3. Понятие за правна система

  • ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВНА СИСТЕМА

  • Понятие за правна система. Теории (1)

 

Понятието система

 

  • Поява на системния подход
  • математикът Норберт Винер (Norbert Wiener) през 1948 г. издава книгата Кибернетика или контрол и комуникация при животните и машините (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the machine)
  • бързо развитие на системния подход и преминаване от математиката и логиката в природните науки, а по-късно (60-те и 70-те години) и в социалното познание

 

  • Множество дефиниции – общото и различното
  • всички приемат наличието на компоненти и връзки между тях
  • спорното – цел, вид връзки, среда и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 


  • Понятие за правна система. Теории (2)

 

Правото като система

 

  • Работна дефиниция на система

 

            Множество компоненти, свързани интегративно, имащи обща структура и намиращи се в определена среда.

 

  • Правото отговаря на дефиницията – четири открити въпроса

 

  • Кои са компонентите
  • Какъв тип са връзките
  • Каква е структурата
  • Доколко може да се обясни без да се включи изследване на средата

 

 

 

 

 

 

  • Понятие за правна система. Теории (3)

 

Понятието ред

 

  • Работна дефиниция на ред (по Хайек)

 

         Такова състояние, при което множество компоненти от различен вид са така свързани помежду си, че е възможно въз основа на познания за една пространствено или времево ограничена част да бъдат направени предвиждания с голяма степен на вероятност за останалото.

 

  • Правна система и правен ред

 

  • Ще ги използваме като синоними (Ханс Келзен)
  • Различия в акцента – ред се свързва със заповед (order, ordre, Ordnung, ordinamento)

 

 

 

 

 

 

 

  • Понятие за правна система. Теории (4)

 

Класически теории за правната система

(система на правото, а не система на знанията за правото)

 

  • Ханс Келзен (Hans Kelsen) + Норберто Бобио в частта антиномии и празноти

 

  • Компонентите са само правни норми (общи и индивидуални)
  • Нормативни връзки (динамичен нормативен ред)
  • Централизирана пирамидална структура (основна норма)

 

  • Хърбърт Харт ( L. A. Hart)

 

  • Компонентите са норми (правила) – първични и вторични
  • Нормативни връзки
  • Централизирана структура (норма на признаване)

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Понятие за правна система. Теории (5)

 

Съвременни теории за правната система (1)

 

  • Джоузеф Раз (Joseph Raz)

 

  • Eлементи – критикува Келзен (норми и заповеди), счита че не може да се избегне понятието right (право в субективен смисъл)
  • Връзките са нормативни, но не линейни, а по-скоро кръгови – под формата на четириъгълник (самовалидиране на първичния акт)
  • Критикува ефикасността като критерий за валидност, но не я отхвърля напълно, а счита, че е трудно приложима (продължително шофиране с превишена скорост; убийство и дребна кражба)
  • Структурата обхваща по необходимост и една подсистема на юрисдикциите, които да налагат санкция (необходимост от индивидуализация на правото)
  • Основен въпрос при Раз е identity (по какво една система се отличава от друга)

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Понятие за правна система. Теории (6)

 

Съвременни теории за правната система (2)

 

  • Мишел Ван де Керхоф, Франсоа Ост (Michel van de Kerchove, François Ost )

 

  • Умерена външна гл.т., държи сметка за вътрешната гл.т. без тя да се възприема
  • Елементите са хетерогенни – основно правните норми; но също така и понятията, институтите и клоновете на правото, общите принципи (ценности)
  • Елементите са хетерогенни и в смисъл, че освен нормативни съждения, системата обхваща и “смесени съждения” – имат както нормативен, така и информационен характер (т.е. être и devoir être)
  • Освен статична и динамична системност (+ разсъждения за формална и съдържателна системност), се говори и за линеарна и кръгова системност – структурирана и неструктурирана свързаност
  • Внимание върху окръжаващата среда – самовъзпроизводство, функции, инфра-право

 

 

 

 

 

 

 

  • Единство на правната система.
    Статична и динамична системност (1)

 

Единство на правната система

 

  • Правото като централизирана нормативна система (ред)

 

  • Връзките в системата са нормативни, а не каузални

 

  • Как се обсновава валидността на една норма (линейна или кръгова системност)

 

  • Въпросът за идентичността (identity)кои норми принадлежат към нея (същият въпрос, зададен по друг начин)

 

  • Статична и динамична системност

 

  • Единство на правната система.
    Статична и динамична системност (2)

 

Единство на правната система

 

  • Стаитична системност – верига от съдържателни съответствия

 

  • Всяка норма от по-нисък ред е валидна, когато съдържателно съответства на норма от по-висок ред (пример – ППЗНП и ЗНП; Контрол за съответствие (ВАС)
  • Нормите от втори ред съответстват съдържателно на нормите от първи ред (закон и конституция); Контрол за съответствие (КС)
  • Нормите от първи ред съответстват на основната норма (нормата на признаване); тя придава единство на правния ред и го централизира (това е хипотетична безсъдържателна норма)
  • Не е характерна за правото (Келзен); характерна е (Бобио)
  • Проблем – преценката за съответствия се прави в модерните правни системи (конституционен контрол, съдебен контрол върху актове на администрацията) – кое се контролира – съответствието или правото да се отклониш съдържателно при създаването на акт?

 

 

  • Единство на правната система.
    Статична и динамична системност (3)

 

Единство на правната система

 

  • Динамична системност

 

  • Същото, но с посредничеството на актове на правосъздаване; ключов въпрос е откъде следва валидността на правосъздаващия акт
  • Отново има контрол, но той е двустранен
  • правилно ли е създадена нормата (компетентност, процедура, кворум и т.н.)
  • съответства ли съдържанието на нормата на съдържанието на нормите от по-висок ред (Бобио – формална и материална системност)
  • Въпросът за основната норма (нормата на признаване) си остава

 

  • Според Келзен – правото е централизирана динамична нормативна система
  • Според Раз – в правото е възможна не само линейна (линеарна), но и кръгова системност

 

  • Кохерентност и завършеност на правната система (1)

 

Кохерентност на правната система.

Проблемът за конфликтите в правото

  • Конфликт в правото (антиномия) е налице, когато спрямо една социална ситуация може да бъде приложена повече от една правна норма

 

  • Три вида конфликти в правото:
  • Едната норма забранява, другата разрешава
  • Едната норма задължава, другата забранява
  • Едната норма задължава, другата разрешава да не се прави

 

  • Три начина за преодоляване на конфликти в правото:
  • Lex superior derogat inferiori
  • Lex posterior derogat priori
  • Lex specialis derogat generali

 

  • Кохерентност и завършеност на правната система (2)

 

Завършеност на правната система.

Проблемът за празнотите в правото

 

  • Празнота в правото е налице, когато не съществува правна норма, която да бъде приложена спрямо една социална ситуация

 

  • Според автори като Келзен и Бобио в правото няма празноти, защото самата правна система предвижда механизми за преодоляване на липса на конкретна норма

 

  • Начини за преодоляване на т.нар. празноти в правото аналогия на закона и аналогия на правото (чл. 46, ал. 2 и 3 от ЗНА)

        Чл. 46 (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

 

  • Структура на правната система (1)

 

Дялове, отрасли, институти

 

  • Критерии за обособяване на структурни подразделения в правната система

 

  • Предмет и метод на правно регулиране

 

  • Предметът на регулиране е обособен кръг социални отношения
  • Методът е съвкупността от средствата за въздействие
  • Говори се и за тип правно регулиране

 

  • Р. Ташев

 

  • Институт – обособена област от социалния живот + единство, основаващо се на обща идея или цел
  • Отрасъл – обособен кръг социални отношения + единство, основаващо се на регулиране със специфични правни методи

 

  • Структура на правната система (2)

 

Правни отрасли (клонове на правото)

 

  • Правни отрасли и отраслови правни науки
  • Научната систематика и системата на законодателството взаимно си влияят (например Граждански процесуален кодекс, гражданскопроцесуално право като отрасъл, гражданскопроцесуално право като наука и учебна дисциплина)

 

  • Правни отрасли в българската правна система
  • Класически (профилиращи) отрасли
  • гражданско право (оборота)
  • административно право (отношенията с държавните органи)
  • наказателно право (хоризонтална охрана на най-важните отношения)
  • конституционно право (основни права, свободи и задължения; начин на формиране, правомощия и взаимоотношения между основните държавни органи; начин на промяна на Конституцията)
  • процесуални отрасли (граждански, наказателен, административен)
  • Структура на правната система (3)

 

Правни отрасли (клонове на правото)

 

 

  • Разклонения

 

  • от гражданското право – трудово право, семейно право и др.;

 

  • от административното право – финансово право, данъчно право и др.

 

  • “смесени отрасли” – осигурително право (трудово и финансово), патентно право (гражданско, административно право и процес) и др.

 

  • Структура на правната система (4)

 

Публично и частно право

 

  • Теории
  • теория на ползата (utilitas) – ползата (интересът), която налага регулирането (Улпиан)
  • целева теория (Савини, Йеринг, Щамлер и т.н.) – цел и средство
  • субектна теория – в публичното право един от субектите в правоотношението винаги е държавата чрез нейни органи
  • Ханс Келзен – разграничението е идеологическо; в най-добрия случай става дума за две области, организирани технически по различен начин

 

  • Господстващо схващане – субектната теория + тип и метод на регулиране
  • в частното праводиспозитивен метод – равнопоставеност на субектите и общоразрешителен тип регулиране (типичен отрасъл – гражданско право)
  • в публичното правоимперативен метод – отношения на власт и подчинение и общозабранителен тип регулиране (типичен отрасъл – административно право)

 

  • Структура на правната система (5)

 

Материално и процесуално право

 

  • Спорни критерии

 

  • въпросите какво (какви права имам) и как (какъв е редът за тяхното осъществяване и/или защита) – критика (например – право на задържане на чужда вещ)

        Чл. 91 ЗЗД. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

  • цел и средство
  • дали правоотношението е само форма на съществуващо социално отношение
  • регулативно или защитно правоотношение
  • илюстрация на спора – каква е природата на правото на иск

 

  • Структура на правната система (6)

 

Материално и процесуално право

 

  • Безспорното

 

  • винаги е налице динамичен фактически състав
  • в правотношението винаги участва държавен орган – едностранни (безспорни) и двустранни (спорни) производства

 

  • Характерно

 

  • традиционно кодифицирана материя (ГПК, НПК, АПК)
  • по-бавно разрояване (данъчно-процесуалното право не се приема за отрасъл въпреки наличието на кодекс)

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар