25. Съдебна система и османско светско право след Танзимата
23. Съдебната система и османското светско право след Танзимата.
Етикети: История на Българската държава и право
- Реформиране на съдебната система – започва с оповестяването на Хатишерифа 1839г. Той е политически и устройствен акт,с който се цели стабилизация на държавата и приспособяване на Осм. империя към европейските капиталистически отношения. Той не успява да се справи с религиозния дух в мюсюлманското общество,а произволът на чиновниците и феодалите не се ограничава.
– Хатихумаюнът (1856):
– въвеждат се смесени съдилища за граждански,наказателни и търговски дела;
– консулски съдилища – за чужденците,гледат се всички граждански и наказателни дела;
– ограничава се шериатското право,но корупцията и неспазването на законите продължава; няма справедливост към немюсюлманите.– Основен устав на Върховния съвет на правосъдието – учредява се Върховен редовен съд; съдебната и изпълнителната власт се отделят.
– 1869 – ново съдебно устройство:
– старейски помирителни съдилища – създават се във всяка нихия.
– казаалийски първоначални съдилища
– санджакски апелативни съдилища
– вилаетски апелативни съдилища
– Върховно съдилище – Върховен съвет на правосъдието.Върховният съвет се състои от:
– Касационен съд (има граждански и наказателен отдел)
– Върховен редовен съд /разделя се на Държавен съвет и Върховен съд,който в последствие се дели на апелативен и касационен)
– от 1869г. се учредяват търговски съдилища,като по-големите имат два отдела – за морска и сухопътна търговия.
– шериатските съдилища запазват и правораздават паралелно с новосъздадените светски съдебни органи.2. Реформи в осм. светско законодателство:
а) аграрно законодателство – Закон за земите (1858г) – регламентира новите обществени отношения. Разделя поземлената собственост на три вида:
– държавна
– вакъфска
– частна.
Освен това се обуславят пет юридически категории земи:
– мирие
– меват
– метрука
– вакъфска земя
– мюлк.б) търговско законодателство – Търговски закон (1850 – ТЗ), Търговски процесуален закон (1861 – ТПЗ), Морски търговски закон (1863 – МТЗ) – създават се на основата на френското законодателство.
– от тях се облагодетелстват преди всичко чуждестранните търговци.
– ТЗ – регулира по нов начин на частноправните отношения;
– МТЗ – само по море;
– ТПЗ – постановления за разглеждане на търг. спорове.в) гражданското законодателство – Граждански законник (Меджеле) – 1869г – обнародвана е много малка част,защото мюсюлманското богословие се противопоставя на реформите. В резултат на това ГЗ е недоразвит източник на правото и не отговаря на западноеврпейските гражд. кодекси.
г) наказателно законодателство:
– 1840г – първият светски наказателен закон – Наказателен закон – кратък и непълен.
– 1858г – нов Наказателен закон,рецепция на Френския наказателен кодекс. Законът усвоява някой либерално-демократични наказателни принципи,но мюсюлманското религиозно право оказва задържащо влияние в/у новия закон.
– утвърждава се принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието;
– не се усвояват наказателно-правни институции като неизбежна самоотбрана,смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и др.3. Заключение – Високата порта не само се опитва да приспособи своето законодателство към съответните потребности на осм, общество,но е и отговор към претенциите на Великите сили за ликвидиране на религиозната дискриминация и за равни права за всички граждани. Тези закони оказват голямо влияние върху българската правна система след Освобождението.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!