2. Понятие за право
- ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВО. ТЕОРИИ.
НАУКАТА ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО. - Понятие за право. Теории (1)
Безспорното:
- Норми (правила за поведение)
- Множество (система, ред, механизъм)
- Санкция (при неспазване)
Спорното:
- Има ли право извън създаденото от човека право
- Как възникват валидните норми; допуска ли се извеждането на валидност от факт
- Има ли необходима връзка между съдържанието на правото и морала
- Възможно ли е разграничение с други видове норми на равнище норма
- Какви са връзките между нормите в една правна система
Понятие за право. Теории (2)
Погледът на естественото право (1)
- Съществува дадено на човека висше право, съответстващо на космическия ред, на Божията воля, на Човешкия разум или на природата на човека, на надарения с естествени права човек).
- Естествено право наричаме както този идеален нормативен ред, така и теорията, според която такъв ред (наречен естествено право) съществува.
- Валидността на правната норма се извежда от съответствието на нейното съдържание с естественоправните принципи и норми. По същество това е теория, която свързва по необходим начин съдържанието на правото с морала.
- Някои (Хабермас) наистина разделят валидност и легитимност, но придават специалноюридическа тежест на легитимността по съображения за политическа коректност (валидно ли е хитлеристкото право?).
Понятие за право. Теории (3)
Погледът на естественото право (2)
- Моралът – система от социални норми, в основата на които стои преценката за добро и зло; Кант – ценностните подреждания са ирационални.
- Възгледът за връзка на правото с морала е еволюирал – от субективно (златно правило), през обективно безсъдържателно (Кант) до процедурно (Хабермас, Алекси – дискурсна етика; Роулс – теория на справедливостта).
- Връзка между право и морал има, но въпросът е дали се търси на равнище норма и дали се приема като критерий за валидност (М. Сандел).
- В широк смисъл към тази школа може да отнесем и автори, които не покриват всички характеристики на естественоправника (освен автори като Г. Радбрух, Ж. Дабен и Дж. дел Векио, и автори като Л. Фулър и Дж. Финис по-късно, също такива като Хабермас, Алекси и Роулс).
Понятие за право. Теории (4)
Погледът на правния социологизъм
- Криза на школата на естественото право (в криза от края на ХVIII век)
- Историческата школа в Германия (началото на XIX в.)
- Философският позитивизъм – изследване само на позитивно съществуващото, без априорни тези, без идеология
- Две школи в правото – юридически позитивизъм и правен социологизъм
- Правният социологизъм
- Правото е създадено от човека, но не непременно от законодателя.
- Валидността на нормата може да се извежда от факт (Дюги – социалната солидарност е едновременно факт и норма; обективно право и позитивен закон; американски реализъм – право от книгите и право, прилагано от съда – О. Холмс).
- Според Ханс Келзен това са скрити естественоправни теории – има априорна ценност (социалната солидарност) и валидността на правото не следва от формални съответствия, а от преценка на съдържанието.
Понятие за право. Теории (5)
Погледът на юридическия позитивизъм (1)
- Джон Остин (след Дж. Бентам) The Province of Jurisprudence determined – 1832 г.; Германия – К. Гербер, П. Лабанд, К. Бергбом, Г. Йелинек, Виндшайд; Русия – Шершеневич, Палиенко, Рождественский; Франция – школа на коментаторите („аз не преподавам гражданско право, а Наполеоновия кодекс“), Каре дьо Малбер
- Основни тези:
- Правото е създадено от човека, а не дадено на човека; затова правото е воля, а не разум (auctoritas non veritas facit legem).
- Право е само позитивното право (в континенталния вариант – това е законът).
- Валидността на правото произтича от компетентността на органа, който го създава и от коректната процедура.
- Юридическата наука търси отговор на въпроса „как„, а не на въпроса „защо“.
- Юридическа конструкция на държавата.
Понятие за право. Теории (6)
Погледът на юридическия позитивизъм (2)
- Традиционен юридически позитивизъм – държавата е единствен създател на правото; проблеми – какво е държавата от юридическа гледна точка, какво придава валидност на създадените от нея норми, как така тя е едновременно и създател и адресат на нормите – има ли граници и гаранции?
- Държавата – думата придобива днешното си значение едновременно с изоставянето на другите източници на легитимация (космос, Бог, Човешкия разум)
- Взаимното легитимиране на държавата и правото и отделянето на валидността от легитимността
- Ханс Келзен (влияние на Виенския кръг – логически позитивизъм):
- Държавата е самият правов ред – аргументи
- Валдността на правните норми следва от формални съответствия в рамките на един правен ред (система)
- Хипотезата за основната норма
Понятие за право. Теории (7)
Правна догматика и правна херменевтика – един нов дебат (1)
- Правна догматика – сбора от използваните от юристите правни догми
- Правни догми – правилата за конструирането, интерпретирането и обосноваването в правото (начините на тълкуване)
- Догматичният подход е ограничен, но представлява концептуалната основа за професионалната дейност на юристите; това е основата на “вътрешния поглед” на юриста към правото
- Херменевтичният подход навлиза в редица науки през втората половина на ХХ век (лингвистика, антропология, социология и т.н.)
- Най-общо казано – поставянето на акцент върху езика и проникването в него за установяване на смисъл
- Навлиза в правото през 60-те и 70-те години на ХХ век (Харт – open texture, Бобио – речеви актове и правни норми)
Понятие за право. Теории (9)
Правна догматика и правна херменевтика (2)
- Правна норма и езиков израз – съотношение
- Видове речеви актове – дескриптивни, прескриптивни, експресивни (повече – при тълкуването)
- Дебатът – каква е целта на езиковото проникване:
- Дали целта е извеждане на логическото правило (аналитична юриспруденция – Харт, Бобио), но при запазване на идеята, че open texture не означава да поставяме всеки път въпроса за смисъла на всяко правило и неговата валидност или легитимност (така правото би ни изглеждало като сбор от неясни правила с неясни връзки между тях) или
- Целта е да се установи връзка на правото с морала (Дуоркин – моралните принципи са стандарти за оценка на човешкото поведение от страна на съдията; Хабермас – идеалната речева ситуация със смяна на ролите е надлежната процедура за достигане до правилното морално съдържание)
Понятие за право. Теории (8)
Нашият курс
- Позитивистки ориентиран (в смисъла на Келзен, Харт, Бобио, Раз)
Това не значи да не си даваме сметка, че предмет на изследване на правната наука е както правния ред (система) така и неговата непосредствена среда
- Догматично ориентиран
Това не значи да не си даваме сметка за значението на езиковия израз в правото и установяване на правила за коректно езиково проникване
Работна дефиниция за право (1)
Система от правила за човешко поведение, при неспазването на които се налага централизирана публична санкция.
Работна дефиниция за право (2)
- Ред (система) – множество компоненти, свързани по начин, който позволява, когато се опознае отделна част, да се направи обоснован извод за цялото (система – компонентите му са подредени устойчиво едни спрямо други, свързани са с нормативни зависимости)
- Норми (социални правила за поведение)
- задължания, забрани и разрешения
- има ли нещо друго в правото (принципи, субективни права, факти, органи…)
- Санкция (при неспазване)
- неблагоприятни за дееца последици
- физически (в широки смисъл) характер (различие с моралните норми)
- централизирано налагане (различие с доброто възпитание)
- задължително налагане (различие с обичая)
- индивидуализирана (неразвитите правни системи, МПП)
– санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или организационен характер (не следва, а се налага) –
Правната наука
Правната наука изследва правото и неговата непосредствена среда:
- валидните норми, които са част от един правен ред
- нормативните зависимости, обосноваващи валидността
- елементи от фактическата действителност, доколкото представляват непосредствената среда на правото
Обща теория на правото (1)
Общата теория на правото:
Изследвайки правото, дефинира общите правни понятия и ги свързва в логически безпротиворечива система.
Три основни задачи:
- логически анализ на правните понятия и на връзките между тях
- съединяване на резултатите от този анализ в една логически безпротиворечива система
- използване на крайните изводи за легитимиране на правосъздаващите и правоприлагащите (ако правим тази разлика) решения
Обща теория на правото (2)
ОТП в системата на научното познание
- Философия и наука (философски и нефилософски науки)
- ОТП е нефилософска наука
- В този смисъл тя е частна, въпреки, че я наричаме обща
- Социология, политология, история
- Правото е социално явление, то има политически измерения, развива се във времето
- ОТП дава “вътрешен” поглед към правото
- Правното познание – общотеоретични, исторически, отраслови и приложни правни науки
- ОТП е основната общотеоретична наука
- ОТП има основно значение за правното мислене – понятия, връзки, метод, граници
Обща теория на правото (3)
Възникване и развитие
- Общо правно знание в някаква форма съществува отдавна
- ХIХ век – двойно обособяване:
- от отрасловите правни науки
- от другите видове познание за правото
- През 1926 г. Ханс Келзен и Леон Дюги започват издаването на Revue internationale de la théorie du droit (Internationale Zeitschrift für Theorie des Rechts)
- В предговора към първото издание – манифест срещу философията на правото, разбирана като спекулативно търсене на справедливостта в правото
- Обща теория на правото (4)
Преподаването на ОТП у нас. Структура на курса
- Венелин Ганев
- Правна реалност – единство на социологически и нормативни елементи
- Правно явление – правна норма, юридически факт, правни последици, субекти на правото, обекти на правото
- Последните десетилетия
- Механизъм на правно регулиране – система от правни средства, с помощта на които се осъществява правно въздействие върху обществените отношения – С. С. Алексеев
- Правна система (ред)
- Нашият курс
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!