9. Субективно правно и правно отношение

Print Friendly, PDF & Email

СУБЕКТИВНО ПРАВО И ПРАВНО ОТНОШЕНИЕ
1. Понятие за субективно право. Теории (1)

Обективно и субективно правo

  • Това са двойка понятия, които не се отнасят до два дяла (части) на правния ред (както публично и частно, материално и процесуално)
  • Място в ОТП сред другите правни понятия
  • В.Ганев – като съдържание на правното отношение (несъщинската правна последица); не е сред петте оснавни правни понятия, характеризиращи

правното явление

  • В рамките на т.нар. механизъм на правно регулиране на етапа на индивидуализиране на правната норма (Алексеев, Милкова и др.)
  • Я.Стоилов – мяра на индивидуална свобода
  • Р.Ташев – опит за съчетаване на традиционното разграничение между обективно и субективно право и позитивисткото разбиране, че в правния ред има общи и индивидуални норми (Келзен)
    Понятие за субективно право. Теории (2)

Теории за субективното правo

  • История
  • Непозната фигура в римското право (res и разглеждане на правото основно като правилно разпределение на блага
  • Новото естествено право (ХVII-ХVIII в.)
  • Рационализиране – извеждане от природата (на човека) или пряко от човешкия разум
  • Субективизиране – не само набор от норми, но и признати поведенчески възможности (право на живот, право на собственост)
  • Свързване с идеята за обществения договор – как да се запазят естествената свобода, естествените права след преминаването в правноорганизирана общност
    Понятие за субективно право. Теории (3)

Първи актове по правата на човека на Новото време

  • Френската декларация за правата на човека и гражданина – приета през август 1789 г. от френското Учредително събрание
  • Права на човека и права на гражданина
  • Естествени (основаващи се на неговата природа) и неотчуждаеми (нито насилствено, нито по негова воля може да бъде лишен от тях)
  • Изброяват се (чл. 2): свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу потисничествотo
  • Декларация за независимостта на САЩ – приета на 4 юли 1776 г. от Конгреса във Филаделфия от 13 щата
  • “Всички хора са създадени равни и са надарени от техния Създател с определени неотчуждаеми права, между които са живота, свободата и стремежа към щастие”
  • Хората установяват управление, за да защитава тези права; ако едно управление не може или не иска да прави това, може да бъде заменено от народа с такива принципи и форми, които да осигуряват защита на правата
    Понятие за субективно право. Теории (4)

Немската правна мисъл от ХIХ век

  • Фридрих Карл фон Савини (“Система на днешното римско право” – 1840-1849)
  • Правата са власт на разположение на отделните субекти
  • Те очертават област, в която господства тяхната воля по общо съгласие (право на собствено поведение и право да се изисква поведение от друг)
  • Правта съществуват само в рамките на правното отношение
  • Защитата на правата се осъществява чрез иска (actio, Klage)
  • Рудолф фон Йеринг (“Духът на римското право в различните степени на неговото развитие” – 1852-1865)
  • В основата на субективното право е не волята, а интересът (правата съществуват и без да ги искаме – при субекти без правнозначима воля)
  • Правата са юридически защитени интереси
  • Правата могат да съществуват и без искова защита
    Понятие за субективно право. Теории (5)
  • Теории, отхвърлящи понятието субективно право
  • Леон Дюги (“Държавата, обективното право и позитивния закон” – 1901)
  • Правото съществува обективно независимо от конкретната правотворческа дейност – обективно право
  • Всеки опит да се говори за субективно право води до приемане на тезата за волевото неравенство и затова е ирационална и несоциална
  • Ханс Келзен (“Чисто учение за правото” – 1834 – I изд., 1960 – II изд.)
  • Тезата, че правният ред е изграден от общи и индивидуални правни норми предпоставя липсата на нужда да се говори за субективни права
  • Свързва субективните права с ирационалните опити на естественото право да докаже, че има предправни и надправни субективни права
  • Едва във II издание на “Чистото учение за правото” (в глава 29) говори за субективни права (след като е работил в САЩ – Бъркли), но ги свежда до ответни права (Reflexrechte) и възможност да участваш в създаване на индивидуални или общи правни норми
    Понятие за субективно право. Теории (6)

Традиционно определение

Юридически призната възможност на един правен субект за

собствено активно поведение или за изискване на чуждо поведение,

зад която стои обществено приемлив интерес

  • Компоненти
  • Волеви характер
  • Връзка с интереса
  • Зависимост от правния ред
  • Осигуреност с насрещно задължение
  • Р. Ташев
  • Индивидуално правило за поведение, приложимо към конкретен правен субект
  • Валидно в рамките на определен правен ред
  • Изразяващо неговия правен интерес
    Форми на субективното право (1)
  • Традиционен възглед
  • Право на изискване на определено чуждо поведение
  • Право на собствено активно поведение
  • Особен вид – потестативни (преобразуващи) права
  • Р.Ташев (близост с тезата на Хофелд)
  • Притезание за определено поведение
  • Способността, възможността за собствено поведение
  • Правната власт (преобразуващи права, представителство)
  • Правната свобода
    Форми на субективното право (
    2)
  • Уесли Нюкъм Хофелд (Wesley Newcomb Hohfeld – 1879-1918)
  • Две значения на думата Right
  • Claim-right (право-претенция)
  • Liberty-right (право-свобода)
  • 4 разновидности (образуващи устойчиви двойки със съответната корелативна даденост)
  • Право-иск (right, claim) – задължение за поведение (duty)

(право на вземане, задължение за плащане)

  • Преимущество (privilege) – не-право (no-right)

(право на първи отказ на акционер при винкулирани акции)

  • Правна власт (power) – отговорност, задължение за понасяне (liability)

(право на представителя да прави волеизявления от името на представлявания)

  • Имунитет (immunity) – неспособност (disability)

(право да нанесеш вреди на чужда вещ при крайна необходимост)
3. Юридическо задължение

Понятиe

  • Традиционно схващане

 

Юридически призната необходимост един правен

субект да има определено поведение за задоволяване

на един чужд обществено приемлив интерес

  • Р. Ташев
  • Индивидуално правило за поведение, което един правен субект трябва да следва по отношение на друг праен субект
  • За да задоволи неговия правен интерес
  • Валидно в рамките на определен правен ред
    Видове субективни права (1)
  • Според кръга от правнозадължени лица
  • Относителни – индивидуално определени са и правоимащият, и правнозадълженото лице
  • Абсолютни – определен е само правоимащият

 

(донякъде се припокрива с въпроса за формите на субективното право)

  • Според възможността за самостоятелно реализиране
  • Самоизпълними – могат да се реализират самостоятелно от техния титуляр (право на задържане)
  • Несамоизпълними – необходимо е съдействие на друго лице (много често на държавен орган) (право на вземане – нужно е съдействие от длъжника или от държавен орган)
    Видове субективни права (2)
  • Според възможността правнозащитеният интерес да бъде парично оценен
  • Имуществени – могат (право на обезщетение за вреди)
  • Неимуществени – не могат (право на всеки от родителите след развода да има лични отношения с детето)
  • Според обичайните подразделения в структурата на правния ред
  • Материални и процесуални
  • Публични и частни
  • По отрасли
    Видове субективни права (3)
  • Други класификации (основно в гражданското право)
  • Прехвърлими и непрехвърлими (право на вземане и правото на съпругата да носи фамилното име на съпруга; по правило са неимуществени)
  • Главни и акцесорни – дали може да съществува самостоятелно (право да получи даденото в заем и право да получи лихви за забава)
  • Прости и сложни – дали се състои от едно или няколко правомощия (право на собственост – да владее, да ползва (плодоползва) и да се разпорежда)
    Защита на субективното право (1)
  • Различно представяне на въпроса
  • Множество актове и процедури, свързани със защита на субективни права (самостоятелно, чрез съда, чрез други органи)
  • Различните субективни права предпоагат различна защита (Р.Ташев ги разглежда от гледна точка на различните форми на субективното право)
  • Безспорното – самостоятелно или с помощта на държавен орган
  • Самостоятелно (доколкото не е самоуправство)
  • При симетрия на имуществени права – задържане на чужда вещ, изявление за прихващане и др.
  • Особени случаи – крайна необходимост; неизбежна отбранa
  • Искане до държавен орган за съдействие
  • Наименование – иск (владелчески, негаторен, павлов и др.), жалба, сигнал,

петиция и т.н.

  • Искането – да се прекрати нарушение, да се предотврати опасност от нарушение, да се възстанови изменено положение, да се възстановят вреди и т.н.
    Защита на субективното право (2)
  • Крайна необходимост

 

          Чл. 13 НК – не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

  • Неизбежна отбрана

         

          Чл. 12, ал. 1 НК не е обществено опасно действието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
6. Правно отношение. Понятие и теории

Понятие

 

             Индивидуализирана правна връзка между правни субекти, чието съдържание са насрещни права и задължения

  • Безспорното
  • Има производен характер по отношение на правния ред (правната норма)
  • Има временен характер – до реализирането на субективните права, които са негово съдържание
  • Спорове
  • Винаги ли е двустранно индивидуализирана или може да бъде само едностранно (Т.Колев – “Правни отношения и правни връзки”; Р.Ташев – да има функционална обвързаност между право и задължение)?
  • Има ли субективни права и извън правното отношение(зависи от предния отговор)?
  • Винаги ли е между правни субекти или може да бъде между субект и обект (вещ)?
  • Винаги ли правното отношение представлява форма на съществуващо социално отношение?
    Структура на правното отношение
  • Страни
  • Субекти на правото
  • Възможно е всеки от тях да е титуляр и на право, и на задължение, а е възможно и едната страна да е носител само на право, а другата само на задължение (наем и упълномощаване)
  • Обект
  • Благо (вещ, поведение, отоношение и т.н.)
  • Материално или нематериално
  • Парично оценимо или не
  • Съдържание
  • Субективните права и съответстващите им задължения
  • Намират се във функционална обвързаност
    Видове правни отношения (1)

Спорни класификации

  • Абстрактни и конкретни (Правни отношения и правни институти –         В. Ганев)
  • Според функцията на правото, която правното отношение провежда (в някои по-стари курсове – подобно на правните норми)
  • Регулативни – регулативна функция (акцент върху дължимото поведение)
  • Защитни – защитна функция (акцент върху юридическата отговорност)
  • Според степента на индивидуализация на страните (подобно на субективните права, които са тяхно съдържание)
  • Абсолютни – едностранно индивидуализирана връзка
  • Относителни – двустранно индивидуализирана връзка
    Видове правни отношения (2)

Безспорни класификации

  • Според съдържанието им
  • Прости – едно субективно право и насрещното му задължение
  • Сложни – няколко субективни права и насрещните им задължения
  • Комплексни – няколко правоотношения, свързани от общ обект или общ правопораждащ факт (прехвърляне на вземане заедно с обезпеченията)
  • Според обичайните подразделения в структурата на правния ред
  • Материални и процесуални
  • Публични и частни
  • По отрасли

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар