1. Предмет и метод на ППУ

Print Friendly, PDF & Email
  1. Предмет и метод на ИППУ; 2. Легитимност на държавата. Държавата като ценност; 3. Етичната цел на държавата; 4. Концепция на социалната държава; 5. Реалност и утопии в учението за държавата.

 

Георг Йелинек – не трябва да се забравя,че всички причини за правото въобще , стоят извън правото.

ТЕМА 1: ПРЕДМЕТ и МЕТОД НА ППУ.

Систематизираните в историческа последователност знания за концептуалните обяснения на държавата и правото са предмет на самостоятелна научна дисциплина.Тя се означава у нас като история на ППУ.Това наименование не е съвсем точно. Под влияние на възприетите възгледи на Аристотел , и реципирани през Средновековието – ученията за държавата се приемат като политически учения,тъй като държавата се приема за политическа организация. Неточността е във факта,че държавата се свързва и ограничава до политиката. През XX век , края на 50-те години , в международен план се формира нова наука – Политология. Това налага да се разграничат двете дисциплини – теоретичното държавознание и политологията. Политологията е наука,имаща за предмет публичната власт, политическата власт , политическите субекти, политическите отношения и политическите норми. Държавознанието има различен предмет. Дачев е привърженик на социологическия подход.Вълчев – нормативист. Независимо от подхода – държавознанието не може да бъде нито отъждествено , нито включено в рамките на политологията. В теоретичен план държавознанието се отграничава от политологията , но историята на политическите учения и правните учения в голяма степен се доближава със съдържанието на историята на политологическите учения. В известен период не се прави разлика и политолозите изучават история на политическите учения. Естествено право – обяснение на държавата. Хегел – 1та половина на 19ти век – Философия на правото изучава връзката на правото с други ценностни явления и тяхното влияние върху правото. Има характер на обяснителна теория.Философията се занимава с основанието за нещата. Занимава се с процесите в заобикалящия ни свят. Държавата е социално явление и нейните начала се свеждат до произхода и и до нейната същност. Правото е компонент на държавата и в исторически план неговите начала неизбежно присъстват заедно и едновременно с обяснението на държавата. Историята на философията на държавата , както следва от горните твърдения , е метанаука , защото изучава не самите явления държава и право , а исторически създадените концепции за обяснение на тези явления. Определящият метод за всяка метаука е сравнителният метод в нейния исторически аспект. Чрез този метод се разкрива историческата , времева последователност на обясненията на явленията , включени в предмета, в случая – ученията за държавата и правото. Особеното на философията на държавата е , че в нея намират израз както обяснителни , теоретични , така и идеологически ценностни концепции. Концепцията е логическа форма на изразяване , която включва теза и аргументи. По отношение на държавата и правото концепциите биват както ценностно обосновани, така и теоретико-обяснителни.Затова историята на държавата включва и идеологическа и теоретическа страна. Идеологията и науката са различни свери на общественото съзнание. Идеологията не е наука. Идеологията служи за формиране и изменение на човешката субективност. Научните концепции разглеждат държавата и правото като социални дадености и дават обяснения на техни страни,връзки и закономерности. Идеологическите концепции включват 2 части – описваща и предписваща. Описващата част

завършват с оценка. Оценката е или положителна, или отрицателна , в зависимост от нея следва предписващата част. Теоретичната част е насочена към 2 проблема – онтологичен и гносеологичен. Към това да се обясни как възниква държавата и правото и какви отделни страни на тези явления са теоретично обяснени. Двете страни са свързани и си влияят – теоретичните обяснения дават възможност за нови идеи. Либертарианската – най-модерната идеология към момента, която се формира на основата на теорията за социалната сертификация , според която обществото е разделено на страти.Чрез идеологията новите идеи въздействат върху теоретичното осмисляне на държавата и правото. Връзката между идеите теоретичните обяснения определя значението от изучаването на ППУ.

Легитимност на държавата.Държавата като ценност.

Проблемът за необходимостта и полезността на държавата се поставя за първи път през древността, когато е осъществен прехода от додържавно към държавно състояние.Този преход не е еднократен акт , а продължителен процес. Той завършва , когато се появява държавата и се поставя въпроса за нейното появяване.Това е въпросът за смисъла на държавата. Въпрос за мисията на държавата.Проблемът за мисията на държавата се решава в идеологически план, а именно като смисълът на държавата се извежда от определена социална ценност. Държавата съществува , защото е полезна за общността. Ценностният характер на държавата се обосновава исторически в различни идеи. В древността самостоятелни концепции за оправдаване на необходимостта от държавата излагат Платон и Аристотел.Според Платон държавата е необходимата, единствено възможна форма , на колективен живот на хората. Хората поотделно не могат да задоволяват всички свои потребности. Човек се нуждае от помощта , от съдействието на други индивиди ,за да постигне един или друг резултат. Така в много случаи е необходимо обединяване на силите.За това хората се събират в съобщност, в която са участници и помощници , и тази общност се нарича държава. Социалната ценност на държавата идва в качеството и на средство за задоволяване на блага чрез общи действия. През 20ти век социалните теории развиват тази идея на Платон в социологически закон и това е закона за синергията. Аристотел също приема , че държавата е вид общност между хората.Всяка общност има за цел постигане на някакво благо. Държавата е най-висшата общност,защото чрез нея се постига най-висшето благо и това е добредетелен живот. Той е добър живот , доколкото хората живеят в състояние на независимост и ръководейки се от добродетелите извършват съвършени дела, но добрият живот е възможен само за граждани на държавата. Гражданинът е свободно роден човек, който има права да участва в управлението на държавата. Единствено държавата осигурява тази възможност и това определя нейния характер на най-висша ценност като човешка общност. Държавата е признак на цивилизацията. Тя е форма на общежитие , където хората по своята природа могат да живеят според закона , като при това съществува равенство във властването и подчинението. Извън държавата остават варварските племена. Те живеят в додържавно състояние , където хората са безправни , не се допускат до управлението , не живеят според закони ,а са изцяло подчинени на своеволието на властващия. Възприемат се изцяло същностните черти на двете обществени състояния , като се въвеждат терминологични промени. Варварството се означава като естествено състояние, а държавата като гражданско или политическо общество. Така идеята за законност , за участие в държавното управление , за ограничаване на абсолютната монархическа власт , се формират тези идеи , идеологическата концепция на естественоправната школа.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар