2. Легитимност на държавата

Print Friendly, PDF & Email

В ранното средновековие църквата осигурява единството на хр свят както и необходимата централизация на политическия живот в Европа. Според християнската философия държавата е божествено творение и носи божествена легитимност. Божественият произход на властта оправдава всяко нейно проявление. Така и абсолютната монархия намира оправдание като ценност поради това че кралят е наместник на бога и неговият престол е престол божи. Последният отглас на тази концепция се проявява във Франция по времето на реставрацията и реакцията след френската революция. Идеолозите на френската реставрация де местър и де бонал защитават стария режим поради неговата божествена санкция, която го прави според тях неприкосновен.  В своето съчинение за божия град Аврелий Августин излага идеята за служебното положение на държавата спрямо църквата. Смисълът на държавата е в това да служи на църквата. Извън тази мисия държавата губи своята ценност и тя не е нищо друго освен банда разбойници. Тезата на свети Августин идва да мотивира хр владетел към послушание и подчинение на църквата. В съвременното секуларизирано общество държавата не е подчинена на църквата. Но благополучието на гражданина надхвърля съхраняването на хр добродетели, което става грижа на духовната институция. Редът, сигурността, справедливостта са социални ценности, за които трябва да се грижи държавното управление. Ако управляващите се грижат само за собственото си благополучие то те влизат във формулата на св. Августин. Идеята на св. Августин е развита в ученията за божествената йерархия , за луната и слънцето и за двата меча, които учения заемат господстващо място в идеологията на папската курия през първата половина на средновековието. След 13в. християнската църква (католическата) възприема концепцията, разработена от св. Тома Аквински. Възраждането започва с въвеждане на идеята за антропоцентризма. След като налагат човека като най-съвършеното творение на бога. Философите от това време 15-17в.  осъществяват една дифузия от субстанцията на бога към човек. Човекът се признава за носител на собствен разум и воля. Показателна в това отношение е концепцията на Николо Макиавели за съдбата или щастието(фортуна), която според него определя половината от нещата в живота, а другата половина зависи от самия човек. Разумната природа на човека е основание и да се преодолее средновековната схоластика. Светът се обявява за единен и познаваем . В сферата на философията на държавата рационалността се доразвива и преминава в конструктивизъм . Формира се идеята за изграждане, за конструиране на държавата. Така се променя и въпроса за ценностния характер на държавата. Държавата се оправдава като ценност ако е изградена според определен идеологически модел и ако отговаря на определен интерес. Началото на модерните идеологии се отнася към Томас Хобс. Той определя държавата като едно изкуствено творение. Тя е една изкуствена машина, чиито части са човешките индивиди. За естествения произход на човека като творение на бога Хобс извежда държавата като форма на човешкото съществуване.  Държавата е необходима, но не е изначално присъща за живота на хората. Държавата възниква за да се сложи край на хаоса, на насилието на несигурността. Държавата е необходима за да замени закона на силата със силата на закона.  В тази връзка се поставя въпроса докъде да се простира силата на държавата. Според Хобс държавата е неограничена и тотална сила. За това той се смята за основоположник на тоталитаризма. Единствено хората запазват правото си на собственост. Останалите права прехвърлят на държавата.

Джон Лок и Шарл Монтескьо мислят по- различно. Според тях хората се организират и създават една сила(власт) наречена държава. Но държавата се простира до естествените права на индивидите(тоест тя не ги отнема) Тези естествени права са формирани като негативната свобода – свобода от държавата.

Жан-Жак Русо въвежда по- различен нюанс в смисъла на обществения договор. Според него общественият договор има за цел не създаването на държавата, а нейното променяне, преизграждане. Общественият договор води до формулирането на една обща воля, която той нарича народен суверенитет. Държавата ще се реконструира в интерес на всички и по волята на всички. На базата на народния суверенитет Русо иска да легитимира държавата. Естественоправната школа дава идейно начало на водещата идеология в новото време, а именно политическият либерализъм. В политически аспект либералната идеология се осъществява чрез концепцията за правовата държава. През 20в. либералната идея се доразвива с принципа за обществената солидарност и се развива върху концепцията за социалната държава. На фона на … присъщ на новото време се появява и едно изключение. Това е деструктивната по съдържание идеология на анархизма. Думата Ан-архия е въведена от френския икономист-философ –Пиер-Жозеф Прудон ,чрез която  той означава състоянието на безначалие(безвластие). Според идеолозите на анархизма ( г-я: Макс Щирнер,Р-я: княз Михаил Бакунин, княз Николай Крупоткин)   държавата се свежда до управленския апарат. Този апарат осъществява държавната власт като властване като господство и свободата равенството,справедливостта са несъвместими с господството. За да се наложат тези принципи първо трябва да се ликвидира господството. От тук и техния лозунг – без бог без господар. Анархизма отрича държавата. Анархистите чертаят една световна социална революция, която ще сложи край на държавата и така ще освободи човечеството от държавното управление като организационна принуда.  Хората според анархизма ще живеят в самоуправляващи се общини. Действително тази идея се осъществява в Мексико, Канада, Израел ,но със съдействието на държавата и в рамките на държавата.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар