1. Науката „Общо учение за държавата“

НАУКАТА ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА

ОБЩИ ВЪПРОСИ И МЕТОДОЛОГИЯ

Науката ОУД

• Предметна рамка на курса
• Методът в различните дискурси, част от предмета на които е държавата
• Методологическа рамка на курса
• Преподаването на Общо учение за държавата
• Разграничения с други научни области и университетски дисциплини
• Структура на курса
• Литература

1. Предметна рамка на курса (1)

Трудности при очертаването на предмета (държавата)

• Илюзията за самоочевидност на понятието
• Невъзможност за сетивно възприемане и опитно установяване (Никой не е срещал държавата)
• Историческо и географско многообразие на проявленията на властова публична организация и на понятията, които им съответстват
• Участие в различни дискурси

1. Предметна рамка на курса (2)

Какво е държава (1)

• Езикови бележки – полис (самодостатъчният град), от civitas до res publica и imperium (S.P.Q.R. – senatus populusque Romanus), stato (Etat, Staat, state, estado), царство и държава (за разлика от право, което винаги е свързано с посока и оценка)
• Критерии за наличие на държава – автархия, правото, Бог, суверенитет, власт – разнообразни дефиниции – от 3-те компонента (народ, територия, власт) до “Историята, възприемана като статика”
• Идеите за държавата най-често легитимират един вече консумиран политически и правен процес (теорията за суверенитета на Боден), но понякога предпоставят политически и правни промени (учението за народния суверенитет на Русо)

1. Предметна рамка на курса (3)

Какво е държава (2)

• Държавата – субстанция или функция
• Теориите за държавата – изследват, конструират я логически или и двете
• Г. Йелинек (Georg Jellinek – 1851-1911) – “Целта на юридическото изследване на държавата е тя да бъде направена юридически мислима”

2. Методът в различните дискурси…(1)

• Метод (не какво, а как) – задача, гледна точка и правила за мислене при решаването на задачата и съответстващи на гледната точка
• Философски метод – най-стар, без ограничения в задачите, гледните точки, основните категории, нивото на обобщение и използването на ценностни съждения (в правното мислене – естествено-правната школа)
• Исторически метод – установяване и хронологично подреждане на факти и търсене на причинно-следствени връзки между тях (в правното мислене – историческата школа в Германия)

2. Методът в различните дискурси…(2)

Метод на позитивизма (1)

• Предпоставки – през ХІХ век – стабилизиране на институциите, кодификации, прогрес в природните науки и техниката, криза на естественото право
• Огюст Конт (Auguste Comte – 1798-1857) – човешкото познание преминава през 3 етапа на развитие – теологично, метафизично и позитивно познание
• Отхвърляне на априорни тези, изключване на дедуктивния метод, обективно наблюдение на фактите

2. Методът в различните дискурси…(3)

Метод на позитивизма (2)

• Социологически метод – “социология” замества социална физика след ІV т. на “Курс по позитивна философия” на О. Конт – да се обясни човека чрез обществото, а не обратното; фактите – независими от индивидуалното съзнание; количествени методи
• Правно-позитивистки метод – право е само валидното (писано) право, създадено в съответствие с предвидената процедура и гарантирано със заплахата от санкция; правото е воля, а не разум; юридическата наука търси отговор на въпроса “как”, а не на въпроса “защо”

3. Методологическа рамка на курса (1)

• Ще се опитаме да разглеждаме държавата от юридическа

        гл. т. Какво значи това?

• Езикови бележки

– в много езици П се свързва с посока (напред, или дясно) – френски, италиански, руски, арабски

– български – посока (вървя направо), позиция (стоя прав, изправен), истинност, вярност, добро (имаш право, да си кажем и кривиците и правиците)

3. Методологическа рамка на курса (2)

• Дефиниция на право

– правила за поведение – действителността може да се разложи на фактическо и дължимо (Кант)

– система – правото е система, ред – компонентите му са подредени устойчиво едни спрямо други

– санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или организационен характер (не следва, а се налага)

O        различие с техническите норми

O        различие с моралните и обичайните норми

3. Методологическа рамка на курса (3)

• Науката за правото

– изследване на валидното дължимо (дескриптивни съждения относно прескриптивни съждения)

– изследване на нормативните зависимости, обосноваващи валидността

– изследване на елементи от фактическата действителност (факти и причинно-следствени връзки между тях) само използвайки нормата като основна обяснителна схема (юридически факти и правни последици)

• държавата може да бъде предмет на юридическо изследване – т.е. да бъде изследвана от гл.т. на правната наука, да бъде направена юридически мислима

4. Преподаването на ОУД (1)

• Немската публичноправна традиция и обособяването на юридически дискурс за държавата – опитите на позитивизма от ХІХ и ХХ в.

– традиция в отрицанието на естественото право (немска историческа школа, социологизъм, позитивизъм)

          – фон Мол, Зайдел, Лабанд – първи курсове

– Георг Йелинек – социологическо и юридическо учение за държавата – от Allgemeine Staatslehre в Allgemeine Sociallehre des Staats и Allgemeine Staatsrechtslehre

(учение (Lehre) или теория)

– Ханс Келзен и довеждането на юридическия дискурс до крайните му логически изводи

4. Преподаването на ОУД (2)

          Преподаването у нас:

(немскоезична, френскоезична и англоезична традиция)

– от самото начало на юридическото образование – 1892 г. – създаването на Юридическия факултет

– Ст. Киров – Общо държавно право, състоящо се от Теория на държавата и Организация на модерната държава

– К. Соколов – Дръжавно право с първа част Общо учение за държавата

– Ст. Баламезов – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата или философия на държавата и Организация на модерната държава

– Л. Владикин – Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата и Организация на модерната държава

– до началото на 90-те години – ДПНРБ, ДПСС, БКП и ТДП

5. Разграничения с други научни области и университетски дисциплини

• Социология, политология
• Политическа история, Политически и правни учения
• Конституционно право
• Обща теория на правото

6. Структура на курса

• Общи въпроси и методология
• Възникване на държавата и легитимиране на държавната власт
• Държавата като правен проблем
• Държава, власт и суверенитет
• Форми на държавата

• Политически режими

7. Литература

• Учение за държавата, Л. Дачев
• Учение за държавата, Ц. Торбов
• Общо учение за държавата, Л. Владикин
• Общо учение за държавата, ред. Ст. Баламезов
• За една юридическа теория на държавата, М. Тропер
• Държавата, Ж. Бюрдо
• Държавната власт, Я. Стоилов
• Държавна власт и народен суверенитет, Д. Вълчев

        Общо учение за държавата, доц. д-р Даниел Вълчев

[button link=“https://uchapravo.com/tema_1-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]