25. Съдебна система и османско светско право след Танзимата

Print Friendly, PDF & Email

23. Съдебната система и османското светско право след Танзимата.

Етикети: История на Българската държава и право

  1. Реформиране на съдебната система – започва с оповестяването на Хатишерифа 1839г. Той е политически и устройствен акт,с който се цели стабилизация на държавата и приспособяване на Осм. империя към европейските капиталистически отношения. Той не успява да се справи с религиозния дух в мюсюлманското общество,а произволът на чиновниците и феодалите не се ограничава.

    – Хатихумаюнът (1856):
    – въвеждат се смесени съдилища за граждански,наказателни и търговски дела;
    – консулски съдилища – за чужденците,гледат се всички граждански и наказателни дела;
    – ограничава се шериатското право,но корупцията и неспазването на законите продължава; няма справедливост към немюсюлманите.

    – Основен устав на Върховния съвет на правосъдието – учредява се Върховен редовен съд; съдебната и изпълнителната власт се отделят.
    – 1869 – ново съдебно устройство:
    – старейски помирителни съдилища – създават се във всяка нихия.
    – казаалийски първоначални съдилища
    – санджакски апелативни съдилища
    – вилаетски апелативни съдилища
    – Върховно съдилище – Върховен съвет на правосъдието.

    Върховният съвет се състои от:
    – Касационен съд (има граждански и наказателен отдел)
    – Върховен редовен съд /разделя се на Държавен съвет и Върховен съд,който в последствие се дели на апелативен и касационен)
    – от 1869г. се учредяват търговски съдилища,като по-големите имат два отдела – за морска и сухопътна търговия.
    – шериатските съдилища запазват и правораздават паралелно с новосъздадените светски съдебни органи.

    2. Реформи в осм. светско законодателство:

    а) аграрно законодателство – Закон за земите (1858г) – регламентира новите обществени отношения. Разделя поземлената собственост на три вида:
    – държавна
    – вакъфска
    – частна.
    Освен това се обуславят пет юридически категории земи:
    – мирие
    – меват
    – метрука
    – вакъфска земя
    – мюлк.

    б) търговско законодателство – Търговски закон (1850 – ТЗ), Търговски процесуален закон (1861 – ТПЗ), Морски търговски закон (1863 – МТЗ) – създават се на основата на френското законодателство.
    – от тях се облагодетелстват преди всичко чуждестранните търговци.
    – ТЗ – регулира по нов начин на частноправните отношения;
    – МТЗ – само по море;
    – ТПЗ – постановления за разглеждане на търг. спорове.

    в) гражданското законодателство – Граждански законник (Меджеле) – 1869г – обнародвана е много малка част,защото мюсюлманското богословие се противопоставя на реформите. В резултат на това ГЗ е недоразвит източник на правото и не отговаря на западноеврпейските гражд. кодекси.

    г) наказателно законодателство:
    – 1840г – първият светски наказателен закон – Наказателен закон – кратък и непълен.
    – 1858г – нов Наказателен закон,рецепция на Френския наказателен кодекс. Законът усвоява някой либерално-демократични наказателни принципи,но мюсюлманското религиозно право оказва задържащо влияние в/у новия закон.
    – утвърждава се принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието;
    – не се усвояват наказателно-правни институции като неизбежна самоотбрана,смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и др.

    3. Заключение – Високата порта не само се опитва да приспособи своето законодателство към съответните потребности на осм, общество,но е и отговор към претенциите на Великите сили за ликвидиране на религиозната дискриминация и за равни права за всички граждани. Тези закони оказват голямо влияние върху българската правна система след Освобождението.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар