1. Модерната държава и идеята за общото благо

Джон Лок – 2я трактат (за гражданското управление) Джон Лок извежда 3 ценности – живот свобода и собственост, като критерий за легитимността на действията в публичната власт. Тези 3 ценности има строго индивидуален характер. Тоест индивида е в центъра на вниманието. Търси се индивидуалната свобода, за сметка на интересите на държавата. Затова Джон Лок се смята за основоположник на либерализма. Приносът му се дели в 3 идейни насоки.

Ограничено управление – единствените легитимни цели са отстояването живота, свободата, собствеността на гражданите.

Управление чрез съгласие – трябва да има съгласие между управляваните и управляващите и то да бъде експлицитно.(управляващите да се съобразяват с управляваните – да зачитат 3те им основни права. Ако не го правят, гражданите имат право на въстание и революция.)

Разделение на властите – 3 власти – законодателна, изпълнителна, федеративна(кралската прерогатив за обявяване на война и сключване на мир – външна политика). По онова време съдебната власт не се е обособила от изпълнителната. Съдебната власт се обособява някъде през началото на 18в. Това става покрай въпроса за наследяването на кралица Mери. Решава се че кралят назначава съдиите, но може да ги сваля само ако не изпълняват задълженията си(това се доказа трудно). По този начин те са пожизнени. Така се обособява съдебната власт.

По-късно Томас Джеферсън ще се опре върху триадата на Лок при изготвянето на декларацията за независимост на САЩ, но ще замени собствеността със стремеж към щастие(The pursuit of happiness)-възможността за самореализация. Действието му се приема със смесено мнение от учените и до днес.

18в. – Франция – векът на просвещението и абсолютизма. Има много интелигенти, но най-важен е Шарл-Луи Монтескьо. През 1748г. излиза неговата книга – „за духа на законите“. Той е създал учението за разделението на властите(в рамките на 20 страници-може да се прочете). Озаглавена е „за държавното устройство на Англия“. Според Монтескьо в добре уредената държава съществуват 3 власти – законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Законодателната власт е ориентирана към създаването на законите, които съдържат общи и абстрактни правила за поведение, които в еднаква степен се отнасят за всички граждани. Законите предполагат дебати, затова трябва да се създават от представително тяло, изградено от представителите на нацията и 2ра камара за представителите на аристокрацията. Заради идеята за 2рата камара на него се гледа с лошо след революцията. Изпълнителната власт предполага решителни действия и следователно тя трябва да се повери на едно лице или малка група. 3тата власт – съдебната в определен смисъл не е никаква власт, защото за разлика от другите 2 власти, зад които стоят организирани обществени интереси, съдът е независим. Първите 2 власти трябва да осигурят независимостта на съдебната власт. Разделените власти трябва да са организирани така, че една власт да възпира друга.//изпит//.  Тук не става въпрос само за функционално разделение, но и за социално. Зад всяка стоят определени ценности. Крайната цел на разделението е да се гарантира гражданската свобода. Той вярва в гражданската свобода, гарантирана и регулирана от закона(затова я нарича политическа). Свободата за него е спокойствието на духа. Всеки да е спокоен че външна сила не може да осъществи посегателство върху него и имуществото му и близките му.

Съвременна интерпретация : Разделението на властите има за предназначение да отслаби натиска на политическата държава върху гражданското общество,така че да се гарантира частното пространство на индивида, неговите права и свободи. Разделението на властите се свързва с ясното разграничаване на правомощията на различните държавни органи, така че да се избегне хаоса и произвола в управлението. То е насочено към гарантиране правата и свободите на гражданите.

Цялото учение за тройнственото разделение се основава върху 3 постулата.

• Постулатът на специализацията – Всяка една от 3те власти в държавата се повелява на отделен титуляр. Този титуляр осъществява само нея и никоя друга. Съединяването на 2 власти в 1 титуляр е самата дефиниция на деспотизма. Това е идеята за стриктно разделение на властите. Всеки титуляр разполага с позитивни правомощия за да осъществява позитивна власт.
• Постулатът на независимостта. Всеки титуляр на власт трябва да бъде независим от другите като за целта има свой собствен източник на пълномощия(това е в основата на конституцията от САЩ – 3те клона на силата)Освен това трябва да разполагат с негативни правомощия, чрез които да възпират другите властите, когато те действат извън своите пълномощия(действат ултра вирес) Система за спънки и противотежести.
• Постулатът на съгласуваността(има го според близнашки) – трите власти трябва да действат съгласувано(инкончето). Трите власти не могат да действат отделно тъй като преследват общи цели. Това е ахилесовата пета на учението. Монтескьо не е предвидил механизъм за преодоляване на конфликти между властите.

Жан-Жак Русо – родоначалник на модерната политическа демокрация. Автор на „за обществения договор“ -1762г. Той дава най-радикалната интерпретация на доктрината за общественият договор  – всички граждани като равни помежду си сключват общественият договор. Всеки индивид остава носител на частица от суверенитета.

Жан Жак Русо е родоначалник на доктрината за народния суверенитет//изпит// Всички граждани на равни основания трябва да участват в политическото тяло и да създават собствените си закони. Законите трябва да изразяват общата воля. Общата воля е нещо различно от волята на всички. Общата воля се ражда в резултат на дебатиране в обществото. Волята на всички се изгражда като се наслагват волите на отделните индивиди (например днешните анкети) За да бъде автентична общата воля тя трябва да е насочена към постигане на общото благо. Тук той прави забележка под линия – „общото благо е нещо различно от частните и корпоративните интереси. Ако имаше съвпадение между тях нямаше да има нужда от политика. Всъщност тайната на политиката е в съгласуването на частните и корпоративните интереси с общото благо“. Иначе казано за да сме в състояние да (правим нещо – преследваме обшия интерес ?) трябва да можем подвеждаме частните и корпоративните интереси под общ знаменател.

В декларацията за правата на човека и гражданите – законите изразяват общата воля на нацията.

Всички хора се раждат свободни, но навсякъде се намират в окови. Чл 1 гласи – всички хора се раждат и остават свободни и равни в своите права.