2. Модерен конституционализъм

Print Friendly, PDF & Email

Жан-Жак Русо задава парадигмата на модерната политическа демокрация. Модерният конституционализъм преминава през 2 фази :

  • Либерален
  • Демократичен

Появата на либерализма като идеология оказва огромно въздействие върху разбирането за взаимоотношенията между гражданското общество и демократичната държава. В навечерието на Новото време се очертават 3 основни тенденции.

  • Деперсонификация на властта
  • Институционализация на властта
  • Разделение на властите и ограничаване на публичната власт като цяло

Деперсонификацията се появява през Късното средновековие, когато започва да се прави разлика между двете  тела на краля. Прави се разлика между безсмъртното тяло на краля, символизиращо се от короната. Това тяло е вечно и нетленно. От друга страна, тленното тяло на краля, разглеждано като физическо лице. В основа на това разграничение стои друго разграничени – публичната функция на краля и неговите частни интереси. Държавата не може и не трябва да се отъждествява с едно лице, дори това да е суверенният владетел. Разбирането, че кралят не е господар на държавата, но не и служител. Публичната функция осъществена от владетеля се разглежда като трайна и непреходна. Формулата, че при смъртта на краля неговите функции автоматично се приемат от неговия наследник. Обратната на тази тенденция е втората тенденция.

Институционализация, при която държавата се разглежда като нещо различно от лицата, които я съставляват. Преходът от патримониалното учение за държавата, според което владетелят е собственик на територията, към модерното разбиране за държавата, при което тя се разглежда като институция, тоест като едно абстрактно и безлично единство, което има самостоятелно съществуване. Институционализирането на властта  става възможно благодарение на правото.

Разделението на властите и ограничаването на публичната власт – либерализмът очертава една специфична конфигурация на властите, а от тук се опитва да дефинира предела на намеса на държавата в гражданското общество. Разгледано с оглед на индивидуалната свобода и с оглед на едно ефективно и добро управление, основано на принципа на законността. Тоест управление, при което се изключват произвола и злоупотреби.

Трите тенденции намират отражение в първите писани конституции , приети в началото на модерната епоха. Според член 16 от 1789  няма конституция в  онова общество, в което не е установено разделение на властите и не са гарантирани правата на човека.

Разбирането, че Франция има една наследена от Средновековието конституция е несъстоятелно, защото не отговаря на критериите, постановени в чл. 16. Този член подчертава решимостта да се постави ново начало в пол. Живот на страната. Предназначението на конституцията е да установи разделение на властите, да определи статута на управляващите, а от друга страна , да гарантира правата на човека, да определи статута на управляване. Очертава модел на конституционно регулиране, който намира израз във всички писани конституции от края на 18в. и началото на 19в. Тези конституции ще бъдат наречени конституции на свободата. Преди всичко индивидуалната свобода –  началната точка и крайната цел на конституционното регулиране. Бенжамен Констан – всичко, което има отношение към свободата е конституционно.

В края на 18в. и началото на 19в. се очертава конституционния модел на либералната правова държава, която си поставя за цел да гарантира 2 основни ценности.

  • Индивидуалната свобода
  • Правната сигурност

От либералната правова държава се очаква да играе ролята на неутрален арбитър  спрямо частните и корпоративните интереси, които се борят помежду си  в гражданското общество. Тази държава, която се опитва да играе (дума) се и определя като държава от абстенционистки  тип – държава, която избягва да се намесва в живота на гражданското общество.

Очакването, че отделните индивиди сами ще уреждат отношенията помежду си по договорен път посредством pacta sur servande, а когато се нарушават да се обръщат към държавата.

  • Фердинанд Лазар ; Държавата нощен пазач.
  • Всички тези велики мислители, останали в историята като просветители изхождат от разбирането за едно (атомизирано) гражданско общество в което всеки индивид се явява собственост , а неговият труд получава признание чрез стоките, които произвежда и предлага на пазара. Всеки един от тези икономически субекти се явява носител на еднакви за всички права на човека. Френската революция трябва да разруши социалните различия, за да може всички индивиди да имат еднакви за всички права.
  • Индустриалната революция – ново явление, в резултат на която се появява масовото производство, създават се големите фабрики и заводи, а като последица една значителна част от дребните собственици се разоряват. В края на 18в и началото на 19 започва процес на струпване на големи маси от население в градовете, където се развива промишлеността, за да търсят работа и поминък. Очертава се противоречие, което Карл Маркс нарича Основно противоречие на модерната епоха – между труда и капитала.

Наблюдава се задълбочаваща се социална диференциация, която води до натрупването на сложни промени в недрата на гражданското общество. Структурни проблеми – две основни класи – капиталисти с (дума) ресурси и средства за производство и работническа класа – работна сила (дума). Реакцията на управляващата класа е еднотипна в различните държави на Европа. Въвеждат се т. нар. цензури – политически режими, тоест режими основани върху ограничено избирателно право. Основната маса от населението се изключва от политическия живот чрез преки и косвени имуществени цензури. Предвиждат се изисквания за притежаване на собственост или  данъци, както и  цензове за грамотност. Изключва се, защото вземат връх опасенията че множеството безимотни граждани ще се организира политически и ще поставят въпроса за преразпределението на собствеността. В политическата теория се обосновава тезата, че избирателното право не може и не трябва да се разглежда като субективно право, а се  явява една социална функция. С изборните права трябва да се ползват само онези, които разполагат със собствен залог в обществения живот. Разбирането, че посредством избирателния механизъм трябва да се извлекат всички рационални елементи от недрата на гражданското общество, за да могат те да участват в формирането на общата воля на нацията.

Революционната по своя характер концепция за националния суверенитет ще бъде изпразнена от съдържание. На понятието нация се дава една консервативна интерпретация – нацията обхваща не само живите,но и отминалите и бъдещите поколения,които ще се появят. Не се разглежда като реална конкретната общност, а се възприема като абстрактна общност като от нейно име говорят и действат най-добрите, образованите. Подчертава се историческата приемственост. Нацията се разглежда като органична общност на редуващите се поколения. По време на Реставрацията с избирателни права се ползват по-малко от 1% от населението.

  • Първата избирателна реформа в Англия от 1832г. ще разшири избирателния корпус до 5% от населението, което оказва въздействие върху развитието на конституцията. Участват горните класи. Извършва се преразпределение на избирателните райони. Премахват се гнилите местенца където депутатите се избират без конкуренция
  • По време на Юлската монархия във Франция Франсоа- Мари Дизо(гизо) – дава знаменитият отговор „ обогатявайте се“.
  • В средата на 19в. избухва Общодемократичната европейска революция от 1848г. в Париж. Създадено е временно правителство. Успешна е революцията- Ламартин е начело на правителството. Александър Ледлю- Росен обявява на посланиците, че ще трябва да ги последва, защото е техен лидер. Установява се демократична република. На третия ден след образуването на временното правителство група работници за първи път създават Министерство на социалните грижи и труда и 6-членна комисия. Предлага се създаването на национални работилници за 10,000 човека. За първи път се въвежда минималната работна заплата. Когато се разнася новината в Париж се струпват 100,000 безработни. Последва нова революция. Избити са над 90,000 души. Идеята за демократична република е компрометирана. В изборите за държавен глава печели Луи Наполеон- племенник на Наполеон Бонапарт. Той става първият държавен глава на 2 фр република. Ще извърши държавен преврат в края на своя мандат и ще предложи конституция, чрез която се обявява за император и ще управлява близо 20г. Класически модел за един авторитарен режим, който се основава на всеобщо избирателно право. „плебесцита на демокрацията“ по Макс Вебер.
  • През пролетта на 1848г. въвеждането на всеобщо избирателно право води до установяването на авторитарен режим. Ценз за уседналост според конституцията на 2 фр република. Ефектът на този ценз е, че 1 от избирателните корпуси се изключва от изборите. Революцията се пренася в Северна Италия, Австрия, Чехия, Испания, Германия, тоест обхваща целия континент. Тази революция – на романтиците ще завърши без успех, но тя внася дълбока промяна в обществените настроения. Слага край на епохата на реализма, като на дневен ред се извеждат 3 осн въпроса:
  • За всеобщото избирателно право и за установяване на демократична република
  • Социален въпрос- как да се преодолеят крайните форми на социално неравенство.
  • Национален въпрос- правото на нациите на самоопределение

Тези събития ще дадат отражение и върху духовната  атмосфера на Балканите.

  • Обединението на Италия – 1861г. – битката при Солферино с помощта на френската армия.
  • Обединението на Германия чрез желязо и кръв- в резултат на война между Прусия и Франция. Огромен ефект върху развоя на събитията – интензивен икономически растеж. Германия се превръща в мощен икономически фактор. Съперник на франция и САЩ. В страната се развива мощно работническо движение. Бисмарк забранява социалистическата партия, но започва активни социални реформи:
  • Хигиенизация на големите градове
  • 8часов работен ден
  • Създават се взаимоспомагателни каси
  • Бисмарк към юнкерите – „По-добре реформа отгоре, отколкото революция отдолу“
  • Либералният конституционализъм просъществува продължително време – целия 19в., за да се стигне до първото десетилетие на 20в. Модерната държава най-напред се либерализира,а по-късно се демократизира. Появява се така нареченото масово общество, тъй като се разрушават традиционните прегради между различните социални класи. „ Бунтът на масите“ – друга последица от въвеждането на всеобщото избирателно право е появяването на големите масови политически партии. Политическите партии се превръщат в един необходим посредник между гражданското общество и политическата държава. В края на 19в. в Франция се отменя закон, който забранява масовите партии.
  • Появява се ново явление, което ще бъде обозначено като тотална държава – тази държава е подложена на натиск да се намеси във всички сфери на обществения живот, а общата воля се формира с участието на всички граждани от долу нагоре. Политическите партии, които се появяват стават изразители на неприемливи взаимоизключващи се ценности. След ПСВ се наблюдава демократична вълна; появяват се една дузина републики и се приемат над 20 демократични конституции. Създава се илюзията, че демокрацията (дума), то много скоро се наблюдава обратната вълна – установяване на тоталитарни и авторитарни държави. Демократичният конституционализъм възтържествува след ВСВ – създава се демократичната социална правова държава.

Демократичният конституционализъм е характерен най-вече за 20 век.  Резултат от всеобщото избирателно право и появата на големите масови партии.При условията на съвременна демокрация общата воля на държавата се формира от (договорна воля)  като важна роля в този процес играят политическите практики, които се утвърждават като посредници на гражданското общество и политическата държава. Модерната държава най-напред се либерализира,  а по-късно се демократизира.В периода между двете СВ обаче демокрацията ще претърпи тежък провал в Европа. През 20те и 30те год. в повечето европ държави се утвърждават авторитарни и тоталитарни режими. Едва след края на ВСВ в западна европа се утвърждава нов тип държавност, а именно демократичната социална и правова държава. Тя има за задача да гарантира правото на свобода и сигурността. Ориентирана е към преодоляване на крайните форми на социално неравенство, като се създават нормални условия за съществуване на всички нейни граждани. Демократичната държава създава условия за активно гражданско участие, политически плурализъм, при който различни политически партии се борят за упражняването на публичната власт. Съвременната държава не е отрицание на либералната правова държава от 19в., а се явява нейно развитие и усъвършенстване. В определен смисъл този тип държава се появява като контрапункт на тоталитарните режими в централна и източна Европа. Съревнованието между капитализма и социализма ще направи възможно появяването на този тип държава в северна Европа и САЩ. Ако либералната правова държава се определя като абсистенсионистки тип държава – която избягва да се намесва в живота на гражданското общество. То съвременната демократична и правна държава се явява интервенционистски тип държава- която активно се намесва в живота на гражданското общество, но в определени граници. Това дава отражение и върху ценностната система на обществото. Преди ВСВ основна е идеята за свободата, след нея – за човешкото достойнство. Свободата продължава да бъде водеща ценност, но вече се разглежда като ценност сред система от други ценности, като равенството, соц справедливост и политическият плурализъм.

Член първи на испанската конст от 1988(78)г. – Испания се конституира като демократична социална и правова държава, чийто висши ценности на правовия ред са Свободата, равенството, соц справедливост и политическият плурализъм.  Ценностната система намира израз в конституцията.

Леон Дюги – собствеността. Онези части земя които не се отработват се облагат с висок данък

Мн интересно развитие се наблюдава в зап европа където се констатира, че в сферата на масс медиите се е достигнало до прекомерно висока концентрация на собствеността. Приемат се закони за ограничаването на такива натрупвания.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар