13. Римската фамилия

Въпрос 13:
Римската фамилия

1) Домовладелец (pater familias) и подвластни
>> Пълната правоспособност на римския домовладелец и ограничената правоспособност на неговите подвластни са резултат от историческото развитие на римското семейство. В дълбоката древност римското семейство се характеризирало със своята патриархална организация. То представлявало една затворена стопанска единица, която имала във фамилна собственост най-важните обекти на фамилното имущество. Икономическото развитие и класовото разслоение сред римското общество разрушавали постепенно фамилната собственост и патриархалната организация на римското семейство. На мястото на фамилната собственост се развила робовладелската частна собственост. Ликвидирането на фамилната собственост се извършило чрез заграбването й от носителя на фамилната власт и затова то не означавало напълно ликвидиране на римската патриархална фамилия. Главата на фамилията (pater familias) станал собственик на цялото имущество.

>> В широк смисъл familia би включвала и робите, а в по-тесен смисъл – синовете и дъщерите на pater familias, неговата съпруга, снахите, внуците и внучките, както и осиновените. Съответно дъщерите, встъпили в брак не се включват в римската фамилия на баща си.

>> Римската фамилия е построена на базата на фамилната власт:
patria potestas – властта по отношение на синовете и внуците;
manus – властта по отношение на жените и снахите.
– властта на домовладелеца била изключително широка и ограничавала правоспособността на подвластните в личноправно и имуществено отношение, дори имал право да ги наказва със смърт. Той можел да води иск за собственост, за да бъдат подвластните върнати в неговата фамилия; имал е и някои специални интердикти. Можел е да продава своите подвластни, те не можели да сключват брак без негово съгласие.
– подвластните не можели да имат имущество, каквото те придобивали ставало собственост на pater familias.
– властта на домовладелеца все пак е била ограничена до някаква степен от обичаите, религиозните вярвания, от контрола на цензорите и не се е израждала в чист произвол. На практика разликата между властта му над робите и тази над подвластните е била голяма.

2) Смекчаване на личноправната и имущественоправната неправоспособност на подвластните
В течение на времето властта на pater familias върху личността на подвластните била намалена, още по времето на Принципата. Тази власт била сведена едва до налагане на изправителни телесни наказания. От гледна точка на имуществото, промените тук започнали с разрешаването за стопанисване на известно имущество (т.нар. peculium). Собстеник на пекулия бил домовладелецът. Друга промяна била в следкласическото римско право, когато е отделен т.нар. peculium quasi castrense . Най-накрая било прието, че всичко което подвластният получи по наследство от майка си, не би принадлежало на неговия pater familias. Тези имоти се наричали адвентични имоти.

3) Агнатство и когнатство
>> Родството в древното римско право било изградено като цивилно, а не кръвно. Съответно родственици (агнати) били подчинените на една фамилна власт; в това число членовете на фамилията, братята, синове на pater familias, дори да не е жив, с изключение на еманципиринаите такива. Съответно омъжената сестра, също престава да бъде част от фамилията, а се присъединява към тази на мъжа си.

>> Кръвното родство се нарича когнатство – въпреки, че не било признавано от римското право, все пак е имало някакво значение в древността. Тогава даже е било пречка за сключване на брак, което в последствие се е променило. Еманципираните братя или сестри пък не можели да сключват брак cum manu с тези, останали под фамилната власт на баща си. Значението на кръвната връзка нараствало в сферата на наследственото право. В Юстиниановото право когнатството изместило напълно агнатското право.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар