5. Принципат. Класическо римско право

Въпрос 05:
Принципат. Класическо римско право

>> Създаване на Принципата
Краят на Римската република се характеризира с:
– конфликти между робовладелците и робите;
– конфликти между различните прослойки от робовладелците;
– несъответствие между държавното устройство на Рим и нуждите на оргомните територии на държавата.
Въпреки това робовладелството все още не е изживяло своето време и тези конфликти не водят до неговия край. Принципатът се явява като компромис, появил се в резултат на класовите конфликти, а целта е да се укрепят позициите на римското робовладение.

При условията на римското робовладение с оглед на класовите интереси на различните прослойки, най-удачната форма на управление, способна да държи сметка за стремежите на робовладелците в Рим и провинциите, е била монархията. От друга страна обаче, римският нобилитет е бил все още силен, политическите традиции на Римската република също и не е било лесно те да се променят отведнъж. Така компромисът създава новата форма – Принципата.

>> Характерното за Принципата е:
– в началото му повечето от републиканските институции се запазват формално, но със съреодоточаването на някои от тях в ръцете на един човек (принцепса) добиват нов смисъл;
– в Рим принцепсът е пръв сенатор (princeps senatus);
– в провинциите обаче той е провъзгласяван за пръв господар на цялото културно човечество;
– сенатът (в началото на Принципата и народното събрание) запазва своето съществуване и поне формално своите функции;
– консулите загубват своето значение на върховни носители на държавната власт, остават носители на почетна длъжност;
– преторите запазват функциите си на магистрати, организиращи гражданския прцес, но се допуска обжалване на техните действия пред принцепса.

>> Развитие на Принципата:
Характезизира се с постепенно отпадане на републиканските институции и с развитието на нова държавна администрация.
– създават се нови, подчинени директно на принцепса служби (полицейските, пощенските и фискалните служби), които не били безплатни както републиканските;
– най-отговорните от тях се поверявани на лица от сенаторското съсловие или от съсловието на конниците;
– развивали се монархическите институции;
– принципатът се обособил като наследствена монархия;
– настъпва мир между съсловията;
– развива се стопанския обмен;
– взаимоотношенията се уреждали от римското право, или по-точно от римската юриспруденция, която достига до истински разцвет.

В периода на римското класическо право творят най-видните представители на римската юридическа мисъл: Лабеон, Салвий Юлиан, Целз, Папиниан, Паул, Улпиан. Тези юристи доразвиват и обогатяват с блестящи разрешения това, което предкласическото право е създало.