32. Търсене и предлагане на пари

Въпрос 32:

Търсене и предлагане на пари

В своята дейност по предлагането на пари (Ms) банковата система е по принцип автономна, което не я освобождава от задължението да държи сметка за поведението на небанковите субекти търсещи пари. Принципиалната автономност се основава на производствената необвързаност на съвременните пари, т.е. на функционирането им по номинал. Оттук произтича липсата на функционална зависимост на Ms от основните макропроменливи: дохода У на стоковите пазари и пазарния лихвен процент i на финансовите пазари.

Традиционният класическо-кейнсиански анализ на търсенето на пари съединява неокласическата функция на търсенето на пари, определено от дохода, т.е. Md1 = k.Y (записана от Кейнс като Md1 = L1 (Y)) с откритата от Кейнс функция на спекуклативното търсене на пари: Md2 = L2. Според него в основата и на двете търсения стои предпочитанието към ликвидност (L) – желанието за задържане на пари. При първата фунцкия това желание (L1) e мотивирано или от необходимостта за извършването на предвидими във времето транзакции, или от наложителни но непредвидими в бъдеще транзакции. Количеството на търсене на пари и в двата случая е в права зависимост от величината дохода У, а така също и от дължината на интервала от време между получаването и изразходването на дохода. При втората функция предпочитанието за ликвидсност (L2) е мотивирано от желанието за забогатяване на финансовите пазари. Тук под спекулативен мотив се има предвид не преднамерено режисирана пазарна конюнктура, а стремежът на всеки стопански субект да предвиди бъдещото състояние на тези пазари и най-вече посоката на изменението на пазарния лихвен процент. Количеството на търсените пари тук се намира в обратна зависимост от изменението на този процент, който се формира не на макроикономическия паричен пазар, а на финансовите пазари и оттам се пренася като регулатор на търсенето на пари на макроикономическия паричен пазар. Другият основен регулатор на търсенето на пари – дохода У – също не възниква на макроикономическия паричен пазар, а на стоковите пазари на реални блага.

Следователно общото търсене на пари:

Md = Md1 + Md2 = L1 (Y) + L2 (i)

е величина, производна от търсенето на реални блага (на реален доход) и търсенето на финансови активи. Този извод съответства на изложеното от нас по-особено разбиране на нестоковите пари като непринадлежащи към каквато и да било форма на богатство.