната част от първото си наказание.
4. Правото на защита на Боян Атанасов е нарушено. Действително, след като е навършил пълнолетие, делото срещу него би следвало да се разгледа по общия ред, но от друга страна, обвинението срещу него е за престъпление по чл.115, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.3 от НПК, участието на защитник в случая е било задължително, с оглед предвиденото наказание – лишаване от свобода с минимум 10 години. В случая е следвало на Боян да бъде назначен служебен защитник и с отказа на разследващия орган да стори това е нарушено правото му на защита.
5. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните права от страна на съда, с оглед уважаване искането на Светослав за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК и продължаване на производството по отношение на Боян по общия ред. Съгласно разпоредбата на чл.370, ал.3 от НПК, ако подсъдимите са повече от един съкратено съдебно следствие се допуска само, ако условията по тази глава (27-ма) са налице за всички подсъдими. Действително и при направеното противопоставяне от страна на Боян за разглеждане на делото по реда на глава 27, съдът и служебно би могъл да вземе решение за такова разглеждане и в този случай и по отношение на двамата подсъдими делото да се разгледа по този ред. Съдът обаче, не е сторил това, а е разгледал делото по отношение на едения подсъдим по реда на глава 27 от НПК, а по отношение на другия – по общия ред. По този начин е нарушил разпоредбата на чл.370, ал.3 от НПК, цитирана по-горе, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е и разпоредбата на чл.369а от НПК, съгласно която по отношение на Светослав, с оглед извършеното от него деяние, не би следвало да се прилага съкратено производство.

 

 

 

 

КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна

Ангелов подозирал приятелката си Борисова, че му изневерява с Генов и решил да ги убие. Той предизвикал скарване в ресторанта и с джобно ножче нанесъл удар в сърдечната област на Генов, а на приятелката си разрязал вената на дясната ръка.
Живота на двамата бил спасен, защото своевременно им била оказана медицинска помощ.
Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт против Ангелов за опит за убийство – предумишлено и по хулигански подбуди.
Съдът осъдил Ангелов за умишлено причинена средна телесна повреда на двамата, като го оправдал за първоначалното обвинение.
Прокурорът подал протест пред въззивната инстанция, в който посочил че съдът не е взел предвид събраните на предварителното следствие доказателства относно самопризнанията на обвиняемия и осъществените от него преди посегателства върху живота и здравето на други граждани, както и заключението на медицинската експертиза за годността на джобното ножче да предизвика смърт.

Въпроси:

1.Да се квалифицира деянието на Ангелов, като се изяснят признаците на осъществените престъпления.
2.Да се разграничи опитът за убийство от умишлената телесна повреда.
3.Какви процесуални нарушения са допуснати?
4.Какво решение следва да постанови въззивната инстанция?
5.Ако въззивната инстанция потвърди присъдата, на какво основание може да се обжалва пред ВКС и как следва той да постъпи?

 

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.

Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

 

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в ЮЗУ

Вървели Х и У в центъра и видели отворен прозорец на партерния етаж на един блок. Х решил да влезни през прозореца и помолил У да стои и да пази отвън.Х влезнал в кухнята и намерил портмоне на стойност 15 лв. и вътре в него имало три банкноти по 50 лв. и решил да вземе портмонето.В това време собствениците се събудили и решили да го заловят.Опитвайки се да избяга Х удря жената с крак и и счупва една кост, в резултат на това тя остава неподвижна 45 дни. У чувайки шума избягал, но бил заловен на следващия ден по описанието на Х.

Въпроси:

1. Квалифицирайте деянието
2. По какъв ред следва да се осъществи наказателната отговорност?
3. Налице ли е някоя от предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност
4. Налице ли е престъпление от страна на собствениците
5. Може ли У да отнесе наказателна присъда

 

Казус от държавния изпит по НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ в БСУ-декември 2006 г.

Ангелов дава на Василев 3 златни монети с цел да ги продаде,тъй като Василев работи като сараф.Василев предполага ,че са крадени и не ги продава,а ги задържа.Когато Ангелов пита Василев за монетите,той му казва ,че според него били крадени и ги е изхвърлил за да няма проблеми.Ангелов се ядосал и заедно с приятеля си Борисов решили да“посплашат“ Василев.За целта си набавили маски,газов пистолет и палка,която обвили с някакъв плат за да не нанесат тежки наранявания на Василев. Една вечер те се скрили на етажа на Василев и го причакали пред апартамента му.Василев качвайки се в асансьора извадил НЕзаконно притежаван пистолет,тъй като се страхувал от нападение ,защото носел много пари в мъжката си чантичка. На излизане от асансьора Борисов нанесъл удари с палката в главата и тялото на Борисов,а Ангелов стрелял с пистолета за респект.Съседите чуват шумотевицата и светнали лампите и отворили вратите си.Двамата нападатели се уплашили и побягнали.Василев тръгнал след тях, но междувременно скрил чантичката си под една кола.След това произвежда два истрела и с единия убива Ангелов. След пристигане на полицията Борисов дава обяснения ,че е извършен опит за грабеж срещу него и при самоотбрана е убил един от младежите. Разследващите органи предявяват разследването 3 дни след изтичане на срока за извършване на разследването,но въпреки това прокурора внася обвинителен акт за грабеж ,а съдът въз основа на същите фактически обстоятелства излиза с присъда за средна телесна повреда срещу Борисов.

ВЪПРОСИ:

1.Квалифицирайте действията на Ангелов и Борисов.
2.Квалифицирайте действията на Василев.
3.Има ли усложняване на престъпление?
4.Каква е правната квалификация на обясненията на Василев?
5.Има ли съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза?
6.Има ли съществени процесуални нарушения в съдебната фаза?

Новия казус по наказателноправни науки от 20.11.2008 г. във

от puh4o » 20 Ное 2008, 19:27

КР е роден на 10.01.1989 г. Бил е осъждан за кражба и е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 6 м.
КР бил в близки отношения с леля си ХМ и често и ходел на гости. Тъй като нямала свои деца, ХМ много обичала племенника си и често му правила скъпи подаръци. КР знаел, че леля му разполага с много пари и решил да се възползва от щедростта и. При едно от гостуванията си и се оплакал, че родителите му са много затруднени финансово и я помолил да му помага с малки суми веднъж месечно. ХМ се съгласила, но по-късно КР започнал всяка седмица да иска все по-големи суми пари. Тя отказала повече да му помага. Ядосан от това, КР неколкократно я заплашвал по телефона, че ако не му дава пари, ще дойде насила да си ги вземе и тогава ще я пребие от бой.
На 25.09.2006 г. КР отишъл в дома на леля си под предлог да се извини и да оправят отношенията си. В началото говорили спокойно, но когато КР отново поискал пари, ХМ се обидила, помолила го да напусне дома и и му казала повече нищо да не очаква от нея. Ядосан от нейния отказ, КР започнал да псува и да се заканва, че ще я убие, ако не му дава пари. Когато ХМ се обърнала с гръб към него, КР взел от масата тежък пепелник и я ударил по главата в областта на тила. ХМ паднала на земята и останала да лежи безпомощна, обляна в кръв и молеща за помощ. КР започнал силно да я рита в областта на главата, гърдите и корема, като продължавал да псува и вика. Когато видял, че е умряла, КР се изплашил и избягал от дома и.
На 30.09.2006 г. КР бил задържан от органите на МВР и незабавно му било повдигнато обвинение за извршено престъпление по чл. 118, във връзка с чл. 116, т. 6 от НК. Разследващият орган му разяснил правото да му бъде назначен служебен защитник, но КР заявил, че не иска да плаща на продажни адвокати и категорично отказал такъв. Отказът бил надлежно документиран.
На 20.01.2007 г. прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 115 от НК. Първоинстанционният съд признал КР за виновен за извършено престъпление по чл. 116, т. 6, предложение ІІ и ІІІ от НК. Прокурорът предявил протест с аргумент, че са нарушени правата на подсъдимия.

ВЪПРОСИ:

1. Какви престъпления е извършил КР? Да се направи правна квалификация и се посочат признаците на същите.
2. Налице ли са множество престъпления? Ако отговорът е положителен – какви?
3. Какво значение за наказателноправното положение на КР има обстоятелството, че същият е бил освободен предсрочно, след като е изтърпял 9 месеца лишаване от свобода от наложеното му наказание за извършената кражба?
4. Допуснати ли са процесиални нарушения в досъдебното производство?
5. Основателен ли е протестът на прокурора? Как следва да постъпи въззивния съд?
6. Допустим ли е граждански иск и ако да – срещу кого следва да се предяви?

Re: Новия казус по наказателноправни науки от 20.11.2008 г. във

от contralegem » 22 Ное 2008, 01:50

Мисля, че правната квалификация е следната:
1. Измама по чл. 209 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 и 2, във връзка с чл. 63 ал.1 – затова, че деецът с цел да получи имотна облага въвел лелята в заблуждение и го поддържал, като й казал, че родителите му са в тежко финансово състояние, което я мотивирало да извършва имуществени разпореждания, довели до увреждане на нейното имущество. Престъплението е продължавано – КР получавал малки суми всеки месец.
2. Опит за квалифицирано изнудване – чл. 214, ал.2, т.3 във връзка с чл. 213а, ал.4, т.2 във връзка с чл. 18, във връзка с чл. 63 ал.1.
Квалификацията по чл. 118 е неправилна – деецът може и да е бил в състояние на силно раздразнение, но то не е предизвикано от определите в закона форми на противоправно поведение от страна на лелята.
Квалификация по чл. 115 не мога да си обясня.
Квалификацията по чл. 116, ал.6 пр.2 и 3 отчита особености от обективна страна – че той е проявил особена отмъстителност, ожестосточение, садизъм, характеризиращи го като жесток човек и че предсмъртните мъки на жертвата са траели през по-продължителен период от време, в който е изтърпяла морални и физически страдания с по-голям интензитет, отколкото в обикновените случаи на убийство. Но не отчита важна особеност от субективна страна – че деецът през цялото време цели да набави за себе си имотна облага – затова мами лелята, изнудва я /заплашва я с убийство по телефона/ и когато тя не извършва желаните от него действия /поради което престъплението остава на фазата на опита/, я убива.
2. Налице ли са множество престъпления? Ако отговорът е положителен – какви?
Има реална съвкупност между измамата и квалифицираното изнудване.
3. Какво значение за наказателноправното положение на КР има обстоятелството, че същият е бил освободен предсрочно, след като е изтърпял 9 месеца лишаване от свобода от наложеното му наказание за извършената кражба?
Чл. 70 , ал.7
4. Допуснати ли са процесиални нарушения в досъдебното производство?
1. Участието на защитник е задължително, независимо от отказа на лицето – обвиняемият е непълнолетен. РО следва да постъпи по реда на чл. 219 ал.6. Неучастието на защитник е СНПП.
2. Лицето е привлечено като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 116 /санкцията е от 3 до 10 г. ЛС/, а прокурорът внася обвинителен акт по чл. 115 /санкцията е от 10 до 20 г. ЛС/ без да е извършено ново привличане на обвиняемия, въпреки че се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление.
5. Основателен ли е протестът на прокурора? Как следва да постъпи въззивния съд?
Основателен е, защото е нарушено правото на защита на обвиняемия – първо, не му е назначен защитник. Второ, съдът го осъжда по чл. 116 ал.6 /престъпление с още по-тежка санкция/ без такова обвинение да е било предявено на обвиняемия и без прокурорът да поддържа такова обвинение в ОА. Въззивният съд следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора.
6. Допустим ли е граждански иск и ако да – срещу кого следва да се предяви?
Допустим е – правилото кой носи отговорност е в чл. 48 ЗЗД.

 

ВТУ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Писмен държавен изпит по Наказателноправни науки,

март 2010 г.

 

 

На 25.05.2009 г., около 21.00 часа Иван Добромиров се прибирал у дома с личния си автомобил. Когато стигнал до блока, в който живее, видял, че на мястото, където обичайно паркира колата си, е спрян автомобилът на съседа му Георги Атанасов. Подразнен от това, Добромиров се обадил по телефона на Атанасов и го помолил да слезе пред блока. Атанасов излязъл заедно със сина си Боян, 17-годишен. Скоро между двамата мъже възникнал спор, при който разменили обидни думи и заплахи.

Притеснен, че баща му може да пострада физически, Боян Атанасов отишъл да извика на помощ неговия брат – Светослав Атанасов, който живеел в съседния блок. Последният тръгнал веднага, като взел със себе си метална водопроводна тръба. Междувременно обаче инцидентът бил приключил.

Когато Светослав Атанасов и Боян Атанасов се върнали, заварили пред блока само Добромиров, а Георги Атанасов се бил прибрал у дома си. Светослав Атанасов изпратил племенника си да потърси баща си, след което се насочил към Добромиров, като замахнал с тръбата да нанесе удар по главата му. Добромиров се опитал да хване тръбата и да я издърпа от ръцете на Атанасов, но Атанасов надделял и успял да му нанесе два силни удара в областта на главата. Добромиров паднал безжизнен на земята, а Светослав Атанасов му нанесъл още един удар по главата с металната тръба и си тръгнал.

След няколко минути навън излязъл Боян Атанасов. Като видял Добромиров да лежи безжизнен и облян в кръв, той взел една тухла и му нанесъл удар в областта на челюстта, след което се прибрал в къщи.

По-късно случайно минаващ съсед открил Добромиров и в резултат на спешната и висококвалифицирана медицинска помощ животът му бил спасен. Съдебномедицинската експертиза установила, че в резултат на ударите с тръбата Добромиров е получил открито счупване на костите на свода на черепа и контузия на мозъка с последващ възпалителен процес, като единствено своевременната лекарска намеса е спасила живота му. Като усложнение от травмата Добромиров останал с парализа на десните крайници и прояви на посттравматична епилепсия. В резултат от удара с тухла, нанесен от Боян Атанасов, на Добромиров било причининено двустранно счупване на долната челюст, свързано с трайно затруднение при дъвченето и говоренето.

На 25.06.2009 г. и двамата били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.

При предявяване на обвинението Светослав Атанасов се явил със защитник, който възразил, че деянието трябва да се квалифицира по чл.132, ал.2, вр. с чл.128, ал.1 НК, тъй като Атанасов е защитавал брат си и реално е причинил само увреждане здравето на пострадалия. Освен това той се позовал на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрични експертизи на Светослав Атанасов и Боян Атанасов, които установили, че в момента на деянието и двамата са се намирали в особено психично състояние, при което съзнанието им било овладяно от чувствата до степен, в която способността им да вземат правилно решение и да ръководят постъпките си е била в значителна степен намалена, без да са лишени напълно от нея. Като допълнителен аргумент в защита на своя клиент посочил, че в основата на инцидента не е неговият клиент, а Боян, който извикал чичо си и го завел пред блока. Боян Атанасов нямал финансовата възможност да ангажира защитник, но искал да има такъв. Разследващият орган обаче преценил, че не е длъжен да му назначи служебен защитник, тъй като Боян Атанасов навършил пълнолетие на 23.06.2009 г. В своя защита Боян Атанасов заявил, че не е имал намерение да извършва убийство, а спонтанно решил да нарани Добромиров, тъй като същият постоянно създавал проблеми на баща му.

За предявяване на разследването Боян успял да си ангажира адвокат, който заявил пред разследващия орган, че подзащитния му не трябва да се третира като съизвършител на опита за убийство, а деянието му да се квалифицира отделно от това на Светослав Атанасов.

Прокурорът повдигнал обвинение пред съда срещу двамата за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.

Светослав Атанасов решил да признае фактите от обвинителният акт, за да му бъде определено наказание по реда на чл.58а НК, като поискал предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК. Боян Атанасов обаче категорично се противопоставил срещу провеждане на съкратено съдебно следствие, тъй като считал, че не следва да отговаря за опит за убийство. Съдът обаче уважил искането на Светослав Атанасов, като се мотивирал, „че събраните по делото доказателства подкрепят изцяло направеното самопризнание” и постановил присъда спрямо него по реда на глава 27 от НПК. Производството по отношение на посъдимия Боян Атанасов продължило по общия ред.

 

Въпроси:

1. Квалифицирайте деянията на Светослав Атанасов и Боян Атанасов.
2. Има ли значение за правната квалификация на деянията психично състояние, в което двамата са се намирали в момента на извършването им?
3. Има ли значение обстоятелството, че Боян Атанасов е осъждан за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, вр. чл.63, ал.1 НК на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 5 месеца, от чието изтърпяване е бил освободен предсрочно на 15.03.2008 г. и остатъкът от наказанието е 1 година и 3 месеца?
4. Нарушено ли е правото на защита на Боян Атанасов?
5. Допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд?

 

 

 

1. По отношение на Светослав Атанасов квалификацията би следвало да бъде като опит – за убийство, извършена с особена жестокост, както и на лице, намиращо се в безпомощно състояние, тъй като при третия удар върху главата (жизненоважен орган), пострадалият е бил в безпомощно състояние – чл.116, ал.1 т.5 и т.6, вр. чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК.

По отношение на Боян Атанасов, квалификацията би следвало да е за средна телесна повреда, тъй като удара не е бил насочен към жизненоважен орган на пострадалия и е причинило счупване на челюст, от което е последвало затруднение при дъвчене и говорене. Чл.129, ал.1, вр. чл.63, ал.1 т.4 от НК.

2. Особеното психично състояние на двамата няма значение за правната квалификация на деянието, тъй като способността им да вземат правилно решение и да ръководят постъпките си, макар и намалена, все пак е била налице. Законът не предвижда за такава намалена способност по-благоприятно наказание за извършителите. Действително в чл.118 и чл.132 от НК са предвидени по-благоприятни наказания за убийство и телесна повреда, причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. В случая има данни за разменени между пострадалия и Георги Атанасов обидни думи и заплахи, но не е конкретизирано, кой спрямо кого и точно какви обиди и заплахи е отправил. Още повече, че двамата извършители след като се завърнали на местопроизшествието, са установили, че спорът между пострадалия и Георги Атанасов е бил вече приключил и последният се е бил прибрал у дома си, т.е. и за двамата извършители е било явно, че не са настъпили и не е било възможно да настъпят за ближния им някакви тежки последствия.
3. Обстоятелството, относно предишното осъждане на Боян Атанасов няма значение за квалификацията на дейнието му. В случая не е налице повторност, тъй като предишното осъждане е за кражба по чл.195 от НК. Не е налице и опасен рецидив, тъй като, макар и осъждан, същият не е бил осъждан за тежко умишлено престъпление (наказуемо с повече от 5 г. лишаване от свобода), с оглед прилагане разпоредбата на чл.63, ал.1 т.3 при първото му осъждане, както и не е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Не е налице и хипотезата на чл.23 от НК. Предишното осъждане на Боян има значение относно това, че на същият, ако му бъде наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на същото не може да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Също така, понеже за новото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода, а то е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване, би следвало Боян да изтърпи неизтърпяната част от първото си наказание.
4. Правото на защита на Боян Атанасов е нарушено. Действително, след като е навършил пълнолетие, делото срещу него би следвало да се разгледа по общия ред, но от друга страна, обвинението срещу него е за престъпление по чл.115, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.3 от НПК, участието на защитник в случая е било задължително, с оглед предвиденото наказание – лишаване от свобода с минимум 10 години. В случая е следвало на Боян да бъде назначен служебен защитник и с отказа на разследващия орган да стори това е нарушено правото му на защита.
5. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните права от страна на съда, с оглед уважаване искането на Светослав за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК и продължаване на производството по отношение на Боян по общия ред. Съгласно разпоредбата на чл.370, ал.3 от НПК, ако подсъдимите са повече от един съкратено съдебно следствие се допуска само, ако условията по тази глава (27-ма) са налице за всички подсъдими. Действително и при направеното противопоставяне от страна на Боян за разглеждане на делото по реда на глава 27, съдът и служебно би могъл да вземе решение за такова разглеждане и в този случай и по отношение на двамата подсъдими делото да се разгледа по този ред. Съдът обаче, не е сторил това, а е разгледал делото по отношение на едения подсъдим по реда на глава 27 от НПК, а по отношение на другия – по общия ред. По този начин е нарушил разпоредбата на чл.370, ал.3 от НПК, цитирана по-горе, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е и разпоредбата на чл.369а от НПК, съгласно която по отношение на Светослав, с оглед извършеното от него деяние, не би следвало да се прилага съкратено производство.

 

 

казус №2 по наказателноправни науки

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

 

На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.

ВЪПРОСИ

1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?

 

Re: Казуси от Държавните изпити по НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

от Nelly » Пет Ное 09, 2007 4:13 pm

09.06.2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

Въпроси:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

 

Примерен казус по наказателно право

От 1998 г. Петко Драгомиров Неделчев, 56-годишен, рaботел като шофьор-снабдител в дружество с предмет на дейност производство и търговия със спиртни напитки. Управлява лекотоварен автомобил – марка „Форд“, собственост на дружеството. Обичайно било автомобилът да нощува в гаража ма производствения цех, тъй като охраната му била денонощна. На 30.09.2000 г., около 18,30 ч., смяната на Неделчев приключила и след като отчел оборота и пътния лист в счеточ водството на предприятието, отишъл да прибере автомобила в гаража. Наближавайки мястото, където временно бил паркирал! Той забелязал, че в непосредствена близост до автомобила са оставени шестнадесет кашона първокласно червено вино, В които по-късно било установено, че са на стойност 320,00 лв, След като се подвуомил как да постъпи, Неделчев решил да вземе кашоните и на следващия ден да се опита да ги пласира в търговската мрежа за своя сметка. След като се уверил, че никой не го наблюдава, Неделчев натоварил кашоните в багажното отделение на поверения му автомобил, покрил ги с брезент, а след като паркирал автомобила в гаража, заключил гаражната врата. Връщайки се пеша към изхода, Неделчев забелязал двама от работниците в цеха да се суетят около мястото, където няколко минути по-рано бил намерил кашоните с вино. Поздравил ги и се приготвил да отмине, когато единият от тях го попитал дали не е забелязал оставените до автомобила му кашони, като пояснил, че докато ги превозвал, мотокарът му се повредил и той ги разтоварил временно там, докато докара ръчна количка. Неделчев заявил, че не е виждал подобни кашони и изразил надежда, че скоро ще бъдат открити. След това продължил пътя си. Тъй като липсващата стока не била открита, управителят на цеха наредил да се извършва щателна проверка на всички автомобили, които напускат територията на цеха, която започнала в 20,30 ч. същия ден. До сутринта кашоните не били намерени.(от „Казуси по наказателно право“)

Име на автора:: 

sokola_UNSS

Е-mail:: 

lestar_burnam1@yahoo.com

Решения:: 

1. Как следва да се квалифицира престъпната деятелност, осъществена от Неделчев: а) като довършен опит към кражба; б) като недовършен опит към кражба; в) като годен опиг към кражба; г) като негоден опит към кражба; д) като приготовление към кражба; е) като довършено престъпление?
2. В кой от следните случаи би бил налице самоволен отказ от опит от страна на Неделчев: а) ако, въпреки ме счита, че може да пласира успешно кашоните с вино в търговската мрежа, се откаже да ги натовари в автомобила; б) ако, виждайки засилената охрана на изхода, разтовари кашоните от поверения му автомобил далече от гаража; в) ако размисли за последиците от деянието си и ги разтовари, опасявайки се да не загуби работата си и доброто си име в колектива?
3. Как ще се отразят на квалификацията на деянието, осъществено от Неделчев, следните обстоятелства: а) ако успее да изнесе стоката извън предприятието, но един от управителите на търговски обект, в който се опита да я пласира, уведоми органите на реда; б) ако остави кашоните с вино в един търговски обект, но преди да успее да получи парите от продажбата им, бъде заловен; в) ако успее да реализира паричната равностойност на виното; г) ако по пътя си причини пътнотранспортно произшествие и стоката бъде унищожена? Товарният автомобил, послужил за извършване на престъплението на отнемане в полза на държавата? А на конфискаиия?

 

КАЗУС
ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ПУ „П. ХИЛЕНДАРСКИ”

На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.
ВЪПРОСИ

1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?

Наказателноправен казус-изпит за правоспособност:

След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка „Лъвов мост“ – гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.

Въпроси:

1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?

КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна

Ангелов подозирал приятелката си Борисова, че му изневерява с Генов и решил да ги убие. Той предизвикал скарване в ресторанта и с джобно ножче нанесъл удар в сърдечната област на Генов, а на приятелката си разрязал вената на дясната ръка.
Живота на двамата бил спасен, защото своевременно им била оказана медицинска помощ.
Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт против Ангелов за опит за убийство – предумишлено и по хулигански подбуди.
Съдът осъдил Ангелов за умишлено причинена средна телесна повреда на двамата, като го оправдал за първоначалното обвинение.
Прокурорът подал протест пред въззивната инстанция, в който посочил че съдът не е взел предвид събраните на предварителното следствие доказателства относно самопризнанията на обвиняемия и осъществените от него преди посегателства върху живота и здравето на други граждани, както и заключението на медицинската експертиза за годността на джобното ножче да предизвика смърт.

Въпроси:

1.Да се квалифицира деянието на Ангелов, като се изяснят признаците на осъществените престъпления.
2.Да се разграничи опитът за убийство от умишлената телесна повреда.
3.Какви процесуални нарушения са допуснати?
4.Какво решение следва да постанови въззивната инстанция?
5.Ако въззивната инстанция потвърди присъдата, на какво основание може да се обжалва пред ВКС и как следва той да постъпи?

Казус по НПН от Държавен изпит проведен на 15.11.2006 г. във Великотърновския университет

На 07.07.2006 година около 23.30 часа Веселин Тихомиров и Станислав Пеев се намирали в гр. София, жк „Дружба” в близост до бл. 301, когато Тихомиров забелязал, че прозорецът на партерният апартамент във вх. „Д” е оставен отворен, а вътрешността на жилището не е осветена. Решил да се прехвърли през прозореца, за да изнесе някои по-ценни вещи от жилището. Помолил Пеев да остане да пази под прозореца и в случай, че някой приближи, да го уведоми. Пеев се съгласил.
След като проникнал във вътрешността на жилището, обитавано от семейство Виолета и Сотир Димитрови, Тихомиров разгледал първо кухненското помещение, а след това преминал в антрето. Там намерил портфейл на стойност 15, 00 лв., в който били оставени три банкноти с номинал 50, 00 лв., които Тихомиров решил да вземе. Движението му из апартамента било възприето от Виолета и Сотир Димитрови, които заварили Тихомиров в антрето и предприели действия по задържането му. Опитвайки се да избяга, Тихомиров нанесъл удар с крак в областта на десния долен крайник на Димитрова, в резултат на което й причинил изпукване на голямопищялната кост, довело до затруднение в движението на крайника около 45 дни. Димитров успял да задържи Тихомиров и го предал на органите на реда. Междувременно, чувайки шум от вътрешността на апартамента Пеев побягнал, но на следващия ден бил заържан от органите на реда по описанието, дадено от Тихомиров.

Въпроси:

1. Квалифицирайте деянията, осъществени от Тихомиров и Пеев. Налице ли е някое от обстоятелствата, изключващи наказуемостта на Тихомиров и Пеев.
2. Обществено опасно ли е деянието, осъществено от Виолета и Сотир Димитрови.
3. По какъв ред следва да бъде реализирана наказателната отговорност на Тихомиров? А на Пеев?
4. Възможно ли е срещу Пеев да бъде постановена осъдителна присъда, в случай, че доказателствените средства срещу него са събрани единствено от неговите самопризнания.
5. В кое от познатите ви процесуални качества Димитрови могат да вземат участие в наказателното производство.

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.

Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН КАЗУС
Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да
се разведе, защото съпругът и бил заможен – през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки – Наталия
Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши
убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма
да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно –
на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в
храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за
да го умъртви – той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре
и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл
от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за
грабеж. Предложила му да убие съпруга и срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се
облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева.
Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се
той да получи сумата на два пъти – 6000 лева като аванс и 6000 лева след
извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от
6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на
Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина
Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за
намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели
да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред
следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши
убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната
отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за
проведения разговор.
ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от различните лица
престъпни деяния?
2. Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан
Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3. Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да
предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?

 

В района на Централна гара в град Пловдив Асенов спрял такси и поръчал на шофьора да кара към едно от близките до Пловдив села. След излизане от града, Асенов наредил на Василев да спре, извадил нож и му нанесъл 12 прободни рани в областта на корема, гърдите и шията, след което го избутал в канавката край пътя и отпътувал с таксиметровата кола, която изоставил в Карнобат. Василев бил забелязан от шофьор на преминаващ автомобил, който го закарал в най-близката болница. След продължителни хирургични операции, животът на Василев бил спасен.
В хода на разследването Асенов бил привлечен като обвиняем за отнемане на чуждо МПС от другиго с намерение да го ползва и за опит за убийство. Прокурорът на базата на така установените фактически положения, внесъл обвинителен акт за грабеж, придружен с опит за убийство. Първоинстанционният съд осъдил Асенов за същото престъпление –грабеж, придружен с опит за убийство. Асенов и защитникът му обжалвали присъдата. Въззивният съд отменил присъдата и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, като в решението си посочил, че установената фактическа обстановка, която не е изменена, води до извод за извършена принуда и отнемане на МПС с намерение да се ползва.

1. Квалифицирайте поведението на Асенов!
2. Как следва да се квалифицира неговото поведение, ако той вече е осъждан за кражба на лишаване от свобода 2 години, но не е изтърпял наказанието, поради това че се е укривал?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Асенов?
4. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт?
5. Законосъобразно ли се е произнесъл първоинстанционния съд?
6. Законосъобразно ли е решението на въззивния съд?

А по въпросите
1. чл.346 ал 5 вр с чл.116, ал 1 т. 6 -грабеж няма -няма специфичната цел за влазеене, плюс това може да се допълни и с чл.346 ал. 2 т.1 пр2
2. има рецидив и то опасен-чл.29ал1 буква а)
3. съвкупността е реална -с 2 деяния -2 престъпления -чл-23 ал1 пр 2
4. СПН има ако не е предявено ново привличане на обвиняемия и от тук -нарешаване правото на защита и по-конкретно -чл.348 ал.3 чл.55 НПК
5. незаконсъобразно -има СПН
6. незаконсъобразно -за изменение на обвинителния акт трябва да върне на досъдебно производство -арг от противното -в чл.287 не се обхваща хипотезата при смяна квалификацията на престъпното деяние

 

На 20.02.2010г., около 22.00ч., Стефан Димитров влязъл в денонощен магазин, за да си купи цигари. Заедно с него в магазина влязъл Валери Стаматов. Димитров извадил портфейл от задния джоб на панталона си и извадил банкнота от 20лв, с която платил. След това прибрал парите на същото място и се спрял пред щанда безалкохолните напитки. Стаматов, който внимателно наблюдавал действията на Димитров, решил да използва разсеяността му и да го ограби. Докато Димитров разглеждал стоките в магазина, Стаматов измъкнал от джоба му портфейл с намиращи се вътре 120 лв. и побягнал навън. Димитров го подгонил с викове “Стой! Крадец! Върни ми парите!”. На около 50 метра от магазина Стаматов се препънал, паднал и бил настигнат от Димитров. Когато Димитров го хванал и си поискал портфейла, Стаматов му нанесъл два удара с юмрук по лицето, при което от устата на Димитров потекла кръв. Тогава дошъл Костадинов, който бил близо до магазина, видял случилото се и решил да помогне на Димитров да хване крадеца. Костадинов и Димитров успяли да задържат Стаматов до идването на полицията. Разследващият полицай незабавно уведомил прокурора и започнал разследване по реда на бързото производство. След разпита на очевидците срещу Стаматов бил съставен протокол за обиск, в който бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.194 НК, по чл.129 НК и по чл. 130 НК. Същата вечер Димитров бил прегледан от лекар, който установил кръвонасядане под лявото око, избит горен ляв втори зъб и разклатен първи десен зъб.

В хода на разследването се установило, че Стаматов е осъждан през 2008г. за кражба по чл.194 НК на лишаване от свобода 2 години и 9 месеца, като на основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок 3 години. Наблюдаващият прокурор дал указания да бъде извършено ново привличане с правна квалификация чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 НК във вр.с чл.198, ал.3 НК. Разследващият орган предявил разследването на обвиняемия (за последното процесуално действие не призовал пострадалия), приключил разследването в срок и предал делото на наблюдаващия прокурор. Обвинителният акт бил изготвен и внесен в съответния първоинстанционен съд десет дни след началото на стадия „Действия на прокурора след приключване на разследването”. Преди даване ход на съдебното следствие пострадалият предявил молба за конституиране като частен обвинител, която съдът оставил без уважение. Подсъдимият пожелал като защитник да бъде конституиран негов първи братовчед, който бил завършил спец. „Право” и работел като юрисконсулт в банка. Съдът не уважил молбата на подсъдимия с аргумент, че в случая не е налице хипотеза на задължителна защита и подсъдимия може да се защитава сам. Първоинстанционният съд разгледал делото и постановил осъдителна присъда за престъпления по чл.194 НК и чл.129 НК, като определил общо наказание съгласно чл.23 НК. След протест на прокурора въззивният съд изменил присъдата като приложил чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 НК във вр.с чл.198, ал.3 НК.

1. Определете правната квалификация на деянието, осъществено от Стаматов.
2. 2. Как ще се отрази предишното осъждане на Стаматов върху правното му положение?
3. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на разследването?
4. Има ли допуснати нарушения при изготвяне и внасяне на обвинителния акт?
5. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първа инстанция ?
6. Правилна и законосъобразна ли е присъдата на първоинстанционния съд?
7. Правилни ли са действията на въззивния съд?

28.10.2006 г.

На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи  исканата от него сума.  Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.

ВЪПРОСИ

1.   Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2.   Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3.   Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4.   Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5.   Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6.   Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7.   Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8.   Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?

 

 

09.06.2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1.   Правилна ли е първоначалната квалификация?
2.   Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3.   Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4.   Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5.   Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6.   Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

 

–.10.2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

« Последна редакция: 17.11.2008, 23:02:06 от Kelli_Mutu™ »

 

 

24.10.2008 г.

Като паркирал автомобила в гаража си, Колев дочул викове за помощ. Затичал се към мястото, от където се чували виковете. Там  видял Васев да бие пострадалата Василева с метален прът и да говори по нейн адрес непристойни неща.  Василева се опитвала да се защитава. Колев застанал между тях с намерение да ги разтърве.
В този момент Васев силно ударил Колев в областта на слепоочието, веднага след което извадил от джоба си нож и започнал да нанася с него удари на Колев .
Колев паднал и с попадналия му под ръка камък  ударил Васев, вследствие на което му счупил челюст и му избил четири предни зъба. Незабавно пристигналите на място полицаи от охранителна полиция откарали Колев и Васев в болница. Там живота на Колев бил спасен, но Васев починал по причина на предозиране на упойка, поставена с оглед предстояща оперативна намеса.
По случая било образувано досъдебно производство. Държавният обвинител внесъл в съда обвинителен акт шест месеца след получаване на делото от разследващите органи.
Първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Колев за убийство по чл.118 НК. Мотивите на присъдата били обявени от съда след десет месеца. Недоволен от правораздавателния акт останал подсъдимия. В образуваното по негова жалба въззивно производство по-горният съд изменил присъдата като увеличил наказанието на подсъдимото лице.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на дейността на Колев.
2. Превишил ли е Колев пределите на неизбежната отбрана ?
3. Допуснати ли са в наказателното производство процесуални нарушения?

 

11.06.2010 г.

Донев и Петев били добри познати и  работели като разносвачи на пица в ресторант. Веднъж между тях възникнал спор за това – как да предвидят поредността на своите работни смени през почивните дни. Донев отправил към Петев  думи, с които го уязвил.  Петев се почувствал засегнат и решил силово да  отмъсти. Той извадил  от чантата си  метален прът и ударил Донев в областта на главата, вследствие на което му избил три предни зъби. Донев нанесъл на Петев две прободни рани в областта на коремната кухина с нож. Петев изпаднал в безсъзнание, а Донев му взел  портфейла с наличните там триста лева и избягал от местопроизшествието.
Вследствие на бързата намеса на полицейски органи и на спешна медицинска помощ  Петев бил спасен и излекуван. За да замени избитите зъби с метало-керамичен мост, Донев прибягнал до услугите на специализирана медицинска клиника; там при налагащата се манипулация на Донев била поставена упойка, от което се получила парализа на лицевите мускули и трайно затрудняване на речта.
По случая било образувано  досъдебно производство, в което Донев и Петев били привлечени в качеството обвиняем. На Петев била наложена забрана да напуска пределите на страната до приключване на производството. Два месеца след като получил делото с мнение от разследващия орган, прокурорът съставил и внесъл в съда обвинителен акт.
Първоинстанционното съдебно производство било образувано с определение на съдия-докладчик. Той преценил, че на досъдебното разследване са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спрял делото и го върнал на прокурора. Прокурорът отстранил процесуалните нарушения и отново внесъл обвинителен акт. В първоинстанционното производство се установило, че Петев е извършил и една кражба , за която държавният обвинител в обвинителната си реч повдигнал ново обвинение срещу подсъдимия Петев. Съдебният състав осъдил двамата подсъдими с наказание лишаване от свобода. Присъдата била обжалвана от Петев.
Във въззивното производство за пръв път встъпил защитник-адвокат , който бил упълномощен едновременно от двамата подсъдими. Съдът с решение увеличил наказанието на двамата подсъдими с по три месеца лишаване от свобода.

ВЪПРОСИ:

1.   Квалифицирайти престъпната деятелност на Донев и Петев.
2.   Налице ли е множество престъпления?
3.   Допуснати ли са били процесуални нарушения и ако да – какви са техните последици?

15.10.2010 г.

Петров и Жеков били съседи в жилищен блок. Един ден двамата влезли в спор относно ползването на околоблоковото пространство и спорът прераснал в сбиване, при което Жеков ударил Петров с метален прът в областта на главата, счупил му челюст и му избил два предни зъба.
По случая Петров подал тъжба в съответния районен съд, където било образувано наказателно производство от частен характер с начална квалификация на престъпното деяние опит за убийство по чл. 115 от НК. В качеството на подсъдим бил привлечен Жеков.
В заседанието на първоинстанционния съд не се явил частният тъжител Петров. Явили се подсъдимият, неговият защитник, както и двама граждани, за които защитата поискала да бъдат допуснати до разпит като свидетели. Съдът дал ход на делото в заседанието, разпитал свидетелите и отложил-насрочил заседанието за друга дата. На тази дата в заседанието се явил единствено прокурор от районната прокуратура, който заявил, че встъпва по делото в качеството на главен обвинител, понеже пострадалият-частен тъжител бил служебно ангажиран извън страната.
В последната дума на подсъдимия Жеков бил разпитан. Съдът го признал за виновен и го осъдил за хулиганство по чл. 325 НК.
Два дни след обявяване на присъдата в съдебно заседание защитникът на подсъдимия подал искане до Върховния касационен съд за отмяна на първоинстанционната присъда по реда на възобновяването.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на престъпната деятелност на Жеков.
2. Допуснати ли са в наказателното производство нарушения на процесуалните правила? Ако такива да налице – характеризирайте ги.
3. Как следва да се развие делото предвид на искането за отмяна на първоинстанционната присъда по реда на процедурата по възобновяване на наказателни производства?

10.06.2011 г.

Пешев бил назначен за вещо лице по наказателно производство от общ характер. При разпита му в това качество в заседанието на първата съдебна инстанция пострадалият Борисов му направил бележка, че най-вероятно писменото заключение на вещото лице е несъстоятелно и се налага назначаване на повторна експертиза по същите въпроси. Подразнен от това, Пешев се нахвърлил върху Борисов и с удар в областта на главата му избил три предни зъби и му откачил долната челюст. Председателят на съдебния състав, с цел да въдвори ред в залата, направил бележка  , наложил глоба от 1000 лева на Пешев и преустановил неговите действия спрямо пострадалия Борисов.
По случая било образувано досъдебно производство, в което Пешев бил привлечен към наказателна отговорност за хулиганство по чл.325 НК. Наблюдаващият прокурор взел на обвиняемото лице домашен арест, подписка и забрана за напускане пределите на страната. Три месеца след като получил делото с писмено мнение на разследващия орган, прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу обвиняемия Пешев при същата квалификация.
Първоинстанционният съдебен състав от трима съдии и двама съдебни заседатели разгледал делото и установил, че подсъдимият Пешев е извършил няколко месеца преди това и опит за убийство. Съдът признал Пешев за виновен за описаното в обвинителния акт престъпление и за новоустановеното в заседанието престъпление, и го осъдил в условията на реална съвкупност.
Прокурорът подал въззивен протест предвид допуснато от съда съществено процесуално нарушение.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е наказателно-правната квалификация на престъпната деятелност на Пешев?
2. Допуснати ли са на досъдебното производство процесуални нарушения? Характеризирайте ги.
3. Налице ли са пороци в работата на първата съдебна инстанция?
4. Как следва да се произнесе по протеста въззивния съд? Може ли той в конкретния случай да увеличи наказанието на подсъдимото лице?

 

30.09.2011 г.

Иванов и Петров били съдружници в търговско дружество. Решили да откраднат вещи от склада на предприятието на дружеството.  В уговорения ден  те проникнали в склада, взели два компютъра и един телевизор и ги натоварили на автомобила на Иванов. Действията им, обаче, били забелязани от охраната на обекта, която не позволила автомобила на Иванов да излезе през портала на предприятието. Тогава Петров се нахвърлил върху един от охранителите и с удар в областта на главата му счупил три предни горни зъби и му спукал челюст.
По случая било образувано досъдебно производство, по което разследването било проведено в срок от пет месеца, без да са правени по него искания за удължаване на срока. По предложение на разследващия орган прокурорът взел на обвиняемите Иванов и Петров мярка за неотклонение „домашен арест”.
В образуваното по обвинителния акт на прокурора първоинстанционно съдебно производство се установили данни и за други престъпни посегателства на подсъдимите Иванов и Петров, за които престъпления държавният обвинител им повдигнал нови обвинения. Съдът се произнесъл в съответствие с исканията на прокурора, по всички повдигнати от него обвинения и осъдил подсъдимите.
Подсъдимият Иванов подал въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. След като разгледал делото по тази жалба, въззивният състав увеличил наказанието на Иванов.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на престъпната деятелност на Петров и Иванов.
2. Процесуално допустими ли са действията на досъдебното производство?
3. Има ли нарушения на правилата на НПК в съдебното производство?

 

Казус от Държавния изпит по Наказателноправни науки – 09. 06. 2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1.   Правилна ли е първоначалната квалификация?
2.   Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3.   Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4.   Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5.   Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6.   Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

 

1., 2., Извършеното от подсъдимия съществява от обективна и субективна страна деяние по смисъла на чл. 116 ал. 1, т. 6 пр. 3, чл. 116 ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Съставомерното деяние е извършено с предумисъл защото извършителят “ се е сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие „. Той предварително е планирал извършването на съставомерното деяние.
Оръжието и средството, а както и начинът и характерът на извършеното престъпление предполагат особена жестокост и причиняването на изключителни болки, страдание и стрес за пострадалия.
Квалификацията на прокурора е неправилна. тука въобще няма неизбежна отбрана, за да е налице трябва да има непосредствено нападение, което да заплашва личността и правата на пострадалия.  Една лека телесна повреда постфактум не може да заплаши по никакъв начин нито здравето, нито други права на пострадалия.  В случая противоправното нападение отдавна е довършено, а и то само по себе си не е било мотивът на подсъдимия за извършването на последвалото убийство.
3. Напълно правилно съдът е приел, че не е налице самоволен отказ. Извършителят се е оттеглил от местопрестъплението не защото се е отказа доброволно да извърши обмисляното убийство, а защото се е уплашил от потеклата кръв. Той не се е опитал нито да предостврати настъпването на общественоопасните последици, нито да предприеме други действия, с които да помогне на пострадалия. Субективната преценка на извършителя след като е нанесъл ударите с брадва е било, че е умъртвил Лазаров, осъзнавайки какво е сторил ведно с впечатленията от нелицеприятната гледка от сцената на местопрестъплението го е накарало да избяга. Трябва да се вземат предвид характерът и силата на ударите, които са имали една единствена цел – пострадалият да бъде умъртвен.
4.   Да.  Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; НПК
5. Да . Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато: 2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

6. Не. условията в чл. 25 и 26 са нумерос клаузус. Таково правно основание за спиране на производството няма.