4. Концепция на социалната държава

Print Friendly, PDF & Email

Икономическите промени в Европа през 16в. водят до формиране на градовете и градското общество. Постепенно тази социална група поради характера на своята дейност натрупва капитали и получава значителна политическа власт. Същевременно гражданите нямат място в съсловната структура, а от там и достъп до държавното управление. Обособяването им в 3то съсловие не води до решаването на проблема. (Ключа към решението на проблема е премахването на съсловията.) Идеологическата платформа на 3тото условие е правното учение. То се основава на тезата че всеки човек има неотменими естествени права по силата на своята природа. По природа като божествени творения хората са равни => привилегиите по отношение на някои хора противоречат на природата на човека и трябва да бъдат премахнати. Естественото равенство трябва да намери израз в едно политическо равенство, което намира израз в юридическото равноправие( 2те съсловия са духовенство и войнство – селяните не са съсловие). Правната концепция става основа на либерализма като индивидуалистична идеология. Той отделя сферата на личния живот от публичната сфера. Общото благо е цел на държавата. В тази категория се включват неща които държавата трябва да осигури на всеки един индивид и това е задача на организационните функции на държавата. Благата са обществен ред и сигурност, военна защита и правосъдие. Държавата не трябва да се намесва в личната сфера на живота. Идеята за негативната свобода – свободата от държавата. Личната сфера е граница до която държавата може да се намесва. Според либерализма държавата няма за задача да създава и преразпределя блага. Показателна по отношение на либерализма е тезата на един от големите идеолози на либерализма – Бенжамин Констан (фр) : Нека помолим властта(държавата) да си остане в нейните граници, да се задоволи да бъде справедлива, щастието си е наша грижа. Политическият консерватизъм възниква като реакция на френската революция и по –точно срещу идеите за равенството и народовластието. Големите представители на тази политическа школа(консерватизма) са Едмънд Бърк (анг) и Жозеф Деместа(фр) и Луи Дебонал(фр). Според привържениците на консерватизма революцията е грешка. Тя нанася вреда на естествено-установения божествен порядък и трябва да се върне старият ред – да се гарантират политическите представители на съсловията. Изказват се много остро срещу народовластието поради това че включването на 3тото съсловие във властта представлява включване на „тълпа от бръснари, продавачи на свещи и провинциални адвокати“. Критиката не е относно произхода им, а относно това че са неподготвени да бъдат включени в управлението. Промишлената революция, която се осъществява в Западна Европа през първата половина на 19в. извежда на обществената сцена огромната група на безимотните наемни работници. Поставя се социалният въпрос-въпроса за положението по същество на съществуването на тази социална група. Жестока експлоатация на работниците в промишлеността. Собствеността и ползите се разпределят неравно

В тази насока се формират нови идеологии които се определят като социалистически учения. Те виждат социалната справедливост в разпределение на собствеността. Първите социалисти предлагат решение без намесата на държавата – чрез създаване на по-добри условия за работниците, чрез колективни усилия. Сен Симон вижда решението на проблема чрез превъзпитаване на индустриалците. Той излага идеята че трябва да се разработи нова религия, която да обвърже капиталистите с други ценности извън печалбата. Фердинанд Лесал вижда решението в създаването на една народна държава. Според него работниците трябва да се обединят, да спечелят с избори държавната власт и да си направят собствени фабрики. Така в държавите ще бъдат защитени интересите на работническата класа. Марксизмът следва тази политическа линия. Маркс се намира в близки отношения с Лесал и заимства някои идеи но след това променя концепцията като извежда идеята за една световна революция, която ще даде възможност да се отнеме собствеността от капиталистите, да се изгради едно общество без частна собственост, където всички ще бъдат равни в качеството си на несобственици. Така обобществяването на собствеността, налагането на държавна собственост върху производствените фактори се извежда като ценностен признак на марксизма и от тук целта на соц. държавата  е да наложи този модел на общество без частна собственост. Що се отнася до политическия аспект макрсизма не казва нищо ново. Политическото учение на марксизма е отново модел на господство на насилие на една част от обществото спрямо друга. Историята обаче показа несъстоятелността на този модел като еманацията на комунистическата идея (е преодоляна).

Либерализмът не е крайна точка на политическата идеология. От една страна индустриалното общество запазва и задълбочава социалното неравенство, което налага нова формула на справедливостта като цел на държавата и това е  модела на социалната държава. Социалната държава следва политика при която се отнема доход от имущите и се преразпределя между социално слаби. Това става като се осигурява публично (държавно) образование, здравеопазване, социално осигуряване и социално подпомагане. Модела на социалната държава се прилага успешно през 20в. срещу него в края на 20в и на4алото на 21 век се обявява концепцията на либертарианство. Според нейната концепция следва да се поставят граници на социалната държава. Граници на благата, които се отнемат за да се преразпределят.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар