1.Предмет, метод, система и функции на осигурителното право

Литература:

В. Мръчков – Осигурително право, изд. Сиби 2014

Кр. Средкова – Осигурително право, изд. Сиби 2012

Отрасълът осигурително право е формално обособен – вън от правото няма осигурителни отношения. Това е свързано с набирането и разходването на големи финансови средства (държавен бюджет, осигурителни фондове). Отрасълът урежда отношенията по набирането и разходването на тези средства. Отношенията, които той регулира, са свързани с материалното осигуряване на гражданите, когато при настъпването на предвидени в закона причини, те не могат да придобиват средства за живот срещу личния си труд или се налага да извършват нетипични за обичайния си живот разходи.

Материално осигуряване – то се изразява в предоставяне на парични или натурални средства (обезщетение за временна неработоспособност, пенсии за придобит стаж и възраст, медицинска помощ). То се предоставя само на определени в закона лица – осигурени лица.

Осигуряването се е зародило във фабричното производство – в епохата на първоначално натрупване на капитали, когато работната сила е основният източник на средства за живот. Първите осигурителни закони са в Германия от края на XIX век. Кръгът на осигурените лица постепенно се е разширявал.

Осигурителните отношения са свързани с материалното осигуряване на определени лица, но само при наличието на определени в закона случаи – т.нар. осигурени социални рискове. Това са явления от обективната действителност, независещи от волята на човека, които водят до неблагоприятни имуществени последици за осигурените лица (временна неработоспособност, безработица, смърт). В кръга на осигурените социални рискове се наблюдава тенденция на постепенно разширяване.

Материалното осигуряване става чрез нарочно обособени средства, които са обособени в осигурителни фондове (чл. 2, ал. 2 КСО). Те поемат по-голямата част от риска от настъпването на неблагоприятните материални последици за осигурените лица.

Науката за осигурителното право има за предмет изследване на действащото осигурително право (като отрасъл), както и научното обяснение на отрасъла – историческото развитие, международноправната уредба, уредбата в правото на ЕС, сравнителноправната уредба, предложения за усъвършенстване на правната уредба.

Учебната дисциплина има за предмет изучаването на осигурителното право като отрасъл, като наука и правния режим на социалното подпомагане.

Система на осигурителното право – тя представлява съвкупност от определени по родовата си принадлежност и по своята обособеност и степен на общност правила. Критерий за изграждане на системата е степента на абстрактност и широтата на прилаганите правила – системата на осигурителното право е догматично, а не нормативно обособена. Тази система има два основни елемента – обща част, която включва правила и институти от значение за цялото осигурително право, и особена част, включваща обособени правила въз основа на определен критерий (общественото осигуряване при невъзможност за полагане на труд – общественото осигуряване в тесен смисъл, то е краткосрочно или дългосрочно; здравнотото осигуряване – предоставяне на материални средства за посрещане на разходите за лечение при увреждане на здравето на осигуреното лице; контролът за спазване на осигурителното законодателство и отговорността за неговото нарушаване).

Функции на осигурителното право – основните посоки на въздействие на юридическите правила върху отношенията, които са предмет на регулиране; това, което правната уредба се стреми да бъде постигнато. Осигурителното право има две функции – закрилна, т.е. гарантиране на социалната закрила на гражданите в обществото и чрез обществото; създава се възможност за осигуряване на човешкото достойно съществуване на стабилна икономическа основа (чл. 28, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 12 от Европейската социална харта; стимулираща функция – тя се изразява в насърчаване на активното поведение на човека за осигуряване на неговата социална сигурност (напр. осигурителните плащания са в зависимост от осигурителния доход).

Отношение между трудовото и осигурителното право – осигурителното право включва по-голям кръг адресати, но трудовото правоотношение е основанието за обществено осигуряване на най-голям кръг лица.

Осигурително и застрахователно право – в осигурителното право преобладава задължителното обществено осигуряване, а личните застраховки са поначало доброволни. Средствата се набират по различен начин в различни фондове.

Осигурително и данъчно право – общото е, че осигурителните вноски, както и данъците, се събират от един орган (НАП), но те имат различно предназначение. Данъците постъпват в републиканските или общинските бюджети, а осигурителните вноски във фондовете. Данъците се определят върху целия доход на лицето, а осигурителните вноски върху определен осигурителен доход, който не винаги съвпада с целия доход. Данъците се набират от всички данъкоплатци, но се разходват спрямо всички граждани, а при осигурителни вноски те се разходват само за осигурените.

Осигурително право и право на социално подпомагане – социалното подпомагане се осъществява за сметка на републиканския бюджет и се предоставя на всеки, който има основна жизнена нужда и не може да я удовлетвори по друг начин.