18. Международните преговори – особености

18. Международните преговори – особености

Дипломатическите разговори и преговори са двете основни форми на дипл. активност ,всяка от които има специфични особености.

Преговорите са основният начин, с който дипломацията постига желаното.Без преговори не е възможно да се постигне споразумение между суверенни партньори.Те са необходими независимо от състоянието на взаимните отношения.

При дипломатическите преговори и разговори се обменя информация, води се диалог. Разликата е съществена. Дипломатическите разговори целят caмо обмен на информация, могат да бъдат преднамерено поискани, могат да възникнат и поради стечение на обстоятелствата. Преговорите изискват споразумение за осъществаването им. Целта им е постигане на споразумение между страните, в чиито отношения съществува проблем. Те се считат за успешни само когато има споразумение, а разговорите, когато е разменена информация.До започването на преговори страните достигат в резултат на разнообразната обмяна на информация в процеса на дипл. разговори, които са предпоставка за откриване на път към продуктивни преговори. Размяната на информация при разговорите е официална и се ангажират правителствата на държавите.

За важните дипл. срещи и разговори е необходимо да се изработва и предава писмената информация за времето и мястото на разговора, по какъв повод се е състоял, присъствените лица и ранга им, изразените становища.

Дипл. разговори не винаги са предварително организирани и имат официален характер, но това не означава, че от тях не може да се получи информация от важно значение.

Дипл. разговори придобиват особености, когато в тях участват повече от две страни, определени обикновено като межд. съвещания. На тях се разменя информация, свързана с общи интереси.

Дипл. преговори са много отговорно мероприятие, завършващо със споразумения. За да се открият преговори е необходимо предварителното съгласие на страните относно предмета на разговорите. Постигането на съгласие е необходима предпоставка да се открие път към споразумението, но не предопределят какви препятствия и ще се постигне ли желалата цел. Истинските мотиви на страните и резултата на преговорите често са по-предвидими при двустранните преговори. Колкото се увеличава броя на страните, толкова расте разнообразието на интересите.

Подготовката за възможни предстоящи преговори външнопол. ведомства извършват дълго преди откриването им. Обявеният състав на делегацията не обвързва страните и те по всяко време могат да променят състава. При двустранните преговори всяко правителство информира другото за състава на делегацията. При многостранните преговори съобщението се прави на страната, в която те ще се състоят. Делегациите трябва да имат ръководители, които е желателно да са с еднакъв ранг. Делегатите за дипл. преговори ползват всички дипл имунитети и привилегии. Делегациите особено в многостранните преговоря могат да имат вътрешна организация. Протичането на преговорите трябва да се осъществява при зачитане равенството на страните и да е съобразено с правилата на дипл. протокол. Преговорите поставят на изпитание добрите намерения на страните и способността да ги доведат до успешен край.

Успехът на преговорите много зависи от умението да се направи така, че собствената страна да стане интересен и търсен партньор. Освен това делегацията не трябва да пропуска възможностите  и трябва да умее да изчаква.

При преговорите при всяка отстъпка трябва да се търси насрещна престация. Преобладаващия брой случаи преговарянето е отстъпки срещу придобивки.

Трябва да има алтернатива на преговорите и евентуалната им несполука не трябва да има катастрофални последици. Преговарящ, който се води от единствената потребност да се споразумее с отсрещната страна, е принуден или да приеме исканията на насрещната страна или преговорете завършват с неуспех.

Съществуват различни техники, постигащи различни резултати- позиционното преговаряне внася конфронтационен елемент,подчертава борбата на мнения.

Най-добре е да се избегне пазаренето,основано на предварително декларирана позиция. Страните трябва да се постараят да построят работата си като обща работна група. Основния недостатък на позиционните преговори е,че всяка страна се стреми да аргументира позицията си и да критикува позицията на другата страна.

Позиционния начин на преговаряне е силно изразен при преговори за най-важни межд. въпроси, обсъждане на глобално равнище между Изтока и Запада.

Преговарящите дипломати се стремят да разберат интересите на другата страна и да положат усилия да ги задоволят без да увреждат собствения си интерес, ако това е взаимно,пътят към компромиса е по-лесен.

Не трябва да се персонифицират различията в интересите, защото това води до лични различия и възможността за успех намалява.

Използват се средства, чрез което дипл. се стреми да улеснява постигането на споразумення. Едно от тях е намаляване броя на лицата в преговорите. По-малките екипи имат по- голям шанс за успех. Понякога при невъзможност за решение на по-ниско равнище преговорите се пренасят на по-високо равнище.