7. Основни концепции за същността на конституцията
Основни концепции за същността на конституцията
Съществува 3 основни концепции и те са следните:
- Конституцията като обществен договор
- Конституцията като юридически израз на фактическото съотношение на силите в обществото.
- Конституцията като основополагащо политическо решение.
1 произтича от естествено-правната доктрина – 17-18век. Всички индивиди са равни и могат да ръководят своите действия => всеки индивид е носител на минимум от естествените права които гарантират човешкото достойнство – известни са като правата на човека. Тези права произтичат от природата на нещата, а не от законодателя. Естествено-правната доктрина е в основата на философията на правото. Естествено-правната доктрина формира един набор от естествени права – на живот, на лична неприкосновеност, свобода на мисълта и др. Един от най-деликатните моменти е правото на собственост – според едни тя е естествено право, според други то е придобито право. Естествено-правната доктрина изиграва огромна идеологическа роля тъй като тя оказва въздействие върху начина, по който се мисли за конституцията. От нейна гледна точка конституцията е обществен договор между управлявани и управляващи в който отношенията се регулират така че управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните да знаят на какво могат да разчитат. От тук идва заключението че предназначението на конституцията(и на държавното устройство въобще) е да признае и гарантира естествените права. В първия вариант американската конституция не се съдържа декларация за правата на човека. Първият конгрес подготвя първите 10 поправки – известни като „бил за правата“. По-късно в Европа (Франция) първо се приема декларацията и после се приема конституцията, в която декларацията е преамбюл. В нея се казва какви са целите на конституцията и държавата. Концепцията за конституцията като обществен договор оказва сериозно влияние върху историята. Но твърдението, че конституцията е резултат на договор е предмет на критики в областта на конституционното учение и остава само една метафора. Обществения договор не е достатъчно здрава основа за да просъществува правовия ред и държавата.
2- Конституцията като юридически израз на фактическото съотношение на силите в обществото(съотношението на силите между монархическата власт и гражданското общество). (материалистическа концепция за конституцията) Тя е исторически ограничена концепция. За да се разбере значението й трябва да се върнем назад във времето. Нейн автор е фердинанд ласал – „за същността на конституцията“ -1862г. – времето на историческия преход от конституционна монархия към парламентарна монархия. Постепенно гражданското общество набира сили и това засилва силите на парламента. Това е най-добре изразено в Англия, където в следствие на икономическите промени парламента надминава по власт кралицата. В Германия обаче това ниво не е достигнато, поради което и конституцията там не постига ефект. Затова е нужно юридическата конституцията да съответства на фактическото съотношение на силите в обществото. (невъзможно е да напишеш на лист хартия нещо което не отговаря на фактическото положение и то да промени само по себе си фактическото положение).
Тази концепция всъщност подчертава значението на фактите при нормативното регулиране. От тази гледна точка фактите имат регулиращо въздействие. Тази концепция е по-късно подета от Георг Йелинек. Слабото място на концепцията е че ако тя се възприеме безусловно тогава се оказва, че правото капитулира пред фактите. То губи своя смисъл и значение. // статия – „конст право и политическа действителност.“
3тата концепция – конституцията като основополагащо политическо решение – като акт на учредителната власт. Добива завършен вид при Карл Шмит. – Книга „понятието за политическото“ Конституцията – това е основополагащото политическо решение относно начина и формата на съществуване на политическото единство на един народ. Тоест то е акт на учредителната власт на нацията => тя дава израз на духа на гражданското общество. Затова се смята, че в съвременната конституция намират израз висшите цели на държавата и основните права и свободи на гражданите. Фундаменталния ценностен консенсунс който съществува в обществото(?). (Ако ни се чете политическата теория – джовани сартори – теория на демокрацията – той ни казва че има 3 равнища на консенсус в съвременното общество – 1) Съгласието относно ценностите – компедентален ценностен консенсус , 2) Съгласието относно правилата на играта или т. нар процедурен консенсус – идеята за феърплей – идеята за легалността – това е идеята за легитимността като процедура, правния начин да се мисли за справедливост. 3) Съгласие относно целите на текущата политика – политически консенсус. Трябва да има минимум от съгласие в ценностите, който прави съвместния живот възможен.
Съгласието за несъгласието – минималният консенсус. – изказване на волтер – аз може да не съм съгласен с теб, но ще умра за да защитя правото ти да защитаваш мнението си публично.
Основополагащия ценностен консенсус намира израз от една страна във висшите цели на държавата, а от друга в основните права и свободи на гражданите. Той е свързващото звено. Синтез на началата колективизма и индивидуализма (?)
// Граждански права – правата за политическо участие. Човешки права – индивидуалните права на човека в частната сфера.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!