6. Учредителна власт на нацията

Учредителна власт на нацията

Идеята за учредителната власт на нацията я дължим на Емануел Жузеф Сиес(абат Сиес) идеолога на ВФР. Той обосновава необходимостта от съществуване на една особена политическа власт, която предхожда конституцията в своя знаменит памфлет „що е това 3тото съсловие“ . Смята се че върху разграничението между учредителната власт от 1 страна и учредените власти от друга страна се основава модерният конституционализъм. За абат Сиес нацията е едно действено политическо единство, което е в състояние да формира ценности и воля, тоест нацията е в състояние да действа по големите въпроси, които се проявяват в преломните моменти на историята. Никак не е случайно обстоятелството че ВФР протича под девиза да живее нацията, което замества да живее кралят. Карл Шмит : „ един народ става нация,тогава когато осъзнава своите културни ценности и политическо достойнство и е готов да отстоява правото си на самостоятелно съществуване включително и с оръжие в ръка.“ Нацията се появява на политическата сцена на историята в навечерието на ВФР. Абат Сиес казва че нацията е източник на всичко. Тя е матрицата на ценностите(тя ги създава), които позволяват отделният индивид да се съизмерва с политическата общност(ботев : да каже нявга народа – народа, а не друг е критерий за деянията на индивида). Нацията е източник на ценности, но и на всяка власт в държавата. Според абат Сиес нацията е източник на учредителната власт – онази изначална власт която не се побира в никакви юридически рамки и която полага основите на политическия и правовия ред. Учредителната власт – това е най-пълният израз на суверенитета. Учредителната власт е политическа власт, тя предхожда правовият ред. Тя е фактическа власт(не произтича от никакви формални основания) и екстраординална (необикновена) власт. Тоест тя се проявява при настъпването на революционни ситуации  когато установеният ред се разрушава и се полагат основите на едно ново начало в националния политически живот. Една такава всеобхватна екстраординерна власт може да принадлежи само на националната общност. Това е най-пълноценното завършено въплъщение на народния суверенитет. От тук абат Сиес въвежда разграничението между учредителната власт на нацията, която е призвана да създаде една нова конституция от една страна и учредените власти, които произтичат от конституцията и следователно са ограничени от нея от друга страна. В една съвременна интерпретация на УВ тя се свързва не със стихията, а с движещите сили на революцията. Тоест онези организирани обществени среди, които са в състояние да мобилизират обществената енергия и от тук да заявят „ние сме народът“. Проблема за учредителната власт е проблема за това как се създава един нов правов ред с нови ценности и нов начин на живот.

Категоричното разграничение е на учредителна – която създава конституцията, и учредени – които са създадени от конституцията. // член 16 – конституция няма онази страна в която не се спазва принципа за разделение на властите.// Още при подготовката на новата конституцията  се предвижда власт за ревизия. Създателите са уверени в съвършеността на създаденото и създават тежък механизъм за който са нужни 8 години. През 1791 – конституцията е приета, но кралят запазва правата си. Стига се до ново въстание в Париж. Когато се събира нов учредителен орган –национален конвент – първата му работа е да обяви републиката, създаден е и нов революционен календар. През 1799- с помощта на абат Сиес Наполеон прави своя преврат. В рамките на 7-8 години се приемат няколко конституции. Хана Абенд – една от най-влиятелните жени в 20в. Написва On revolution – защо конституционния експеримент в САЩ е успешен, а в Европа не – защото в америка е само и единствено политическа революция. В франция тя е не само политическа,  а и социална. Смята се че влиянието и нестабилността породена от ВФР приключва чак с 3тата френска република от 1875.

Абат Сиес създава революционното учение за учредителната власт на нацията(учението за демократичната учредителна власт). Едва през 1815г. се появява идеята за монархическата учредителна власт. Това става когато Луи 18(брат на Луи 16) се връща на престола в резултат на реставрацията след Наполеон. Луи 18  отроира(какво значи?) една конст харта, с която гарантира основните права и свободи на своите поданици . От тук идеята за отроираната конст(подарена конст) . Тоест конституцията е толкова популярна, че кралят отроира конст. От тук следва че източник на учредителната власт е самият монарх. От тук се създава традиция там където монархията е политически силна започва преход от абсолютна до конституционна монархия. Тоест владетелят се самоограничава като дарява конституционни права и свободи на своите поданици. Бенжамин Констан : „всяка конституция е акт на недоверие“. 1830 избухва нова революция, която създава юлската монархия до 1848г. Тогава избухва нова революция – 2рата република, въвежда се всеобщо избирателно право и се стига до плебисцитния режим на Наполеон 3.

Учредителната власт може да се осъществява в различни форми. Това което се наблюдава през 19в. е че конституциите, които се създават трудно се реформират и най-често се оказват жертва на държавни преврати, войни и революции. Всяка политическа фракция, която стига до властта се опитва да обвърже всички други за да бъде тя разрушена при следващата революционна конвулсия. През 20в.(вече сме в 9ти параграф) се прави фундаментално усилие и през 1927г.   Карл Шмит прави разграничението между промяна НА конституцията – визира промени засягащи ядрото на конституцията – нейните ценностни принципи и промяна В конституцията – визират се промени, които засягат второстепенни въпроси, които не се отнасят до ядрото на конституцията и по които промени могат  да се правят и от обикновения законодател. Жорж Бюрдо  в своя 10томен трактат доразвива идеята на Карл Шмит и прави разграничението между орагинерна учредителна власт ( изначалната УВ която създава конст или осъществява цялостна ревизия на конст) и производната учредителна власт, която е насочена към усъвършеснтване на механизмите на конституцията чрез частична ревизия(преразглеждане). Производната може да се осъществява и от обикновения законодател. Ценното в това е че се открива пътя за провеждането на реформи, които не разрушават установения обществен ред, а това е много важен момент. Реформата излиза на преден план и измества революцията. Тоест периодически се извършват реформи и обществото се развива по еволюционен, а не по революционен път. Това е отразено и в бълг. Конституция – ВНС се свиква само при сериозни реформи изброени изрично в конституцията. По останалите въпроси промени могат да се правят и от обикновеното НС при усложнена процедура и квалифицирани мнозинства.

Организационни форми за осъществяване на учредителната власт

Свикване на учредително събрание е традиционния вариант. По принцип учредителното събрание е с много по-голям състав от обикновеното събрание ( при нас 2 пъти повече) УС винаги е еднокамерно докато парламента е държавен орган особено двукамерния. УС винаги се излъчва на основата на всеобщо избирателно право. За първи път след края на ВСВ в Франция се предвижда УС + референдум. 1958г. Конституцията, с която е учредена 5тата френска революция е приета без да се свиква УС. Изготвена е от правителството на генерал Дю Гол и е одобрена чрез референдум.