48. Формални договори – либерални, вербални и литерални

  1. Формални договори – либерални, вербални и литерални

    1) Нексум
    Най-древният римски договор за заем. Извършвал се в присъствието на 5 души свидетели, пълнолетни римски граждани, и на един везномерец, който претеглял давания в заем бронз. Той бил предаван от кредитора на длъжника, като първият произнасял дамнация срещу длъжника.
    Хушке: нексумът бил договор, подлежащ пряко на принудително изпълнение.
    Митайс: акт на самоманципиране на длъжника, чрез който длъжникът залагал себе си.
    Нексумът водил до физическо обвързване на длъжника с вериги или с волски жили при неплащане заема в уговорения срок.

    Кратък исторически очерк:
    Нексумът е един от най-древните институти на римското право, който най-рано е изчезнал от историческата сцена. Не е бил познат на класическите юристи. Едно от малко сведения за него и най-съществено е това в Дванадесетте таблици. Според него за определяне на последиците от нексума и манципацията, определящи били произнесените соленелни словесни формули. След 326 г.пр.Хр. нексумът започнал да отмира.

    2) Вербални договори

    >> Стипулация
    – формален договор, който се сключвал с въпрос и отговор;
    – по-късно била установена писмената стипулация;
    – император Лъв разрешил въпросът и отговорът на стипулацията да бъдат извършени в каквато и да е форма;
    – стипулацията се превръща в договор, който може да бъде устен и писмен;
    – освободена от всякакви формални изисквания.

    – Едностранен договор, създавала задължения за длъжника и право на кредитора.
    – Договор на стриктното право – задължение единствено за уговореното.
    – Абстрактен договор – не е необходимо да се указва причината за стипулацията; въпреки това липсата й често пъти водела до възражения относно стипулацията от страна на длъжника: възражение за измама, възражение за неброена валута.
    – Стипулацията се използвала за оформяне на различни неформални съглашения, за създаване на солидарни и акцесорни задължения, за уговаряне на наказателни клаузи и др.

    – Видове стипулации:
    – Стипулация, създаваща солидарни задължения – една стипулация за повече длъжници или кредитори;
    – Акцесорна стипулация – за създаване на допълнителни задължения, например за поръчителство;
    – Наказателна стипулация – чиста или кумулативна;
    – Новаторна стипулация –старо задължение да бъде заместено от ново, независимо дали страните са същите или не.

    >> Dictio dotis
    Формален договор за учредяване на зестра.
    Сключва се чрез едностранна соленелна декларация на длъжника.

    Първоначално само жената или неин възходящ по бащина линия можели да учредяват зестра по този начин. В класическото право – и делегиран от жената неин длъжник.

    >> Iusiurandum liberti
    Формален договор, чрез който един освободен роб обещавал на своя господар да работи за него определено време.

    3) Литерални договори
    Формален договор, който се сключвал чрез извършването на вписване в касовата книга на кредитора.
    * Касова книга на кредитора: римляните водели дневник, в който ежедневно описвали всички касови операции, които водят. На определени периоди от време тези операции се пренасяли в касови книги. Те не създавали задължения, а ги констатирали. Как се осъществява вписването е уточнено в Институциите на Гай.

    – Transscriptio a persona in personam
    На мястото на стар длъжник се поставял нов (получени от Тиций 1010/броени на Мевий 1010).

    – Transscriptio a re in personam
    Едно съществуващо задължение се прехвърляло в литерален договор. Кредиторът отбелязвал, че е получил сумата по старото задължение от своя длъжник, а след това вписвал, че е броил същата сума на същия длъжник.

    За валидността на двата вида вписвания се искало съгласието и на длъжника.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар