6. Политически режими

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА

доц. д-р Даниел Вълчев

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМИ

Форми на държавата и политически режими

 

Състояние на дебата

 

Демокрация и диктатура

 

Демокрацията като децентрализирано правосъздаване

 

Теорията за правовата държава

 

Либералните представи за държавата

 

Социалните функции на държавата

 

Авторитарна и тоталитарна държава

 

Структура

 

Още Платон и Аристотел разграничават управленията не само според формален критерий (кой управлява/има достъп до управлението), но и разделят управленията на “добри” и “лоши”

 

Макар и да дават примери от практиката на полиса, те говорят за идеални типове “добри” и “лоши” управления (в политическата действителност едно управление е много рядко само лошо и още по-рядко само добро)

 

За разлика от формите на държавата, по отношение на които изпъкват формалните критерии за разграничение, при политическите режими не може да бъде напълно отстранен политическият, идеологическият и в крайна сметка ценностният момент (ценностните подреждания са ирационални – Кант)

 

Това създава изначални трудности при оформяне на класификацията на политическите режими, която е винаги ценностно зависима

 

1. Форми на държавата и  политически режими (1)

 

Наименованията и аргументациите за и против “добрите” и “лошите” политически режими исторически се променя:

 

–  Аристотел – правилни (василия, аристокрация, полития) и изкривени (тирания, олигархия, демокрация) – в зависимост дали са насочени към общото благо и справедливостта

– Платон – законни (начело са законите) – монархия, аристокрация, демокрация със закони, и незаконни (начело са управниците) – тирания, олигархия, демокрация без закони

– Св. Тома – чисти (монархия, аристокрация, демокрация) – там има политическа власт, и изкривени (тирания, олигархия, демагогия), където има деспотична власт

1. Форми на държавата и  политически режими (2)
2. Състояние на дебата (1)

През последните 100 години най-често срещаното разграничение е между демокрация (добро управление) и диктатура (лошо управление)

 

Нерядко се добавят определения към демокрация и диктатура (либерална демокрация, представителна демокрация, парламентарна демокрация, реална демокрация, социална демокрация и т.н.; тоталитарна диктатура) – което още повече обърква понятийния апарат

 

Има и изключения, които излизат от обичайната антиномия демокрация-диктатура:

 

– на юридическо равнище – Келзен прави опит за деидеологизиране на разграничението и извеждане на различията от характеристики на правния ред – демокрация и автокрация

– на политическо равнище – марксизмът в неговия ленинско-сталински вариант приема, че социалистическата демокрация = диктатура на пролетариата (т.е. въвежда се нов оценъчен момент – за кого е добро или лошо управлението)

2. Състояние на дебата (2)

Какво ще направим ние:

 

– ще разгледаме традиционното разграничение между  демокрация и диктатура, като се опитаме да проверим възможен ли е деидеологизиран поглед през правния ред

– ще се опитаме да отграничим  тоталитарните от авторитарните политически режими

– ще очертаем либералния модел на държавата и ще го сравним с идеите за хипертрофия на социалните функции на държавата

– ще завършим с опит да изясним  понятието правова държава, което след Втората Световна война е доста дискутирано в континентална Европа, а в края на 80-те и началото на 90-те години тази дискусия стига и до нас

3. Демокрация и  диктатура (1)

Постановка на въпроса:

 

Какво е демокрацията? Кое е демократично и кое недемократично, или дори антидемократично? Може ли демокрацията да бъде разглеждана като форма на държавно управление и държавно устройство (Венелин Ганев) или е по-уместно да я представим чрез идеята за правата (Роналд Дуоркин)? Процедура ли е демокрацията или състояние (Юрген Хабермас)? Може ли да говорим за демокрация у древните и демокрация у модерните народи (Бенжамен Констан)? Политическата свобода ли е критерият за демокрация (Ханс Келзен)? Има ли авторитарна демокрация или тя винаги е либерална (Джон Грей)? Кое от всичко казано за демокрацията е вярно и кое не? Може ли всичко казано да бъде вярно в някакъв контекст? А може ли да преценим всичко като изначално невярно? Може ли демокрацията да бъде каквото ни хрумне (Джовани Сартори)?

3. Демокрация и  диктатура (2)

През ХХ век под демокрация най-често се разбира управление, (при) което:

 

– функционира в рамките на установения правен, в това число и конституционен ред (формалното наличие на единен конституционен акт не е критерий)

– основните държавни органи се формират чрез избори (колкото по-близо до избирателите е органът, толкова по-високо в йерархията са неговите нормативни актове)

– е  установено всеобщо и равно избирателно право и тайно гласуване (липса на цензови ограничения, наличие на партийна система, свободен мандат)

– съществува свобода на съвестта, словото, сдружаването, на събранията и митингите (свободно формиране и изразяване на мнение)

– е  налице независима съдебна система (наказателно преследване, граждански оборот, административно правосъдие, конституционен контрол)

3. Демокрация и  диктатура (3)

Най-често под диктатура се разбира тъкмо обратното:

 

– фактически произвол при вземането на решения, респективно установяването на правила за поведение

– липса или привидно значение на изборите

– не е  установено всеобщо и равно избирателно право и тайно гласуване или те съществуват само формално

– не съществува или не се спазва макар да е прогласена свобода на съвестта, словото, сдружаването, на събранията и митингите

– няма независима съдебна система

4. Демокрацията като децентралзирано
   правосъздаване (1)

В различните виждания за демокрацията – най-малко две общи идеи:

 

–  демокрацията е понятие, свързано с политическата организация на обществото

–  демокрацията се разглежда като ценност

Три тези:

 

– демокрацията може да бъде  обяснена чрез правния ред; ако това е валидно, то

– демокрацията е такова състояние на правния ред, което предполага  най-голяма децентрализация при създаване на право, без това да води до разрушаване на единството на правния ред; ако и това е валидно, то

– основният институционален носител на демократични тенденции е не парламентът, а  съдът

4. Демокрацията като децентралзирано
   правосъздаване (2)

Правният ред:

 

– Всеки ред е  такава  система от свързани компоненти (при правото – норми), при която, ако познаваме само една част, можем да направим обосновани изводи за цялото

– Правният ред е ендогенен (позитивистки възглед), но макар и съставен от целенасочено създадени компоненти, като цяло той не е нито създаден, нито контролиран от един интелект, от един волеви център

– Демокрацията е свързана с децентрализацията, защото предполага активно отношение на различни индивиди, групи, общности към управлението, предполага многообразие на мнения и позиции

4. Демокрацията като децентралзирано
   правосъздаване (3)

Правният ред:

 

– Правосъздаването включва както създаването на общи (неиндивидуализиран кръг адресати и многократност на действието) правила за поведение, така и индивидуални правила (сделки, административни актове, правораздавателни решения)

– Във всеки правен ред има тенденции на  централизация (автократични) и на децентрализация (демократични)

– Органите, които се формират чрез избори, както и органите, които се формират от тези органи, са политически натоварени и често са продукт на единна (за момента спечелила доверие) политическа воля; те имат  естествен стремеж към централизация (провеждане на политиката)

– Органите, които се формират по по-сложен начин (Конституционният съд у нас – от различни органи, мандатност, частично обновяване) проявяват  по-малка степен на готовност да се поддават на автократични тенденции; основен (и поради значението си, и поради броят на правилата, които създава) е съдът (американски реализъм – правото е обоснованото предвиждане на бъдещи съдебни решения)

5. Теорията за правовата държава (1)

Езикови бележки

Ханс Келзен – словосъчетанието няма смисъл, всяка държава е правова, нещо повече – държавата това е самият правен ред

 

Идеята се свързва с Имануел Кант (1724-1804), който разграничава правова и полицейска държава, от гледна точка на съществуването и състоянието на т. нар. гражданско общество

 

В основните европейски езици словосъчетанието е познато (Rechtsstaat, Etat de droit, Stato di diritto, Estado de Derecho, правовое государство)

 

В английския език няма точен аналог, обикновено се превежда като Rule of law (управление на правото, съдържащо и идеята за ценностния приоритет на правото, примерно по отношение на политиката – Supremacy of law)

5. Теорията за правовата държава (2)

Постановка на въпроса

Идеята за правовия характер на държавата е близка до идеята за демократичния характер на държавата – най-често в теорията, в политическото говорене и като конституционен запис определението правова е добавка към определението демократична

 

Идеята за гражданското общество не е просто идеята, че обществото се състои от хора, дори не и от хора с активна (гражданска) позиция

 

Идеята за гражданското общество е идеята за разграничение между две сфери на изява на обществото – политическата (свързана най-общо казано с властта и държавата) и неполитическата (всички отношения, които не са по повод и при посредничеството на държавата); именно тази неполитическа сфера се определя като гражданско общество

 

Следователно възникването на идеята за гражданското общество е невъзможна без ясното разграничение между общество и държава

5. Теорията за правовата държава (3)

Възникване на идеята

Елементи на такова разграничение мъждукат в теориите за обществения договор – първично свободните индивиди

 

Въпреки такива опити в миналото, това става влиятелен и дори господстващ възглед през ХVІІ и най-вече през ХVІІІ век:

 

– изоставят се идеите за екзогенно създадения правен ред и държавни институции (Бог е заменен от Разума; няколко крале са екзекутирани с твърдението, че се прилага законът; открити са далечни племена, които живеят по много различни правила; появяват се писания за саморегулиращата сила на пазара)

– Джон Лок, Дейвид Хюм, Кант (Хегел и Маркс)

5. Теорията за правовата държава (4)

Същност на идеята (1)

В политическата сфера на изява на обществото действат юридическите правила (правните норми)

 

Гражданското общество – теренът на морала и етиката (ако правим разграничение различно от това, че етиката е просто философията на морала)

 

И в двата случая обединяващото е категоричният нравствен императив

 

В центъра на такова разграничение стои идеята за индивидуалната свобода на морално обвързания индивид (човекът не е никога само средство, той винаги е и цел)

5. Теорията за правовата държава (5)

Същност на идеята (2)

Гражданското общество предполага (за разлика от държавата):

– инициатива от самите участници

– процеси на координация

– рационална дискусия и критика

Правовата държава е държавата, която съществува при наличие на жизнено гражданско общество

 

Отрицанието на правовата държава  (наречено от Кант полицейска държава) е както авторитарната, така и тоталитарната държава

5. Теорията за правовата държава (6)

У нас

За правова държава се говори през 70-те и 80-те година като се критикува буржоазното учение за правовата държава

 

В края на 80-те години (по време на перестройката на Горбачов) се заговори за социалистическа правова държава

 

Новата конституция – Преамбюл

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ

6. Либералните представи за държавата (1)

Основни параметри на либералното мислене

Индивидуализъм – придаване на ценностен приоритет на индивида пред всяка социална общност

 

Егалитаризъм – равен морален статус на всички индивиди и отричане на връзка между фактическите различия между индивидите и необходимостта от различен политически и/или правен статус

 

Универсализъм – приоритет на духовното единство на човечеството пред различията, следващи от условията на живот (обичаи, бит, култура, климат и т.н.)

 

Мелиоризъм – увереност, че социалната организация, в това число и политическите институции, могат да бъдат усъвършенствани

 

Основното:

 

– ценностен приоритет на индивида пред общността; индивидът е цел, а социалната организация е само средство

– индивидът е надарен  със свобода – тя стои в основата на неговия висок морален статус; всичко, което поставя под съмнение свободата, следва да бъде ограничавано (преди всичко държавата)

6. Либералните представи за държавата (2)

Предпоставки за либерално мислене
Общофилософска предпоставка – юдейско-християнската традиция – Бог е създал човека по свой образ и подобие

 

Етическа предпоставка – естественото право признава на човека права и свобода, които не зависят от позитивния правен ред

 

Психологическа предпоставка – бурното развитие на познанието и неговото въздействие върху икономиката и бита потвърждават вярата във възможностите на свободния човешки дух

6. Либералните представи за държавата (3)

Зараждане на либералната традиция (XVIII – XIX век)
Англия – Джон Лок, Джереми Бентам, Джон Стюарт Мил, Хърбърт Спенсър

 

Шотландия – Дейвид Хюм, Едмънд Бърк, Адам Смит

 

САЩ – Томас Джеферсън, Томас Пейн, Джеймс Медисън, Ал. Хамилтън

 

Континентална Европа – Бенедикт (Барух) Спиноза, Монтескьо, Кондорсе, Алексис де Токвил; Огюст Конт, Хумболт, Щирнер

6. Либералните представи за държавата (4)

Основни идеи
Негативистично схващане за свободата

 

Минималната държава и автономията на индивида

 

Конституционализъм (правни и институционални гаранции)

6. Либералните представи за държавата (5)

Негативистично схващане за свободата
Според древните народи – право на участие в общите работи; според модерните народи – сфера на ненамеса от страна на държавата

 

Причини за промяната (според Бенжамен Констан):

 

– миролюбив и търговски дух на модерните народи

– изчезването на робството и новото отношение към труда

– уголемяването на държавите по територия и население и намаляване на политическата тежест на отделния човек

6. Либералните представи за държавата (6)

Минималната държава
Разграничение между държава и гражданско общество (държавата е необходимото зло за обществото от свободни индивиди)

 

Автономия на индивида и граници на държавата (държавата – нощен страж; пълно отричане от социалните ангажименти на държавата; следствие за фиска)

 

Критика на Русо – абсолютната власт на суверена; приоритет на общата воля над индивидуалната воля, мнозинствата

6. Либералните представи за държавата (7)

Конституционализъм
Основен фактор за задържането на държавната власт в минимални граници е конституционният принцип за разделение на властите

 

От либерална гладна точка принципът за разделение на властите е гаранция, че нито една институция няма да придобие такава власт, която може да застраши индивидуалната свобода

7. Социалните функции на държавата (1)

Обективни предпоставки за антилиберално мислене

Разрастване на промишленото производство и масовизиране на наемния фабричен труд (градовете – компактно население, преживяващо от наемен труд)

 

Разширяване на активното и пасивното избирателно право

 

Развитието на знанието, техниката и технологиите и масовизиране на образованието и здравеопазването

 

Усложняване на икономическите връзки (в това число и международните), на администрацията, на финансите, на военното дело и сектора за сигурност – необходимост от по-обемна, по-детайлна и по-бързо променяща се правна рамка

 

Раждането на консуматорското общество – търси сигурност в и чрез държавата

7. Социалните функции на държавата (2)

Идейни и политически предпоставки за разрастване на

социалните функции на държавата

Противоречие между политическата свобода и икономическата зависимост, водеща до възраждане на идеята за общото благо и оправдаване на по-активната роля на държавата в живота на обществото

 

Създаване и разширяване на влиянието на левите партии и движения

 

Развитие на средствата за комуникация и възможности за създаване  на печеливши популистки проекти

7. Социалните функции на държавата (3)

Съвременната държава
Сила срещу периметър (Francis Fukuyama – State-Building)

 

Минималистки функции

 

– отбрана, вътрешен ред, защита от бедствия, правосъдие

– макроикономическа стабилност

– защита на правото на собственост

– основен пакет в здравеопазването и базова степен на образование

7. Социалните функции на държавата (4)

Умерени функции

 

– публична инфраструктура

– регулиране на монополите

– регулиране на финансовите пазари

– защита на потребителите

– околна среда

– допълнителен пакет в здравеопазването и следващи нива на образование

– основно ниво на социална защита

7. Социалните функции на държавата (5)

Активни социални функции

 

– поддържане на значим  държавен сектор в икономиката и проактивна икономическа политика (държавни помощи, субсидирана кредитна политика, поддържане на държавни монополи и др.)

– високо ниво на социална защита

– високо ниво на преразпределение на богатството през бюджета (днес се счита, че това е налице при равнища над 35-40% от БВП)

8. Авторитарна и  тоталитарна държава (1)

Авторитаризъм

Обикновено се свежда до управление чрез принуда, силово управление; но това е въпрос на метод на управление, а той е вторичен (в случая неизбежен), тъй като от наша гледна точка авторитарното управление = диктатура:

 

– фактически произвол при вземането на решения, респективно установяването на правила за поведение

– липса или привидно значение на изборите

– не е  установено всеобщо и равно избирателно право и тайно гласуване или те съществуват само формално

– не съществува или не се спазва макар да е прогласена свобода на съвестта, словото, сдружаването, на събранията и митингите

– няма независима съдебна система

8. Авторитарна и  тоталитарна държава (1)

Тоталитаризъм

Валидно е всичко казано за авторитаризма

 

Понятието – възниква през 20-те години на ХХ век; свързва се с името на Джовани Амендола (Giovanni Amendola, 1882 – 1926)

 

Криза на парламентарните системи след Първата Световна война

 

Белези – регулиране и контрол от страна на държавата на всички значими изяви в обществото (липса на автономна сфера на индивида, задушаване на гражданското общество)

 

– политическа свърхцентрализация – една партия (младежка, женска, професионална организация); срастване на партията с държавата

– идеологическа свръхцентрализация – пропаганда (официална доктрина, обединяване срещу врага)

– личностна свръхцентрализация – вожд и номенклатура

 

 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_6-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]